Решение № 1399 от 17.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1475/2024 г.

Производството е по реда на чл. 29 ЗОЗ, вр. чл. 274 - 278 ГПК. Образувано е по жалба на „АПС Б.Б.“ ЕООД срещу отказ № 20240624174634/01.07.2024 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да извърши вписване в Централния регистър на особените залози по партидата на жалбоподателя на заявения със заявление ЦРОЗ-1 рег. № 20240624174634/24.06.2024 г. особен залог в полза на „АПС КРЕДИТ ФОНД SICAV“ а. с. върху вземания на „АПС Б.Б.“ ЕООД по банкови сметки, по които ще постъпват вземания по договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., сключен между „АПС Б.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, и „С.-К.“ АД, в качеството му на цедент, който залог е учреден с договор от 29.05.2024 г. Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че не са налице предпоставките за представяне на нотариално заверено съгласие на предходния заложен кредитор, тъй като предходно вписания особен залог не обхваща вземанията на заложния длъжник по банковите сметки, върху които е учреден процесния особен залог, вписването на който е предмет на отказа. Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок и от страна, която има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: Процесното заявление е подадено за вписване на особен залог, учреден с договор за особен залог от 29.05.2024 г., за обезпечаване на вземания на „АПС КРЕДИТ ФОНД SICAV“ а. с. по договор за финансиране „С.К. ОЛД 2024“ от 21.03.2024 г., които вземания са по банкови сметки към „Банка ДСК“ и други сметки с източник на паричния поток, вземания по договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., сключен между „АПС Б.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, и „С.-К.“ АД, в качеството му на цедент. Отказът е мотивиран с неизпълнение на дадени указания по чл. 28а, ал. 4 ЗОЗ за представяне на нотариално заверено съгласие на предходния заложен кредитор за вписване на следващ по ред залог. Следователно спорът по делото е относно това намира ли приложение, към настоящото вписване, изискването на чл.14 от ЗОЗ. Съгласно посочената разпоредба за вписването на всеки следващ залог върху същото имущество е необходимо съгласието на предходните заложни кредитори. Така изискването за съгласие не предходен заложен кредитор е необходимо тогава, когато се иска вписване на следващ залог върху същото имущество, предмет на предходния. От представения по делото договор за особен залог, сключен на 16.03.2021 г., между „АПС Б.Б.“ ЕООД, от една страна ( в качеството на залогодател ) и „Лоун Мениджмънт“ и АПС МИП с.р.о., от друга страна ( в качеството им на заложни кредитори) се установява, че предмет на залога са всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя по негови банкови сметки, посочени конкретно две в договора, както и всички други банкови сметки на залогодателя, по които ще бъдат превеждани „парични постъпления“, съгласно дефиницията на договора за кредит, както и всички други банкови сметки, определени от залогодателя като „получаващи сметки“ ( съгласно дефиницията на договорите за кредит ), по които сметки ще постъпват плащанията на вземанията, придобити от залогодателя по договор за продажба и прехвърляне на вземания, подписан на 02.03.2021 г. между залогодателя като цесионер и цедентите „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Залог с посочения предмет е вписан в ЦРОЗ под № 2021061800935. С процесното заявление е заявен за вписване залог, учреден с договор за особен залог, сключен на 29.05.2024 г. От съдържанието на представения договор се установява, че е сключен между „АПС Б.Б.“ ЕООД, от една страна ( в качеството на залогодател ) и „АПС КРЕДИТ ФОНД SICAV“ а. с., от друга страна ( в качеството му на заложен кредитор) с предмет на залога всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя по договори за откриване на банковите сметки. Съгласно дефиницията за банкови сметки, такива са описаните в Приложение № 2 към договора ( посочени конкретно две такива, различни от тези посочени в Приложение 1 към предходния договор за залог ), включително всяка и всички други банкови сметки на залогодателя, по които ще бъдат превеждани „парични постъпления“, съгласно дефиницията на договора за кредит, както и всички други банкови сметки на залогодателя, по които паричните постъпления ( съгласно дефиницията в договора за кредит ) ще бъдат депозирани, както и всяка и всички други банкови сметки, определени от залогодателя като „получаващи сметки“ ( съгласно дефиницията на договорите за кредит ), по които сметки ще постъпват плащанията на вземанията, придобити от залогодателя, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания, подписан на 22.03.2024 г. между залогодателя като цесионер и цедента „С.-К.“ АД. Така по заявения за вписване залог заложеното имущество са вземания на залогодателя „АПС Б.Б.“ ЕООД към „Банка ДСК“ АД по посочените в Приложение 1 към договора банкови сметки, различни от посочените в Приложение 1 към договора за особен залог от 02.03.2021 г., но от постъпления на парични средства в изпълнение на различен договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 22.03.2024 г. между залогодателя като цесионер и цедента „С.-К.“ АД. От изложеното следва, че двата залога имат за предмет различни вземания и волята на страните по всеки от двата договора за особен залог е била залогът да се разпростре единствено върху вземанията от посочените източници, постъпващи в конкретно посочените банкови сметки или такива, които могат да се посочат в приложение на обсъдените по – горе дефиниции, но не изобщо върху всички вземания по всички банкови сметки на залогодателя. Отграничаването на източниците на паричните потоци по банковите сметки, в случай, че в приложението на уговорената възможност се стигне до посочване на идентични сметки, е въпрос на изпълнение по залога и е неотносим към извода за различно имущество, предмет на залозите. Предвид изложеното не е налице предходно вписан залог за същото имущество и правилото на чл.14 ЗОЗ за изискуемо съгласие на заложния кредитор по първия вписан залог не намира приложение. Отказът мотивиран с непредставяне на такова съгласие е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Относно разноските. Отговорността за разноски в гражданския процес е правоотношение между страните по делото, с оглед изхода от спора и преценката за основанието този спор да се поддържа. Именно в посочения контекст следва да се тълкува разпоредбата на чл. 541 ГПК. В охранителното производство не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо. С това производство се цели единствено да се оповестят промени /обстоятелства/, възникнали и подлежащи на вписване по определени партиди, поради което не е уредена отговорността за разноски и такива не следва да бъдат присъждани. Различен извод не следва от нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата й част за процесното охранително производство, съобразно която уредба, както беше посочено разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в производството по обжалване на постановен отказ по молбата. Така мотивиран, съдът