Решение № 12100 от 18.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 810/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.118, ал.1 от КСО.

Образувано е по жалба на В. К. Г., [ЕГН] от [населено място], срещу Решение № 2153-03-42 от 25.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия срещу разпореждане [номер]/26.01.2023 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Варна, с което по заявление от 23.12.2021 г. на лицето е отказано изменение на получаваната лична пенсия.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно. Счита, че извода на решаващия орган, че осигурителния стаж за периода 01.11.1987г.-01.07.1991г., който според Пенсионния фонд на РФ е потвърден като руски осигурителен стаж, е неправилен. Сочи, че видно от внесените документи, никога не е имал трудов стаж на територията на Р. Ф.. По отношение на спорния период подчертава, че в Московския енергетически институт в [населено място] е преминала редовната му аспирантура, след спечелен държавен конкурс със заповед на тогавашния му работодател Министерство на образованието и науката. Научната му степен е защитена успешно на територията на РФ /бивш СССР/ и потвърдена от Висшата атестационна комисия на Република България. Изтъква, че в хода на административното производство е представил актуално Удостоверение за осигурителен стаж /УП-3/ №94-490/09.02.2023г., издадено от Министерството на образованието и науката за признаване на процесния период за български трудов стаж от три години и шест месеца по реда на чл. 38 и чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тъй като издаденото УП-30 през 1991г. не е било признато от органа като валиден документ. Моли съда да отмени обжалвания акт, като за периода 01.11.1987г.-01.07.1991г. му бъде признат трудов стаж III категория от три години и шест месеца, който да бъде присъединен към осигурителния му стаж за пенсиониране към дата - 23.12.2021г.

В съдебно заседание чрез процесуален представител адв. [населено място] – ВАК, поддържа жалбата на посочените в нея основания. Отправя искане за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на органа със задължителни указания по отношение на признаване на български стаж за процесния период.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП – [населено място] на НОИ, чрез процесуалния си представител гл.ю.к. И. К. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Подчертава, че жалбоподателят изрично е посочил в заявлението от 23.12.2023г., че желае да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ без периоди от Р.. По отношение на представеното УП-30 сочи, че същото представлява единствено документ за легализиране на завършено висше образование в чужбина и се издава в условията на процедурата по закупуване на недостигащ осигурителен стаж от положено висше образование по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на оспорващия.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдебният състав приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната с разпореждане от 08.08.2022 г., по реда на чл. 68, ал. 1-2 от КСО във връзка с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО и на основание Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване, по заявление, подадено на 23.12.2021 г., като за правото на пенсия, му е бил зачетен осигурителен стаж с продължителност 04 год. 09 мес. 16 дни, положен в Украйна, през периода от 01.09.1977 г. до 16.06.1982 г. Административното производство е започнало със заявление от 20.10.2021г., с което В. Г. е поискал потвърждаване на стаж от бивш СССР сега Украйна от висше образование. Към заявлението са приложени копия от оригинал за висше образование, лична карта и е декларирано, че е учил редовна форма на обучение, през време на което не е работил и не се е осигурявал на друго основание. Със заявление от 23.12.2021г. жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.9а, като е посочил без пенсия от Р.. Приложил е документи за осигурителен стаж.

С писмо изх. №1030-03-156/09.02.2022г. жалбоподателят е уведомен от директора на ТП-Варна на НОИ, че видно от извършената проверка по представените документи и данни от информационната система на НОИ му е зачетен придобит на територията на Република България осигурителен стаж 34 год. 08 мес. 24 дни, като в него не е включено времето на редовна аспирантура в бившия СССР от 01.11.1987г. до 30.04.1991г. и времето на обучение в [населено място].

Междувременно с писмо №2202-50-1028/15.07.2022г. от Пенсионния фонд на Украйна се представя удостоверение на осигурителен /трудов/ стаж, според което за периода 01.09.1977г.-16.06.1982г. на В. Г. се зачита осигурителен /трудов/ стаж в размер на 04 год. 09 мес. 16 дни.

С разпореждане [номер] от 09.08.2022г. по заявление от 23.12.2021г. на В. Г. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 23.12.2021г. пожизнено по чл. 68, ал.1, 2 от КСО вр. §22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО и във връзка с Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване, като от фактическа страна административният орган е приел, че заявителят има следния осигурителен стаж:

• при трета категория труд 34 г. 08 м. 11 дни.

• осигурителен стаж, положен в чужбина 04 г. 09 м. 16 дни.

Навършената възраст към 23.12.2021г. е 64 год. 04 мес.

След горните установявания, административният орган формира извод, че считано от 01.07.2022 г. размера на личната пенсия за ОСВ на заявителя е в размер 605.72 лв. Изрично е посочено, че не е зачетен осигурителен стаж за периода на аспирантурата от 01.11.1987г. до 01.05.1991г. като след получаване на формуляри от компетентната институция на Р. пенсията ще бъде изменена от начална дата. Разпореждането не е обжалвано от заявителя.

С писмо вх. №2170-03-388Н16/ 13.10.2022г. в ТП на НОИ – Варна от Пенсионния фонд на Р. Ф. постъпва удостоверение за зачетения осигурителен /трудов/ стаж на основание Договора между Р. Ф. и Република България за социална сигурност от 27.02.2009 г. В удостоверението е посочено, че за периода от 01.11.1987 г. до 01.07.1991 г. В. Г. е придобил осигурителен /трудов/ стаж в размер на 03 год. 08 мес. 01 дни. Изрично е посочено, че се посочват периодите на трудова и друга общественополезна дейност, включена в осигурителния /трудовия/ стаж съгласно законодателството на държавата, издала удостоверението.

С разпореждане [номер] по Протокол 2139-03/ 46/ 26.01.2023г. на основание получения формуляр от 16.09.2022 г. от Пенсионния фонд на Р., ръководителят на „ПО“ отказва да измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117 ал.2 от КСО пред Директора на ТП-Варна на НОИ. След подробно обсъждане на материалноправните предпоставки на постановения отказ да се измени отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст, Директорът на ТП на НОИ с Решение № 2153-03-42/25.03.2024г. е отхвърлил жалбата на В. Г. срещу разпореждане [номер]/26.01.2023 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Варна, с което по заявление от 23.12.2021 г. на лицето е отказано изменение на получаваната лична пенсия.

В хода на съдебното производство за изясняване на спора от фактическа страна, е изготвена съдебно - счетоводна експертиза, от която се установява следното: размера на осигурителния стаж на В. К. Г. към 09.08.2022г. и 10.08.2023г. по вид, категория и основание са изчислени от експерта, а резултатите са описани в обобщен вид в Таблица 1 в два варианта – с включване на периода на аспирантурата в Москва ако този стаж се зачете за стаж в Република България и съответно без да включи процесния период в случай, че стажа не е зачетен от НОИ. Вещото лице изчисли общият стаж на жалбоподателя в България, обобщен на р.24 и добавеният съгласно чл.10 от Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване стаж в Украйна, който е от значение само за определяне на правото на пенсия и не участва в изчисленията за определяне на размера на пенсията в размер на 39 години 05 месеца 27 дни. По т. 3.2 вещото лице изчисли размерът на личната пенсия на жалбоподателя при зачитане на времето, през което е полагал аспирантура в Москва в два варианта: за периода 01.11.1987г.-01.05.1991г. и 01.11.1987г.-01.07.1991г. /това е датата посочена в Справка удостоверение с изх.№ 411171/2105/16.09.2022, издадена от Пенсионния фонд на Р. Ф./. По т.3.3 вещото лице даде заключение, че съгласно Договора между Република България и Р. Ф. за социална сигурност размерът на пенсията на жалбоподателя не би се променил с добавянето на стажа за времето на аспирантурата към общия му стаж, сумиран от стажа в България, Украйна и Р.. Само зачетеният и добавен стаж в Украйна е достатъчен за да придобие правото на пенсия за прослужено време и възраст. Вещото лице констатира, че размерът на пенсията би се променил само ако стажът за времето на аспирантурата в Москва за периода 01.11.1987 г. - 01.05.1991 г. бъде зачетен като български стаж, съгласно представените документи. Съдът възприема изцяло заключението по ССчЕ като обективно, компетентно изготвено и неоспорено в решаващите си констатации, имащи отношение към предмета на спора.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да оспори процесното решение, което представлява подлежащ на съдебно обжалване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Предвид гореизложеното, процесното Решение № 2153-03-42 от 25.03.2024 г.. на директора на ТП на НОИ [населено място] е издадено в рамките на неговата материална, териториална и времева компетентност.

При издаването му не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Спазено е изискването за форма с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и ал. 5 КСО вр. чл. 59 АПК, като от горестоящият орган са изложени подробни мотиви, обосноваващи изводите му за неоснователност на подадената пред него жалба. достатъчно мотиви, които да предоставят възможност за разбиране на причините, които са обусловили съдържанието на акта. Същите са изложени в степен, достатъчна да обезпечи и възможността за съдебен контрол спрямо приложението на материалния закон.

