Мотиви към Решение № 2162 от 11.5.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 15677/2022 г.
Софийски районен съд11.05.2023 г.докладчик ЯНА ВАСИЛЕВА НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Мотиви
МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 2162/09.05.2023Г. ПО НОХД № 15677/2022 Г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 100-ТЕН СЪСТАВ Срещу подсъдимата Д. К. С., ЕГН: ••••••••••, родена на ••••••••г. в гр. •••••••••, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, не работи, с адрес гр. •••••••••, ул. •••••••••••• е повдигнато подсинение за това, че на 13.01.2022 г. около 19: 05 часа в гр. София, ул. „Тодор Каблешков“ № 3, от магазин „•••••••••“, направила опит да отнеме чужда движима вещ – 1 /един/ брой дезодорант, „ДАВ“ на стойност 3, 19 лв. /три лева и деветнадесет стотинки/; 6 /шест/ броя пълнозърнеста багета с единична стойност 0, 45 лв. /четиридесет и пет стотинки/ или обща стойност 2, 70 лв. /два лева и седемдесет стотинки/; 1 /един/ брой боя за коса „GARNIER“ на стойност 7, 49 лв. /седем лева и четиридесет и девет стотинки/; 1 /един/ брой телешки салам „Сити“ на стойност 2, 99 лв. /два лева и деветдесет и девет стотинки/; 1/един/ брой разядка „Кенар“ на стойност 3, 89 лв. /три лева и осемдесет и девет стотинки/; 1 /един/ брой Рио Маре – риба тон на стойност 7, 29 лв. /седем лева и двадесет и девет стотинки/; 1 /един/ брой хумус „VERNADA“ на стойност 2, 99 лв. /два лева и деветдесет и девет стотинки/; 1 /един/ брой лютеница „DERONI“ на стойност 6, 35 лв. /шест лева и тридесет и пет стотинки/; 1 /един/ брой майонеза „Краси“ на стойност 1, 49 лв. /един лев и четиридесет и девет стотинки/; 1 /един/ брой топено сирене „PRESIDENT“ на стойност 5, 99 лв. /пет лева и деветдесет и девет стотинки/; 1/един/ брой маска за суха коса „GARNIER“ на стойност 12, 99 лв. /дванадесет лева и деветдесет и девет стотинки/; 1 /един/ брой шампоан за коса „LOREAL“ на стойност 8, 29 лв. /осем лева и двадесет и девет стотинки/; 1/един/ брой ямболска ракия на стойност 10, 79 лв. /десет лева и седемдесет и девет стотинки/; 1 /един брой фон дьо тен за лице „ESSENCE“ на стойност 8, 49 лв. /осем лева четиридесет и девет стотинки/ и 1 /един/ брой кашкавал „BELIISA“ на стойност 9, 99 лв. /девет лева деветдесет и девет стотинки, или всички вещи на обща стойност 94, 92 /деветдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/ лева, собственост на „•••••••••“ ЕООД енд КО с ЕИК: ••••••••, от владението на ХКГ – дежурен управител в горепосочения магазин „•••••••••“, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини /задържана след касова зона в магазина от св. ИЦ, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. В съдебно заседание представителят на СРП поддържа подсинението и пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото и подсинение. Посочва, че са налице предпоставките на чл. 78а НК, същата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в размер преценен от съда. Защитата на подсъдимата адв. П също счита, че са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност и иска от съда да и наложи наказание в минимален размер. Подсъдимата Д. К. С. е редовно уведомена за съдебното заседание, заявила е че не може, но и не желае да участва в същото, по отношение на нея е изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НК, поради което и делото е разгледано и решено в нейно отсъствие. Въз основа на това, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимата Д. К. С., ЕГН: ••••••••••, родена на ••••••••г. в гр. •••••••••, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, не работи, с адрес гр. •••••••••, ул. •••••••••••• На 13.01.2022г. Д. К. С. се намирала в гр. София. Тя била взела решение да отнеме движими вещи, с които да се удовлетвори в свои личен интерес. В реализацията на така взетото решение подс. С. посетила магазин „•••••••••“. Магазина се намирал на адрес в гр. София, бул. „Тодор Каблешков“ № 3. На работа в магазина бил свидетелят ИЦ, като същият бил служител на охранителна фирма „СОТ 161“. Св. Ц се намирал в апаратната на магазина от където водел наблюдение на всички камери в магазина. По този начин св. Ц извършвал охранителната си дейност. В този ден дежурен управител на магазина бил св. ХГ. Около 19.00ч. подс. С. била във вътрешността на магазин „•••••••••“. Голяма част от стоките в магазина били общодостъпни. Подс. С. започнала да поставя различни стоки от магазина в чанта, която носела в себе си. Докато поставяла стоките подс. С. постоянно се оглеждали дали някой не я наблюдава. Това поведение на подс. С. било забелязано от св. Ц. Св. Ц се усъмнил, че подс. С. вероятно ще се опита да отнеме стоките и продължил внимателно да я наблюдава. След като поставила различни стоки в чантата си, подс. С., се насочила не към касите в магазина, а в обратната посока. Подс. С. стигнала до стаята „информацията“, която се намирала до входно-изходните врати на магазина. Вратите се отваряли автоматично при влизане на клиент в магазина. Подс. С. изчакала отварянето на изходните врати и ускорила крачката си с цел да напусне магазина през входа му. В този момент св. Ц се затичал към подс. С. и успял да я задържи преди тя да успее да напусне магазина и да избяга със стоките. В подс. С. била установена чанта с всички незаплатени стоки в нея. Бил уведомен дежурният управител св. ХГ и служителите на 06 РУ-СДВР. След като дошли служителите на 06 РУ- СДВР- св. Кондушева, Миланов и Султов, те установили самоличността на подс. Д. С.. Подс. С. предала доброволно стоките, който се опитала да отнеме. Св. Миланов съставил протокол за доброволно предаване в който описал стоките по вид, брой и цена. Общата стойност на стоките била 94, 92 лева. Всички вещи без повреди били върнати на св. ХГ срещу разписка. Подс. С. била транспортирана от св. Кондушева, Миланов и Султов в 06 РУ-СДВР за изясняване на случая. Описаната фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимата и се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, а именно: показанията на свидетелите ИЦ. (л. 42) АК (л. 43), ММ. (л. 44), ИС (л. 45), ХГ (л. 46), ЛД (л. 47) приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: протоколи за доброволно предаване (л. 31 и л. 73) (л. 27), справки за съдимост (л. 74-75; 77), копие на пълномощно (л. 65-66) При така приетото за установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: С оглед на установената фактическа обстановка съдът намира, че са установени по несъмнен начин времето, мястото, начинът на осъществяване на инкриминираното деяние, предметът на кражбата и нейните извършители. От обективна страна подсъдимата Д. К. С. е отнела от владението на ХКГ – дежурен управител в горепосочения магазин „•••••••••“, чужди движими вещи (собственост на „•••••••••“ ЕООД) без негово съгласие. Тя е прекъснала фактическата власт на досегашния собственик върху предмета на престъплението и е установила без съгласието му свое владение. Предметът на кражбата е установен по несъмнен начин по делото, като събраните по делото доказателства водят до единствения несъмнен и категоричен извод, че именно подсъдимата е отнела инкриминираните вещи от владението на техния собственик. Деянието е останало в стадия на опита, доколкото подсъдимата С. е била задържана след касова зона в магазина от св. ИЦ. Съдът намери, че престъплението е правилно квалифицирано като маловажен случай от страна на държавното обвинение по чл. 194, ал. 3, вр. 1 НК, предвид стойността на отнетите вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Кражбата е резултатно престъпление, като стойността на отнетите вещи е съществен елемент на обществената опасност на деянието. Това е така, защото при всички престъпления против собствеността степента на засягане на обекта на престъплението има стойностен критерий. Съдът прие, въпреки незначителността на вредните последици, че подсъдимата следва да понесе наказателна отговорност, тъй като обществената опасност на извършеното от нея не е явно незначителна, т.е. не са налице признаците на чл. 9, ал. 2 НК и деянието и е престъпно. От субективна страна подсъдимата С. е действала с пряк умисъл и с присвоително намерение, обективирани в нейните действия по отнемане на инкриминираните вещи. Тя е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици, като е налице и намерение за противозаконно присвояване на вещите, предмет на престъплението. Подсъдимата е била с ясното съзнание, че отнема движими вещи, собственост на друго лице. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО: При определянето на вида и размера на наказанието съдът съобрази степента на обществената опасност на извършеното деяние и обществената опасност на извършителя. Съдът съобрази, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78а НК, тъй като подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, причинените с престъплението вреди са възстановени, а разпоредбата на чл. 194, ал. 3 НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НК предвижда, че при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. В случая, причина за последното се явява фактът, че подсъдимата С. е била задържана след касова зона в магазина от св. ИЦ, т. е. деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини. При определяне размера на административното наказание, за постигане на максимален предупредителен и възпитателен ефект, съдът намери, че същата следва да бъде определена в минимален размер от 1000, 00 лева. По разноските. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, направените по делото разноски би следвало да бъдат възложени в тежест на подсъдимата. Такива не се установяват направени обаче, поради което и съдът не е сторил това. По изложените съображения съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: /Яна Николова/