Решение № 200 от 22.10.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 2067/2021 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК. Образувано е по жалба вх. № 20211018114412 на „Л.Б.“ ЕООД, с ЕИК ••••, срещу отказ рег. № 20211011113532-3/15.10.2021г., постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20211011113532, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано заличаване на вече вписани обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, съгласно вписване вх. № 20200106103555 по партидата на дружеството – полета 537, 538 и 550. Заявлението е било отхвърлено, тъй като не е била представена декларация с нотариална заверка на подписа, необходима аналогично на разрешението по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, вр. чл. 38 от ППЗМИП. Жалбоподателят възразява, че отказът е незаконосъобразен, като основно се позовава на потвърден предходен отказ по идентично заявление, където по същество изрично е било възприето, че е недопустимо да се изисква представяне на декларация, че няма данни за вписване на обстоятелства за действителни собственици, а всяко задължено лице по ЗМИП само преценява дали да подаде информация и данни по чл. 61 от ЗМИП, при носене на съответната административно-наказателна отговорност (Решение № 157 от 06.10.2021г. на СГС, ТО, VІ-10 състав по т.д. № 1304/2021г.) Отказът е бил потвърден единствено поради неспазена форма на подаденото заявление, но недостатъците при подаденото настоящо заявление са отстранени. С жалбата се иска оспореният отказ да бъде отменен и да бъдат дадени указания да се извърши исканото заличаване. С подаден отговор Агенция по вписванията потвърждава изложените от длъжностното лице по регистрацията съображения. По жалбата съдът намира следното: Жалба е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и при интерес от обжалването, с нужните приложения. По същество жалбата е основателна. За разлика от вписването на подлежащи на вписване обстоятелства, за които трябва да е предвидено със закон, че подлежат на вписване (чл. 4 от ЗТРРЮЛНЦ) и от обявяването на подлежащите на обявяване актове, за които също трябва да е предвидено със закон, че подлежат на обявяване (чл. 5 от ЗТРРЮЛНЦ), за заличаване на вписано обстоятелство няма изискване за законоустановеност, нито е предвидена административно-наказателна отговорност, ако заличаване не бъде поискано (чл. 40, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ). Задължително заличаване има само в хипотезата на чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ – въз основа на акт на съда, на друг държавен орган и на частен съдебен изпълнител. Поради това няма пречка искане за заличаване на вече вписано обстоятелство да бъде заявено по преценка на търговец и уважено, като заличаването на вписването прекратява занапред действието на вписването (чл. 8), при задължение ново вписване да бъде извършено, ако са налице основания за това (чл. 6 от ЗТРРЮЛНЦ), с носене на административно-наказателна отговорност (чл. 40, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ), съответно с възможно позоваване на трети лица на подлежащото на вписване обстоятелство в хипотезата на чл. 7, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, ако обстоятелството не бъде вписано. За заличаването е достатъчно направено искане в предвидените за това форма и ред, която длъжностното лице проверява съгласно чл. 21, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, и няма основание да бъдат представени документи, аналогични на представените при извършеното вписване. Това е и в случая. Жалбоподателят – еднолично дружество с ограничена отговорност, е поискал, по своя преценка, заличаване на вече вписани обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, което няма основание да му бъде отказано. Не е нужно да се представя декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, вр. чл. 38 от ППЗМИП, тъй като тя, съгласно изричното предвиждане на закона, е при първоначалното деклариране на обстоятелствата, съответно промяна в тях, но не и при заличаването. След въведените със ЗМИП изисквания (чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ЗМИП) за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, за такива вписвания при Агенция по вписванията е било предвидено подаването на заявление образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. да водене, съхраняване и достъпа до търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел), като в съответния регистър се вписват данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание, определени с правилника за прилагане на закона. Декларацията обаче е при вписването. За незаявяване за вписване на данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП се налагат санкциите по ЗМИП (чл. 40, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ). В този смисъл е и предходно постановеното решение на СГС, ТО, VІ-10 състав. При изложеното оспорваният отказ следва да бъде отменен, с указания да бъде извършено исканото заличаване. При вече установената съдебна практика за необжалваемост на решенията на окръжен съд от Агенция по вписванията в тези случаи (отмяна на обжалван отказ), настоящото решение е окончателно (така Определение № 60344 от 08.10.2021г. по ч.т.д. № 1292/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 60369 от 21.10.2021г. по ч.т.д. № 1647/2021г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.). Воден от горното съдът