Решение № 791 от 17.11.2020 г. на Административен съд - Хасково по дело № 888/2020 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от С.В.Д. с посочен адрес •••, подадена чрез адв. Е.М., с посочен съдебен адрес: •••, •••, против Решение №130 от 21.07.2020 г., постановено по АНД №208 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020 г. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушаване на процесуалните правила и норми. Коментират се изводите на районния съд и се сочи, че същите били неправилни и противоречали на нормативната база. В Акт за установяване на административно нарушение с № бланка 802823, серия Д №4/16.01.2020г., съставен от мл. полицейски инсп. Б. П. Б. при РУ – Свиленград, изрично установяващия съставител посочил, че е налице нарушение на чл.150 ал.1 от ЗУО, докато в НП №14/16.03.2020г., издадено от инж. Д. И.– Директор на РИОСВ гр. Хасково, административнонаказващият орган изрично квалифицирал деянието като такова по чл.150 ал.3 т.4 от ЗУО във вр. с чл.18 т.1 б.А, вр. с чл.3 т.2 б.А от Регламент /ЕО/ 1013/2006. Навеждат се доводи, че липсвало единство между описателната част на нарушението, посочените за нарушени правни норми между АУАН и НП, за което нарушение първостепенния състав не взел отношение защо счита, че нарушението е преодоляно и санирано. Визираното несъответствие не подлежало на корекция по правилата на института на очевидната фактическа грешка, който бил неприложим в производството по ЗАНН, предвид формалния му характер, и на отстраняване по тълкувателен път чрез анализ на събраните по преписката доказателства, а доколкото ощетявало възможността на обвинения още в началния етап на процедурата да упражни правото си на защита в пълен обем, не попадало сред нередовностите, преодолими съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН. Недопустимо било и изправянето му с наказателното постановление, както било сторено в настоящия случай, тъй като въвеждането на нови факти или видоизменянето на тези, констатирани с акта – особено касателно за констатирано нарушение, също в значителна степен уязвявало защитата на нарушителя. На следващо място се твърди, че обжалваното НП и АУАН на практика смесили два различни вида отговорност, тази на ЮЛ, касаеща дейността на представляваното от жалбоподателя дружество – в какъвто смисъл били приложените фактури от Р Гърция за товара, който се внасял в страната с титуляр собствеността върху придобитите ел. кабели и нарязани катализатори търговско дружество „Стенли 6373“ ЕООД с ЕИК: •••, представлявано от едноличния собственик и управител С.Д. и ФЛ, на което бил съставен АУАН и НП. Твърди се, че съставянето на АУАН се подчинявало на точно определени изисквания на закона, чиято цел била и нарушителят да разбере в какво се изразява осъщественото от него нарушение и да организира защитата си още в момента на съставянето на акта и съответно да изложи своите възражения в тази насока и доколкото при неговото съставяне тези изисквания на закона не били спазени, същите водели до нередовност на съставения акт и представлявали съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятствали жалбоподателя да разбере за какво била ангажирана административнонаказателната му отговорност и съответно да се защити, като тази нередовност имала за последица съществени недостатъци в проведеното административнонаказателно производство, които не можело да бъдат преодолени по реда на чл.53 от ЗАНН. Моли се за отмяна на обжалваното решение и да бъде уважена жалбата срещу НП №14/16.03.2020г. Претендира се присъждане на направените разноски в производството. Ответникът – РИОСВ – Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Свиленград. Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение №130 от 21.07.2020 г., постановено по АНД №208/2020 г., Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №14/16.03.2020г., издадено от Директор на РИОСВ гр. Хасково, с което на С.В.Д., за нарушение на чл.150, ал.3, т.4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) във вр. с чл.18, т.1, б.“а“ вр. с чл.3 т.2 б.“а“ от Регламент (ЕО) 1013/2006 и на основание чл.150, ал.3, т.4 и чл.158 от ЗУО, във вр. с чл.53 от ЗАНН, е наложена глоба от 1500 лева. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в него административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Посочил е, че наказанието е правилно определено. При касационната проверка настоящата инстанция намира, че oбжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд, че от С.В.Д. е извършено описаното в НП административно нарушение са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия състав. В случая доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган, не са представени в производството пред районния съд, нито пред настоящата инстанция. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че липсвало единство между описателната част на нарушението, посочените за нарушени правни норми между АУАН и НП. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие в НП между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно- наказващият орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Районният съд обосновано е приел, че наказващият орган се е съобразил в пълна степен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил наказанието в размер на 1500 лв. Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон. Постановил е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково