Решение № 3043 от 21.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9072/2022 г.

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от К. Н. Р., К. М. Р., Е. А. Р. и М.С.Р. -ЕТ „М.Р.-М.Д.“ срещу „Банка ДСК“ЕАД/ конституирана по реда на чл.227 от ГПК като правоприемник на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД/ и Министерство на правосъдието, обективно и кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.59 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД, както следва:

1. осъдителен иск за солидарно плащане на ищците на сума в размер на 30000, 00лв., частично от 159160, 00лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, предявен срещу Банка ДСК ЕАД /първоначален ответник „ОТП Ф.Б.“ООД/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането;

2. осъдителен иск за солидарно плащане на ищците на сума в размер на 30000, 00лв., частично от 152160, 00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за ищците-пропуснати ползи от получаване на пазарна цена на имот, предмет на принудително изпълнение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането;

Релевират се доводи, че на 22.11.2011г. Районен съд гр. Кюстендил по ч. гр. д.

3592/2011, по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД издава Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ищците, в качеството на длъжници по договор за кредит от 03, 08, 2007год. На 25.01.2012г. между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството й на Продавач и „ОТП Ф.Б.“ ЕООД е сключен договор за цесия, за който ищците не са уведомени. С молба от 19.12.2012 г. „ОТП Ф.Б.“ ЕООД инициира принудително изпълнение пред ДСИ при PC гр. Кюстендил, въз основа на договор за цесия от 25.01.2012г., и издаден ИЛ по ч.гр.д. №3592/11 на PC Кюстендил като е образувано изпълнително дело № 271/12год., като е конституиран и ипотекарният длъжник ЕТ „М.Р.М.Д.“. Поддържа, че взискателят „ОТП Ф.Б.“ ЕООД не е бил активно легитимиран като носител на изпълнителен титул, тъй като предмета на цесията не включва вземането по издадена заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист, а вземане по договор за кредит от 03.08.2007г., както и поради това, че длъжниците не са били уведомени за прехвърленото вземане по чл.99 от ЗЗД. Предвид това получената и разпределена за взискателя сума е получена без основание, с което ответникът се обогатил за сметка на ищците.

Поддържа от ДСИ Б. С. да е извършено противоправно деяние-процесуално незаконосъобразно изпълнително действие посредством конституиране на взискател, който не се легитимира с изпълнителен титул, както и поради това да е продаден имот на цена значително по-ниска от пазарната. В случай, че е продаден на реална пазарна цена, то сумата би погасила цялото задължение по кредита, респективно остатъка е подлежал на възстановяване на ипотекарния длъжник.

Поддържа, че образуването на изпълнителното дело с взискател „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, е лишило ищците от възможността да предприемат действия относно подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като изпълнителният лист е издаден в полза на „Банка ДСК“ЕАД, която се явява легитимен взискател съобразно доказателствата по изпълнителното дело, а ищците не са могли да организират адекватна правна защита, заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила и не е проведено производство по реда на чл. 422 от ГПК.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за неоснователност на исковата претенция. Поддържа да се легитимира като кредитор на ищците на основание договор за покупко-продажба на вземане от 25.01.2012г. („Договор за цесия“) с „Банка ДСК“ ЕАД по договор за ипотечен кредит от 03.08.2007 г. и Допълнителни споразумения към него от 02.10.2009г. и от 04.08.2010 г. Договорът за цесия от 25.01.2012 г. е вписан. Съгласно чл. 5.4. от договора цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми от името на „Банка ДСК“ АД длъжниците за прехвърляне на вземането съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, в резултат на което ответникът е изпратил уведомителни писма за прехвърляне на вземането, които са връчени на длъжниците. Дори да се счете, че не е налице надлежно уведомяване за извършената цесия чрез изпращане на уведомителни писма, то длъжниците - ищци следва да се считат уведомени с всички връчени съобщения по изпълнителното дело, а в краен случай с връчване на отговора на исковата молба, ведно с приложените към него писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия и писмата - уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Поддържа публичната продан за имота да е проведена съобразно изискванията на чл. 485, ал.2 от ГПК.

Ето защо е изложено становище за неоснователност на исковата претенция.

