Решение № 4449 от 21.11.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 931/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145-чл. 178 от АПК, вр. чл. 215, ал.1 от ЗУТ. Образувано е по жалба на И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. Б. М.-М., чрез пълномощника адв. Й., срещу Разрешение за строеж № 181/08.10.2021 г., издадено от на главния архитект на община Велинград за СМР: „Преустройство на търговски обект в бистро на партерния етаж на съществуваща жилищна сграда, ремонт и реконструкция на апартамент на първия етаж и преустройство на таванско помещение в жилище на същата сграда. ЗП / търговски обект - 58кв.м.; ЗП /жилище апартамент/ - 70 кв.м.; ЗП /подпокривно пространство/ - 50 кв.м., РЗП – 191 кв.м., със застроена площ ЗП – 58 кв.м. и разгъната РЗП – 191 кв.м. в УПИ ХII, ПИ пл. № 3070, КК № 10450.502.280, в кв. 124 на гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 20“. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж, издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалните разпоредби. Твърди се, че оспорващите са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149 от ЗУТ, които имат правен интерес да подадат жалба срещу разрешението за строеж /РС/, доколкото се допуска надстрояване на процесната сграда и се засягат общи части на сградата. Сочи се, че РС се отнася до временен строеж, за какъвто следва да се счете преустройството на тавана в жилищно помещение, което от своя страна обуславя издаването на виза по реда на чл.140 и сл. от ЗУТ, и неиздаването й представлява нарушение на разпоредбата на чл.144, ал.1, т.3 от ЗУТ. Настоява се, че не са спазени изискванията на чл.38, ал.5 от ЗУТ, чл.185, ал.2 и ал.3 и чл.186, ал.1 от ЗУТ. В представени писмени бележки по делото доразвиват съображенията си за наличие на правен интерес от оспорване на акта, както и за неговата незаконосъобразност, като издаден в противоречие с процесуалните правила и материалния закон. Прави се искане за присъждане на разноски. Ответникът – главният архитект на гр. Велинград в съдебно заседание се представлява от А. К., която счита жалбата за неоснователна. В представени по делото писмени бележки излага подробни съображения за недопустимост на жалбата, алтернативно за нейната неоснователност. Прави искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Конституираната заинтересована страна – Г. С. К., редовно призована, не се явява. В представени по делото писмени становища, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли съдът да я отхвърли, прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Административен съд София - гр. Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С протоколно определение от 10.05.1999г., по дело № 375/1994г., по описа на РС-Велинград, била одобрена постигната съдебна спогодба между жалб. З., Е.М., М. М., И. М., Н. Д., И. Д., Л. К., по силата на която страните прекратяват съсобствеността на процесния делбен имот, както следва: В дял на М. З. се поставя 70 кв.м. ид.части от имот пл. № 3070, кв. 124, ведно с масивно помещение – магазин в партерния етаж на построената в имота сграда, ведно със складово помещение от магазина под старата къща, складово помещение за стаичка, застроена площ от 33, 50 кв.м.; В дял на Е.М. се поставя 70 кв.м. ид.части от дворното място от горепосочения имот, ведно с магазин, находящ се в партерния етаж под старата къща, построена в горния имот на застроена площ от 30 кв.м. без складовото помещение; В общ дял на М. М. и И. М. се поставя 70 кв.м. ид.части от дворно място, съставляващо имот пл. № 3070, кв. 124, ведно с масивно помещение в партерния етаж на сградата, построена в горния имот на застроена площ от 31, 50 кв.м.; В общ дял на Н. Д., И.Д. и Л. К. се поставя 70 кв.м. ид.части от дворно място, съставляващо имот № 3070 в кв. 124, ведно с масивно помещение в партерния етаж на жилищната сграда построена в горния имот и фурна, находяща се в същата сграда на обща застроена площ от 58 кв.м. Жалб. Мекиков се легитимра като собственик на 1/4 ид.част от дворно място, находящо се в гр. Велинград, цялото състоящо се от 935 кв.м., съставляващо имот пл. № 3070, кв. 124, заедно с ид. части от жилищен етаж на 104 кв.м. от едноетажна жилищна сграда, построена в същия имот, ведно с ид. части от съответните общи части на сградата, по силата на нотариален акт № А-116, т. VIII, дело 3287/97г. Жалб. З. и Т. се легитимират като собственици на имот, находящ се в гр. Велинград, кв. „Лъджене“ - апартамент на 100 кв.м., построен върху бетонна плоча върху магазинни помещения въз основа на отстъпено право на строеж върху имот пл. № 3070, кв. 124, ведно с гараж от 45 кв.м., построен върху имота, съгласно нотариален акт А-175, том IХ, дело 3565/1997г. Заинтересованата страна Г. К. се легитимира като собственик на ид. част от апартамент, заемащ северозападната част от редовния жилищен етаж на масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, един редовен жилищен етаж и таван, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с таванско помещение над апартамента, без посочена квадратура, заедно с ид.част от търговски обект, находящ се на партерния етаж от сградата, със застроена площ от 58 кв.м., заедно с 1/8 ид.част от дворното място, в което е построена сградата, цялото на площ от 950 кв.м., съставляващо УПИ ХII-3070, кв. 124 по РП на гр. Велинград, одобрен с Решение № 91/16.04.2004г. на Общински съвет Велинград, съставляващ имот с пълен кадастрален номер 5013070., съгласно нот.акт № 29, том III, рег. № 4755, дело №122/2016г.; както и като собственик на ид. част от апартамент, заемащ северозападната част от редовния жилищен етаж на масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, един редовен жилищен етаж и таван, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с таванско помещение над апартамента, без посочена квадратура, заедно с ид.част от търговски обект, находящ се в партерния етаж от сградата, със застроена площ от 58 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова ид.части от правото но строеж върху дворното място, в което е построена сградата, ведно с 1/16 ид.част от дворното място, в което е построена сградата, цялото на площ от 950 кв.м., съставляващо УПИ ХII-3070, кв. 124 одобрен с Решение № 91/16.04.2004г. на Общински съвет Велинград, съставляващ имот с пълен кадастрален номер 5013070, по силата на нот.акт № 15, том I, рег. № 262, дело №15/2017г.; същата е собственик, съгласно нот.акт № 59, том II, рег. № 3412, дело № 257/2013г. на дарения от майка й – Л. К., при равни квоти за двете й дъщери - ид.част от апартамент, заемащ северозападната част от редовния жилищен етаж на масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, един редовен жилищен етаж и таван, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с таванско помещение на апартамента, без посочена квадратура, заедно с ид. част от търговски обект, находящ се в партерния етаж на сградата, със застроена площ от 58 кв.м., заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и толкова ид. части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, заедно с 1/8 ид.част от дворното място, в което е построена сградата, цялото на площ от 950 кв.м. съставляващо УПИ ХII-3070, кв. 124 по РП на гр. Велинград, одобрен с Решение № 91/16.04.2004г. на Общински съвет Велинград, съставляващ имот с пълен кадастрален номер 5013070, с приложена за УПИ регулация. С молба вх. № 94-00/8514/07.10.2021 г. ЗС поискала от главния архитект на община Велинград да издаде разрешение за строеж за: „Преустройство на търговски обект в бистро на партерния етаж на съществуваща жилищна сграда, ремонт и реконструкция на апартамент на първия етаж и преустройство на таванско помещение в жилище на същата сграда - УПИ ХII-3070, кв. 124 по плана на гр. Велинград“. Към молбата били приложени одобрен работен /идеен/ проект, инвестиционен проект, конструктивно обследване, оценки за съответствие документи за собственост, скица. На 17.02.2021г. кмета на община Велинград, по заявление вх. № 94-00-1732/04.02.2021г. издал удостоверение за търпимост № 161, на заинтересованата страна Г. К. /ЗС/, в уверение на това, че в имот с идент. № 10450.502.280 с площ 950 кв.м. по КККР на гр. Велинград, УПИ ХII-3070, кв. 124 по действащия РП на гр. Велинград, за сграда с предназначение „Жилищна сграда – многофамилна“ / брой етажи – два, брой самостоятелни обекти – осем / със ЗП – 318 кв.м., с идент. №10450.502.280.1 по КККР, находяща се на бул. „Хан Аспарух“ № 20, в която сграда са обособени следните два от общо осем самостоятелни обекта, както следва: самостоятелен обект в сграда с идент. 10450.502.280.1.1, с предназначение „Жилище апартамент“ със ЗП – 70 кв.м., заемащ северозападната част от редовен жилищен етаж – първи жилищен етаж по КК и самостоятелен обект в сграда с идент. 10450.502.280.1.9, с предназначение „За търговска дейност“ със ЗП – 58 кв.м., находящ се в северозападната част от горецитираната сграда с идент. 10450.502.280.1 на партерния етаж, за които два самостоятелни обекта, разположени на част от първи и част от втори етаж са отделени „на калкан“ от останалите съсобственици в сградата и се владеят самостоятелно, описани в изброените нот.актове са налице условията по пар. 16 от ЗУТ, сградата е търпим строеж и не подлежи на събаряне и забрана за ползване. Въз основа на подадено заявление, главният архитект на община Велинград издал оспореното Разрешение за строеж, на основание чл.148, ал.1, чл.38, ал.5 и ал.7 от ЗУТ. За изясняване на делото от фактическа страна, е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че в предвижданията на действащия застроителен план, одобрен със Заповед № РД-14-03163/13.10.1983г., е предвидено сключено застрояване. В действащия ПУП за Община Велинград от 1983 год. застройката е дадена като двуетажна с предвидено възможно бъдещо надстрояване на още два етажа, което не е използвано за процесния строеж. ПИ с идент. № 10450.502.280, за който е отреден УПИ XII-3070 от кв.124, по плана на гр. Велинград, е съсобствено дворно място, което представлява хоризонтална етажна собственост, която не е същинска етажна собственост, в която са построени сгради / скица № 1393 от 19.10.2009 год./. Всички жалбоподатели са съсобственици, съгласно представени документи за съсобственост на отделни самостоятелни обекти, но те не притежават собственост върху идеалните части на общите части, собственост на Г. С. К.. В Удостоверението за търпимост на строеж № 161/17.02.2021 год., издадено на ЗС е посочено, че собствените й самостоятелни обекти с идент. № 10450.502.280.1, 1, с предназначение „Жилище, апартамент” и № 10450.502.280.1.9, с предназначение „За търговска дейност”, са отделени „на калкан“, т.е. таванът е разделен от останалите съсобственици в сградата и имат самостоятелен вход. Видно от отразеното в Скица с виза № 1393/19.10.2009 год., издадена на основание чл.148, ал. 1 от ЗУТ, чл.38, ал.5 и ал.7 от ЗУТ, с която се разрешава проучване и проектиране на преустройство, реконструкция и основен ремонт на съществуваща двуетажна сграда - първия етаж от бивша фурна в магазин /търговски обект/ и втори етаж за жилищни нужди, не се изменят външните габарити на сградата. Този обект не е попада в хипотезата на чл. 140, ал.3, вр. чл. 51 и чл. 49, ал.2 от ЗУТ, тъй като не е временен строеж по смисъла на чл. 51 и чл. 49, ал.2 от ЗУТ, няма публичен характер, има го в градоустройството, не се надстроява, а се преустроява. Издадената скица с виза е съвместима с предназначението на имота. Не се променя предназначението му. По действащия ПУП от 1983 год. постройката изрично е отредена за частно ползване от лица за собствени нужди. Всички документи - графични и текстови, представени с одобрения инвестиционен проект на 08.10.2021 год., за „Преустройство на търговски обект в бистро на партерния етаж на съществуваща жилищна сграда; Ремонт и реконструкция на апартамент на първия етаж и преустройство на таванско помещение в жилище на същата сграда“ в УПИ XII - 3070, кв.124, по плана на гр. Велинград, са подписани и подпечатани от проектанта на съответната част и са съгласувани с подпис от проектантите на останалите части и от възложителя. Не са съгласувани с подпис изчисленията, извършени от проектанта по съответната част /чл. 139, ал. 3 от ЗУТ/. Съответните специалисти са с пълна проектантска правоспособност, а част конструктивна е съгласувана и подпечатана и от ТКП, съгласно чл.142, ал. 10 и чл.144 от ЗУТ, а именно, че проекта е изработен в нормативно пълен обем и пълнота, съответства на действащите норми и правила за проектиране. Спазени са правилата на ЗУТ и разпоредбите на Наредба № 7/22.12.2003 г. и Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Одобреният проект с издадено РС е изработен в следните части: а) Архитектурна; б) Конструктивна с ТКП; б) Ел; в) ВиК; г) ОВК; д) Енергийна ефективност; е) Пожарна безопасност; ж) Технология. Към проекта са приложени становища за: а) Оценка за съответствие на проектната документация със съществените изисквания към строежа от „Протон” ЕООД, че проекта е изработен в нормативно пълен обем и пълнота, съответства на действащите норми и правила за проектиране на подобни обекти; б) Противопожарна и аварийна безопасност; в) Оценка за съответствие на хигиенните норми и изисквания; г) Предварителен договор за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационни системи с „ВКТВ“ ЕООД; д) Спогодба между „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за ползване и консумация на доставена електрическа енергия. Община Велинград не е издавала Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, касаещ промяна на предназначение и преустройство на подпокривно пространство в таванско помещение в сграда с идентификатор №10450.502.280.1. Одобреният проект на 08.10.2021 год. за „Преустройство на таванско помещение в жилище на същата сграда” и процесното РС не са обявявани, тъй като процесният обект е индивидуализирана собственост, а преустройството е без промяна на предназначението. При извършения на място оглед ВЛ установило, че кота било на сграда с идентификатор №10450.502.280.1 е равнено с кота било на съседните покриви = на 11.00 м., като е с ~ 2 см. по-ниско от това на съседната сграда от югоизток. В приложеният проект „Заснемане за възстановяване на строителни книжа” на основание чл.145, ал. 5 от ЗУТ е заснета кота било = 11, 00 м. и кота корниз = 8, 50 м., които са показани и в одобреният проект. Кота стреха не е равнена със съседните, а е колкото кота корниз. Кота стреха е по - висока с ~30 см. от тази на съседните сгради. Височината на сграда с идент. №10450.502.280.1 не надвишава височината на съседните сгради, те са с равни височини. Преустройството се извършва в рамките на същата височина. Липсва прокарване на нови инсталации или изменение на съществуващите. Няма ново строителство. Обемът в сградата се запазва. Няма увеличение дълбочината на сградата. Във вертикалният разрез на проекта е предвидено нивото на пода на партерния етаж /който е „Преустройството на търговски обект в бистро на съществуваща жилищна сграда” / да се понижи с 45 см., но е запазено съществуващото ниво. Премахнат е стар, изгнил гредоред и е изпълнена стоманобетонна настилка. По този начин е избегнато изграждане на допълнителни стълби, за слизане на по - ниско ниво и е запазена височината и нивото на съществуващият под. Запазени са габаритите на прозореца и входната врата. Сградата няма общи части. Външните и вътрешни стени във височините на първия и втори етаж са носещи и са изпълнени от обикновени керамични тухли. В основата на търговската сграда е трябвало да се понижи пода без да се достига кота фундиране на съществуващата сграда с 45 см., което не е изпълнено и пода на търговската сграда /„Бистрото”/ не е понижен. Видно от одобрения конструктивен проект, до съществуващите носещи зидове са монтирани метални дюбели, от които започва армирана бетонова настилка с дебелина 10 см. Извършена е подмяна на изгнил гредоред със стоманобетонен под. С цел увеличение височината на таванските помещения, пода е понижен надолу с - 80 см., каквото е и проектното решение. Старият изгнил гредоред е заменен с армирана бетонна настилка. Съществуващата калканна стена е запазена, в нея се виждат дупките на извадените изгнили греди, налице са само част от две останали. По този начин не са засегнати и общи части със съседната сграда. Издаденото РС е за вътрешно преустройство, без промяна на предназначението на обектите, без засягане на конструктивни елементи на сградата, без пристрояване и надстрояване, без засягане на съседни сгради. Няма режим на етажна собственост. При така установените факти, настоящия съдебен състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – гл.архитект на община Велинград, в рамките на правомощията му по чл. 148, ал.2 от ЗУТ, в съответната форма, без констатирани съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в съответствие с нормите на материалния закон. Оспорения ИАА е мотивиран по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото съдържа фактически и правни основания за издаването си. Ответника е формирал своите изводи въз основа на приложения и приобщен в административната преписка доказателствен материал. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, както и от разясненията, дадени в открито съдебно заседание, е видно, че процесното РС не касае характера и начина на застрояване, а е издадено конкретно за преустройство, без промяна характера на застрояването. Одобреният проект и издаденото РС не касаят надстрояването, което се предвижда по застроителния план на два етажа, а касае преустройство на съществуващите габарити на сградата. Издаденото РС, базирано на одобрения проект, не касае промяна частта от сградата, която е била фурна, както и другата, която обхваща част от първия и втория етаж. Габаритите, които са били на съществуващата сграда чрез РС се преустройват и се укрепва сградата в същия размер, без да се надвишава с още два етажа. РС е издадено само за преустройство на съществуващата сграда, без да се нарушават нейните габарити. Стрехата е надвишена със 30 см, но не е надвишено билото и котата на корниза. Обектите на жалбоподателите са индивидуална собственост, нямат съсобственост със ЗС. Липсва въздействие върху калканната стена от северозападната страна, проектът не го предвижда. Видно от скица на сграда № 15/27.02.2023 г., съседният имот на този калкан е с идентификатор 10450.502.1352., но същата не индивидуализира процесния имот. Сградите се намират в един УПИ с един планоснимачен номер заради дворното място, което е съсобственост, но процесната сградата е индивидуална собственост. В проекта е предвидено да бъде понижено нивото на „Бистрото“ с 45 см., но на място не е увеличена дълбочината с 45 см., а е запазено съществуващото ниво. Не е налице последващ проект за преустройство на сградата. Сградата няма общи части, съответно не се засягат съседни интереси и имоти. Конструктивни промени не са предвидени, само конструктивно укрепване, което цели усилване конструкцията на сградата, при земетръс от девета степен, което не променя конструкцията на сградата. Жалбоподателите се легитимират като собственици на идеални части от поземления имот, в който е разположена процесната жилищната сграда, съгласно представените по делото Нотариален акт № А-116, том VIII по дело № 3289/1997 г., Нотариален акт № А-175, том IX по дело № 3565/1997 г. и протоколно определение от 10.05.1999 г. по гр. дело № 375/1994 г. на Окръжен съд – Велинград, с което е одобрена постигната съдебна спогодба по отношение на ПИ с пл.№ 3070 и отделни помещения от жилищната сграда в него. Съгласно чл. 148, ал. 5 от ЗУТ Разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при спазване на условията и реда на чл. 183. Според нормата на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. Съгласно чл. 183, ал. 2 от ЗУТ надстрояване или пристрояване на сграда - етажна собственост, се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване или пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост. Чл. 183, ал. 4 от ЗУТ регламентира, че за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота. В случая правилото е неприложимо, тъй като съсобствениците не са започнали, реализирали, или имат предоставено право за съответното строителство в имота. Липсват данни за законно реализирано, започнато или разрешено такова в тяхна полза. Процесното РС е издадено на ЗС Г. К., за сграда, която се намира в съсобствен с жалбоподателите УПИ. По съществото си чрез РС се предвижда надстрояване на сграда / така, както е прието и в Определение № 6342/22.05.2024г. по адм.дело № 8558/2024г., по описа на ВАС – Второ отделение, задължително за съда – чл. 224 от АПК / по искане само на един от съсобствениците на УПИ, като с останалите не е сключен договор в нотариална форма съгласно изискването на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Нормата има императивен характер и нейното нарушение води до незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж. Надстрояване и пристрояване на сграда - етажна собственост, се разрешава въз основа на договор за учредяване на правото на надстрояване или пристрояване със съсобственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация - съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост. Административният орган безспорно е установил, че процесното за РС УПИ е съсобствено от информацията по преписката за собствениците и носителите на ограничени вещни права от приложените нотариални актове, както и от данните по КККР, и е следвало да изиска представянето на доказателства по чл. 183, ал.1 от ЗУТ. Като не го е направил, е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е попълнил преписката със съществени доказателства. Допуснал е и нарушение на материалния закон, издавайки РС в противоречие с императивни законови изисквания. Тези нарушения са съществени нарушения в процедурата, довели до неизясняване на съществени относими факти и обстоятелства /липса на задължително съгласие/, които, ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат - неиздаване на РС или издаването му, след като изискванията на закона бъдат спазени. В съответствие с разпоредбата на т.30, пар.5 от ДР на ЗУТ „жилище “ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Според заключението на ВЛ и представените по делото писмени доказателства преди издаване на оспореното РС, съществуващата сграда е на два етажа, с подпокривно пространство, така както е нанесена и в застроителния план на гр. Велинград от 1983 г. На първия етаж е разположено жилище-апартамент, състоящ се от дневна с кухненески бокс, две спални помещения, санитарен възел и стълбище. Стълбището продължава до подпокривното таванско помещение. В подпокривното пространство се предвижда обособяване на жилищни помещения. В случая безспорно подпокривното пространство, съгласно инвестиционния проект е предвидено да бъде преустроено в жилище, поради което разпоредбата на чл. 38, ал.5 от ЗУТ, на която се е позовал административния орган е неприложима, тъй като се променя предназначението – чл. 185, ал.1, т.2 от ЗУТ. В съответствие с чл. 38, ал.5 от ЗУТ не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване, за което по делото не ангажирани каквито и да било доказателства, че тези обстоятелства са били изследвани. Отделно от това по делото не са представени доказателства за уведомяването на непосредствено засегнатите от преустройството на подпокривното пространство съсобственици на УПИ за съдържанието на изготвения инвестиционен проект и запознаването им с него, представляващо съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото РС. Наличието на подавани жалби от съсобствениците на процесното УПИ не освобождава административния орган от задължението му да ги уведоми за започналото административно производство и издадено РС. Въз основа на изложеното настоящия съдебен състав намира, че в хода на административното производство по издаването на РС са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на участие на засегнатите от предвиденото строителство лица, което ги е лишило от възможността да се запознаят с одобрения проект, да изложат възраженията си преди финализиране на процедурата с издаването на РС. Предвид тези съображения, съдът намира обжалвания индивидуален административен акт за незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. С оглед изхода на делото, на жалбоподателите се дължат сторените разноски в размер на 2045 лева – 1200 лева адвокатски хонорар, 800 лева – депозит за вещо лице, 40 лева - държавна такса и 05, 00 лева за издадено съдебно удостоверение, които следва да бъда възложени в тежест на ответника и заинтересованата страна. Други разноски не са претендирани / л. 481 от д./, поради което не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХІІІ-ти състав