Решение № 17361 от 27.9.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 58898/2021 г.

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е по предявен от П. Й........., ЕГН •••••••••• срещу П. В. Н., с ЕГН •••••••••• и Ц. В. А., ЕГН •••••••••• за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор...... по кадастралната карта и кадастралните регистри на район „....“ –........, одобрени със Заповед №....... от 06.04.2015 г., издадена от Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 27.12.2019 г., с адрес на поземления имот: гр....., район „....“, местност „.....“, с площ от 2000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, предишен идентификатор: ......, номер по предходен план: ......., при граници /съседи/: поземлени имоти с идентификатори......, ....., ..... и...... и че е налице грешка в кадастралния регистър по отношение на същия имот, изразяваща се в записването на ответниците като собственици на поземлен имот с идентификатор....... Иска се и да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт №...... на нотариус..... вписан под №.... в регистъра на НК, с район на действие – Софийски районен съд, вписан с акт №...... г. на Служба по вписванията в гр. София по отношение на поземлен имот с идентификатор...... по кадастралната карта и кадастралните регистри на район „....“ –........, с площ от 2000 кв. м. В исковата молба се твърди, че ищцата придобила правото на собственост върху посочения поземлен имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №...... г. на нотариус......., вписан под №..... в регистъра на НК, с район на действие – Софийски районен съд, вписан с акт №...... г. на Служба по вписванията в гр. София, в който нотариален акт процесният имот е описан като празно дворно място с площ от 2000 кв. м., съставляващо имот с планоснимачен номер..... от кв..... по плана на гр..... –....., местност..... по скица, а по нотариален акт.......“, при граници по нотариален акт: път, наследници на......, наследници на...... и наследници на...., а по скица: път, имот с пл....... Договорът бил сключен по време на брака на ищцата с......., който е гражданин на...... и поради това закупеният имот бил нейна индивидуална собственост. Продавачите...... се легитимирали пред нотариуса с констативен нотариален акт №....... г. на I-ви нотариус при Софийска нотариална служба, в който процесният имот е описан като празно място с площ от 2000 кв. м., съставляващо имот с планоснимачен номер......., нанесен в кадастрален лист №...... по неодобрения кадастрален план на град...., местността.......“. Посоченият нотариален акт бил издаден въз основа на Решение №...... от 17.12.1996 г. на Поземлена комисия –...., с което на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено на наследниците на....... в стари реални граници правото на собственост върху нива от 2000 дка, находяща се в землището на гр....., в местността.......“. При издаване на решението на Поземлената комисия наследниците на....... се легитимирали с договор за доброволна делба, заверен нотариално на 06.03.1956 г. и вписан с акт №......... на I-ви нотариус при Втори районен съд, гр. София. Процесният имот бил нанесен като имот с пл. №....... в кадастрален лист №...... по неодобрения кадастрален план на гр....., местността.......“, като в разписната книга №.... от 1983 г. на гр..... този поземлен имот е записан на наследниците на......., които били записани като собственици на имота и в Скица №..... от 17.07.1997 г. на...... Съгласно Удостоверение №...... от 10.07.1997 г., издадено от район „....“, ..... на наследниците на....... имот с пл. №....... от кадастрален лист №......, местност.......“ попада в строителните граници на гр...... Със Заповед №...... от 16.10.1997 г. на кмета на район „....“ имот с пл. №....... е нанесен като имот с пл. №..... в кадастралния и регулационния план на гр....., местност....., кв....., одобрен със Заповед №....... от 29.03.1985 г. на Главния архитект на гр. София. Въз основа на влязлото в сила Решение №....../1996 г. на Поземлената комисия –...., гр. София процесният имот е отписан от актовите книги за държавна собственост. Релевира, че процесният поземлен имот е идентичен с подробно описани четири имота, както и с местностите, в които попада процесният имот. След покупката на имота започнала да го поддържа и стопанисва. През 2007 г. наела за целта лица и оградила имота от всички страни с лека ограда от бетонови колове и оградна мрежа с входна врата, които съществували. В имота поставили и барака за складиране. Ограждането на имота било извършено въз основа на Разрешение за строеж №.... г., издадено на името на ищцата от главния архитект на район „....“, ..... и трасиране на имота, извършено през месец април 2007 г., за което били издадени трасировъчни скици с координати на граничните точки на имот с пл. №...... При издаването на разрешението за строеж на ограда се снабдила от общината със скица на имота №......... от 28.11.2006 г. Със Заповед №..... от 17.01.2012 г., издадена от Изпълнителния директор на АГКК били одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр....., като имот с пл. №..... от кв..... по плана на гр..... първоначално не бил нанесен в кадастралната карта като самостоятелен имот и съответно не била записана в кадастралния регистър като негов собственик. В кадастралната карта бил нанесен поземлен имот с идентификатор...... с площ от 5330 кв. м. в рамките, на който попадал закупения от ищцата имот с площ от 2000 кв. м. Подала жалба и по нея кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на поземлен имот с идентификатор......, като процесния имот, съответстващ на поземлен имот с пл. №..... бил нанесен като самостоятелен поземлен имот с идентификатор...... с площ от 2000 кв. м. Ответниците също били записани като собственици на процесния имот. Излага, че записването на ответниците като собственици на процесния имот било на основание нотариален акт №...... на нотариус..... вписан под №.... в регистъра на НК, с район на действие – Софийски районен съд, вписан с акт №...... г. на Служба по вписванията в гр. София, който пък бил издаден на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ въз основа на Решение №...... от 02.04.2001 г. на ОбПК гр....., Скица №...... от 04.04.2001 г., издадена от ОбПК – гр..... и Удостоверение за наследници №....... г., издадено от район „.......“. Излага, че това решение не можело да легитимира ответниците като собственици на процесния имот, тъй като било издадено неправилно – наследодателят им....... не е бил собственик на имота, предмет на решението към момента на колективизацията му, тъй като собственик на този имот тогава бил наследодателят на нейните праводатели. Излага факта и обосновка в тази връзка. Фактът, че ответниците били записани като собственици на процесния имот се установявало от съдържанието на скица на поземлен имот №....... от 23.08.2021 г. Записването на ответниците като собственици на процесния поземлен имот не съответствало на действителното правно положение. Посочва, че е налице правен интерес от предявения иск, доколкото ответниците оспорили правото на собственост на ищцата в инициирана от нея процедура за одобряване на план за застрояване на процесния имот. В условията на евентуалност ищцата твърди, че ако се приеме, че не е придобила правото на собственост върху процесния имот по силата на нотариалния акт за покупко- продажба от 2000 г., в условията на евентуалност излага, че е придобила процесния имот по давност, тъй като владяла имота непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено за период по-дълъг от 10 години, считано от закупуването му с нотариален акт от 06.06.2000 г. Твърди, че все още владее имота, като към упражняването от нея давностно владение върху процесния имот присъединява и владението върху имота, осъществено от праводателите й. Ответниците не се интересували от процесния имот, никога не били влизали в него, не го обработвали и нямали никакви претенции за същия след 2008 г. Процесният имот бил деклариран от ищцата пред данъчната служба в гр..... след закупуването му през 2000 г., като през целия период от 2000 г. и към момента на подаване на исковата молба заплащала за него на..... данък недвижим имот и такса битови отпадъци. Имотът бил ограден от ищцата с надлежно разрешена ограда от общината, същият бил стопанисван, обработван и почистван от ищцата и семейството й, включително бил изораван с трактор чрез наемане на трето лице за целта. Оградата била поддържана от ищцата, с цел неговото стопанисване, обезопасяване и охрана. За периода след 2008 г. никой не й оспорвал правото на собственост и не предявявал никакви претенции към ищцата спрямо процесния поземлен имот. Претендира разноски. В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците. Считат иска за неоснователен. Излагат подробни факти относно правото на собственост на бащата на ответниците...... Релевират, че с Решение №...... от 17.12.1996 г. е възстановен в стари реални граници имот....7, въпреки че към тази дата има данни в кадастралните планове на „Софгео“, че собственик на този имот бил....., видно от скица №..... от 01.09.1996 г. и копие от разписен лист към кадастрален план на гр....., м......, от които било видно, че имотът бил записан на името на...... С Решение №...... от 17.12.1996 г. ПК възстановила правото на собственост на наследниците на....... върху възстановими, стари реални граници върху нива от 2000 дка, находяща се в землището на гр....., местността.......“. Ищцата била представила договор за доброволна делба от 1956 г., с който....... получил в дял нива от 2 дка в м........“, при съседи: ....... Описаните съседи не съвпадали нито с посочените в Решение №...... от 17.12.1996 г., нито със съседите по скица на...... от 24.07.1995 г., с която скица бил индивидуализиран процесният имот. Към решението нямало скица – неразделна част от него, която да уточни графически как изглежда и къде се намира „възстановеният“ имот. Излагат, че Решение №...... от 17.12.1996 г. е нищожно, тъй като с него е възстановено право на собственост на наследниците на....... в съществуващи стари реални граници на нива от 2000 дка, находяща се в землището на гр....., местността.......“, при граници: наследници на......и, наследници на...... и наследниците на...., а такъв имот....... не е имал. Съответствието било установено от Министерство на земеделието и горите с протокол от 05.12.2000 г. и било констатирано, че планът за земеразделяне на гр..... е влязъл в сила, но в масив 5, който е във възстановени стари реални граници в парцел I от разписния лист към стария кадастрален план е посочен като собственик по преписка...... с площ от 5, 5 дка...... Следвало за нов парцел 2 от 2 дка в м........“ да се отреди имот в масив 1. Комисията решила да преработи частично плана на гр..... в....... Установило се, че по вина на ПК – гр..... погрешно е възстановена собственост на праводателите на ищцата в „реални граници“. Имотът им попадал за възстановяване по план за земеразделяне в....... и следвало там да се определи имот за възстановяване. След влизане в сила на преработката на плана за земеразделяне, ПК – гр..... издала ново решение на наследниците на....... ( праводателите на ищцата) за същия имот по протокола за делба, като им възстановил друг имот на друго място – в м. „......“. Така по едно заявление за един и същ имот наследниците на....... получили два имота. Единият продали на ищцата, а вторият продали на „........ Със Заповед № РД.....17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК била одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр...... По жалба на ответниците заповедта в частта за имот 301 била отменена с Решение №...... от 27.12.2012 г. на АССГ, 25 състав по адм. дело №..... потвърдено с решение №..... от 2013 г. По решението на АССГ съдът върнал административната преписка с указания да се изработи „карта на контактната зона и списък на засегнатите имоти“. Решението на АССГ било потвърдено от ВАС и преписката била върната на СГКК – гр. София през 2013 г. и нямало информация от СГКК – гр. София дали е съставен план на контактната зона. В изпълнение на решението, съдът върнал преписката на АГКК за извършване на процедура по създаване на карта на контактна зона, съответно при застъпване на два или повече възстановени имоти по ЗСПЗЗ по вина на ПК, да се издадат съответните административни актове. Нито АГКК – гр. София била съставила карта, нито имало съставени нови административни актове от ПК, поради което давност не следвало да тече. Заснемането като самостоятелен поземлен имот 322, бивш..... било станало въз основа на Разрешение за строеж №.... г., но това разрешение не можело да обоснове поставянето на оградата към този момент, нито можело да се приеме за начало на придобивен давност срок, тъй като такова разрешение за строеж в район „....“ нямало. Разрешение за строеж №...... г. в район „....“ било от 28.03.2007 г. и касаело други лица, друг имот и изграждане на вътрешна газова инсталация в урегулиран поземлен имот, а не за ограда на имот №...... Обстоятелството, че имотът бил ограден не доказвало владение, тъй като имотът не се ползвал от ищцата никога от 2000 г. Представени били тенденциозни снимки с еднократно присъствие в имота от някакво лице. Представените доказателства за платен данък не касаели този имот. Данъците били плащани за имот..., който дори не бил съседен на процесния имот. Земеделските земи били освободени от плащане на данъци, докато не влязат в регулация, но дори и да били регулирани, плащането на данъци не било доказателство за владение на имота. Претендират разноски. В открито съдебно заседание, проведено на 05.06.2025 г., процесуалният представител на ищцата – адв. Л., категорично изразява становище, че не е налице грешка и/или непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри при нанасянето на границите на процесния имот, а е налице грешка в нанасянето на ответниците като собственици на притежавания от ищцата имот. Сочи, че е налице спор за материалното право по отношение на това кой е собственик на процесния имот от 2 дка, доколкото имало различни документи на различни лица. С оглед предходното обосновава правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и отмяна на констативен нотариален акт, въз основа на който ответниците се легитимират като собственици на процесния имот. С оглед горното, в открито съдебно заседание, проведено на 05.06.2025 г., съдът е изменил доклада по делото, обективиран в определение от 28.07.2022 г., като вместо чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е квалифицирал иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния поземлен имот, като същата обосновава правния си интерес от предявяване на установителен иск за собственост с факта, че ответниците са записани като собственици на процесния поземлен имот с ПИ......, като твърди да е придобила правното основание въз основа на Договор за покупко- продажба, посочен в исковата молба – Нотариален акт №..... г. на нотариус......., както и в случай че съдът отхвърли този иск, алтернативно съдът да признае за установено ищцата за собственик на описания имот на основание давностно владение добросъвестно, или не добросъвестно, с оглед на това какво ще приеме съда, с оглед на събраните доказателства, започнало от датата на покупка на имот до момента на подаване на исковата молба, както и до настоящ момент. Съдът е докладвал и искане да бъде отменен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, а именно Нотариален акт №...... на нотариус..... вписан в Агенция по вписванията с вх. №....... г. като последица на решението по главния иск, както и искане за разглеждане на Решение №...... от 17.12.1996 г. по реда на извънредния съдебен контрол. С протоколно определение от проведеното на 05.06.2025 г. открито съдебно заседание, с оглед направеното от ищцата твърдение и становище в същото съдебно заседание, че не се твърди грешка при нанасяне границите на процесния имот, собственост на ищцата и имотът е правилно нанесен в кадастралната карта, съдът е прекратил производството по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като определението е влязло в сила. Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК на основание разпоредителна сделка - договор за покупко-продажба №...... г. по описа на нотариус....... с № 77 в РНК, евентуално на основание давностно владение, продължило от датата на разпоредителната сделка до датата на подаване на настоящия иск - 14.10.2021 г., както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит с решение по ЗСПЗЗ №...... от 27.09.2002 г. по описа на нотариус..... вписан под №.... в РНК, като последица на решението по главния иск. Установителният иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК е претенция на собственика на имота да установи със сила на пресъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот, като се осуетява занапред възникването на нов спор за материалното право на същото основание. Уважаването на иска предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че той е собственик на процесния имот на соченото основание, както и интерес от установяването му. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. В процесния случай съдът намира, че ищцата, избрала да се защити с положителен установителен иск за собственост, е имала интерес от предявяването му, предвид оспорването на правото на собственост от страна на ответниците, позоваващи се на права изключващи правата на ищцата, а именно на съставения в тяхна полза нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит с решение по ЗСПЗЗ №...... от 27.09.2002 г. по описа на нотариус..... вписан под №.... в РНК, както и реституционно решение №....../02.04.2001 г. на ОбПК – гр...... Предвид горното съдът намира, че производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е допустимо. По предявения установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищцата е да докаже правния си интерес от водене на настоящото производство, както и че е настъпил юридическия факт въз основа, на който твърди да е придобила правото на собственост върху предмета на спора, а именно на поземлен имот с идентификатор...... по кадастралната карта и кадастралните регистри на район „....“ –........, одобрени със Заповед №....... от 06.04.2015 г., издадена от Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 27.12.2019 г., с адрес на поземления имот: гр....., район „....“, местност „.....“, с площ от 2000 кв. м., в рамките на очертаното в исковата молба придобивно основание, а именно на основание разпоредителна сделка - договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...... г. по описа на нотариус......., респективно оригинерно придобивно основание – давностно владение, в това число, че е упражнявала фактическа власт върху имота през определен в закона период от време (5 г. при добросъвестно владение и 10 г. при недобросъвестно), като следва да установи началния и крайния момент, което владение е било спокойно, явно и постоянно. В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че в техния патримониум са налице права, изключващи правата на ищците, ако такива се установят, респективно да установят своите възражения за придобиване на процесния имот, включително възражението си за нищожност на Решение №...... от 17.12.1996 г. Ответниците носят тежест да докажат и спирането или прекъсването на давността. С оглед представените насрещно доказателства - констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка, с определение от 05.06.2025 г. съдът е допълнил доклада по делото, в смисъл, че в тежест на ответниците е да докажат наличие на правното основание за издаване на същите. За доказване на претендираните права и релевираните възражения по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства и са допуснати две съдебно-технически експертизи. По делото е представена скица на поземлен имот №..... г., от която се установява, че нива с площ от 2000 кв. м., находяща се в гр....., местност „.....“ е с идентификатор....... От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...... г. по описа на нотариус....... се установява, че ищцата П. Й......... е придобила собственост върху празно дворно място с площ от 2000 кв. м., съставляващо имот с планоснимачен №..... от квартал.... по плана на гр....., местност..... по скица, а по нотариален акт.......“, при граници по нотариален акт: път; наследници на......; наследници на......; наследници на...., а по скица: път; имот пл. №..... и имот пл. №....7. Видно от представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот №...... г. на праводателите на ищцата -......, на основание влязло в законна сила решение №...... от 17.12.1996 г. на ПК при община...., при съответните идеални части за всеки един от праводателите, е признато правото на собственост върху недвижим имот - празно дворно място с площ от 2000 кв. м., съставляващо имот с планоснимачен №......., нанесен в кадастрален лист №...... по неодобрения кадастрален план на гр....., местността......., София, при граници: път; наследници на......; наследници на......; наследници на..... От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №...... от 23.09.2022 г., издадено от....., район.... праводателите на ищцата са наследници на........ Видно от представеното по делото Решение №...... от 17.12.1996 г. на ПК, община...., на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено на наследниците на....... в стари реални граници правото на собственост върху нива от 2000 дка, находяща се в землището на гр....., в местността.......“, при граници: път; наследници на......; наследници на......; наследници на...., като възстановеният имот е заявен с № 3 от заявление с вх. № 0...../13.01.1992 г. на...... и е установен с договор за делба от 1956 г., представен по делото (на л. 20-24), видно от който, съгласно дял VI, т. 5 от същия, на....... е постановен в дял имот – нива от 2000 декара, находяща се в местността.......“, при съседи: ....... От представеното по делото заявление с вх. 637/1 от 13.01.1992 г., подадено от...... до ПК, община...., се установява, че същият е заявил да му бъде възстановена собствеността върху няколко земеделски земи, находящи се в землището на гр....., сред които и нива от 2 дка, находяща с м........“ (съгласно пореден номер 3 от заявлението). Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит с решение по ЗСПЗЗ №...... от 27.09.2002 г. по описа на нотариус..... вписан под №.... в РНК, на основание влязло в сила Решение №....../02.04.2001 г. на ОбПК – гр....., на ответниците П. В. Н. и Ц. В. А., в качеството им на наследници на....., е признато правото на собственост върху недвижим имот – нива, находяща се в землището на гр....., с площ от 5330 кв. м., съставляваща поземлен имот №........., находяща се в местност „.....“ по картата на землището, шеста категория, при граници/съседи: №...... – нива на насл. на...... №....... – пасище, мера на.....; №....... – полски път на.....; №...... – полски път на.....; №...... – нива на насл. на.....; №....... – нива на насл. на...... От представеното по делото Решение №....../02.04.2001 г. на ОбПК – гр....., на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на..... е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на недвижим имот – нива от 5.330 дка, шеста категория, находяща се в местност „.....“, съставляваща имот №......... по картата на землището, при граници/съседи: №...... – нива на насл. на...... №....... – пасище, мера на.....; №....... – полски път на.....; №...... – полски път на.....; №...... – нива на насл. на.....; №....... – нива на насл. на...... Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №.... от 20.07.2017 г., издадено от....., район „.......“ ответниците са законни наследници на...... По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...... г. по описа на нотариус..... с рег. №.... в РНК, от който се установява, че.......... са продали на „....... съсобствения си наследствен недвижим имот, а именно поземлен имот от 2000 кв. м. с пл. №......., находящ се в м. „......“ в землището на гр....., при съседи по скица: имот пл. №..... – нива на наследници на......, имот пл. №....... – нива на наследници на......., имот пл. №....... – нива на наследници на........, имот пл. №...... – нива на наследници на....... и имот пл. №........ – полски път на...... При удостоверяването на нотариалния акт нотариусът се е позовал на установяващото собствеността Решение по ЗСПЗЗ №...../02.04.2001 г. на ПК, община..... По така представените от страните писмени доказателства, представляващи титули за собственост се установява, че ищцата се легитимира като собственик на празно дворно място с площ от 2000 кв. м., съставляващо имот с планоснимачен №..... от квартал.... по плана на гр....., местност..... по скица, а по нотариален акт.......“, при граници по нотариален акт: път; наследници на......; наследници на......; наследници на...., а по скица: път; имот пл. №..... и имот пл. №....7, а ответниците се легитимират като собственици на нива, находяща се в землището на гр....., с площ от 5330 кв. м., съставляваща поземлен имот №........., находяща се в местност „.....“ по картата на землището, шеста категория, при граници/съседи: №...... – нива на насл. на...... №....... – пасище, мера на.....; №....... – полски път на.....; №...... – полски път на.....; №...... – нива на насл. на.....; №....... – нива на насл. на...... За установяване факта на владението върху процесния имот от страна на ищцата са ангажирани свидетелски показания, чрез разпит на двама свидетели –...... За да разреши спора за собственост, съдът трябва на първо място да установи дали правата, които предявяват страните, се отнасят за един и същ обект. Идентичността следва да бъде установена с категоричност и не може да почива на предположения (в този смисъл е решение № 60078 от 13.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2020 г., II г. о., ГК). За изясняване на спора от фактическа страна и установяване идентичността на процесния имот, а именно на празно дворно място с площ от 2000 кв. м., съставляващо имот с планоснимачен №..... от квартал.... по плана на гр....., местност..... по скица, а по нотариален акт.......“, с имота, установен с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит с решение по ЗСПЗЗ №...... от 27.09.2002 г., чрез който ответниците се легитимират като собственици на същия, по делото са допуснати съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. С. К., и повторна такава, изготвена от вещо лице инж. Л. М.. След запознаване с писмените доказателства по делото и след извършени проверки в СО-НАГ, СО-архив на кадастрални планове, СО, район „....“ АГКК, както и след оглед на място и контролни измервания на процесния имот, в отговор на поставените към експертизата задачи вещото лице инж. С. К. дава следното експертно заключение: Процесният имот не е урегулиран и не е бил регулиран в нито един момент от съществуването си, както и не е бил част от урегулиран поземлен имот. Същият е с идентификатор по действащите КККР...... и с площ от 2000 кв. м. В кадастрален план, изработен през 1982 г. за района, в който попада и процесният имот е бил заснет имот с пл..... и нанесен като нива и групи с овощни дървета, като същият е бил актуван като държавен с АДС № 396 от 02.08.1971 г. През 1996 г. върху оригинала на кадастралния план по преписка №..... от 01.09.1995 г. е бил попълнен имот с пл. №....7, като собственост на..... (въз основа на записка № 31 том 27 от 21.06.1943 г. – л. 246 от делото). През 1997 г. по молба (№ 94-00-233 от 27.03.1997 г.) на наследниците на....... върху североизточната част от ПИ....7 е бил нанесен имот с пл. №....... с площ от 2000 кв. м., на който имот впоследствие границите са били променени, като първоначално нанесените в кадастралния план граници са били задраскани, а върху плана са били нанесени нови граници на ПИ №....7, които са идентични с границите на парцел 1 от кв. 5. В разписния лист към плана от 1982 г. е попълнен имот с пл. №......., за който въз основа на Решение №...... от 17.12.1996 г. на ПК, община...., като собственици на имота са записани наследници на........ При проследяване изменението на КВС на гр....., м...... вещото лице е установила, че при първоначалното определяне на начина на възстановяване на имотите за масив 5 е било предвидено те да се възстановяват с план за земеразделяне, като впоследствие на основание решения за възстановяване на имоти във възстановими стари реални граници, които се нанасят и в кадастралния план, границите на имотите се прецизират в съответствие с определените граници по КВС за масив 5 и въпреки, че същите не съществували като изцяло запазени на място, имотите в масив 5 били възстановени като имоти в съществуващи и възстановими стари реални граници. Експертът посочва, че планът за земеразделяне на гр..... е бил обявен в ДВ бр. 65 от 09.06.1998 г., като след влизането му в сила е констатирано, че има дублиране на имота на праводателя на ищцата с част от имота на ответниците, поради което комисия, назначена със заповед на Министъра на земеделието и горите, е констатирала погрешно нанесените в масив 5 на плана за земеразделяне на гр..... имоти и собственици, поради което същата е решила да бъде преработен плана по отношение на масив 5, парцели 1 и 2 (процесният имот) и 7, като за имота от 2 декара по преписка с №..... (на праводателите на ищцата) да бъде отреден парцел в масив 1 като част от парцел 4 (този новообразуван парцел след преработката получава номер 55 от масив 1). Вещото лице посочва, че преработката на плана е извършена въз основа на Заповед...... от 31.01.2000 г., след която преработка на наследниците на..... е било издадено решение въз основа на преработения план, като им е възстановен имот......... с площ от 5330 кв. м., в който имот се включвал и процесният. Вещото лице е установило, че в кадастралната основа на регулационния план на гр....., м......, одобрен със Заповед....... от 29.03.1985 г., северно от кв..... са нанесени имоти с пл. №....7 и №..... (процесният имот), като първоначално е бил нанесен само имот с пл. №....7 с площ от около 7000 кв. м., а впоследствие върху североизточната част от ПИ....7 е нанесен и процесният ПИ......., който е идентичен с ПИ..... (видно от заповед за отписване на процесния имот от актовите книги за държавна собственост - л. 26 по делото), като същият попадал извън границата на регулационния план, но в обхвата на строителните граници на гр...... През 2008 година въз основа на допусната процедура от собствениците на ПИ....... е бил изработен проект на план за застрояване за процесния по делото ПИ......., който е бил внесен за одобряване на ОЕСУТ, но поради възражение на ответниците срещу приемането му, аргументирано, че те са собственици на целия ПИ........., включително на ПИ......., процедурата е спряна до решаване на спора за собственост по съдебен ред. Експертът посочва, че след влизане в сила на кадастралната карта за района, одобрена със Заповед...... от 17.01.2012 г., в същата е бил нанесен ПИ с идентификатор...... с площ от 5330 кв. м., който е идентичен на парцел 1 от масив 5 по преработения план за земеразделяне, а като собственици на имота са били вписани ответниците. Сочи, че със Заповед...... от 06.04.2015 г. кадастралната карта е била изменена, като имот с идентификатор...... е бил разделен на два имота с идентификатори...... и......, а със Заповед от 27.12.2019 г. в процесния имот са вписани като собственици както ищцата, така и ответниците. Вещото лице е установила, че процесният имот с идентификатор...... по КККР на СО, район „....“ е идентичен с имот с пл. №....., който е предмет на нотариален акт №..... г., както и на констативен нотариален акт №...... г., като е констатирала, че имотът, предмет на...... от договора за доброволна делба от 1956 г. не е идентичен с процесния такъв. Посочено е че не може да се установи идентичност на процесния имот с имота, предмет на Решение №...... от 17.12.1996 г. на ПК, община...., доколкото в същото не е посочен имот с конкретен планоснимачен номер или други белези освен местност и съседи на имота, а именно наследници на......, наследници на...... и наследници на...., като при направеното изследване вещото лице е установила, че на...... е бил възстановен имот №......., който е съседен от изток на процесния имот, на.... е бил възстановен имот №....., който не е съседен на процесния, а се намира през един имот и път в западна посока, а останалите описани в решението съседи не са установени в близост до процесния имот. В експертизата се посочва, че процесният имот представлява североизточната част от имота, предмет на нотариален акт №....... г., както и на Решение №...... от 02.04.2001 г. на Общинска служба по земеделие и гори - гр..... -....., издадено въз основа на заявление вх. №...... от 01.06.1992 г., подадено от...... На въпроса дали е налице идентичност (припокриване) на местностите.......“, ..... и „.....“ в землището на гр....., вещото лице е отговорила, че такава не е налице, като е посочила, че местността.......“ е идентифицирана като дола, намиращ се западно от квартал 1 по регулационния план на гр....., а имотите в него попадат в масиви 1, 2 и 29 по КВС на гр....., като тази местност не е идентична с местност..... и м. „.....“, а се намира в североизточна посока от тези местности. При направените от вещото лице оглед и контролно измерване на място, е установено наличието на ограда от бетонови колове и телена мрежа по границите на ПИ......, като оградата се виждала и от сателитни снимки за района. На въпрос дали процесният имот с идентификатор...... по КККР на СО, район „....“ е бил обработван в периода от 2000 г. до настоящия момент, при извършен оглед на място и от сателитни снимки, вещото лице е установила, че от 2008 г. до момента на наличните в интернет сателитни снимки за района, процесният имот е бил поддържан през годините, като тревната му покривка се различава от тази на съседните имоти, които не са били поддържани/косени. При изслушване на заключението на СТЕ в открито съдебно заседание, проведено на 08.06.2023 г., вещото лице С. К. поддържа заключението и обяснява, че разглежданата идентичност между процесния имот и всички останали описани имоти по изследваната документация е базирана не само на това дали има съвпадение на съседите, но и дали има нанасяне в кадастралния план и регулационния план на имот с идентификатор с последни цифри 322, като посочва, че такова нанасяне няма. В тази връзка поддържа, че имотът, предмет на Решение №...... от 17.12.1996 г. на ПК, община.... не е идентичен с процесния имот с идентификатор с последни цифри 322, както и че не е налице припокриване на местностите.......“ и...... По делото е допусната и приета повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. Л. М.. За да отговори на поставените въпроси, вещото лице е анализирало всички относими документи и е изготвило комбинирана скица (приложение 1) и схема с разпределение на местностите в землищата на гр..... и кв. „.....“ (приложение 2). От заключението на вещото лице М. се установява, че процесният ПИ с идентификатор...... по КККР на СО, район „....“ е идентичен с ПИ с пл. №....., който е идентичен с ПИ с пл. №......., нанесен в кадастралния план през 1997 г. С Решение №....../17.12.1996 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на....... в съществуващи (възстановими) стари реални граници в землището на гр....., м........“, при съседи: път, насл. на......, насл. на......, насл. на..... Вещото лице сочи, че това решение е само за признаване на правото на собственост, а не е възстановително решение и поради това, поради което в него не бил посочен номер на имот по КВС, или КП. При анализ на комбинираната скица вещото лице е установил съвпадение от изток на ПИ....... по КВС, идентичен с ПИ ПИ с пл. №..... по предходния КП, идентичен с ПИ..... по КККР на насл. на........... и от запад на ПИ..... по КВС, идентичен с ПИ част от ПИ с пл....., идентичен с ПИ.... на насл. на......... и път, като тези имоти са възстановени в местностите „.....“ и „......“. Вещото лице e установено, че местностите „.....“ и.......“ не се припокриват (видно от схемата на местностите - приложение 2), като разстоянието между същите е около 360 м., а между тях е местността „......“. При направените от вещото лице справки в регистрите и документите на ОСЗ в м........“ не е установена идентичност на процесния имот с имота, предмет на дял 5, т. 5 от протокола за доброволна делба от 06.03.1956 г., с който на....... е предоставена нива от 2 дка в м........“, при съседи: ...., доколкото в м........“ и в съседните местности „.....“ и м. „......“ не се установяват подобни имена на съседи. По същата причина, а именно липса на съвпадение по отношение на съседите, вещото лице не е установило идентичност на процесния имот с имота, предмет на нотариален акт №...... г., с който..... е признат за собственик на имот по т. 9 от нотариалния акт, а именно на нива в м........“ от 2 дка, при съседи: ..... В отговор на поставения въпрос дали е налице идентичност (припокриване) на местностите м........“, ..... „.....“ и „....“, вещото лице категорично заключава, че местностите.......“ и „.....“ не са идентични, респ. не се препокриват, а са на разстояние една от друга на около 360 метра, като между тях се намира една голяма местност „......“. Посочва, че м. „....“ е разположена западно от м. „.....“ на около 300 метра и между тях също е м. „......“, м...... е по регулационния план на гр....., одобрен със заповед №......./29.03.1985 г. Проследявайки развитието на кадастралния план на района на процесния имот, вещото лице е установило следното: първия кадастрален план на района на процесния имот е изработен през 1973 г., към който няма разписен лист, като е нанесен ПИ с пл. №....., който е без затворени граници; през 1982 г. е изработен кадастрален план, в който за района на процесния имот е нанесен ПИ с пл....., който е записан като държавен; през 1996 г. е попълнен имот с пл. №....7 и като собственик на същия е записан.....; през 1997 г. в кадастралния план, като част от ПИ с пл. №....7, е нанесен ПИ с пл. №....... с площ 2000 кв. м. и със собственик......., като в КВС първоначално е нанесен имота на..... с номер пи........., а към настоящия момент в КККР са нанесени и двата имота със идентификатори както следва: ПИ...... и....... В отговор на поставения въпрос едни и същи ли са представените по делото документи за доказване собствеността, въз основа на които е издадено Решение №....../17.12.1996 г., с което на наследниците на....... е възстановена собствеността върху нива от 2 дка в м........“, с Решение по ЗСПЗЗ №...../02.04.2001 г. на ПК, ...., вещото лице е направил следните констатации: съгласно установеното в протокол от 15.12.2000 г. на комисия, назначена със заповед на Зам. министъра на МЗГ, планът за земеразделяне на гр..... е влязъл в сила с обява в ДВ, бр. 65/09.06.1998 г., след което в масив 5, във възстановими стари реални граници, в парцел 1 от разписния лист към стария кадастрален план се е попълнил собственик по преписка с №...... с площ от 5.5 дка –..... и неправилно е образуван нов парцел 2 от 2 дка в м........“, отреден по преписка №...... Комисията е установила, че местността.......“ попада в масив 1 и 2 по плана за земеразделяне, като част от нея попада в землище на „.....“ и в застроена територия, поради което имота от 2 дка в м........“, отреден по преписка №....., е следвало да се отреди в масив 1, част от парцел 4 (остатъчен фонд), поради което комисията е решила частично да се преработи плана за земеразделяне, за което е издадена заповед....../31.01.2000 г. След решението на комисията за имота на....... е отреден ПИ....... по КВС с площ от 2 дка (отразен като имот с....5 на скица-проект - приложение 4 от СТЕ), който според вещото лице е идентичен с ПИ....... с площ от 2000 кв. м. Експертът е установил, че решение на ОСЗ с №..... от 02.04.2001 г. (което не е представено по делото) е отразено в имот....... по КВС, идентичен с ПИ....... по КККР. Вещото лице посочва, че този имот, представляващ нива от 2000 кв. м., ПИ....... по КВС на гр....., находящ се в м. „......“, е продаден от наследниците на....... на „......., съгласно нотариален акт №...... г., като впоследствие същият отново е продаден на....... (видно от извадка от кадастралния регистър – приложение 5 от СТЕ). При изслушване на заключението на СТЕ в открито съдебно заседание, проведено на 05.06.2025 г., вещото лице Л. М. поддържа заключението и уточнява, че при отговора си на въпрос № 1 е имал предвид, че не може да се установи идентичност на имота по протокол за доброволна делба от 06.03.1956 г., дял 5, т. 5 с процесния имот, нанесен към настоящия момент с номер на ПИ...... по КККР на район „....“, като това заключение е направил и въз основа на заседание на комисията, назначена със заповед на Министъра на МЗГ, която е установила, че този имот грешно е нанесен на това място, тъй като местността.......“ продължавала и в масив 1, и че за да бъде нанесен там където трябва, т. е. в м........“, където масива е с план за земеразделяне и тъй като планът за земеразделяне е влязъл в сила през 1998 г., то единствения вариант е било същият да бъде нанесен в остатъчния фонд, където всъщност е бил нанесен с №....... по КВС, в м. „......“, съгласно решението на комисията на МЗГ за частична преработка на плана на гр...... Експертът пояснява, че впоследствие, след влизане в сила на кадастралната карта, този имот е променил номера си и е станал с идентификатор......., само че преди това, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №....... г., същият имот е продаден на „......., а впоследствие на........ Пояснява, че нито един от съседите, описани в договора за доброволна делба от 1956 г. не съвпада със съседите, които са отразени в имота, отразен в м. „.....“ с идентификатор......, както и че местностите.......“ и „.....“ също не съвпадат. На въпрос на съда: графически или фактологически, съобразно историята на решенията и заповедите, касаещи процесния имот, се твърди идентичност на имот с идентификатор с...... и имот с идентификатор......., вещото лице категорично заявява, че тези имоти не съвпадат графически и не твърди идентичност на същите в кадастралната карта, а такава само по отношение на историята на решенията и заповедите, свързани с възстановяването на собствеността им. На въпрос на съда: налице ли е частична идентичност между описания в Решение №...... от 02.04.2001 г. имот, възстановен на наследниците на Н. и процесния имот с идентификатор......, и попада ли частично или изцяло този имот с идентификатор...... в границите на така възстановения с Решение №...... от 02.04.2001 г. имот, вещото лице дава категоричен отговор, че същият не попада в посоченото решение и няма идентичност между двата имота, като впоследствие имот с идентификатор...... изцяло е нанесен в границите (североизточната част) на описания според Решение №...... от 02.04.2001 г. имот. Съдът кредитира и двете заключения на съдебно-техническите експертизи, доколкото същите са обективно, пълно и компетентно изготвени, като двете експертизи са взаимнодопълващи се и кореспондиращи с относимите по делото писмени доказателства, като и двете вещи лица дават подробна реконструкция на историята на процесния имот, като в крайна сметка достигат до еднозначен извод за неговото местоположение и принадлежност, а именно, че спорният имот с идентификатор...... по КККР на СО, район „....“ попада изцяло в границите на имота на ответниците, възстановен на техния наследодател...... на основание реституционно решение №...... от 02.04.2001 г. на ПК, община...., и двата с предишен идентификатор....... От изложеното до тук следва извод, че и двете страни основават правата си върху спорния недвижим имот на земеделска реституция, а настоящият спор се концентрира върху това чие реституционно решение е правилно и валидно и дали ищцата е придобила собствеността върху спорния имот с идентификатор...... по КККР на СО, район „....“ на основание разпоредителна сделка – договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...... г. по описа на нотариус......., евентуално на оригинерно придобивно основание – давностно владение. По първото заявено придобивно основание – разпоредителна сделка съдът намира следното: Ищцата се легитимира като собственик на процесния имот с идентификатор...... по КККР на СО, район „....“, представляващ съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...... г., празно дворно място с площ от 2000 кв. м., съставляващо имот с планоснимачен №..... от квартал.... по плана на гр....., местност..... по скица, а по нотариален акт.......“, при граници по нотариален акт: път; наследници на......; наследници на......; наследници на...., а по скица: път; имот пл. №..... и имот пл. №....7. От своя страна праводателите на ищцата, които са наследници на......., са се легитимирали като собственици с Решение №...... от 17.12.1996 г. на ПК, община..... Последното е оспорено от ответниците като нищожно по довод, че със същото на наследниците на....... е възстановено правото на собственост на имот, представляващ нива от 2 дка, находяща се в землището на гр....., м........“, при граници: на наследниците на......, наследници на...... и наследници на...., като такъв имот....... не е притежавал, съответно ПК, община.... е възстановила грешен имот, който не е бил заявен за възстановяване, както и по аргумент, че към това решение липсва скица, която е неразделна част от него, която да уточни графически как изглежда и къде се намира възстановеният имот, поради което са отправили и искане до съда да извърши косвен контрол на това решение. Решението на поземлената комисия е индивидуален административен акт и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК дава възможност в исковия процес неговата материална законосъобразност да бъде проверена по възражение на ответниците, които не са участвали в производството по издаването му, но само по възражения, основани на факти, настъпили след колективизацията на земеделската земя. Както следва от разясненията, дадени с ТР № 9/2012/07.11.2012 г. по т. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да се защитава срещу решението на органа на поземлената собственост с възражения за наличие на обстоятелства, възпрепятстващи възстановяването на имота, възникнали след неговото обобществяване, но не и с възражение, че имотът не е бил собственост на ищеца (респ. на наследодателя на ищеца или на наследодателя на праводателя му) към момента на колективизацията, както и че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Въпросът чия собственост е бил имотът в миналото, към момента на образуване на ТКЗС, може да бъде поставен и подлежи на обсъждане само при повдигнат спор за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, какъвто не е настоящият случай. От друга страна, съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 152/10.01.2018 г. по гр. д.....2/2017 г., I ГО на ВКС, решение № 15/25.01.2011 г. по гр. д. № 1302/2009 г., II ГО на ВКС, решение № 407/13.07.2010 г. по гр. д. № 289/2009 г. на I ГО на ВКС и решение № 201/30.06.2010 г. по гр. д. № 79/2009 г. на II ГО на ВКС., при наличие на възражение за нищожност или за материална незаконосъобразност на решение на ОСЗ, съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол, ако тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. При наведен довод за нищожност на индивидуален административен акт следва да се имат предвид и задължителните указания, дадени в т. 2 на ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС и т. 4 на ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС. В т. 2 на ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС са изложени съображения, че доколкото актът на администрацията има значение за разрешаване на възникнал между страните гражданскоправен спор, съдът може да контролира нищожността и с оглед на това да приеме съществуването или не на определено правоотношение по пътя на косвения съдебен контрол. В същия смисъл са и указанията относно пределите на косвения съдебен контрол върху индивидуалните административни актове, постановени в производството по възстановяване на собствеността, осъществяван в исковото производство по спорове за право на собственост, дадени в т. 4 на ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС по т. д...../2005 г., като в същото е прието, че косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция. Според настоящия състав така даденото разрешение следва да намери приложение и при възражение за нищожност или материална незаконосъобразност на решение за възстановяване на собствеността, постановено по реда на ЗСПЗЗ и доколкото възражението се прави от лице, което не е взело участие в административното производство и не разполага с правото на самостоятелна жалба срещу постановения в това производство индивидуален административен акт, то оспорването не е обвързано с установените в ЗСПЗЗ срокове. Производството по ЗСПЗЗ е административно и води до придобиване на собственост върху възстановявани земи само ако са били налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и е издаден валиден административен акт (решение на поземлена комисия, сега Общинска служба по земеделие) за възстановяването на собствеността. Решението на органа по поземлената собственост има конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта (земеделската земя), така и по отношение на субектите на собствеността (така ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК; решение № 413 от 1.07.2009 г. по гр. д. № 1751/2008 г. на ВКС, II г. о.; решение № 626 от 14.10.2009 г. по гр. д. № 1247/2008 г. на ВКС, III г. о. и мн. др.). Решението на органа на поземлената комисия действа за в бъдеще и е актът, който легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността, т. е. то е годно основание за придобиване на собствеността върху възстановената земя по смисъла на чл. 77 ЗС. С него собствеността се възстановява в полза на...., което е било собственик на земята към момента на нейното масовизиране, а ако е починало – на неговите наследници (чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ). ЗСПЗЗ предвижда два способа за възстановяване на правата на собствениците – в съществуващи (възстановими) стари реални граници, когато такива съществуват върху терена съгласно чл. 18а ППЗСПЗЗ или е възможно да бъдат установени чрез картни материали, снимки и др. съгласно чл. 18б ППЗСПЗЗ, а когато старите граници не могат да бъдат установени – в нови реални граници с план за земеразделяне. Значението на придобивно основание имат само две категории решения на органа по поземлената собственост, а именно: 1) решението, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници върху индивидуално определен имот – чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, каквито са процесните решения на ПК, община...., на които се позовават страните по делото и 2) решението по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собственост върху индивидуално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне. Оспореното Решение №...... от 17.12.1996 г. на ПК, община.... е такова по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на наследниците на......., в съществуващи (възстановими) стари реални граници, правото на собственост върху нива от 2000 дка, находяща се в землището на гр....., в местността.......“, при граници: път; наследници на......; наследници на......; наследници на..... Към решението не е приложена издадена от поземлената комисия скица, като на страница 2 от същото е отбелязана забележка, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделски имот е необходима скица с точните размери на имота. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. В практиката на ВКС се сочи, че правното действие на решенията на поземлените комисии за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи следва да се преценява съобразно действащата към момента на постановяването им редакция на закона, като разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ до изменението й в ДВ бр. 45/1995 г. не поставя изискване към решението за възстановяване на собственост в съществуващи /възстановими/ реални граници да се прилага скица. Съгласно действащата през този период редакция на чл. 18ж ППЗСПЗЗ в решението за възстановяване на собственост в съществуващи или възстановими реални граници се описват размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с основанията за тях. По смисъла на чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ съществуващи на терена стари реални граници на имотите са тези, които представляват топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и др., а възстановими- които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС, стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите служби на общината. С оглед на това следва се приема, че до изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 45/1995 г. наличието на скица към решението на поземлената комисия не е елемент от фактическия състав на реституцията на имотите в съществуващи (възстановими) реални граници. Съдържащото се след изменението на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 3 от ЗСПЗЗ изискване за скица към решението цели да бъдат индивидуализирани подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделските имоти, които се намират извън границите на урбанизираните територии. Нещо повече, в своята практика ВКС приема, че и след въвеждането на това изискване, липсата на скица не сочи на незавършена процедура по възстановяване на собствеността в съществуващи (възстановими) реални граници, ако в текстовата част на решението на органа по поземлена собственост възстановеният имот е достатъчно индивидуализиран чрез посочване на неговия номер по стар кадастрален план или по действащ към момента на постановяване на решението подробен устройствен план (в този смисъл са решение № 152/10.01.2018 г. по гр. д.....2/2017 г. на ВКС, I г. о., решение № 93 от 7.06.2013 г. по гр. д. № 883/2012 г. на ВКС, I г. о.; решение....9 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4359/2013 г. на ВКС, II г. о., решение № 219 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 807/2010 г. на ВКС, I г. о. и др.). В конкретния случай, обаче, тази практика следва да се счита за неприложима, доколкото от една страна оспореното Решение №...... от 17.12.1996 г. на ПК, община.... е постановено (на 17.12.1996 г.) след изменението на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, респективно към датата на неговото постановяване е било е налице изискване на скица към решението, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че възстановеният с Решение №...... от 17.12.1996 г. на ПК, община.... не е урбанизиран (респ. не е налице предвиденото изключение за наличието на скица към решението) и не е достатъчно индивидуализиран, като в същото липсва посочване на кадастрална единица по стар кадастрален план, която непълнота и липса лишава акта от конститутивно му действие, а от друга страна, от съществено значение за изхода на делото е именно въпросът за идентичността на имота, описан в решението на органа по поземлената собственост съобразно действащ устройствен план, с действително притежавания от наследодателя на праводателите на ищцата имот преди обобществяването. Преценката за наличие или липса на такава идентичност предопределя извода за валидност на произнасянето на административния орган, при което в исковия процес за собственост, в който гражданският съд дължи инцидентно произнасяне по валидността на административните актове с обуславящо значение (чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК), въпросът може и следва да бъде изяснен посредством специализирана техническа експертиза, тъй като предполага специални знания (чл. 195, ал. 1 ГПК). В тази връзка следва да се посочи, че в преобладаващата си част и двете приети и кредитирани от съда съдебно-технически експертизи се припокриват, като и двете категорично изключват идентичност на имота, възстановен с Решение №...... от 17.12.1996 г. на ПК, община...., с действително притежавания от наследодателя на праводателите на ищцата имот преди обобществяването, съгласно дял V, т. 6 от договор за доброволна делба от 06.03.1956 г., на който се основават собственическите права на ищцата, както и наличието на идентичност на последния с процесния имот с идентификатор...... по действащата кадастралната карта и кадастралните регистри на....., район „....“. В подкрепа за липсата на идентичност на притежавания от наследодателя на праводателите на ищцата имот преди обобществяването, съгласно дял V, т. 6 от договор за доброволна делба от 06.03.1956 г., с този, възстановен на същия по силата на реституционното решение, е и различието в описанието на съседите/границите в тези титули за собственост, като нито един от посочените в тях съседи не съвпада. С оглед гореизложеното, съдът намира, че Решение №...... от 17.12.1996 г. на ПК, община.... е нищожно като издадено от некомпетентен орган, доколкото ЗСПЗЗ овластява органа на поземлената собственост да възстановява в полза на правоимащите само действително притежавани в миналото собственически права (чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ), но не и да „учредява“ право на собственост върху имоти, различни от действително притежаваните преди обобществяването под предлог, че е налице идентичност с подлежащ на възстановяване имот, каквато идентичност обективно не съществува (в този смисъл е решение № 93/ 7.06.2013 г. по гр. д. № 883/2012 г., II г. о. на ВКС). Без значение в случая е дали е изпълнен фактическият състав по завършване на процедурата по възстановяване на собствеността и валидността на решението за възстановяване на собствеността, предвид установената липса на задължителен реквизит към същото – скица, доколкото по вече изложените съображения този административен акт в случая се явява нищожен на друго, самостоятелно основание. За пълнота и правна прецизност съдът намира за необходимо да посочи, че през 2000 г. комисия на МЗГ е констатирала застъпване на процесния имот с имота на ответниците - наследниците на....., респективно, че същият е нанесен неправилно, поради което със Заповед....../31.01.2000 г. е постановила частично преработване на плана на гр....., вследствие на което с друго възстановително решение (Решение по ЗСПЗЗ с №...../02.04.2001 г. на ПК, община....), на наследниците на....... е отреден нов имот с пл. №....... по КВС, находящ се в м. „......“, идентичен с имот с идентификатор....... по сега действащите КККР на СО, район „....“, като погрешно нанесения имот, преди частичното преработване, е заличен (в този смисъл са и двете заключения на съдебно-техническите експертизи), а видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...... г. по описа на нотариус..... с №.... в РНК имот с пл. №......., находящ се в м. „......“, е продаден от наследниците на....... на трето за делото лице – „......., като при съставянето на нотариалния акт нотариусът се е позовал на удостоверяващо собствеността решение по ЗСПЗЗ с №...../02.04.2001 г. на ПК, община..... При това положение следва, че едва след постановяване на второто възстановително решение на органа на поземлената комисия, а именно Решение по ЗСПЗЗ с №...../02.04.2001 г. на ПК, община...., процедурата по възстановяване на процесния имот е завършена, респективно това решение е произвело своето конститутивно действие. Решението е по чл. 27 от ППЗСПЗЗ - възстановяване на собствеността по плана за земеразделяне, именно когато старите реални граници не могат да се установят. Вещите лица изрично отбелязват, че за наследниците на....... (чиито права са продадени на ищцата) няма признати стари реални граници и техният имот е определен след преработка на плана за земеразделяне със Заповед....../31.01.2000 г. Именно на тази база е издадено Решение №...../02.04.2001 г. по чл. 27 ППЗСПЗЗ — не по чл. 14 ЗСПЗЗ за стари реални граници. Съдът приема, че Решение №....../17.12.1996 г. на ПК-...., на което се позовава ищцата, не може да породи вещнопрехвърлителен ефект. Основанията са следните Първо, вещите лица установиха, че решението е издадено без приложена скица, при липса на точни данни за местоположението на имота и без доказателства за възстановяване в стари реални граници. Именно поради допуснати фактически грешки и несъответствия е последвала частична преработка на плана за земеразделяне, извършена със Заповед №....../31.01.2000 г. на министъра на земеделието на основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ. Безспорно по делото е установено, че за процесния район е издадена и обнародвана Заповед №....../31.01.2000 г. на Министъра на земеделието на основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ, с която е извършена частична преработка на плана за земеразделяне. Съгласно чл. 34в ЗСПЗЗ от момента на обнародването на такава заповед в „Държавен вестник“ се обезсилват по право всички решения на общинската служба по земеделие и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите имоти. В настоящото производство страните не спорят относно нейното съествуване и действие. Поради това съдът приема, че с влизането в сила са настъпили последиците по чл. 34в ППЗСПЗЗ и Решение №....../1996 г. на ПК –.... и нотариалният акт на ищцата са обезсилени по право. По въпросът "при преработка на план за земеразделяне новите решения на ПК/ОбСЗ за конкретното отреждане на възстановени земеделски имоти по новия план за земеразделяне в полза на първоначалния собственик предполагат ли възможност да бъдат издадени в полза на последния собственик – приобретател с оглед на вече придобити права на собственост и евентуалното им отпадане с обратна сила след преработка на плана за земеразделяне и обезсилване на първоначалните реституционни решение по силата на закона" ВКС е имал възможност да даде тълкуване в Решение № 25 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2675/2020 г., II г. о., ГК, докладчик председателят..... постановено по реда на чл. чл. 290 ГПК, вр. чл. 34в ЗСПЗЗ и чл. 27 ППЗСПЗЗ, като настоящият съдебен състав споделя мотивите и прилага тълкуванането на висшата съдебна инстаниця, а именно: "Съгласно разпоредбата на чл. 34в ЗСПЗЗ, в случаите по чл. 17, ал. 8 и по § 31, 32 и 34 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г.; изм., бр. 36 и 88 от 1998 г.) от момента на обнародването в "Държавен вестник" на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на общинската служба по земеделие и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти. Доколкото в разпоредбата на чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ е предвидена изрична възможност за преработване на влезли в сила планове за земеразделяне при определени условия и това може да се направи независимо от обстоятелството, дали след реституцията имотите се намират в патримониума на бившите собственици и/или техните наследници, или имат нови собственици по силата на прехвърлителни сделки. В практиката си по конкретни дела, ВКС приема, че обстоятелството, че административната процедура по преработването на плана е възможно да е осъществена след като имотите са станали обект на разпореждане, е без значение за отпадналите с обратна сила транслирани вещни права. Императивният начин на формулировката на чл. 34в ЗСПЗЗ безусловно налага извод, не само че се възстановява собствеността върху имот, засегнат от преработката на плана, обезсилен по право, но и че придобитите въз основа на обезсиления план вещни права на земеделските земи отпадат с обратна сила. При реституция по ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността и индивидуализацията на конкретния обект на правото на собственост се реализира по административен път по силата на индивидуален административен акт - Решение на ПК/ОбСЗ. Именно поради това и тезата за несъществуващо защитимо материално-право на собственост на земеделски имот, обоснована с факта, че придобивно основание - реституция по ЗСПЗЗ вече не съществува поради настъпил правопогасяващ юридически факт, произтичащ от закона - чл. 34в от ЗСПЗЗ, е правно издържана и правилна. Отмененият план за земеразделяне безусловно сочи на липса на защитимо материално право по силата на земеделската реституция, доколкото в новия план липсва имота, определен в полза на лицата-ищци по делото и съответно обуславя липса на активна материално–правна легитимация на същите. Няма съмнение, че съдебната практика еднозначно приема, че по силата на чл. 34в ЗСПЗЗ реституционното решение, определящо обекта на възстановена собственост на земеделски имот, възстановен с план за земеразделяне, се счита обезсилено по право от момента на обнародване в Държавен вестник на заповедта на министъра на земеделието за преработка на плана за земеразделяне, при действието на който е било издадено. С обезсилването му отпада неговото конститутивно действие, а това означава, че възстановените с него имоти губят правното качество на обекти на собственост, без което не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки или на придобивна давност. Следователно, независимо дали ще се приеме, че по силата на чл. 34в ЗСПЗЗ се обезсилват само решенията по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с които се възстановява правото на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне, или и предхождащите ги решения по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, с които това право е признато, не може да се направи извод, че разпореждането със земеделски имот, извършено преди преработката на плана за земеразделяне, запазва вещно-прехвърлително действие и след преработването му, след като първоначално отредените, по вече преработения плана за земеразделяне имоти, не съществуват." С оглед гореизложените съображения, претенцията на ищцата за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК на основание разпоредителна сделка - договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...... г. по описа на нотариус......., се явява неоснователна, тъй като същата се основава на придобита от праводтелите собственост на основание решения по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, което е обезсилено по силата на закона, а освен това и нищижно на различни мотиви, описани по - горе (нищожен административен акт на органа по поземлената собственост - решение за възстановяване във възстановими стари реални граници на имот, който е различен от действително притежавания от наследодателя на праводателите на ищцата преди масовизацията, с оглед на което разпоредителната сделка не е породила своя вещнопрехвърлителен ефект по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗЗД.) Поради неоснователност на иска на придобивно основание разпоредителна сделка, съдът следва да разгледа заявеното от ищцата, в условията на евентуалност, придобивно основание – давностно владение. Институтът на придобивната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно основание – арг. чл. 77, предл. 2 ЗС, като за да е налице владение, следва да се установят в процеса на доказване две материални предпоставки (юридически факти), при проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание – 1) в продължение на определен период от време (чл. 79 ЗС) едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена вещ като корпорално обособен обект, като това фактическо господство като фактическо отношение следва да се изразява в действия, които съответстват на вещните правомощия на собственика (обективният признак на владението) и 2) фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, а именно да се държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост (субективният признак на владението). Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно ал. 2 на същия член, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. От посочената разпоредба следва извод, че добросъвестно владение е налице, когато владелецът упражнява фактическа власт въз основа на правно основание (титул), който по обективни причини (скрити пороци) е негоден да прехвърли собствеността, но владелецът не знае това и има основание да счита, че е станал собственик. В конкретния случай ищцата се позовава на изтекла в нейна полза петгодишна придобивна давност върху процесния имот с идентификатор......, с начален момент от датата на извършване на разпоредителната сделка - договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...... г. по описа на нотариус........ По делото се установи, че тази сделка е сключена с лица, легитимирали се като собственици въз основа на реституционно решение и констативен нотариален акт, като след извършения от съда в настоящия процес косвен съдебен контрол, се установи, че реституционното решение, въз основа на което праводателите на ищцата са се легитимирали като собственици, е нищожно. Предходното води до извода, че нотариалният акт за покупко- продажба от 06.06.2000 г. е без правно действие като титул за прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 70 ЗС, поради което владението на ищцата се квалифицира като недобросъвестно, като приложимият в този случай срок за придобиване по давност е 10 години (чл. 79, ал. 1 ЗС). Както бе посочено по - горе съобразно Решение № 25 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2675/2020 г., II г. о., ГК, докладчик председателят..... постановено по реда на чл. чл. 290 ГПК, с обезсилването по право на рестуционното решение по чл. 18 ж ЗСПЗЗ - "отпада неговото конститутивно действие, а това означава, че възстановените с него имоти губят правното качество на обекти на собственост, без което не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки или на придобивна давност, .... след като първоначално отредените, по вече преработения плана за земеразделяне имоти, вече не съществуват." Освен това, за пълнота на изложението следва да се дабави и това, че съдът счита, че е налице прекъсване течението на давностния срок, доколкото като правен институт, придобивната давност намира приложение само в областта на вещното право, като посредством метода на препращането (чл. 84 ЗС) съответно приложение намират и правилата на чл. 113, чл. 115, чл. 116, чл. 117 и чл. 120 от Закона за задълженията и договорите. Тъй като към института на придобивната давност тези норми се прилагат не непосредствено, а съответно, то при съотнасянето им следва да се отчита специфичността на придобивната давност като институт на вещното право. Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва „с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство“. Съответното приложение на тази норма е основание за безспорно възприетото в теорията и практиката положение, че основание за прекъсване на течението на срока на придобивната давност представлява предявяването на иск за собственост в различните му форми, като съгласно непротиворечивата практика на ВКС всяко действие на собственика, което ясно и недвусмислено заявява претенция за собственост, прекъсва давността. При съобразяване на посочените разпоредби и при обстоен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че в настоящия случай давността е била прекъсната със следните предприети действия за защита на правото на собственика по смисъла на чл. 116, б. „б“ ЗЗД: веднъж на 28.03.2008 г., с подадено от ответниците възражение срещу обявения проект за ПЗ за квартал.... по плана на м......, гр....., в което са възразили срещу проект за застрояване на процесния имот и изрично са заявили, че същият е тяхна собственост, и втори път през 2013 г. с подадена от ответниците жалба пред ВАС, въз основа която е образувано адм. дело №4843/2013 г. по описа на ВАС, в която са оспорили решение №....../27.12.2012 г. по дело №3317 от 2012 г. по описа на АССГ, с което по отношение на имот с идентификатор...... частично е отменена заповед № РД.....17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК за одобряване на КК и КР за землището на гр...... След прекъсването през 2013 г. е започнал да тече нов давностен срок, като към датата на подаване на исковата молба (14.10.2021 г.) не е изтекъл десетгодишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Предвид липсата на изтекъл в полза на ищцата законоустановен давност срок, съдът намира, че е безпредметно обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на института на придобивната давност, както и на събраните в тази връзка доказателства по делото. С оглед горните съображения искът се явява недоказан и на заявеното придобивно основание давностно владение, поради което същият следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвид извода за неоснователност на главните искови претенции, то неоснователно се явява и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит с решение по ЗСПЗЗ №...... от 27.09.2002 г. по описа на нотариус..... вписан под №.... в РНК, като последица на решението по главния иск. По разноските: При този изход на спора право на разноски имат ответниците, които са претендирали такива, като са представили списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства, че действително са сторили разноски в общ размер на сумата от 3436 лева, от които 3000 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.04.2022 г. и 436 лева за депозит за СТЕ. С оглед на направено от ищцата възражение, съдът е извършил преценка относно размера на възнаграждението, изплатено от ответницата, съобразно размерите на адвокатски възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС и при преценка правната и фактическа сложност на производството, проведените заседания и събраните по делото доказателства, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение не е завишено и не е прекомерно, поради което същото се дължи на ответниците в пълен размер, доколкото касае и представителство и защита и на двамата ответници. Така мотивиран, СЪДЪТ