Решение № 92 от 3.7.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 122/2023 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК. Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Р. С. Т. от САК, упълномощен защитник и процесуален представител на подсъдимия Т. К. К. от гр. Ловеч, с ЕГН ••••••••••, както и по жалба на адвокат Ж. Г. Ж. от Софийска адвокатска колегия подадена в процесуалното му качество на защитник на подсъдимия К., против Присъда № 6 от 27.01.2023 година, постановена по НОХД № 5/2021 година по описа на Окръжен съд гр. Ловеч.

С присъдата първоинстанционният съд e признал подсъдимия Т. К. К. от гр. Ловеч, с ЕГН ••••••••••, за ВИНОВЕН в това, че на 10.06.2017 г., около 15: 35 часа, на път 401, при километър 2+100, на кръстовище, образувано с път 307, при управление на лек автомобил „Фолксваген Туран” с peг. № OB 55••••, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП - при избиране на скоростта си на движение, като водач на МПС категория „В”, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, а именно 90 км/ч., и това в конкретния пътен участък е било сигнализирано с пътен знак В - 26, ограничаващ скоростта до 60 км/ч., се е движил със скорост от 95, 00 км/ч., вследствие на което, по непредпазливост, причинил смъртта на М. Ц. П. от с. Търнава, обл. Враца, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 –то от НК, във връзка с чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от четири години, а на основание чл. 343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишил подсъдимия Т. К. К. от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

К. е осъден и да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК на адвокат Й. Г. Д. с ЕГН ••••••••••, от Адвокатска колегия - София, сумата от 3 000, 00 лева, разноски за процесуално представителство на частните обвинители С. К. и В. П.. С присъдата подсъдимият Т. К. К. с ЕГН ••••••••••, е осъден да заплати по сметка на РУ МВР гр. Угърчин направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 8 717, 74 /осем хиляди седемстотин и седемнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, респективно да заплати по сметка на Окръжен съд гр. Ловеч сумата от 3 346, 00 /три хиляди триста четиридесет и шест/ лева, представляваща направените на съдебното производство разноски, както и 15 /петнадесет/ лева за служебно издаване на 3 броя изпълнителни листа.

Съдът се произнесъл с присъдата и по въпросите за веществените доказателства като се разпоредил: лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ВР 24•••• и лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № ОВ 55••••, да се върнат на собствениците им.

С въззивната жалба упълномощеният защитник и процесуален представител на подсъдимия Т. К. К., адвокат Р. С. Т. от САК, атакува присъдата във всичките части, тъй като категорично счита, че тя се явява неправилна, необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение най-вече на материалния закон, както и на процесуалния такъв. Тя се явява незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. При постановяване на присъдата първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, тъй като ако това би било направено, то е щяло да обоснове единственият правилен извод, че обвинението не е доказано.

Събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, обосновават извода за неизвършване от страна на К. на престъпното деяние, за което той е признат за виновен и поради което е следвало да бъде изцяло оправдан от първоинстанционния окръжен съд.

В жалбата на адвокат Ж. Г. Ж. от Софийска адвокатска колегия се изразява несъгласие с Присъда № 6 от 27.01.2023 година, постановена по НОХД № 5/2021 година по описа на Окръжен съд гр. Ловеч, като се поддържа, че същата е незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и се претендира наложеното наказание да е явно несправедливо.

Предвид на изложеното защитникът моли апелативния съд след като разгледа и се увери в основателността на жалбата, на основание чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да отмени изцяло Присъда № 6/27.01.2023 г. на първоинстанционния Окръжен съд гр. Ловеч по НОХД № 5/2021 година и оправдае подсъдимия Т. К. К. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК.

При условията на алтернативност се прави искане в случай, че се намери да са налице отстраними процесуални нарушения, делото да се върне за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Постъпил е и писмен отговор от адвокат Й. Г. Д. от САК като повереник на частните обвинители В. П. П. с ЕГН •••••••••• и С. Ц. К. с ЕГН •••••••••• против въззивната жалба на подсъдимия К. с твърдение, че същата е неоснователна, поради и което тя следва да бъде оставена без уважение. Наведеното в нея твърдение, че не е било проведено пълно и цялостно доказване на деянието както от обективна, така и от субективна страна, което е предпоставило от събраните по делото доказателства една фактическа установеност, от която да не може да бъде направен извод по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, не отговаря на действителното положение, което е точно обратното. Оспорва се още като неоснователно и твърдението, че не е изяснен механизмът на настъпването на ПТП, поради което се налагало изслушването на нова САТЕ и преразпит на вещите лица, без да се посочва какво точно ще бъде изяснявано с поисканата нова експертиза и с преразпита на вещите лица, още повече, че както експертизите, така и протоколите от проведените съдебни заседания пред първия съд са достъпни и не са налице пречки за формулиране на евентуални въпроси.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура гр. В. Търново изразява мотивирано становище за неоснователност на въззивните жалби. Счита, че присъдата и първоинстанционният акт обжалван от подсъдимия и неговия защитник е е правилен, обоснован и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Приема същевременно с това, че жалбите им са недоказани и неоснователни. Поддържа се разбирането, че фактическата обстановка е изяснена изцяло, като не съществува спор относно настъпването на съприкосновение и удар между двата автомобила „Фолксваген Туран” с peг. № OB 55•••• и „Фолксваген Голф” с peг. № ВР 24••••. Всички вещи лица са единодушни, още пред първата инстанция, както и понастоящем пред въззивния съд, че при линията на видимост от страна на подсъдимия, при движение със скорост от 60 км/час, каквото е било ограничението в този участък, удар е нямало да настъпи, както и е нямало да се достигне до този вредоносен резултат. Подсъдимият е следвало да възприеме тази опасност, представляваща навлизащият на пътното платно „Голф“.

Първоинстанционният съд обосновано е изложил както фактическата обстановка, така и обсъдил защо приема да не е налице случайно деяние като е посочил и съдебна практика в тази връзка. Нарушавайки предписанията на правилата за движение на скоростта, подсъдимият сам се е поставил в обективна невъзможност да спре и да предотврати общественоопасните последици. Твърденията на вещите лица в заключението от една страна, а от друга и повторният им разпит при откритото съдебно следствие във въззивната инстанция, изцяло подкрепят присъдата.

В тази връзка прокурорът моли съда първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, а подадените жалби срещу нея оставени без уважение.

В проведеното открито съдебно заседание във въззивната инстанция, от апелаторите частни обвинители В. П. П. и С. Ц. К., представлявани от повереника си адвокат Й. Г. Д. от САК, както и частния обвинител Ц. П. В. и повереника и адвокат М. К. И. от АК гр. Велико Търново, се явява единствено процесуалният представител и повереник на П. и К., адвокат Й. Г. Д. от САК. Въпреки това частните обвинители оспорват въззивните жалби на подсъдимия и допълненията към тях, както и поддържат подадения от повереника на апелаторите частни обвинители В. П. П. и С. Ц. К. адвокат Й. Г. Д. писмен отговор против въззивната жалба на подсъдимия К.. При това адвокат Й. Г. Д. декларира желанието си на основание чл. 317, във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за безплатно осъществено процесуално представителство и пред настоящата инстанция. Не се представят други доказателства за такова упълномощаване пред въззивния съд.

Пред въззивната инстанция повереникът адвокат Й. Г. Д. се солидаризира с мнението на представителя на държавното обвинение, че не са налице каквито и да било предпоставки, които да налагат ревизиране на присъдата на първоинстанционния съд. При това адвокат Д. се позовава на допълнителния разпит на вещите лица проведен в съдебното заседание на 18.12.2023г. пред настоящата инстанция, според който нямало установено нищо ново и/или по-различно от това, което експертите са посочили в заключението си и са защитили в производството пред Ловешкия окръжен съд..От изводите както на повторната петорна автотехническа експертиза, така и на другите експертизи е изяснено по несъмнен начин, че подсъдимият и водач Т. К. К. сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на произшествието и от там на вредоносния резултат, поради движение с превишена скорост. Категорично и ясно било според повереника, че ако той се беше движил с 60 км/час, би имал достатъчно време и възможност да пропусне навлизащия в платното за движение лек автомобил „Фолксваген Голф“, съответно траекториите на двата автомобилите е нямало да се пресекат и е нямало да настъпи удар. Всички останали опити за трактовка от страна на защитата на К., както и на самия подсъдим за липсата на задължение или за неможене, не намират подкрепа нито във установената фактическа обстановка по делото, нито в нормативните правила и разпоредби, включително и практиката на ВКС по най-важния въпрос, този относно момента на възникване на опасността, изрично и категорично посочен според вещите лица да е един предходен момент, когато другият участник в движението е демонстрирал намерението си да продължи движението, без да спира, макар и да не разполага с предимство на пътя. Това становище противоречи на възприетото от защитника на К., адвокат Т., че възникването на опасността е към момента на навлизане на платното за движение.