Ответникът-Министерство на правосъдието в указания законоустановен срок за отговор по чл.131 от ГПК излага становище за нередовност на исковата молба, поради непосочване на конкретно незаконосъобразно действие или бездействие на ДСИ, посочване на конкретни вреди, както и правно основание. Исковата претенция на М.С.Р.- ЕТ „М.Р. - М.Д.“ сочи да е недопустима, защото М.Р. не е страна по изпълнителното дело.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност относно претендираните от ищцовата страна суми. Изпълнително дело № 271/12 г. по описа на ДСИ Б. С., е образувано на 21.12.2012 г., а искова молба е предявена през месец август 2022г. От датите на посочените изпълнителни действия конституиране на взискател и публична продан са изтекли много повече от пет години. По същество излага становище ОТП Ф.Б. ЕООД да се легитимира като взискател по договор за цесия, а отделно от това не са настъпили твърдените имуществени вреди, тъй като ипотекираният имот е собствен на ЕТ „М.Р. - М.Д.“. Публичната продан е извършена съобразно изискванията на ГПК, което е потвърдено от съдебни актове по жалби на длъжниците срещу действия на съдебен изпълнител.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.

Претендира разноски по делото.

Предявен е обратен иск от Министерството на правосъдието срещу Б. И., С., в качеството си на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 271/2012 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд - гр. Кюстендил с пр.осн.чл.54 от ЗЗД за сума в размер на 25000лв., частично от 152600, 00лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Ответникът по обратен иск- Б. И. С. в срока за отговор по чл.131 от ГПК излага становище за недопустимост, респективно неоснователност на исковете. Релевира възражение за давност. Оспорва наличието на противоправно деяние, както и настъпили вреди за ищците.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.

Заявено е искане за присъждане на разноски по реда на чл.38 от ЗАдв.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, че на 03.08.2007 г. между „Банка ДСК“ЕАД като кредитор, от една страна и К. Н. Р. като кредитополучател, Е. А. Р. и К. М. Р. като съдлъжници, е сключен Договор за ипотечен кредит. Впоследствие са подписни и Допълнителни споразумения от 02.10.2009г. и от 04.08.2010 г. към Договора за кредит. За обезпечение на вземанията по кредита е учредена договорна ипотека, върху урегулиран поземлен имот, ведно с построената в него едноетажна масивна стопанска сграда, находящи се в гр. Кюстендил, собственост на ЕТ „М.Р. - М.Д.“.

Поради неизправност на кредитополучателите по договора за кредит „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 3592/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Кюстендил. Издадена е Заповед за незабавно изпълнение от 22.11.2011г. и Изпълнителен лист от 30.11.2011г. в полза на заявителя „Банка ДСК” ЕАД срещу К. Н. Р., Е. А. Р. и К. М. Р.. С Договор за покупко-продажба на вземане от 25.01.2012 г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД вземането, възникнало на основание договор за кредит от 03, 08, 2007год. Договорът за цесия от 25.01.2012 г. е вписан под дв.вх.рег. N2 434/ 23.02.2012 г., в СВп. Кюстендил.

Съгласно чл. 5.4. от Договора за цесия цедентът изрично упълномощава цесионера/купувач/ да уведоми от името на „Банка ДСК“ АД длъжниците за прехвърляне на вземането съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

От „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е изпратено уведомление от 25, 01, 2012год. до К. Н. Р., с отбелязване пратката не е потърсена от получателя.

Уведомлението изпратено до Е. А. Р. е върнато с отбелязване- непълен адрес на получателя;

Уведомление до К. М. Р. е върнато с отбелязване получателят се е преместил на друг адрес.

С молба от 19, 12, 2012год. „ОТП факторинг“ЕАД е инициирало принудително изпълнение срещу длъжниците по издадената заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 30, 11, 2022год. по гр.д.№ 3592/2011год. по описа на РС гр.Кюстендил. Образувано е изпълнително дело № 271/2012год. по описа на КРС при ДСИ Б. С.. Изпълнителното дело е присъединено към изп.д.№111/2012 по опис на СИС при КРС.

С постановление на ДСИ от 13, 10, 2014год. е наложена възбрана върху собствен на ЕТ М.Р. недвижим имот. На 19, 11, 2014год. е извършен опис на възбранения имот.

Насрочена е първа публична продан за имота, за периода от 16, 02, 2015год. до 16, 03, 2015год. Определената данъчна оценка за имота към този момент е 174430, 00лв., а експертната пазарна оценка по заключение на вещо лице е в размер на 312200лв. Началната цена по публичната продан е определена в размер на 234150, 00лв. Същата е обявена за нестанала.

Въз основа на молба на взискателя от 27, 04, 2015год. ДСИ е предприел насрочване на втора публична продан, в периода от 22, 05, 2015год. до 22, 06, 2015год. при начална цена в размер на 187320, 00лв. Публичната продан е обявена за нестанала с протокол от 23, 06, 2015год. поради неявяване на наддавачи.

С молба от 02, 07, 2015год. взискателят е поискал насрочване на нова публична продан, която е обявена, за периода от 10, 08, 2015год. до 10, 09, 2015год. при начална цена в размер на 168588, 00лв., представляваща предходната цена намалена с 10%.

С протокол от 11, 09, 2015год. е обявен купувач на недв. имот –„Б.И.“ ООД за цена в размер 171000, 00лв.

С постановление за възлагане от 17, 09, 2015год. недвижимия имот е възложен на „Б.И.“ ООД за сумата от 171000лв., влязло в сила на 16, 10, 2015год.

Извършен е въвод във владение на 11, 03, 2016год., както и разпределение на сумата от публичната продан, от които 6670, 00лв.- прости и пропорционални такси, 4489, 92лв. за ДНИ на Община Кюстендил и 159840, 08лв. на взискателя „ОТП факторинг“ЕАД. Разпределението е потвърдено от ОС Кюстендил с Решение № 237 от 18, 10, 2017год., постановено по гр.д.№230/2017год., впоследствие потвърдено с решение №438/22, 02, 2018год. на САС, постановено по гр.д.№ 507/2018год.

Спорно между страните е обстоятелството, доколко с договор за цесия от от 25, 01, 2012год. „Банка ДСК“ЕАД е прехвърлила на цесионера вземането предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и доколко уведомлението до длъжника по чл.99, ал.4 от ЗЗД по договор за цесия е относимо към законосъобразното конституиране на частния правоприемник на взискателя по издаден в негова полза изпълнителен лист.

В процесната хипотеза ищците твърдят, че предмет на договор за прехвърляне на вземане от 25, 01, 2012год. е договор за кредит от 03, 08, 2007год., а не вземане по заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Възражението е неоснователно. Предмет на цесията е вземане произтичащо от договор за кредит между ищците и банката от 03, 08, 2007год. с общ размер на цедираното вземане от 127348, 30лв., от които 97667, 60лв.-главница, 23853, 04лв.-договорна лихва, законни лихви в размер на 1802, 24лв. и такси и разноски в размер на 4025, 42лв.

Видно от издадената заповед за изпълнение основанието за издаването на същата е именно, извлечение от сметка удостоверяващо вземане на кредитора по договор за кредит от 03, 08, 2007год., поради което се обосновава извод за идентичност на вземането предмет на прехвърляне. Т.е. с договора за прехвърляне на вземане кредиторът се е разпоредил с имущественото право срещу длъжника в полза на цесионера /“ОТП Ф.Б.“ЕАД/ или е налице настъпило частно правоприемство на страната на взискателя. Тази хипотеза е изрично предвидена с нормата на чл.429 от ГПК, очертаваща субективните предели на изпълнителения лист, съгласно ал.1 на която наследниците и частните правоприемници на взискателя…, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства. С молбата за иницииране на принудителното изпълнение цесионерът е представил договор за цесия легитимиращ го като кредитор с право на принудително изпълнение, поради което сезирания съдебен изпълнител законосъобразно е предприел действия по принудително изпълнение. Действително към молбата за образуване на изпълнително дело не са представени уведомления до длъжниците за извършеното прехвърляне на изпълняемото право, но уведомяването на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, не рефлектира върху дължимостта на вземането по изпълнителния лист/ не се твърди и установява от изп.дело длъжниците да са извършили погасяване на вземането на предишния кредитор/, като цесионерът се явява надлежно легитимиран именно въз основа на издадения изпълнителен лист и договор за цесия. Нормативното значение на уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД е в интерес на длъжника, в хода на предприето принудително изпълнение правата на длъжника по аргумент на чл.75 от ЗЗД н е са застрашени, а изпълнението би имало погасително действие.

От друга страна с оглед изричното упълномощаване на цесионера да уведоми длъжниците по договора за прехвърляне на вземане, приложените уведомления до последните към отговора на исковата молба и приети по делото, сочи на уведомление достигнало до длъжника и представлява надлежно съобщаване за цесията и има действие спрямо длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, който факт следва да се съобрази по чл.235 от ГПК.

Съобразно изложеното ОТП Ф.Б. ЕАД се явява легитимиран взискател да получи изпълнение, въз основа на предприетото принудително действие, поради което разпределената сума от 159840, 08лв. е законосъобразно получена.

На самостоятелно основание следва да се посочи, че за ищците длъжници по ЗИ и ИЛ не е налице обедняване, тъй като изпълнението не е насочено срещу имущество, което е тяхна собственост. Дори и в хипотезата на пропусната полза от извършена продажба на недв. имот по цена по –ниска от пазарната, то не би било налице обедняване, тъй като същото е за сметка на взискателя, пропуснал възможността да получи удовлетворение на вземането към длъжника.

Ето защо исковата претенция за неоснователно обогатяване подлежи на отхвърляне.

По предявен иск с пр.осн.чл.49 от ЗЗД, вр.чл.441 от ГПК.

Доколкото в закона за съдебната власт липсва регламентация и по аргумент от чл. 278 ЗСВ, държавният съдебен изпълнител се явява в трудови правоотношения с Министерство на правосъдието, то за вреди, причинени от негови действия към увреденото лице отговаря именно възложителят на работата при условията на чл.49 от ЗЗД. /Решение №150/11, 07, 2016год., гр. дело № 4321/2015год., ІV ГО на ВКС./ За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки–противоправно деяние/действие или бездействие/, сочещо на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, при или по повод възложените правомощия на ДСИ, вреда за ищеца /имуществена или неимуществена/, причинна връзка между противоправното деяние осъществено от ДСИ и вредата, вина.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

По претенцията за имуществени вреди:

В конкретния случай изложените доводи на ищците са от една страна незаконосъобразно инициирано принудително изпълнение поради липса на изпълнителен титул за взискателя, както и на следващо място незаконосъобразно извършена публична продан на недвижими имот на цена значително по –ниска от пазарната. Поддържа се становище, че ако проданта е извършена на действителната пазарна цена, то същата би погасила изцяло дълга на длъжниците по договор за кредит, а разликата би следвало да бъде възстановена на ипотекарния длъжник. Ето защо се обосновава да е налице пропусната полза, представляваща разликата между пазарната цена от 312000лв. и разпределената сума на ОТП факторинг България ЕАД.

Доводите за липса на активна легитимация на взискателя съгласно изложените по- горе мотиви съдът намира за неоснователни.

По отношение на оценката на продадения имот, съдът намира следното: За определяне на началната цена при публичната продан са приложими правилата на чл. 485 ГПК /в ред. ДВ бр.98/28, 11, 2014год./, тъй като същата е проведена в периода 16, 02, 2015год.-16, 03, 2015год. Съгласно чл.485 от ГПК съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне наддаването, като се прилага съответно чл. 468. Правилото на чл.468, ал.1, изр.2 от ГПК сочи, че началната цена, от която може да започне наддаването е 75 на сто от стойността на вещта. Не е спорно, че пазарната оценка на имота е съгласно определената от вещо лице в размер на 312200, 00лв. Ето защо началната цена съобразно горните правила е в размер на 234150, 00лв., която е и определената от ДСИ. Проданта е обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения.

Съгласно чл.494, ал.1 и ал.2 от ГПК, ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 493, т. 2, взискателят има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се извърши нова продан, като новата продан се извършва по правилата за първата продан и започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по първата продан. В конкретната хипотеза видно от данните по изпълнението взискателят е уведомен за нестаналата продан на 24, 04, 2015год. и в едноседмичния срок е поискал извършване на нова продан с молба вх.№ 129/27, 04, 2015год. Минималната цена на публичната продан за имота е 187320, 00лв., която е и цената за имота при проданта извършена в периода от 22, 05, 2015год. до 22, 06, 2015год., обявена на 12, 05, 2015год.

