Решение № 5210 от 19.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12101/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 25133687/30.08.2021г., подадена от ответниците в първоинстанционното производство - С. Ю. Х., М. С. Х., Й. С. Х. и Ц. С. Х., с която обжалват решение № 20159425 от 19.07.2021г. по гр.дело № 51015/2018г. на Софийски районен съд, 150 състав, в частта, с която С. Ю. Х., ЕГН ••••••••••, е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ сума в размер на 383.90 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.09.2015г. до м.04.2016г, доставена в имот, находящ се в ж.к. ••••, аб. № 138282, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.08.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която М. С. Х., ЕГН ••••••••••, Й. С. Х., ЕГН •••••••••• и Ц. С. Х., ЕГН ••••••••••, са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1 от З ЗД вр. с чл. 149 З Е сума в размер на по 76.77 лева всеки от тях, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.09.2015г. до м.04.2016г, доставена в имот, находящ се в ж.к. ••••, аб. № 138282, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.08.2018г. до окончателното изплащане. Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че производството по делото е образувано въз основа на нередовна искова молба. В тази връзка е посочено, че липсват доказателства, които да удостоверяват представителните качества на изпълнителния директор на ищеца. Самият изпълнителен директор нямал право да упълномощава юрисконсулти или други лица, които да представляват „Топлофикация София“ ЕАД. Допълнено е, че исковата молба е подписана от юрисконсулт, но представеното пълномощно било ксерокопие, което е ненадлежно заверено. Не били посочени имената и длъжността на лицето, което го е заверило, като не се доказало, че лицето в действителност е юрисконсулт или пълномощник, който да притежава юридическа правоспособност. Твърди се, че наличието на представителна власт на лицето, което е изготвило исковата молба, е абсолютна процесуална предпоставка. Представените към исковата молба писмени доказателства също не били надлежно заверени, доколкото върху тях бил поставен печат без изписано име, а подписът съставлявал „чавка“. Преписът от общите условия бил нечетлив. Описът на тези доказателства към исковата молба бил неверен, тъй като били представени и други доказателства, които не са посочени в него. Петитумът на исковата молба също не бил надлежно формулиран, тъй като липсвала разбивка по пера и месеци на дължимите суми за отопление, подгряване на вода, сградна инсталация и лихви. Сумите били заявени сумарно, което е недопустимо и затруднявало защита на ответниците. Считат, че решението е постановено от незаконен състав, доколкото е нарушен принципът на случайно разпределение на делата по чл.9 от ЗСВ, тъй като първоначално делото е било разпределено на един съдия, който впоследствие е бил незаконно заменен от друг такъв. За него липсвал протокол за случаен избор, както и административна заповед за определянето му за докладчик. Подобно разпределение нарушавало императивни норми на Конституцията на Република България, ЗСВ, ГПК, ХОПЕС и ЕКПЧ. Твърди се, че още при самото разглеждане на делото съдията допуснал процесуални нарушения, като е приел за валидно извършени процесуални действия от пълномощник без представителна власт; счел исковата молба за редовна; приел по делото незаверени доказателства; допуснал участието на трето-лице помагач и на недопустими експертизи; не си направил отвод; отхвърлил всички доказателствени искания на ответниците. По същество, въззивниците са посочили, че в първата инстанция са се противопоставили на исканията на ищеца за изготвяне на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, по които вещите лица следвало да отговорят на недопустими въпроси и въз основа на непредставени по делото доказателства, но въпреки това районният съд ги допуснал. Ищецът не доставял топлинна енергия до сградата на процесната етажна собственост и ответниците не ползвали такава. Ако такава е била доставяна, то количеството й не отговаряло на претенциите на ищеца. Недоказани останали съществени обстоятелства за изхода на делото, а именно: че ищецът притежава лиценз за производство на топлинна енергия; че абонатната станция е въведена в експлоатация и тя принадлежи на ищеца или последният я ползва под наем, както и че е оборудвана с всички необходими технически съоръжения; следвало да се посочат индивидуализиращите данни на общия топломер, както и да се докаже чрез сертификати, че той е технически годен и е преминавал през метрологични проверки. Следвало да се представят още и протоколи за монтаж на топломера и демонтаж след периодичните проверки в лаборатории. Липсвала и достоверност на снетите от топломера данни, като нямало доказателства, че отчитането е правено ежемесечно, законосъобразно и обективно. Ищецът не ангажирал доказателства, че през процесния период е захранвал абонатната станция с топла вода с определено налягане и температура, както и че топлинната енергия отговаря на изискванията за качество. Допълват, че „Топлофикация София“ ЕАД не е издавала надлежно ежемесечни фактури през процесния период, в които да са посочени задълженията. По делото не били приобщени и доказателства за законосъобразно приети Общи условия, като тези, приложени по делото, били нечетливи, а освен това не било ясно дали са публикувани във втори ежедневник. Нямало доказателства за наличието на облигационно правоотношение между „Топлофикация София“ ЕАД и ФДР, както и между Етажната собственост и ФДР. В обжалваните части решението било необосновано и изводите не били формирани въз основа на надлежно събрани доказателства. Отново се твърди, че не се представени лицензи на ищеца и за ФДР, както и че не е доказана доставката на топлинна енергия с нужното качество и параметри. Не се доказал периодът, през който енергията е била доставяна, както и че измерванията са били изрядни и верни. Не се установил общият топломер в абонатната станция, кога и от кого е бил монтиран, кога е бил подлаган на проверки. Молят решението да бъде обезсилено или евентуално отменено в обжалваната част, а исковете – отхвърлени. Претендират и разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски. Третото-лице помагач „Х. и Р.” ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба. Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.79, ал.1, вр.чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което в тези части същото не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2021870/02.08.2018г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, уточнена с молба от 12.11.2018г., с която е предявил срещу ответниците С. Ю. Х., М. С. Х., Й. С. Х. и Ц. С. Х. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането им да заплатят на ищеца в условията на разделност следните суми: С. Ю. Х. да заплати сумата от 942, 03 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.София, ж.к. ••••, аб. № 138282, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва от 02.08.2018г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 143.86 лева за периода от 15.09.2015г. до 27.11.2017г. върху цената на топлинната енергия, а всеки един от М. С. Х., Й. С. Х. и Ц. С. Х. да заплатя сумата от по 188.40 лева всеки от тях, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.София, ж.к. ••••, аб. 138282, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г„ ведно със законна лихва от 02.08.2018г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на по 28.77 лева всеки от тях за периода от 15.09.2015г. до 27.11.2017г. върху цената на топлинната енергия. Ищецът твърди, че ответниците са съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.София. ж.к. ••••. Топлоснабденият имот се намирал в режим на СИО между ответника С. Ю. Х. и А.Г.В. – Х., но последната починала и законовият режим на общност се прекратил, поради което предявява исковете срещу срещу наследниците на починалата. В качеството им на съсобственици на апартамента, ответниците се явявали клиенти на топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността по силата на Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. В срока по чл. 131 от ГПК ответниците С. Ю. Х., М. С. Х., Й. С. Х. и Ц. С. Х. са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили допустимостта и основателността на предявените искове. Изложени са съображения за нередовност на исковата молба, като в тази връзка се твърди, че е подписана от лице без представителна власт, посочено като юрисконсулт. Не било доказано обаче това лице в действителност да е юрисконсулт или пълномощник, тъй като липсвали трудов договор, длъжностна характеристика, диплома за висше образование и удостоверение за правоспособност. Представеното пълномощно било ксерокопие, което е ненадлежно заверено. Не били представени и документи, които да удостоверяват представителните качества на изпълнителния директор на ищеца. Петитумът на исковата молба също не бил надлежно формулиран, тъй като липсвала разбивка по пера и месеци на дължимите суми за отопление, подгряване на вода, сградна инсталация и лихви. Сумите били заявени сумарно, което е недопустимо и затруднявало защита на ответниците. Представените от ищеца общи условия били нечетливи, като по делото били представени и документи, които не са посочени в исковата молба. Писмените доказателства не били надлежно заверени. Противопоставили са се на исканията на ищеца за изготвяне на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, тъй като вещите лица следвало да отговорят на недопустими въпроси и въз основа на непредставени по делото доказателства. Липсвали доказателства за наличието на облигационна връзка между ЕС и ФДР. Оспорили са автентичността и вярността на представените от ищеца документи. Поддържа се, че исковата претенция е неоснователна, тъй като ищецът не е доставял до сградата топлинна енергия и съответно ответниците не са ползвали такава. Ако такава е била доставяна, то количеството й не отговаряло на претенциите на ищеца. Оспорили са и начина на отчитане и калкулиране на потребената топлинна енергия, като се сочи, че от „Техем сървисис“ ЕООД не е извършено отчитане. Навели са възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени. По делото е приет нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с № 14, том BII, рег. № 2689, дело № 203/2007г., видно от който на 17.09.2007г. ответникът С. Ю. Х. и съпругата му А.Г.В. – Х. са обезпечили изпълнението по отпуснат в полза на Й. Х. банков кредит и са учредили в полза на кредитора ОББ ипотека върху притежавания от тях в режим на СИО апартамент № 110, находящ се в гр.София, ж.к. ••••. Видно от справка в НБД „Население“ от 30.08.2018г., А.Г.В. – Х. е починала на дата 28.08.2012г. Към момента на смъртта съпруг на починалото лице е бил ответникът С. Ю. Х., а нейни деца са другите трима ответници - М. С. Х., Й. С. Х. и Ц. С. Х.. Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 29.08.2002г. и договор от 09.09.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. ••••, е избрало и възложило на „АН-93” ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията. Представен е и списък на живущите в сградата етажни собственици, който е подписан от наследодателката на ответниците – А.В. Х.. Приет е и договор от 18.11.2014г., с който „Топлофикация София“ ЕАД е възложила, а изпълнителят „Х. и Р.“ ЕООД е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Прието е съобщение към фактура № 0064991007/31.07.2015г. за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. за сумата от 765, 70лв., както и съобщение към фактура № 0076734966/31.07.2016г. за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. за сумата от 952, 07 лв. Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за топлинна енергия и дялово разпределение за процесния имот в размер на 1507, 26 лева. Третото лице - помагач „Х. и Р.“ ЕООД е представило два броя изравнителни сметки за процесния период, като от тях се установява, че за имота е начислена топлинна енергия за отопление, за БГВ и за сградна инсталация. Приобщени са още и два броя формуляри за отчет за двата отоплителни сезона. В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ищеца и третото лице-помагач е посочило, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в 0, 00 часа на първо число на месеца, като от общото количество топлоенергия били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество, като към експертизата е представена и справка от ТР „Люлин“ със самите показания на топломера. Номерът на общият топломер е 4021339, като същият се състои от разходомерна част, електронен блок и датчици. През процесния период общият топломер е преминал метрологични проверки, при които той се демонтира и проверява в лицензирана от ДАМТН лаборатория. След запознаване със свидетелства за проверки и протоколи за монтаж и демонтаж, представени на експерта от ТР „Люлин“, същият е посочил, че общият топломер е преминал метрологични проверки на следните дати при лаборатория „А.Б. – сървиз“ ЕООД: 20.09.2012г., 14.08.2014г., 28.07.2016г., като при всяка проверка заключението е било „съответства“. Всяка проверка е със срок на валидност от 2 години, като вещото лице е посочило, че при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. За процесния имот е начислена топлинна енергия за сградна инсталация, отопление на имот и битово горещо водоснабдяване. В имота има 2 броя радиатори с монтирани ИРРО, а в банята има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред. Единият от двата ИРРО е паднал, поради което за него е начислявана служебна енергия, като това се отнася и за щранг-лирата. В апартамента се намира и един брой водомер за топла вода. В едно от помещенията има демонтиран радиатор. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Х. и Р.“ ЕООД, което дружество издавало изравнителните сметки. През процесния период е осигурен достъп за отчет на ИРРО, като са съставени протоколи, подписани от клиента. Извършените от фирмата за дялово разпределение изчисления са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16- 334/06.04.2007г., ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника били начислявани на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза на 1714, 01 лева. Изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза, по която експертът е посочил, че през процесния период са налице частични плащания в размер на 221, 29 лева за месеците май, юни и юли 2014г. и за месеците май, юни, юли и август 2015г. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. Възраженията на въззивниците, касаещи незаконността на съдебния състав, разгледал първоинстанционното гражданско дело и постановил обжалваното решение, поради нарушението на принципа за случайно разпределение, имат отношение към валидността на съдебния акт. Настоящият състав не споделя доводите на въззивниците, че обжалваното решение е постановено от незаконен състав поради нарушение на установения в чл. 9 ЗСВ принцип на случайно разпределение на делата. Данните по делото налагат извод, че в случая определянето на съдията-докладчик в първата инстанция е извършено при спазване на изискванията на чл. 9, ал. 1 ЗСВ, Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и съдилища и Правилата за разпределение на делата в СРС, видно от първоначалния протокол за избор на съдия-докладчик, приложен по делото, и на основание издадената заповед на председателя на съда с № АС- 260/05.07.2019г., която заповед е в изпълнение на правомощията с му по чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗСВ да организира работата на съдиите в този съд. Освен това, изложените във въззивната жалба твърдения, че съдията-докладчик разгледал правния спор е определен, без да е спазен принципа за случайно разпределение на делата, не може да обоснове извод за незаконен състав на съда, постановил обжалвания акт. Под незаконен състав следва да се разбира актът да е постановен от лице, което няма качество "съдия" към момента на постановяване на решението, т.е без съдийска правоспособност, или от лице, което правораздава в друг съд. В конкретния случай обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав /определеният съдия-докладчик е съдия в СРС, постановен е еднолично, каквото е и изискването на закона/, в пределите на правораздавателната компетентност на съдията-докладчик /спорът е гражданскоправен/, в писмена форма, същият е подписан и волеизявлението на съда се явява логично, разбираемо и последователно. Актът на съда е ясен, волята му е точно изразена и не буди съмнение. Не е налице нито една от хипотезите, които да обусловят извод за невалидност на съдебния акт. На следващо място поддържаните във въззивната жалба доводи за нарушения на материалния закон, включително на норми от правото на Европейския съюз, нямат за последица нищожност на съдебния акт поради липса на валидно формирана правораздавателна воля. Противно на поддържаното във въззивната жалба обжалваното първоинстанционно решение отговаря на всички изисквания за валидност на съдебното решение – постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Доводите във въззивната жалба относно процесуалните нарушения на първоинстанционния съд, допуснати в самия ход на производството, са без значение за законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно-отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд, но в случая направените във въззивната жалба доказателствени искания са оставени без уважение от въззивния съд поради липса на предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК. Липсват по делото данни първостепенният съд да е нарушил основни принципи, залегнали в гражданския процес – безпристрастност на съда, равнопоставеност на страните и бързина на процеса. Неоснователно е оплакването на въззивниците, че исковата молба е нередовна, тъй като вземанията не са конкретизирани по пера. С молба от 12.11.2018г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е посочил стойността на претендираната топлоенергия от всеки един от ответниците и периода за който се дължи, респ. размер и периода на лихвата за забава, като не е необходимо посочване по пера на компонентите, включващи се в общата цена на доставената топлинна енергия, доколкото става въпрос за едно вземане. Правото на защита на ответниците не е нарушено, тъй като за редовността на исковата молба е достатъчно да бъде индивидуализиран топлоснабдения имот, да се въведат твърдения, че ответниците са потребители на топлинна енергия, както и е достатъчно да се въведе твърдение за доставена топлинна енергия и да бъде посочен размерът за исковия период. Следователно не е налице основание да се приеме, че решението е постановено при нередовна искова молба. Не могат да се споделят и доводите въззивниците, че нередовността на исковата молба е обусловена от липсата на доказателства за представителната власт на изпълнителния директор на ищеца, както и на юрисконсулта, който е подписал исковата молба. Съгласно чл.11 от ЗТР, търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични, като всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите. Вписаните в регистъра обстоятелства се смята, че са известни на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Следва да бъде отчетена и нормата на чл. 23, ал. 6 от ЗТР, съгласно която ако е посочен ЕИК (единен идентификационен код), съдът няма право да изисква доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. От публичния регистър е видно, че към момента на предявяване на исковете, изпълнителен директор е бил С.Ч., като не е било допустимо съдът да задължава ищеца да представя допълнителни доказателства за това обстоятелства, съобразно чл.23, ал.6 от ЗТР. По делото е представено пълномощно, с което юрисконсулт Иванова е овластена от органния представител на ищцовото дружество, посочен току-що, да извършва всички съдопроизводствени действия за защита интересите на „Топлофикация София“ ЕАД в искови производства, като от предоставената обща представителна власт не са изключени действията по подаване на искови молби от името на дружеството. Представянето на трудовия договор, длъжностната характеристика и диплом за завършено висше образование на юрисконсулта с въззиваемото дружество-ответник не е необходимо. Следователно, налице са формалните изисквания за процесуално представителство по чл. 33, вр. чл. 32, т. 3 от ГПК. Освен това, както е прието в решение № 296 от 05.04.2017г. на ВКС по гр. д. № 1776/2016г., IV ГО, пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Както правилно е посочил и районният съд, пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, което се счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по чл. 33 от ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията на пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили действия за него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията. В този смисъл в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК е посочено, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Даденото тълкуване се отнася до действието на договорите, сключени от пълномощник без представителна власт, но даденото с него разрешение е принципно и следва да намери приложение във всички случаи попадащи в приложното поле на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, какъвто е и този за липса на представителна власт в исковото производство. Оплакванията във връзка с приложените от ищеца доказателства към исковата молба, както и направените с нея доказателствени искания, не могат да обосноват извод за нередовност на исковата молба. Въпросите относно представянето/непредставянето на писмени доказателства с исковата молба, както и относно допустимостта, относимостта и необходимостта на останалите заявени доказателствени искания, в т.ч. за допускане на съдебни експертизи, нямат отношение към редовността на исковата молба по смисъла на чл. 129 ГПК, а имат отношение само към доказването на иска, т.е. към неговата основателност, но не и към допустимостта му. Ето защо, посочването/непосочването на доказателствата, непредставянето на писмените доказателства с исковата молба не е основание за обездвижването, респективно за връщане на исковата молба. Съгласно чл.129, ал.2 от ГПК, исковата молба е нередовна, само когато не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, но не и когато са налице отклонения от разпоредбата на чл.127, ал.2 от ГПК. По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно. Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. Не е спорно пред настоящата инстанция, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Възражението на въззивниците, че липсват доказателства ищецът да притежава лицензия за производство и доставка на топлинна енергия, е заявено за първи път от тях във въззивната жалба. Подобно оплакване не се съдържа в подадения от тях отговор на въззивната жалба, поради което то е преклудирано и спрямо него приложение намира забраната на чл.266, ал.1 от ГПК за посочване на нови факти. За пълнота следва да се посочи, че на съда е служебно известно, че ищцовото дружество е енергийно предприятие с лицензия за производство на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/. С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/. В настоящия случай по делото е представен договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 17.09.2007г., обективиран в нотариален акт № 14, том BII, рег. № 2689, дело № 203/2007г., с който ответникът С. Х. и съпругата му А.Г.В. – Х. са обезпечили изпълнението по отпуснат в полза на Й. Х. банков кредит и са учредили в полза на кредитора ОББ ипотека върху притежавания от тях в режим на СИО апартамент № 110, находящ се в гр.София, ж.к. ••••. Този нотариален акт доказва, че ответникът и съпругата му са се легитимирали като собственици пред нотариус при сключване на договорната ипотека, като нотариусът се е уверил в тези им права по описаните в нотариалния акт, като представени пред нотариуса, договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 29.12.1990г., удостоверения за семейно положение и граждански брак. Съгласно установеното с него и с оглед разпоредбите на чл. 586 от ГПК и чл. 167 от ЗЗД, задължаващи нотариуса да провери правата на учредителите в собствеността, съдът приема, че учредителите на ипотеката са собственици на ипотекираното жилище, описано в нотариалния акт, което е и жилището, предмет на иска по настоящия спор. Обвързващата доказателствена сила на така удостоверените обстоятелства не е опровергана с допустимите доказателствени средства. По делото не се твърди, нито се доказва С. Х. и съпругата му А.Г.В. – Х. да са извършили разпоредителни сделки с имота. Установява се, че А.Г.В. – Х. /съпруга на ответника С. Х./ е починала на дата 28.08.2012г. и е оставила като наследници по закон четиримата ответници - С. Х. /съпруг/, Й. Х., Ц. Х. и М. Х. /деца/. Правилно районният съд е определил дяловете, които всяко едно от посочените лица е придобило въз основа на наследственото правоприемство, а именно: 5/8 идеални части за ответника С. Х. и по 1/8 идеална част за всеки от Й. Х., Ц. Х. и М. Х.. При това положение ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за процесния период, през който е доставяна топлинна енергия от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., като за тях е възникнало задължение да заплащат стойността на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия, съобразно дяловете си в съсобствеността. Отново по делото липсват твърдения, а и доказателства, някой от ответниците да се е разпоредил преди или по време на процесния период с притежаваната от него идеална част в полза на трето лице за спора лице, или в полза на друг съсобственик. Между насрещните страни е възникнало облигационно правоотношение на основание чл.153 от ЗЕ по продажба на топлинна енергия, чието съдържание е уредено от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. С оглед императивния характер на посочената разпоредба въпросите относно издаването на фактури или изравнителни сметки, както и тяхното съдържание нямат значение за възникване на облигационно правоотношение и те не обуславят друг извод относно страните по облигационната връзка, доколкото основанието за плащане на потребената топлинна енергия не е изравнителната сметка, а извършената доставка и наличието на качеството собственик/вещен ползвател. Неоснователно е оплакването, че представените от ищеца към исковата молба общи условия са нечетливи, както и че писмените доказателства не са заверени, доколкото противното се установява пряко от заверките, поставени върху тях. Преклудирано се явява възражението, че липсват доказателства за публикуването на общите условия във втори ежедневник – за първи е наведено във въззивната жалба, но не и в отговора на исковата молба. Независимо от това, следва да се посочи, че съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично им писмено приемане от потребителите. В решение № 189 от 11.04.2011г., постановено по т.д. № 39/2010г. по описа на ВКС, Второ ТО, е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 от ЗЕ - отм., ДВ бр. 55/2007 г. /приложима за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия/ предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото им публикуване, като влизането в сила на Общите условия не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. ВКС е посочил, че съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже влизането в сила на приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, но е прието още, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. Аналогична на отменената разпоредба на чл.98, ал.4 от ЗЕ е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от Комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Въззивникът-ответник не твърди и не установява наличието на други публикувани общи условия с различно съдържание от обсъдените в първоинстанционното решение. Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, са публикувани във вестник “24 часа” и във вестник “19 минути” и са в сила от 14.03.2014г. Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, са публикувани във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016г. и са в сила от 10.08.2016г. Освен това, съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са релевирани в срока за отговор на исковата молба твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Количеството и стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия се установява от изготвените по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Във връзка с оплакването на въззивниците, че вещите лица по недопустим начин са работили по документи, които не са били приети като доказателства по делото, следва да се посочи следното: Няма пречка експертиза да бъде изготвена и въз основа на документи, неприети като доказателства по делото. В този смисъл е и Определение № 333 от 21.05.2013 г. по т. д. № 833/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, според което съдебната практика по приложението на чл. 195 и сл. ГПК е постоянна и в закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице, съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото, тъй като необходимостта от експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да провери и огледа на друго място, и само поради извършването на проверка при страната, при която са материалите, не води до нарушаване правото на другата страна за участие в делото. Настоящата инстанция счита, че заключенията на вещите лица по техническата и счетоводната експертиза са изготвени от квалифицирани експерти с нужната степен на задълбоченост и обоснованост, поради което приема, че същите доказателствени средства подлежат на съобразяване при формиране на крайните изводи. Установява се от техническата експертиза, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в 0, 00 часа на първо число на месеца, като от общото количество топлоенергия били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество, като към експертизата е представена и справка от ТР „Люлин“ със самите показания на топломера. Номерът на топломера отново се установява от това заключение, а именно № 4021339, като същият се състои от разходомерна част, електронен блок и датчици. През процесния период общият топломер е преминал метрологични проверки, при които той се демонтира и проверява в лицензирана от ДАМТН лаборатория. След запознаване със свидетелства за проверки и протоколи за монтаж и демонтаж, представени на експерта от ТР „Люлин“, същият е посочил, че общият топломер преминал метрологични проверки на следните дати при лаборатория „А.Б. – сървиз“ ЕООД: 20.09.2012г., 14.08.2014г., 28.07.2016г., като при всяка проверка заключението е било „съответства“. Всяка проверка е със срок на валидност от 2 години. При така анализираните данни, вещото лице е заключило, че общият топломер е преминавал метрологични проверки, при липса на констатирани отклонения извън допустимите стойности. При това положение, съдът приема за неоснователни оплакванията на въззивниците, че абонатната станция не е оборудвана с необходимите съоръжения; че липсват индивидуазиращи данни за общия топломер, данни за техническата му годност и данни за демонтаж и монтаж след лабораторните изследвания. Съдът приема за доказан и фактът на въвеждането в експлоатация на абонатната станция, като в тази връзка следва да се вземе предвид, че при изготвянето на заключението си по техническата експертиза вещото лице се е запознал с обема на постъпилата и отчетена топлинна енергия в съоръжението, като тази информация му е предоставена от ТР „Люлин“, поради което несъмнено може да се направи извод, че абонатната станция е била в експлоатация през процесния период, т.е. че процесните енергийни съоръжения се използват от ответното дружество за доставка на топлинна енергия. Във връзка с оплакванията на въззивниците относно неточното подаване на данни от топлинния счетоводител; неправилното отчитане на топлинната енергия; коректността и достоверността на направените от ищеца и топлинния счетоводител замервания на топлинната енергия, доставяна до общия топломер; липса на доказателства, че доставяната енергия отговаря на стандартите за количество и качество, следва да се посочи, че въззивниците не са твърдели, а и не се установява от доказателствата по делото същите да са се възползвали от предвиденото рекламационно производство и да е оспорили начислените суми за топлинна енергия в установения срок по чл.29, ал.1 или чл.33, ал.3 от Общите условия – съответно в 30 дневен срок след получаване на изравнителните сметки и в 45 дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл.70а, ал.4 от Наредбата за топлоснабдяването. Смисълът на посочените срокове е да се извърши проверка на място в сравнително близък до отоплителния сезон период, за да се установи дали се доставя топлинна енергия с необходимите качествени параметри от страна на топлоснабдителното дружество. Този рекламационен срок е нормативно установен и не препятства правата на добросъвестните потребители, за които е предвиден достатъчен срок за реакция. Не са представени доказателства за възражения на ответниците, касателно качество и параметри на доставената топлинна енергия, като по делото е изготвена съдебно – техническа експертиза, даваща заключение относно отчетената и калкулирана топлинна енергия. Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, която както се посочи по-горе следва да бъде кредитирана от съда на основание чл. 202 от ГПК като обективно и компетентно изготвена, се установява, че топлинната енергия за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, след извършен отчет на индивидуалните разпределители на разход за отопление и на монтирания водомер за топла вода, в това число, установено е, че технологичните разходи са били отчитани за сметка на топлопреносното предприятие, т.е. доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответниците топлоенергия в определено количество за исковия период. В процесния имот има 2 броя радиатори с монтирани ИРРО, а банята има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред. Единият от двата ИРРО е паднал, поради което за него е начислявана служебна енергия, като това се отнася и за щранг-лирата. В апартамента се намира и един брой водомер за топла вода. Същите тези обстоятелства се установяват и от представените от ФДР документи, а именно: изравнителни сметки за отчетен период м.05.2014г. – м.04.2015г. и м.05.2015г. – м.04.2016г. и протоколи за отчет на уредите за 2014/2015г. и 2015/2016г., подписани от клиента на топлинна енергия. Въззивниците не са навели конкретни оплаквания срещу стойността на реално доставеното количество топлинна енергия в имота, приета от страна на районния съд, поради което настоящата инстанция приема, че същата възлиза на сумата от 1714, 01 лева, като въззивния съд не установи при формиране на тези изводи на първата инстанция да са били нарушени императивни материалноправни норми. Същата тази стойност се установява от заключението на техническата експертиза. Правилно е бил приложен и институтът на погасителната давност. Исковете се предявени на 02.08.2018г., поради което погасени по давност се явяват всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 02.08.2015г., доколкото приложим в случая е тригодишният давностен срок, с оглед перидичния храктер на претендираните вземания. За процесния период м.05.2014г. до м.04.2016г. приложими се явяват общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР. Съгласно чл.32 и чл.33 от тези общи условия, плащането на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това е съглашение падежът на задълженията да настъпва след покана за плащане. Това е така, защото падежът е уговорено да настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл.114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на възникването му, т.е. от първия ден след изтичане на месеца, за който е осъществена доставката на топлинната енергия. До същите изводи правилно е достигнал и районният съд, поради което погасени по давност се явяват вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД за периода от м.05.2014г. до м.07.2015г. Извън погасителната давност остават вземанията за периода от м.08.2015г. до м.04.2016г., чиято стойност съгласно техническата експертиза възлиза на 624, 16 лева, както правилно е посочила първата инстанция. След съобразяване на извършено плащане за м.08.2015г. на стойност от 9, 95 лева, дължима е останалата сумата от 614, 21 лева за топлинна енергия, доставяна през периода от м.09.2015г. до м.04.2016г. Съобразно квотите в съсобствеността, посочени по-горе, а именно: 5/8 идеални части за ответника С. Х. и по 1/8 идеална част за всеки от Й. Х., Ц. Х. и М. Х., следва че исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.149 от ЗЕ за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия са основателни до размера от 383, 90 лева по отношение на С. Х., както и до размера от 76, 77 лева по отношение на всеки един от Й. Х., Ц. Х. и М. Х.. За горницата над посочените суми исковете са неоснователни. Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно съдебно решение, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Във връзка с оплакванията на въззивниците, че по делото не са били представени доказателства за наличието на облигационно правоотношение между „Топлофикация София“ ЕАД и ФДР, както и между Етажната собственост и ФДР, следва да се посочи следното: На първо място, ищецът не е претендирал заплащането на възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение през процесния период, поради което оплакванията нямат пряко отношение към дължимостта на стойност за потребена топлинна енергия. Освен това, противно на твърдяното от жалбоподателите, по делото е представен договор от 18.11.2014г., с който ищецът е възложил, а изпълнителят „Х. и Р.“ ЕООД е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия. От заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че през процесния период именно „Х. и Р.“ ЕООД е извършвал услугата дялово разпределение, като това лице е представило по делото и изготвените от него изравнителни сметки и протоколи за отчет на ИРРО. Отделно от това, съществуването или несъществуването на договорни отношения между Етажната собственост и топлинния счетоводител не се отразява на законосъобразното извършване на дяловото разпределение, нито на наличието на облигационно правоотношение между потребителя и топлопреносното предприятие. Съдът приема, че след като фирмата за дялово разпределение е изпълнявала задължението да отчита уредите за дялово разпределение, като потребителите са допускали представителите на „Х. и Р.“ ЕООД да отчитат индивидуалните им топломери, а фирмата за дялово разпределение е извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия на адреса, с това фактически страните потвърждават обвързаността си от договора за топлинно счетоводство. Изводите за фактическо изпълнение на услугата дялово разпределение се основават на приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и обективно, както и на изравнителните сметки и протоколи за отчет, подписани от клиентът на топлинна енергия. Въз основа на съдебно-техническата експертиза се установява, че е предоставян достъп за отчет до уредите за индивидуално разпределение, че отчетите са редовно извършвани. Количеството доставено топлинна енергия до имота се установява именно чрез индивидуалните отчети за исковия период, изготвени от фирмата за дялово разпределение. Съдебно-техническата експертиза е дала заключение, че извършените от фирмата за дялово разпределение изчисления са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16- 334/06.04.2007г., ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника били начислявани на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че пред районният съд е установено, че дяловото разпределение е законосъобразно извършвано от фирмата за дялово разпределение, като това обуславя и неоснователността на оплакванията на жалбоподателите. Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че подадената въззивна жалба е неоснователна, като обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на въззивниците. Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е заплатила 300 лева депозит за особен представител, като с оглед неоснователността на подадената въззивна жалба въззивниците следва да бъдат осъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на въззиваемия тази сума. „Топлофикация София“ ЕАД е претендирала и заплащането на юрисконсултско възнаграждение, като съдът приема, че такова не следва да се присъжда. Както подаденият отговор на въззивната жалба, така и последващите молби са абсолютно бланкетни, като в нито едно от проведените публични съдебни заседания не е изпратен процесуален представител. Поради което и съдът приема, че не са налице доказателства, които да обосноват извод за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Доколкото въззивниците са били представлявани от особен представител, поради което не е внесена дължимата държавна такса в размер на 25 лева, съдът приема, че С. Ю. Х., М. С. Х., Й. С. Х. и Ц. С. Х. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС сумата от 25, 00 лева. Водим от горното, съдът