Решение № 36 от 19.1.2024 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1671/2023 г.

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД Код ЕИК: 131071587, седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Елин Пелин, с. Равно поле, ул. „3-ти март“ № 1, предст. от управителите: М.Е.Д.-Ц. и Х.Е.М., против НП № 002254 / 24.07.2023 г. Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик. Хасково. Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството е наложена за нарушение на чл. 47, ал. 2 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/ имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 72 от Закона.

С жалбата се релевират доводи за процесуално- правна и евентуално - материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, поддържа становище за законосъобразност на атакувания акт и искане за разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 23.11.22г. потребителят Д. Г. подал в КЗП РД Пловдив, Регионално звено Пазарджик жалба с оплакване за относно отказ от страна на продавача „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД да приеме рекламация на контакт с 2 USB, закупен на 22.11.2022 г. от магазин „Лидл“, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски“ № 48А. Към жалбата представил и фискален бон, удостоверяващ покупката.

По повод на жалбата и на 09.01.23г., около 15ч., св. М., инспектор от КЗП, извършила проверка в обекта. Магазинът бил в работен режим и обслужвал потребители.Проверката била комплексна и не се фиксирала около оплакването в жалбата.

В близост до входа на обекта била поставена информация за фирма, седалище и адрес на управление на търговеца; работно време; лице, отговорно за обекта. Касовите апарати били фискализирани и от същите били издавани документи за реализирани продажби. Изложени били и се предлагали за продажба на потребителите хранителни продукти, нехранителни продукти (почистващи и перилни препарати, ел. уреди, стоки за дома, дрехи и обувки). Пред всеки артикул продавачът бил поставил хартиени етикети с информация на български език за обявена цена в български лева с включен ДДС, вид на стоката и съществени характеристики.

В обекта се водел електронен регистър на предявените рекламации и свидетелката изискала представяне на същия в частта, отразяваща рекламации няколко дни преди и след твърдяната от жалващия се потребител. Отразени били:

• рекламация № 0137231120221335 от 23.11.2022 г.; № на касов бон:

834738 - рекламация № 0137241120220905 от 24.11.2022 г.; № на касов бон:

846892 - рекламация № 0137241120221111 от 24.11.2022 г.; № на касов бон:

26318 - рекламация № 0137251120221053 от 25.11.2022 г.; № на касов бон:

467789, но рекламация от Г. по издадения му фискален бон липсвала.

Присъстващият в момента на проверката управител признал, че рекламацията не била отразена.

Св. М. изискала допълнително становище от търговеца и в получила отговор, съдържащ данни за вътрешна проверка установила, че потребителят на 23.11.2022 г. бил подал оплакване на клиентска линия, откъдето бил насочен за явяване в обекта, който не бил посетил.

При тези данни св. М. приела, че е налице бездействие от страна на продавача досежно задължението му по чл. 47, ал. 2 от ЗПЦСЦУПС и съставила против дружеството- жалбоподател акт за това нарушение. актът е надлежно предявен на упълномощен за това действие представител и е връчен препис от същия.

Въз основа на акта е издадено процесното НП, с което на дружеството е наложена посочената горе санкция.

Против атакувания санкционен акт се правят общи възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, но в хода на дължимия контрол такива не се констатираха. И констативният акт, с който е стартирало административно-наказателното производство и санкционният - с който то е финализирано пред администрацията, са издадени при надлежни процедури и от оторизирани (предвид представената упълномощителна заповед – л.4 -5 и нормативно установените права с Устройствения правилник на КЗП, ЗЗП и процесния закон) органи. Актовете са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат конкретна и ясна фактология, поставена в съответната нормативна рамка. При изготвянето им са спазени изискванията за тяхното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Отразени са времето, мястото и всички факти, свързани с процесното нарушение, за което е посочено, че е извършено чрез бездействие. Последното е описано максимално детайлно чрез посочените факти, с които е прието, че е осъществено приписаното нарушение, получило и своята съответна правна квалификация. В частност, налични в съдържанието на акта и на НП са ясни твърдения относно датата на нарушението, като такава на която е проявено бездействието за вписване в регистъра на предявената рекламация– 23.11.22.

Задължението на продавача да поддържа регистър на предявените рекламации на стоки е установено с чл. 47, ал. 1 ЗПЦСЦУПС, а с чл. 47, ал.2 от с.з. е вменено задължението за вписване в регистъра на предявените рекламации и предоставяне на потребителя на потребителя на документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. Това задължение в процесния случай търговецът не е изпълнил.

За да приеме този факт самият контролен орган правилно се е позовал на събраната в рамките на производството пред него информация, налична и по делото. Предоставеното от търговеца становище ( възпроизведено в акта и НП) - съдържа твърдения за вътрешна проверка установила, че потребителят на 23.11.2022 г. бил подал оплакване на клиентска линия, откъдето бил насочен за явяване в обекта“, който потребителят заявявал, че посетил лично, но тези обстоятелства не се потвърдили ( л. 40). Съвсем очаквано е страна по делото да не признава и не доказва неизгодни за нея факти.

Затова необходимо е да се проследи хронологично и по същност установеното в случая. Несъмнено е, че потребителят е подал жалба, доказвайки с фискален бон твърдението си за закупената вещ ( л. 33-34). Несъмнено е също ( и то по данни на търговеца-жалбоподател), че е потърсил съдействие относно рекламацията на закупената вещ от обявения от търговеца клиентски телефон, от където бил насочен да се яви в обекта, което твърди, че сторил „още на другия ден сутринта“ ( виж съдържанието на жалбата –л.32), но той отказал вписване на рекламацията с мотив, че стоката не била закупена от този магазин. И на трето място, несъмнено е също, че лично пред М. представляващият търговеца в хода на проверката ( управител или заместник-управител) потвърдил отказа за вписване на рекламацията.

Тези обстоятелства правилно са обосновали решението на контролния и наказващия орган за съставомерно по възприетата правна норма нарушение, извършено чрез описаното и доказано бездействие.

Вярно е, че то ( както и въобще нормите относно регистъра) е относно задължение, установено като такова не само с процесния закон, но и с ЗЗП ( виж чл. 127 ЗЗП), но това не води нито до процесуална порочност на двата административни акта, нито до решение за корекция относно нарушената правна норма.

ЗПЦСЦУПС е обнародван на 19.03.2021 г., а съгласно пар. 11 от ПЗР „Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г. и се прилага за договори за продажба на стоки, сключени след тази дата, и за договори за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, независимо от датата на тяхното сключване, с изключение на чл. 21 и 22, които се прилагат за договори, сключени след 1 януари 2022 г.“. Затова този закон е специален по отношение на ЗЗП и правилно нарушението е било квалифицирано по него. С този закон са транспонирани разпоредбите на вторичното европейско право, а именно правилата на Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (OB, L 136/1 от 22 май 2019 г.) и Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО (OB, L 136/28 от 22 май 2019 г.) – пар. 7 от ДР към ЗПЦСЦУПС и пар. 66 от преамбюла на Директива (ЕС) 2019/771. От своя страна ЗЗП с пар. 13а от ДР въвежда от 25.07.2014 г. разпоредбите на Директива 1999/44/ЕО. Последната обаче е отменена с Директива (ЕС) 2019/771.

Уредбата в тези актове и ЗПЦСЦУПС се основава на ясно разграничение на понятията предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги за продажбата на стоки. Наименованието на закона е ЗАКОН за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, а приложението му относно конкретния казус е в съответствие и с чл. 1, т.2.

Предвид горното – доказано е приписаното бездействие от страна на търговеца – дружеството- жалбоподател и то правилно е било квалифицирано по посочените текстове на ЗПЦСЦУПС.

Посочено е, че по отношение на приложението на и относно санкционната норма с пълна сила важат изложените аргументи в предходното изложение по повод на правната квалификация на нарушението.

Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, каквато е била и волята на наказващият орган, предвид решението за налагане на санкцията при посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Обществената опасност на този вид нарушения е отчетена и от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при защитната й роля в стоково-паричните отношения, свързани с крайния потребител като по-слабата и уязвима страна в тях. Регулирайки този вид отношения, законодателят чрез специалният ЗПЦСЦУПС гарантира правата и интересите на потребителите чрез задължения от вида на процесното, останало неизпълнено от задължения субект. В конкретния контекст – потребителят, по чиято жалба е извършена и проверката е предприел необходимото, за да упражни свое право на рекламация на закупена стока, която претендира като негодна за служи по предназначението си. Свързал се е с консултанти по националния телефон, предоставен от търговеца за потребителите, явил се е в обекта със стоката, но там е получил отказ да се регистрира рекламацията. Така единственият за потребителя начин да защити своите, охранени и от закона интереси, е останал чрез жалбата до КЗП.

Наложеното административно наказание е съобразено с критериите по чл. 27 от ЗАНН, като е наложена имуществената санкция в нейния минимален размер от 500 лв., която предполага постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Решението за законосъобразност на НП предпоставя неоснователност на претенцията в жалбата за разноски, каквито не са и доказани. Други не са претендирани и не са сторени.

По изложените съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД