Решение № 243 от 7.5.2013 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 974/2012 г.

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 24б, ал. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/. Образувано е по подадена жалба на А.В.П., в качеството й на управител на „ Арсис ” ЕООД – гр. Плевен, срещу мълчалив отказ на началника на Митница Свищов да се произнесе по подадено искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Жалбоподателката твърди, че е подадено искане с вх. №А-А47/0005/03.08.2012г. по описа на ТМУ – Свищов за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като в срока по чл. 24б, ал. 6 от ЗАДС по него няма произнасяне. Счита, че към искането са представени всички необходими документи по чл. 24а, ал. 5 и ал. 6 от ЗАДС, както и са изпълнени изискванията по чл. 24а, ал. 3 от с.з. Моли съдът да отмени обжалваният отказ, като преписката се върне на административният орган за издаване на претендирания акт. С определение №527/27.11.2012г. по АД №1133/2012г. по описа на АС – В. Търново, съдът е прекратил производството по посоченото дела, като е присъединил същото за съвместно разглеждане към АД №947/2012г. Това дело е било образувано по жалба, подадена от „ Арсис ” ЕООД – гр. Плевен, срещу Решение №АА47/0005/25.10.2012г. на началника на Митница Свищов, с което решение е отказано издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител на „ Арсис ” ЕООД по подадено искане с вх. №АА47/0005/03.08.2012г., т.е. по същото искане, по което е била подадена жалба от „ Арсис ” ЕООД срещу мълчалив отказ на началника на митница Свищов. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като изводите на административния орган са направени в противоречие на материално правните разпоредби на ЗАДС и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. С определение №22/14.01.2013г. по АД №1164/2012г. по описа на АС – В. Търново, съдът е прекратил производството по посоченото дела, като е присъединил същото за съвместно разглеждане към АД №947/2012г. Това дело е било образувано по жалба, подадена от „ Арсис ” ЕООД – гр. Плевен, срещу мълчалив отказ на началника на митница Свищов да издаде удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения по ЗАДС на дружеството, по подадено от него искане с вх. №АА47/0002/09.11.2012г. по описа на Митница Свищов. жалбоподателят счита, че по така подаденото искане неоснователно е налице отказ от издаване на исканото удостоверение. По трите, приети за съвместно разглеждане по настоящото дело жалби, жалбоподателят поддържа направените си искания за отмяна на посочените актове и за издаване на исканите от него удостоверения. Претендира за присъждане на разноски по производството. Ответникът по жалбата – началникът на Митница Свищов, чрез процесуалния си представител заема становище за недопустимост на жалбата, подадена срещу мълчалив отказ на началника на Митница Свищов за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, както и за неоснователност на подадените жалби срещу Решение №АА47/0005/25.10.2012г. на началника на Митница Свищов, с което решение е отказано издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител на „ Арсис ” ЕООД и срещу мълчалив отказ за издаване на наличие или липса на данъчни задължения по ЗАДС. Моли съдът да остави без разглеждане, респ. да отхвърли жалбите. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Съдът като прецени оспорваните административни актове, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: По жалбите на „ Арсис ” ЕООД срещу мълчалив отказ на началника на Митница Свищов да се произнесе по подадено искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Жалбоподателката твърди, че е подадено искане с вх. №А-А47/0005/03.08.2012г. по описа на ТМУ – Свищов и срещу Решение №АА47/0005/25.10.2012г. на началника на Митница Свищов, с което решение е отказано издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител на „ Арсис ” ЕООД по подадено искане с вх. №АА47/0005/03.08.2012г., съдът намира същите за процесуално допустими за разглеждане. От фактическа страна по делото не е спорно, че Арсис ” ЕООД е подало искане с вх. №АА47/0005/03.08.12 за издаване на удостоверение за освободен от облагане с акциз краен потребител, на основание чл. 24, ал. 2 т. 4 от ЗАДС и по реда на чл.24а и сл. от ЗАДС. Съгласно чл. 24б, ал. 6 от ЗАДС Удостоверението по ал. 4 /за освободен от акциз краен потребител/ или решението по ал. 5 /за отказ/ се издават в 30-дневен срок от постъпване на искането по чл. 24а, ал. 4, съответно от отстраняване на нередовностите. В настоящия случай посоченият в цитираната разпоредба на закона срок изтича на 03.09.2012г., тъй като 02.09.2012г. е неприсъствен ден. Между страните по делото няма спор, че в този срок удостоверение или решение за отказ не са били издавани. С административната преписка към материалите по АД №113382012г. е представено писмо изх. №АА47/005/16.08.2012г. на Митница Свищов, адресирано до дружеството жалбоподател, в което се посочва, че при извършена проверка на 13.08.2012г. от служители на МБ – Плевен към ТМУ Свищов, при която не е била осигурена възможност да се вземат проби, съгласно чл. 24б, ал. 2 от ЗАДС. посоченото писмо не е било връчено, като същото е изпратено за връчване от служители на МБ – Плевен, които са посетили адреса на жалбоподателя, за което са съставили протоколи от 29.08.2012г. и 05.09.2012г. – стр. 10 и 11 от АД №1133/2012г. Била е предприета процедура за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК на 12.09.2012г., видно от изготвеното съобщение за поставяне на таблото на Митница Свищов. Впоследствие, на 25.10.2012г. е била издадено решение №АА47/0005/25.10.2012г. на началника на Митница Свищов, с което решение е отказано издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител на „ Арсис ” ЕООД по подаденото искане с вх. №АА47/0005/03.08.2012г. В случая митническите органи са предприели действия в съответствие с чл. 24б, ал. 2 от ЗАДС, като са преценили, че е необходимо вземането на проби за установяване на обстоятелствата, посочени в цитираната разпоредба, като са съставили и констативен протокол от 13.08.2012г. Действията, които са последвали обаче, не водят до извода за развило се производство при наличие на обстоятелства по чл. 24б, ал. 3 и чл. 24б, ал. 6, пр. посл. от ЗАДС. На първо място в случая не са констатирани нередовности, съгласно цитираната ал. 3 на чл. 24б от ЗАДС, за което да се налага изпращане на уведомление. Това е така, тъй като посочените в писмото от 16.08.2012г. обстоятелства не са нередовности в подаденото искане за издаване на удостоверени. Нередовностите касаят реквизитите по чл. 24а, ал. 5, подаваните документи по чл. 24а, ал. 6 или декларирането на данните по чл. 24а, ал. 2 от ЗАДС. възможността, посочена в ал. 2 на чл. 24б от ЗАДС е поставена на преценката на компетентния орган, поради което действията във връзка с това не могат да се вменяват като нередовност на подалия искането. Евентуалното неосъществявано съдействие от подалия искането не е нередовност, а установени факти в хода на развиващото се производство. На второ място в посоченото писмо не е указано изрично какви действия следва да предприеме подалият искането, както и не му е предоставен срок, съгласно чл. 24б, ал. 3 от ЗАДС да стори това. Ето защо съдът приема, че няма редовно развило се производство по посочения ред на чл. 24б, ал. 3 от ЗАДС, за да е приложим срокът за произнасяне по чл. 24б, ал. 6, пр. посл. от ЗАДС. Извън това, следва да се посочи, че процедурата по връчване на съобщението за нередовности по чл. 32 от ДОПК е предприета след изтичане на срока за произнасяне на органа – 03.09.2012г.у, видно от датата на протокол за посещение на адрес от 05.09.2012г. и датата на поставяне на съобщение на таблото на за обяви – 12.09.2012г. При това положение съдът намира, че в случая е налице непроизнасяне в срок на компетентния орган, поради което е налице мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК. За разлика от текстовете на чл. 55а, ал. 3, чл. 57, ал. 4, чл. 57б, ал. 4, чл. 57г, ал. 1 от ЗАДС и др. от същия закон, които приравняват непроизнасянето в срок на изричен отказ по силата на закона, в случая такава фикция няма, поради което приложение следва да намерят общите правила на АПК, уреждащи оспорването на мълчалив отказ. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, считано от изтичането на срока – 03.09.2012. и 28.09.2012г., когато жалбата е заведена в ТМУ Свищов, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима. По отношение на жалбата, подадена срещу решение №АА47/0005/25.10.2012г. на началника на Митница Свищов, с което решение е отказано издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител на „ Арсис ” ЕООД, то посоченото решение е връчено на дружеството жалбоподател на 12.11.2012г., видно от известието за доставка, обр. разписка, обр. 243 – стр. 6 от АД №1133/2012г. Жалбата е подадена чрез Митница Свищов на 16.11.2012г. и заведена там с вх. №АА4780005/16.11.2012г. Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, жалбата е подадена от лица, адресат на оспорвания акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесулано допустима. Разгледана по същество е основателна. По делото между страните няма спор относно това, че на 03.08.2012г. „ Арсис ” ЕООД е подал заявление за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за енергиен продукт „минерален терпентин” с код по комбинираната номенклатура/КН/ 2710 11 21 и „минерален терпентин” с код по КН 2012 2710 12 21, като е декларирал икономическа дейност „производство на бои, лакове и подобни продукти, печатарски мастила и китове”. няма спор и относно представените към подаденото искане документи за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 24а, ал. 5 и ал. 6 от ЗАДС. В искането са описани годишните прогнозни количества, които ще се потребяват, материалната отчетност, която ще се води по отношение на продукцията и на ниво обект за производството, видове получени продукти по доставчик и стойност, максималния производствен капацитет, търговското наименование на произвежданите продукти и кодовете им по КН, максималния складов капацитет. Към искането са били приложени и други доказателства и документи, подробно описани в самото него. Постановените мълчалив и изричен отказ съдът намира за незаконосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл.2, §1, б) от Директива 2003/96/ ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията /наричана по-долу „Директивата”/ за целите на настоящата директива терминът „енергийни продукти” се отнася за продукти, които са с кодове по КН от 2701 до 2702 и от 2704 до 2715. В настоящият случай няма спор, че продуктът с наименование „минерален терпентин” е с код по КН 2710 12 21 и КН 2710 11 21 – т.е. попада в обхвата на тази дефиниция. Според чл. 2, § 3, пр. І от Директивата когато енергийните продукти са предназначени за използване, предлагани за продажби или използвани като моторно гориво или гориво за отопление, различни от онези, за които в настоящата директива е определено ниво на облагане с данъци, те се облагат в зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво. Т.е. разпоредбата извън изрично предвиденото в самата нея изключение предвижда, че когато един енергиен продукт е предназначен, използва се или се предлага за продажба като горива /моторно или за отопление/, то следва той да се обложи данъчно така както би се обложило съответното гориво. Директивата в чл. 2, § 4 посочва, че нейните разпоредби не се отнасят до б) следните приложения на енергийни продукти и електроенергия: - енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. Изключението на нормите на директивата се отнася именно за енергийните продукти, определени като такива за целите на прилагането и, които се използват /т.е. фактически са предназначени/ за цели, различни от посочените горива. Или не трябва тези енергийни продукти като краен резултат от потребяването им да служат за моторно гориво или за гориво, предназначено за отоплителни инсталации. Това е единствено възможният смисъл на посочените разпоредби на директивата. В ЗАДС материалноправният режим на освобождаванията на акцизните стоки, представляващи енергийни продукти е уреден в чл. 24 от ЗАДС. По отношение на конкретният енергиен продукт и релевантни са разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗАДС и на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Според последната освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Посоченият текст коректно транспонира по – горе разписаното в директивата изключение и касае освобождаването от акциз, поради което следва да се тълкува по същия начин – енергийният продукт се освобождава от акциз, когато се използва /т.е. фактически е предназначени/ за цели, различни от посочените горива. Като всяко изключение от принципа и това изключение следва да се тълкува стриктно и по-скоро стеснително. Затова по аргумент за противното, следва да се приеме, че само когато се констатира използването на определен енергиен продукт /в случая минерален терпентин/ като моторно гориво или като отоплително гориво, той подлежи на акцизно облагане в съответствие с общия принцип на директивата и на чл. 2, т. 3 и чл. 13 от ЗАДС. Към момента на предявяване на искането, до момента на издаване на оспорваните актове тази процедура е уредена на законово ниво в разпоредите на чл.24а – 24ж от ЗАДС/изм. ДВ, бр. 54/2012г./. Настоящата инстанция намира, че всички изискуеми се по чл. 24а, ал. 5 и ал. 6 от ЗАДС са били представени от жалбоподателя в резултат на процедурата. Следва да се посочи, че в правилника, а понастоящем и в закона, няма изискване за конкретното съдържание на документа, с който претендиращия освобождаването трябва да установява разходни норми по повод на конкретната суровина, представляваща енергийния продукт, който ще се потребява за различни от горивата цели. Посочените изисквания на закона в чл. 24б, ал. 1 от ЗАДС и с оглед на материалноправните норми на директивата и закона, както и с оглед на целите им. Процедурата е разписана с цел да се установи от митницата, че освободените от облагане с акциз на конкретните стоки – енергийни продукти ще се ползват за всякакви други цели, освен изрично посочените. Дружеството е описало подробно технологичния процес за производство, приложило е и разходни норми на суровините, необходими му за съответните крайно продукти, приложило е и извадки от счетоводната си система, от които документи се установяват изписването от склада на суровините и влагането им в производството на конкретните продукти, съответно формирането на тяхната себестойност. Изискването за взимане на проби в чл. 24б, ал.2 от ЗАДС цели да се установи наличието на акцизната стока в крайния продукт /с оглед на евентуалната възможност за липсата му/ от една страна и от друга страна класифицирането на този продукт в КН с оглед на потенциалната възможност той също да се обложи с акциз. Това означава, че тази проверка касае добросъвестността на лицето, което претендира освобождаването, с оглед на действителните цели, за които то ще ползва енергийния продукт. Целта е именно тази – да се установи наличието на акцизната стока в крайния продукт, тъй като спестяването му дава възможност на оператора да го използва за целите, забранени от закона и директивата. Затова основният спорен въпрос по делото е дали заявеният продукти е такъв по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС - "енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторното гориво или гориво за отопление" и ако не е, дали функционално са използваеми за моторно гориво, респ. за гориво за отопление. Според кода на този продукт по КН /2710/ и на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗАДС, същият може да се определи като "енергиен продукт" по смисъла на закона. Несъмнено, съгласно представения протокол за установяване на годност на строеж се установява, че този строеж функционално е предназначен за производство и разфасоване на безири и разредители, като в този протокол е описан и технологичния процес при тази дейност. Представено е и заверено копие на технологичната схема на производствения процес при производството и разфасоването на безири и разредители и са представени разходните норми за тези продукти. В чл. 20 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003г. относно преструктурирането на прамната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията и ЗАДС в чл. 14, ал. 1 т. 3”наливно състояние” и ал. 4” наливно състояние” от е указан контролът върху стоката с код по КН 2710 11 21/код по КН2012 2710 12 21/ само в „наливно състояние”, предвид голямото му значението за химическата промишленост като основен разтворител, участващ задължително в рецептурите /разходните норми/ за производството на химически продукти- стоките: бои, покрития и разредители.