Решение № 1159 от 28.7.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 1863/2023 г.

Производството е образувано по Решение на АС Варна за връщане на дело за ново разглеждане от друг състав на РС Варна, по жалба на управител на санкционираното дружество против НП №662037-F671168/09.09.2022г. на Директор Дирекция „Обслужване“ в ТД НАП Варна, издадено на основание чл. 53 от ЗАНН. С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че липсва дата на нарушението. Счита се, че не са налице основания за ангажиране отговорността на дружеството, тъй като същото е служебно заличено още през 2017г. и само е било пререгистрирано през 2021г. Изразява се и позиция за наличието на маловажен случай на нарушение. В съдебно заседание не се явява въззивника или процесуален представител. В молба от процесуален представител се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на наказателното постановление и се претендират разноски. Процесуален представител на въззваемата страна оспорва жалбата. По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение. След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка по повод подадена ГДД по чл.162 ал.1 от ЗКПО, било установено от св. С., че П. К. П., в качеството си на ликвидатор на „Хилърс Лаксчъри Хоумс“ ЕООД, не е изпълнил задължението си да подаде ГДД по чл.162 ал.1 от ЗКПО в ТД на НАП – Варна, за последния отчетен период на дружеството, определен по реда на чл.162 ал.1 от ЗКПО, в определения от закона срок – 30-дневен от датата на ликвидацията, т.е. до 03.07.2021г. ГДД била подадена на 23.06.2022г. За констатираното, на 11.08.2022г. св. С. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу въззивника П.. В обстоятелствената част на същия подробно били описани обстоятелства на извършване на нарушението. Била дадена и правна квалификация по ЗМДТ. Така съставения акт за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на въззивника П., който не вписал в съдържанието му възражения. Впоследствие били наведени възражения, но били преценени като неоснователни. На 09.09.2022г. било издадено наказателно постановление, с което въззивника бил санкциониран за извършено нарушение по чл.264 ал.1 вр чл.162 ал.1 от ЗКПО, като било определено административно наказание глоба. Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства - показанията на св. С., както и писмените доказателства, приложени към административно наказателната преписка- декларация по чл.162 ал.1 от ЗКПО, извлечение от ТР, кореспонденция, заповеди и др. За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че в АУАН и НП, липсват допуснати нарушения на чл.42 ал.1 т.3 пр.1 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 пр.2 от ЗАНН. В двата акта са посочени отчетен период, краен срок за подаване на ГДД – 03.07.2021г., както и дата на подаване на декларацията - 23.06.2022г. Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит от АУАН и НП, тъй като е релевантна за изчисляване на сроковете за съставяне на АУАН и погасяване на административнонаказателната отговорност при изтичане на давностен срок. Липсата на конкретно посочена дата на нарушението в случая не представлява съществено нарушение на закона, водещо до необоснованост на наказателното постановление, тъй като същата е възможно да бъде изведена от съдържанието на НП. Нарушението се изразява в неизпълнение на задължение в установен от закона срок, като с изтичането на този срок субекта на задължението изпада в забава и съставът на нарушението се счита за осъществен. Съдът намери, че административно наказващият орган неправилно е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона. В настоящия казус се касае за установяване на извършеното нарушение посредством проверка на подадена декларация. Действително, декларацията е била подадена на 23.06.2022г., но доколкото се касае за дружество със служебно прекратена регистрация по силата на закон, за което е била извършена пререгистрация с оглед окончателната му ликвидация, единствено и само с цел продажба на имот, както и доколкото не са установени произтекли вредни последици за фиска, то следва горното да се отчете като занижаващи степента на обществена опасност на деянието обстоятелства. Поради горното се сформира и извод, че в сравнение с обичайните случаи от този вид деянието показва изключително ниска степен на обществена опасност и в този смисъл е налице и хипотезата на „маловажен случай” на административното нарушение. Съдът намира, че целите предвидени в закона ще бъдат постигнати като се предупреди нарушителят и не е необходимо на същият да бъде налагана глоба. След като обсъди възраженията на въззивника и намери същите за основателни, съдът отмени НП като неправилно. С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ №1 от 09.07.2004г. Водим от горното съдът постанови решението си.