Решение № 6462 от 13.6.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 621/2025 г.

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на И. К. С., [ЕГН], гр.Варна, [улица], чрез адв.А. Х., уточнена с молба С.д. № 6385/14.04.2025г., срещу Областна дирекция на МВР – гр.Търговище, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, общо в размер на 2085, 90лв., от които: 74, 83лв. равняващи се на три месеца застраховка „Гражданска отговорност“; 381, 06лв. равняващи се на три месеца застраховка „Пълно каско“; 630, 00лв. за репатриране на автомобил; 1000, 00лв. неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, неудобство и чувство на злепоставяне пред съседи и приятели, причинени от незаконосъобразна Заповед № 22-0308-000015/28.01.2022г. на ВПД Началник РУ – Омуртаг, отменена с влязло в сила решение на Административен съд – Търговище.

Ищецът твърди, че със Заповед № 22-0308-000015/28.01.2022г. на ВПД Началник РУ – Омуртаг, на основание чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП, била прекратена регистрацията на личния му автомобил – марка „Ауди А 5 Спортбек, с рег. № [рег. номер]. Обжалвал същата пред Административен съд – Търговище, който с Решение № 55/26.04.2022г. по адм.д.№ 32/2022г. я отменил. Въпреки прекратената регистрация на автомобила, имал задължения за застраховки „Автокаско“ и „Гражданска отговорност“, които заплатил. Регистрационните табели на автомобила били свалени по време на пътуване в различен град, поради което на 29.01.2022г. извършил разходи за неговото репатриране от гр.Омуртаг до гр.Варна. От момента на спиране на автомобила за него започнали и негативни психологически изживявания, поради което претендира и неимуществени вреди за периода от 28.01.2022г. до датата на съдебното решение, с което е отменена ЗППАМ – 26.04.2022г. С уточняващата молба от 14.04.2025г. сочи, че за периода 28.01. – 26.04.2022г. е било ограничено правото му на свободно придвижване и използване на личното му МПС, ограничена била и възможността му да пътува – както по работа, така и за отдих. Не можел свободно да планира ангажиментите си, освен това не успял да осъществи планирано пътуване с приятели, което отложил за неопределено време. Не можел да помага на родителите си, да им пазарува и да ги отменя в някои ежедневни ангажименти, които изискват автомобил в зимните месеци. Съвкупността от всички претърпени неудобства довели до продължителен стрес и притеснения, т.к. нямал яснота докога няма да има автомобил. Освен това се чувствал злепоставен пред съседи, приятели, близки и роднини, които разбрали, че автомобилът му е със свалени номера и е бил репатриран. Това го накарало да се чувства унижен, защото пред хората, на които държи, било създадено впечатление, че е извършил неправомерно действие. Моли претенциите му да бъдат уважени и претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Х., който поддържа исковата молба и моли претенциите да бъдат уважени в пълен размер. В пледоария по същество сочи, че в производството е доказано безспорно, че ищецът е претърпял претендираните имуществени и неимуществени вреди. Счита претенциите за доказани по основание и размер, и моли да бъдат уважени.

Ответната страна – Областна дирекция на МВР – гр.Търговище, чрез гл.юрк. Л. В., оспорва претенциите като неоснователни по подробни съображения, изложени в писмен отговор С.д. № 8079/14.05.2025г. Относно претендираните имуществени вреди, представляващи заплатени за периода 28.01.2022г. – 26.04.2022г. суми по застрахователни договори (74, 83лв. за застраховка „Гражданска отговорност“ и 381, 06лв. за застраховка „Пълно каско“) сочи, че така заплатените суми нямат характеристиката на вреда, причинена от отменения незаконосъобразен административен акт, а са средства, които обичайно се заплащат във връзка с експлоатацията и съхранението на ППС. Плащанията на тези суми са извършени на основание сключени договори между ищеца и ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, върху които издадената ЗППАМ не се отразява по начин, че да създаде нови плащания, извън договорените. Ползването, респ. неползването на МПС е въпрос, който не е скрепен със санкция по сключените застраховки, поради което и плащанията по тях не са вреда. Основанието за задължението по застраховката „Каско“ е опазване на самото МПС от различни рискове, без да е обвързано с правото на ползване. Относно застраховката „Гражданска отговорност“ сочи, че задължение за сключването й е регламентирано в чл.483 КЗ, като всяко лице, което притежава регистрирано на територията на страната МПС, е длъжно да я сключи. Излага подробни съображения и за това, че по двете застраховки са предвидени възможности за преустановяване на плащанията/намаляване на премията, от които ищецът не се е възползвал. Относно претендираните като вреди разходи за репатриране на автомобила сочи, че от приложената към исковата молба фактура по никакъв начин не може да се установи как е формирана цената на услугата, липсва и пътен лист, който да удостовери изминатите километри. Отделно, дори и при движение на собствен ход ищецът е щял да извърши разходи за придвижването от гр.Омуртаг до гр.Варна. Счита, че не е доказана и претенцията за неимуществени вреди, както и че ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП по никакъв начин не ограничава правото на свободно придвижване на собственика на автомобила. Поддържа и че е налице основание за освобождаване на ответника от отговорност на основание чл.5, ал.1 ЗОДОВ, т.к. от мотивите на решението на Адм.съд – Търговище е видно, че към момента на проверката, осъществена на 28.01.2022г. ищецът е бил с отнето СУМПС. Съдът е приел, че ПАМ е правилно приложена, но е незаконосъобразна поради нарушение на принципа на съразмерност. По изложените съображения моли претенциите на ищеца да се отхвърлят като неоснователни. В случай на частично отхвърляне на иска, моли адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано съобразно отхвърлената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание ТР № 3/22.04.2005г. по тълк.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и чл.78, ал.3 ГПК. Счита, че ответникът има право на разноски, т.к. ищецът с поведението си е причинил възникването на правния спор.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на иска. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ, т.к. установените по делото факти показват, че претендираните от ищеца вреди са в резултат единствено и само от неговото виновно поведение. В тази връзка сочи, че в началото на причинноследствената верига е осъщественото управление на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Отделно счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за претендираните вреди, освен представените фактури и полици, като липсват доказателства за извършени плащания по тях. По изложените съображения моли претенциите да бъдат оставени без уважение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

1. На 23.01.2022г. срещу ищеца бил съставен АУАН Серия GA № 243239/23.01.2022г. за нарушение на чл.483, ал.1, т.3 КЗ – за това, че на посочената дата, в 15: 46 часа, в Община Угърчин, на път Коритна – Български извор – Микре – Севлиево – Велико Търново – Омуртаг – Търговище (Разград – Шумен) – ПП I 4км. 24 + 900, с посока на движение към гр.Варна, управлява собствения си автомобил – Ауди А5 с рег. № [рег. номер], без да е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Със съставянето на АУАН били иззети: СУМПС [номер] и СРМПС № ••••.

2. За така установеното нарушение началникът на РУ – Ловеч, РУ – Угърчин, на основание чл.171, т.1, буква „е“ ЗДвП, съставил срещу ищеца И. С. ЗППАМ № 22-0456-000002/23.01.2022г., с която му наложил принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (№ 285319035), до предоставяне на валидна застраховка.

3. На 24.01.2022г. ищецът сключил със ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите – полица № BG03/••••, със срок на валидност от 17: 00 часа на 24.01.2022г. до 23: 59 часа на 23.01.2023г. Съгласно дебит нота за дължима застрахователна премия по посочената полица, изведена на 27.01.2025г., статусът на вноската е – платена по банков път.

4. На 24.01.2022г. ищецът сключил със ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и застраховка „Каско Стандарт“, със срок на валидност от 00: 00 часа на 25.01.2022г. до 23: 59 часа на 24.01.2023г. Съгласно дебит нота за дължима застрахователна премия по посочената полица, изведена на 27.01.2025г., статусът на вноската е – платена по банков път.

5. На 28.01.2022г. срещу ищеца бил съставен АУАН Серия GA № 427675 за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП – за това, че на посочената дата, в 15: 15 часа в Община Омуртаг, на път Коритна – Български извор – Микре – Севлиево – Велико Търново – Омуртаг – Търговище (Разград – Шумен) – ПП1 4км. 287 + 193 Омуртаг, посока гр.София, управлява личния си автомобил Ауди А5 с рег. № [рег. номер], като при извършената проверка било установено, че водачът е с отнето СУМПС съгласно ЗППАМ № 22-8456-000002/23.01.2022г. на н-ка на РУ Угърчин. Със съставянето на АУАН са иззети 2бр. регистрационни табели с рег. № № [рег. номер].

6. За така установеното нарушение на основание чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП, ВПД Началник на РУ Омуртаг, ОДМВР – Търговище, съставил срещу ищеца ЗППАМ № 22-0308-000015/28.01.2022г., с която му наложил ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС – Ауди А5, рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

7. Ищецът обжалвал ЗППАМ пред Административен съд – гр.Търговище, който с Решение № 55/26.04.2022г. по адм.д. № 32/2022г., отменил същата като незаконосъобразна. Съдът е приел, че ПАМ е приложена правилно спрямо собственика на автомобила, но същата е постановена в нарушение на принципа на съразмерност, т.к. ЗППАМ № 22-0456-000002/23.01.2022г. не е връчена, вкл. към момента на приключване на устните състезания. При положение че първата ЗППАМ не е връчена на жалбоподателя и са налице основания за нейното прекратяване, административният орган е следвало да не издава ЗППАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП.

8. Видно от представените с отговора по исковата молба Справка за нарушител водач и Справка – картон на водача, ищецът притежава издадено на 23.09.2021г. СУМПС [номер], валидно до 23.09.2031г. Същото е отнето на 23.01.2022г. със съставянето на АУАН № [рег. номер]/23.01.2022г. и е възстановено на 10.05.2022г. Според Справка – картон на водача, раздел „ЗППАМ“, ЗППАМ № 22-0456-000002/23.01.2022г. е връчена на 10.05.2022г. и е със статус „отпадане на основание“. Според раздел „Наказателни постановления“ от същата справка, въз основа на АУАН Серия GA № 243239/23.01.2022г. и АУАН Серия GA № 427675/28.01.2022г., са издадени, съответно НП № 22-0456-000004/10.02.2022г. (т.6) и НП № 22-0308-000050/21.02.2022г. (т.8) – двете връчени на 10.05.2022г. и със статус „отменен“.

В хода на съдебното производство като свидетел е разпитан П. Х. Х., който дава показания за следните обстоятелства: П. И. С. от 2010г., когато били студенти в Американския университет в Благоевград. Виждат се от време на време, понякога работят заедно, като през последните години се чуват всеки ден. И. С. се занимавал с он-лайн бизнес – внасял стока, която продава он-лайн. В момента И. С. притежавал електрически автомобил – „Тесла“, а преди нея имал „Ауди“, което купил почти ново, карал го няколко години, докато през 2022г. не му свалили номерата. И. С. обичал много да шофира, като му се налагало да пътува внезапно по работа. Пътувал много между Варна и София. Когато свалили номерата на колата му нямало как да пътува, защото придвижването с влак и автобус било бавно. Свалянето на номерата много затруднило работата му, защото трябвало да взема стока от митница, да урежда документи за вноса, след това да носи стоката до центъра, от който същата се изпраща. В този период се случвало св.Х. да кара ищеца по работа до София, Пловдив, Благоевград, т.к. имал клиенти, с които трябвало да се среща лично. Относно свалянето на номерата на автомобила ищецът му споделил, че е мислел, че има книжка, а всъщност му била отнета без да знае. Върнали му номерата след няколко месеца.

Ищецът И. С. дава обяснения, че доколкото помни, книжката му била върната в края на м.май, или в началото на м.юни.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от лице, което твърди претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0308-000015/28.01.2022г. на ВПД Началника на РУ Омуртаг, ОДМВР – гр.Търговище, срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито действия се твърди, че са причинени вредите, поради което е ДОПУСТИМ.

Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност.

В производството по проверка допустимостта на предявен осъдителен иск, съдът извършва проверката по чл.129 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, при която дължи преценка относно наличието на процесуалните предпоставки, като условия, обуславящи допустимостта на процеса – 1 / за абсолютните, за които следи служебно – подведомственост (чл.128, ал.1, т.6 АПК), процесуална правоспособност (чл.27, ал.1 ГПК и чл.205, ал.1 АПК), процесуална дееспособност (чл.28, ал.1 и ал.2 ГПК), наличието на основания за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.2 и т.4 ГПК (ТР № 1/2017г. от 09.07.2019г. по т.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС), наличието на сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание (чл.299, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.298, ал.1 ГПК), както и за 2/ относителните условия, които се вземат предвид само по отвод на страната – каквато е местна подсъдност, в случая специално уредена в чл.7, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ. В контекста на специалните правила по ЗОДОВ, проверката за допустимост на иска обхваща и преценката за наличието на регламентация в закон или указ, които предвиждат специален начин на обезщетение – чл.8, ал.3 ЗОДОВ. По отношение осъдителните искове правният интерес произтича от природата на търсената защита (чл.124, ал.2 ГПК), поради което не е необходимо изрично да се установява. Проверката относно обстоятелствата по чл.204 АПК следва да се извършва при съобразяване с изложените в исковата молба фактически твърдения и да обхваща въпросите дали е налице незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие, претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна връзка между актовете и действията/бездействията на ответника и настъпилите вреди за ищеца.

В конкретния случай искът е предявен от адресата на ЗППАМ, от която се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито действия се претендират вредите. На основание чл.205, ал.1 АПК, Областна дирекция на МВР – Търговище е надлежен ответник, тъй като съгласно чл.37, ал.1, т.2 и ал.2 ЗМВР, областната дирекция е основна структура на МВР и е юридическо лице.

От изложеното следва, че ищецът и ответникът притежават нужната активна и пасивна процесуална легитимация, въз основа на която да бъдат конституирани като страни в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Претенциите са предявени в хипотезата на чл.204, ал.1 АПК, т.к. се претендират претърпени имуществени и неимуществени вреди, за които се твърди, че произтичат от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред. Безспорно Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0308-000015/28.01.2022г. на ВПД Началника на РУ Омуртаг, ОДМВР – гр.Търговище е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, вр. чл.22 ЗАНН. Същата е отменена с влязло в сила Решение № 55/26.04.2022г. по адм.д. № 32/2022г. на Административен съд – Търговище, поради което условието за допустимост на производството по чл.204, ал.1 АПК е изпълнено.

Разгледан по същество, искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл.4, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Така регламентираната отговорност е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразни актове, действия/бездействия на длъжностни лица или административни органи, при или по повод изпълнението на административна дейност, независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице.

За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ, трябва да са изпълнени кумулативно предвидените в чл.1, ал.1 и чл.4, ал.1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1/ наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице, издадени, респ. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, и отменени по съответния ред; 2/ вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; 3/ причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, респ. извършеното незаконосъобразно действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав отговорността на държавата не може да се реализира.

В случая първата предпоставка е изпълнена, т.к. Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0308-000015/28.01.2022г. на ВПД Началника на РУ Омуртаг, ОДМВР – гр.Търговище от която се твърди настъпването на претендираните имуществени и неимуществени вреди, е отменена с влязло в сила съдебно решение.

От страна на ищеца обаче не се доказва настъпването на вреди, причинени от отменената незаконосъобразна заповед. Макар претендираните като имуществени вреди разходи да са доказани по размер и да са реално извършени по банков път и в брой – в който смисъл са потвържденията от застрахователя в представените дебит–ноти за извършено плащане на дължимите по полиците застрахователни премии, и касовия бон към фактурата за репатриране на автомобила, същите не са вреди по смисъла на чл.4, ал.1 ЗОДОВ, т.к. не са пряка и непосредствена последица от отменената незаконосъобразна ЗППАМ.

Основателно ответната страна възразява, че претендираните като вреди плащания за застраховка „Гражданска отговорност“, извършени в периода, за който автомобила на ищеца е бил без регистрационни табели, са недължими по силата на самия закон, т.к. разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 КЗ предвижда, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. За периода на прекратяване на регистрацията на МПС не се дължи сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. При прекратяване на регистрацията на МПС по време на действие на застрахователния договор, застрахователният интерес отпада и застрахованият може да поиска неговото прекратяване – чл.349, ал.5, вр. чл.354, ал.1 КЗ. Заплащането на нещо, което не е дължимо по силата на закона, не може да бъде вменено в отговорност на държавата, респ. да се счита за вреда, която подлежи на обезщетение по реда на ЗОДОВ. Обезщетяването по ЗОДОВ изключва заплащането на вреди, които са следствие на неправилно упражняване, съответно неупражняване на законови права.

Заплатените вноски по застраховка „Каско“ за периода на прекратената регистрация на МПС също не са вреди, т.к. се основават на поето с договор задължение за опазване на МПС от различни рискове като кражба, природно бедствие и др., и плащането не е обвързано с правото на ползване.

Освен това и двата вида застраховки, по които ищецът е извършил плащане в периода, в който МПС е било със свалени регистрационни табели, обичайно се заплащат във връзка със собствеността, експлоатацията и съхранението на ППС, и не са в причинно-следствена връзка с издадената ЗППАМ - Решение на ВАС № 7972/01.07.2021г. по адм.д. № 12191/2020г., Решение на ВАС № 2203/11.02.2020г. по адм.д. № 9732/2018г.

Не са вреди по смисъла на чл.4, ал.1 ЗОДОВ и разходите за репатриране на автомобила, т.к. съгласно чл.172, ал.7 ЗДвП, при отнемане на табелите с регистрационен номер в случаите по чл.171, т.2а, както и при отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство в случаите по чл.171, т.1, букви „б“ и „е“, моторното превозно средство може да бъде транспортирано от правоспособен водач до място за съхранение или до най-близкото населено място в срок до 12 часа от установяване на нарушението. Ищецът не се е възползвал от така предоставената законова възможност, като в случая табелите на автомобила на ищеца са свалени със съставянето на АУАН Серия GA № 427675/28.01.2022г., а според фактурата за услугата по репатриране, същото е извършено на следващия ден. Решението на собственика на автомобила да извърши разход за неговото репатриране изключва причинно-следствената връзка между този разход и ЗППАМ.

Не са доказани и претендираните неимуществени вреди. Безспорно нуждата от придвижване със собственото МПС е от естество, което би предизвикало неудобства от обективен характер за собственика, както и негативни емоции и преживявания. Както обаче основателно сочи процесуалният представител на ответника, ЗППАМ по никакъв начин не е ограничила правото на ищеца на свободно придвижване. Твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинено притеснение, неудобство и чувство на злепоставяне пред съседи и приятели, продължителен стрес и притеснения, поради липса на яснота докога няма да може да ползва автомобила, както и че се чувствал злепоставен пред съседи, приятели, близки и роднини, и това го карало да се чувства унижен, защото пред хората, на които държи, било създадено впечатление, че е извършил неправомерно действие, не се доказаха в производството. Причиненото неудобство и невъзможността да се ползва собствения автомобил не презюмират настъпването на твърдените негативни емоции и преживявания. Освен това, душевните болки и страдания подлежат на обезщетение, само тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай. Такива обстоятелства по делото не са доказани. По арг. от чл.52 ЗЗД, съдът следва да прецени естеството и характера на причиненото страдание не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, а съобразно установени и доказани конкретни факти, от които тя произтича, при съобразяване и с общите схващания за справедливост, основаващи обезщетяването им – Решение на ВАС № 11723/05.08.2019г. по адм.д. № 4468/2019г. на ВАС. Доказателства в този смисъл не се събраха в настоящото производство, като разпитаният по делото свидетел дава показания за съвсем различни обстоятелства.

Основателно представителят на Окръжна прокуратура - Варна сочи и че в основата на причинноследствената верига, е извършеното от ищеца нарушение чл.483, ал.1, т.3 КЗ – управлението на собствения му автомобил на 23.01.2022г. без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Неоснователно ищецът се позовава на факта, че макар при съставянето на АУАН за това нарушение да е предал притежаваното СУМПС, към 28.01.2022г. ЗППАМ за това нарушение не му е била връчена и поради това СУМПС неправилно е възприето като отнето. Неоснователно се твърди и че след като ЗППАМ от 23.01.2022г. не е била връчена към 28.01.2022г., не е имало основание в системата СУМПС да се води като отнето.

Условията и редът за издаване на СУМПС, за отчет на водачите и на наложените им наказания, са регламентирани с Наредба № I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

Съгласно чл.20 от Наредба № I-157/01.10.2002г., отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“; 2. заповед за прилагане на принудителна административна мярка; 3. съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи. Статусът на българско свидетелство за управление на МПС се променя в АИС - БДС от звеното „Пътна полиция“ при СДВР или ОДМВР, отнело свидетелството – чл.21, ал.2 от Наредбата. Отнетите български национални свидетелства за управление на МПС се съхраняват в структурите, които са ги издали, до настъпването на правно основание за връщането им – чл.22, ал.1 от Наредбата.

Съгласно чл.24, ал.1 от Наредба № I-157/01.10.2002г., в зависимост от основанието за отнемането му свидетелството за управление се връща след: 1. …; 2. отпадане на основанието по чл.171, т.1, букви „а“, „г“, „д“ или „е“ ЗДвП. Датата, месецът и годината на връщане на свидетелството за управление и основанието за това се отразяват върху документа, послужил за отнемането, и на магнитен носител на информация (ал.2). При връщане на отнето българско национално свидетелство за управление на МПС се променя статусът му в АИС – БДС (ал.5).

В случая за нарушението по чл.438, ал.1, т.3 КЗ е приложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „е“ от ЗДвП, в който случай съгласно чл.172, ал.3 ЗДвП, СУМПС се отнема със съставянето на АУАН. Именно това е актът по смисъла на чл.20, т.3 от Наредба № I-157/01.10.2002г., който е послужил за основание за промяна на статуса на СУМПС в АИС – БДС, поради което дали и кога е връчена съставената впоследствие ЗППАМ е без значение. Промяната в статуса на СУМПС не следва автоматично от сключването на застраховка „Гражданска отговорност“, а става при връщането на СУМПС – чл.24, ал.5 от Наредбата. Връщането на СУМПС става след отпадане на основанието, т.е. в случаите на ПАМ по чл.171, т.1, буква „е“ ЗДвП – след представяне на договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

С оглед изложеното, към 28.01.2022г. ищецът е управлявал собствения си автомобил с отнето СУМПС, поради което действията по отнемане на табелите с регистрационния номер на автомобила му – извършени също при съставянето на АУАН на основание чл.143, ал.11 ЗДвП, са били правомерни. Този факт не се променя от последвалата отмяна на ЗППАМ като незаконосъобразна, поради нарушаване на принципа за съразмерност, т.к. не е налице причинно-следствена връзка между прекратената регистрация и ЗППАМ за отнемане на СУМПС. Такава е налице между прекратената регистрация и съставения на 23.01.2022г. АУАН, който е актът по чл.20, т.3 от Наредба № I-157/01.10.2002г., вр. чл.172, ал.3 ЗДвП.

По изложените съображения съдът приема, че не е изпълнен фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ и претенциите на ищеца се явяват неоснователни.

Предвид изхода на спора, на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.37 ЗПП във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в размер на 100 (сто) лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав