Решение № 513 от 7.8.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 563/2024 г.

Производството е по реда н чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба на „Резиденшъл парк София Фасилити мениджмънт“АД, ЕИК 175201623, чрез адв.Е. Б. от САК насочена против Решение № 743/23.05.2024 г., постановено по т. д. № 1016/2024 г. по описа на СГС, ТО, с което е оставена без уважение жалбата на настоящия жалбоподател против отказ на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ при АВп № 20240426101615- 3/07.05.2024 г., постановен по заявление А5 с вх.№ 20240426101615/08.07.2022 г. за вписване в ТР по партидата на дружеството жалбоподател на промени във вписани обстоятелства. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон – ТЗ, в нормата му на чл.182 ТЗ, както и с устава на дружеството, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на наличните доказателства, както и за необоснованост. Поддържа се, че споделения от първоинстанционния съд извод на ДЛР в обжалвания отказ решенията на дружеството жалбоподател от ОСА от 11.04.2024 г. да са взети без да е налице необходимия кворум, е направен при наличие на наведените основания за отмяна на обжалваното решение. Твърди се според устава на дружеството жалбоподател притежаването на акции в същото да е обвързано от собствеността върху обекти в затворения комплекс - т.е. при наличието на функционалната връзка обект – акции, чийто основни проявления били заложени в устава, а именно: 1/ съотношение между броя на притежаваните акции и вида на обекта в затворения комплекс; 2/ акциите са само от Клас А – привилегировани и винкулирани, при което е ограничена възможността за прехвърлянето им, освен ако то е съпроводено от прехвърляне и на съответния им обект; 3/решенията на общото събрание на акционерите се вземат от акционерите – собственици на обекти, защото само те са пряко заинтересовани от специфичната дейност на дружеството. За да се гарантира запазването на тази връзка уставът съдържал специални правила, според които акциите са без право на глас за определен период, а именно: когато в нотариалния акт, с който се прехвърля обект, не е упоменато прехвърляне на съответстващите на обекта акции, то притежателят им продължава да е такъв, но вече няма право на глас върху тях; правото на глас се упражнява от тези акционери, които са придобили акциите си в срок не по – късно от 14 дни преди датата на съответното общо събрание, което се установява от книгата на акционерите. Тези правила изключвали възможността лицето-продавач на обект да упражни правото си на глас в общото събрание, поради което и то не е включено във формирането на кворума. В подкрепа на оплакванията за постановяване на атакувания отказ и решението на първоинстанционния съд в противоречие с материалния закон се акцентира на правилата, установени от чл.182, ал.1, изр.второ ТЗ, относно възможността в Устава да се предвижда привилегированите акции да са без право на глас, което трябва да бъде посочено в акцията. Именно тези правила намерили отражение в пар.4, ал.7 и пар.8, ал.1, абзац втори от Устава на дружеството жалбоподател, като същите установявали именно наличие на привилегировани акции без право на глас. Жалбоподателят аргументира становището си с възприетото от съдебната практика акционерите да имат две управителни права – право на участие в ОС и право на глас, като липсата на право на глас не означава, че акционерът е лишен от право на участие в общото събрание. Поддържа посочената хипотеза да е налице при проведеното общо събрание по отношение участието на акционер „Интертех – Аутомейшън“ ООД. Твърди се първоинстанционният съд едностранно да разглежда хипотезата, при която настъпва транслактивния ефект по отношение на акцията и инкорпорираните в нея права. Като не се оспорва в случая действително да не е имало данни за джиросване на акциите, което именно е пречка дружеството да приеме като акционери, имащи право на глас лицата, задължени по устав да джиросат тези акции и при неизпълнение на това задължение лишени от право на глас се поддържа, че именно поради наличието на данни за прехвърляне на обекти без джиросване на акциите - съответно - вписването на нов акционер, дружеството приело че броя акции с право на глас на конкретното ОСА е 4 755, а не всичките 5 000 акции. Затова за кворум били необходими 3 567 акции с право на глас, а били представени 3 715 - т.е. достатъчно, за да удовлетворят изискването за кворум. Поддържа се по преписката към заявлението в изпълнение на указанията на ДЛР да са представени достатъчно доказателства за установяване на гореизложеното, вкл. извлечение от книгата на акционерите на дружеството и обяснителна записка към нея. Тези доказателства установявали наличието на специалната хипотеза на чл.182, ал.1, изр.