С протокол от 23, 06, 2015год. втората публична продан е обявена за нестанала поради липса на наддавачи. Съобщението е връчено на взискателя на 25, 06, 2015год. В срока по чл.494, ал.2 от ГПК е поискано определяне на нова оценка и извършване на нова продан на имота с молба от 02, 07, 2015год.

За искането за нова продан, трета по ред ГПК не определя ред за определяне на „нова начална цена“- по-нисък процент от началната цена на първата или втората продан, по- нисък процент от стойността на вещта като правила за определянето й от съдебния изпълнител не са уредени, поради което не може да се вмени отговорност на ЧСИ за неосъществено непредвидено нормативно задължение. Съдът намира за необоснован извода „новата оценка“ да се извършва по реда на чл.468 от ГПК, тъй като нормата касае извършване на първата продан изобщо, а не всяка нова продан след нестаналата втора по ред по смисъла на чл.494, ал.2 от ГПК. В случая следва да бъдат отчетени интересите на страните по изпълнението, както на взискателя-удовлетворяване на вземането, без начисляване на допълнителни разноски, така и на длъжника- своевременно погасяване на дълга, осуетяващо начисляването на лихви за забава.

Междувременно с ДВ бр.50/2015год. е приета ал.2 на чл.485 от ГПК, съгласно която началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена. Правилата на чл.485 от ГПК се прилагат само при извършване на „първата публична продан“, а не всяко нова продан след втора нестанала. Аргумент за тези изводи е и обстоятелството, че последващите изменения в ГПК /ДВ бр.87/2017год./, когато е предвидена възможност на взискателя и длъжника да оспорват оценката на недвижим имот съобразно чл.435, ал.1, т.2 от ГПК и чл.435, ал.2, т.4 от ГПК, вр.чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, касаят само началната оценка при първата публична продан –чл.485, ал.6 от ГПК, когато са приложими правилата и за минимум данъчна оценка за имота;

В процесният случай СИ е определил новата начална цена като е редуцирал предходната цена с 10 процента или същата е определена на сумата от 168588, 00лв.

С оглед горните мотиви за надлежно проведено наддаване при публичната продан и възлагане на имота по единствено предложена цена твърденията за незаконосъобразно извършена публична продан са неоснователни.

Предвид неоснователността на исковата претенция с пр.осн.чл.49 от ЗЗД безпредметно е разглеждане на релевираното възражение за давност.

По предявените обратни искове предявени от Министерство на правосъдието срещу Б. И. С. с пр.осн.чл.54 от ЗЗД и доколкото същите са заявени при условията на евентуалност, то съдът намира да не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането им.

По разноските:

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника Банка ДСК ЕАД се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 100, 00лв. –юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на Министерство на правосъдието се дължат разноски съобразно изхода от спора, които съдът намира за доказани в размер на 100, 00лв. юрисконсултско възнаграждение по предявените искове с пр.осн.чл.49 ЗЗД.

Тъй като не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявения обратен иск, то ТЛП и ответник по обратен иск, има право на разноските, направени за защитата срещу този иск съобразно чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК. В този смисъл Определение № 724 от 15.12.2015 г. по т. д. № 1280/2014 г., т. к., 2 ТО на ВКС, съгласно което неразглеждането на евентуалния иск от съда поради несбъдване на процесуалното условие, под което е предявен /уважаването на първоначалния иск/, по същество е равнозначно на прекратяване на производството по обратния иск /оставяне без разглеждане/. Ето защо в тази хипотеза ответникът по обратния иск има право на разноски при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК. Отговорността за направените от него разноски следва да бъде възложена на ищеца по обратния иск. Съгласно НМРАВ и с оглед цената на иска по чл.7, ал.2 от НМРАВ адв. възнаграждение е в размер на 2650лв. Претендираното от ответника по ОИ по реда на чл.38 от Задв. е в размер на 2600, 00лв., поради което следва да бъде присъдено.

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд