Решение № 172 от 11.12.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 289/2022 г.

Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 15/25.07.2022г., постановена по НОХД № 139/21 г. на Окръжен съд Търговище, с която подс. А. И. В., Т. Д. П. и А. Г. В. бил признати за виновни в извършено престъпление по чл. по чл.248а, ал.5 във връзка с ал.2 и ал.3 и във връзка с чл.20, ал.2 от НК за подс.В., и във връзка с чл.20, ал.4 за подсъдимите П. и В., за което им били наложени наказания лишаване от свобода за срок от по три години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за подс. П. за срок от 5 години. Подс. В. и В. били признати за виновни в извършване на престъпление и по чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което им били наложени наказания лишаване от свобода от по две години и осем месеца, както и глоба в размер на от по 2500лв. Съдът групирал по чл.23, ал.1 от НК наложените на подс. В. наказания и определил като общо най-тежкото лишаване от свобода в размер на три години, което на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. По отношение на подс. В. съдът приложил чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК и групирал наказанието, наложено по одобрено Споразумение по НОХД№ 37/2019г. на Окръжен съд Търговище, влязло в сила на 27.03.2019г., в размер на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на споразумението, както и глоба в размер на 2000лв. и наказанията по настоящото дело, като наложил като общо най-тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил за изпълнение за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, към което на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.3 от НК присъединил изцяло наказанието глоба, в размер на 2500лв. С присъдата били разгледани и уважени изцяло предявените граждански искове, като: подс. В. и П. били осъдени да заплатят солидарно на ДФ „Земеделие“ сумата от 153 627.45лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие извършеното престъпление по чл.248а, ал.5 във връзка с ал.2 и ал.3 от НК, във връзка с чл.20, ал.2 за подс.В. и във вр. с чл.20, ал.4 за подс.П., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 01.02.2021г., до окончателното изплащане на сумата; подс. В. и подс. В. били осъдени да заплатят солидарно на държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 10 600лв, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие извършеното престъпление по чл. 256, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 26.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата. С присъдата съдът възложил държавните такси върху уважените граждански искове и се разпоредил с веществените доказателства и възложил на подсъдимия разноските по делото.

Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурор от ОП Търговище и жалби от защитник на подс. В. и от подс. В. и П.. В протеста са изложени съображения за неправилно прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК и се иска отмяната му по отношение на всички подсъдими. На следващо място, прокурорът счита, че при групирането на наказанията на подс. В. и В. следва да бъдат присъединени и наложените им наказания глоба в размер от 2 500лв., като предлага присъдата да бъде изменена и в тази част. В допълнителни съображения, прокурорът обосновава исканията си. Претендира за отмяна на приложеното условно осъждане, като подчертава високата степен на обществена опасност на престъпленията, ощетяващи финансовата стабилност на държавата и ЕС поради причиняването на значителни вреди и ерозират доверието у българските граждани. От друга страна, намира, че специфичните знания и умения на подсъдимите са от решаващо значение за извършване на престъпленията и са използвани с тази цел, което ги определя като лица с висока степен на обществена опасност. Прокурорът счита, че приложението на чл. 66 ал. 1 от НК е привилегия, която съдът може да даде на определени подсъдими, които са показали, че могат да се поправят без да посетят съответното превъзпитателно заведение, като по делото не са налице доказателства, че някои от подсъдимите желае да се поправи или да изрази съжаление за извършеното. Ефективното наказание, според прокурора, се налага и предвид установеното за извършители на стопански престъпления, че не се влияят от водените срещу тях наказателни производства и не спират доходоносната си противоправна дейност, а само сменят методите си на действие и привличат нови, некомпрометирани съучастници.

Въззивните жалби за подсъдимите са бланкетни. Заявяват се становища, че присъдата е необоснована, постановена в нарушение на закона, при съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Подс. П. е формулирал изрично искане за отмяната на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде признат за невинен. В допълнителните съображения към въззивните жалби се конкретизират възражения за липса на мотиви на съдебния акт, непълен и неправилен анализ на доказателствата, отказ да бъдат попълнени доказателствата с нова оценителна експертиза, слабости на обвинителния акт. Подсъдимите В.и претендират отмяна на присъдата, на основание липса на мотиви, или с постановяване на нова оправдателна по повдигнатите обвинения. Подс. П. иска да бъде признат за невинен.

Пред въззивната инстанция, след проведено съдебно следствие, прокурорът поддържа подадения протест и моли да бъде уважен. По отношение на жалбите на подсъдимите счита, че са неоснователни. Категорично оценява мотивите към съдебния акт като детайлни и аргументирани. Излага и допълнителни конкретни съображения в подкрепа на изводите за виновността на подс. В., В. и П.. В хода на пренията пред въззивната инстанция представителят на гражданския ищец Министър на финансите счита, че присъдата на Окръжен съд Търговище е правилна и законосъобразна в частта на уважения граждански иск и моли да бъде потвърдена.

Представителят на гражданския ищец ДФ Земеделие моли жалбите срещу присъдата да бъдат отхвърлени. Счита, че присъдата и мотивите към нея изясняват фактическата и правна страна по спора. Моли за постановяване на решение, с което присъдата, с която искът е уважен, да бъде оставена в сила. Отправя искане за присъждане на разноски.

Защитникът на подс. В., адв. И., поддържа жалбата и становището си липса на мотиви, по отношение на всяко от двете обвинения, за които е признат за виновен. Обвързва съображенията си с липсващ или неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Подчертава, че подс. В. е счетоводител и в рамките на дейността си е получил акта за прихващане и връщане от НАП. Иска присъдата да бъде отменена поради липса на мотиви. Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си.

Защитникът на подс. П., адв. В., моли жалбата да бъде уважена.

Подчертава, че не може да бъде в ролята на помагач, тъй като е бил пълномощник на фирма „Бубика“ пред следващата година, а по делото няма доказателства с подс. В. да са решили да изготвят бизнес проект. Плащането към фирма „Бубика“ не е с европейски средства, а фактът, че подс. П. ги е изтеглил в кеш, би могъл да се изясни, ако беше разпитан управителят на фирмата. Намирането на помещение също не го прави помагач. Сочи, че в мотивите на съда има неистини и неверни изводи. Проверката на КОМПИ не е установила никакви нарушения за подсъдимия. Проверките на ДФ Земеделие, явно, също не са установили нарушения, тъй като в противен случай, не биха били отпуснати средствата, а би бил сигнализиран ОЛАФ. Моли подсъдимият да бъде оправдан. Подс. П. поддържа становището на защитника си.

Защитникът на подс. В., адв. Г., поддържа жалбата и счита, че в производството пред първоинстанционния съд са били допуснати процесуални нарушения. В мотивите към присъдата не са разгледани преобладаващата част от възраженията срещу обвинението, допуснати са вътрешни противоречия, противоречия между мотиви и диспозитив. Счита, че присъдата е необоснована. Твърди, че е неизяснено в какво се състои неверността на декларираните данни, като в мотивите се посочва неистинност на договора. По обвинението по чл. 256 от НК посочва, че съдът приема, че сделката е била реална, което я прави основание за данъчен кредит, без значение кой е подписал договора. Тези неясноти засягат правото на защита на подсъдимата. Въз основа на събраните от въззивната инстанция доказателства защитникът сочи, че деянията не са съставомерни от субективна страна и подсъдимата не е имала техническа грамотност да установи, че дадена фактура или договор не са подписани от управителя. Тя е била администратор и един от управителите. Оспорва протеста и намира, че с оглед стеклите се обстоятелства и изминалия период от време, искането за увеличение на наказанието и ефективното му изтърпяване противоречи на принципите на хуманност на наказателния процес. Счита, че най-правилно би било делото да бъде върнато на окръжния съд за отстраняване на недостатъците. Алтернативно иска постановяване на оправдаването на подс. В.. Подсъдимата се придържа към становището на защитника си.

В последната си дума подс. В. иска да бъде оправдан.

В последната си дума подс. В. моли да бъде оправдана.

В последната си дума подс. П. моли да бъде оправдан.

Настоящият състав след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото в пределите по чл. 314 от НПК, установи следното:

Производството по делото е протекло по общия ред, като са били изслушани свидетели, вещи лица, назначени са били нови експертизи, събрани са били множество писмени доказателства. В с.з. на 27.06.2022г. прокурорът е изменил внесеното обвинение срещу подс. В. по чл. 255 ал. 3 от НК и срещу подс. В. по чл. 256 ал. 1 от НК по реда на чл. 287 ал. 1 от НК и съдът допуснал изменението в обвинение по чл. 256 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК срещу всеки от двамата подсъдими. С оглед искането по чл. 287 ал. 3 от НПК съдът отложил заседанието. В следващото, от 25.07.2022г., предвид молбата на гражданския ищец Министър на финансите, съдът на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е приел намаляване и изменение на искането по предявените поотделно искове срещу подс. В. и подс. В., в условията на солидарност, за сумата от 10 600лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 256 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 26.02.2016г. Подсъдимите отказали да дадат обяснения пред съда. След изслушване на пренията, последната дума и след тайно съвещание съдът постановил присъдата си, предмет на проверка в настоящото производство.

В хода на въззивното производство, в с.з. на 25.11.2023г., подсъдимите депозираха обяснения. Съдът уважи искания на страните по събиране на доказателства. В хода на производството поради влошаване на здравословното състояние на подс. В. съдът назначи СМЕ, заключението на която изслуша в с.з. на 23.10.2023г. След излагане на становища по допуснатите очни ставки, съдът счете, че не се налагат такива, отмени определението си и заличи от списъка призованите, но неявили се, свид. К. и свид. Ф.. На тази доказателствена основа въззивният съд прие:

І. От фактическа страна.

Към 2014г. подсъдимите живеели и работели в гр. Търговище.

Притежавали висше икономическо образование, опит в търговската и проектна дейност, семейството на подс. В.и се познавало отдавна с подс. П.. Техните професионални отношения обхващали лични и съвместни бизнес начинания, в които участвали и други, свързани с тях или познати от предходна дейност, лица.

Подс. В. била управител и представляващ няколко дружества, като „Алексс Консулт“ ЕООД (което на 13.09.2017г. прехвърлила на подс. П.), “Счетоводна къща Алекса“ ООД (регистрирано заедно с подс. В. през 2010г), „Калатея-Т“ООД (в което от 09.06.2014г. до 2017г. била в съдружие с майката на подс. П. - И. П.а), и „Т и К Сървисис“ ООД, регистрирано през 2013г. в съдружие със свид. К. К.. До 2012г. подс. Т. П. работел към Министерството на труда и социалната политика като експерт, имал опит в изпълнението на програмите „Сапард“, „Фар“, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. След напускането си, регистрирал няколко дружества, на които бил управител и представляващ. Към м. 03.2015г. подс. П. работел и по пет трудови договора, два постоянни и три допълнителни, към дружества на подс. В., а именно: от 24.03.2015г. до 04.05.2015г. едновременно в „Алексс Консулт“ ЕООД (като експерт, счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации) и Калатея-Т ООД (експерт, консултантска дейност по стопанско и друго управление)(с Калатея Т ООД имал още един договор от 24.03.2014г., прекратен на 01.04.2015г., като технически сътрудник, други образователни дейности, некласифицирани другаде ); от 24.03 (като отчетник, финанси) и от 27.03.2015г (като експерт, финансови и стопански анализи) в „Т и К Сървисис“ ООД (в сила към 14.09.2015г.). Подс. П. имал и предходен договор на изпитване в дружество на свид. С.Д. - от 26.04.2013г до 23.01.2014г - КЪНЕВИ КОМЕРС ДС.

Подсъдимите В. и П. имали общ офис, съвместно изготвяли и реализирали финансирани от ЕС проекти, а подс. В. обслужвал счетоводно техните и други търговски дружества.

Подсъдимите добре познавали възможностите за подпомагане от фондове на ЕС, включително и по Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г. (издадена от министъра на земеделието и храните, обн ДВ бр. 1/05.01.2010г, изм. ДВ бр. 76/2.10.2015г). Наредбата уреждала условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на местни инициативни групи (МИГ), одобрени по ПРСР за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) по мярка "Управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие", и условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проекти към стратегиите за местно развитие по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие".

Възможности за подобно проектно финансиране предоставяло Сдружението „Местна инициативна група“ Попово (МИГ Попово), създадено през 2009г. в изпълнение на Проект „Придобиване на умения и постигане на обществена активност за потенциална местна инициативна група на територията на община Попово“, финансиран по Програма Лидер на ПРСР. МИГ Попово било учредено през 2010г., вписано в Търговския регистър и в регистъра на ЮЛ с нестопанска цел, негов Изпълнителен директор от 2012г. била свид. Р.. По силата на тристранен договор между Министерството на земеделието и храните, ДФ “Земеделие“ - РА и Фондация „МИГ“ Попово, ведно с ежегодните актуализации, МИГ Попово подпомагало и предоставяло финансова помощ по две мерки - 4.1 „Мярка прилагане на стратегии за местно развитие“ и по мярка 431-1 „Управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на обществена активност в територията на одобрени и избрани МИГ“, с общ одобрен бюджет по двете мерки 3 889 013, 00лв., от които по първата мярка - 3 128 981, 00лв., осигурени от ПРСР за периода 2007-2013г., подкрепена от ЕЗФРСР. По Стратегията за местно развитие на МИГ Попово била обявена процедура за набиране на проекти, включително и по мярка 123 “Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“, част от първата 4.1 „Мярка прилагане на стратегии за местно развитие“, като схемата за безвъзмездна финансова помощ била в размер на 50% от разходите за инвестиция и се реализирала с финансовата подкрепа на ЕС чрез ЕЗФРСР. В изпълнение на задълженията по тристранния договор, Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и Наредба № 18 от 26.06.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" по ПРСР за периода 2007 - 2013 г., Сдружение МИГ Попово отправило Покана за набиране на проектни предложения чрез откритата процедура за конкурентен подбор с определен срок за кандидатстване. В стартиралата процедура за набиране на проекти РД 50-150/13.10.2011/123-214.1 посочените финансови параметри на проектите били от 10 000лв. до 200 000 евро, а финансовата помощ - в различни проценти, като по проекта за макро, малки и средни предприятия била в размер на 50% от общите допустими разходи. Съгласно т.17 от чл. 22 от тристранния договор поканата за кандидатстване, която следвало да се представи и пред МЗХ, била със срок до 10 дни преди отварянето на прием на заявления, а сроковете за подаване на Заявления били от 15.08.2014 г. до 11.09.2014г. В указанията за кандидатстване било посочено, че следва да се представи бизнес проект и пълен набор от изискуеми документи и информация относно оферти, договори, фактури и др. Подсъдимите решили да кандидатстват чрез дружеството “Т и К Сървисис“ ООД, представлявано и управлявано от подс. В., и да се възползват от схемата за безвъзмездна финансова помощ по мярка 123 - в размер на 50% от разходите за инвестиция, представяйки неверни и многократно завишени данни за направени разходи за изпълнение на линия за производство на пелети и биомаса. По този начин планирали да подведат разпоредителя със средства на ЕС и да получат неследваща се компенсация. В следваща стъпка дружеството щяло да поиска и възстановяване на ДДС по повод претендираната инвестиция. С оглед на тези намерения, подсъдимите трябвало да подготвят редица документи, слагайки начало на процес по инкорпориране на неверни данни и създавайки привидна реалност за нереализирани търговски сделки и операции. Съдружникът в „Т и К Сървисис“ ООД - свид. К., знаел, че дружеството кандидатства за европейско финансиране, но бил встрани от действията на подс. В. и на другите двама подсъдими.

Съгласно изискванията следвало да се представят общозадължителните Заявление за подпомагане, Бизнес план и Решение, взето от съдружниците за кандидатстване. Предвид предмета на проектното предложение, били необходими и специфични документи: 1/инвестиционен проект; 2/най-малко три независими оферти, придружени с направени запитвания за оферти по образец (на основание чл.23 ал.19 от Наредба № 23 от 26.06.2008г., тъй като разходите били на стойност повече от левовата равностойност на 15 000 евро); 3/ протокол за избор на доставчик; 4/ заверено копие от предварителни или окончателни договори за услуги, работи, доставки, вкл. за покупка на оборудване - обект на инвестицията, с определена марка, модел, цена в лева или евро и срок; 5/ копия от споразумения (договори), писма за намерение за реализация, на най-малко 50% от готовата продукция за най-малко първата прогнозна година от бизнес плана; 6/копие от документ за собственост или договор за наем на сградите/помещенията, в които ще се монтират машините, в сила най-малко 6 години след датата на кандидатстване, нотариално заверен и вписан в Агенцията по вписванията към съответния РС; 7/документ, доказващ, че кандидатът има сключени договори за сътрудничество със земеделски производители или собственици на гори за преработка на първичните им земеделски/горски продукти; 8/декларация, в която кандидатът декларира, че разполага с осигурени финансови средства за извършване на инвестицията, тъй като съдържанието на подпомагащото финансиране е 50% от заявените и декларирани като реално направени разходи.

Подсъдимите предприели подготовката на необходимите за процедурата документи. Изготвен бил приложеният към Заявлението за подпомагане, Бизнесплан, съществената част от който касаела вида на инвестиционния проект - линия за производство на пелети и биомаса, и финансовия размер на инвестицията - 308 000 лв.

Във връзка с представянето на три независими оферти, на 18.08.2014г. подс. В. отправила конкретни покани за събирането им до дружествата, с които имали съгласуване. Този етап на процедурата бил съществен, тъй като предложените оферти следвало да доведат до избор на подходящата за осъществяване на намеренията им фирма. Затова трите оферти не постъпили случайно. Подс. В. знаел, че неговият бивш работник свид. П.К. има недействаща от години фирма „Бубика“ ЕООД със седалище в гр. София. Решили да използват това дружество като основен доставчик на оборудването, необходим и за издаване на фактурите за доставка, по която да заявят за възстановяване и да получат съответното ДДС. Подс. В. разговарял с друг негов бивш работник, свид. С. Ф. да закупи фирмата и да предостави функциите по управлението и изцяло по дейността на дружеството на подс. П., като му издаде пълномощно. Офертата на „Бубика“ ЕООД, датирана от 27.08.2014г., била изготвена без участието на свид. П.К., а стойността й – 308 000лв. без ДДС, била по-ниска от останалите. Другите две оферти, с по- високи стойности, били депозирани също от познати на подсъдимите - „А. 2014“ ЕООД, свид. А.А. – за 400 000лв. без ДДС, 480 000лв. с ДДС, и от „Къневи груп“ ООД с управител свид. С.Д. – за 340 000лв. без ДДС, като към този момент свид. А. работел при свид. Д., а в друго дружество на свид. Д. – „Къневи Комерс“ ДС, до 23.01.2014г. работил и подс. П.. След като се снабдили с нужните им оферти, подсъдимите съставили протокол от 01.09.2014г. за избор на доставчик, при което участвали подс. В., П. и свид. К.. Комисията единодушно решила да приеме офертата на „Бубика“ ЕООД, с която да сключи договор. (По-късно в хода на процедурата, по искане на ДФЗ подс. В. представила „Работен лист“ на комисията при избора на оферти и „Методика за избор“). Приложен бил договор за доставка от „Бубика“ ЕООД от 1.09.2014г на „оборудване … в базата на „Т и К Сървисис“ ООД гр. Попово, съгласно техническите изисквания в срок от един месец от одобрението на проекта по мярка 123 и гаранционно обслужване за период от 24 месеца след извършване на доставката…“. Наименованието на оборудването било „автоматизирана производствена линия за производство на гориво от биомаса и дървени пелети“ с единична цена 308 000лв. без ДДС, ДДС в размер на 61 600лв., или цена от 369 600лв. с ДДС, съставляваща цялото възнаграждение, дължимо от възложителя „Т и К Сървисис“ ООД на доставчика „Бубика“ ЕООД. Договорът не бил подписан от управителя на дружеството доставчик, свид. П.К., а от неустановено лице.

Във връзка със сключването на договор за наем на сградите/помещенията, в които ще се монтират машините, първоначално било предложено помещение, наето от „Метеор“ АД, но то се оказало неподходящо. В хода на процедурите по подаденото заявление, подс. П. и В. се срещнали със свид. К., собственик на „Кори Транс“ ЕООД, за който знаели, че има промишлено хале в Попово. Свид. К. им разяснил, че халето няма достатъчно енергийна мощност, но те поискали да сключат договор, съобразен с изискванията на ДФЗ за срок, заверяване и вписване. Договорът бил сключен на 15.10.2014г, нотариално заверен на 21.11.2014г и надлежно вписан, ведно с двете скици. В рамките на седем години - считано от 15.10.2014г до 15.10.2021г, била договорена наемна цена: до 7 месеца от датата на сключване на договора (май 2016г) - в размер на 300лв.; а от датата на производството - в размер на три МРЗ без ДДС. Договорът бил подписан от подс. В., като управляващ и представляващ „Т и К Сървисис“ ООД.

Към комплекта документи, придружаващи заявлението, бил включен и договор за сътрудничество между подс. В., като управляващ „Т и К Сървисис“ ООД, и Х.Н., като управител на „Форест-груп“2011 ООД, подписан на 02.09.2014г, с предмет доставка на дървен материал. Х.Н. била далечна роднина на подс. П.. На 11.09.2014г подс. А. В., като упълномощен представител на кандидата - юридическото лице „Т и К Сървисис“ ООД, надлежно подала Заявлението за подпомагане и придружаващите го документи, включително и декларации за нередности, за липса на изкуствено създадени условия и др. Проектът бил одобрен от комисията на МИГ Попово на 29.09.2014г с протокол на база извършена техническа оценка и направено класиране.

Проект РД 50-150/13.10.2011/123-2014.1/001 „Пелети – екоенергия“ на кандидат Т и К Сървисис ООД бил избран. Следващата стъпка в изпълнение на задълженията на ДФ “Земеделие“ била проверката за обоснованост на предложените разходи, липса на двойно финансиране и изкуствено създадени условия, както и спазването на процедурата за избор на проекти (чл.23, ал.4, от Наредба № 23 от 18.12.2009г). Съставен бил отчет за съответствие и одобрение от 19.01.2015г, като от поисканите от дружеството разходи, за които се кандидатства в размер на 308 000лв., били одобрени 307 254, 90 лв., съответно била одобрена субсидия в размер на 153 627, 45 лв. и с нарочно писмо от Изп. Директор - Р. П. с изх № 01-6300/196 от 23.01.2015г., до МИГ Попово, с копие до „Т и К Сървисис“ ООД, ДФ Земеделие РА уведомили, че одобряват предложения проект при горепосочените условията (Приложение 1 към писмото).

На 16.02.2015г бил сключен тристранният Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от ПРСР за периода 2007 - 2013г, подкрепени от ЕФРСР, между ДФ „Земеделие“, „МИГ Попово“ и „Т и К Сървисис“ООД, представлявано от подс. В., в качеството й на Управител. По силата на договора, Фондът (ДФ „Земеделие) предоставял на ползвателя - дружеството „Т и К Сървисис“ ООД, безвъзмездна финансова помощ, представляваща 50% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект ИД № 42 /1/1231545 от 30.09.2014г. Съгласно изричната клауза на т 1.2. от този договор, Фондът изплаща помощта само ако инвестицията е извършена от ползвателя съобразно одобрения проект, условията и сроковете, определени в договора, анексите към него, двете Наредби № 23, съответно от 2008 и 2009г, Регламент (ЕС) 1407/2013г от 18.12.2013г на Комисията и всички действащи в съответната област нормативни актове. Размерът на безвъзмездната финансова помощ възлизал на 153 627.45 лв. Съгласно посочения в договора срок за инвестицията, същата следвало да бъде осъществена до 30.06.2015г. В приложенията към договора били детайлизирани правата и задълженията на ползвателя „Т и К Сървисис“ ООД.

В изпълнение на условията, свързани с декларираното от подс. В. осигурено финансиране на инвестицията, необходим елемент по изплащане на договорената финансова помощ, били предприети стъпки по набавяне на финансовите средства и тяхното документално обезпечаване. С типови договори, всички от 16.03.2015г., чрез свои близки, приятели и роднини подс. В. осигурила постъпление в личната си сметка BG77RZBB91551092935807 в Райфайзенбанк, различни по размер суми: от свид. С. 73 000лв., свид. Н. С.а - 34 000лв; от баща си свид. И. М. - 13 000лв; от брат си Н. М. - 4000лв; от Г. В. Г., баща на подс. В., 6 000лв; от съдружника си свид. К. - 8204лв; от съпруга си, подс. В. - 21 500лв; и нейни средства - 1076, 62 приход от СЕПП и 596, 62лв доплащане по СЕПП, и върнат отчасти заем от „Къмпани Хотелс“ от 8 000лв, общо в размер на 169 377, 24лв. За разликата до изискуемите 308 000лв, за които следвало да представи документално, че реално са платени, подс. В. поискала банков заем от Райфайзенбанк в размер на 150 000лв. с цел „Закупуване на автоматизирана производствена линия за производство на гориво от биомаса и дървени пелети“, съставена от подробно описани, съвпадащи напълно с техническите характеристики на сключения на 1.09.2014г с „Бубика“ ЕООД договор: дробилка с приемен бункер, марка АМС, сер № 0004576; Мелница с буферен съд, марка АМС, сер № 00003267; Комбинирана сушилня с буферен съд, марка АМС, сер № 040673; Пелет машина с охладител, марка АМС модел М ZLH, сер. № 324675; Опаковъчна машина сер № 4641562. Заемът бил гарантиран с девет солидарни длъжници, включително подсъдимите В. и В., съдружникът в „Т и К Сървисис“ ООД - свид. К. К., както и техните фирми - „Т и К Сървисис“ ООД, „Алекс Консулт“, „Еко Бултак“, счетоводна къща „Алекса“, „К.и Сървисис“ ЕООД, Ко Ем Джи Консултинг, “КТ и Т Консулт“ ЕООД.

Всички операции се извършвали по банков път - получаването на заема от Райфайзенбанк, вкл. и по типовите договори от близките и приятелите, и сумите постъпили по сметката на „Т и К Сървисис“ ООД, открита на 29.05.2013г. в Райфайзенбанк, депозитна сметка с № BG25RZBB91551003590237. Така подсъдимите обезпечили необходимите финансови средства в размер на 308 000лв, с които документално да докажат, че разполагат със средствата за заплащане стойността на пелетната линия, която „Т и К Сървисис“ ООД ще закупи от фирма „Бубика“ ЕООД по неистинския договор от 1.09.2014г.

С осигуряването на реалната пелетна линия се заел подс. П. като същият бил наясно, че нямало изискване линията да е от ЕС, а само да е нова. Свързал се със свид. С. М., пълномощник на дъщеря си Йоана Борисова, управител на „Изософт“ЕООД, вносител на поточни линии с дългогодишен опит, които доставяли основно от Китай. При срещата си със свид. М., се представил за консултант на фирмата спечелила проекта, въпреки че в преговорите към този момент подс. П. нямал представителна власт (придобил такава с упълномощаването му от свид. Ф. на 11.03.2015г.) по отношение на „Бубика“ ЕООД, което трябвало да намери и достави на спечелилата проекта фирма – „Т и К Сървисис“ ООД, въпросната пелетна линия. В някои от срещите си със свид. М. подс. П. бил придружен от подс. В.и, както и от неустановено лице, различно от собственика на „Бубика“ ЕООД свид. К. и бъдещия (след 10.03.2015г) собственик – свид. Ф.. Свид. М. узнала, че проектът е към МИГ Попово, имала разговор със свид. Р. и била убедена, че подс. П. е сериозен и авторитетен консултант. Договарянето на сделката се водело от подс. П., който настоявал за доставяне на нова машина, на минималната възможна цена. Свидетелката предложила различни варианти, чиято цена не удовлетворявала подс. П.. Постигнат бил компромис за по- ниска цена при намаляване на мощността на пелетната линия. Подс. П. споделил с подс. В.и, че е добре да се представи този вариант на вниманието на разпоредителя ДФЗ. С Уведомително писмо „Бубика“ ЕООД от 25.02.2015г информирало „Т и К Сървисис“ ООД за промяна в мощността, било сключено споразумение за това между двете фирми от същата дата, като и двата документа не били подписани от титуляра към този момент - свид. П.К.. Подс. В., като управляващ и представляващ кандидата - „Т и К Сървисис“ ООД, уведомила ДФЗ и „МИГ Попово“ за полученото от „Бубика“ ЕООД писмо, а след това подала и Заявление до ДФЗ с искане за анекс към сключения от 16.02.2015г тристранен договор. От ДФЗ им отговорили, че няма нужда от анекс, тъй като промяната не води до изменение на мярката, модела или цената на актива и няма да окаже влияние върху предназначението на инвестицията.

На 04.03.2015г бил сключен договор за доставка на пелетната линия, изготвен и подписан от свид. М. и неустановено лице, представено от подс. П. като управителя на дружеството възложител “Бубика“ ЕООД. „Изософт“ ЕООД поело да изпълни доставката на „Инсталация за производство на пелети от дървени трупи“ на стойност с ДДС 49 356 щ. д. В цената по договор влизали монтаж на инсталацията и гаранционен срок от 12 месеца. Намерението на тримата подсъдими било с минимални средства да подготвят оборудване, което удържи на очакваните проверки с оглед оторизиране на поисканото подпомагане по мярка 123.

В същия период били предприети и действията по официално прехвърляне на „Бубика“ ЕООД от свид. К. на свид. Ф.. До 10.03.2015г. от името на свид. К. били извършени редица правни действия, без фактически той да е подавал оферта към „Т и К Сървисис“ ООД, да е подписвал договор за доставка, нито да е договорял с „Изософот“ЕООД и доставял пелетна линия на „Т и К Сървисис“ ООД. Тъй като предстояло заплащане и счетоводно оформление на инвестицията на „Т и К Сървисис“ ООД, подсъдимите В. и П. се договорили със свид. Ф., който разговарял със своя бивш колега (от фирмата за дограма на подс. В.) и съсед - свид. К., с искане да закупи дружеството му – „Бубика“ ЕООД, независимо, че от години не било извършвало дейност, не разполагало с активи и капацитет да достави оборудване за близо 308 000лв. В изпълнение на уговорката с подс. В. свид. Ф. закупил от свид. К. дружеството, като нотариално го прехвърлили на 10.03.2015г. и промяната била вписана в ТР, видно от фирмената история на дружеството с ЕИК 121688832. Съгласно предварителната уговорка с подс. В., свид. Ф. ставал собственик на фирмата, за да се купи някаква машина, щял да бъде “в сянка “, като следвало да даде пълномощно за осъществяване на дейността от подс. П.. На 11.03.2015г свид. Ф. упълномощил подс. П. с всички права за дейност с дружеството.

След това, в качеството си на упълномощен представител на Управителя на Бубика ЕООД с ЕИК 1216888832, подс. П. открил на 13.03.2015г. депозитна банкова сметка в Райфайзен БАНК BG92RZBB91551005723128, по която да се придвижат осигурените 308 000лв, с оглед доказване плащането на сумата. Подс. П. регистрирал дружеството „Бубика“ ЕООД по реда на ДДС - по избор, независимо от облагаемия оборот, считано от 17.03.2015, доколкото това било необходимо условие за допустимост на заявлението и с оглед възможността за изпълнение на намисленото получаване на възстановеното по сделката ДДС.

Подс. П. осигурил петте фактури, подписани не от свид. Ф., а от неустановено лице, “доказващи“ продажбата от „Бубика“ ЕООД на „Т и К Сървисис“ ООД на пелет линия на посочената в тях цена - общо 369 600лв., от които 308 000лв. без ДДС и ДДС в размер на 61 600лв., както следва:

Фактура № 1/19.03.2015г с данъчна основа 154 000 лв. и 30 800 лв. ДДС; Фактура № 2/24.03.2015 г., с данъчна основа 87 083, 33 лв. и 17 416, 67 лв. ДДС; Фактура № 3/04.05.2015 г, с данъчна основа 30 000 лв. и 6 000 лв. ДДС; Фактура № 5/15.06.2015 г., с данъчна основа 5 833, 33 лв. и 1 166, 67 лв. ДДС и Фактура № 6/23.06.2015 год., с данъчна основа 31 083, 34 лв. и 6 216, 66 лв. ДДС. Подс. В. като управител на „Т и К Сървисис“ ООД вписала посочените фактури в дневниците за покупки и с две СД поискала възстановяване на ДДС по тях.

По нареждане на подс. В. от сметката „ Т и К Сървисис“ ООД в Райфазенбанк по сметката на „Бубика“ ЕООД (открита от подс. П. в същата банка) постъпили следните плащания с основание “аванс по договор от 1.09.2014г“: на 17.03.2015г. - 56 364лв и 55 900лв; на 18.03.2015г - 53 000лв; на 19.03.2015г - 19 536лв; на 24.03.2015 - 79 500лв; на 31.03.2015г - 25 000лв; на 04.05.2015г - 36 000лв; на 15.06.2015г - 7 000лв; и на основание „окончателно плащане“ на 24.06.2015г - 37 300лв., общо в размер на 369 600лв. Подс. П., в качеството си на упълномощен представител на Управителя на „Бубика“ ЕООД, ритмично теглил от сметката на дружество постъпилите суми в брой. След последното теглене на 26.06.2015г закрил сметката на „Бубика“ ЕООД.

Подс. П. осигурил и 13 бр. приходни касови ордери за „внасянето“ на парите в касата на „Бубика“ ЕООД, които също са неистински, тъй като подписите на ПКО не са на посочения в тях като автор управител - свид. С. Ф.. Междувременно „Изософт“ ЕООД, предприело действия по намирането на поточната линия за производство на пелети, превозена от Доротея Спед на 20.06.2015г. При съставянето на протокола от 20.06.2015г (датиран с по-ранна от действителната дата по искане на подс. П.) за предаване на пелетната линия свид. М. и подс. П. процедирали по същия начин, като и на този протокол за „Бубика“ ЕООД се подписал придружаващият го мъж, различен от свид. Ф.. С този протокол, вдействителност, свид. М. предала на подс. П. доставката, предмет на договора от 04.03.2015г. „Инсталация за производство на пелети от дървени трупи“, в съответствие с поставените параметри като технически показатели, мощност и цена. На подс. П. били предоставени протоколи за 72 часови изпитвания.

Последвала инсталацията в наетото от подсъдимите хале. Въпреки, че от фирма „Изософт“ ЕООД имали като услуга и монтажа, подс. П. не го поискал. За осъществяване на монтажа подсъдимите ползвали услугите на случайни лица - свид. Х. Ц., който потърсил подс. П. за услуга - да му помогне за кандидатстване по европрограми и бил извикан да участва в монтажа, свид. С. В. и на свид. С. Ф. (без последният да е разбрал, че работи по закупените от фирмата, на която е формален собственик машини). В процеса взел участие и подс. В., средства за закупуване на необходимите кабели дал подс. П.. С оглед ниското напрежение в халето, пускането на пелетната линия било принципно възможно, но не като единен механизъм, а само отделните модули. Монтажните дейности били извършени от свидетелите Ц., С. В. и Ф., но впоследствие били представени от управителя на „Доши 73“ ЕООД - свид. Н. С. (в рамките на насрещната проверка при започналото ревизионно производство на „Т и К Сървисис ООД“) документи: за монтаж на пелетната линия от фирма „Доши 73“ ЕООД, за предаване на „Бубика“ ЕООД, съставена за извършената на 20.06.2015г. „услуга“ по монтажа фактура на стойност 5200лв, платени в „брой“ от „Бубика“ ЕООД и копие от фискален бон за плащане от 11.08.2015г.

На 23.06.2015г. бил съставен приемо-предавателен протокол, подписан от подс. В. и неустановено лице, съгласно който управителят на „Бубика“ ЕООД предал на подс. В., в качеството й на управител на „Т и К Сървисис“ ЕООД, „автоматизирана производствена линия за производство на гориво от биомаса и дървени пелети“, състояща се от: Група дробене – 57 400лв. без ДДС, включваща дробилка, приемен бункер, мелница – 59 200 без ДДС, и буферен съд; Група сушене – 85 200лв. без ДДС, включваща комбинирана сушилня и буферен съд; Група гранулиране – 99 000лв. без ДДС, включваща пелет машина и охладител; и Група опаковане – 7 200лв. без ДДС, състояща се от опаковъчна машина. Линията, възлизаща на 308 000лв. без ДДС, била приета без забележки от подс. В.. В заложения в бизнесплана срок, към 29.06.2015г., сделката по неистинския договор от 1.09.2014г. била реализирана. Независимо, че „Бубика“ ЕООД получила от „Изософт“ доставката, предмет на договора от 04.03.2015г. - „Инсталация за производство на пелети от дървени трупи“, документално на „Т и К Сървисис“ ООД била предадена „автоматизирана производствена линия за производство на гориво от биомаса и дървени пелети“ за 308 000лв без ДДС. Линията била инсталирана и монтирана в наетото хале.

С оглед професионалния си опит по изготвяне и изпълнение на проекти, подс. П. и подс. В., имали представа за параметрите на очакваните проверки, първоначално от „МИГ Попово“, а впоследствие и от РТИ към ДФ Земеделие. Като бивш проверяващ, подс. П. бил наясно какво ще се търси и какво следва да бъде показано за успешното финализиране на намислената с другите двама подсъдими схема.

По чл. 18. ал. 3 от Наредба 23/2009г., следвало да се извърши посещение на място за потвърждаване достоверността на посочените в кандидатурата данни и обстоятелства. На 30.06.2015г. работещите към МИГ Попово свидетели Д.М. и техническият асистент М.Ц.Г.-Г. извършили такова посещение, като обемът на проверката включвал само наличието на линията. Съставили протокол, в който отразили, че закупената автоматизирана производствена линия е налична в парка на „Т и К Сървисис“ ООД. След като МИГ Попово проверили по посочения начин инвестицията, придвижили преписката по проекта към ДФЗ.

В хода на проверките, на 14.07.2015г. подс. В. попълнила заявка за плащане по мярка 123, като посочила пред ДФЗ, че извършените разходи, за които заявява финансово подпомагане са в размер на 307 254, 90лв., и че финансовата помощ, която заявява за плащане е в размер на 153 627, 45лв. В придружаваща таблица за разходите към заявката, подсъдимата потвърдила посочената сума и описала по номера и дати фактурите, издадени от „Бубика“ ЕООД, набавени от подс. П.. Въпреки че, петте фактури “доказвали“ разходи на „Т и К Сървисис“ ООД на стойност 308 000лв. без ДДС, в таблицата към заявката за плащане подс. В. вписала, че общата сума по тези фактури е 307 254, 90лв.

Проверката на ДФЗ, чрез Регионален технически инспекторат Велико Търново била осъществена от служителките - свид. Р. И. (агроном по образование) и П. Г.а (с икономическо образование), възложена им със заповеди от 10.08.2015г. В указания срок от 11.08.2015 до 14.08.2015г, те се запознали с бизнеспроекта, видели машините, сравнили ги с прототип, установен при справка в Интернет, съпоставили документите, постъпили в ДФЗ с тези, допълнително представени от дружеството, включително и след изискване в хода на проверката, фактурите, протоколи за предаване и за 72 часово изпитване (вкл. коригирани, придружаващи обясненията на подс. В. до проверяващите), и съставили контролен лист с констатациите си. Връчили го на подс. В., която удостоверила на 14.08.2015г., че е запозната с положителния резултат за наличие на машините и съоръженията и пълнота на документацията.

Убедени от установеното при проверките от РТИ Велико Търново, комисията от ДФЗ преценила, че кандидатът е изпълнил проекта и „ползвателят е извършил инвестицията в срок до 30.06.2015г“, както е заложено условието в т.5 от Приложение № 2 към тристранния договор, ДФЗ РА разрешили исканата субсидия, като сумата от 153 627, 45лв, съставляваща 50% от одобрената инвестиция в размер на 307 254, 90лв. без ДДС по процесните фактури, постъпила в сметката на Т и К Сървисис на 12.09.2015г. С получената сума, бил предсрочно погасен изтегленият от Райфайзенбанк заем от 150 000лв, нареден за усвояване от подс. В.. Тъй като изтегляйки от сметката на „Бубика“ ЕООД постъпилите общо 369 600лв. подс. П. не ги предал фактически на свид. Ф., сумата била на разположение на подсъдимите. С приспадане на средствата по реалното закупуване на пелетна линия от „Изософт“ ЕООД, приходите им били съществени.

Неистинските фактури, издадени от името на „Бубика“ ЕООД, подс. В. вписала в дневниците за покупки съгласно чл.125 от ЗДДС, а именно: Фактура № 1/ 19.03.2015г и Фактура № 2/24.03.2015г - вписала в дневниците за покупки към подадената СД за данъчен период м. март вх № 25001064383/14.04-.2015г.;

Фактура № 3/04.05.2015г вписала в дневника за покупки, към подадената за данъчен период м. май СД 25001068436/12.06.2015г;

Фактури № 5/15.06.2015г и № 6/23.06.2015г вписала в дневника за покупки, към подадената за данъчен период м. юни СД 25001069049/02.07.2015г.

След като ги вписала в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди, в изпълнение на възможността по ЗДДС в едногодишен срок да поиска ДДС да й бъде възстановено, подс. В., като управител на „Т и К Сървисис“ ООД в две отделни СД посочила в колона 64 сумата, която декларира за възстановяване - общо по петте фактури 61 600лв., и заявила за възстановяване ДДС по тях, както следва:

СД от 12.06.2015г, с която е поискала възстановяване на ДДС в размер на 54 458, 67лв и СД от 12.09.2015г., с която е поискано възстановяване на 8075, 14лв, Подс. В. декларирала за възстановяване ДДС в общ размер 62 533, 21лв, от които, видно от заключението на вещото лице, 61 600лв е ДДС по петте фактури с доставчик „Бубика“ ЕООД.

СД били подадени по електронен път, с КЕП с титуляр Алекс Консулт ЕООД, с ЕИК 201779193 и автор подс. В.. Тъй като подсъдимите нямали намерение да реализират представения по мярка 123 бизнеспроект, а само да получат средства от еврофондовете и възстановеното ДДС по фактурите с издател „Бубика“ ЕООД, те предприели действия по освобождаване от дружествата „Т и К Сървисис“ ООД и „Бубика“ ЕООД, които вече не били необходими, както и от самото оборудване.

На 29.06.2015г, веднага след приключване на инсталацията на поточната линия и след като на 26.06.2015г подс. П. закрил сметката на „Бубика“ ЕООД, и ден преди проверката от „МИГ Попово“ от 30.06.2015г, „Бубика“ ЕООД била прехвърлена на лицето К.Б. от гр. Дряново, с ЕГН ••••••••••. С нотариално заверен договор за прехвърляне на дружествени дялове от 29.06.2015г (отразено в ТР на 3.07.2015г), свид. Ф. продал дружеството на К. Б., когото не познавал до този момент. Прехвърлянето било осъществено със съдействието на подсъдимите П. и В.. По данни на ТР, лицето Б. е собственик и управител на няколко дружества, дружественият му дял в „Бубика“ ЕООД е запориран в полза на Ф.А. с основание - дължими суми по издръжка на детето им. Б. не бил установен в хода на последвалите ревизионни производства и няма качество на свидетел по наказателното производство.

Били предприети действия и по прехвърлянето на дружеството - „Т и К Сървисис“ ООД, продадено от подс. В. и свид. К., с договори от 16.10.2015г на свид. Б.С., 81 годишна, пенсионерка от град Омуртаг, без какъвто и да е фирмен опит. За продажбата подс. В. не уведомила ДФЗ, нито поискала разрешение, независимо, че като управител на „Т и К Сървисис“ ООД била изрично уведомена, съгласно разписаните в тристранния договор задължения по т 4.24 и т 4.25 да уведомява фонда незабавно при промяна на обстоятелствата от значение за изпълнението на договора и „да не продава, дарява, преотстъпва ползването на активите, предмет на подпомагане под каквато и да е форма...“. Свид. Б.С. е майка на св. Х.Н. (починала в хода на производството) - представляващ и управляващ „Форест груп - 2011г“ ООД, съконтрахент в Бизнесплана, подаден с Проекта за подпомагане, съгласно задължителните условия в т. 21, секция III от Описа на приложените документи от кандидата и договора за сътрудничество от 02.09.2014г между доставчика “Форест груп -2011“ ООД, подписан от управителя Х.Н. и „ТиК Сървисис“ ООД. Към момента на прехвърлянето Н.а и свид. С. живеели заедно на един и същи адрес, който бил и адресът на “Форест груп 2011“ ООД. Прехвърлянето било осъществено по уговорка между подс. П. и Н.а, като майка й станала титуляр на фирмата, без да е имала и/или да е планирала да упражнява търговска дейност. Незабавно след прехвърлянето на фирмата свид. С. открила сметка на дружеството в Райфайзенбанк, където отишла заедно с дъщеря си, с подс. В. отишли, за да положат образци на подписите си, а впоследствие и лично подала искане за ползване на електронни услуги и съответно блокирани такива на потребителя бивш управител - подс. В.. Свид. С. упълномощила подс. В. с права да извършва цялостната дейност на дружеството с Пълномощно от 28.10.2015г. С ново пълномощно от 5.11.2015г. упълномощила подс. В. да се разпорежда с двете сметки на „Т и К Сървисис“ ЕООД. По този начин подсъдимите В. и В. проследили комуникацията между дружеството и органите по приходите и запазили контрола върху оперирането с новооткритата от свид. С. сметка № •••••••••• на „Т и К Сървисис“, тъй като очаквали получаване на заявеното за възстановяване ДДС по фактурите с доставчик „Бубика“ ЕООД.

По заявеното от подс. В. ДДС за възстановяване били възложени и извършени множество проверки и ревизии от органите по приходите, първата от които била възложена със Заповед Р-03002515004557-020-001/19.06.2015г, изменяна, спирана и възобновявана. С АПВ № Р-03002515004557-004- 0001/18.11.2015г. за данъчен период 01.03.2015г - 31.05.2015г и от 1.06.2015г - 31.05.2015г., в хода на ревизионното производство на „Т и К Сървисис“ ЕООД частично бил възстановен ДДС в размер на 14 673, 99лв, от които разрешени и наредени за превод по сметка били 12 966, 36лв. АПВ бил връчен електронно на имейл alekss.konsult@gmail.com и сумата от 12 966, 36лв постъпила по сметката на дружеството на 20.11.2015г. и била незабавно блокирана с искане, изготвено на 3.11.2015г и Постановление от 10.11.2015г за налагане на ПОМ върху банковите сметки на дружеството, връчено на пълномощника подс. В. на 20.11.2015г. Запор бил наложен и върху пелетната линия. Бил насрочен опис, съобщение за който било надлежно връчено на подс. В. като упълномощен представител към този момент на „Т и К Сървисис“ ЕООД на 4.12.2015г. за продажба на пелетната линия и събиране на публично вземане в размер на 47 688, 13лв, формирано на основание чл.177, ал.2 от ЗДДС - невнесения ДДС от Бубика ЕООД. Описът не бил реализиран, тъй като при посещение в офиса на „Т и К Сървисис“ ЕООД, публичният изпълнител узнал от пълномощника на дружеството, подс. В., че производствената машина се намира в с. Абланица, Община Велинград, като бил съставен протокол. Още в Обяснение до ТД на НАП от 13.11.2015г., изготвено от името на Б.С., но категорично подписано от подс. В., той заявил, че авТ.тичната линия била в Абланица. В същия смисъл било и Обяснение от 7.12.2015г, по повод Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-03002515008598-040-001/25.11.2015г., като били приложени договорът от 27.10.2015г със свид. Н. П. и приемо- предавателният протокол, които не били подписани от свид. Б. С., а от неустановено лице. Искането за представяне на обяснението било подадено от ТД на НАП към имейла, регистриран на подс. В. alekss.konsult@gmail.com, от където и постъпила обратната информация с имейл от 10.12.2015г., подписан от името на подс. В., съдържащ и телефонен номер за връзка с извършващия ремонта.

Последвали ревизии на „Т и К Сървисис“ ЕООД и „Бубика“ ЕООД, по които били издадени Ревизионни доклади (РД) и Ревизионни актове (РА) както следва:

С периоди 21.01.2015г - 31.05.2015г. и 1.06.2015г. - 31.08.2015г, била възложена проверка за „Т и К Сървисис“ ЕООД на гл. инспектори по приходите - свидетелите С. Вичева и Д. Петрова. Съгласно констатациите отразени в РД Р-03002515004557-092-001/18.01.2016г, проверяващите не установили нередности и на основание чл.68, ал.1 т 1 от ЗДДС и във връзка с чл.69, ал. т 1 от ЗДДС признали данъчен кредит по фактури, издадени от „Бубика“ ЕООД, в размер на 47 859, 82 лв.

Въз основа на РД от 18.01.2016г, бил издаден и РА № Р- 03002515004557-091-001/12.02.2016г., с който било признато за възстановяване ДДС в размер на 46207, 55лв и сумата постъпила по сметката на дружеството на 17.02.2016г., независимо, че основанието по чл.177, ал.2 от ЗДДС не било отпаднало.

С РА от 12.02.2016г. било разпоредено на 16.02.2016г възстановяване на още една част от поисканото от подс. В.и ДДС общо от 61 500лв. На 17.02.2016г. операцията била изпълнена и сумата 46 207, 55лв постъпила по сметката на „Т и К Сървисис“, открита от свид. Б. С., упълномощен да оперира с която бил подс. В.. Наложеният с ПОМ от 10.11.2015г запор върху налични и постъпващи суми на „Т и К Сървисис“, за което пълномощникът подс. В. бил уведомен, препятствал разпореждането с преведените по сметката на „Т и К Сървисис“ суми от възстановеното ДДС по фактурите с доставчик „Бубика“.

На 19.02.2016г с Постановление за отмяна на ПОМ бил вдигнат запорът върху налични постъпващи суми по сметки, връчено на подс.В., в качеството му на пълномощник на „Т и К Сървисис“ ЕООД на 23.02.2016г. За да се възползва от моментното състояние по сметката, подс. В. убедил свид. С. да приведе с нареждане от 26.02.2016г. сумата от 10 600лв. по личната сметка на подс. В., което и било осъществено. Последвали нови ПОМ и сметката била запорирана.

Паралелно протичала ревизия и на „Бубика“ ЕООД. възложена със Заповед от 11.09.2015г на инспектори по приходите И. А. и Е. П.. с вид задължение - ДДС и период на проверка 17.03.2015г. до 31.05.2015г. и от 1.06.2015г до 30.06.2015г., за което бил изготвен РД..092-001/01.02.2016г (л. 80 - л.95. т 1. от Рев преписка. същият и на л. 794- л.809. т 3 от Рев. преписка от материалите към Д.П.). В хода на проверката били изискани документи и писмени обяснения, като искането било връчено по реда на чл.29.ал.4 от ДОПК на 23.09.2015г. (от 03.07.2015г дружеството било прехвърлено от свид. Ф. на К. Б.), но в указания 14 дневен срок не са постъпили първични счетоводни документи, регистри или каквато и да е документация. Констатирано било. че дружеството „Бубика“ ЕООД към 20.07.2015г има неплатени данъчни задължения в размер на 46 313.56лв., вкл. невнесеното ДДС за м март- юни 2015г. Въз основа на РД от 01.02.2016г бил издаден от В. Недялков, Началник сектор ТД НАП Велико Търново, РА..091- 001/04.04.2016г.( л.788 - л. 793. т 3 от Рев. Преписка към материалите от Д.П.). с който била установени задължения по ДДС за месеците март - май 2015г. от дружеството Бубика ЕООД в размер на 50 225.53 лв, вкл. лихви.

Със заповед от 12.05.2016г било възобновено ревизионното производство за „Т и К Сървисис“ ЕООД, спряно със Заповед от 16.03.2016г. и била възложена ревизия на същите данъчни инспектори свидетелите Вичева и Петрова, с период на проверка: 1- 31.03.2015г; 1-31.05.2015г; 1- 30.06.2015г, съответно бил изготвен РД № Р-03002515008598-092- 001/31.05.2016г, в който същите установили дължими от дружеството „Т и К Сървисис“ ЕООД суми в размер на 50 929, 56лв, с произход невнесен от „Бубика“ ЕООД ДДС и на основание чл.177 ЗДДС. Въз основа на този РД от И. Д., главен инспектор по приходите, бил издаден РА № Р-03002515008598 -091-001/05.07.2016г., с който била установена дължима от дружеството „Т и К Сървисис“ ЕООД сума в размер на 51378, 48лв., с правно основание чл.177 от ЗДДС и с произход: отговорност за невнесен ДДС от доставчика Бубика ЕООД по петте процесни фактури.

С пълномощно от 10.06.2016г свид. Б. С. упълномощила свид. Е.И. и на 30.09.2016г, с Договор и Сертификат за отпадъци, закупената година по-рано от „Т и К Сървисис“ ООД пелетна линия била продадена като 7, 754 тона желязо, на фирма за изкупуване на цветни и черни метали „Марекс“ ООД, за 1550, 80лв, които били фактурирани и платени по сметката на „Т и К Сървисис“ ЕООД, респективно изтеглени от свид. И. и дадени на свид. Е. Ф. „Баро“ за услугата - „посредничеството“ при продажбата. Посоченият договор от 30.09.2016г. в оригинал, ведно с копия от документи, бил представен от подсъдимия В. в хода на ДП с протокол за доброволно предаване от 26.09.2017г.

Със заповед от 29.06.2016г. била възложена ревизия на екип ревизори, включващ главен инспектор Г. К. и инспектор свид. С.В., отново за задължения на „Т и К Сървисис“ ЕООД по ДДС и период на проверка: 01.10.2016г - 31.10.2016г и 01.09.2015г - 31.05.2016г. В хода на тази проверка от подс. В., като упълномощено лице на дружеството, била изискана информация за точния адрес и местонахождение на ДМА - въпросната пелетна линия. В отговор, подсъдимият представил Декларация от 4.10.2016г, съгласно която към момента нямал информация къде се намира автоматизираната линия и че фирмата към днешна дата няма собствени и наети обекти. След приключване на проверката бил изготвен РД № Р- 03002516004422-092-001/21.12.2016г., връчен на 5.01.2017г на свид. Е.И., на когото междувременно, на 17.10.2016г, свид. Б. С. прехвърлила дружеството, заплащайки му 500лв. затова. При получаване на доклада, същият отразил, че е “Оправител“ и „Преставляващ“. Установени били задължения от дружеството „Т и К Сървисис“ ЕООД по ДДС към 21.12.2016г в размер на 49 786, 53лв. Въз основа на този РД, бил издаден от Д. К., Началник сектор ТД НАП Варна, РА № Р-03002516004422-091-001/31.01.2017г., с който била установена дължима от дружеството Т и К Сървисис ЕООД сума в размер на 50 347, 82 лв, вкл. лихви, с правно основание ЗДДС, след корекция на ползвания ДДС, на основание чл.79 ал.3 във връзка с чл. 86 ал.1 от ЗДДС, съгласно констатациите за установената липса на ДМА - пелетната линия.

Наложените ПОМ били продължени с Постановление за продължаване действието на наложените обезпечителни мерки, чрез налагане на запор върху налични и постъпващи суми на „Т и К Сървисис“ по сметките в Райфайзенбанк от 22.02.2017г. По сметката била блокирана сума в размер на от 48 673, 91 лв, формирана от остатъка от преведената на 17.02.2016г. сума в размер на 35 607, 55лв (46 207, 55лв - 10 600лв, които били преведени по сметката на подс. В.), заедно с другата постъпила по-рано - на 20.11. 2015г, сума в размер на 12 966. 36 лв. С нареден превод по сметката на ТД на НАП постъпила сума в размер 48 485, 58 лв. (при незначителен остатък по сметката от 188, 33лв) на основание чл.177 ал.2 от ЗДДС поради невнесеното от „Бубика“ ЕООД задължение.

Изложената фактическа обстановка съставът на въззивната инстанция изведе от доказателствата по делото, събрани частично чрез депозираните за първи път в настоящото производство обяснения от подсъдимите; свидетелските показания, депозирани пред ТОС и приобщените от ДП, на свидетелите Д.П., С.В., П. К., М. Р., Д.М., И. К., М.Г., С. М., Р. И., П. Г.а, Х. Ц., Н. П., Г. ДиМ., С. Ф., Е.И.; частично чрез показанията на свидетелите С. Д., К. К., Н. С., Е. Ф., Н.С., И. М., С. В., Н. С., А. З. и Б.С.; писмените доказателства, приложени в ДП и в съдебната фаза; интерпретирани по експертните заключения по пет съдебно - счетоводни експертизи, изготвени от в.л. Е. Б., четири съдебно - графологични експертизи, вкл. допълнителната СПЕ и СГЕ, изготвени от в.л. Д., съдебно – техническа и оценителна експертиза (СТОЕ), изготвена от в.л инж. П. П., и компютърно-техническа експертиза, изготвена от в.л инж. Я. Т.. Посочените фактически положения, установени и изложени в мотивите на разглежданата присъда, са по същество утвърдени и детайлизирани от настоящата инстанция, тъй като анализът на доказателствата, събрани в съответствие с правилата по НПК и формиращи безпротиворечива съвкупност, е категоричен. Преценката на ТОС е в резултат на стриктно спазване на правилата за съобразяване на доказателствената достоверност и относимост на фактите и обстоятелствата, съдържащи се в различните доказателствени източници, взаимовръзките между отделните факти и групи от факти, и логическата последователност на проявленията на подсъдимите. Действително при изследване на материалите по делото се установява една последователно нарастваща верига от самостоятелни факти, които взаимно се допълват.

Не се открива пропуск, слабост, неправилност при разглеждането и преценката на гласните доказателствени средства от първоинстанционния съд. Избраната техника на излагане на фактическата обстановка в мотивите разкрива позициониран, задълбочен анализ и изводи по достоверността на отделните източници още към момента на подреждане и изграждане на конструкцията от факти и обстоятелства. Инкорпорирането на отделните твърдения, ведно с посочване на източниците за установяването им, несъмнено улеснява проверката по формиране волята на съда и узнаването на отговора защо са, или не са, кредитирани. Съпоставката, извършена между отделните твърдения от свидетелските показания с други гласни доказателствени средства, писмени доказателства и експертни констатации, конкретизира и изчерпва в максимална степен отделни факти, връзките им с други и обособява отделни съвкупности от факти. Към този протичащ съвместно с фактите, анализ, след формиране на фактическата обстановка съдът е добавил обстоен и самостоятелен коментар по доказателствените източници. По този начин, от фактическа страна, мотивите на разглежданата присъда се отличават с пълнота, последователност, прецизност, логика, синтетичност и убедителност.

УсИ.та на първоинстанционния съд в хода на процеса на събиране на доказателствата, визуализирани в съдебните протоколи, са довели до приобщаване на източници от ДП, съпоставяне на ключови свидетели, проверка на отделни показания чрез допълнително назначени експертизи. Задълбочен и несъмнен е анализът по отношение на достоверността на показанията на свид. М., К., Ф., К., С. – чиито лични действия в хронологията на делото обективно отразяват намеренията и действията на подсъдимите. Нещо повече, тези свидетели са съпроводили отделните етапи по изготвяне, изпълнение, инсталиране и разпореждане с проектното оборудване, установили са преките цели – най-ниска възможна цена на машините (свид. М.); „чиста“ фирма „Бубика“ ЕООД, която подсъдимите контролират и която да поеме легитимната отговорност по доставяне на оборудването на многократно завишаваща действителната цена, както и да им осигури опцията да получат и недължимо ДДС (свид. К. и Ф.); помещение, което макар и да не отговоря на параметрите на начинанието, е подходящо за планираната демонстрация пред проверяващите преди отпускане на финансирането (свид. К.); „чист“ и неопитен приобретател на дружеството, 81г. пенсионерка, който да встъпи в схемата, когато „Т и К Сървисис“ вече няма интерес към оборудването, но и който да прехвърли представителната власт на подс. В.и, необходима им за получаване на поисканото за възстановяване ДДС (свид. С.). Някои решения на подсъдимите, взети като екип в изпълнение на далечните им цели, са изглеждали нелогични на свидетелите, например, да не искат монтаж на оборудването, да се ангажират с абсолютно неработеща и без ресурси фирма, да не съобразят енергийните възможности на халето и да го опразнят без да се обадят на наемодателя и независимо от дългосрочния им договор с него. Друга група свидетели – служителите на МИГ Попово и Регионалния технически инспекторат Велико Търново, са били адресати на официално демонстрираната от подсъдимите изправност на проекта и документите по него, проверявали са външни и самостойни технически модули и елементи, а не самия производствен процес и едновременното му изпълнение от отделните елементи на оборудването, заложили са на справките в интернет и на комплекта документи, за да приемат, че извършеното е според заявеното, съответно да придвижат досието към момента на отпускане на средствата от фонда. Третата основна група свидетели – служителите на НАП, инспекторите, които са извършили данъчните ревизии и нееднозначно са подходили към прилагане на законовите норми по отношение възстановяването на ДДС, поискано от „ТиК Сървисис“ ООД, постановявайки решения за възстановяване, едновременно с възлагането на запор върху сметки, вдигането на този запор, от който момент са се възползвали подс. В.и, за да изтеглят 10 600 лв., и последващото ново запориране до крайния момент на нареждане на блокираната сума към сметка на НАП в изпълнение на установени задължения на дружеството. Чрез свидетелските показания по делото се установява процесът, задвижен от престъпните намерения на подсъдимите, от неговата външна, формална страна.

Изграждането на фактическата рамка по делото е улеснено чрез множеството преки писмени доказателства, разкриващи същината на дейността на подсъдимите, авторството и начина на извършване на престъпленията. Проверени чрез категоричните носители на специални знания – експертните заключения, писмените доказателства – представени пред МИГ Попово и ДФЗ, създадени около доставката на пелетната линия, банковите документи и тези, изготвени в хода на данъчните ревизии, разкриват хронологията на престъпните действия, тяхната привидна правомерност и целенасоченост по волята на подсъдимите към желаните правни и материални последици. Заключенията на 11те, назначени по делото експертизи, главно в областта на икономическите науки и на графологичните изследвания, позволяват да се идентифицират различни характеристики на документацията, съставена от и чрез участието на подсъдимите, ведно с етапите и значението на представянето й пред съответните компетентни органи, постигат прецизиране на отделните връзки между фактите, и фиксират обосновани изводи по значимите за предмета на доказване положения. Неистинските документи, отразени подробно в изложената фактическа обстановка, са експертно изследвани и уточнени като елементи на процеса по депозиране и изпълнение на проекта и искане за възстановяване на ДДС, ведно с тяхното правно значение на предпоставящи вземането на решенията от крайните адресати и разпоредители – ДФЗ РА и НАП. Чрез попълване на делото с такава по обем и стойност доказателствена основа аналитичната дейност на съда е значително улеснена.

Фактическата обстановка, приета от ТОС и утвърдена от ВАпС, се оспорва частично от страните в хода на въззивното производство. Навеждат се аргументи за непълнота на доказателствата, неистинни и неверни, необосновани изводи в мотивите към разглежданата присъда, досежно престъпния характер на извършеното от подсъдимите. Пред въззивната инстанция подсъдимите депозираха обяснения за първи път след привличането им към наказателна отговорност, което внесе нови източници на гласни доказателства.

Съобразявайки изложеното, съставът счете за необходимо да допълни аналитичните изводи по доказателствата, както следва:

1. По отношение на приетите от фактическа страна размер на документираната от „Т и К Сървисис“ инвестиция, одобрената за безвъзмездно финансиране и цената на доставената от „Изософт“ на „Бубика“ ЕООД линия за пелети.

Съгласно условията по мярка 123, подсъдимите претендирали възстановяване чрез средства на европейски фондове 50 % от стойността на направената от тях инвестиция. Още в неистинската оферта, придружаваща заявлението от 11.09.2014г., заложената сума на цялостното оборудване на пелетната линия е в размер на 308 000 без ДДС, а с - ДДС 369 600 лв., стойност, приближаваща прага по мярката от 200 000 евро. Подс. П. и В.и изначално са подготвили сценария, по който са протекли събитията до момента на частично възстановяване на поисканото от „Т и К Сървисис“ ООД ДДС, залагайки завишена многократно цена, формирана по описания в офертата начин.

Към м.01.2015г. те са били официално уведомени, че проектът е одобрен, но сумата на разходите им е незначително намалена със 745, 10лв. до 307 254, 90лв., формиращо размер на финансовата помощ от 153 627, 45лв, с която ще бъдат подпомогнати. Този размер е бил максималният, който при успешно преминати проверки, подсъдимите са могли да получат. Затова на 14.07.2015г. подс. В. попълнила заявка за плащане по мярка 123, като посочила пред ДФЗ, че извършените разходи, за които заявява финансово подпомагане са в размер на 307 254, 90лв., и че финансовата помощ, която заявява за плащане е в размер на 153 627, 45лв. Важно е да се съобрази, че и в този момент, в придружаваща таблица за разходите към заявката, са попълнени неверни данни, като подсъдимата потвърдила посочената сума и описала по номера и дати фактурите, издадени от „Бубика“ ЕООД, набавени от подс. П., чиято реална сумарна стойност е 308 000лв. без ДДС, но подс. В. вписала, че общата сума по тези фактури е 307 254, 90лв.

Това е сумата, която е била официално одобрена и останала обвързваща, но не и пазарно оправдана, видно от заключението на СТОЕ от ДП, една, готова за планираната от „Т и К Сървисис“ ООД, работа, инсталация е можело да бъде оборудвана за 90 470лв.

Затова в преговорите си със свид. М., от името на „Бубика“ ЕООД подс.

П. е искал най-ниска цена, приел е намаляване на мощностите, което според търговеца „Изософт“, води до намаляване на цената на оборудването. Уведомителното писмо от „Т и К Сървисис“ до ДФЗ от 26.02.2015г. е имало цел да извести за тази промяна в мощностите, но не и за намаляване размера на официално заложените разходи – те са останали 308 000лв. без ДДС. Затова и отговорът на ДФЗ е бил, че не е необходимо да се изготвя Анекс към тристранния договор от 16.02.2015г. По отношение на конкретните мощности на оборудването в хода на проверките преди отпускане на безвъзмездната помощ, през м. 08.2015г. подс. В. е дала изрични обяснения, като е посочила, че реалните резултати са в зависимост от качеството на материала и произведените количества могат да бъдат по-високи от установените при проведените изпитвания.

Тоест, към 04.03.2015г., намаляването на мощностите на оборудването, имащо значение за удовлетворяване желанието на подс. П. за максимално ниска цена, е обосновало цената, посочена в договора между „Бубика“ и „Изософт“ – от 49 356 щ.д. с ДДС, като според свид. М.: „Продажбата на тази линия би била за около 70 000 щ.д…но … те не искат сервиз и поддръжка, а сервиз и поддръжка е много важно нещо, за това е тази цената“.

Съгласно поясненията на в.л. П., изготвил СТОЕ в ДП, при изслушването му в с.з. на ТОС от 13.12.2021г., само машините, сумирани като стойност на отделните модули, без монтаж, електрическо свързване и допълнителни работи, към юни 2015г. биха стрували 44 953 щ.д. Справедливата пазарна цена на готова за експлоатация линия е 90 470лв., равняващо се на 51 824, 48щ.д., при курс 1, 74565 по курса на БНБ към 23.06.2015г. Отделните елементи и стойности са в таблицата към заключението. В хода на с.з. в. л. дава коментар и по съпоставката на договорената със свид. М. линия със заложената по бизнес плана на „Т и К Сървисис“ ООД: „Видял съм какви са били заложените параметри в бизнес плана и съответно какви са параметрите на доставените машини. Доколкото виждам чуковата мелница по бизнес плана трябва да бъде 90 Кw с производителност 1.5-2 тона на час. Доставената машина е с мощност 37 Кw, производителност 1-1.5 тона. Това са машините, които определят производителността. Другата машина, която е определяща това е сушилнята, която по бизнес плана е трябвало да бъде комбинирана - барабанна плюс аеро поточна, доставената машина е само аеро поточна. Разликата е, че при барабанната има едно предсушене, в което материалът се върти в барабан преди да влезе в тия тръби, в които се облива с горещ въздух, т.е. аеро поточното му сушене. Сериозна е разликата в сушенето. Първото сушене, което е барабан плюс аеро поточна сушилня допуска влажност на материала над 50%, докато втората изисква влажност на материала под 30%. Това е технологична разлика. Следващата разлика това е пелет машината, която трябва да бъде 137 Кw с производителност до 3 тона на час, доставената е 55 Кw с производителност до 700кг. на час.“.

Следва да се уточни, че така конкретизираните ключови разлики между бизнес плана на „Т и К Сървисис“ и доставеното оборудване са съответни на Приложение 1 към договора за доставка на „Изософт” към „Бубика”. Не се касае за разминаване по вина на китайския производител или промяна от страна на „Изософт“, тъй като моделът на машината и параметрите по договора между „Бубика“ и „Изософт“ от 04.03.2015г., и доставените на 20.06.2015г., са едни и същи. Тоест, „Изософт“ е изпълнил напълно договорените с подс. П. условия.

На тази основа неоснователна се явява претенцията на защитата за назначаване на нова съдебно оценителна експертиза, която да установи цената на машината. Според защитниците и подс. П. към момента по делото е налице експертиза, която установява стойността на машината на определено географско място, различно от мястото на инвестицията, а именно франко пристанище Китай, а не България и то след извършване на монтажа й. За формирането на цената влияят различни ценообразуващи фактори, един от които е стойността, а другите са транспорт, застраховка на транспорта, гаранционно и след гаранционно обслужване, срок на доставка, обем на доставка, като такава експертиза следва да съобрази цената на машината на база оферта и договор, ведно с всички ценообразуващи фактори.

Искането е било отхвърлено от първоинстанционния съд, като настоящият състав подкрепи това решение, съобразявайки следното:

Установи се, че по договора от 1.09.2014г за доставка от „Бубика“ ЕООД на оборудване „автоматизирана производствена линия за производство на гориво от биомаса и дървени пелети“ на „Т и К Сървисис“ ООД са заложени: стойност на машините, транспортиране до базата на възложителя в гр. Попово и гаранционно обслужване за период от 24 месеца след извършване на доставката, на цена от 369 600лв. с ДДС, съставляваща цялото възнаграждение, дължимо от възложителя „Т и К Сървисис“ ООД на доставчика „Бубика“ ЕООД.

Съгласно договора от 04.03.2015г между “Бубика“ ЕООД и „Изософт“ ЕООД, „Изософт“ поел да изпълни доставката на машините за „Инсталация за производство на пелети от дървени трупи“, монтаж на инсталацията за производство на пелети с капацитет 1т на час по Приложение 1 към договора, и гаранционен срок от 12 месеца, като общата цена (т. 1. 1) за „изпълнение на обекта“ възлиза на 41 130 щ.д., ДДС 8226 щ.д., на стойност с ДДС 49 356 щ. д., равняващи се на 86 158, 30 лв. (при курс 1, 74565 по курса на БНБ).

Следователно, и в двата договора са налице допълнителни и значими за страните ценообразуващи фактори - вторият договор включва и монтаж на оборудването, а и в двата е предвиден гаранционен срок за поддръжка на машините, съответно от 24 и 12 месеца, в който срок всички появили се недостатъци следва да се отстранят от и за сметка на изпълнителя. Като проекция, при истинска необходимост от ремонт, за каквато се твърди, че била възникнала и обосновала отнасянето на машините в с. Абланица при свид. П., „Т и К Сървисис“ всъщност е следвало да отправи искане към „Бубика“ ЕООД, обещали им 24 месеца гаранционно обслужване, а оттам към „Изософт“ за покриване на разходите по отстраняване на недостатъците. Това не е станало, тъй като идеите на подсъдимите са били съвсем различни, и за тях тези машини не е следвало да проработят и то изправно, а само да бъдат показани пред проверяващите.

В предмета на договора от 04.03.2015г., дял първи, изпълнителят „Изософт“ е приел да извърши доставка и монтаж на инсталация, включено в общата цена с ДДС от 49 356 щ.д. Но, за разлика от логичните търговски интереси, подс. П. не е изискал монтажът да бъде извършен от свид. М., и се е съгласил с простото „стоварване“ на машините и елементите им в халето.

По отношение на разходите за монтаж на оборудването, следва да се анализират доказателствата за приемането на пелетната линия от 20.06.2015г., предавана от „Изософт“ на „Бубика“ ЕООД. Първоинстанционният съд правилно е съпоставил датата на транспортиране на оборудването, също 20.06.2015г., както и показанията на свид. М., че подс. П. е поискал да се впише в приемо-предавателния протокол по-ранна от действителната дата, при отчитане и на 72 часовото изпитване, за което е налице протокол. Но от друга страна, категорично е разколебана и достоверността на Договора за монтажни услуги от 18.06.2015г., съгласно който „Бубика“ ЕООД е възложила на „Доши-73“ ЕООД инсталирането на линията за производство на пелети да бъде извършено на 20.06.2015г.. Към 18.06.2015г. оборудването не е било транспортирано от Доротея Спед, съответно не е било във владение на „Бубика“ ЕООД, още по-малко да е било предадено на „Т и К Сървисис“ ООД. Документите от „Доши 73“ са били съставени, за да бъдат представени, във връзка с искане от 30.10.2015г. в хода на извършваната ревизия на „Т и К Сървисис“ ООД с цел удостоверяване монтажа на пелетната линия от Фирма „Доши 73“ и издадената от „Бубика“ ЕООД за извършената услуга по монтажа фактура на стойност 5200лв, платени в брой, за което е издаден касов бон от 11.08.2015г. Представен от свид. Н. С. е и приемо-предавателен протокол от 20.06.2015г., съгласно който, той в качеството на управител на „Доши-73“ ЕООД е предал на свид. Ф. – управител на „Бубика“ ЕООД услугата „Монтаж на инсталация на производствена линия за производство на пелети“, приета без забележки от страна на „Бубика“ ЕООД. Така, съпоставката на документите установява, че на 20.06.2015г. „Доротея Спед“ е доставила оборудването, свид. М. го предала на подс. П., ведно с протоколи за 72 часово изпитване, извършен бил монтаж на линията от страна на 4 човека, сред които и свид. Н. С., което в своята последователност е обективно невъзможно. Прочитът на договора от 04.03.2015г. установява, че монтажът на линията е бил поет и включен в поисканата от свид. М. цена, което и от търговска гледна точка изключва необходимостта от търсенето на друга фирма и допълнителните плащания към „Доши – 73“ ЕООД. В тази насока, съдът кредитира свидетелските показания, които разкриват реалните действия по инсталацията, описани от свид. С. В., Х. Ц., С. Ф., както и обясненията на подс. В., че е участвал в този процес. Безспорно е и, че договорите и приемо-предавателните протоколи са неистински документи, тъй като не са били подписани от свид. К. и Ф., лишени от достоверност са и представените документи за участие на „Доши 73“ в процеса на инсталация на оборудването на „Бубика“. Действителните разходи по инсталиране модулите на оборудването и свързването им са незначителни – платени от подс. В. скромни възнаграждения на работилите, платени от подс. П. суми по купуване на кабели.

За подсъдимите е имало значение не качественото и правилно монтиране на отделните елементи, а само визуалната им подредба и свързване. Те не са поискали изготвяне на проект от електроразпределителното дружество за увеличаване производствените мощности на халето. Знаели са от свид. К., че в това си състояние халето не може да поеме мощностите на подобна автоматизирана линия. Но те изначално не са имали намерение да осъществят бизнес-плана, да оборудват халето, наето от свид. К., само по себе си неподходящо за такова електрическо натоварване, и да произвеждат гориво от дървени пелети и биомаса. Напротив, те са целели да посочат, че планират бизнес, за който ще направят скъпа инвестиция, да се снабдят и покажат някакви наподобяващи машини и апарати, като убедят разпоредителите, че са закупените по заявлението, и да получат максимално висока компенсация от европейските средства. Затова, колкото по-малко средства вложат в придаването на реален характер на инвестицията, толкова по-голям би бил остатъкът до 307 254лв., определящ предвидената безвъзмездна помощ от 153 627, 45лв.

При сериозни и добросъвестни търговски намерения, подсъдимите не са се нуждаели от посредник, още по-малко от дружество като „Бубика“ ЕООД – без дейност, без персонал, без ресурси. Ако „Т и К Сървисис“ ООД, предвид консултациите, предоставяни от подс. П. и с оглед трудовата му заетост в дружеството, и проведените от него преговори със свид. М., бяха закупили оборудването директно от свид. М., то би струвало с 236 201, 42 лв. по- евтино. Това обаче, би било твърда и по-ниска цена, различна от посочената в неистинската оферта и договор, биха имали истинска фактура, с много по- малко финансиране по мярка 123 и ДДС за възстановяване. От друга страна, ако намеренията им бяха сериозни и добросъвестни, наличните средства по сметката на „Т и К Сървисис“ от 369 600 лв. са позволявали реално заплащане на много по-висока цена на пелетната линия.

Изложеното обективира истинските интереси на подсъдимите, проявени в цялостната активност на всеки от тях при осъществяване на привидността по изпълнения проект. „Бубика“ ЕООД получила от „Изософт“ доставка „Инсталация за производство на пелети от дървени трупи“ на стойност 41 130 щ.д. – 71 798, 58 лв. без ДДС, като същото оборудване, без допълнителни промени, документално и визуално „Т и К Сървисис“ ООД представило като „автоматизирана производствена линия за производство на гориво от биомаса и дървени пелети“ за 308 000лв без ДДС. И тук, тезата, че подс. П. е осъществил една успешна сделка и търговска печалба за „Бубика“ ЕООД, като е купил нещо евтино и го е продал много по-скъпо на „Т и К Сървисис“ ООД, е в противоречие с безспорните доказателства, че тази по-висока цена е заложена още през м. 08.2014г. по офертата на същото дружество, чийто управител изобщо не е знаел за разработената схема. Отделно от това, подс. П. е бил консултант при избора на тази оферта, пълномощник на едното дружество и служител по два договора към другото, подчертаващо ключовото значение на личния му принос към реализацията на общата престъпна дейност.

Не са необходими специални знания за установяване каква е платената цена на свид. М.. Безспорно е по делото, че оборудването е било доставено от дружеството на свид. М. на цена – 41 130 щ.д. (71 798, 58 лв.) без ДДС, а с ДДС - 49 356 щ. д. (86 158, 30 лв.), договорена между нея и подс. П. като представител на „Бубика“ ЕООД. В деня на регистриране на „Бубика“ ЕООД по ЗДДС от подс. П., 17.03.2015г., по сметката на дружеството в банката са започнали да постъпват сумите, превеждани от подс. В. по изпълнение на неистинските оферта и договор между „Т и К Сървисис“ ООД и „Бубика“ ЕООД, общо в размер на 369 600лв., равняващи се на 308 000лв. с ДДС от 61 600лв., което подс. П. не е внесъл. Подс. П. изтеглил всички средства, с част от които са изпълнени задълженията към „Изософт“, като свид. М. няма претенции за неуредени отношения.

Принципно в условия на пазарна икономика една вещ може да има различна цена, коментирано и от в.л. П. при посочване на отделните оферти на производители на подобно оборудване, някои по-скъпи, други по-евтини. Становището му за справедлива пазарна цена на подобно оборудване дава ориентир, който обективно извежда сумата 90 470лв., по-висока от получената от свид. М., и значително по-ниска от заявената от подс. В.. Следва да се подчертае, че изследването на този въпрос не може да има изолиран характер и да отклони вниманието на съда към десетки хипотетични варианти на възможната за подобна сделка цена. Като част от подлежащите на установяване фактически положения, стойността на заявените (308 000лв.), одобрените (307 254, 90лв.) и действителни (71 798, 58 лв.) разходи на подсъдимите – без значение че заявените и одобрените са от името на „Т и К Сървисис“ ООД, а действителните от името на „Бубика“ ЕООД, е елемент от цялостната конструкция на предмета на доказване по делото. Важен е контекстът на конкретната инвестиция, заявена за безвъзмездно подпомагане с европейски средства, изглеждаща перфектно като начинание, но съставляваща съвкупност от машини, различаващи се от декларираните по бизнес плана към заявлението за включване в проекта, и с мощност по-ниска от заявената, доставена като нова и поставена на 23.06.2015г. в хале, което не може да отговори на нуждите на производствения процес, незаработила ефективно и свързано, месеци по-късно изпратена далеч от погледа на проверяващи и на 30.09.2016г. продадена като 7, 754 тона желязо, на фирма за изкупуване на цветни и черни метали за 1550, 80лв. за скрап. При съобразяване на установените неистински и с невярно съдържание документи, разпореждането с търговските дружества и отразяването в счетоводната отчетност и пред НАП, ясно се очертава извод, че заявената стойност на разходи по инвестицията от 308 000лв. не е равна на действителните разходи, които са направени чрез контролираното от подсъдимите „Бубика“ ЕООД не за да начертаят нов бизнес на „Т и К Сървисис“ ООД, а да заблудят проверяващите и да осигурят на подсъдимите 153 627, 45лв.

2. По отношение участието на подс. В. и П. в бизнес-проекта на подс.

В., и на подс. В. в действията по възстановяване на ДДС, поискано от подс. В.. А) Сериозна част от възражения пред въззивната инстанция е насочена към коментара на доказателствата по делото, свързан с приноса на подс. В.. Според защитата, подс. В. е счетоводител и в рамките на дейността си обслужвал дружествата.

С оглед обясненията на подс. В. той е станал обвиняем, защото си е отворил електронната поща и е получил акта за възстановяване и прихващане. Твърди, че е нямал съпричастност към работата на съпругата си – подс. В., като физически е помогнал при инсталиране на машината, бил в цеха. Когато тя продала дружеството, новите купувачи поискали от него да поеме счетоводството и той се съгласил, знаейки, че подсъдимата го е водила преди това и ползвала същия счетоводен продукт, и ако имал въпроси, щял да се обърне към нея, като проява на приемственост. Свид. С. му била клиент, но по същество дейността се извършвала от дъщеря й – Х.. (Х.Н., управител на „Форест груп“, страна по договор за сътрудничество от 02.09.2014г с предмет доставка на дървен материал на „Т и К Сървисис“ ООД по повод кандидатстването му пред МИГ и ДФЗ, далечна родственица на подс. П., починала в хода на производството.). Знаел, че дължат пари на съпругата му и имали уговорка да ги върнат, когато започне да работи, тъй като имали суровина за машината и можели да ги върнат. Доколкото разбрал, имали технически проблем с машината, не можели да стигнат нужния капацитет. След продажбата на дружеството от свид. С. се срещнал и с новия собственик, но тъй като той не му платил, подс. В. спрял да обслужва фирмата. Знаел, че машината била в Абланица, видели я от НАП, възстановили ДДС, след това машината се върнала в Търговище и новият собственик е предал с протокол на вторични суровини. Познавал свид. Ф., бил негов работник до към 2011г., после нямал контакт с него, впоследствие разбрал, че е доставчик на тази машина и след това го видял да идва да я монтира в цеха като част от договора му.

Тези обяснения съставът прецени както с оглед вътрешната им неубедителност, нелогичност и непоследователност, така и с оглед противоречията помежду им и кредитираните гласни и писмени доказателства, поради което ги счете като проява на защитна теза в преобладаващата им част. Безспорните положения – че е съпруг на подс. В., че знае за проекта и е помагал при инсталиране на машината, че е представлявал дружеството след продажбата му на свид. С. и че е бил адресат за дружеството в кореспонденцията му с НАП, подсъдимият не отрича. От друга страна, не може да бъде възприето, че той не е имал яснота за действията на подс. В. и подс. П., и че няма съзнателно лично участие в общата престъпна дейност. В тази насока съставът подкрепя подробния анализ на първоинстанционния съд и без да го повтаря, излага само опорните точки в доказателствената основа:

Подс. В. е бил бивш работодател на свид. К. и Ф.. И двамата свидетели са привлечени за участие в намеренията на подсъдимите във връзка с заявяването на финансиране от „Т и К Сървисис“. Свидетелите са били убедени, с личното участие на подс. В., да прехвърлят „Бубика“ ЕООД един на друг, като свид. Ф. поеме и веднага упълномощи подс. П. да го представлява. Междувременно със същото дружество са извършени търговски операции без собственика до 10.03.2015г. – свид. К. да е знаел, от негово име са подписани неистинските оферта и договор за доставка на пелетната линия. В тази насока свидетелските показания на свид. К. и Ф., изключително прецизно обсъдени от ТОС в съвкупността от им от твърдения пред съда и приобщените от ДП, очертават присъствието на подс. В. още в началото – през м.08.2014г., на планиране на схемата. Изборът на фирма, с която да се оперира до постигане на двете цели – получаване на безвъзмездна финансова подкрепа със средства на европейските фондове, и получаване на ДДС по неосъществени сделки със същата фирма. Свързването, придружаването до нотариус, контролирането на изпълнението от двамата свидетели на отделните етапи, безспорно очертава подс. В. като съмишленик на подс. В. и подс. П.. Подс. В. е запознал свид. Ф. с подс. П.. Самият свид. Ф. не е имал никакъв повод да поиска да закупи от свид. К. дружество, което осем месеца преди това вече е било обвързано в схемата на подсъдимите, при това в качеството на доставчик на цяла автоматизирана линия за производство на гориво. Причината за закупуване е свързана само с необходимостта на подсъдимите да си осигурят фирма – буфер, чрез която оправдаят по-високата цена, респективно да поискат и ДДС за възстановяване. Всички книжа, издадени от фирмата „Бубика“ са неистински, с изключение на пълномощното на подс. П., нотариално заверено, и едно обяснение от 18.11.2016г., което е депозирано от свид. Ф. в хода на данъчните проверки. Съобразявайки изложеното, показанията на свид. Ф. са убедителни и се кредитират и от настоящия състав на съда, - „Всичко ставаше по идея и ръководството на..В.: той тогава ми каза, че ще упълномощя... П. да работи с тази фирма -дето я записаха на мое име „Бубика“. Така и стана“. Участието на свид. Ф. е било напълно формално и той описва отделните пунктове в съответствие с останалите гласни и писмени доказателства, с решаващата интерпретация от графологичните експертизи. От друга страна, свид. Ф. няма лична заинтересованост да приписва на подс. В. действия, които не е извършил, не са налице и каквито и да са конкретни упреци от подсъдимите към добросъвестността на свид. Ф. или съмнения в надеждността на показанията му. Напротив, в хода на разпита му пред ТОС, в с.з. на 01.04.2022г., всички страни са били съгласни с прочитането на показанията, депозирани от свидетеля в хода на ДП, единствените въпроси, зададени от защитника на подс. В. към свидетеля са били за обстоятелства извън предмета на доказване по делото и нямащи нищо общо с подлежащите на изясняване – за предходен период, в който машини от фирмата на подс. В. са били оставени в помещение на свидетеля, за което подс. В. имал ключ. Нито един от другите защитници, нито един от подсъдимите, не са задали въпроси, не са направили коментари, не са възразили срещу твърдения на свидетеля. Страните не са имали изобщо въпроси към свидетелите М. и Ф. и при съпоставянето им в очна ставка в същото с.з. Показанията на свид. Ф. са били възприети напълно от съда и страните по делото.

На следващо място, подс. В. е вложил лични (21 500лв.) и на баща си (6 000лв.) парични суми в значителен размер, за да може подс. В. да събере по сметката си повече от половината парични средства, нужни й за доказване на декларираното от нея пред проверяващите заявлението й, наличие на цялата сума от 308 000лв. Знаел е за поискания от подс. В. банков заем и за сключения на 20.03.2015г. договор с Райфайзенбанк за отпускане на 150 000лв. с цел „Закупуване на автоматизирана производствена линия за производство на гориво от биомаса и дървени пелети“. Очевидно е, че през работната седмица 16-20.03.2015г. семейството на подс. В.и – самите подсъдими и техните роднини, е вложило много сериозен паричен ресурс – 46 173, 24лв., за да бъдат доказани паричните потоци и наличието на цялата сума по инвестицията. Изложеното обективно опровергава тезата на подсъдимия, че не знаел нищо за този проект и за дейността на съпругата си. Макар в обясненията си да не съобщава за това, документите по делото разкриват значителния му принос към създаване на привидната финансова готовност на дружеството да осъществи начинанието. С оглед образованието и опита на подсъдимия, включително семейната му обвързаност към подс. В., нелогично и необяснимо е непредприемането на никакви действия по възстановяване на сумите, взети като заеми от други лица, чрез обективно възможното предявяване на претенции пред, според подсъдимите, работещите фирми на Х.Н. и семейството й. Сумата, за която подсъдимата сочи, че свид. С. й дължи – 190 000лв., не може да не направи впечатление на експерт с икономическо образование като подсъдимия, който е бил и пълномощник на свид. С. към този период.

Подс. В. е придружавал подс. П. при срещите му със свид. М. - „ И третия господин го познавам/свидетелката посочва подс.В./ и той е идвал с тях по повод на тази машина“. От тези срещи, несъмнено подс. В. и лично се е осведомил, че тя, а не свид. Ф. е доставчик на машините, както и какви са преговорните с „Изософт“ условия.

Подс. В. е взел участие и в процеса на монтажа (реално протекъл след 20.06.2015г. до 29.06.2015г.), очевидно знаейки, че се извършва по организация от името на фирма „Бубика“, а не от екипа на „Доши-73“. Заплащането на свид. Ф. за монтажните дейности, които следвало да направи, от подс. В., пряко опровергава твърдението на подсъдимия пред въззивния съд, че свид. Ф. бил там и работел по машините, за да изпълни договора си. Всички договори, фактури, протоколи, ордери, които са изготвени от името на свид. Ф. са неистински, което подс. В. е съзнавал. По същото време била предприета първата ревизия на Т и К Сървисис ООД по Заповед Р- 03002515004557-020-001/19.06.2015г., насочена към установяване на ДДС за възстановяване, поискано от подс. В. с неверни по съдържание СД, отново по силата на неистинските фактури, издадени от името на „Бубика“ ЕООД, част от втория етап за престъпно облагоделстване на подсъдимите В.и.

Подс. В. знаел за продажбата на „Т и К Сървисис“ ООД от подс. В. и свид. К., с договори от 16.10.2015г. на свид. С.. Към този темпорален момент, подсъдимите са напуснали халето (на 25.10.2015г. свид. К. е установил този факт), преместили оборудването и спрели да си вдигат телефоните. В хода на насрещна проверка е представен договор от 27.10.2015г със свид. Н. П. и приемо-предавателния протокол за приемане на линията за ремонт, които категорично не са подписани от свид. Б. С.. Впоследствие именно подс. В. е придвижвал документите относно местонахождението на оборудването, като е депозирал и лично обяснение пред проверяващите от НАП.

С Пълномощно от 28.10.2015г свид. С. упълномощила подс. В. да представлява дружеството, което отхвърля тезата, че той е бил само счетоводител, а цялата дейност се е извършвала от починалата Н.а. С второто Пълномощно, от 5.11.2015г., подс. В. получил от свид. С. властта да се разпорежда с двете сметки на Дружеството Т и К Сървисис ЕООД, като дни по-късно по сметката, на 20.11.2015г. постъпила първата сума по възстановяване на ДДС –12 966, 36лв., която била незабавно блокирана с искане, изготвено на 3.11.2015г и Постановление от 10.11.2015г за налагане на ПОМ върху банковите сметки на дружеството, връчено му като пълномощник, също на 20.11.2015г. С оглед на това, подс. В. е разполагал с необходимата информация във връзка с поисканото от съпругата му ДДС и е реагирал незабавно, официално получавайки ползващите намеренията им книжа от НАП.

Получавайки и контролирайки по този начин информацията за водените срещу „Т и К Сървисис“ проверки по искането за възстановяване на ДДС, подс. В. е участвал активно в хода на данъчните производства, изпращал е обяснения към НАП – неподписани от свид. С., документи, данни за телефонни номера и т.н. до момента, в който се е отворила възможността поне част от исканото ДДС да бъде реално възстановено. За прякото участие на подсъдимия във финализиране на планираното сочи обективно установеното, че преводът на 10 600лв. е бил нареден по лична сметка на подс. В. на 26.02.2016г.

Подс. В., воден от общите им интереси с подс. В., продължил да следва дейността на „Т и К Сървисис“ ЕООД в очакване да се получи и останалата част от поисканите като ДДС за възстановяване 61 600лв. Независимо, че в обясненията си пред съда, подс. В. твърди, че се е срещал със свид. Е. И. – като нов собственик на дружеството само веднъж, доказателствата по делото са в друга насока. След като пред м.06.2016г. свид. С. упълномощила свид. И., с договор от 30.09.2016г. той предал машината за скрап. Дружеството било прехвърлено на свид. И. срещу възнаграждение на 17.10.2016г., но видно от писмените доказателства, документите на дружеството са продължили да се съхраняват от подс. В.. Видно е, че в хода на наказателното производство, с протокол за доброволно предаване от 26.09.2017г., именно той е представил в оригинал договорът от 30.09.2016г. за предаване на оборудването за отпадъци, ведно с копия от други документи, които не би следвало, съгласно обясненията му, да са при него.

Изложеното очертава личните фактически действия на подс. В. във всеки от двата етапа на реализация на престъпните намерения както с подс. В. и П. по повод заявяването на неверни сведения и получаването на паричните средства от фондове на ЕС, така и с подс. В. по отношение на прякото облагодетелстване със суми, изплатени по силата на документи с невярно съдържание.

Б) Защитата на подс. П., счита, че подсъдимият не може да помагач, тъй като е бил пълномощник на фирма „Бубика“ пред следващата година, а по делото няма доказателства с подс. В. заедно да са решили да изготвят бизнес проект. Плащането към фирма „Бубика“ не било с европейски средства, а фактът, че подс. П. ги е изтеглил в кеш, би могъл да се изясни, ако беше разпитан управителят на фирмата. Намирането на помещение също не го прави помагач. Сочи, че в мотивите на съда има неистини и неверни изводи. Проверката на КОМПИ не е установила никакви нарушения за подсъдимия. Проверките на ДФ Земеделие, явно, също не са установили нарушения, тъй като в противен случай, не биха били отпуснати средствата, а би бил сигнализиран ОЛАФ.

На тези възражения е изложен коментар от първоинстанционния съд, но би могло да се допълни следното:

Подробно в мотивите е прието, че сумите, постъпили по сметката на „Бубика“ ЕООД са средствата, набрани по сметката на подс. В.. Този е единствено верният и несъмнен извод, но той не опровергава участието на подс. П. в паралелно протичащия процес, насочен към получаване на европейското подпомагане. Средствата, постъпили по контролираната от подс. П. сметка по нареждане от подс. В., общо 369 600лв., са били необходими, за да се докаже, че тя разполага с тях и ги влага в определения проект, плащайки на доставчика по договора от 01.09.2014г. Въз основа на тази инвестиция (308 000 лв. без ДДС), след незначително редуциране от разпоредителя (със 745, 10лв.), са били изплатени и 50те %, отпуснати от европейските фондове и постъпили по сметката на „Т и К Сървисис“.

Действията на подс. П. по разпореждане с паричните суми по сметката на „Бубика“ ЕООД – изтегляне в брой след получаването им, обективират – неизползването им по предназначение, бързина на усвояването им, неизвестност на реалното им потребление и осуетяване на възможността за проследяването им. Неоправдана е тезата на защитата, че ако беше разпитан управителят на фирмата, щяло да се узнае защо подс. П. ги е теглил. От съдебния протокол от с.з., проведено на 01.04.2022г. е видно, че при изключително подробния разпит на свид. Ф. – нито един въпрос не е бил зададен от защитника, или самия подсъдим, към свидетеля, въпреки, че свид. Ф. е отрекъл да е получил космическата за неговите материални възможности сума в брой. В последователността на отделните правни и търговски действия, предприети от „Бубика“ ЕООД свид. Ф. няма никакво участие, с изключение упълномощаването на подс. П., който от своя страна е извършвал необходимото и достатъчното за постигане на престъпните намерения на тримата подсъдими. Ето защо, неговите свидетелски показания – събрани и приобщени от двете фази на производството, са само част от доказателствения материал, подкрепена от множество други свидетелски показания и писмени доказателства. Поради изложеното и не се кредитират обясненията на подс. П., че през февруари свид. Ф. го потърсил, за да му възложи да изпълни офертата, която не му била позната; че при подписване на договора със свид. М. свид. Ф. довел друг човек, когото представил за главен управител и подписал договора; че в тази търговска сделка той нямал правомощия да избира, тъй като тя била начертана с един договор и с една оферта, които трябвало да съобрази. Тези обяснения звучат напълно нелогично – след като през м. 08. 2014г. сам подс. П. е участвал в избор на оферта, измежду три, специфични по предмет – автоматизирана линия за производство на гориво от биомаса и дървени пелети, и това е станало в офиса на подс. В., с която са приятели от години и на която решил да помогне, как така през м. 02. 2015г. не се е съобразил, че е привлечен да изпълни уникалната за града доставка, засягаща негови приятели, които биха платили на абсолютно непознат и случаен човек 308 000лв., вместо да платят 71 798, 58 лв, ако контактуват пряко със свид. М.. Необяснимо е за специалист с икономическо образование и опит в проектната дейност, сам работещ в няколко търговски дружества едновременно, твърдението, че освен управител – дружеството, на което е пълномощник, има и „главен управител“, който и се подписал в договора със свид. М.. И още, защо след като е трябвало да изпълни само търговската сделка, е предприел откриване на банкова сметка и регистрация на „Бубика“ ЕООД, което свид. Ф. не е искал от него. Поради изолираността и неубедителността им, посочените обяснения съдът не цени като доказателства, а приема като упражняване на правото на защита от подс. П., без да ги интерпретира в негова вреда.

Решенията, които са вземани, по отношение на формалното съществуване на „Бубика“ ЕООД, са изцяло предприемани от подс. П., действащ първоначално без официална представителна власт, а след това като пълномощник на управителя. Такова важно решение е и изтеглянето на постъпленията по сметката, извършено от подсъдимия. Създадените с участието на подс. П. неистински ордери не могат да докажат, че сумите са били предадени на свид. Ф.. При тази документна „прецизност“ на „Бубика“ ЕООД би следвало да има и РКО, с който на подс. П. да е било изплатено възнаграждението, за което в обясненията си пред настоящата инстанция подсъдимият сподели, без да иска да го уточнява. Цялата дейност на буферното дружество е минавала през подс. П., от контактите с хората, необходими за осъществяване на замисъла – свид. К., свид. М., през контрола върху регистрацията по ЗДДС и документалния оборот, до разпореждането с паричните средства и закриването на сметката. Косвено това установява решаващото присъствие на П. и ползването на фирмата без значение кой е неин собственик – който и да е бил, действията са били определяни, насочвани и извършвани от П. и останалите подсъдими.

Въпросът какво е направил вдействителност подс. П. с паричните средства не може да намери категоричен отговор в доказателствената съвкупност по делото. Въпреки, че непълнотата в доказателствените средства, коментирана от ТОС, а именно – липсата на обяснения от подсъдимите, във въззивното производство бе преодоляна по волята на подсъдимите, не са налице нови факти и обстоятелства по отношение на разпореждането от подс. П. с изтеглените суми. В сферата на предположенията остава как точно са били използвани, дали паричните средства, взети назаем са били върнати на установените по делото заемодатели на подс. В., дали са били поделени между подсъдимите, дали са били пренасочени към друго предназначение. Но отговорите на тези въпроси не биха повлияли на изводите със съставомерно значение, а именно, че парите са постъпили по сметката на „Бубика“ ЕООД от подсъдимите чрез подс. В., защото това е била необходима предпоставка за получаване на средствата от ЕФРСР, като веднага след това са се върнали във владение на подсъдимите чрез подс. П.. Защитникът на подсъдимия сочи, че това, че е намерил помещение, не прави подс. П. помагач. Но контактите със свид. К. не са изолирани от останалите събития, хронологично започнали през м.08.2014г. и продължили до прехвърляне на „Т и К Сървисис“ ООД през м.10.2015г. Напротив, погледнато обективно към групите факти, участието на подс. П. е доказано в следните моменти: узнаване за поканата от МИГ Попово, процеса на изготвяне и избиране на оферти, сключване на договор, подаване на заявление; търсене на по-евтини машини, постигащи външен ефект на планираните по бизнес-плана в общия им офис с подс. В., проследяване на процеса по уведомяване на ДФЗ за доставка с намалена мощност, договаряне със свид. М.; наемане на помещение и неглижиране на техническата му непригодност, независимо от препоръките на свид. К. да се обърнат към Енергото; прехвърляне на управителните функции на „Бубика“ ЕООД и приемането им чрез упълномощаването му, откриването на сметка и регистрацията по ЗДДС на дружеството, получаването на паричните суми и тегленето им; приемането на машините в халето, плащането за кабели по инсталацията му; като след 27.03.2015г. е работил и на два трудови договора в „Т и К Сървисис“ ООД, и по обясненията на подс. В. бил наставник на наетите от нея от Бюрото по труда лица, а след получаване на субсидията и погасяване на заема към банката, свързал подс. В. с Х., на чиято майка прехвърлили дружеството, като в хода проверките той е работил за същото дружество по два трудови договора. Не би могло да се приеме, че подс. П. не е знаел кого представя за управител на „Бубика“ ЕООД и кой е подписвал книжата вместо свид. К. и свид. Ф.. Водейки неустановено лице при свид. М., подписвайки с това лице ордерите, с които привидно му е донесъл изтеглените от сметката пари, подс. П. е знаел, че документите придобиват неистински характер, тъй като не са подписани от лицето, за което се твърди, че е техен автор – и което подс. П. е познавал. Подс. П. е набавил и фактурите – напълно неистински и с невярно съдържание, които подс. В. отчела и ползвала за да претендира безвъзмездната компенсация от 50 % на одобрените разходи, а и ДДС за възстановяване. С оглед на изложеното се установява не изолирано, а активно, съзнателно, присъствие на подс. П. в хода на действията по осъществяване на схемата.

Несъмнено обясненията на подс. П. относно участието му в обсъждането на подготовката на документите на подс. В. и в качеството на консултант при избора на офрета, за упражненото от разпоредителя право на редуциране на заявените 308 000 лв., за бързината да се достави оборудването, като съответни на събраните по делото доказателства по тези пунктове, съдът кредитира. От фактическа страна подробно бе отразено намаляването на претендираните по заявлението разходи, което е незначително с оглед цялата сума, но безспорно е довело до определяне на безвъзмездната помощ, съответстващо на приетия от ДФЗ размер - 153 627, 45 лв.

3. По отношение на съзнателното участие на подс. В. в изпълнение на престъпните действия.

Защитата на подс. В. сочи, че подсъдимата не е имала техническа грамотност да установи, че дадена фактура или договор не са подписани от управителя, тъй като тя е била администратор и един от управителите на „Т и К Сървисис“ ООД. В тази насока са и депозираните от подсъдимата пред въззивната инстанция обяснения, според които: „аз бях управител на фирмата, а той [свид. К. К.] съдружник, но реално той гледаше техническата част, а аз счетоводната, документалната… Тази идея за този бизнес беше на К. и Томи, че те ще се занимават с техническата част, а аз с деловодството и със счетоводната част…“. Тези обяснения са в противоречие със свидетелските показания на свид. К. К.. Подробно разпитан, включително по предявени му документи по делото, съдружникът свид. К. твърди, че има участие във вземането на решение за проект по мярка 123, при избора на оферта, във финансирането на подс. В. чрез лични и на майка си средства и чрез обезпечаване на кредита на дружеството с пет от фирмите, в които участва, че е узнал, че има технически проблем с машините и че е продал дяловете си на свид. Б. С.. Тези показания са подкрепени от писмените доказателства по делото. И още, никой от свидетелите, участвали в приемането на проекта, в обезпечаването на помещение и доставка на оборудването, инсталирането на това оборудване в халето, свързаните с буферното дружество „Бубика“ ЕООД и неговата „дейност“, проверяващите от МИГ, ДФЗ и НАП не посочва, свид. К. да е присъствал и извършвал каквито и да са действия по повод на изпълнението и отчитането на проекта. Точно обратното, всички тези множество свидетели, описани в отделните пунктове на фактическата обстановка, твърдят, че именно подсъдимата В. е била човекът, пряко движещ процесите по документиране, изпълнение, съобразяване на указанията. Подс. В. е попълнила десетки декларации, с които е уверила, че не са налице нередности, изкуствено създадени условия, че съзнава наказателната отговорност за всяко от твърденията си и подадените от нея данни. На тази основа, съществуващото противоречие между обясненията на подс. В. и показанията на свид. К. не се нуждае от допълнително изследване, например чрез очна ставка. Касае се пренасяне на отговорност от подс. В. към свид. К. в упражняване на правото й на защита, но само по себе си изолирано от цялостната кредитирана от съда съвкупност от доказателства, очертаваща убедително както инкриминираните действия на подсъдимата, така и незапознатия с тях неин съдружник.

Извършването на счетоводната дейност по отчитане на сделките на „Т и К Сървисис“ ООД е било сред ангажиментите на подс. В. и в тази част обясненията й се кредитират от съда. Формално въвеждането на данните от фактурите в дневниците на дружеството, изготвянето и подаването на СД е в съответствие с изискванията, но съдържа неверни данни, подробно описани от фактическа страна, неоснователно кумулиращи ДДС за възстановяване в размер на 61 600лв. Опитът й в търговската и проектна дейност, опровергава обясненията й: „Когато изготвях счетоводните документи в „Т и К Сървисис“ не мога да кажа кой е подписвал тези документи, защото не е ставало пред мен самото подписване. Не съм имала основание да се съмнявам. При мен са носени различни документи, никога не ми е минавало през акъла дали този документ е верен или неверен, просто аз съм ги осчетоводявала.“. Вдействителност, още веднага след узнаване на поканата от МИГ Попово, подсъдимата е имала активно поведение, насочено към заявяване на проект, който да бъде финансиран от средства на ЕФРСР. Съзнанието й, че офертата и договорът от 01.09.2014г. са неистински, може да бъде обосновано чрез отправянето на конкретно адресирани покани за представяне на оферти до неслучайни контакти на подсъдимите и познаването на лицето, за което се твърди, че е било собственик на „Бубика“ ЕООД тогава – свид. П.К., бивш работник на мъжа й, което не е присъствало при подписване на договора. Вдигането на прага на разходите за оборудването до значителната сума от 308 000лв. й е гарантирало значителна бъдеща компенсация, което при едно добросъвестно поведение категорично изключва подписване на документи без прочитането им и/или в отсъствието на съконтрахента. А и в случая не става дума за един изолиран документ, а за серия, свързани с проекта им, различни от търговска и счетоводна гледна точка, книжа, които са били неистински – от офертата до протокола за приемане на оборудването.

В процеса на проучване, проверка, одобряване на проектното заявление, подсъдимата е била активна и е присъствала, посочено от свид. Р., К., М., Ф., К., и всички проверяващи, което опровергава обясненията й: „Извън офиса аз не съм имала срещи с контрагенти и доставчици. Всичко, което подписвах ми се носеше в офиса и беше на името на фирмата. Единствено съм ходила в офиса в гр. Попово…. В производствения цех да съм ходила не повече от един, два пъти. Първият път беше да приема машината, а вторият път да се разправям с работниците, те си търсеха заплатите…“. От факта, че е придружавала подс. П. при срещите със свид. М., несъмнено се установява, че подс. В. е знаела, че една и съща линия се купува на различна, много по-ниска цена от прекия й доставчик, за да й бъде препродадена на заявената по проекта много по-висока, но не е реагирала. Поради това и не е била подведена относно реалната стойност и отразяваната по фактурите, набавени от подс. П., които всъщност е платила по банков път, отново, за да спази изискванията. Представяла допълнения, уточнения, лично е давала обяснения, попълвала документи, вкл. съдържащи неверни данни, каквито са например, приложената към заявката за плащане таблица с опис на фактури, за които е потвърдила, че са на одобрената към 23.01.2015г. от ДФЗ стойност 307 254, 90лв., а те сумарно са равни на 308 000лв.; протоколите за 72 часово изпитване, които са били предоставени от „Изософт“ на „Бубика“ и за които в хода на проверката от ДФЗ подс. В. била поканена да поясни каква е мощността и защо не произвеждат обещаното количество, при което в обясненията си тя е казала, че в зависимост от материала, изпратила и коригирани протоколи от изпитвания, които обективно не са били проведени.

Действително, за извършване на проверките на 30.06.2015г. и от 11.08.2015 до 14.08.2015г., машините били подредени в халето, около тях имало материал и някакви малки количества „продукция“, неизвестно от кого и кога произведена. Проверяващите изобщо не могли да отчетат, че между доставената на „Бубика“ ЕООД от „Изософт“ - „Инсталация за производство на пелети от дървени трупи“, и документално доставената от „Бубика“ ЕООД на „Т и К Сървисис“ ООД - „автоматизирана производствена линия за производство на гориво от биомаса и дървени пелети“, има няколко ключови технически разлики – пояснени от вещото лице П. пред ТОС. Служителите на ДФЗ не направили собствени изпитвания, не проверили мощността на халето, нито на отделните модули на оборудването. Следователно, проверките на място протекли според очакванията на подсъдимите, а допълнителните обяснения от подс. В. били достатъчно убедителни, и субсидията била отпусната.

По отношение на реалната съдба на оборудването, подс. В. твърди:

„Машината заработи, имаше материал който аз лично видях, че се пусна суровина и накрая излезе готовия продукт. Имаше чували с продукция. Знам че в последствие имаше някакъв проблем с тази машина, но хората бяха там. Не знам колко време е работила машината, друго исках да кажа за тези хора, че реално с последните си пари, които имах аз им платих заплати и осигуровки, отчетох ги пред Бюрото по труда. Последва втори месец, в който платих осигуровките, за заплатите не ми стигнаха парите и Бюрото по труда не ми възстанови нито един лев за тези работници…“. При инсталиране на машините към 29.06., работа през юли и август, то към момента на получаване на субсидията – 12.09.2015г., с машините вече никой не е работил. Но това не е било и очаквано от подсъдимите. Получили сумата от 153 627, 45 лв., съответно постигайки първата цел от създадената схема за облагодетелстване, подсъдимите се дезинтересирали от закупената пелетна линия и предприели освобождаването си от дружеството и от нея.

Нелогично и неубедително подс. В. обяснява решението за продаване на фирмата, от една страна имало проблем с машината, а от друга: „Продукцията беше малко, не беше много за да се реализира. Продукцията не беше реализирана и с К. седнахме и установихме, че няма как да продължим занапред, а имахме да изпълняваме петгодишен ангажимент към ДФ „Земеделие“.“. Всъщност, няма обяснение, каква е била пречката за реализацията на продукцията, предвид договорите с партньори, изначално приложени към заявлението; защо след като машините не работили, не са били предявени претенции по договора от 01.09.2014г., според който „Бубика“ ЕООД трябва да обслужва гаранционно оборудването; защо не са били продадени самите машини или техни модули; защо не е направен незабавен ремонт в условията на съхранението им в халето; защо е било необходимо да се продаде цялото дружество, което според доказателствата е имало ресурс и бизнес идеи; и т.н. И още нещо от особено значение, ако подс. В. си е дала сметка, че има да изпълнява договора си за срок от пет години напред – защо не е уведомила ДФЗ за продажбата на дружеството, също нейно задължение по договор. Подсъдимата и подс. П. не са уведомили и свид. К., когато внезапно освободили халето му и установявайки това през октомври 2015 г., той не могъл да се свърже с тях и трябвало да издирва свид. С.. Всъщност, противоречащ на развитието на нормалните търговски отношения, е фактът, че дяловете на съдружниците на „Т и К Сървисис“, ведно, по обясненията на подс. В., с „машината фирмата я продаде с абсолютно всичко – активи, пасиви, всичко съм предала на новия собственик. Машина, счетоводни данни, всичко, документация е предадено на новия собственик.“, са продадени на ниска цена, тъй като „уговорката беше, че тези пари, които съм ги дала като физическо лице на „Т и К Сървисис“ в размер на 190 000 лв. ще ми бъдат възстановени след като заработи фирмата …“. Подсъдимата посочи, че към 25.11.2022г., когато даде обяснения пред въззивния съд, никакви пари не е взела и „В крайна сметка съм длъжник на две физически лица, на едното дължа 73 000 лв., а на другото дължа 34 000 лв.“.

Подсъдимата не пояснява защо без да е налице каквато и да е гаранция, че фирмата ще заработи в ръцете на 81 г. възрастна жена без никакъв опит и амбиции, чиято първа задача е била да упълномощи съпруга на подс. В., без ясна причина за бързото продаване на фирмата и оборудването, и без каквато и да е последваща логика се е дезинтересирала от събирането вземането от свид. С.. Така е изминал много продължителен период от време и сумата от 190 000лв., непредявена като претенция от подс. В. към свид. С., както и дължимите от самата нея заеми към физически лица от над 100 000 лв., са погасени от общата давност по чл. 110 от ЗЗД. Учудващо е от друга страна спокойствието на свид. С. и К., които също не са притеснени от невърнатите им значителни заемни суми. Извън предположението, че те отдавна са им върнати, от гледна точка на предмета на доказване по делото следва да се подчертае, че разпореждането на подсъдимите с получените средства от ЕФРСР и с предхождащите ги суми не е съставомерен признак.

Съставът прие, че действията по намирането на фиктивен купувач с помощта на подс. П., какъвто несъмнено е свид. С., са имали двоен ефект. От една страна, дистанциране на подсъдимите от компрометираното пред ДФЗ дружество, чийто проект изначално е бил бутафорен. От друга страна, подсигуряване на контрол на информацията във връзка с претендираното от подс. В. ДДС за възстановяване по двете СД, обобщаващи три СД (за данъчни периоди март, май и юни 2015г.), в които са включени петте неистински фактури по доставката от „Бубика“ ЕООД, и достъп до сметките на продаденото дружество чрез пълномощното към подс. В.. Подс. В. е проследила този процес и е получила частично претендираната като ДДС за възстановяване неследваща й се сума от 10 600лв., съзнавайки решаваща роля, която съпругът й, подс. В., има.

С оглед на изложеното съставът на въззивната инстанция прецени, че не са налице обстоятелства, които да са останали неизяснени, и не са били допуснати нарушения в процеса по събиране и анализ на доказателствата от първоинстанционния съд. При отчитане становищата на страните в протеста, жалбите и в хода на въззивното производство, и събраните от настоящия състав доказателства, се обосновава изяснената по несъмнен начин фактическа основа на делото. Допълнително откроените сред доказателствените материали по делото фактически положения, в изпълнение на правомощието по чл. 316 от НПК, според състава, детайлизират хронологията, съдържанието, последователността в действията на всеки от подсъдимите, без да променят по същество обективната истина за наличие на съвместно обмислено и реализирано престъпно поведение.

ІІ. От правна страна.

При преценката на релевантните по делото доказателства първоинстанционният съд признал за виновни подсъдимите по повдигнатите им обвинения.

1. Съдът счел, че подс. В.и и П. са осъществили обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.248а ал. 5 вр. ал.2 и ал.3 вр. чл.20 ал.2 от НК за подс. В., вр. чл.20 ал.4 за подс. П. и В., тъй като в периода 2014г. - 2016 г., в град Попово и в град Търговище, в съучастие, подсъдимата А.В. в качеството си на управител на „Т и К Сървисис“ООД, като извършител, а подсъдимите Т. П. и А. В., като помагачи, чрез Фондация МИГ - гр. Попово, представили пред Държавен фонд „Земеделие“ гр. София на 11.09.2014г., неверни сведения: неистинска оферта от 27.08.2014г., от името на „Бубика“ ЕООД, неистински договор от 01.09.2014г. за доставка от „Бубика“ ЕООД и умишлено завишени данни за стойността на „автоматизирана линия за производствно на гориво от биомаса и дървени пелети“ в Заявление за подпомагане с идентификационен № РД 50 - 150/13.10.2011/123 - 2014 от 11.09.2014г. и получили на 12.09.2015 г. сумата от 153 627, 45 лв. от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - Европейския фонд за развитието на селските райони.

При така изяснените от фактическа страна положения, без да се преповтаря анализът на доказателствата и стойностните правни изводи на първата инстанция, въззивният съд прецени като обоснован приложеният материален закон.

Възразява се от защитата на подс. В. относно обема на неверните сведения и отразяването, че документите били неистински. Колебание във волята на първоинстанционния съд не може да има, тъй като в десетките страници мотиви по правната страна на извършеното, много подробно и напълно еднозначно съдът е отразил становището си – защо сведенията са били неверни, кои документи са били неистински и с невярно съдържание, значението на документите по отношение на изпълнителното деяние. Още подробни изводи са изложени при обосноваване на съзнанието на подсъдимите, че данните са неверни, какво е тяхното значение и защо е било направено от подсъдимите.

Нормата на чл. 248 А от НК въвежда понятието “неверни сведения”.

Сведенията могат да бъдат неверни по произход и по съдържание. Неверни са когато са неистински, тъй като е посочен друг автор, различен от действителния, и когато отразените в тях обстоятелства или изявления не отговарят на обективната действителност.

Накратко, по делото са установени множество неверни сведения, както по произход, така и по съдържание. Такива са неистинската оферта от „Бубика“ ЕООД, неистинският договор от „Бубика“ ЕООД от 01.09.2014г., неистинските фактури от „Бубика“ ЕООД, с отразена в тях обща стойност на доставката 308 000лв, без ДДС, 13бр. ПКО, протоколи за приемане, и т.н. Някои от документите имат съставомерно значение, доколкото са условие за задвижване на процеса по отпускане на средства от еврофонд, такива са офертата и договора от 01.09.2014г. Други, в по-голямата им част – имат опосредстващо значение, такива са фактурите за доставка от „Бубика“ ЕООД, протокола за приемане от 23.06.2015г., като документи, съпътстващи процеса по получаване на самите безвъзмездни средства. От гледна точка на реализацията на престъпните намерения на подсъдимите тези неистински и съдържащи неверни твърдения документи са били необходими за осъществяване на двата основни момента – заявяването и получаването на неследващите им се парични средства от ЕФРСР.

Инкриминирано по основния състав по чл. 248 а ал. 2 вр. ал. 1 от НК е представянето на неверни сведения. Деянието е формално, като конкретното изпълнително деяние изисква активното поведение на дееца, изразяващо се в представяне на неверни сведения пред съответните длъжностни лица от службата, чрез която се осъществява кандидатстването, като тези сведения са свързани с условията, при които се отпускат финансовите средства от европейските фондове по съответната програма. В конкретния случай подс. В., като извършител, респективно деец по по-тежко наказуемия състав по чл. 248 а ал. 3 от НК доколкото е управител на „Т и К Сървисис“, представила на 11.09.2014г. в гр. Попово чрез МИГ до ДФЗ – неистински оферта и договор, издадени от името на „Бубика“ ЕООД, ведно с отразената умишлено завишена стойност. Тези документи били изискуеми към иницииращото заявление, отправящо проектното предложение до разпоредителя с европейски средства, като без тях книжата биха били непълни и нередовни. Те са били неистински, тъй като не са били подписани от управителя свид. К., но са и с невярно съдържание, доколкото нито фирма „Бубика“ ЕООД, нито неин легитимен представител, са изготвили офертата, описали отделните елементи, формирали цена, както и не са встъпили в договорни отношения в качеството си на доставчик на оборудването. Правната регулация по отношение на процеса на заявяване на готовност за участие в процеса на подпомагане и необходимите книжа, доказващи добросъвестността на търговеца и реалността на начинанието, е изключително детайлизирана чрез нормите на Наредба № 23/18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г. и Наредба № 18 от 26.06.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. Към тези иницииращи и значими неистински документи, чрез допълнителните действия и подробно описаните от фактическа страна истински и неистински други документи, подсъдимите успешно достигнали до получаването на 12.09.2015г. на сумата от ЕФРСР, съответно и до квалифициращия признак по чл. 248 а ал. 5 от НК Както бе уточнено от фактическа страна, в хода на годината от заявяване на средствата – 11.09.2014г., до отпускането им – 12.09.2015г., подсъдимата е подала множество книжа, задълженията й по договора са изисквали тя да има добросъвестно и активно поведение и да продължи да представя при необходимост допълнителни обяснения, документи, да бъде на разположение за проверките и т.н. И тя го е правила, с ясното съзнание, че оборудването е само повод да се встъпи с проекта в списъка на субсидираните с безвъзмедни европейски средства. Така, подс. В. е била напълно наясно защо им е необходимо „Бубика“ ЕООД - неработещо, без регистрация по ЗДДС и ресурс да достави автоматизирана линия за производство на горива, но пък предлагащо възможност документално да получи сериозната сума, съставляваща горната граница, от която ще се води безвъзмездната субсидия - в размер на 50 % от нея. Била напълно наясно, че подс. П. ще поеме осигурената от съпруга й фирма „Бубика“ ЕООД, която ще бъде закупена от друг бивш работник на съпруга й свид. Ф.. Лично участвала при наемането на помещение и в преговорите с истинския доставчик „Изософт“, и знаела, че подс. П. реално ще движи дейността на „Бубика“ ЕООД за доставката на пелетната линия, каква е действителната цена, съответно и, че издадените от „Бубика“ ЕООД фактури са напълно неистински, понеже не са издадени от свид. Ф.. Организирала набирането на значителните средства чрез заеми от физически лица и банка, и ги превела по откритата от подс. П. банкова сметка, отчитайки, че сумите са незабавно теглени от него. Не е получила пелетната линия от свид. Ф., нито с него е подписала приемо предавателния протокол от 23.06.2015г., самата тя в качеството на получател. Подс. В. е била напълно наясно с фиктивността на всички гореописани обстоятелства и документи и с причината и целта на тяхното извършване - разработената от тримата подсъдими схема за неправомерно получаване на евросредства. В хода на проверките придружавала служителите на МИГ Попово и ДФЗ РТИ Велико Търново, подписвала документи, удостоверяващи, че това е оборудването, с което дружеството, управлявано от нея ще произвежда горива от биомаса и пелети, подавала заявления, правила корекции и обяснявала, че оборудването е в състояние да изпълнява заложените количества продукция. И всичко това с пълното съзнание, че се касае само за външна демонстрация и документална обезпеченост на действителната цел – да се получат значителни европейски средства. Подс. В. била напълно наясно, че е подпомогната от другите двама подсъдими, действащи със същата цел.

Подс. П. и подс. В. са предприели редица действия в помощ и улеснение на управителя и представляващ дружеството кандидат „Т и К Сървисис“ ООД. Подбрали са подходящо буферно дружество, осигурили изискуемите неистински оферта и договор, като подс. В. провел разговори, подготвящи предстоящото разгръщане на досега неработещото дружество „Бубика“ ЕООД, а подс. П. участвал в избора му между неслучайните оферти. Подс. П. подпомогнал и наемането на халето от „Коритранс“, на свид. К.. Още в този начален момент е било известно, че ако проектът бъде одобрен и бъде сключен тристранен договор между ДФЗ, МИГ Попово и „Т и К Сървисис“, „Бубика“ ЕООД ще има голямо значение, тъй като през него ще мине доставката на оборудването и то ще приеме банковите преводи на сумата от 369 600лв. – стойността по представения неистински договор. Затова и прякото участие на подс. П., в качеството му на пълномощник на свид. Ф., има ключово значение за изпълнение на схемата – от регистрацията по ЗДДС и откриването на банкова сметка, през водеща си роля в преговорите с „Изософот“ ЕООД, получаването и изтеглянето на преведените от „Т и К Сървисис“ ООД по неистинските оферта, договор и фактури 369 600лв, получаването на оборудването, инсталирането му в халето, намирането на следващия купувач на „Т и К Сървисис“ ООД. От своя страна подс. В. осигурил „Бубика“ ЕООД, чрез бившите си служители, съпроводил до нотариуса свид. Ф., участвал в набирането на средства, необходими да бъдат преведени по сметка на „Бубика“ ЕООД, участвал в преговорите със свид. М., бил зает с процеса на инсталация на оборудването, а след продажбата на „Т и К Сървисис“ ООД се подсигурил с пълномощно от свид. С. да упражнява цялостната дейност на закупеното дружество.

Подс. П. и В. са били редом с подс. В., не само поради общия офис с първия и семейството й с втория. Доказателствата по делото сочат намесата на подс. П. и В. в ключови моменти, когато е било необходимо да се реагира за следваща стъпка по осъществяване на намеренията им. За разлика от подс. В., която от началото докрая на процеса е действала като управител на дружеството, двамата подсъдими не са имали официално представителни пълномощия за „Т и К Сървисис“ ООД. Но тяхното участие в отделни етапи на веригата разкрива знанието им за предходните и за следващите. Така, след узнаване на поканата на МИГ Попово и формиране на решението за участие, още към м.08.2014г. подс. В. и П. са имали виждане при необходимостта от буферно дружество, осигурили са „Бубика“ ЕООД и избора й като доставчик. В този момент е била заложена кота максимум на разходи, 50 % от които са могли да бъдат претендирани и получени. Знанието, че ще бъде доставено различно и по-евтино оборудване от свид. М. и то ще бъде показано на проверяващите, придобито чрез присъствието на подс. В. при преговорите, участието му в събирането на много по-голямата сума, за която са представени и неистинските фактури. Закриването на сметката на „Бубика“ ЕООД от подс. П. разкрива убедеността му, че дружеството повече няма да им трябва, а това навежда към миналата и следващата му намеса в процеса на инкриминираните действия. Такова значение има и упълномощаването на подс. В. от свид. С., която не го е познавала, но му е поверила целия си „нов“ бизнес, неуспешно развил се при собствената му съпруга. Включването му в този етап има за цел да попречи на узнаването за схемата, поддържайки контрол върху дружествената информация, подавана пред НАП и неправомерното получаване от бюджета на поисканото за възстановяване ДДС по неистински пет фактури от „Бубика“ ЕООД. А това обстоятелство допълва веригата с решаващо звено, отново свързано с предходните и следващите действия по приключване на престъпните намерения.

Обективните действия на подсъдимите, описани в приетата фактическа обстановка, след анализ на достоверните доказателства - писмени и гласни, включително и частично кредитираните обяснения, изложени пред въззивния съд, разкриват принос на всеки от тях в подготовката и изпълнението на сложна и комбинативна система от действия. Тези действия са били извършени съзнателно, уверено и съизмерено с елементите на процедурите за достигане на безвъзмездната субсидия. Чрез заявлението, съдържащо неверни сведения, след преминаване на рутинните проверка, одобряване, проверка, предоставяне на допълнителни обяснения, нови неистински и неверни документи, подсъдимите са осъществили целта да получат сумата, съставляваща 50% от одобрения размер от 307 254, 90лв. на посочената в неистинските документи завишена стойност на пелетната линия от 308 000лв. без ДДС, а именно сумата от 153 627лв., постъпила по сметката на Т и К Сървисис на 12.09.2015г. Предварително обмислената последователност, синхронизирането на действията на всеки от подсъдимите, контролирането и произвеждането на документната реалност, различна от действително случващото се, разкриват наличието на тяхното желание, воля, преследване на настъпването на общественоопасните последици. Налице е доказателствена основа да бъде прието, че подсъдимите са действали при пряк умисъл и наличие на специалната цел, да бъдат получени средства от фонд, принадлежащ на ЕС. Всеки в ролята си в престъпното съдружие – подс. В. като извършител, а подс. В. и П. като помагачи, е бил необходим за постигане на този резултат, съзнавал е действията, извършвани от другите и общо постигания резултат. С оглед на изложеното и съставът счете възражението на защитата на подс. В., че не се установява наличие на субективната страна на деянието, за неоснователни и изолирани от доказателствата по делото.

Конкретните съставомерни действия на подсъдимите са осъществени в периода, започнал със заявяване на желание за участие в процедурата на 11.09.2014г. и продължили до 12.09.2015г. – в деня на получаването на 153 627, 45лв. В този смисъл са и съображенията на първоинстанционния съд за довършеността на деянието с факта на получаване на парите, както и заявлението на подс. П., който сочи, че след тази дата няма нищо общо с подсъдимите. С оглед на изложеното, при съпоставка с диспозитива на присъдата се установява, че подсъдимите са обвинени за действия, извършени „в периода 2014г. - 2016 г.“, необоснован от правна страна. До 10.09.2014г. нито едно от подготвителните действия, каквито са били предприети след обявяване на поканата от МИГ Попово, както и от 13.09.2015г. нататък до 2016г., когато са били извършени действията по освобождаване на халето, преместването на машината и прехвърлянето на дружеството „Т и К Сървисис“ на свид. С., извършеното от всеки от подсъдимите няма съставомерно значение по отношение на деянието по чл. 248 а ал. 5 вр. ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 20 ал. 2 и ал. 4 от НК. Поради изложеното и с приложението на закон за същото наказуемо престъпление на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК постановената присъда следва да бъде изменена, като бъде прието, че подсъдимите са извършили престъплението в периода 11.09.2014г. – 12.09.2015г., съответно оправдани за периодите, включени в обвинението извън съставомерно значимия.

2. Наказателната отговорност на подс. В.и е ангажирана и за престъпление по чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като подсъдимите били признати за виновни в това, че за времето от 14.04.2015 г. до 26.02.2016 г. в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду си като съизвършители, А. И. В., като представляващ „Т и К Сървисис“ ООД, а А. Г. В., като пълномощник, упълномощен от Божанка Петрова С., управител на „Т и К Сървисис“ ЕООД, чрез използване на документи с невярно съдържание: 2бр. Справки - декларации: СД № 25001068436/ 12.06.2015г. и СД № 25001074840/ 12.09.2015 г. и на неистински документи: 5 бр. фактури - Ф№ 1/19.03.2015 г., с данъчна основа 154 000 лв. и 30 800 лв. ДДС; Ф№ 2/24.03.2015 г., с данъчна основа 87 083, 33 лв. и 17 416, 67 лв. ДДС; Ф № 3/04.05.2015 г, с данъчна основа 30 000 лв. и 6 000 лв. ДДС; Ф № 5/15.06.2015 г., с данъчна основа 5 833, 33 лв. и 1 166, 67 лв. ДДС и Ф№ 6/23.06.2015 год., с данъчна основа 31 083, 34 лв. и 6 216, 66 лв. ДДС, с доставчик „Бубика“ ЕООД, включени в СД по ЗДДС, а именно СД № 25001064383/14.04.2015 г., СД № 25001068436/12.06.2015 г. и СД № 25001069049/02.07.2015 г., направили опит да получат от държавния бюджет, неследваща се парична сума в големи размери - 61 600 лева, представляващи деклариран за възстановяване данък върху добавената стойност/ ДДС/, по петте неистински фактури имащи за предмет доставката от „Бубика“ ЕООД на „автоматизирана линия за производство на гориво от биомаса и дървени пелети“, от които реално получили 10 600 лв., преведени по сметка на А. И. В.. Първоинстанционният съд е проявил задълбочен и законосъобразен подход към разглеждане на отделните квалифициращи признаци, съпоставката им с деянието по чл. 255 от НК, конкретния принос на всеки от съпрузите подсъдими. За пълнота на изводите на въззивната инстанция и с оглед становището за неоснователност на искането за постановяване на оправдаване на подсъдимите, съставът постави следните акценти:

За да осъществят втората си цел, да получат заявеното възстановяване на ДДС в размер на 61 600лв., по доставката на пелетната линия, предмет на неистинския договор от 01.09.2014г., посредством ползването на неистинските фактури, подс. В. и В. извършили описаните от фактическа страна действия, ангажиращи дейността на „Т и К Сървисис“ ООД/ЕООД.

Знаейки, че са неистински, подс. В. вписала петте фактури, издадени от името на „Бубика“ ЕООД, влагайки невярно съдържание в дневниците за покупки и СД № 25001064383/14.04.2015 г., СД № 25001068436/12.06.2015 г. и СД № 25001069049/02.07.2015, представени пред приходните органи чрез две СД № 25001068436/ 12.06.2015г. и СД № 25001074840/ 12.09.2015 г., в които заявила поисканото възстановяване на_ДДС по неистинските фактури. Като управляващ и представляващ „Т и К Сървисис“ ООД подсъдимата осъществила съставомерните действия, използвала неистински документи и създала документи с невярно съдържание, за да получи от държавния бюджет, под формата на възстановено ДДС, неследваща се парична сума в размер от 61 600лв. Прецизно първоинстанционният съд е констатирал, че съгласно трайните критерии на съдебната практика сумата надхвърля и прага за „особено големи размери“, като съобразявайки размерите на минималните работни заплати в периода, такива са суми над 58 800лв, но това обстоятелство не е било квалифицирано от правна страна в обвинението, ангажиращо наказателната отговорност на подсъдимите, по чл.256, ал.1 от НК.

След предприетата продажба на дружеството и с оглед предвидените срокове и законови процедури, приложими преди възстановяването на поисканото ДДС, включително и при проверка и/или ревизия, съгласно чл.92, ал.1, т.4 и ал.8 от ЗДДС, подс. В., като пълномощник на свид. С., натоварен с цялата дейност на дружеството и оперирането по сметките му, осигурил контрол върху дейността и информацията, касаеща дружеството при предприетите от данъчните органи проверки и ревизии. Подс. В. бил запознат с поисканото за възстановяване ДДС – като размер и основание, базирано върху неистинските фактури по доставка на оборудването по неистинския договор между „Бубика“ ООД и „Т и К Сървисис“ ООД. Той напълно е проследил процеса по участието на дружеството в процедурите, довели до получаването на средствата по еврофондовете и е имал яснота за действията на всяко от двете дружества, вида, стойността, съдбата на оборудването. Последователното участие на подс. В. при ревизионните производства, получаването на уведомленията и изготвянето и изпращането на обяснения, не е било свързано с друго, освен да се постигне търсеното недължимо плащане от държавния бюджет. Видно е, че при новия приобретател дейността не е налагала усИ. във воденото счетоводство, като подс. В. бил изцяло концентриран в необходимата за удовлетворяване на престъпната цел кореспонденция с НАП – както по повод местонахождението на машините, така и по повод необходимата допълнителна документация. От друга страна, паралелно установеното неплащане на ДДС от „Бубика“ ЕООД в качеството му на доставчик на оборудването затруднило проверяващите от НАП и довело до противоречиви по своето решение актове по декларираното от подс. В.. Това, продължило значителен период напрежение, свързано с възстановяване на суми по ДДС, налагане и вдигане на запори по сметки и имущество, било съзнателно понасяно от подсъдимите В.и. В т.нар. от първоинстанционния съд – „прозорец“, в резултат на разминаването между произнасянията на органите на НАП, на 26.02.2016г. е разпореден преводът от 10 600лв. към личната сметка на подс. В.. Може да се спекулира, че изчакването продължило и след прехвърляне на дружеството на свид. Е.И., видно от контактите между него и подс. В., както и съхраняването на документацията от подс В. – предадена в хода на ДП, до момента на наредения превод на оставащата сума от сметката на „Т и К Сървисис“ от 48 485, 58 лв. към сметката на НАП на основание чл.177 ал.2 от ЗДДС поради невнесеното от „Бубика“ ЕООД задължение.

Подсъдимите са действали като съизвършители, при продължавано престъпление и не са успели да получат цялата искана сума. Споделят се изводите на първоинстанционния съд в тази насока, деянието, в неговата цялост и при относителната тежест на довършения акт, не може да бъде квалифицирано като опит и отнесено към чл. 26 ал. 5 от НК.

За изясняване на субективната страна на извършеното изключително допринася участието на подсъдимите в предходно разгледаното деяние по чл. 248 а от НК. Освен, че са колеги и съпрузи, подс. В.и съвместно са участвали по подготовката и подаването на неверни сведения пред разпоредителя с ЕФРСР, набавили документи, средства, оборудване, изградили образ на добър търговец на своето дружество, показали на проверяващите нещо, което се различава от обещаното и не работи, получили голяма безвъзмездна субсидия. И преминали по целия път с неистинските документи, част от които им помогнали да извършат и конкретно разглежданата данъчна измама. Именно поради това съставът не споделя становището, че не е налице субективната страна на деянието. Напротив, налице е пряк умисъл да бъде ощетен бюджетът на държавата с неследваща им се сума, генерирана въз основа на неистински и с невярно съдържание документи. При това, всеки от подсъдимите е съзнавал своята роля и достигнат етап на постигане на резултата по силата на личните си действия, възприемайки и действията на другия в преследване на общата цел.

Изхождайки от трайната практика на съдилищата при стриктно отчитане на фактите по делото, съставът намира, че е налице обоснованост на правните изводи по характеристиките на извършеното от всеки от подсъдимите по този пункт.

ІІІ. Относно наложеното наказание.

1. Съставът счете протестът за неоснователен по отношение на искането за постановяване на ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода от тримата подсъдими.

Инкриминираните деяния разкриват висока степен на обществена опасност с оглед характера на засегнатите отношения и размера на причинените материални вреди. Интелектуалната престъпност … необходимостта от активно противодействие срещу това негативно обществено явление.

Преценката на индивидуализиращите отговорността обстоятелства, съгласно чл. 54 от НК, изисква задълбочен анализ и оценка не на количествения брой на формиращите съответната група отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства, а на тяхната качествена характеристика, разкриваща степента на обществената опасност на деянието и дееца. С оглед цялостния комплекс, подлежащ на преценка, съставът счете че извършеното от подс. Н. престъпление Първоинстанционният съд е определил степента на обществена опасност на личността на подсъдимите като ниска, тъй като е с чисто съдебно минало и не е криминално проявен.

Така определеният от първоинстанционния съд начин на изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода е резултат от спазване на правната техника, съответства на взаимното обвързване между принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието и постига целите по чл. 36 от НК. Решаващи за приложимостта на чл. 66 ал. 1 от НК са съображенията, че за постигане на поправително-превъзпитателниото въздействие спрямо потребностите, разкривани от личността на подсъдимите, не се налага изолацията им от обществото. Никой от подсъдимите не се нуждае от интензивна работа в условията на място за ефективно понасяне на наказанието, независимо от факта, че не признава вината си по обвиненията. Установените качества и специфично насочени нагласи за извличане на неследващи се облаги чрез възползване от нормативно неуредени възможности или от недостатъчен контрол от държавни структури, могат да бъдат преодолени и в условията на запазване на обичайния начин на живот на подсъдимите, като изпитателният срок осигурява необходимото и достатъчно време за поправяне и превъзпитаване. Целите на генералната превенция са насочени към общото предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието, като следва да се отчете изтеклият значителен период от извършване на деянието до осъждането и приключване на въззивната проверка.

Подхождайки по този начин, на базата на изводите в спазване на принципите на законосъобразност и индивидуализация, съставът счете, че съответно както на извършеното, така и на целите на превенцията, се явява отлагането на изтърпяването на наказанията лишаване от свобода. В рамките на изпитателните срокове подсъдимите имат възможност да променят нагласите и ценностните си модели и следва да се въздържат от извършване на престъпление, като съзнават продължителната тежест на отлагането на наказанията. По този начин са защитени интересите на обществото и се постигат целите на генералната превенция, тъй като хипотетичната опасност от съзнателното извършване на друго престъпление от подсъдимите е оптимално ограничена.

На следващо място, изолацията в място за лишаване от свобода би възпрепятствала реалното възстановяване на причинените от подсъдимите значителни материални щети, като напротив, целеният ефект и изпълнението на присъдата по отношение на уважените граждански искове биха били постигнати при запазване на връзките на подсъдимите със социалното обкръжение и на възможностите им за полагане на високо специализиран труд, респективно системно получаване на доходи, които могат да послужат за погасяване на задълженията им.

По тези съображения съставът на въззивната инстанция подкрепи становището на първоинстанционния съд относно начина на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по отношение на тримата подсъдими.

2. При въззивната проверка по отношение на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. В., съдът като взе предвид новонастъпилото, сериозно смекчаващо отговорността обстоятелство – значително влошено здравословно състояние, установи основание за намаляване на наложените й наказания. По отношение на здравословното състояние на подс. В., видно от заключението на СМЕ, се установява оперативно лекуван лейомиом на матката и хипертонична болест, които следва да бъдат периодично проследявани. Според вещите лица, при проведената операция е отстранена цялата матка на подсъдимата, няма опасност от рецидив, образованието е било доброкачествено, което не дава разсейки и няма опасност от такива. Лекостепенната хипертония се коригира с медикаменти в минимални количества и не влияе върху по принцип върху психическото състояние. С оглед на изложеното подс. В. е физически по- уязвима от началото на наказателното производство, дължи да проследява заболяванията си и да съобразява с тях личностните си проявления. Тези обстоятелства в съвкупността им намаляват интензитетът на необходимото спрямо нея санкционно въздействие.

При индивидуализиране на наказанието съдът съобрази, че санкцията трябва да бъде съобразена с особеностите на конкретната личност, на характеристиките на деянията, на относителния й дял в общата престъпна дейност. Наказателната репресия не се осъществява самоцелно, като основното й предназначение е насочено към личността на дееца и въздействието върху него, докато ефективността на санкцията от гледна точка на обществената й значимост винаги е поставена в пряка зависимост от повлияването на индивида като субект на конкретната наказателна отговорност. Изложеното мотивира съда да определи наказание, прилагайки разпоредбата на чл. 54 от НК, в минималния размер предвиден в закона по всяко от двете обвинения, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години, при запазване на отлагането му по чл. 66 ал. 1 от НК. Необходимо е в допълнение да бъдат намалени изпитателните срокове, към момента определени в максимален размер. Подсъдимата е извършила престъпленията по настоящото производство преди повече от седем години, а престъплението за което се е признала за виновна по НОХД № 37/2019г. на Окръжен съд Търговище – междувременно. За този продължителен период същата не е проявила престъпни нагласи, които да наложат максимален срок на въздържане от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Съставът счита, че целите на поправянето й са постижими и при изпитателен срок по чл. 66 ал. 1 от НК, определен в средния размер от четири години. Следва да се подчертае, че наказателната отговорност на подс. В. е ангажирана и с налагане на имуществено наказание глоба в размер на 2 500лв., като по чл. 57 ал. 2 от НК формираната съвкупност от наказания гарантира очакваното въздействие спрямо личността й в съответствие с целите на чл. 36 от НК.

По тези съображения, съставът счете, че присъдата следва да бъде изменена с намаляване на размерите на наказанията лишаване от свобода, наложени на подс. В. по всяко от обвиненията, като по чл. 248 а от НК от три на две години при намаляване на изпитателния срок от пет на четири години; и по чл. 256 от НК от две години и осем месеца на две години с изпитателен срок по чл. 66 ал. 1 от НК от четири години.

3. Протестът е основателен по отношение на искането за присъединяване по чл. 23 ал. 3 от НК на кумулативното наказание по чл. 256 ал. 1 от НК глоба в размер на 2 500лв. по отношение на подс. В. и подс. В.. В тези части присъдата следва да бъде изменена.

Първоинстанционният съд е подценил значението на едно самостоятелно имуществено наказание като наложената глоба в процеса на поправяне и превъзпитаване от страна на подс. В.. Семейното и имотно състояние - две деца и липса на доходи, не са противопоставими на различните възможности за изпълнение на това наказание с оглед образованието, квалификацията, възрастта и трудоспособността на подсъдимия. Гражданската отговорност на подс. В. не е била ангажирана по предявения от ДФЗ иск за обезщетение на имуществените вреди причинени от деянието по чл. 248 а от НК и съответно, имуществената му сфера няма да бъде засегната от такова финансово ограничение. Видно е, че подс. В. е участвал в постигане на два престъпни резултата, разкритата от него специфична степен на обществена опасност и риск от извършване на неправомерни икономически действия, налагат по-висок интензитет на санкционно въздействие. Поради това и въззивният съд счете за основателно това конкретно искане по протеста за присъединяване на глобата към групираното по чл. 23 ал. 1 от НК наказание.

4. Групирането по отношение на наказанията, наложени на подс. В. по настоящото производство и това по НОХД № 37/2019г. на ТОС с приложение на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК налага да се определи като общо най- тежко наказанието лишаване от свобода за срок от две години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години. Съпоставката на наказанията глоба – по НОХД № 37/19г. на ТОС в размер на 2000лв. и по настоящото – в размер на 2500лв., определят като най-тежко наложеното от първоинстанционния съд по настоящото наказателно производство, което и следва да бъде присъединено по чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 3 от НК към наказанието лишаване от свобода.

Съдът съобрази нормата на чл. 25 ал. 4 от НК и намери, че не се налага промяна в начина на изтърпяване на наказанието, тъй като постановеното отлагане на наказанието лишаване от свобода по чл. 66 ал. 1 от НК, като част от комплексно ангажираната наказателна отговорност на подс. В., се явява справедливо. В тези параметри общата наказателна санкция удовлетворява постигането на целите, визирани в чл. 36 от НК.

Срещу присъдата в частта на уважените граждански искове от ДФЗ и министъра на финансите не са постъпили възражения. Служебната проверка на въззивната инстанция не установи неправилност на приложените относими норми, определения размер на обезщетения, дължимите по тях лихви. Първоинстанционният съд е отговорил на всички съображения за изтекла давност по убедителен начин с оглед момента на повдигане на обвинения на всеки от подсъдимите, слагащ начало на давностния срок, неизтекъл към момента предявяване на исковете пред ТОС. Поисканото определяне на възнаграждение за процесуално представителство на ищеца ДФЗ, според състава, на този етап не следва да бъде разглеждано. При евентуално влизане на осъдителна присъда срещу подсъдимите и надлежно оформяне на претенциите на представителя на ищеца по основание и размер, първоинстанционният съд може да проведе производство по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК.

Не се установяват непълноти и слабости при разпореждането на първоинстанционния съд с веществените доказателства и разноските по делото.

По изложените съображения и предвид липсата на служебно установени други основания за отмяна или изменение на присъдата в наказателно и гражданско осъдителната части, и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК, въззивният съд