второ ТЗ - предвидено по устав наличие на привилегировани акции, които могат да бъдат /в определени случаи/ без право на глас, като ограничението не е по общ начин, а само за определен период от време. Наред с изложеното се поддържа годишният финансов отчет за 2023 г. на дружеството да е обявен по партидата му с вписване 20240423153829, за което бил представен същият протокол от ОСА. Затова и потвърждаването на първоинстанционното решение за отказ от вписване на процесното заявление щяло да бъде в нарушение на принципа на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания, изискващ от институциите при наличието на сходни предпоставки да постановят и сходни решения. По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на решението на СОС респ. – на постановения отказ на ДЛР при АВп и задължаване на последната да впише поисканите промени. Агенцията по вписванията не е взема становище по частната жалба. Софийският апелативен съд, в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното: Жалбата на „Резиденшъл парк София Фасилити мениджмънт“АД, ЕИК 175201623, чрез адв.Е. Б. от САК е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, от надлежно легитимирана страна – заявителят по регистърното производство, чрез надлежно и нарочно упълномощения му процесуален представител, срещу подлежащ по въззивен контрол съдебен акт. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а при преценка на оплакванията за неправилността му, решаващият състав съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред АВп е било образувано по заявление с вх. № 20240426101615/26.04.2024 г., с което е поискано вписване на промяна на начина на представляване на дружеството, както и представителите му, вкл. състава на съвета на директорите. Към заявлението са били представени протокол от проведеното на 11.04.2024 г. ОСА, на което са взети множество решения, сред които и такова за промяна в състава на съвета на директорите и изменение на устава, ведно със списък към същия и др.приложения, съобразени с изискването на Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. След запознаването си с тях на 29.04.2024 г. ДЛР е дало Указания № 20240426101615 за представяне на още документи, касаещи поисканото вписване - доказателства за възникване на хипотезите на пар. 4, ал.7 и пар.8, ал.1, абзац 2 от устава; пълномощно от акционера „РПС Грийн Хаус“ ЕООД, решенията на юридическите лица акционери за определяне на лицата, които ги представляват. В изпълнение на същите заявителят е представил поисканите документи, както и обяснителна записка със Заявление Ж1 №20240502091243. С нови указания - № №20240426101615-2 от 02.05.2024 г. ДЛР е констатирало, че предходните му такива не били изпълнени в частта им, касаеща представяне на доказателства за възникване на хипотезите на пар. 4, ал.7 и пар.8, ал.1, абзац 2 от устава, а именно - за акционери без право на глас, както и за представяне на нова декларация от А. Д. по чл.234, ал.2 от ТЗ и представяне на списък на присъстващите акционери на общото събрание с посочени представителите на представляваните акционери. В изпълнение на тези втори указания жалбоподателят е депозирал Заявление Ж1 №20240507121118, с което е счел, че същите са изпълнени. На 07.05.2024 г. ДЛР е постановило отказ №20240426101615-3, в чиято обстоятелствена част, анализирайки всички представени му документи е приело, че капиталът на дружеството е разделен в 5 000 акции с право на глас, както и че не се установява от Устава да има акции без право на глас. Приело е да не е налице формиран друг клас акции, въпреки правилото на пар.4, ал.7, според което описаните в тях акционери не могат да гласуват, от които факт извело, че не се допуска ограничаване на правата на отделни акционери от един клас, съгласно чл.181, ал.3 от ТЗ. В този смисъл и в обобщение счело, че акциите са от един клас, поради което и необходимият кворум е не по – малко от 3750 акции или 75 %. В случая на събранието били представени 3 715 броя акции или 74, 3 %, които не изпълняват изискването за кворум, съгласно пар.8, ал.2 от Устава. Изложило е аргументи правилото на пар.4, ал.7 от Устава, което предвижда основание за неупражняване право на глас, да не представлява годно основание за намаляване на изискуемия кворум и мнозинство при приемане на упоменатото решение на ОС за промяна в състава на съвета на директорите и от там - в представителството на дружеството. Изложило е и аргументи в насока Търговският закон да не урежда способ за прехвърляне на акции чрез нотариална сделка по покупко – продажба на недвижим имот и съответно - не е нормативно предвидено при липса на нотариална сделка по прехвърляне на акции акционерът да се счита за освободен автоматично от право на глас в общото събрание, а още по – малко - общото събрание от задължението да приеме разглежданото решение с по – малко от минимално изискуемия кворум и мнозинство. Счело е отпадането на правото на глас на притежателя на акции от един и същи клас от капитала на търговското дружество, независимо от предвидените в тази посока в устава хипотези, да не може да дерогира нормативните разпоредби за минимално изискуем кворум и мнозинство по ТЗ. Първоинстанционният съд изцяло е споделил тези правни доводи, извеждайки от фактическа страна приложените към заявлението документи да не установяват възникването и съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, като изяснил в допълнение на същите правната природа на разпоредителните сделки с акции /тяхното съдържание, обхват, параметри и н.т./, както и начина на прехвърляне на акциите - чрез предаване или с джиро, вкл. характера на книгата на акционерите като частен свидетелстващ документ. Настоящият съдебен състав намира, че решението на СГС е правилно като краен резултат. В случая жалбоподателят не оспорва установимия и от приложените към първоначалното заявление факт, че на проведеното на 11.04.2024 г. ОСА, на което са взети решенията, касаещи заявените за вписване обстоятелства, са били представени, респ. - участвали са в гласуването 3 715 броя акции от общо 5 000 такива. Спорът се свежда до разрешаването на правния въпрос дали при уредената в устава т.нар. „функционална“ връзка „обект-акции“ /т.е. - всеки собственик на обект в затворения комплекс е и акционер/ прехвърлянето на обект от комплекса без да се прехвърлят и акциите е основание прехвърлителите на обекти, които не са прехвърлили акциите си чрез джиросване, да не могат да упражнят правото си на глас при вземането на решения, респ. - това обстоятелство да променя необходимия кворум при вземането на решения от ОСА. Настоящият въззивен състав намира че както ДЛР, така и първоинстанционният съд са дали правилен отрицателен отговор на този въпрос. Наличните по делото доказателства установяват не оспорения и от жалбоподателя факт, че всички емитирани 5 000 акции от капитала на „Резиденшъл парк София Фасилити мениджмънт“АД са поименни и привилегировани с право на глас от клас „А“ - т.е. всички акции са с еднакви права и от един клас по смисъла на чл.181, ал.3, изр.първо ТЗ. От този безсъмнен факт и по арг. от изр.второ на с.чл. следва, че е недопустимо ограничаване правата на акционерите от този един клас, от една страна, а от друга - че акциите с право на глас по смисъла на § 8, ал.2 от устава на дружеството - най-малко ¾ от акциите с право на глас, представляват 3 750 акции. На ОСА на 11.04.2024 г. обаче са присъствали/участвали в гласуването само 3 715 акции - т.е. по-малко от 3/ 4 от акциите с право на глас от основния капитал, от което следва, че при провеждане на събранието не е бил налице необходимия кворум за вземане на решенията, въз основа на което се поддържа да се възникнали заявените за вписване обстоятелства. Независимо от твърденията в жалбата по делото не са ангажирани доказателства, установяващи дружеството да е емитирало акции без право на глас към момента на провеждане на процесното ОСА, вкл. такива по реда на § 4, т.7, изр. последно от устава, нито за настъпване на предпоставките, установени от посочената норма - прехвърлянето на обект от затворения комплекс от собственик-акционер, който не е прехвърлил и акциите си в дружеството. В частната жалба се поддържа информацията относно акциите с право на глас да е предоставена от комисията по регистрацията на проведеното ОСА, но липсват доказателства за това от къде комисията е почерпила тази информация /вкл. споменатите по-нататък договори за поддържане на комплекса или нот.актове/. Вкл. наличието на последните обаче, според решаващият състав, не може да промени крайния извод за липса на кворум при вземане на процесните решения на ОСА, доколкото тези доказателства по никакъв начин не установяват извършено прехвърляне на акциите чрез джиро. За пълнота на изложението и във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи, че е правилен и изцяло споделим изводът на първоинстанционния съд приложеното извлечение от книгата на акционерите да не установява горепосочените релевантни за предмета на спора факти, доколкото вписването в нея не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции и има само декларативно действие по отношение на дружеството. Само джирото е, което поражда транслативен ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции права – лични и имуществени, вкл. правото на глас, а те възникват за титуляра от момента на джирото, независимо от последващото вписване. На отделно основание е установимо от доказателствата посочените като акционери лица в самата книга и извлечението от нея към релевантния момент - 11.04.2024 г., вкл. по твърдение на жалбоподателя, да притежават отразения брой акции - при това, както вече се посочи - всички с еднакви права и от един клас. Не е установено те да попадат в хипотезата на § 4, т.7 от устава, доколкото доказателства в тази насока не са ангажирани. Следователно и притежателите им - акционери с привилигеровани акции с право на глас, имат право да участват в ОС и да гласуват и същите следва да бъдат включени при изчисляване на необходимия за вземане на решенията кворум от 3/ от акциите с право на глас от основния капитал така, както предвижда чл.8, ал.2 от устава. По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се потвърди, като правилно. Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,