Решение № 46 от 19.7.2012 г. на Административен съд - Търговище по дело № 75/2012 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 226, ал.1, т.2 ЗМВР. Образувано е по жалба на Т.А.Х. ••• с която се оспорва Заповед № З-355/10.04.2012г., издадена от Директора на ОД МВР гр.Търговище с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца. Като отменително основание в жалбата инвокират допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения в хода на производството. В с.з. не взема становище. Ответникът директора на ОД на МВР – Търговище, чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва жалбата. След преценка на доказателствата по делото съдът, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество тя е основателна. Със Заповед № З-355/10.04.2012г., издадена от Директора на ОД МВР гр.Търговище е било наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца на Т.А.Х. •••. Липсват доказателства за о бразувано дисциплинарно производство и изискани обяснения от страна на жалбоподателя в хода на дисциплинарното производство. Със Заповед № З-355/10.04.2012г., издадена от Директора на ОД МВР гр.Търговище на Началник на РУ на МВР гр. Омуртаг, за допуснато нарушение на служебната дисциплина и на основание Становище рег.№7653/09.04.2012г. и чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 226, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и с чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР на Т.Х. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че жалбоподателя е следвало да извърши и да издаде мотивирана писмена заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2 б.ж ЗДвП, с която да разпореди временно спиране от движение на л.а. „Фолксваген Синхро” с рег.№ Т….., собственост на ПГ по ТЛП гр. Омуртаг, като с неизпълнението на това си задължение е допуснал дисциплинарно нарушение по чл.226, ал.1 т.5 пр.второ ППЗМВР. Жалбоподателят, моли да се отмени наложеното му наказание, тъй като на е действал правилно и законосъобразно. В съдебно заседание не ангажира доказателства. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Заповед рег. № З-29/21.04.2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган - Директора на ОД МВР гр.Търговище, съобразно правомощията му по чл. 228, т. 3 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано съобразно изискванията на чл. 231 от ППЗМВР, като повода е бил жалба вх. № 4748/07.03.2012г. подадена от П. Б., но жалбоподателят е изготвил докладна записка на 02.04.2012г. г., до Директора на ОД МВР гр.Търговище, като липсват писмени обяснения в хода на дисциплинарнарното производство. Приложени са писмени доказателства: АУАН №1028 от 11.07.2011г. и Наказателно постановление №1028 от 02.08.2011г. Дисциплинарното наказание е наложено с писмена заповед, чието съдържание е в нарушение на императивните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Според тази норма, в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да се посочат: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая са посочени като нарушени нормите на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, чл. 226, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, и чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Съгласно чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, Дисциплинарните нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и генералния комисар на МВР и на преките ръководители, а по т. 2 неизпълнение на служебните задължения. Нормата на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР предвижда, че дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. В обжалваната заповед не е конкретизирано в какво точно се изразява нарушението и какъв е видът му - неизпълнение на закона, подзаконовите нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР или на служебните задължения. Посочено е че нарушението е допуснато от лицето в следствие на пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност, като не е описано в какво се изразяват тези пропуски, както и кои са конкретните разпоредби. С бланкетното посочване на закона не е достатъчно да се конкретизира, както извършеното нарушение по смисъла на чл. 224 от ЗМВР, така и приложимата правна норма по чл. 226, ал. 1 от ППЗМВР. Нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР изисква посочване на разпоредбите, които са нарушени, т. е. конкретен текст от закона, а не само преписването му. В случая, съдът не може да извърши проверка, в какво точно се изразява дисциплинарното нарушение и съответно налице ли е нарушение на закона и подзаконовите нормативни актове, тъй като в съдебното производство, той се произнася само по приетото за установено от административния орган в мотивите му, защото в противен случай, би се стигнало до недопустимо привнасяне на мотиви за законосъобразността на оспорената заповед. Ето защо, след като е налице празнота в обстоятелствената част на обжалваната заповед, поради липса на индивидуализиране на извършеното нарушение, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Отделно са допуснати и съществени процесуални нарушения свързани с правото на защита на наказаното лице-липсват писмени обяснения във връзка с извършване на проверката по случая. Атакуваният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени. Разноски не се претендират и съдът не присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. ІІ от АПК, съдът