Решение № 18688 от 2.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2595/2025 г.
Административен съд - София-град02.06.2025 г.докладчик Мариета Райкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165 от 13.01.2025г. по НАХД № 4865/2024г. по описа на СРС, 19-ти състав. ОСЪЖДА С. Д. В. да заплати на Агенция „Митници“ 80 лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на С. Д. В., срещу Решение № 165 от 13.01.2025г. по НАХД № 4865/2024г. по описа на СРС, 19-ти състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/5800-672/НП от 20.12.2023г., издадено от директор на ТД „Митница София“ при Агенция Митници, с което на жалбоподателя на осн. чл. 123, ал. 1, пр. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 1586, 96 лв., представляваща двойният размер на дължимия акциз за стоки, предмет на нарушение; на осн. чл. 123, ал. 6, пр. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв., представляваща минималния размер на предвидената за това нарушение санкция, както и на осн. чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата акцизни стоки – тютюневи изделия, предмет на нарушението. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния и процесуалeн закон. Иска се отмяна на атакуваното решение. В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът директор на ТД Митница София при Агенция „Митници“, чрез гл.инсп. П., оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София-град, като взе предвид наведените касационни доводи, извърши проверка на обжалваното съдебно решение и след като прецени събраните доказателства, приема от правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства. С обжалваното Решение № 165 от 13.01.2025г. по НАХД № 4865/2024г. по описа на СРС, 19-ти състав е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/5800-672/НП от 20.12.2023г., издадено от директор на ТД Митница София при Агенция „Митници“, с което на жалбоподателя на осн. чл. 123, ал. 1, пр. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1586, 96 лв., на осн. чл. 123, ал. 6, пр. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и на осн. чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата акцизни стоки – тютюневи изделия, както следва: 8 броя кутии цигари марка „В&В“ King size, 4 броя стека, всеки съдържащ по 10 броя кутии цигари марка „Marlboro“ Slims, 3 броя стека, всеки съдържащ по 10 броя кутии цигари марка „Winston“ Fine Line Silver, 6 броя стека, всеки съдържащ по 10 броя кутии цигари марка „Marlboro“ Touch XL, 26 броя кутти цигари марка, , MY Smoke“Red и 10 броя стека, всеки съдържащ по 10 броя кутии цигари марка „Karelia“ Blue, всички без бандерол за платен акциз на Р България, когато такъв е задължителен, като предмет на нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС. В решението си СРС е констатирал, че НП е издадено от компетентен орган и съобразно изискването на чл.36, ал.2 от ЗАНН - производството е прекратено от прокурор и е препратено на наказващия орган; при издаването му са спазени императивните процесуални правила - неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 57 ЗАНН. Посочил е, че тютюневите изделия са акцизни стоки по дефиницията на чл.2 от Закона за акцизите и данъчните складове. Заключил е, че установените факти извеждат жалбоподателят да е знаел съставомерните признаци на противоправното деяние, като извършването му е безспорно е установено. Мотивирал е, че в конкретния случай обстоятелството чии са били необлепените с български акцизен бандерол кутии цигари и тези с надпис „for duty free sale only“, на жалбоподателя или на друго лице, е без значение (във връзка с възражения, изложени в жалбата), тъй като се касае за административно нарушение, което от обективна страна се осъществява чрез изпълнителното деяние „държане”, което е в случая е доказано. Изложил е, че нарушенията са формални, поради което евентуалната липса на вреди не може да доведе до извод за тяхната маловажност; нарушенията по ЗАДС предвиждат засилен контрол и степента им на обществена опасност е по-висока, тъй като акцизните стоки се намират под режим на особен надзор е оглед възможността за тяхното широко потребление и разпространението им сред неограничен кръг потребители. Заключил е, че отмяната на наложените санкции не би изиграла предвидената в закона възпираща и превантивна функции, като в случая размерът на наложените глобите е съобразен както с императивните законови изисквания, така и с по-ниската обществена опасност на деянията и тази на дееца. Касационният състав споделя всички изтъкнати във въззивното решение мотиви. Безспорно е установено от писмените и гласни доказателства, а и не се оспорва от касатора, че на посочените в НП дата и място той е държал 8 броя кутии цигари марка „В&В“ King size, 4 броя стека, всеки съдържащ по 10 броя кутии цигари марка „Marlboro“ Slims, 3 броя стека, всеки съдържащ по 10 броя кутии цигари марка „Winston“ Fine Line Silver, 6 броя стека, всеки съдържащ по 10 броя кутии цигари марка „Marlboro“ Touch XL, 26 броя кутии цигари марка, , MY Smoke“Red и 10 броя стека, всеки съдържащ по 10 броя кутии цигари марка „Karelia“ Blue, без бандерол за платен акциз в Република България, когато такъв е задължителен, с което е извършил две отделни административни нарушения. Съставите на нарушенията по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС и чл. 123, ал. 6 от ЗАДС уреждат изпълнителни деяния, определящи ги като нарушения на просто извършване, осъществени чрез противоправно действие. Съгласно нормата на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, физическо лице, което държи, предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 1000 лв. Според разпоредбата на чл. 123, ал. 6 от ЗАДС лице, което държи, пренася, превозва, предлага или продава алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 700 лв. - за физическите лица, и не по-малко от 1000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. Според чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, в редакцията, приложима за процесните деяния, в случаите на нарушения по чл. 108а, чл. 112а, ал. 3, чл. 114а, чл. 115, 116, 117, 118, чл. 120, ал. 1 и 2, чл. 121, ал. 1 - 3 и 5, чл. 122, чл. 123, ал. 1, 2, 4 и 6, чл. 123б, ал. 2 и чл. 126, както и в случаите, когато извършителят е неизвестен, стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са. Анализът на данните, установени от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, извежда по безспорен и категоричен начин, че В. е осъществил от обективна и субективна страна състав на две административни нарушения по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС и чл. 123, ал. 6 от ЗАДС. С оглед на всички изложени съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал.4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл.63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на 80 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София - град, ХXVI касационен състав
Цитирани разпоредби
26- чл. 123, ал. 1 ЗАДС
- чл. 123, ал. 6 ЗАДС
- чл. 63, ал. 1
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 211 АПК
- чл. 124, ал. 1 ЗАДС
- чл. 222, ал. 2 ЗАНН
- чл. 36, ал. 2 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 63, ал. 5 ЗАНН
- чл. 108
- чл. 112, ал. 3
- чл. 114
- чл. 115
- чл. 120, ал. 1
- чл. 121, ал. 1
- чл. 122
- чл. 123, ал. 2
- чл. 123, ал. 1
- чл. 126
- чл. 2
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 228
- чл. 27