Решение № 11217 от 19.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2250/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Министър на електронното управленеи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й. С., против Решение № 994 от 18.07.2024 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХІ н.с., постановено по а.н.д. № 5261 по описа на съда за 2023 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № НП-4/15.08.2023 г., издадено от Министър на електронното управление, с което на З. Д. Д., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 63, ал. 2, във вр. с чл. 65, ал. 2 от Закона за електронното управление (ЗЕУ) е наложена ГЛОБА в размер на 1500 лв., за извършено нарушение по чл. 7г, ал.4, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗЕУ във вр. с чл. 15, т. 3, б. „б“, пр. 1 от Задължителни разпореждания за предварително съгласуване на разходите на административните органи в областта на електронното управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетния информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетния процес, утвърдени със Заповед № МЕУ-139/07.03.2022 г. на министъра на електронното управление.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърденията, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се обжалваното решението на ПРС да бъде отменено, съответно обжалваното НП - потвърдено.

3. Ответникът по касационната жалба – З. Д. Д., чрез процесуалния си представител, в отговора на касационната жалба излага съображения за неоснователна на същата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно, и като такова следва да бъде потвърдено.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от З. Д. Д., срещу НП № НП-4/15.08.2023 г., издадено от Министър на електронното управление, с което на З. Д. Д., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 63, ал. 2, във вр. с чл. 65, ал. 2 от Закона за електронното управление (ЗЕУ) е наложена ГЛОБА в размер на 1500 лв., за извършено нарушение по чл. 7г, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗЕУ във вр. с чл. 15, т. 3, б. „б“, пр. 1 от Задължителни разпореждания за предварително съгласуване на разходите на административните органи в областта на електронното управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетния информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетния процес, утвърдени със Заповед № МЕУ-139/07.03.2022 г. на министъра на електронното управление (наричани „Задължителните разпореждания“).

НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АУАН-12 от 23.02.2023 г., съставен от М. В. Г. – държавен експерт в отдел „Бюджетен и проектен контрол“, дирекция „Политики за електронно управление“ в Министерството на електронното управление. Обективираните в НП констатации се свеждат до следното:

На 05.08.2022 г. З. Д., в качеството му на кмет на Община Пловдив, в [населено място] е допуснал информацията за отчета за първото шестмесечие на 2022 г., за касовото изпълнение на бюджета на Община Пловдив, да не бъде подадена в Информационната система за извършване на предварителен, текущ и последващ контрол по целесъобразност в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационните технологии (ИСБК) в изискуемия срок, а именно - в седемдневен срок от представянето на отчетите за първото шестмесечие за касовото изпълнение чрез Информационната система за общините на Министерството на финансите, с което е нарушил разпоредбата на 7г, ал. 2, т. 4, във връзки с чл. 7г, ал. 4 от Закона за електронното управление (ЗЕУ) и във връзки с чл. 15, т. 3, б. б), предложение първо от Задължителните разпореждания.

Извишеното нарушение е установено с цитирания АУАН № АУАН-12 от 23.02.2023 г. и от следните доказателства, приложени към преписката:

• Заповед № MEУ-11707/27.10.2022 г. за планова проверка на Община Пловдив;

• Писмо с изх. № МЕУ-12818/14.11.2022 г. относно предоставяне на допълнителни документи от Община Пловдив;

• Копие на Предложение с № 22 ПОБС-145/12.04.2022 г. за одобряване на бюджетни прогнози на Община Пловдив за периода от 2023 г - 2025 г.;

• Копие на Предложение с № 22 ПОБС-425/21.09.2022 г. за одобряване на проектобюджета за 2023 г. и Актуализиране на бюджетната прогноза за 2024 г. и 2025 г. на Община Пловдив;

• Копие на писмо с № 22X-223/17.11.2022 г. за влизане в законна сила решението на Общинския съвет за приемане на бюджета за 2022 г.;

• Копие на Решение № 407/30.09.2022 г. на Общинския свет за приемане на годишния отчет за изпълнение на бюджета за 2021 г.;

• Копие на Писмо с изх. № 22X-222/17.11.2022 г. от Общинския съвет Пловдив - Протокол от „Информационни система за общините" на Министерство на финансите на отчета към 30.06.2022 г. на Община Пловдив;

• Копие от Решение № 409 взето с Протокол № 17 от 30.09.2022 г. на Общински съвет - Пловдив за Актуализирана тригодишни бюджетна прогноза за периода 2023 г. - 2025 г.;

• Дневен ред за приемане на годишния отчет на бюджета на Община Пловдив от Общински съвет - Пловдив с № 22X1-387 от 19.08.2022 г.;

• Пълномощно с изх. № 23МН-97(1)/22.02.2023 г. издадено от В. Р., заместник-кмет „Финанси и стопански дейност", 3А кмет на Община Пловдив, съгласно заповед за заместване № 230A-396/17.02.2023 г. Проверката е извършена дистанционно, чрез преглед на наличната информация в ИСБК и на официалната интернет страница на Община Пловдив, както и на получената информация и документи от проверявания административен орган.

В хода на проверката е проверено спазването на задълженията по чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, чл. 50, ал. 2 от НОИИСРЕАУ и чл. 15 от Задължителните разпореждания като на 01.12.2022 г., датата на подписване на протокола от извършената проверка, е установено, че З. Д. Д., в качествено му на кмет на Община Пловдив, е нарушил изискванията на ЗЕУ и подзаконовите актове за прилагането му, като е допуснал информацията за отчета за първото шестмесечие на 2022 г., за касовото изпълнение на бюджета на Община Пловдив, да не бъде подадена в ИСБК в изискуемия срок.

Посочено е, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ в рамките на бюджетния процес всички административни органи са длъжни предварително да съгласуват с министри на електронното управление разходите в областта на електронното управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии, като предоставят документи и информация за текущите и годишните отчети. Съгласно чл. 15, т. 3, б. б), предложение първо от Задължителните разпореждания, информацията за отчета за първото шестмесечие на 2022 г., за касовото изпълнение на бюджета следва да се подаде в седемдневен срок от представянето му чрез Информационната система за общините на Министерство на финансите. В хода на проверката от Община Пловдив е получено копие от Протокол с дата 28.07.2022 г. за въведените данни в Информационната система за общините на Министерството на финансите към 30.06.2022 г. Електронна форма с отчет за първото полугодие на 2022 г. не е подадена в ИСБК в срока посочен в чл. 15, т. 3, б. б), предложение първо от Задължителните разпореждания.

Представянето на отчета за първото шестмесечие на 2022 г. за касовото изпълнение чрез Информационната система за общините на Министерство на финансите е осъществено на 28.07.2022 г. От приложените доказателства е констатирано, че информацията не е подадена в ИСБК в определения срок, който е изтекъл на 04.08.2022 г. Именно с тези фактически обстоятелства е обоснован извода, че З. Д. Д. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 7г, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, и във връзки с чл. 15, т. 3, б. б), предложение първо от Задължителните разпореждания.

Прието е, че нарушението е извършено в [населено място] на 05.08.2022 г. - датата, следваща деня, в който е изтекъл седемдневния срок за вписано в ИСБК на отчета за първото шестмесечие на 2022 г. за касовото изпълнение на бюджета.

В НП е обсъдено подаденото от Д. възражение срещу съставения му АУАН, което е прието за неоснователно. Обсъдена е също така и възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като крайният извод на административнонаказващият орган (АНО) е, че така извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на цитираната разпоредба.

Само за пълнота следва да се констатира, че с процесния АУАН са установени три нарушения, описани в акта под номер 1, 2 и 3, като с Мотивирана резолюция с рег. № МЕУ-12501/14.08.2023 г. на Министъра на електронното управление, административнонаказателното производство е прекратено за деянията, описани под № 1 и № 3 в АУАН, а оспореното НП е издадено само за нарушението описано под № 2.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.

7. За да отмени процесното НП, Районен съд – Пловдив е приел следното от фактическа и правна страна:

Със Заповед № МЕУ-11707/27.10.2022 г. на Министъра на електронното управление, на екип от експерти в МЕУ, включително актосъставителката Г., е възложено извършването на планова проверка на Община Пловдив, която да се осъществи дистанционно и да е с обхват изследване спазване на изискванията по чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ и чл. 50, ал. 2 от Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги.

От протокол за въвеждане на счетоводни отчети в Информационната система за общините съдът е установил, че отчетът за първото шестмесечие за 2022 г. за касовото изпълнение на бюджета на Община Пловдив е представен в ИСО на Министерство на финансите на 28.07.2022 г. От Заповед № 21ОА-1713/24.06.2021 г. на Кмета на Община Пловдив (т. 4 от заповедта) пък е установява, че служителят М. Б. – началник на отдел „Канцелария на кмета и протокол“, е определен за длъжностно лице, което да извършва вписвания за Община Пловдив в ИСБК, а контролът по изпълнението на заповедта е възложен на секретаря на общината (част IV).

С писмо с изх. № МЕУ-12818/14.11.2022 г. от Кмета на Община Пловдив е изисквано да представи допълнително документи, необходими за довършването на проверката и за преценка изпълнение на задължението по чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, сред които и копие от индивидуалния протокол, с който се удостоверява предаването в Информационната система за общините на Министерство на финансите на отчета към 30.06.2022 г. на Община Пловдив (т. 6 от писмото).

От протокол - приложение към доклад от 01.12.2022 г. за извършената проверка, съдът е констатирал, че по искането на проверяващите с писмо № МЕУ-12818/14.11.2022 г. е изпратен отговор от Община Пловдив на 22.11.2022 г., с който са представени всички изискани документи.

Съдът е разгледал относимите в случая правни норми, като е посочил, че на основание делегацията по чл. 7и от ЗЕУ, Министърът на електронното управление със своя Заповед № МЕУ-139/07.03.2022 г. е утвърдил задължителни за административните органи разпореждания за начина на изпълнение на задълженията за предварително съгласуване на разходите им в областта на електронното управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии. Съгласно чл. 3, ал. 8, т. 2 от Задължителните разпореждания общините следва да представят текущи отчети за всяко шестмесечие на календарната година. Срокът за изпълнение на това задължение е определен с разпоредба на чл. 15, т. 3, б. „б“ от Задължителните разпореждания, като той е 7-дневен, считано от представянето на отчета на общината за касовото изпълнение за първото шестмесечие в Информационната система за общините, поддържана от Министерство на финансите. Констатирано е, че по делото като писмено доказателство е приет протоколът за вписването в ИСО на отчета на Община Пловдив за процесния период – първото шестмесечие на 2022 г. От него е установено, че отчетът е представен на 28.07.2022 г., поради което е прието, че от тази дата е започнал да тече 7-дневният срок по чл. 15, т. 3, б. „б“ от Задължителните разпореждания за представяне в ИСБК на документи и информация за текущия отчет с оглед предварителното съгласуване на разходите в областта на електронното управление. При това положение, съдът е приел за правилен извода на АНО, че последният ден, в който задължението е можело да бъде правомерно изпълнено, е 04.08.2022 г., а от следващия ден – 05.08.2022 г., нарушението е било довършено.

Според първоинстанционния съд, по делото липсва спор по фактите, а и събраните доказателства са непротиворечиви за това, че:

1) до изтичането на така определения срок (04.08.2022 г.) в ИСБК не са представени документи и информация за текущия отчет на Община Пловдив за първото шестмесечие на 2022 г. за касовото изпълнение на бюджета и 2) към този момент кмет на община Пловдив е бил жалбоподателят З. Д.. Съдът е определил спора по делото като такъв относно правилното приложение на закона, свързан с отговора на следните два въпроса: административнонаказателно отговорно лице ли е З. Д. в качеството му на кмет на Община Пловдив в конкретния случай и спазен ли е 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на процесния АУАН от откриването на нарушителя.

Относно първия спорен въпрос съдът е констатирал, че със Заповед № 21ОА-1713/24.06.2021 г. на Кмета на Община Пловдив (т. 4 от заповедта) служителят от общинската администрация на длъжност началник отдел „Канцелария на кмета и протокол“ е определен за лице, което да извършва вписвания в ИСБК за Община Пловдив, но определянето на нарочен служител, който да извършва тази дейност, е отговор на нормативно задължение за кмета на общината съгласно чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ.

При това положение според първоинстанционния съд основателно се поддържа в жалбата, че задължението за представянето в срок на дължимата информация за текущия отчет на общината за касовото изпълнение на бюджета е на съответния служител от общинската администрация, определен за тази дейност, така както е предвидено в чл. 7г, ал. 4 от закона. В наказателното постановление обаче изрично е прието, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, се изразява в това, че същият като кмет на общината е допуснал информацията за отчета за първото шестмесечие на 2022 г. за касовото изпълнение на бюджета на Община Пловдив да не бъде подадена в ИСБК в изискуемия срок. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 63, ал. 2 от ЗЕУ според който административно наказание „глоба“ се налага на длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 7г, ал. 2 от ЗЕУ, като е обобщил, че нормативно е предвидена отговорност както за извършителя на деянието, така и за лицето, което допусне неговото извършване. Все в тази насока е посочено в мотивите на обжалвания съдебен акт, че от направеното словесно описание в НП, волята на административнонаказващия орган също е ясна – да наложи наказание за допускане извършването на нарушението от страна на жалбоподателя, когато той е имал правното задължение да осъществи контрол върху дейността на прекия извършител. Материалната разпоредба на чл. 7г, ал. 2 от ЗЕУ определя, че съгласувателното задължение е за всички административни органи, какъвто в случая безспорно е Д. в качеството му на кмет на общината към датата на извършване на нарушението – 05.08.2022 г. С тези съображения е обоснован крайният извод на съда, че жалбоподателят като кмет на общината и административен орган е адресат на материалното задължение по чл. 7г, ал. 2 от ЗЕУ.

Все в тази насока е посочено, че от своя страна санкционната норма на чл. 63, ал. 2 от ЗЕУ използва понятието „длъжностно лице“ при определяне на кръга на субектите, които могат да носят отговорност за извършено/допуснато нарушение по чл. 7г, ал. 2 и ал. 4 от ЗЕУ и доколкото това понятие не е легално дефинирано в ЗЕУ, по аргумент от чл. 85 от ЗАНН по отношение на израза „длъжностно лице“ в административнонаказателното производство се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс и по-конкретно чл. 93, т. 1 от НК. При така използваната законодателна техника за определяне на субекта на нарушението чрез по-общото понятие „длъжностно лице“, съчетано с двете форми на изпълнителното деяние „извърши“ и „допусне извършването“, независимо от съществуващата противоречива съдебна практика по този въпрос, първоинстанционният съд е приел, че действащата нормативна уредба предвижда на самостоятелно основание понасянето на отговорност за нарушението и от административния орган, независимо от изпълнението на задължението му по чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ за определяне на служител, отговорен за въвеждането на информацията. В този смисъл издадената от жалбоподателя Заповед № 21ОА1713/24.06.2021 г. в качеството му на кмет на община Пловдив не може да изключва основанието за реализиране на отговорността му. Значението на коментираната заповед според решаващия съд може да бъде съобразявано на плоскостта на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Констатирано е също така, че в случая се доказва, че жалбоподателят освен да е определил нарочен служител, който да въвежда информацията по чл. 7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ в ИСБК, то с част IV от заповедта е възложил и контрола за нейното изпълнение на друг служител от общинската администрация, с което е създаден механизъм за двойна проверка, но в крайна сметка и това не се е оказало достатъчно, за да бъде изпълнено в срок задължението. Все пак обществената опасност на дееца е приета за занижена, тъй като е организирал създаването на принципно адекватни и подходящи по своя характер мерки и условия за предприемане на дължимото поведение.

Относно втория спорен по делото въпрос съдът е приел, че АУАН е съставен след изтичането на тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, считано от откриване на нарушителя. Сочи се, че тезата на АНО за установяване на извършеното нарушение и на дееца на дата 01.12.2022 г. със съставянето на вътрешноведомствен акт – доклада на актосъставителката Г. заедно протокола, приложение към него от същата дата, е категорично оборена от събраните по делото доказателства. В тази връзка първоинстанционният съд най-общо е приел, че за дата на установяване на нарушението следва да се приеме 22.11.2022 г., когато отговорът по запитването с изх. № МЕУ12818/14.11.2022 г. е изпратен по електронен път от Община Пловдив, съответно е постъпил при проверяващия орган. Датата на изпращане, съответно на получаване на цитирания отговор, ведно с придружаващите го документи не е спорна между страните. Сред представените (с отговора) материали е и търсеният протокол от 28.07.2022 г. за вписване в Информационната система за общините към МФ на текущия отчет на Община Пловдив за първото шестмесечие на 2022 г. По тези съображения съдът е приел, че от фактическа страна всички относими и необходими документи за установяване на нарушението, които са целенасочено изискани от контролния орган, са били налични и постъпили пред него на 22.11.2022 г., когато по електронната поща е изпратен отговорът от Община Пловдив по искането за представяне на допълнителна информация.

Крайният извод на съда е, че 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече на 22.11.2022 г., докато процесният АУАН с № АУАН-12 е съставен на 23.02.2023 г., когато срокът вече е бил изтекъл.

Обстоятелството, че резултатите от проверката са обобщени в доклада и протокола от 01.12.2022 г. не променя факта, че контролният орган обективно е разполагал с всички необходими данни за извършеното нарушение на един по-ранен етап в хода на проверката, като този момент не може да бъде новиран със съставянето на вътрешноведомствени актове, които не са част от процедурата по установяване на нарушението по глава трета от ЗАНН.

Прието е, че съставянето на АУАН след изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН е всякога процесуално нарушение от категорията на съществените, не може да бъде санирано в съдебната фаза на процеса и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Накрая, съдът е констатирал, че пороци в процедурата са допуснати и при поканването на жалбоподателя за съставяне на АУАН.

В ЗАНН липсва изрична уредба за връчването на съобщения, включително и на поканата за съставяне на АУАН. Следователно поканата за съставяне на АУАН е следвало да се връчи чрез някой от способите, визирани в чл. 180 или по реда на чл. 178 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения. Посочено е, че според разпоредбата на чл. 178, ал. 8 от НПК връчването на призовки, съобщения и книжа на обвиняем и на защитник може да се извършва по електронен път с тяхно съгласие, когато са посочили електронни адреси, а съгласието може да бъде оттеглено по всяко време. Прилагането на този ред за връчване изисква предварително съгласие на адресата, каквото не се установява от доказателствата по делото да е давал жалбоподателят Д.. Поканата е изпратена на електронен пощенски адрес, който не е посочван от жалбоподателя за кореспонденция с него, а е на Община Пловдив, която не е страна по делото.

Това според съда е довело до процесуално нарушение по съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, което е съществено, тъй като нарушава правото на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, да участва в производството в този му етап. Личното присъствие при съставяне на АУАН е гаранция за действителното съставяне на акта на датата и със съдържанието, които се сочат в него.

С тези съображения е обоснована основателността на жалбата, с която е бил сезиран районният съд.

ІV. За правото:

8. Установената от районния съд фактическа обстановка се доказва от събраните доказателства, същата не е спорна между страните, поради което се възприема и от настоящия касационен състав. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, макар и с мотиви различни от изложените в него.

9. При постановяване на решението си, съдът е достигнал до неправилен извод за датата, на която нарушението е било открито. Съображенията на касационната инстанция в тази насока са следните:

Правно и житейски необосновано е да се приеме, че в деня на подаване на изискани от задължено лице документи, проверяващият орган е длъжен незабавно да ги прегледа и да констатира в същия този ден наличието или липсата на нарушение, в случая на установените в ЗЕУ правила за поведени. Причините за невъзможността това да бъде сторено (не само в деня на постъпване на документите, но и в следващите работни дни) могат да бъдат различни – обем на документите, час на постъпването им, служебна ангажираност на проверяващия орган (който със сигурност има множество по вид и естество трудови задължения, т.е. не можем да очакваме, от който и да е служител в държавната администрация да елиминира всички свои задължения, за да може при постъпване на изискани от него документи от конкретен правен субект, незабавно да ги провери и анализира - служителят не е и нормативно задължена да стори това) и т.н.

За да бъде констатирано едно нарушение, без всякакво съмнение следва да се извърши подробен и задълбочен анализ на представените от страна на задълженото лице документи, което се извършва при упражняване на предвидения в чл. 59 от ЗЕУ контрол по спазване на този закон от Министърът на електронното управление или оправомощени от него лица. Най-общо този контрол, е съвкупност от действия на министъра или оправомощените от него лица насочени към проверка относно спазването на законодателството в областта на електронното управление. Упражняването на въпросния контрол, чрез извършването на проверка е процес, изискващ време, а самите резултати от проверката се обективират в протокол или друг документ, който е крайният акт, съдържащ окончателните констатации на проверяващия орган относно спазването на законодателството (в случая каза се в областта на електронното управление).

Именно протоколът като официален свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда материална доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на органа издател са се осъществили така, както се твърди в самия протокол. Казано с други думи, съдът е длъжен да възприеме констатираните факти така както са отразени в него, след като последният не е оспорен. Ето защо приемането на всяка друга дата, различна от датата на съставяне на съответния протокол (с който е приключила една проверка), за дата на установяване на конкретно административно нарушение е извод несъобразен, както със самия закон, така и с целта, която същият преследва. Изключение от казаното представляват единствено случаите, в които в хода на самата проверка, преди съставянето на крайния акт, документиращ резултатите от проверката, проверяващият орган изрично е констатирал конкретно нарушение и това може да бъде установено по несъмнен начин. Не такъв обаче е настоящия случай. Първоинстанционният съд е основал решението си в обсъжданата част на предположения, извеждайки по тълкувателен път, че датата на установяване на процесното нарушение е 22.11.2022 г., защото на тази датата проверяващият екип е разполагал с документите, установяващи процесното нарушение. Все в тази насока следва да се добави, че проверяващият орган има предварително определен срок, в който трябва да приключи проверката. Това от своя срана означава, че фактите и обстоятелствата се установяват и анализират поетапно, като накрая се обобщават, което изключва възможността да се даде категоричен отговор, в който точно момента е установено процесното нарушение. Именно защото решението не може да почива на предположения, единствената категорично установима дата на установяване на процесното нарушение е именно 01.12.20022 г. – датата, на която е съставен доклада на актосъставителката Г., ведно с протокола към него, с който е приключила проверката. Това е и началната дата, от която следва да се изчислява тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН, който очевидно в случая е спазен, доколкото процесният АУАН е съставен на 23.02.2023 г. 10. Неправилен според настоящия съдебен състав е и извода на съда, че З. Д. е административнонаказателно отговорно лице по чл. 63, ал. 2 ЗЕУ.

Съгласно разпоредбата на чл. 7г, ал. 2 от ЗЕУ, в рамките на бюджетния процес всички административни органи са длъжни предварително да съгласуват с министъра на електронното управление разходите в областта на електронното управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии, като предоставят документи и информация за: 1. тригодишните бюджетни прогнози; 2. проектобюджетите за следващата година; 3. утвърдените годишни бюджети и извършените промени по бюджетите си в тази област; 4. текущите и годишните отчети. Според чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ информацията по ал. 2 се подава по електронен път от служители, определени от административния орган, като служителите отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното й въвеждане. По силата на чл. 7и ЗЕУ, министърът на електронното управление издава задължителни разпореждания до административните органи и лицата по чл. 1, ал. 2 относно спазването на изискванията на този закон. Според чл. 15, т. 3, б. "б" от Задължителните разпореждания за предварително съгласуване на разходите на административните органи в областта на електронното управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетния процес на основание разпоредбата на чл. 7и и във връзка с чл. 7г, чл. 7ж, ал. 1 и чл. 7е, ал. 1, т. 3 от ЗЕУ и във връзка с чл. 49 и чл. 50 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (НОИИСРЕАУ), информацията по чл. 3, ал. 1 за текущите и годишните отчети се подава за общините в седемдневен срок от представянето на отчетите за първото шестмесечие за касовото изпълнение чрез Информационната система за общините, а за представените годишни отчети - в срок от седем дни от приемането им от общинските съвети. По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗЕУ, длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 7г, ал. 2, 3, 4, 7 и 8, се наказва с глоба в размер от 1500 до 4500 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.

В рамките на тази материално и административнонаказателно правна уредба, няма съмнение, че деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ е обявено от закона за наказуемо.

Това деяние, каза се, е квалифицирано като нарушение по чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, във връзка с чл. 7г, ал. 2, т. 4, предложение първо от ЗЕУ и във връзка с чл. 15, т. 3, б. б), предложение първо от Задължителните разпореждания. В случая обаче, с оглед конкретиката на настоящия казус, Кметът на Община Пловдив, според настоящия съдебен състав, не е административнонаказателно отговорно лице за нарушение на цитираната норма (чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, във връзка с чл. 7г, ал. 2, т. 4, предложение първо от ЗЕУ).

От една страна, посочената по-горе разпоредба чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ предвижда, че информацията по ал. 2 се подава по електронен път от служители, определени от административния орган, като именно определените служители отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното й въвеждане, а от друга страна не става ясно как точно неизпълнението на това законово изискване кореспондира с конкретно противоправно поведение на жалбоподателя, пък било то и под формата на допустителство, за каквато форма на изпълнителното деяние, същият е бил привлечен към административнонаказателна отговорност. Липсват въведени каквито и да е твърдения, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да определи такъв служител от Община Пловдив, който да е отговорен по смисъла на чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ за подаването по електронен път и достоверността на въвежданата информация, или ако сам той е възприет, като служителя по чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ, то тогава подобна теза влиза в непреодолимо противоречие с възприетата форма на изпълнителното деяние – допустителство, доколкото тогава жалбоподателят би бил прекият извършител.

Действително чл. 63, ал. 2 от ЗЕУ предвижда налагане на глоба от 1500 до 4500 лв. на длъжностно лице, което допусне извършването на нарушение по чл. 7г, ал. 2, 3, 4, 7 и 8, но в случая по никакъв начин не става ясно какво конкретно действие и/или бездействие е извършил Кметът на Община Пловдив, с което е допуснал да бъде осъществено спорното административно нарушение. Напротив, от данните по делото се установява, че със Заповед № 21ОА-1713/24.06.2021 г. освен, че е определил служителят М. Б. – началник на отдел „Канцелария на кмета и протокол“, за длъжностно лице, което да извършва вписвания за Община Пловдив в ИСБК, Кметът на Община Пловдив е възложил контролът по изпълнението на тази заповед на секретаря на общината, т.е. предприел е всички възможни и необходими мерки, за да предотврати извършването на нарушение от категорията на процесното.

Ето защо, според настоящия съдебен състав, не кметът, а съответните длъжностни лица следва да носят административнонаказателна отговорност за извършването или допускането на нарушения по чл. 7г от ЗЕУ.

Това само е достатъчно да обоснове извод за незаконосъобразност на оспореното НП.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо, и правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,