Решение № 2808 от 8.4.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1593/2023 г.

Производството е по чл. 147, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 149, ал. 5 от АПК. Oбразувано е било със сезиращ съда акт, именован искова молба на Т. Д. С. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.4, ап.11 чрез адв. П. П., АК-София, съдебен адрес – [населено място], [улица], вх.Г, ет.2 с посочено правно основание чл.292, вр. 293 от АПК, против кмета на Община Царево, с която се претендира да се приеме за установено, че заповед № РД-01-95/07.02.2023 г. на кмета на община Царево за премахване на преместваеми обекти „21 бр. дървени навеси, 1 бр. дървена постройка на две нива и 17 бр. дървени санитарни помещения“, поставени без одобрена схема и/или разрешение за поставяне в поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], с.о. „Арапя“ с възложител собственика на имота Т. Д. С., не подлежи на изпълнение, поради настъпване на нови обстоятелства. Образуваното на делото е станало след като с Определение № 1821/27.07.2023г., постановено по адм.д.№ 1421/2023г. същото дело е било разделено. От своя страна, след като съдебния състав, разглеждащ т.нар. искова молба се е запознал със съдържанието й е констатирал, че в същата е обективирано искане за произнасяне на съдебния състав инцидентно по нищожността на заповед № РД-01-95/07.02.2023 г. на кмета на община Царево за премахване на преместваеми обекти. С оглед липсата на процесуална възможност за подобно произнасяне съдът е отделил претенцията за прогласяване на нищожността на административния акт в отделно производство, а именно настоящото. В релевантната част от сезиращата съда жалба се твърди, че ответника – кмет на О. Ц. е издал заповед № РД-01-95/07.02.2023 г., с която е разпоредил премахване на преместваеми обекти: „21 бр. дървени навеси, 1 бр. дървена постройка на две нива и 17 бр. дървени санитарни помещения“, поставени без одобрена схема и/или разрешение за поставяне в поземления имот с [идентификатор] по КК на [населено място], като било разпоредено премахването да бъдело извършено от ищцата – Т. С., адресат на заповедта в срок от един месец от влизане в сила на акта. Ищцата счита, че правото на принудително изпълнение на заповедта е погасено, поради наличие на нови обстоятелства, вкл. доброволно изпълнение на заповедта, които факти са настъпили след влизане в сила на издадената заповед. Т.е задължението по заповедта за премахване било погасено от досегашното изпълнение. Въпреки това желае да бъде прогласена нищожността й, поради липсата на идентичност между описаните обекти в констативния акт, съставен в хода на административното производство и процесната заповед, както и поради липсата на компетентност на органа издал акта. Изложени са и съображения за незаконосъобразност на заповедта за премахване, които са ирелевантни в настоящото производство, поради влизането на заповедта в сила. Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания. С уточнителна молба с вх. №8241/10.08.2023г. са постъпили уточнения от страна на касатора обясняващи тезата му за нищожност на атакувания административен акт. Според уточненията административният орган е действал при липса на материална компетентност и властнически правомощия, тъй като контрола и изпълнението по установяване и премахване на преместваеми обекти, поставени на територията на националните курорти, според жалбоподателите, е делегиран на ДНСК, съгласно Наредба № РД-02-21-1 от 27.01.2022 г. за принудително изпълнение на Заповеди за премахване на преместваеми обекти, поставени на територията на националните курорти, определени с решение на МС за селищни образувания с национално значение, и на територията на морските плажове от органите на ДНСК, в сила от 04.02.2022 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на туризма, е в правомощията на ДНСК, а не на общинската администрация. На следващо място се излага и тезата, че процесната заповед е нищожна, тъй като констатациите описани в протокол № 2166 от 31.08.2022 г. от проверката извършена от служителите на община Царево в имота на жалбоподателя относно броя и вида на установените обекти, съдържала факти, които коренно се различавали от тези описани в заповедта по вид, брой и конструкция Т.е., обяснено е, че същите не кореспондирали по между си, тъй като изменението в констатациите не било отразено в съответните съпровождащи го документи. Правният си интерес от оспорване на посочения административен акт жалбоподателят обосновава с обстоятелството, че е адресат на същия, което обстоятелство го оправомощава да повдига въпроса за валидността на оспорения административен акт по всяко време. В съдебно заседание, представляващия дружеството-жалбоподател поддържа жалбата и иска обявяване на оспорения административен акт за нищожен. Ответникът - кмет на община Царево, чрез адв. Н. оспорва така депозираната жалба, счита същата на първо място за процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес от оспорване на адм. акт, доколкото същият е благоприятен за дружеството-жалбоподател. По съществото на спора, счита, че поради отсъствие – ползване на платен годишен отпуск от компетентното да издаде разрешението длъжностно лице, актът е бил постановен от по-горестоящият и заместващ го адм. орган. В тази връзка моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Административният съд, след преценка на обжалвания административен акт, във връзка със становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното: Заповедта за премахване на преместваеми обекти по смисъла на чл.56 ЗУТ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на обжалване по общия административен и съдебен ред. Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което при наличие на надлежно доказан правен интерес от страна на жалбоподателя, жалбата би била допустима. Такъв правен интерес според настоящият съдебен състав е безспорно налице, доколкото съгласно разпоредбата на чл.147 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Видно от съдържанието на спорното властническо волеизявление, обективирано в процесната Заповед на жалбоподателя се вменяват задължения за изпълнение на редица технически задачи, с цел постигане на сочения резултат по премахване на посочените преместваеми обекти. По делото са събрани доказателства, удостоверяваши провеждане на производството по издаване на спорната заповед, като след преценката им, от фактическа страна съдът приема за установено следното: Административното производство е започнало във връзка с постъпил в О. Ц. сигнал с вх. № 94-01-1154/29.08.2022 г., ангажиращ вниманието на дл. лица относно място за настаняване - къмпинг, находящ в общ. Царево, селищно образувание „Арапя“, [улица]. Същият сигнал бил изпратен и до Областен управител-Бургас, РДНСК -Бургас, РИОСВ - Бургас, като от посочените административни органи, също постъпили в О. Ц. писма, за извършване на проверка. Във връзка с постъпилите сигнали била извършена проверка от служители на О. Ц. на място. Направени били измервания в ПИ с [идентификатор], по КК на [населено място], с.о., Арапя. За установените преместваеми обекти в посочения имот бил съставен констативен протокол от 31.08.2022 г. ПИ с [идентификатор] бил установен да е собствен на Т. Д. С., съгласно налични в О. Ц. документи за собственост - нот, акт № I, т. 1, д. № 25 от 12.02.1998 г. и нот. акт за поправка № 29, т. 3, д. 580/16, 10.2001 г. Имотът бил констатиран с НТП „за вилна сграда“. Съставеният констативен протокол бил изпратен по пощата на собственика на посочения поземлен имот, с писмо изх. № 94-01-1185/01.09.2022 г. В О. Ц. по повод изпратения протокол, бил получен отговор, с вх, № 94-01-1185-002/26.09.2022г., с който собственикът поискал допълнителен срок за уточняване на детайлите по извършената проверка. Това мотивирало и ответния орган да актуализира събраната информация, при което, макар и неотразено в нарочен протокол, а в самия оспорен адм. акт, било установено, че в ПИ с [идентификатор] са налични 21бр. дървени навеси, 1 бр. дървена постройка на две нива и 17 бр. дървени санитарни помещения. За установените обстоятелства бил съставен констативен акт № 15/25.10.2022 г. от служители на О. Ц. и посочените обекти били описани в съставения констативен акт по местоположение, размери и начин на изпълнение Установено било, че същите са монтирани без разрешение за поставяне в нарушение на чл, 56, ал.2 от ЗУТ, тъй като такова липсвало в регистъра на общината касателно процесния имот, нито била налична и одобрена схема. Съставеният констативен акт бил изпратен на собственика на поземления Имот с [идентификатор], по пощата, с придружително писмо изх. № 94-01-1185-002-001/26.10.2022 г., с обратна разписка. Писмото било върнато на 18.11.2022 г. с отметка “непотърсена“. По-късно в О. Ц. постъпило уведомление вх. № 94-01-1670/22.11.2022 год. от адв. П. П., в качеството му на пълномощник на собственика на ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], с молба всички уведомления и административни актове по административната преписка да бъдат адресирани ДО него, като пълномощник на собственика. Към заявлението било приложено пълномощно, поради което съставения констативен акт за незаконно поставени преместваеми обекти бил изпратен на пълномощника и получен на 24.11.2022 г. В законовоустановения 3-дневен срок не постъпило възражение по акта. С писмо, изх, № 94-01- 1185-002-001-001/17.01.2023 г. до адв. П. П. било изпратено и геодезическото заснемане на обектите. На 24.01.2023 г. било получено възражение с вх. № 94-01- 89/24.01.2023 г., което било преценено от страна на органа като неоснователно, като необорващо отразените в акта констатации относно липсата на разрешение за поставянето им, както и относно авторството на поставянето в лицето на трети, различни от собственика. Ответният орган не възприел възраженията за основателни и издал Заповед № РД-01-95/07.02.2023 г. за премахване на преместваеми обекти „21 бр. дървени навеси, 1 бр. дървена постройка на две нива и 17 бр. дървени санитарни помещения“, поставени без одобрена схема и/или разрешение за поставяне в поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], с.о. „Арапя“ с възложител собственика на имота Т. Д. С.. Този административен акт не е нищожен. В административното правораздаване преценката за незаконосъобразност на административния акт, в смисъл на унищожаемост и преценката за нищожност, е винаги конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, изключая случаите, когато определени пороци по дефиниция водят до нищожност на акта. Следователно, преценени следва да бъдат всяко едно от изискванията за законосъобразност на издадения административен акт, така както те са регламентирани в нормата на чл.146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, тежестта на нарушението следва да бъде преценена от страна на съдебния орган да е от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за това, че вследствие на същата оспореният адм. акт толкова съществено се отклонява от нормативните изисквания за форма, съдържание или процесуален ред за постановяването му, че фактически представлява правно нищо, т.е. е факт с правно значение обосноваващ извод за нищожност на административния акт. В конкретния случай, оспорената заповед би била нищожна на основание материална незаконосъобразност (т.е. по същество), ако издаването й е напълно лишено от законово основание, т.е. акт с подобно съдържание не би могъл да бъде издаден въз основа на никакъв закон. Подобна хипотеза в случая не е налице. Заповедта е постановена поради изложени аргументи за разполагане на преместваеми обекти в имот, собствен на жалбоподателя без за същото обстоятелство да е уведомен органа по строителството, който да е одобрил съответна схема за разполагането на преместваемите обекти, съобразно всички императивни нормативни актове, уреждащи въпроса за плътността на застрояване в имота, Кинт, отстояния, плътност и т.н. Т.е. става ясно, че оспорената заповед е издадена на основание чл.56, ал.1 ЗУТ, която възможност е нормативно установена и в този смисъл налице е годно правно основание, респ. забележката не е лишена от законова опора. Възражението, че органът се е позовал на хипотезата на алинея 1 на посочената правна норма, която не съответства на фактическите основания за издаването й, е въпрос относим към законосъобразността на акта, поради което съдебният състав не дължи обсъждането му. Липсват основания за нищожност, свързани с формата на акта – заповедта е обективирана в писмена форма, прикрепена към разрешението за строеж. Не се констатират и основания за нищожност, свързани с нарушаване на административнопроизводствените правила, какъвто порок с тежест, водеща до нищожност, също не се констатира. Жалбоподателката възразява, че обектите й не попадат сред специалните такива, уредени в хипотезата на чл.56, ал.1 ЗУТ, тъй като не разполагат с някое от специфичните предназначения, уредени там, но според съдебния състав това обстоятелство не променя характера на описаните обекти сами по себе си и задължението поставянето и разположението им да бъдат съгласувани с гл. архитект на общината с оглед проверка за спазване на императивните разпоредби за застрояване на имотите, които важат и за преместваемите обекти, по аргумент от разпоредбата на чл.56, ал.7 ЗУТ, според която „ Поставянето на преместваеми обекти в урегулираните поземлени имоти се разрешава само ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели – плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ. “ Нарушаването на административно-производствените правила води до нищожност на административния акт в редки и изключителни случаи, като в настоящия съдът не констатира наличието на тежки нарушения в хода на процедурата, влияещи върху действителността на административния акт. Възражението, че е налице разминаване между описанието на обектите, отразени в констативния акт и в оспорената заповед, които подлежат на премахване безспорно е процесуално нарушение, но същото не попада сред съществените такива, водещи до нищожност на оспорения административен акт, тъй като, тъй като порокът касае допуснато разминаване във фактите, като в случай, че заповедта бе оспорена, това би дало възможност за излагане на аргументи относно нейната незаконосъобразност и проверка на релевантните факти по съществото на спора, което с изтичане на сроковете за обжалване е било пропуснато от страна на С.. Със същите аргументи съдът не намира, че е основание за прогласяване нищожността на оспорената заповед обстоятелството, констатирано от вещото лице, че обект, описан като „дървен навес“ в протокола за извършената проверка, в акта и в самата оспорена заповед, не представлява преместваем обект по смисъла на чл.56 ЗУТ по естеството си. Дори и да бъде възприет като строеж, същият е безспорно от шеста категория съобразно характеристиките му, установими и от приложения от вещото лице снимков материал, поради което премахването му е отново от компетенциите на същия административен орган – кмета на общината, а провеждане на адм. производство по реда на чл.57а ЗУТ, вместо по реда на чл.225а, вр. чл.225 ЗУТ е порок, свързан със законосъобразността, а не с нищожността на оспорената заповед. Не е налице и нетърпимо противоречие с целта на закона, като друга възможна хипотеза на нищожност. Що се отнася до компетентността на административния орган, Съдът съобразява нормата на чл.57а, ал.2 от ЗУТ и я прилага съобразно конкретните фактически установявания. В жалбата са били изложени аргументи за това, че имотът попада в територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, респ. и на територията на морските плажове, където компетентни да издават заповеди по реда на чл.57а, ал.2 ЗУТ са органите на Дирекцията за национален строителен контрол, респ. Началникът на местната структура на ДНСК – Бургас. Това твърдение категорично бива оборено от изводите, направени в заключението на назначената, изслушана и приета СТЕ, където бива надлежно установено, че разположението на имота, върху чиято територия са били поставени обектите е извън обектите на Наредба № РД-02-21-1 от 27.01.2022 г., в сила от 04.02.2022 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на туризма. Въпреки това, видно от същото заключение, имотът върху който се констатира да са разположени частично три от отразените в геодезическото заснемане към Констативен акт №15/25.10.2022г. тоалетни (предмет на спорната заповед), същият с [идентификатор], е публична държавна собственост и по естеството си представлява крайбрежна плажна ивица. Компетентен да издаде заповедта за премахване на тези преместваеми обекти в този случай, съобразно разпоредбата на чл.57а, ал.2 ЗУТ, се явява Началникът на РДНСК. Този извод не може да бъде различен и в хипотези като настоящата, където само части от два от трите обекта попадат на територията на плажната ивица, тъй като частично премахване на преместваем обект от два отделни органа би нарушило неговата цялост и в този случай с оглед обезпечаване спазването на по-високия стандарт на защита, производството е следвало да бъде реализирано от органа на централната изпълнителна власт, като специализиран в реализирането на производства с по-голяма сложност или касаещи обекти с такава по-голяма сложност. Такъв в конкретния спор се явява началника на РДНСК – Бургас, който нито е бил уведомен за констатираните намясто обстоятелства, нито е било поискано от същия иницииране на процедура по реда на чл.57а, ал.2 ЗУТ и същият не е автор на оспорената заповед в разглежданата част. Това обосновава извод за нищожността на заповедта, в частта касаеща обсъдените три санитарни помещения, поради липсата на материална компетентност в полза на кмета на общината да премахне същите. С оглед изложеното, следва да се приеме, че в останалата част на заповед № РД-01-95/07.02.2023 г. на Кмета на О. Ц. не са налице пороци по смисъла на чл.146 от АПК, с тежест, която да обоснове извод за нищожност на процесната заповед. В тази връзка жалбата против нея следва да се уважи частично и отхвърли в останалата си част като неоснователна. Съобразно този изход на процеса, съдебно-деловодните разноски за един адвокат следва да останат в тежест на всяка от сторилите ги страни, а в тежест на О. Ц. следва да се присъдят половината от разноските по делото в размер на 500лв., представляващи възнаграждение за вещо лице. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,