Решение № 999 от 11.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1239/2023 г.

Производството е образувано по искане на Сдружение „Х.К. „НСА“ за отмяна на решения на общото събрание на Сдружение „Б.Ф. ПО Х.НА Л.“ (БФХЛ), взети на 20.06.2023 г. Ищецът твърди, че писмените материали за включените в дневния ред въпроси не били осигурени на адреса на управление с довод, че били същите като за проведено общо събрание на 11.04.2023 г. Твърди се също така решенията да са взети при отчитане на гласове на незаконно приети членове. Застъпена е теза, че в нарушение на Закона за физическото възпитание и спорта да са допуснати до участие в работата на общото събрание Сдружение „КЛУБ ПО Х.НА Л. – С. 2019“, Сдружение „КЛУБ ПО Х.НА Л. – А. 2019“, които били учредени на 13.11.2019 г. при взети решения от управителния съвет на 11.11.2019 г. Наведен е довод, че едва с вписване в съответния регистър юридическото лице може да участва в гражданския оборот. Застъпена е теза с довод, че юридическо лице може да участва в гражданския оборот след като бъде окончателно вписано в съответния регистър. По отношение на „КЛУБ ПО Х.НА Л. – С. 2019“ се твърди в нарушение на чл. 15 ал. 1 т. 2 и 3 ЗФВС неговият председател, председателстващ и Сдружение „СПОРТЕН КЛУБ Д.“ да е председател и на Сдружение „Б.Ф. ПО Х.НА Л.“. Твърди се Сдружение „КЛУБ ПО Х.НА Л. – АКАДЕМИКА“ и Сдружение „КЛУБ ПО Х.НА Л. СЕПТМЕВРИ – София“ да са приети от Управителния съвет на федерацията на 17.05.2023 г., а управител на Сдружение „КЛУБ ПО Х.НА Л. СЕПТМЕВРИ – София“ да е И.С.В. – член и на Управителния съвет на федерацията. Твърди се също така в нарушение на чл. 28 от устава да е допуснато гласуване анонимно вместо поименно, довело до гласуване на представителя на Сдружение „КЛУБ ПО Х.НА Л. – С. 2019“, съвместяващ и качеството представляващ Сдружение „Б.Ф. ПО Х.НА Л.“.

Ответникът, уведомен за постъпилата искова молба при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, не депозира отговор в предвидения срок.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Д. от САК, поддържа исковете. Конкретизира, че му е определен ден, в който да види документите по първите три точки от дневния ред, но се оказало, че в този ден служителката била болна. Документите не били изпратени и на електронната поща. Конкретизира, че и председателят на „София Скейтинг“ е в управителния орган на Българската федерация по Х.НА Л.. Застъпва теза, че в сдружените са приети нови членове, за да наложат приемането на решенията. Смята за установено, че материалите за общото събрание не са предоставени на участниците, а и с оглед затрудненията за връчване на съобщения по това дело смята за опровергано твърдението, че са били достъпни. Съображенията са развити в писмени бележки.

Ответникът изпраща представител в съдебно заседание – адв. П. П. от САК, който по съществото на спора оспорва исковете. Навежда довод, че всички присъствали на събранието членове са надлежно приети за такива, а и ничие членство не било оспорено. Твърди ищецът да е получил документите за събранието през месец април, когато било насрочено общо събрание, но не били взети решения. Твърди същите документи да са касаели и за следващото събрание., което смята за безспорно. Смята за ирелевантни констатациите на призовкаря в процедурата по връчване на съобщения по делото.

Предявеният иск за отмяна решение на общо събрание е конститутивен като законът определя и срока, в който може да бъде предявен. В тази насока съдът приема, че очертаните обстоятелства в исковата молба, при отчитане на обусловените от тях уточнения в хода на производството, предопределят и подлежащите на изследване въпроси (решение № 50097 от 30.09.2022 г. по т. д. № 385/2021 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО). Като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

По делото не се спори, че на 20.06.2023 г. е открито проведено общо събрание на сдружение „Б.Ф. по Х.НА Л.“ като в 11.00 часа като при участие на представители на 15 члена от 19 члена са взети решения както следва:

1. Приемане на годишния доклад за дейността на сдружението през 2022 г. с 11 гласа „за“ и 4 гласа „против“ 2. Приемане годишния финансов отчет на сдружението за 2022 г. с 11 гласа „за“ и 4 гласа „против“ 3. Приемане на бюджета на сдружението за 2023 г. с 11 гласа „за“ и 4 гласа „против“ 4. Освобождаване от длъжност и от отговорност на управителния съвет и председателя на управителния съвет на сдружението поради изтичане на мандата единодушно с 11 гласа „за“.

5. Избор на нов председател на управителния съвет и управителен съвет на сдружението за нов мандат с 11 гласа „за“ и 3 гласа „против“ (след напускане на събранието на делегата на СПОРТЕН КЛУБ ПО Х.НА Л. – В.С.) за председател на управителния съвет е избран М.Г.М.. С 11 гласа „за“, 1 глас „против“ и 2 гласа „въздържал се“ за членове на управителния съвет са избрани М.М.Б., С.Н.С., С..Е.С., а с 10 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ е избран П. С. П.. 6. Приемане на изменения и допълнения в устава на сдружението 7. Разни.

По делото не се спори, че по идентични въпроси е било свикано общо събрание на БФХЛ за 11.04.2023 г. Представеното електронно копие на документ в съдебно заседание на 28.02.2024 г. (неоспорен от ищеца), позволява извод за изпратени по електронен път документи, изготвени във формат pdf. Сред адресатите е виден и електронен адрес icehockeyclubnsa@mail.bg, чиято структура позволява свързването му именно с ищцовото сдружение.

От показанията на свид. Ф. сочи през месец април да е насрочено общо събрание за отчитане работата на федерацията и избор на председател. На електронна поща клубът получил документите за общото събрание. Събранието се провалило. За следващото събрание през месец юни материали не били изпращани, но сочи да са били същите като получените през месец април. Свидетелят не знае дали материалите са получени от другите клубове – не е обсъждал с никого дали има достъп до материалите.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Нормата на чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ предписва възможност за съдебен контрол върху актовете на върховния орган на сдружение с нестопанска цел – общото събрание, като очертава и обхвата на допустима преценка – противоречие на решенията на императивни норми в закона или на устава на сдружението. Както е имал повод да посочи Върховният касационен съд независимо от принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес, във всички случаи искът по чл. 25, ал. 6 вр. с, ал. 4 З. предполага конкретен правен интерес от оспорване на съответното решение пред съда и от претендираната отмяна на същото (срв. решение № 81 от 25.04.2017 г. по т. д. № 563/2016 г., ВКС, ТК, II ТО). При така очертаната рамка настоящият състав приема, че и основание за намеса в работата на самооправляващата гражданска структура е оправдана само ако и доколкото се установи, че взето решение засяга конкретно право на ищеца, изводимо от изрично признатите му със закона или с устава.

В случая ищецът оспорва законосъобразността на взетите решения с довод за накърнено му право на участие в работата на висшия орган – неосигурена необходима документация за формиране на мнение преди датата на събранието. Клаузата на чл. 25 от устава на БФХЛ изрично предписва изискване за осигуряване на достъп до материалите, подлежащи на обсъждане в рамките на общото събрание. Предписаното изискване предполага безпрепятствен достъп в рамките на указания срок при съобразяване на създадената организация. От доказателствата по делото не се установява това изискване да е било съобразено в случая. Успехът на свид. Ф. да влезе в контакт с лице от адреса на управление на БФХЛ не изключва твърдяната от ищеца възприета организация в противоречие на предписаната от устава. Ответникът дължи да докаже, че материалите са били налични. При все това обаче, ищецът не оспорва да е разполагал е предвидените за обсъждане писмени материали по точки 1-3 от дневния ред, с оглед предходното им препращане. Ищецът не твърди, а и от доказателствата не следва поставените за обсъждане материали на общото събрание от 20.06.2023 г. да са били различни от предходно представените на членовете. След като ищецът е могъл да се запознае с тези материали, макар и при различни условия от предписаните в устава, няма основание за извод, че е накърнено изрично утвърденото му право на информирано участие в работата на общото събрание. Това определя установеното нарушение като формално. По аргумент от чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България недопустимо е упражняване на формално предписаната от закона възможност (признато право), ако единствен негов резултат е засягане на чужда правна сфера. Тази норма еднозначно определя правото като средство за постигане на зачетена от правовия ред ценност. В този смисъл предвидената в закона възможност за член на сдружение с нестопанска цел да оспори законосъобразността на взето решение на върховния орган на самоуправляващата се общност се изпълва със съдържание само когато установеното нарушение реално засяга конкретен правен интерес за оспорващия решението отделен член. Игнорирането на очертаната връзка предпоставя превес на формата над съдържанието, което обаче пряко се конфронтира с очертаната от Конституцията легитимност на предписано правило за поведение. По тези съображения настоящият състав приема, че неосигуреното процедурно изискване на чл. 25 от устава на БФХЛ не опорочава взетите решения по т.1-3 от дневния ред, към които това нарушение може да бъде отнесено.

Оспорените членствени права на част от членовете на общността следва да бъдат обсъдени с оглед изискването за формиране на мнозинство при вземане на решение, за да обвърже и несъгласните с него членове на общността, какъвто се явява ищецът (.решение № 94 от 15.10.2012 г. по т. д. № 734/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО на ВКС). Според чл. 9 ал. 3 от устава членството се придобива по решение на управителния съвет и от датата на взетото решение. Следователно с този акт на управителния орган възниква членственото правоотношение между ответника и трети на спора лица. Нормата на чл. 25 ал. 5 ЗЮЛНЦ предвижда ред, по който всеки член на сдружението може да оспори решение на управителния орган. Така утвърдената процедура изключва възможността за косвен съдебен контрол върху решенията на управителния съвет за приемане на Сдружение „КЛУБ ПО Х.НА Л. – С. 2019“ и Сдружение „КЛУБ ПО Х.НА Л. – А. 2019“, които се твърди да са взети на 11.11.2019 г. (така изрично и решение № 60052 от 13.07.2021 г. по т. д. № 261/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО на ВКС).

По аналогични съображения не подлежи на преценка в настоящото производство и решение на управителния съвет от 30.03.2023 г., с което за членове на сдружението са приети Сдружение „СПОРТЕН КЛУБ Д.“ и Сдружение „КЛУБ ПО Х.НА Л. – С. 2019“. Взетото решение ги легитимира за членове по изрично предписание на устава. От възникналото членство пряко произтича и правото им на глас в общото събрание и то съществува до момента на отмяната на решението на управителния съвет За пълнота следва да се посочи, че нормата на чл. 15 ал. 1 т. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) не допуска участие в сдружението на клубове при управителен орган на съответния спортен клуб, формиран от свързани лица по смисъла на § 1 т. 10 от ДР на ЗФВС. Нормата на чл. 15 ал. 1 т. 3 ЗФВС третира като пречка за участие съвместявани управителни функции или наличие свързаност (в предписания от специалния закон смисъл) в органите на различни спортни клубове-членове на лицензирана спортна федерация. Специалният закон не въвежда забрана за съвместяване участието в управлението на спортен клуб и спортна федерация, а такава не следва и от общия закон. Ето защо и дори хипотетично да се приеме, че обхватът на допустима защита срещу участието на нечленове включва и отчитане на специалните правила за участие, в случая те не разкриват твърдяното нарушение.

Твърди се и да е проведено анонимно вместо поименно гласуване като е застъпена теза това да е довело до конфликт на интереси досежно кандидатурата на М.М., представляващ „КЛУБ ПО Х.НА Л. – С. 2019“ и издигнат за кандидат за председател на БФХЛ. От съдържанието на протокола не се установява формата на осъществения избор, а по делото не са ангажирани други доказателства, потвърждаващо анонимния вот. Дори да се приеме, че М.М. като представител на член на сдружението е гласувал и за собствения си избор за председател на БФХЛ според настоящия състав това не разкрива конфликт на интереси. Клаузата на чл. 28 от устава, възпроизвеждаща и нормата на чл. 28 ал. 2 ЗЮЛНЦ, установява забрана. Тези правила въвеждат ограничение, което изисква стриктното им тълкуване, от което следва и да са приложими само по отношение член на сдружението (БФХЛ). Представляващият спортния клуб не е член на сдружението БФХЛ, а е свързано с него лице по смисъла на § 1 т. 10 ДР на ЗЮЛНЦ. Нито законът, нито устава въвеждат забрана при упражняване основното неимуществено право на съдружника да участва в управлението на сдружението (чл. 21 ал. 2 ЗЮЛНЦ), материализирано чрез предлагане и гласуване за даденото предложение. Напротив, нормата на чл. 30 ал. 1 изр. второ ЗЮЛНЦ овластява юридическото лице – член на сдружението, да предлага за участие в управителния орган и лице, което не е член на сдружението, без да държи сметка за връзката помежду им.

Дори хипотетично да се приеме, че ограничението ангажира и процесуалния представител на юридическо лице – член на сдружението, и при изключване на един глас се формира изискуемото от устава мнозинство за вземане на решение. Ето защо незаконосъобразност на оспореното решение за конституиране на управителния и представителния орган на сдружението не произтича и от така твърдяния порок.

Всъщност, изискуемото според правилата мнозинство е налице дори и при редуциране броя на гласовете на всички оспорвани в настоящото производство членове от отразения брой на членове, подкрепили всяко едно от взетите решения. Ето защо не се установява волята на върховния орган да е опорочена поради участие на лица без право на глас По разноските При установения изход от спора ищецът няма право на разноски, който извод, с оглед и правилото на чл. 236 ал. 1 т. 6 вр. чл. 81 ГПК следва да намери отражение в диспозитива на решението.

Ответникът не е предявил претенции на това основание, а нарочното искане е предпоставка за обсъждане дали и доколко му се дължат разноски.

Мотивиран от изложеното съдът