Решение № 7080 от 21.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5574/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 2277/8.02.2024г. постановено по гр.д.№ 53834/22г. Софийски районен съд е признал за установено по предявения от Т. Г. Т. и С. Л. А. срещу Я. Т. П. иск по чл.88 вр. чл.90 ал.1 пр.1 ЗКИР и чл.537 ал.2 от ГПК, че осъщественото на 3.02.2021г. вписване под двойно входящ регистър № 39481 от 5.06.2008г. за учредяване на договорна ипотека по персоналната партида на „Хидрострой билд“ ООД за самостоятелен обект: ап.47 в гр.София, м.Витоша-ВЕЦ ведно с мазе №34, идентификатор 68134.905.550.1.47 по КККР, и гараж 33, находящ се в същия град и местност, с идентификатор 68134.905.550.1.97 по КККР, и двата обекта разположени в сграда №1, която е разположена в ПИ с идентификатор 68134.905.550, е недопустимо като извършено от служител, без съответен акт и извън неговата компетентност и правомощия. Със същото решение съдът е отхвърлил иска досежно осъщественото вписване по отношение на останалите имоти. Страните са осъдени да заплатят съответните съдебни разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска. Недоволни от решението са останали и двете страни. Ищците, сега въззивници, Т. Г. Т. и С. Л. А., обжалват решението в отхвърлителната му част. Твърдят че същото е постановено при противоречие с материалния закон и при несъответствие между представените по делото доказателства и изведените правни изводи. Посочва се, че за вписването на нотариалния акт по партидата на „Хидрострой Билд“ ООД не е имало разпореждане на съдията по вписванията. Оспорват и извода на съда, че неотразяването на вписването по партидата на дружеството е констатирана техническа грешка, която е поправена с акт на ръководителя на АВп. Посочват, че при изначална липса на вписване не може да бъде допусната техническа грешка по см. на чл.33в от ПВп. Оспорват и извода на съда, че е налице разпореждане на надлежен орган за поправка, като посочват, че при липсата на надлежно вписан акт, ръководителят на АВп не е компетентен да извършва интервенция в регистъра. Молят съда да отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част. Ответникът, сега въззивник Я. Т. П., обжалва решението в частта на уважения иск. Намира го за незаконосъобразно, като посочва, че районният съд е допуснал процесуални нарушения като не е събрал гласни доказателства във връзка с начина, по който е била извършена процесната поправка на техническа грешка в АВп, и е решил делото при неизяснена фактическа обстановка. Посочва, че е налице действителен договор за сключена договорна ипотека, вписан в СВп, при спазени правила за вписване, предвидени в ПВп, и при липсата на основанията по чл.576 от ГПК изводът на районния съд за нищожност на вписването в уважената част на иска се явява незаконосъобразен. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част. Ищците са депозирали отговор на въззивната жалба на ответника, в който оспорват въззивната жалба и въведените в нея твърдения за нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд. Посочват, че съдът е допуснал всички доказателствени искания на ответника и е съдействал за събирането им. Ответникът не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на ищците, но в съдебно заседание пред въззивния съд неговият процесуален представител я оспорва. Третите лица помагачи, „Юробанк България“ АД, Агенция по вписванията, „Легал Сървис“ ЕООД и „Венд Груп“ ООД не са депозирали становище по въззивните жалби. Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. Съгласно постановките на ТР №1/13 по т.д.№1/13г. на ОСГКТ, въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му извод може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Софийски градски съд намира въззивните жалби за допустими като подадени от надлежни страни в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. С оглед подадените две въззивни жалби, решението на районния съд се обжалва в цялост. По делото е установено, че с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 5.06.2008г. № 41 т.4 рег.№ 9673 дело № 593/2008г. на Нотариус Р.Р., район на действие СРС, „Банка Пиреос България“ ООД е предоставила на „Уест Пропъртиз Интернешънъл“ ООД кредит в размер на 2 000 000 евро за финансиране строителство на жилищна сграда в четири УПИ в гр.София, р-н Витоша ВЕЦ Симеоново. За обезпечаване на кредита, съпрузите Е.Д.Р. и М.А.Ф., граждани на Ирландия, са учредили в полза на банката договорна ипотека върху правото им на строеж в режим на СИО на построяване на 68 имота, които ще бъдат построени в същите четири УПИ; Б.Е.К., също гражданин на Ирландия, е учредил в полза на банката договорна ипотека върху 10 собствени имота в груб строеж, находящи се в друг УПИ, но в същата местност; „Хидрострой Билд“ ООД е учредил договорна ипотека върху собствено на дружеството право на строеж на построяване на 10 имота, които ще бъдат построени в четирите УПИ, а именно: ап.20, ап.29, ап.32, ап.11, ап.23, ап.46, ап.47, магазин 9, гараж 1, гараж 33. При учредяване на договорната ипотека, тримата ирландски граждани са представлявани от въззивника Т. Т. като техен пълномощник. По разпореждане на съдията по вписванията, Договорът за ипотека е вписан във дв.вх.рег. № 39481 от 5.06.2008г., акт № 186 т.XXXVII, дело № 27062/08г. С нот.акт № 181 т.6 рег.№ 18360 дело № 1082/2008г. на Нотариус Р., „Хидрострой Билд“ ООД продава на въззивницата С. Т.а правото на строеж за построяване на три имота, които са обект на договорната ипотека, а именно ап.32, ап.46 и гараж 1. С нот.акт № 8 т.7 рег.№ 18692 дело № 1109/2008г. на Нотариус Р., Хидрострой Билд ООД, представлявано от въззивницата Т.а, продава на въззивника Т. правото на строеж за построяване на три имота, обект на договорната ипотека, ап.47, ап.55 и гараж 33. На 3.08.2012г. СРС е издал изпълнителен лист на основание Заповед за незабавно изпълнение в полза на „Банка Пиреос България“ АД срещу длъжниците „Оувърсийз прожект кампъни“ ООД, „Хидрострой Билд“ ООД, С. Т.а и Т. Т. за сумите 1 315 619, 70 евро главница, 103 778, 90 евро възнаградителна лихва, 25 482, 02 евро наказателна лихва, 7674, 45 евро административна такса, 2373, 50 евро застрахователна премия ведно със законната лихва върху главницата от 13.07.2012г., такси и разноски. Въз основа на изпълнителния лист срещу длъжниците е образувано изпълнително дело № 20188510402321 при ЧСИ М.П., рег. № 851, р- на действие СГС, като принудителното изпълнение е насочено срещу собствените им и придобити с договорите, описани по-горе, ап.47, магазин 9, гараж 1, гараж 33, ап.32 и ап.55, които са изнесени от ЧСИ на публична продан. Междувременно настоящите въззивници С. Т.а и Т. Т. са оспорили заповедта и при развилото се по реда на чл.422 от ГПК съдебно производство исковете срещу тях са отхвърлени /решението на САС по т.д.№ 6639/2017г., потвърдено от ВКС, е влязло в сила на 15.04.2019г./. От мотивите на съдебните решения става ясно, че за обезпечаване на вземанията на „Банка Пиреос България“ АД по договора за кредит с Оувърсийз Прожект Кампъни ООД /предишно наименование Уест Пропъртийз интернешънъл“ ООД/ въззивниците са предоставили лично обезпечение чрез поръчителство. Издаденият срещу тях изпълнителен лист е във връзка с това лично обезпечение. След приключване на производството по чл.422 от ГПК, съдебния изпълнител не е прекратил принудителното изпълнение срещу въззивниците Т.и. Въззивниците са обжалвали разпореждането за отказ за прекратяване. Видно от представеното по делото решение от 12.10.2020г. по ч.гр.д.№ 9168/2020г. на СГС става ясно, че ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство срещу длъжниците Т.и, сега въззивници, тъй като дори и пряката им солидарна отговорност към кредитора Я. Т. П. да е отпаднала с постановяване на решението по реда на чл.422 от ГПК, то не е отпаднала отговорността им като ипотекарни длъжници. С посоченото решение от 12.10.2020г. по ч.гр.д.№ 9168/2020г., СГС е отменил отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело срещу Т.и и му е указал на постанови прекратяване, тъй като е отпаднал изпълнителния титул. В мотивите си съдът е посочил, че е извън пределите на жалбата да коментира ангажирането на отговорността на длъжниците Т.и по см. на чл.429 ал.3 от ГПК /изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу трето лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга, когато взискателят насочва изпълнението срещу тази вещ/, тъй като отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по отношение на тях не е обоснован с тази хипотеза. В исковата молба по настоящото производство въззивниците твърдят, че ЧСИ не е прекратил насоченото срещу тях принудително изпълнение, поради което районният съд ги е снабдил с обезпечителна заповед за спирането му. Междувременно взискателят „Банка Пиреос България“ АД е прехвърлил взимането си от длъжниците по договор за цесия от 22.12.2017г. на „Легал Сървис“ ЕООД, което от своя страна е прехвърлило вземането на ответника, сега въззивник, Я. Т. П. с договор за цесия от 14.03.2019г., който в хода на съдебното производство го е прехвърлил на „Венд Груп“ ООД. Всички тези дружества са конституирани като трети лица помагачи, „Банка Пиреос България“ АД чрез своя правоприемник -„Юробанк България“ АД. Прехвърлянето на вземанията не се спорят. Видно от представеното от ищците Т.и писмо изх.№ 66-00-240/10.03.2021г. на изп.директор на АВп /л.91, т.1 от първоинстанционното дело/, на питане на въззивника Т. във връзка с извършено вписване по партидата на „Хидрострой Билд“ ООД, е установено, че при вписването на нот.акт за учредяване на договорна ипотека с вх.№ 39481/ 5.06.2008г. е допусната техническа грешка, а именно като страна в посочения нотариален акт е пропуснато да бъде вписано дружеството „Хидрострой Билд“ ООД в качеството му на ипотекарен длъжник. Тъй като служител в службата е установил несъответствието между съдържанието на вписания акт и нанесените данни в съответните партиди в интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър /ИИСКИР/, е изготвил констативен протокол и отстранил техническата грешка на основание чл.33в ал.2 от ПВп. В писмото е посочено, че допуснатата техническа грешка е отстранена на 3.02.2021г. и че при направената от въззивника Т. справка на 24.01.2021г. договорната ипотека с рег.№ 39481/5.06.2008г. не е била видима по партидата на „Хидрострой Билд“ ООД. В подкрепа на информацията, предоставена в писмото на АВп са и представените от въззивниците удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, издадени от АВп на 01.07.2019г. за гараж 1, гараж 33, ап.32, и на 2.07.2019г. за ап.47, видно от които по партидите на въззивниците и на „Хидрострой Билд“ ООД не е отразено вписана ипотека върху тези имоти /удостоверенията са приложени на л.85-90, т.1 от делото пред първоинстанционния съд/. Същото се установява и от представената справка № 78367/24.01.2021г. на АВп, получена чрез отдалечен достъп по партидата на „Хидрострой Билд“ ООД /л.11- 40, т.1/ - ипотеката не е отразена по партидата на „Хидрострой Билд“ ООД към тази дата. Месец по-късно, в справка № 215941/ 24.02.2021г. за отдалечен достъп на АВп по партидата на „Хидрострой Билд“ ООД /л.41-84/ ипотеката е отразена /вмъкната/ под пореден №16, по ред преди вписване на продажбата на гараж 1, ап.46 и ап.32 на С. Т.а от 4.11.2008г. /под №12/ и преди продажбата на гараж 33, ап.47 и ап.55 на Т. Т. от 7.11.2008г. /под № 11/. За ап.55 следва да се уточни, че този имот е бил собствен на Е.Р., към момента на учредяване на договорната ипотека от 5.06.2008г. и ипотеката е нанесена по партидата на Рууни. На 4.11.2008г. „Хидрострой Билд“ ООД е закупил този имот от Рууни, а на 7.11.2008г. „Хидрострой Билд“ ООД го е продал на въззивника Т.. Ипотеката върху имота е отразена по партидата на „Хидрострой Билд“ ООД и на Т. Т.. Въз основа на издадено съдебно удостоверение, АВп, също конституирана като трето лице помагач на ответника, е удостоверила, че нот.акт за учредяване на ипотеката е вписан в СВп с вх.№ 39481/ 5.06.2008г. и се съхранява в т.XXXVII, акт № 186. Дело № 27062/08г., съдържащо съпътстващите документи при вписването на ипотеката е унищожено, поради изтекъл срок на съхранение. АВп е представила и 3бр. констативни протоколи във връзка с извършената поправка по партидата на „Хидрострой Билд“ ООД. Първият констативен протокол е съставен от С.Б., старши специалист в СВп София от 3.02.2021г. и адресиран до регионалния директор на РД София, в който е записано, че на 3.02.2021г. при извършен преглед на наличната документация Б. е установила, че бивш служител Т.П. е допусната техническа грешка при нанасяне на данни в ИИСКИР – добавяне на ипотекарен длъжник и имотна партида по акт договорна ипотека, подреден в том 37 акт № 186 с двойно входящ номер 39481 от 2008г. Служителят Б. е поискала разпореждане от регионалния директор да извърши промени в ИИСКИР по договорната ипотека като се отрази „Хидрострой Билд“ ООД като ипотекарен длъжник и се отрази промяна и в партида 234808 ИКАР /установява се от доказателствата по делото, че това е партидата на гараж 33/. Във връзка с този протокол липсва разпореждане от регионалния директор. Вторият констативен протокол е съставен от Г.П.-С., главен специалист в СВП София на 17.02.2021г. и е адресиран до регионалния директор на РД София. В него е записано, че при извършен от нея на 3.02.2021г. преглед на наличната документация е установила, че служител Т.П. е допуснал техническа грешка при нанасяне на данни в ИИСКИР да се добави имотна партида 234807 в акт 186 подреден в том 37, двойно вх.рег.№ 39481 от 5.06.2008г. Във връзка с този протокол липсва разпореждане от регионалния директор. Установява се от доказателствата по делото, че имотна партида 234807 е партидата на ап.47. Третият констативен протокол е съставен от В.П., главен специалист в СВп София на 16.04.2021г. и е адресиран до регионалния директор на РД София. В него е посочено, че на 16.04.2021г. след преглед на наличната документация е установила, че служител Т.П. е допуснал техническа грешка при нанасянето на данни в ИИСКИР, а именно пропуснати обекти и объркани страни по имотите в акт №186 подреден в том 37 с двойно вх.рег.№ 39481 от 5.06.2008г. и вх.№ 664810/5.06.2008г. Съставителят на протокола е поискал регионалният директор да издаде разпореждане да бъдат извършени следните промени в ИИСКИР по договорна ипотека т.37, акт 186 – да се свържат правилно страните с имотите и да се добавят имоти ап.20 вх.Б, ап.29 вх.Б, ап.32 вх.Б, ап.11 вх.В, ап.23 вх.В, ап.46 вх.В, маг.9 и гараж 1 с ипотекарен длъжник Хидрострой. На констативния протокол има отбелязване в горния ляв ъгъл „Да уведомени“, подпис /без отбелязване кое е подписалото се лице/ и дата 16.04. като годината не е ясна, но не се спори, че се касае за 2021г. АВп е представила препис на входящия регистър от 5.06.2008г., видно от който договорът за учредяване на ипотека от 5.06.2008г. е вписан в дв.вх.рег. № 39481 от 5.06.2008г. по искане на Нотариус Р.Р., разпределен е за произнасяне на съдията по вписванията С.М., а служителят, който е работил по техническото отразяване на данните в регистъра, е Т.П.. В книгата нот. актове по договорни ипотеки от 5.06.2008г. нотариалния акт също е отразен под същия номер. Както Т.П., така и С.Б. са бивши служители на АВп. Същите са допуснати като свидетели по делото, но въпреки направените опити, не са установени и разпитани. По делото са представени длъжностната характеристика и трудовия договор на С.Б.. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна: Ищците оспорват законосъобразността на вписването на ипотеката по партидата на техния праводател „Хидрострой Билд“ ООД, извършено на 3.02.2021г. от служител на АВп. Съгласно разпоредбата на чл.88 от ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл.537 ал.2 и ал.3 от ГПК. Третите лица, чиито права актът засяга, могат да предявят иск срещу лицата, които се ползват от акта /чл.537 ал.2 от ГПК/. Съгласно чл.90 от ЗКИР, вписването в имотния регистър се заличава в три хипотези – когато по исков ред се установи недопустимост на вписване, недействителност на вписване, или несъществуване на вписано обстоятелство. До въвеждане на имотния регистър по ЗКИР за съответния съдебен район със заповед на министъра на правосъдието по чл.73 от ЗКИР, вписването се извършва по реда предвиден в ПВп. Съдебната практика приема, че предмет на установителните искове по чл.90 от ЗКИР е законосъобразността на вписването на права на ответника, т.е. дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВп и ЗКИР, действали към момента на извършването им /така в определение №304/27.06.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2821/2013г., I г.о./. С този иск не се установява нищожност или унищожаемост на сделката, която вписаният акт материализира, тъй като вписването не е елемент от фактическия състав по сключването й. Заличаването на вписването има значение за противопоставимостта на акта - губи се реда и предимството на вписването, което чл.113 от ЗС дава /така в Определение №37/20.01.2016г. на ВКС, ч.гр.д.№ 6168/2015г., IV г.о./. В същото определение на ВКС се пояснява, че за да е налице правен интерес от предявяване на някой от исковете по чл.90 от ЗКИР трябва да е извършено вписване на определен акт в имотния регистър, което да засяга права на ищеца, или да е пречка той да реализира свои предоставени от закона права. При успешен иск ще се заличи вписването, с което ще отпадне възможността вписването да бъде противопоставено на ищеца, а с това ще отпадне засягането на правата му. Изисква се също ищецът да не е страна в охранителното производство по вписването, т.е да не е легитимиран да иска заличаването му. В определение № 154/20.03.2015г. по ч.т.д.№ 119/2015г. на ВКС, II т.о., е дадено разяснение досежно трите установителни иска по чл.90 от ЗКИР: Когато е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство, вписването е нищожно /недействително/; когато вписването е постановено по искане на нелегитимно лице или по което съдията по вписванията се е произнесъл без да е бил сезиран, вписването е недопустимо. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. По настоящото дело е предявен иск за признаване вписването на договорната ипотека по персоналната партида на „Хидрострой Билд“ ООД за недопустимо, тъй като е извършено без регистърният орган да е бил сезиран от легитимно лице и без да има разпореждане на съдията по вписванията или на ръководителя на АВп, и при условията на евентуалност за признаване вписването за нищожно като извършено от служител без да има основание и извън неговата компетентност и правомощия. Воденото срещу ищците принудително изпълнение насочено върху придобитите от тях през 2008г. от дружеството „Хидрострой Билд“ ООД имоти, между които и ап.47, гараж 1, гараж 33 и ап.32, по отношение на които съдебният изпълнител е предприел принудително изпълнение, обосновава правния интерес на ищците да предявят иск по чл.90 от ЗКИР. При успешен иск ще се постигне заличаване на вписването на ипотеката върху посочените имоти, респ. ще отпадне силата на изпълнителния лист срещу ищците по см. на чл.429 ал.3 от ГПК по отношение на тези имоти. Съгласно чл.166 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор /договорна ипотека/ или на закона /законна ипотека/. Тя може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума. В правната теория няма спор, а и постановките на ТР №3/2018 по т.д.№3/2018г. на ОСГТК повтарят, че вписването има конститутивно действие, тъй като с него възникват правните последици на ипотеката. Вписването има и оповестително-защитно действие, тъй като с него се дава гласност на ипотечното право по отношение на трети лица и се урежда конкуренцията на права, която може да се появи между ипотекарен кредитор и последващ собственик на имота. Прехвърлянето на собствеността върху имота от учредителя на ипотеката след нейното вписване е непротивопоставимо на ипотекарния кредитор, който може да насочи изпълнение върху ипотекирания имот независимо от това в чия собственост се намира той – чл.173 ал.1 от ЗЗД, т.е. ипотеката следва вещта. Производството по вписването на договорна ипотека е уредено в чл.15 от ПВп - вписването на договорна ипотека се извършва незабавно в рамките на работния ден, по разпореждане на съдията по вписванията, в чийто район се намира ипотекирания недвижим имот чрез подреждане на нотариалния акт за ипотека в ипотечната книга. За да може вписването да стане известно на гражданите, то трябва да се нанесе по партидата на собственика на имота, върху който се вписва тежест. Партидите са персонални, поименни. Съгласно чл. 36 ал.1 от ПВп, в партидната книга се нанасят последователно накратко, под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът. Съгласно чл.33в ал.1 от ПВп, техническа грешка е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и нанесените данни от него в съответните партиди. Съгласно ал.2, техническите грешки се установяват по искане на заинтересованото лице или нотариус, както и служебно от служител в службата по вписванията. За установената техническа грешка съответният служител съставя констативен протокол, който се подписва от него и се представя на ръководителя от Агенцията по вписванията или определено от него лице. А съгласно ал.3, поправянето на техническа грешка се извършва по разпореждане на ръководителя от Агенцията по вписванията или определено от него лице. По делото е установено, че нот.акт да учредена договорна ипотека от 5.06.2008г. по разпореждане на съдията по вписванията е била вписана в СВп, подредена в съответната ипотечна книга, но служителят в службата по вписванията, който е извършвал техническите действия по нанасяне на данни в ИИСКИР, е пропуснала да отрази договорната ипотека по партидата на един от собствениците, учредили ипотека върху собствени имоти за обезпечаване предоставения банков кредит, а именно по партидата на „Хидрострой Билд“ ООД. Неотразяването на ипотеката по партидата на собственика на имота, върху който се вписва тежест, не представлява техническа грешка. Техническа грешка може да се допусне ако има някакво нанасяне на данни в партидата, т.е. извършено е вече вписване /в този см. е текста на разпоредбата на чл.33 в от ПВп – несъответствие на нанесени данни/. При липса на нанесени данни не може да се допусне техническа грешка, тъй като данни изобщо липсват. Ясно е, че техническата грешка може да касае грешки в изписване на имотите – грешки в цифри, букви, т.е. такива грешки, които нямат значение за ипотечното отношение. Неотразяването на ипотечното задължение по персоналната партида на собственика на имота е липса на вписване на тежестта върху имота му и то може да се поправи като се извърши ново вписване, а не по реда на поправка на техническа грешка. Вписването е нотариално удостоверение и то се извършва по разпореждане на съдията по вписванията. Вписването на ипотечните права има комплексен характер, тъй като се състои от няколко действия по вписването, видно от описаната по-горе процедура. Основната цел на системата на вписването е да даде правна сигурност за собствеността на гражданите. Известността на вписването се постига чрез нанасяне по партидата на собственика на имота. По името на собственика на имота, чрез системата на азбучниците, се извършва проверка дали имотът му е обременен с тежести или е оспорвана собствеността му. Недопустимо, и в противоречие с принципа за правна сигурност е, 13г. по-късно, по реда на чл.33в от ПВп служители при АВп да нарушат правилата за вписване, като манипулират ИИСКИР, вмъквайки в регистъра със задна дата допълнително пространство с данни за тежест върху имоти. И то така, че интервенцията не може да бъде установена при прегледа на персоналната партида на „Хидрострой Билд“ ООД. Без значение е в случая дали на 5.06.2008г. съдията по вписванията е разпоредил ипотеката да се отрази по персоналната партида „Хидрострой Билд“ ООД. Това отразяване е следвало да се извърши в същия ден, 5.06.2008г. След като не е изпълнено от служителя, вероятно поради неволна грешка, то вече не може да бъде изпълнено на следващия ден, или 13 г. по-късно без ново искане от заинтересованото лице и без разпореждане на съдията по вписванията /по арг. от чл.3 ал.3 от ЗКИР - Съдията по вписванията разпорежда вписванията в партидите на недвижимите имоти, които се намират на територията на съответния съдебен район/. Извършеното вписване на 3.02.2021г. по персоналната партида на „Хидрострой Билд“ ООД е недопустимо. Искът следва да се уважи изцяло. Фактът, че ищците са знаели за учредената на 5.06.2008г. върху имотите на „Хидрострой Билд“ ООД ипотека за обезпечаване на банковия кредит на Оувърсийз Прожект Кампъни ООД /предишно наименование „Уест Пропъртийз интернешънъл“ ООД/, тъй като Т. Т. е подписал договора за договорна ипотека, в качеството си на пълномощник на собствениците на имоти, граждани на Ирландия, няма отношение към правния спор, който касае законосъобразността на вписването, извършено на 3.02.2021г. За разлика от други регистри, имотният регистър не обвързва действието на вписаните обстоятелства от добросъвестността на третите лица /арг. напр. от чл.599 от ТЗ/. Възраженията за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения във връзка с недопускане или несъбиране на доказателства, не се споделят от въззивния съд. Разпитът на служители при АВп не би допринесъл за изясняване на делото от фактическа страна, тъй като техните показания не са относими и необходими за решаване на правния спор. Районният съд е уважил частично иска досежно два от имотите засегнати от недопустимото вписване, като съображенията му не съвпадат с тези на въззивния съд. С настоящите заместващи мотиви, решението в частта на уважения установителен иск следва да се потвърди. В отхвърлителната част решението следва да се отмени и се постанови друго, с което искът по чл.90 ал.1 пр.1 от ЗКИР се уважи изцяло. При уважаването на главния иск, евентуалния иск по чл.90 ал.1 пр.2 от ЗКИР не следва да се разглежда. По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищците се следват направените от тях разноски в съдебното производство. На първа инстанция те са сторили разноски в размер на 80лв. Присъдени са им 26, 67лв. Следват им се още 53, 33лв. На въззивна инстанция сторените разноски са в размер на 40лв. и толкова следва да им се присъдят. Ответникът въззивник няма право на разноски. Воден от горното, Софийски градски съд