Решение № 5555 от 27.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 5618/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на А. Г. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 687406-F681595 от 19.01.2023 г., издадено от БДМ - Изпълнителен директор в Национална агенция за приходите (НАП), с което на жалбоподателя А. М. на основание чл. 274 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 112, ал. 1 във вр. с чл. 113, ал. 1, т. 4 от ДОПК. В подадената жалба от А. Г. М. се излагат съображения за обективна несъставомерност на деянието по чл. 112, ал. 1 във вр. с чл. 113, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Изтъква се липсата на яснота относно дата на вмененото нарушение, поради което не може да се установи спазени ли са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Твърди се, че в случая, глобата е по реда на чл. 274 от ДОПК, уреждащ "Незаконна ревизия", но в конкретния случай не се касае за незаконна ревизия по смисъла на така посочената разпоредба, защото е налице Заповед за възлагане на ревизия. На следващо място се сочи, че ревизионното производство е извършено от определените в заповедта служители. Относно определените задължения в размер на 28, 34 лв. за дата 13.12.2020 г. в жалбата си А. М. изтъква, че ревизионният акт в тази му част е нищожен, но доколкото ревизираното лице не е поискало прогласяване на нищожност в тази част на РА, то същият е породил правният си ефект. Изложени са аргументи за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото от така описаното нарушение не са възникнали вредни последици. Моли се наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание, в което е даден хода на делото по същество жалбоподателят А. Г. М. уведомена, не се явява, като същата се представлява от адв. КМ – САК, редовно упълномощен. Същият поддържа жалбата по изложените в нея аргументи, оспорва НП и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на доверителката му на сторените по делото разноски за адвокатски хонорар като представя списък с разноски. Въззиваемата страна – Изпълнителен директор в Национална агенция за приходите (НАП), редовно призована, се представлява от юрисконсулт Л.И., редовно упълномощен, който оспорва жалбата и пледира атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Въз основа на Заповед на изпълнителният директор на НАП с № З- ЦУ1304/14.07.2022 г., обективирана с доклад изх. № 11-02-198 #8/13.09.2022 г., от Инспектората на НАП, била извършена проверка на дейността на жалбоподателя А. Г. М.. В хода на проверката от инспектората на НАП било установено, че А. Г. М. като орган по приходите е била определена да издаде ревизионен акт на дружество "Д.С.М." – чуждестранно юридическо лице с ЕИК 3078114273 в ревизионно производство с УИН Р-22221021001804, съгласно ЗВР № Р- 22221021001804-020-001/29.03.2021 г. С ревизионен акт № Р-22221021001804-091-001/19.08.2021 г. А. М. определила задължения за ДДС в размер на 28.34 лв. за извършени доставки на 13.12.2020 г., която дата не били включена в доклада на ревизията. От жалбоподателя А. М. били изисквани обяснения за причините, поради които на задълженото лице е начислен данък за неревизиран период и в тази връзка защо не е разширен обхвата на ревизията. Изисканата информация не била предоставена от служителката. Въз основа на гореизложеното, на 17.10.2022 г. свид. П. Б. Р., на длъжност „главен инспектор“ при ЦУ на Национална агенция за приходите, след като приела че А. М. е извършила ревизия по ЗДДС за 13.12.2020 г. без да й е възложена по реда на ДОПК със заповед за възлагане на ревизия, в присъствието на един свидетел, съставила против А. Г. М. - акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F681595/17.10.2022 г., в който описаните фактически констатации били квалифицирани като нарушение на чл. 112, ал. 1 във вр. с чл. 113, ал. 1, т. 4 от ДОПК. На същата дата препис от АУАН № F681595/17.10.2022 г. бил връчен на жалбоподателя А. Г. М., която е подписала акта като е вписала, че има възражения. Такива са били подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 19.01.2023 г. изпълнителния директор в Национална агенция за приходите (НАП) издал обжалваното Наказателно постановление № 687406-F681595 от 19.01.2023 г., с което на основание чл. 274 от ДОПК на жалбоподателя А. Г. М., е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 112, ал. 1 във вр. с чл. 113, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Процесното НП е връчено на жалбоподателя А. Г. М. на 20.03.2023 г., като на 21.03.2023 г. в ТД на НАП – София, е депозирана жалбата срещу него. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена възоснова на след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване – Ревизионен доклад № Р-22221021001804- 092-001/29.07.2021 г. и Ревизионен акт № Р-22221021001804-091- 001/19.08.2021 г., доклад изх. № 11-02- 198#8/13.09.2022 г., приложение № 7 към доклад с изх. № 11-02- 198#8/13.09.2022 г., искане за писмени обяснения от 21.07.2022 г. от А. М. и електронно потвърждение от 26.07.2022 г. за връчване, покана по чл. 40 от ЗАНН с изх. № М-24-28-1043#7/10.10.2022 г. и потвърждение за връчване, Заповед на изпълнителният директор на НАП с № З-ЦУ-1304/14.07.2022 г., заповеди за компетентност на жалбоподателя, на наказващия орган и на актосъставителя, постановление на СГП от 29.04.2022 г., както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля П. Р. и др. Съдът кредитира показанията на свидетелкат П. Р., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. В разпита си пред съда свидетелката Р. пресъздава лично установените от нея обстоятелства при проверката, включително и изпращане на поканата за корекция на съответните фактури. Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи при правилно приложение на материалния закон, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя А. М.. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. Настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП не са спазени процесуалните изисквания, визирани в ЗАНН. АУАН и НП не съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочено е мястото на извършване на деянието, но не е посочена датата на извършване на същото. Посочването на конкретна дата или период на извършване на нарушението е от съществено значение относно компетентността на актосъставителя, относно приложимата законова разпоредба, относно доказателствено релевантните факти и др. Достоверното посочване на датата е съществено, защото до голяма степен тя определя съставомерността на нарушението. В настоящия случай дата или времеви период на извършване на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя А. Г. М. в процесните АУАН и НП липсват, което също от своя страна представлява нарушение на императивните изисквания на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсата на дата на извършване на нарушението, винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като санкционният акт, в случая НП не очертава по необходимия категоричен начин предмета на доказване в производството, респ. не позволява на съда и страните да формират категорични изводи от фактическа и правна страна и накърнява правото на защита на наказаното лице, което е основание за отмяна на наказателното постановление. Датата на реализиране на нарушението не би могла да бъде извеждана по тълкувателен път или по предположение от приобщения доказателствен материал. Това обстоятелство се явява елемент от обективната страна на деянието, като пропускът да бъде изрично отразена съществено накърнява правото на нарушителя да разбере за какво конкретно се ангажира неговата отговорност. С акта за установяване на административно нарушение се поставят рамките на „административното обвинение“ и се фиксират параметрите на реципрочната функция свързана с упражняване правото на защита на жалбоподателя. Допусната в него нередовност би могла да бъде отстранена в наказателното постановление единствено в случаите, в които тя не засяга съществените съставомерни признаци на нарушението, именно които позволяват да се достигне до извод за неговата безспорна установеност и авторството му. Конкретно ангажираната дата на нарушението се явява и предпоставка съдът надлежно да упражни ефективен контрол по спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. За пълното на изложеното следва да се отбележи, че наказващият орган твърди, че с описаните действия от страна на жалбоподателя М., същата е изпълнила от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 112, ал. 1, вр. чл. 113, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че така посочените разпоредби от ДОПК не формират състав на твърдяното нарушение. Според разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията“, а чл. 113, ал. 1, т. 4 от ДОПК гласи, че със заповедта за възлагане на ревизията се определя ревизираният период. Тези разпоредби уреждат процедурата по извършване на ревизия, но нямат конкретен адресат, нито пък въвеждат някакво действие, извършването на което да влече санкция след себе си. Ето защо съдът намери, че както в АУАН, така и в НП не е посочена конкретната нарушена разпоредба. Такава се явява чл. 274 от ДОПК, според която "Който, като орган по приходите, извърши ревизия, без да му е възложена, или продължи извършването на ревизия извън определения срок, освен когато този срок е продължен по установения ред, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1 000 лв. ". Ето защо нарушената разпоредба се явява чл. 274 вр. чл. 112, ал. 1, вр. чл. 113, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Нормата на чл. 274 от ДОПК е типична правна норма, която съдържа както диспозиция (описание на запретеното поведение), така и санкция (предвиденото наказание при осъществяване на диспозицията). Съобразно така изложените фактически и правни доводи, съдът приема, че административнонаказателното производство по налагане на административно наказание е опорочено не само от нарушения на формата на актовете, но и от неправилно приложение на материалния закон По разноските: С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя А. М., въззиваемата страна - Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя А. М. сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за адв. КМ от САК, съобразно договор за правна помощ от 30.05.2023 г., което възнаграждение е съобразено с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийска районен съд,