От данните по делото се установява, че в хода на административното производство са събрани всички относими доказателства, релевантни за преценка на правото на жалбоподателя на исканата от него пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и с целта му, поради следните съображения:

Съгласно чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2019 г.) за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3, се зачита: времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност; Съгласно чл. 45, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж времето на обучение, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява с удостоверение по утвърден образец, издаден от териториалното поделение на НОИ, въз основа на: диплома за завършено висше или полувисше образование, или документ за придобита научна и образователна степен доктор, документ за внесените осигурителни вноски и документ, удостоверяващ срока на обучението или докторантурата. В ал. 2 е посочено, че за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3. Както правилно е посочил административният орган в оспореното решение, съгласно чл. 9а, ал. 3 от КСО внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Цитираната норма императивно определя, че само времето по чл. 9а, ал. 1 от КСО, за което са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3, се зачита за осигурителен стаж от трета категория.

В настоящата хипотеза, липсва спор между страните, че жалбоподателят получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната с разпореждане от 08.08.2022 г., по реда на чл. 68, ал. 1-2 от КСО във връзка с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО и на основание Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване, по заявление, подадено на 23.12.2021 г., като за правото на пенсия, му е бил зачетен осигурителен стаж в чужбина с продължителност 04 год. 09 мес. 16 дни, положен в Украйна, през периода от 01.09.1977 г. до 16.06.1982 г. Няма спор и относно обстоятелството, че жалбоподателят се е обучавал в Р. Ф. като редовен аспирант в периода от 01.11.1987 г.-01.05.1991г.

Спорът между страните, касае обстоятелството, дали периодът на редовната аспирантура може да му бъде зачетен като осигурителен стаж в Република България, по повод на което да бъде изменен размера на получаваната лична пенсия за ОСВ.

С разпоредбата на чл. 9а, ал. 2, т. 1 от КСО законодателят приравнява на осигурителен стаж времето на докторантурата, единствено за целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1, вр. ал. 2 от КСО (така Решение № 3504/ 04.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 219/ 2023 г.). В Чл. 9а, ал. 3, вр. ал. 2 от КСО и чл. 45а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е уредена особена процедура при определянето на недостигащия стаж за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 1, вр. ал. 2 от КСО, чрез уведомяването на лицето за това и заплащането на осигурителните вноски. Тази процедура се прилага единствено при недостигащ осигурителен стаж за отпускане на пенсията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и то ако недостигащият стаж е под 5 години.

Съгласно експертното заключение, кредитирано съдебния състав като обективно и компетентно изготвено, по силата на Договора за социална сигурност между Република България и Руската федерация, размерът на пенсията на жалбоподателя не би се променил с добавянето на стажа за времето на аспирантурата към общия му стаж, сумиран от стажа в България, Украйна и Р., тъй като само зачетеният и добавен стаж в Украйна е достатъчен, за да придобие правото на пенсия за прослужено време и възраст. Размерът на пенсията би се променил само ако стажът за времето на аспирантурата в Москва за периода 01.11.1987 г. - 01.05.1991 г. бъде зачетен като български стаж, съгласно представените документи, а в случая няма данни за това, същият да е бил „действителен стаж“ по арг. от §1, т.12 от ДР на КСО в приложимата редакция (ДВ, бр. 19 от 2021 г.). Според последната разпоредба "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Удостоверенията са издадени за целите на процедурата по чл. 9а от КСО и касаят възможността за закупуване на недостигащ осигурителен стаж и определяне на размер на пенсията от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски на основание чл. 9а, ал. 2 от КСО. В нормата на чл. 45а, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж предвижда, при постъпило заявление за пенсиониране, с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО, към което са приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж по законодателството на държава, с която се прилага международен договор или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, до потвърждаването на стажа от другата държава, след изрично искане или съгласие от лицето, преценката на недостигащия осигурителен стаж да се извърши само въз основа на недостигащия български осигурителен стаж, ако е по-малко от 5 години.

В чл. 45, ал. 3 от НПОС, в редакцията към датата на подаването на заявлението и тази на издаване на разпореждането и на решението на директора на ТП на НОИ, е предвидено, че когато е приложим международен договор в областта на социалното осигуряване, времето за обучение, за което са внесени осигурителни вноски се зачита за осигурителен стаж, ако периодът на обучение не е потвърден като осигурителен стаж от съответната компетентна институция на другата държава. Съобразно цитираната норма, за да бъде зачетено за осигурителен стаж времето на докторантура, следва на първо място същия период от време да не е зачетен на друго основание, включително и от друга държава, с която Република България има сключен международен договор. Видно от полученото Удостоверение от пенсионния фонд на Р. Ф. от 16.09.2022 г., получен в ТП-Варна на НОИ на 13.10.2022 г., претендираният от жалбоподателят период е потвърден като руски стаж, поради което липсва правно основание за зачитането му като български стаж, включително и съгласно разпоредбата на чл. 3 от действащата към датата на придобиването му Спогодба между НРБ и СССР за социално обезпечаване, съгласно която стажът се взема предвид от компетентната институция на държавата, на чиято територия лицето живее по време на придобиването му. В случая, компетентна институция в Руската федерация потвърждава като руски осигурителен стаж периода на редовна аспирантура на жалбоподателя, поради което дори да са били внесени осигурителни вноски в българското ДОО, за жалбоподателят се установява дублиране на този период от осигурителен стаж, чрез зачитането му на друго основание, което е пречка за признаването му за български осигурителен стаж по арг. от чл. 45, ал. 3 от НПОС.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че единствено представените удостоверения УП-30 и УП-3 не могат да формират извод за български осигурителен стаж, доколкото същите представляват вторичен документ, който следва да отразява вече направени записвания в разплащателните ведомости, които представляват първичен документ. А в случая, нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, жалбоподателят е представил доказателства в тази насока. В конкретния случай, периодът на аспирантура е протекъл в Р., поради което приложим е Договора между Република България и Р. Ф. за социална сигурност, в сила от 20.03.2010 г., който в чл. 10, ал.1 регламентира, че „всяка от Договарящите се страни определя правото на пенсия на основание осигурителния стаж, придобит съгласно нейното законодателство. Пенсия се отпуска при условията и по реда, определен от законодателството на Договарящата се страна, която отпуска пенсията, ако друго не се предвижда в този договор. Доколкото при отпускането на пенсията е зачетен осигурителен стаж в чужбина – Украйна за периода от 01.09.1977г.-16.06.1991 г. приложим е и Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване, в сила от 01.04.2003 г. В чл. 10, ал.1 от същия е регламентирано, че „в случаите, в които осигурителният стаж придобит на територията на едната държава не е достатъчен, за да възникне право на пенсия, се взема предвид и осигурителният стаж, придобит съгласно законодателството на другата държава. При определяне правото на пенсия се вземат под внимание само тези периоди, придобити в другата държава, които не съвпадат с периодите, придобити в собствената държава. Съгласно законодателствата на Украйна и на Р. Ф. се зачита за стаж при определени условия времето на обучение във висши учебни заведения, аспирантура и др. Предвид нормата на чл. 37, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, и с оглед направената, считано от 20.06.2020 г., промяна в Договора между Република България и Р. Ф. за социална сигурност, при преценка на право на пенсия, когато придобитият на територията на двете държави осигурителен стаж не е достатъчен за придобиване на право, може да се сумира и осигурителен стаж, придобит на територията на трета държава, с която се прилага договор в областта на социалната сигурност, или държава, с която се прилагат европейските координационни регламенти, независимо от обстоятелството, дали същите предвиждат сумиране с трети страни или не. Член 11 от двата договора уреждат принципа на изчисление на пенсиите съгласно националното законодателство. Следователно при определяне на размера на пенсията, НОИ следва да прилага принципа на прякото изчисление като взема предвид само дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за българския осигурителен стаж, като изчисляването на индивидуалния коефициент се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 70 от КСО и чл. 47 от НПОС. Ето защо, в случай, че бъде потвърден стаж от компетентни институции от други държави, той би имал значение единствено преценка за наличие на изискуем стаж, но няма да намери отражение в размера на пенсията, отпусната по българското законодателство. В случая, видно от представените от жалбоподателя документи за осигурителен стаж, за такъв е зачетен положеният в България стаж, с продължителност 34 год., 08 мес., 11 дни. При преценката на право на пенсия и продължителността на недостигащ стаж, след потвърждаване от компетентната институция на Украйна, на лицето е зачетен осигурителен стаж с продължителност 04 год. 09 мес. 16 дни, за периода на обучение в [населено място], от 01.09.1977 г. до 16.06.1982 г. Предвид изложеното съдът намира, че правните изводи, изложени в оспореното решение от административният орган съответстват и на материалния закон и неговата цел.

Налага се извод за законосъобразност на обжалваното решение - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразено с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответната страна, както и с реалната сложност и продължителност на производството пред настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. чл.118, ал.3 от КСО, съдът