Предвид на изложеното се предлага на апелативния съд да потвърди присъдата на ОС гр. Ловеч като правилна и законосъобразна като се претендира осъждането на подсъдимия да заплати адвокатско възнаграждение за безплатно осъществено процесуално представителство от страна на адвокат Й. Г. Д. и пред настоящата инстанция.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Т. К. К., адвокат Р. С. Т. от САК в хода на съдебните прения моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена като неправилна и необоснована. Поддържа изцяло подадената въззивна жалба с изложените в нея аргументи. Продължава да твърди, че с оглед изслушаното заключение и повторният разпит вещите лица изготвили допълнителната петорна автотехническа експертиза категорично в него се затвърждава становището, че е налице един незаконосъобразен, непочиващ на изложеното в присъдата на първоинстанционния съд и в мотивите към нея акт, тъй като той не кореспондира по никакъв начин нито с доказателствата събрани пред първата инстанция, още по-малко пък на тези приобщени по време на досъдебното производство.

Защитникът предлага да се обърне внимание на всички назначени и изготвени по делото експертизи защото според него правело впечатление, че във всяка една от тях скоростите на автомобилите са различни. Тоест получил се е парадокс като твърдение или група твърдения, които водят до противоречие или са в конфликт с интуитивната логика, че колкото експертизи са допуснати и извършени, толкова са и различни скоростите на едни и същи автомобили, което косвено се явява индикация, че не може да се приеме за установена по несъмнен начин както скоростта на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ ВР 24••••, така и скоростта на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № ОВ 55••••.

Поддържа се схващането за наличието на неясноти в експертизата, които разколебават тезата, изложена от вещите лица като не следва да се приема за несъмнено установено заключението, че ако лекият автомобил „Фолксваген Туран“ се е движил със скорост от 60 км/час, то двете процесни превозни средства биха се разминали. При това липсват обективни данни и находки както за скоростта на лек автомобил „Фолксваген Голф“, така и доказателства, че този автомобил би продължил да се движи със скорост от 38 км/час, ако види, че го връхлита друга кола. Излагат се аргументи в подкрепа на твърдението за неяснотите в експертизата и разколебаването на изводите и, тъй като скоростта на автомобил „Фолксваген Голф“ не е категорично установена. На отделни места в експертизата вещите лица заявяват, че малко преди стоп-линията водачът на лекия автомобил „Фолксваген Туран“ е можел да възприеме другия автомобил „Фолксваген Голф“, а на други места в същата експертиза се поддържа, че опасността за „Туран“ възниква, едва когато автомобил „Фолксваген Голф“ навлиза с предния си габарит в лентата за движение на подсъдимия Т. К. К.. Защитата излага подробно своите аргументи в подкрепа на твърдението за допуснати груби нарушения или пропуски и то в ущърб на подсъдимия досежно обследваните доказателства в първата инстанция свързани с изслушването на вещите лица по изготвените три съдебно автотехнически експертизи, първоначално тройна и повторната петорна на досъдебното производство, а в съдебното производство и допълнителна петорна такава. Адвокат Р. С. Т. се позовава на становище изразено от вещото лице проф. К. при разпита му проведен на 18.12.2023 г. където експертът е заявил, че инстинктивната реакция на един водач, когато вижда, че друг автомобил го връхлита е да скочи на спирачките. Поради тази причина според защитата, посочената версия и теоретична постановка за връзката между движението на лекия автомобил „Фолксваген Туран“ с 60 км/час и движението на автомобила „Фолксваген Голф“, скорост при която превозните средства биха се разминали е невъзможна практически да бъде осъществена. Това е така защото водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, при вида на управлявания от подсъдимия автомобил „Фолксваген Туран“, който го връхлита, инстинктивно би натиснал и задействал екстремно спирачки и тези негови действия биха довели до заковаване в платното за движение на автомобил „Фолксваген Туран“. Или съответно, както е установено по делото съобразно изнесеното виждане на защитника, дори с движение от 60 км/час е невъзможно подсъдимият Т. К. К. със своя автомобил „Фолксваген Туран“ да спре, т.е. ударът е неизбежен. Обръща се с молба към въззивния съд при извършване анализ на доказателствата, отново подробно да се разгледа заключението на допълнителната петорна автотехническа експертиза, включително схемата и снимките, тъй като от данните първоначално приобщени в нея на стр. 13 и вече фиксираното там разстояние 12, 4 м., при намиращата се в процесния участък стоп-линия отстояща на 4, 5 м. преди платното за движение, разсъжденията за твърдяната видимост и възможността водачът на автомобил „Фолксваген Туран“ и подсъдим да може да възприеме водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ от посоченото от експертите разстояние, според защитника са необосновани.

Поради това и се приема от него, че присъдата е неправилна и моли същата да бъде отменена като незаконосъобразна и необоснована. Моли въззивната инстанция за решение в този смисъл.

Подсъдимият Т. К. К. в правото си на лична защита поддържа изцяло доводите на своя упълномощен защитник, като заявява, че не мисли това, което предлагат вещите лица за възможност К. като водач да може да възприеме и види лекия автомобил „Фолксваген Голф“ да е вярно, защото там на мястото е имало много голяма растителността и дърветата. Оспорва наличието на такава възможност още в повече при видимост винаги би спрял, а не да търси начин да става участник в ПТП и да причинява смъртта на когото и да било. Категоричен е в това, че не е имал изобщо възможност да види лекия автомобил „Фолксваген Голф“, тъй като растителността е била доста голяма. Това според подсъдимия не са само негови думи, тъй като голямата растителност се виждала и на снимките от фотоалбума.

В правото си на последна дума Т. К. К. иска от съда да се съобрази със становището на адвокат Т. и моли да се отмени присъдата, защото не е виновен и моли да бъде оправдан.

В подадената въззивна жалба от адвокат Р. С. Т., като процесуален представител и упълномощен защитник на подсъдимия, са наведени оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, тъй като ако го е бил направил, щял да стигне до и да обоснове единственият правилен извод, че обвинението не е доказано. Механизмът на настъпилото ПТП останал неизяснен в съдебния процес, поради и което доказването на деянието от обективна и субективна страна не е било проведено успешно. Подробното запознаване с изготвените по делото експертизи, посочени от него като 4 на брой са позволили на защитника да стигне до извода, че има противоречие между заключенията им. В тази връзка и за изясняване на обективната истина се правят искания по доказателствата като според адвокат Т. наложително се явява изготвянето на допълнителна петорна съдебна автотехническа експертиза и поставянето на допълнителни въпроси, на основание чл. 327, ал. 4 от НПК, както и провеждането на разпит на вещите лица, разпитани в хода на първоинстанционното производство съгласно нормата на чл. 327, ал. 3 от НПК. Изхождайки от описаната хронология, както и от направеното на основание чл. 327 от НПК доказателствено искане от адвокат Р. С. Т. и подсъдимия Т. К. К. за назначаване на допълнителна петорна САТЕ, от същите вещи лица, настоящата въззивна инстанция в отрито съдебно заседание проведено на 19.06.2023 г. след тайно съвещание намери, че за разкриване на обективната истина и правилното решаване на делото се явява необходимо да се открие съдебно следствие във въззивната инстанция и да се допусне събирането на допълнителни нови гласни доказателства по силата на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК, като бъде допуснат повторен разпит вещите лица п. М. К., д. В. У., и. Р. И., и. К. Ш. и и. М. И., които са изготвили, както допълнителната така и повторната петорна САТЕ..Съдът при това счете, че фактологията по делото е останала неизяснена и поне външно противоречива, включително и при проведения разпит на същите в съдебното заседание пред първата инстанция, при което се явява наложително извършването на нови процесуално следствени действия, необходими за проверка на вече събрани такива доказателства.

С оглед разпоредбата, задължаваща съда да изяснява и разкрива обективната истина, настоящият състав приема, че е необходимо да допусне извършването на повторен разпит на вещите лица, което свое решение аргументира с обстоятелствата за вменявана наличност на необоснованост и възникване на явно съмнение за правилността на заключението, тъй като по делото са налице внесени основателни съмнения в правилността на изготвеното от тези вещи лица заключение. Въззивният съд обаче не намира основание да аргументира това си решение с обстоятелствата, посочени в чл. 153, пр. 2 от НПК, приемайки че експертното заключение на вещите лица п. М. К., д. В. У., и. Р. И., и. К. Ш. и и. М. И., както по повторната петорна съдебна автотехническа експертиза, така и по допълнителната такава не е необосновано и не възниква съмнение за неговата правилност. Този повторен разпит на вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд, се е наложил, тъй защитникът на подсъдимия К., адвокат Р. С. Т. е продължил да поддържа твърдението за наличие на противоречия в заключенията на петорната и допълнителната петорна САТЕ, които според него създават внушението за тяхната необоснованост и възникването на съмнение за тяхната правилност и съдът в настоящия си състав е приел, че такъв разпит е необходим, обстоятелство подсилено и с оглед неучастието на конкретния защитник при разглеждането на делото в първата инстанция.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в жалбите, доводите на страните, доказателствата по делото и след като служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от лица, които притежават активна процесуална легитимация, а съдържанието им е преценено при образуването да отговаря на изискванията на закона и така се явяват процесуално допустими. Жалбата на адвокат Р. С. Т. от САК, е постъпила в деловодството на Окръжен съд гр. Ловеч по куриер и е приета на 09.02.2023 г. в служба „Регистратура”, заведена съответно с вх. № 884/10.02.2023 г. в 11: 46 часа. От своя страна жалбата на адвокат Ж. Г. Ж. от Софийска адвокатска колегия е постъпила в деловодството на Окръжен съд гр. Ловеч, също по куриер и е приета на 13.02.2023 г., заведена съответно с вх. № 966/15.02.2023 г. в 11: 12 часа. При произнесена присъствено присъда на 27.01.2023 година въззивните жалби на защитниците се явяват подадени в срок.

Разгледани по същество, жалбите се явяват неоснователни и това е така поради изложените по-долу съображения:

Съдебното производство пред първия съд е протекло по общия ред, или изречено по друг начин, по реда на процедурата по чл. 248, ал. 5, т. 4, във вр. с чл. 252, ал. 2 от НПК.

За да постанови своята присъда първоинстанционният съд приел фактическа обстановка, която след проведеното съдебно следствие пред настоящата въззивна инстанция се възприема във всички нейни части. Това е така защото проверяващият съд в съответствие с изискванията на чл. 18 от НПК /принципът за непосредственост/ основа своето решение и върху доказателствените материали, които той е събрал и проверил лично, посредством извършения повторен разпит на вещите лица п. М. К., д. В. У., и. Р. И., и. К. Ш. и и. М. И., които са изготвили и повторната петорна САТЕ, чието заключение се споделя изцяло от настоящия състав и се кредитира с доверие като обективно, безпристрастно и действително изготвено с необходимите познания и умения, както и посредством проведения разпит по делото на вещите лица, в съдебното заседание на 18.12.2023 г. При това се е установило, че подсъдимият Т. К. К. с ЕГН ••••••••••, е роден на 08.04.1985 г. в гр. Ловеч. Българин е, с българско гражданство, като има висше образование и е неженен. Живее на съпружески начала с М. С. В.а от което съжителство има едно дете К. Т.ов К. на 8 г. Не е осъждан за престъпление, трудово ангажиран като продавач консултант в „Пламък-К.и” ООД гр. Ловеч, и е с установен постоянен и настоящ адрес в гр. Ловеч, ••••••••••••, област Ловеч.

Правоспособен водач е на моторно превозно средство от категории „В”, „С”, „АМ” и „ТКТ” като от 08.04.2003 г. с Протокол №: 70 е придобил правоспособност за категория „В”, а с Протокол № 345/13.08.2004 г. придобил правоспособност за категория „С”, съответно притежава такова свидетелство към датата на пътнотранспортното произшествие - 10.06.2017 г., СУ МПС № 282573076 издадено на 26.11.2014 г., валидно до 26.11.2019 г. и талон № 2422492, съответно застраховка „ГО” в „Дженерали”, полица №BG/08/116001865333, валидна до 13.07.2017 г. От датата на придобиване правоспособност за категория „В” 08.04.2003 г., до датата на процесното деяние - 10.06.2017 г., К. бил санкциониран многократно от органите на МВР за административни нарушения по Закона за движението по пътищата, с 11 броя издадени наказателни постановления и 3 броя фишове.

Първоначално на подсъдимия е наложено наказание с наказателно постановление /НП/ № 1946/12.05.2003 г. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП свързано със забраната за водачите при избиране скоростта на движение в населено място на водача на пътно превозно средство да превишават посочените стойности на скоростта в km/h сигнализирана с пътен знак, като за това му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Следващото наказание е наложено с наказателно постановление /НП/ № 4035/04.09.2003 г. за нарушение по чл. по чл. 20, ал. 1 и по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, свързано със задължението непрекъснато да се контролира пътното превозно средство, което се управлява, както и със задължението при избиране скоростта на движение водачът да се съобразява с посочените в закона обстоятелства като я съобразява с тях, за което е санкциониран по чл. 185 от ЗДвП, като за това му нарушение е определено наказание глоба в размер на 20 лева.

Освен за режима на скоростта К. е санкциониран още и с наказателно постановление /НП/ № 5314/11.11.2003 г. по чл. 183, ал. 2, т. 9 от ЗДвП /нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., отм., бр. 85 от 2004 г./ с наказание глоба в размер на 20 лева затова, че не изпълнил задължението за използване на предпазен колан; санкциониран с наказателно постановление /НП/ № 118/20.12.2004 г. за нарушение по чл.180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с наказание глоба в размер на 40 лева поради нарушаване правилата за използване светлините на пътното превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението; санкциониран е още с наказателно постановление /НП/ № 1392/08.07.2005 г. за нарушение по чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП затова, че е управлявал превозно средство с неизправности или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението, с наказание глоба в размер на 30 лева; санкциониран е с наказателно постановление /НП/ № 411/27.01.2006 г. за нарушение по чл. 183, ал. 3, т. 5 от ЗДвП с наказание глоба в размер на 30 лева загдето е навлязъл след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, или се движи в забранената посока на еднопосочен път. По нататък подсъдимият е санкциониран с наказателно постановление /НП/ № 1168/22.08.2006 г. за нарушение по чл. 181, т. 1 и по чл. 185 от ЗДвП, затова, че без уважителни причини не представил в определения срок превозно средство за технически преглед като за това му нарушение е определено наказание глоба в размер на 10 лева; санкциониран е с наказателно постановление /НП/ № 1264/14.06.2007 г. за нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП като за това му нарушение неправилно престояване или неправилно паркиране му е определено наказание глоба в размер на 20 лева; санкциониран е още с наказателно постановление /НП/ № 3755/28.11.2007 г. за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП като за това нарушение, че използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство му е определено наказание глоба в размер на 50 лева.

С последните две издадени наказателни постановления /НП/ № 1385/10.03.2008 г. за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП и наказателно постановление /НП/ № 123/03.04.2013 г. за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, за които на подсъдимия са наложени и още две наказания когато за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан му е определено наказание глоба в размер на 50 лева.

Наред с това подсъдимият има три наложени санкции с фиш, на 21.01.2013 г., на 17.08.2015 г. и на 27.01.2019 г. за извършени от него нарушения по чл. 104а от ЗДвП, свързано със забраната водачът на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното, му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП свързано с превишаване разрешената скорост извън населено място от 11 до 20 km/h, му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева, и за нарушение по чл. 74, ал.1 от ЗДвП касаещо случаите когато допълнителните светлини за мъгла могат да се използват и това е единствено при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия. Тези светлини не може да се използват самостоятелно. За това си деяние К. е санкциониран по чл. 185 от ЗДвП и му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева.

Подсъдимият Т. К. К. на 10.06.2017 г. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Туран“ с peг. № OB 55••••, на цвят сив металик, негова собственост, който съгласно свидетелството за регистрация част I, се определя като лек автомобил категория ППС: M1, с номер на двигателя № BKC079704 и номер на рамата № WVGZZZ1••••••••••, с дата на първоначална регистрация 26.02.2004 г., гориво дизел, работен обем на двигателя 1896 см3 /куб. см/, максимална мощност 77 kW, маса на ППС в движение 1613 kg, брой врати 5, брой места 4+1. Масата на оборудван автомобил/автомобил към момента на произшествието се определя след като се съобрази масата на ППС в движение, плюс тази на /водач, пътник и 10 бутилки с въглероден диоксид въглероден двуокис /С02/, с общо тегло от около 220 кг. и 15 броя бутилки по 6 килограма, като това е теглото само на праха, а целият пожарогасител е около 9 кг и 5 броя бутилки с по 1, 5 кг. въглероден диоксид, при положение, че единият тежи поне 6 кг., или общото тегло на всичките пожарогасители възлиза на около 400 кг. /съгласно протокола за оглед и обясненията на подсъдимия/.

Подсъдимият е правоспособен водач. Същият притежава свидетелство за управление на МПС № 282573076 издадено на 26.11.2014 г., валидно до 26.11.2019 г. с придобити категории за правоуправление на МПС от „В”, „С”, „АМ” и „ТКТ”. Няма отнети точки като водач от влезли в сила НП.

На 10.06.2017 г. подсъдимият Т. К. К. посетил по работа във връзка с дейността на фирмата, хотел „Здравец“ в град Тетевен за да тества пожарните кранове и вземе от там пожарогасителите за да ги зареди за годишната техническа проверка. След като свършил конкретния си ангажимент, натоварил пожарогасителите и около 14: 00 часа тръгнал обратно. Пожарогасителите натоварил в задната част на колата, като от тях 10 броя били с въглероден диоксид, въглероден двуокис /С02/, с общо тегло от около 220 кг. и 15 броя по 6 килограма, като това се явявало теглото само на праха, а целият пожарогасител тежал около 9 кг. и 5 броя с по 1, 5 кг. въглероден диоксид, като единият само тежал поне 6 кг., или общо тегло на всичките пожарогасители възлизало на около 400 кг.. По този начин подсъдимият натоварил в багажника на автомобила си пожарогасители с общо тегло около 400 кг., които следвало да подготви за технически преглед. Пътувал със лек автомобил „Фолксваген Туран” с peг. № ОВ 55••••, негова собственост, който и сам управлявал. Заедно с него и за компания, като пътник се возел и свидетелят Х. Д. М. от гр.Ловеч. Същият ден, след обяд подсъдимият от потеглил от гр. Тетевен, Ловешка област за гр. Ловеч.

На 10.06.2017 г., около 15: 35 часа, водачът К. се движел по участък от републикански път III - 401 /Микре – Ловеч/ от км. 1+800 до 2+361, включващ и км. 2+100, по път 401, при км. 2+100 и наближавал кръстовището, образувано от същия път и пътя от село Микре, с път 307, при разклона за гр. Угърчин. Движел се със скорост от 95, 00 км/ч.. Било е слънчево време, движението се осъществявало при дневна светлина и добра видимост. Платното за движение в посока гр. Ловеч представлявало прав участък с добра видимост и в двете посоки. Пътят бил покрит с асфалтова настилка, суха и без повреди.

В същото време в посока от село Микре за гр. Угърчин, с цел пресичане на пътя с предимство, се е движел лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ВР 24••••, собственост и управляван от Ц. А. Ц. от с. Търнава, област Враца. С него пътувала и пострадалата М. Ц. П. с ЕГН •••••••••• от същото село.

Водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф” Ц. А. Ц. навлязъл в зоната на кръстовището, образувано от път 401 и пътя от село Микре, тоест с път 307, при разклона и в района на отклонението за гр. Угърчин, без да спре на нивото на стоп линията и преди да навлезе в лентата за движение на „Фолксваген Туран”. Движението му било при относително равномерна скорост от около 39 km/h от стоп линията до достигане на мястото на удара. При това настъпил удар между двата автомобила, съответно между челната част на „Фолксваген Туран” и страничната лява, предна част на „Фолксваген Голф”, обхващаща областта на предния ляв калник и предна лява врата. Механизмът на удара в този вариант е, че лекият автомобил „Фолксваген Туран” се е движил по път 401, в района на отклонението за гр. Угърчин и с. Микре със скорост на движение около 95 km/h. Опасната зона за спиране при изчислителната скорост на движение за К. е била съответно около 79 m. В същото време в посока от с. Микре за гр. Угърчин се движил лек автомобил „Фолксваген Голф”. Водачът на автомобила Ц. А. Ц. навлязъл в зоната на кръстовището без да спре на стоп линията. Движението му при относително равномерна скорост около 39 km/h от стоп линията до достигане на мястото на удара показва, че водачът на автомобила не е спирал на нивото на стоп линията и преди да навлезе в лентата за движение на „Фолксваген Туран".

В момента на пресичане на стоп линията от автомобила „Фолксваген Голф”, което е на 9, 4 m. преди геометричното му разположение към мястото на удара, автомобилът „Фолксваген Туран” управляван от К. се е намирал на разстояние около 23 m. от мястото на удара. В момента на пресичане на дясната граница на платното за движение от автомобила „Фолксваген Голф” с предната си част, което е на 4, 5 m. преди геометричното му разположение към мястото на удара, автомобил „Фолксваген Туран” е бил на около 11 m. от мястото на удара.

Настъпил е удар между двата автомобила съответно между челната част на „Фолксваген Туран” и страничната лява, предна част на „Фолксваген Голф”, обхващащо областта на предния ляв калник и предна лява врата. При този удар лекият автомобил на подсъдимия „Фолксваген Туран” е продължил движението си напред и наляво спрямо собствената посока, завъртайки се около вертикална ос, в посока обратна на часовата стрелка. Лекият автомобил управляван от Ц. А. Ц. „Фолксваген Голф” е продължил движението си при относително странично плъзгане, завъртайки се около вертикална ос, в посока по часовата стрелка. Двата автомобила са се ударили в левия бордюр, като автомобилът „Фолксваген Туран” продължил движението си назад и е достигнал крайното положение на покой.

Автомобил „Фолксваген Голф” преминал през левия бордюр и е достигнал крайното положение на покой.

В резултат на възникналия удар са причинени телесни увреждания и материални щети по автомобилите.

В това състояние двата автомобила са били намерени при извършения в последствие оглед на местопроизшествието. При извършване на огледа е било установено, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф” Ц. А. Ц. е починал, а пострадалата М. Ц. П. от с. Търнава е намерена в тежко състояние и откарана в МБАЛ гр. Ловеч, където на 20.06.2017 г. е починала.

Техническите причини, довели до възникването на ПТП са определени и сведени от вещите лица, до два основни пункта.

1. Навлизането на лекия автомобил „Фолксваген Голф” в зоната на кръстовището при наличие на знак стоп и движещ се автомобил по пътя с предимство без да спре и го пропусне. Технически правилно е при наличие на знак стоп водачът на „Фолксваген Голф” да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген Туран”, а след това да извърши пресичане на платното за движение.

2. При възникнала опасност за водача на автомобила „Фолксваген Голф” и подсъдим Т. К. К. към момента на пресичане на стоп линията от Ц. А. Ц., то техническа причина за настъпването на ПТП е и движението на автомобила „Фолксваген Голф” със скорост по-голяма от максимално разрешената за участъка.

Пристигналите по-късно с линейката медици откарали за преглед, изследвания, спешна хоспитализация и лечение в Спешно отделение на МБАЛ АД гр. Ловеч /болницата/, пострадалите от пътнотранспортното произшествие лица М. Ц. П. с ЕГН •••••••••• и Х. Д. М. с ЕГН ••••••••••. Сигналът на ПТП е подаден от тел. № 112 в 15: 42 часа на 10.06.2017 г. и е изпълнен от екип на ФСМП-Ловеч в състав д-р Е. К. лекар ординатор, Ж. Т. медицински специалист и В. И. шофьор, който екип отпътувал незабавно и е пристигнал на място в 15: 58 часа. Отпътувал е обратно в 16: 05 часа като е приключил повикването и се прибрал в болницата в 16: 20 часа. Обслужени на място били М. Ц. П. с работна диагноза: Травма.Травматичен хемоторакс и е транспортирана в спешно отделение - Ловеч. Във фиша за спешна помощ е записано за нея като работна диагноза: Кома/Шоково състояние, контузия на гръден кош. Травматичен хемоторакс. По отношение на Х. Д. М. същият е с установена работна диагноза: Контузия на гръден кош и кръста в ляво, като той също е транспортиран в спешно отделение - Ловеч. Спрямо третото намерено на местопроизшествието живо лице Т. К. К., той не е бил обслужен от екипа на спешна помощ и няма медицинска документация.

Видно от История на заболяването № 4875 от 2017 г. на М. Ц. П., същата е постъпила по спешност в ОАИЛ на МБАЛ АД гр. Ловеч в 18: 52 часа на 10.06.2017 г. след ПТП и при изключително тежко състояние и интубирана, като останала в такова много тежко състояние, без подобрение и на 20.06.2017 г. в 12: 26 часа, починала.

Пътуващият и возещ се в лекия автомобил „Фолксваген Туран” с peг. № ОВ 55•••• пътник Х. Д. М., единствен свидетел очевидец възприел станалото пътнотранспортно произшествие настъпило на разклона за гр. Угърчин, около 15: 20 часа просто като нещо случило се изцяло за стотни от секундата, сполетяло ги буквално и изведнъж. Твърди, че пред тях от дясната страна на кръстовището, откъм с. Микре е изскочил лекия автомобил „Фолксваген Голф” и те са се ударили в него, завъртели са се спирайки в един от бордюрите на кръстовището. В следствие на удара М. получил силни болки в гърдите и кръста. След катастрофата/произшествието при тях спрял автомобил, водачът на който двамата с К. помолили да позвъни на тел. № 112. Непознатият се обадил и повикал на място бърза помощ. Непосредствено след обаждането на тел. 112 на мястото пристигнали служители на РУ гр. Угърчин, после - линейката и още полицаи. По препоръка на лекарите М. се качил в линейка и бил откаран в МБАЛ гр. Ловеч за преглед в болницата и евентуално лечение. В здравното заведение му направили снимки, от които се установило, че няма фрактури. Свидетелят не може да определи скорост на движение на лекия автомобил „Фолксваген Туран” с peг. № ОВ 55•••• управляван от подсъдимия, но предполага скоростта на движение да е била ниска при положение, че са возели натоварени пожарогасители. Определя видимостта на мястото на инцидента като нулева по отношение на двамата намиращи се в лек автомобил „Фолксваген Туран”, тъй като с К. са имали възможност да видят единствено как Ц. е излязъл пред тях, след което са усетили удара. Потвърждава становището изразено и от експертите, че другият водач, в случая Ц. А. Ц. изобщо не е спрял на знака стоп.

На мястото на инцидента били започнати действия по разследването.

Пътнотранспортното произшествие е посетено от И. Г. И. дежурен за 10.06.2017 г. в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр. Ловеч, който изготвил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 32.

Водачите участвали в пътното произшествие и управлявали процесните МПС, Т. К. К. и водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ВР 24•••• Ц. А. Ц., били изследвани за употреба на алкохол като подсъдимият е изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с Фабр. № ARBB 0039, което отчело резултат 0, 00 в промили ‰ и отсъствието на такъв етилов алкохол. На починалия Ц. А. Ц. кръв била иззета при извършената аутопсията върху трупа на същия, което станало в МБАЛ АД гр. Ловеч, тоест в болницата гр. Ловеч, като пробите на Ц. от кръв и урина били иззети от съдебния лекар д-р М. А. Г. в присъствието на две поемни лица /по 10 куб. см. кръв и 10 гр. урина/, за което е съставен и протокол за изземване на кръв /урина/ за изследване алкохолно съдържане и /кръвна група/ от 11.06.2017 г. Изготвена е химическа експертиза и протокол към нея за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина под № 334/16.06.2017 г., от вещото лице А. Ц.а химик в специализираната химическа лаборатория към ЦСМП гр. Плевен. В заключението по същата /т. 2, лист 86 – лист 87/; се установява, че в пробите кръв и урина, взети от трупа на Ц. не се доказа наличието на етилов алкохол, тоест те са отрицателни за наличие на алкохол в кръвта, при резултат 0, 00 промили ‰.

Въпреки проведено лечение, на 20.06.2017 г. в 12: 26 часа, пострадалата М. Ц. П. с ЕГН •••••••••• починала в ОАИЛ на МБАЛ АД - Ловеч.

В Епикризата на М. Ц. П. от ОАИЛ се проследява хода на заболяването и обективното състояние на лицето. На 10.06.2017 г. в 20: 55 часа болната тогава П. се превежда в ОАИЛ след оперативно. В тежко коматозно състояние. В хипотермия и с t 35, 5 С. Интубирана, липсва ефективно спонтанно дишане. Включена на апаратна вентилация. Режим на вентилация – AC/VC, релаксирана, не се седира.Торакален дрен включен на постоянен вакуум. На 11.06.2017 г. е в тежко коматозно състояние GCS-3т. Зеници-кръгли, изразена мидриаза двустранно, Д>/по-голямо/ от Л, липсва зенична реакция. На апаратно дишане, двустранно везикуларно, силно отслабено вляво около торакалния дрен, АН 59/60, Р ~ /приблизително равен/ 66 мин. Включена на трайна инфузия с Допамин 8 мл./час. В следващите дни в много тежко коматозно състояние на ИБВ, хемодинамично нестабилна, АН поддържано с Допамин. На 15.06.2017 г. извършена долна трахеотомия.

В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествието, което не е запазено и изготвен протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 10.06.2017 г..При огледа разследващият полицай Н. В. И.а установила гледано в посока на огледа, посоката към гр. Ловеч, тази в която се е движил лекият автомобил „Фолксваген Туран” с peг. № OB 55•••• управляван от подсъдимия Т. К. К., че местопроизшествието е в прав участък с добра обща видимост в двете посоки. Извършен е оглед на мястото на ПТП и от експерта и. М. И., при който е установено, че платното за движение по посока на автомобила „Фолксваген Туран” е с две ленти за движение, като е налице наклон при изкачване със средна величина към мястото на удара от 2, 98°. При така определения наклон на платното за движение и в съответствие с направленията на движение на автомобилите след удара вещите лица са преценили необходимостта да бъде извършен отново анализ на скоростите на движение на двата автомобила преди удара, както и величината на опасната зона за спиране. Изменението на ъгъла на наклона се променя минимално като на 10 m преди мястото на удара е 5, 2%, на 28 m преди мястото на удара е 5, 3%, на 50 m преди мястото на удара е 5, 3%.

От извършения оглед на мястото на ПТП от оперативната група и разследващия полицай Н. В. И.а към деня на настъпване на произшествието 10.06.2017 г. е установено, че спрямо посоката на движение на автомобила управляван от К. „Фолксваген Туран” е налице достатъчно дълъг прав участък. Това се потвърждава и от извършения допълнителен оглед. Видимостта за водача на автомобила „Фолксваген Туран” с peг. № OB 55••••, към лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ВР 24•••• е ограничена от налични храсти като аналогично е ограничена видимостта и от водача на „Фолксваген Голф“ към автомобила на подсъдимия „Фолксваген Туран”.

Видимостта от път 307 от ляво към идващите от с. Микре се открива на 3, 0 м. пред кръстовището.

Поради ограничената видимост водачът на „Фолксваген Туран” и подсъдим е имал техническата възможност да възприеме лек автомобил „Фолксваген Голф“ малко преди достигане на стоп линията от Ц.. Изминатото разстояние от „Фолксваген Голф“ към началото на възможността за възприемане от водача на „Фолксваген Туран” е около 12, 4 m. Следователно максимално възможното разстояние, от което водачът на „Фолксваген Туран” е имал техническата възможност да възприеме автомобила на Ц. е около 27 m от мястото на удара.

Огледът на местопроизшествието започнал в 16: 55 часа на слънчево време, дневна светлина и при добра видимост. Платното за движение е намерено покрито с асфалтова настилка, суха и без повреди, с хоризонтална маркировка. Платното за движение в посока гр. Ловеч е прав участък с добра видимост в двете посоки. За постоянен ориентир /ПО - OP № 1/ е приета показателна табела - Ловеч 20, намираща се на 2, 40 м. в дясно пред кръстовището. Платното за движение пред кръстовището, в посока гр. Ловеч е измерено с ширина 7, 20 м., ограничен с банкет, като левия банкет е измерен 1, 80 м., а десният 1, 65 м. След кръстовището платното за движение е измерено с ширина 7, 20 м., ограничено с бордюри с височина 0, 19 м., след които следват затревени площи. Път в посока гр. Ловеч, преди кръстовището е ограничен с прекъсната осева линя, която в зоната на кръстовището е прекъсната, след което продължава непрекъсната след кръстовището. От ляво на пътя за гр. Ловеч е намерено отклонение за гр. Угърчин, което е с уширение в началото 10, 20 м. пред ориентира, а края на 11, 40 м. след ориентира. От дясно на пътя за гр. Ловеч е намерено отклонение от път 307, което в началото е с уширение 1, 0 м. пред ориентира, а края на уширението е намерен на 13, 70 м. след ориентира. Стеснената част след уширението, по път 307 е измерено с ширина 9, 20 м. Пред кръстовището, по път 307 е намерен пътен знак „Стоп“, на 4, 20 м. пред кръстовището и на 1, 0 м. в дясно от бордюра. Видимостта от път 307 от ляво към идващите от Микре се открива на 3, 0 м. пред кръстовището.

На мястото на произшествието и при провеждането на огледа на местопроизшествие в района са намерени следи и веществени доказателства, както и МПС, разположени по начина, по който те са участвали в автопроизшествието.

На място е извършен и оглед на намерения лек автомобил „Фолксваген Туран” с peг.№ ОВ 5559 ВН като са констатирани деформациите по него. Същият е намерен разположен в дясна лента за движение, с предна част към средата на пътя за гр. Ловеч и под ъгъл в посока гр. София, като предно дясно колело е намерено на 34, 50 м. след ориентира и на 1, 25 м. в дясно от осовата линия. Задно дясно колело е намерено на 36, 40 м. след ориентира и на 3, 40 м. в дясно след осовата линия. Извършен е и оглед и констатирани деформации по въпросния автомобил като „Фолксваген Туран” е намерен с повърхностни деформации от челен удар.Деформирани са предна броня; осова предна броня; фарове; мигач; декоративна решетка; предни калници и подкалници; преден капак; предно стъкло и предна дясна врата; стъклото на задна дясна врата; радиатора; климатика; радиатор воден. Задействани предпазни възглавници на водача и дясно стоящия.Основни системи като управление, спирачки, скорости, съединител са намерени блокирани. Четирите гуми на автомобила са марка „Nexen” с размер 225/45/17. Предна дясна гума е намерена разхерметизирана, а останалите три с нормално налягане.

Оглед на мястото е извършен и на намерения лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг.№ ВР 2485 ВС с констатиране на деформациите по него. Същият е намерен разположен в ляво извън платното за движение, с трите гуми, без задна дясна. Разположен под лек ъгъл със задна част към платното и предна насочена в посока гр. Ловеч. Предно дясно колело е намерено на 41, 30 м. след ориентира и на 0, 55 м. в дясно от ляв край на платното за движение.Извършен е и оглед и констатирани деформации по посочения автомобил като „Фолксваген Голф” е намерен повреден и деформиран от ляв страничен удар. Повредени са предна броня; преден ляв калник и подкалник; преден капак; предно стъкло; предна лява колона; таван; купе и подкупе; лява страна и стъкло. Строшено е стъклото на третата врата, разрушено е предно ляво окачване с откъснато колело. Основни системи на автомобила са намерени блокирани /управление, спирачки, скорости, съединител/. Задна дясна гума и задна лява са марка „Fire Stone” с размер 175/65/14, а предна дясна и предна лява гуми са марка „Syron” с размер 175/70/14. Предните гуми са с грайфер 5 мм, а задните с грайфер 4 мм.

Времето според писмото на Директор на Национален институт по метеорология и хидрология – филиал Плевен Хидрометеорологична обсерватория Ловеч, М. П. от 29.06.2017 г. било с разкъсана облачност без валежи, температури над 20 градуса Целзий. На 09.06.2017 г. срещу 10.06.2017 г. валежомерна станция Угърчин е регистрирала валеж. Не са регистрирани намалена видимост и силен вятър. Такава е била експертната оценка за синоптичната обстановка на 10.06.2017 г., за времето от 13: 00 часа до 17: 00 часа в района на път I - 4401 при км. 2 в землището на с. Микре, Област Ловеч.

Тук трябва да се отбележи според заключението на НИМХ, че видимостта на различни обекти зависи както от прозрачността на атмосферата, така и от цвета, размерите, осветеността и отдалечеността на обекта от мястото на наблюдение. Метеорологичната видимост е основен показател за прозрачността на атмосферата и представлява най-голямото разстояние, на което през деня /от изгрева до залеза на слънцето/ абсолютно черен предмет с достатъчно големи размери може да се различи на фона на небето близо до хоризонта. В метеорологичните станции на НИМХ хоризонталната видимост се определя окомерно като се наблюдават определени несамосветещи обекти през деня и светлинни източници през нощта. През тъмната част на денонощието /от залеза до изгрева на слънцето, включително и сумрака/ поради малката осветеност предметите се виждат по- лошо, макар прозрачността на въздуха да е една и съща.

Във връзка с досъдебното производство под № 173/2017 г. по описа на РУ на МВР гр. Угърчин, с вх. № 456000-1033/01.06.2017 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление-Ловеч, от Директора на същото инж. Г. Г. е постъпила изисканата информация за участък от републикански път III - 401 „Микре - Ловеч“ от км. 1+800 до 2+361, включващ и км. 2+100, при което се е установило, че за времето от 13: 00 часа до 17: 00 часа на 10.06.2017 г. на път 1-4 „Микре – Ловеч” в района на кръстовището с път III-307 „Угърчин - Микре“ максимално допустимата скорост за движение е била съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата 60 км/ч, въведена с пътни знаци В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената – 60 км/ч“ на км. 1+978 - дясно и на км. 2+324 - ляво.

Това ограничение се е отнасяло за следните участъци от път III - 401:

• посока „Микре - Ловеч“: от км. 1 +978 /п.з. В26/ до км. 2+223 - край кръстовище.

• посока Ловеч — Микре: от км. 2+324 /п.з. В26/ до км. 2+100 /п.з. В31/ За останалите участъците от пътя от км. 1 +800 до км. 2+361 максимално допустимата скорост за движение е била съгласно стойностите на скоростта в км/ч забранена за превишаване извън населено място, посочени в чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

В посоченото време път III – 401 от км. 1 +800 до км. 2+361 не е бил в ремонт и не е съществувала временна сигнализация.

Състоянието на пътната настилка е добро. По отношение хоризонталната сигнализация на участъка от ПТП към датата на произшествието 10.06.2017 г. съществуващата такава е била: - маркировка в оста на пътя:

• от км. 1+800 до км. 1+900 тип M 3 /единична прекъсната линия 0, 12/3/6/, • от км. 1+900 до км. 1+978 тип M 3 /единична прекъсната линия 0, 12/6/3/, • от км. 1+978 до км. 2+100 тип М 5 /двойна смесена линия - ляво прекъсната 0, 12/6/3 и дясно непрекъсната 0, 12/, • от км. 2+100 до км. 2+122 тип M 1 0, 12 /единична непрекъсната линия/, • от км. 2+122 до км. 2+137 тип M3 /единична прекъсната линия 0, 12/1/1 при пътното кръстовище с път III - 307 „Угърчин – Микре”/ и • от км. 2+137 до км. 2+361 тип M 1 0, 12 /единична непрекъсната линия/. Крайни линии ляво и дясно - тип M 1 /непрекъсната линия 0, 15/. Постоянната вертикална сигнализация в участък: посока Микре - Ловеч към датата на произшествието 10.06.2017 г. е била:

• на км. 1+950 пътен знак А26 „Кръстовище с път без предимство”;

• на км. 1+978 пътни знаци 2 бр.: В24 "Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди" и В 26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената – 60 км/ч”;

• на км. 2+027 пътен знак Ж1 „Предварителен указател” /Ловеч направо, Угърчин наляво и Микре надясно/;

• на км. 2+090 пътен знак Ж7 „Указателна стрелка” /8 км Угърчин наляво/;

• на км. 2+109 пътен знак Ж7 „Указателна стрелка” /Микре надясно 2 км/;

• на км. 2+120 за идващите от Угърчин пътни знаци 2 бр. Ж7 „Указателна стрелка” /Варна надясно и София надясно/;

• на км. 2+122 за идващите от Угърчин пътен знак Ж7 „Указателна стрелка” /20 км. Ловеч наляво/;

• на км. 2+137 за идващите от Микре към София по път III -307 пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се с предимство!” • на км. 2+185 за идващите от Микре към Ловеч по път III -307 пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство”;

• на км. 2+213 пътни знаци 2 бр.: А22 „Възможна е поява на диви животни” с допълнителна табела Т2, указваща дължината на опасния участък – 4 000 м;

• на км. 2+223 пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди”. посока Ловеч - Микре към датата на произшествието 10.06.2017 г. е била:

• на км. 2+361 пътен знак А26 „Кръстовище с път без предимство”;

• на км. 2+324 пътни знаци 2 бр.: В24 „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди" и В 26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената – 60 км/ч”;

• на км. 2+300 пътен знак Ж1 „Предварителен указател” /София и Варна направо, Микре наляво и Угърчин надясно/;

• на км. 2+230 пътен знак Ж7 „Указателна стрелка” /Угърчин 8 км надясно);

• на км. 2+170 пътни знаци 2 бр.: Г 11 „Преминаване отдясно или отляво на знака” и табела с направляващи стрелки С6.3;

• на км. 2+137 пътен знак Ж7 „Указателна стрелка” /Микре 2 км наляво/;

• на км. 2+135 за идващите от Микре по път III -307 пътни знаци 2 бр. Ж7 „Указателна стрелка”/Варна наляво и София наляво/;

• на км. 2+113 за идващите от Угърчин пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се с предимство!";

• на км. 2+100 пътен знак В34 „Край на забраните, въведени с пътни знаци“.

В заключение към писмото на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление - Ловеч е приложена и Скица на републикански път III - 401 в участъка от км. 1+800 до км. 2+361.

Изготвено е по досъдебното производство заключение от доктор М. А. Г. - Началник отделение по „Съдебна медицина” при МБАЛ АД-Ловеч, по съдебномедицинска експертиза за изследване на труп под № 58/2017 г. /на лист 93 - лист 95, том 2 от досъдебното производство/, която след изследване изготвила в качеството си на вещо лице, а по-късно и представила своето заключение по поставените от разследващите органи въпроси. След като е извършила на 21.06.2017 г. оглед и аутопсия върху трупа на М. Ц. П. от с. Търнава, област Враца и се запознала с и прегледала наличната медицинска документация и И.З № 4875 на ОАИЛ – МБАЛ АД гр. Ловеч, експертът е установила, че вследствие настъпилото пътнотранспортно произшествие с лек автомобил„Фолксваген Туран” с peг. № OB 55•••• управляван от подсъдимия Т. К. К., на пострадалата в качеството и на пътник в лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ВР 24•••• с водач Ц. А. Ц. са били причинени увреждания, както следва: травматично разкъсване на слезката и отстранява на същата по оперативен път /спленектомия/, кръвонасядане на меката черепна покривка, линейно счупване на черепната основа, МАСИВНО КОНТУЗИОННИ ОГНИЩА НА МОЗЪКА, кръв в гръдната кухина, разкъсване на белия дроб, бронхопневмонично огнище на белия дроб.

По отношение на настъпилата смърт на пострадалата М. Ц. П. вещото лице е посочило, че непосредствена причина за смъртта на същата се явява съчетаната черепно-мозъчна и гръдна травма с данни за тежка контузия на мозъка и ствола довели до сърдечно съдова и дихателна недостатъчност.. Също така е посочено, че между настъпилото ПТП и смъртта на М. Ц. П. е налице пряка причинно-следствена връзка, с оглед описаните в историята на заболяването и установените при аутопсията травми и увреждания, които са в резултат от удари и притискане на тялото на пострадалата върху и в части на купето на автомобила.

Според заключението на вещото лице, което се възприема изцяло и поддържа не само от първия съд но и от настоящата инстанция, причината за настъпилата смърт на М. Ц. П. от с. Търнава, област Враца е съчетаната черепно-мозъчна и гръдна травма с тежка контузия на мозъка и ствола довели до сърдечно съдова и дихателна недостатъчност.. Уврежданията са в резултат от удари и притискане на тялото на пострадалата върху и в части на купето на автомобила, и могат да бъдат получени и обяснени в обстановката на ПТП. Налице е пряка /директна/ причинно – следствена връзка между получените травми от ПТП и настъпилата смърт, която е настъпила в здравно заведение и е установена от лекар. Състоянието на трупа не противоречи на вписания във фиша срок на смъртта – в 12: 26 часа на 20.06.2017 г. Назначена е и съдебномедицинска експертиза за изследване на труп под № 51/2017 г. /на лист 82 - лист 85, том 2 от досъдебното производство/ извършена от доктор М. А. Г. - Началник отделение по „Съдебна медицина” при МБАЛ АД-Ловеч, която след изследване изготвила в качеството си на вещо лице, а по-късно и представила своето заключение по поставените от разследващите органи въпроси. След като е извършила на 11.06.2017 г. оглед и аутопсия върху трупа на Ц. А. Ц. на 72 год. от с. Търнава, общ. Бяла Слатина съдебният лекар е установила по категоричен начин, следното: множество петнисти кръвонасядания по предната повърхност на тялото и крайниците, ДИСЕЦИРАЩА АНЕВРИЗМА НА ГРЪДНАТА АОРТА, РАЗКЪСВАНЕ НА АНВРИЗМАТА, СЪРДЕЧНА ТАМПОНАДА, счупване на ребра вляво, разкъсване на диафрагмата вляво, счупване на гръбначния стълб, разкъсване на слезката, изразена анемия на вътрешните органи, липса на алкохол в кръвта и урината.

Непосредствената причина за смъртта на Цаковски се явява СПИРАНЕТО НА СЪРДЕЧНАТА ДЕЙНОСТ, повреда несъвместима със живота. Това се дължи на СЪРДЕЧНАТА ТАМПОНАДА /излив на кръв в околосърдечната торбичка/, която се дължи на НАЛИЧИЕТО НА АНЕВРИЗМА НА ГРЪДНАТА АОРТА И РАЗКЪСВАНЕТО НА СЪЩАТА. Вещото лице д-р М. А. Г. е направила несъмнен извод, че именно поради това пострадалият Цаковски е загубил управлението на автомобила си. Останалите изменения установени по време на аутопсията са от травматично естество и са вторични: дължат се на загуба на правоуправление и настъпване на ПТП-то. Трупните изменения отговарят за смърт от първо денонощие.

Във връзка с констатациите получени при огледа и аутопсията върху трупа на Ц. А. Ц. по досъдебното производство е допусната и назначена допълнителна съдебно - медицинска експертиза по писмени данни /документи и материали/ възложена на доктор М. А. Г. - Началник отделение по „Съдебна медицина” при МБАЛ АД-Ловеч. Вещото лице е трябвало да изследва наличната документация и даде отговор за възможността, разкъсването на аортата в следствие на аневризма на сърцето, да е получено при удара между двата автомобила и при притискане на тялото на Ц. Ц. със счупване на ребрата в ляво; да отговори на въпроса получените травматични увреждания на вътрешни органи с кръвоизливи в коремната кухина, както и охлузвания с кръвонасядания по долните и горните крайници съдържат ли белези да са получени приживе; да извърши изследване на възможността при разкъсване на гръдната аорта водачът да продължи да контролира автомобила и ако това е възможно, то в продължение на какъв период от време е било същото; съответно в заключение да отговори при едновременно получаване на няколко травми: разкъсване на аорта, на слезка, на черен дроб, в коя травмирана област кръвоизлива ще бъде с по-голям интензитет, респективно къде ще се намери по-голямо количество кръв.

В съдебно медицинската експертиза по писмени данни /документи и материали/ под № 101/2018 г. изготвена от същото вещо лице доктор М. А. Г., от заключението на същата /на лист 156 - лист 157, том 2 от досъдебното производство/ е видно, че дисекиращата аневризма на аортата като състояние, което възниква при внезапно разкъсване на интимата на съдовата аневризма, при което кръв от лумена нахлува и се събира в медията на стената на аортата или на друга голяма артерия /установена и при хистологичното изследване на вътрешните органни части/ е макроскопска находка /установена при аутопсията и без допълнителни изследвания/. Най-чecтaтa причина за нея е атеросклерозата, съчетана с хипертония /високо кръвно налягане/. Предвид възрастта на пострадалия и аутопсионната находка - аортата е с изразена атеросклероза и разслоена на около 2 см. над аортната клапа има локално разширение на аортната стена. Дисекацията е разслояване на съдовата стена в случая от аневризмата към сърцето с последващ излив на кръв в околосърдечната торбичка. Съдебният лекар в случая не може с категоричност да се произнесе, дали травматичният момент е довел до дисекацията на съществуващата преди произшествието аневризма или хипертонична криза, но приема, че при травма механизмът на съдово разкъсване е друг и кръвоизливът би бил в медиастинума, а не в перикардната торбичка в която се намира сърцето. Всички травматични изменения описани в съдебно медицинската експертиза на труп под № 51/2017 год. са витални- тоест към момента на причиняването им Ц. е бил жив. За да се получат тези изменения е нужно да има кръвообращение. След настъпването на смъртта кръвообращението спира и не мога да се получат травматични изменения. При аортна дисекация на такова малко разстояние /2 см./ сърдечната тампонада е настъпила мигновено и смъртта също. Следствие на това водачът не може да управлява превозното средство. Превозното средство с оглед скоростта си може да измине още няколко метра но без участието на водача. Разкъсан е най-големият съд в човешкото тяло - аорта, а кръвоизливът е следствие на това разкъсване и съответно и сърдечната тампонада.

С постановление на разследващия полицай Н. И.а от 27.08.2019 г. за установяване причината за смъртта на Ц. А. Ц. от с. Търнава и времето когато тя е настъпила, както и за възможността разкъсването на аортата в следствие на аневризма на сърцето да е получено при удара между двата автомобила и при притискане на тялото със счупване на ребрата вляво, а така също и за възможността при разкъсване на гръдната аорта водачът да продължи да контролира автомобила и ако е възможно, то в продължение на какъв период от време, съответно установяване дали получените травматични увреждания на вътрешните органи с кръвоизливи в коремната кухина и охлузвания с кръвонасядания по долните и горните крайници съдържат белези да са причинени приживе, както и при едновременното получаване на няколко травми: разкъсване на аортата, на слезката, на черния дроб, в коя травмирана област кръвоизливът би бил с по-голям интензитет, респективно къде би се намерило по-голямото количество кръв, е допусната по досъдебното производство комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза.

От извършената комплексна медицинска и автотехническа експертиза, заключението по която е изготвено от вещите лица доц. д-р П. И. Л. ръководител катедра „Съдебна медицина” в МУ гр. Плевен и инж. Д. М. Д. експерт съобразно списъка на вещи лица при Окръжен съд гр. Ловеч, и приобщено към доказателствената маса /на лист 62 - лист 95, том 3 от досъдебното производство/е установено, че съгласно данните от аутопсията смъртта на Ц. е настъпила от спиране на сърдечната дейност, причинено от тампонада на сърцето /наличие на два литра кръв в околосърдечната торбичка/, резултат на разкъсване на аортата в областта на аневризма.

Смъртта на водача Ц. А. Ц. е настъпила в кратък период след руптурата на аневризмата. Самият момент на тази руптура, според вещите лица по извършената комплексна експертиза, не може да се определи, но тя е настъпила или при произшествието или непосредствено преди него.

При разкъсване на магистрален кръвоносен съд, каквато е аортата, смъртта настъпва по два механизма или тяхното съчетание: първия, рязко спадане на кръвното налягане /остра аортна недостатъчност/ и втория, механично притискане на сърцето от насъбралата се кръв в околосърдечната торбичка.

Описаният механизъм-гръдна травма със счупване на ребрата отляво и рязко притискане на сърцето е възможен в описаната ситуация. Рязкото увеличаване на вътрегръдното и кръвно налягане от притискането може да доведе до разкъсване на вече предшестваща увреда на съдовата стена на аортата. Кръвоизливите особено масивни и кръвонасяданията по крайниците са белези на прижизненост. Следва обаче, да се има предвид, че и в периода на умирането, което е фазов процес сърдечната дейност продължава известно кратко време, през което могат да се оформят кръвоизливи и кръвонасядания. Разликата между прижизнени травматични увреждания и агонални такива, отнасящи се до агония, се прави според тяхната изразеност, но тази преценка е трудна и не винаги категорична.

По нататък вещите лица продължават със заключението си като се позовават и на това, че аортата е разкъсана в болестно променена област. При травматичното разкъсване на аортата то обикновено е напречно и засяга всички слоеве на съдовата стена, които са непроменени болестно, така че в случая става въпрос за „чисто” травматично разкъсване. При патохистологичното изследване е установена дисекация на аортата. Дисекацията е болестно състояние, при което се разкъсва най-вътрешния слой на аортата /интимата/, с навлизане на кръв между слоевете на съда и създаване на фалшив лумен. Областта може да се разшири като се създава аневризма, която може да руптурира във всеки момент. Характерно за това състояние е, че при развитието на дисекацията основен симптом е силната, „кинжална” болка. При дисекация на гръдната аорта настъпва остра аортна недостатъчност, с рязко спадане на кръвното налягане и синкоп. При развитие на това състояние водачът на автомобила не е в състояние да го контролира.

Установените при аутопсията кръвоизливи и техният обем отговарят на естеството на увредените органи-най-масивен кръвоизлив се получава при разкъсване на аортата /в случая около 2 литра/. Разкъсването на паренхимен орган /слезка/ води до по-бавен кръвоизлив /в случая е установено наличие на около 500 мл. кръв в коремната кухина/.

По отношение наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на Ц. вещите лица посочват, че отговорът на този въпрос изисква категорично заключение за причината за руптурата на аортата- травматична или спонтанна, което не може да бъде направено поради няколко причини:

• руптурата е в областта на болестно променена стена на аортата - дисекация с образуване на аневризма, като при това състояние разкъсването и може да се получи спонтанно по всяко време /напр. в резултат на повишено кръвно налягане/;

• след настъпване на руптура водачът на МПС не може да владее автомобила, което може да обясни настъпилото транспортно произшествие;

• руптурата на аортата може да е причинена по време на произшествието, тъй като най-тежко е травмирана лявата половина на гръдния кош на пострадалия;

• и в двата случая ще се получат описаните при извършената аутопсия кръвоизливи и кръвонасядания;

• тъй като развитието на спонтанната руптура, ако е била такава, следва да е непосредствено преди транспортното произшествие, то нейния вид и другите увреждания ще бъдат подобни на тези, причинени от самото произшествие. При такива травми определянето на прижизнеността им се основава на наличните кръвонасядания - тяхната изразеност, обем, разположение, а такава диференцировка в случая, при евентуалното съвпадение на две събития - спонтанно разкъсване на аортата и последващ удар от друг автомобил, не е възможна.

Вещите лица отговарят и по въпроса за причината за смъртта на М. Ц. П. от с. Търнава, която определят да е резултат на тежката дифузна черепномозъчна травма като при това увреждане смъртта е била неизбежна. Описаните в история на заболяването и при аутопсията травми и увреждания /черепномозъчни, гръдни и коремни/ са резултат от удари и притискане на тялото на пострадалата върху и в части на купето на автомобила, т.е., между настъпилото ПТП и смъртта на М. Ц. П. според експертите има пряка причинноследствена връзка.

Комплексната автотехническа и медицинска експертиза, чието заключение се споделя изцяло в медицинската му част поначало и от настоящия съдебен състав, се посреща с недоверие в направените изводи и изчисления по отделни пунктове касаещи автотехническата и част, за които отношение ще бъде взето в мотивната част на решението.

В съдебното заседание на 23.06.2022 г. пред първоинстанционния съд на основание чл. 282, ал. 1 от НПК е проведен разпит на вещите лица П. И. Л. и инж. Д. М. Д. по комплексната автотехническа и медицинска експертиза находяща се в том 3 на ДП № 173/2017 г. /на лист 62 - лист 95/, при който и двамата поддържат изготвеното от тях заключение. Според съдебният лекар Л. няма никакво значение при разкъсване на аортата какъв е обемът на кръвоизлива, дали са 2 литра или 1, 5 литра, тъй като смъртта при тези случаи настъпва, когато кръвта е достатъчна, за да блокира сърцето и да се развие т. нар. сърдечна тампонада. За това нещо е необходимо в някои случаи 500 мл., а в други случаи, когато сърдечната торбичка е по-разтеглива, по-отпусната, може да набере и по-голямо количество. Кръвотечението от аортата е много по-обилно от разкъсания основен съд. То е много по-бързо от кръвотечението, което се получава от паренхимен орган, какъвто е слезката. Без да може да се даде някаква цифрова стойност за колко време ще тече излива и кое от двете е по-напред, те са вървели едновременно, кръвоизливът от разкъсаната аорта, кръвоизливът от разкъсания далак. Тъй като дебита на кръвта от аортата е много по-голям, то в сърдечната торбичка са се натрупали значително по- големи количества кръв. От паренхимен орган, какъвто е далакът, кръвоизливът все пак е малко по-бавен. В общи линии, едновременно е ставало и за едно и също време.

Вещото лице е категорично, че и в двата случая тези кръвоизливи са настъпили в момента на смъртта, тогава когато са били причинени. Не може да са настъпили преди смъртта, тъй като сърдечната дейност не спира веднага, след като бъде разкъсана аортата. Тя продължава още няколко минути след смъртта. Спирането на сърцето не настъпва веднага, поради и което именно и се натрупва това количество кръв в околосърцевата торбичка. Не може да има кръвоизлив прижизнено от разкъсаната аорта. Кръвоизливи, получени в момента на смъртта много трудно се различават. Трябва да е изминало известно време след смъртта, тогава да бъдат наранени тъканите, като при това положение кръвоизливите около тях са малки и могат да бъдат ограничени и да бъдат определени като послесмъртни. Когато в момента на смъртта бъдат причинени такива увреждания, преценката дали са малко преди смъртта или малко след смъртта, е много трудна.

Съдът и в настоящия си състав приема за достоверни и обективни изложените по - горе и дотук заключения на вещото лице съдебния лекар д-р М. А. Г. и доц. д-р П. И. Л., за механизма на получаване на телесните увреждания и медико биологичните характеристики на получените травми от М. Ц. П. и Ц. А. Ц., както и за причините за смъртта на същата и на Ц., респективно за наличието на причинната им връзка с настъпилото ПТП на 10.06.2017 г..

По делото е огласена и приета съдебна тройна автотехническа експертиза изготвена на 19.12.2017 г. /на лист 109 - лист 129, том 2 от досъдебното производство/ от вещите лица маг. и. Т. И., маг. инж. Н.й С. К. и П. А. Д., както и мащабни скици Приложение № 1 и Приложение № 2 изготвени от тях на база данните от протокол за оглед на пътнотранспортното произшествие, в заключението на която са направени замервания и изследвани детайлно всички поставени основни и важни въпроси касаещи установяването на причините и механизма на настъпилото произшествие. Заключението по тази експертиза не е подробно обсъдено и/или анализирано от първия съд в мотивите към присъдата по въпросите относими към установяване причините и механизма на ПТП-то, а единствено по общо е съотнесено към заключенията по останалите две експертизи - комплексната медицинска и автотехническа експертиза и петорната автотехническа експертиза.

Първоинстанционният съд категорично е отказал да кредитира изготвената на досъдебното производство тройна автотехническа експертиза изготвена на 19.12.2017 г. /на лист 109 - лист 129, том 2 от досъдебното производство/ от вещите лица маг. и. Т. И., маг. инж. Н.й С. К. и П. А. Д., както и комплексната медицинска и автотехническа експертиза в нейната автотехническа част досежно въпросите конкретно за скоростите на движение на двата процесни автомобила „Фолксваген Туран” и „Фолксваген Голф” към момента на удара, като ги приема за необосновани и непочиващи на доказателствата по делото, още и немотивирани и изпълнени с вътрешни противоречия.

Тези две експертизи изначално дават отговори за това какви са били условията за движение на 10.06.2017 г., около 15: 35 часа, по участък от републикански път III - 401 /Микре – Ловеч/ от км. 1+800 до 2+361, включващ и км. 2+100, по път 401, при км. 2+100 и кръстовището, образувано от същия път и пътя от село Микре, с път 307, при разклона за гр. Угърчин, както и какъв е механизмът на ПТП, настъпило тогава при км. 2+100 между лек автомобил марка „Фолксваген Туран” с ДК № ОВ 55•••• и идващия по пътя от село Микре, път 307, лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с ДК № ВР 24••••. Констатирано е, че условията за движение към мястото и момента на ПТП са добри и същите не са причина за настъпване на процесното ПТП. Според трите вещи лица, лекият автомобил „Фолксваген Туран“ с ДК № ОВ 55•••• управляван от подсъдимия Т. К. К. се движи по посока на гр. Ловеч на път 401 със скорост около 88 км/ч. /изчислена в следваща точка от заключението на тройната експертиза/. В същия момент от посока с. Микре към гр. Угърчин /по път 307/ се движи лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с ДК № ВР 24•••• управляван от Ц. А. Ц., който навлиза върху платното за движение на път 401 отдясно по посока на движението на автомобил „Фолксваген Туран“ /посоката на огледа/. Настъпва удар между предната част на „Фолксваген Туран“ и лявата странична част на „Фолксваген Голф”. Първоначалното съприкосновение е между челната част на автомобила на К. и предната лява част на този управляван от водача Ц., като в последствие масивно се деформират левите врати и колони. След удара, автомобилите се движат заедно с направление ясно видно от отложените следи и надирания по асфалта. След достигане на ляв по посока на огледа бордюр, управляваният от Ц. автомобил го преминава и се установява в тревна площ отляво по посока на огледа с предна част към гр. Ловеч. Автомобилът „Фолксваген Туран“ след завъртане се установява върху дясната лента за движение по посока на огледа c предната си част към гр. Угърчин. Измененията на векторите на скоростите на автомобилите по големина и посока преди, по време и след ПТП-то са посочени от вещите лица отделно в експертизата и са в пряка връзка със следите по платното, деформациите на МПС, отломките намерени на местопроизшествието, както и с положението на процесиите автомобили след ПТП.

Експертите маг. и. Т. И., маг. инж. Н.й С. К. и П. А. Д. са определили мястото на удара между всяко едно от участвалите в ПТП моторни превозни средства по дължина и ширина на платното за движение, при което са отбелязали конкретните данни от значение за определяне точното място на първоначалния контакт между МПС, които според тях са:

• широчината на лентите за движение;

• точно описаните следи по настилката, оставени от МПС непосредствено след удара - надирания по настилката и следите от гуми;

• констатираните деформации по МПС в резултат от удара помежду им - описани в протокол за оглед и онагледени и с цветни снимки, приложени във фотоалбума към делото;

• положението на участниците след удара; - данните за техническите параметри на двата автомобила. Така от техническа гледна точка вещите лица са определили, че в конкретния случай, мястото на удара е преди началото на описаните следи: надлъжно: на 8 - 8, 5 метра след ОР; напречно: в коридор от 1, 2 до 3 метра вляво от десен край платното за движение. За посока на огледа е приета посоката към гр. Ловеч. Мястото на удара се намира в пряка връзка с първоначалните посоки на движение на МПС, положението им след удара, следите по асфалта, отломките, деформациите и свидетелските показания.

Скоростите на движение на всяко едно от участвалите в ПТП моторни превозни средства при настъпване на произшecтвиeтo и опасните им зони за спиране са определени по метод „Моментум 360“, описан подробно в специализираната литература. За коректното прилагане на метода са били необходими техническите характеристики на автомобилите. Пълната техническа спецификация на автомобилите е взета от auto-data.net и се избират необходимите данни. Данните за товара на автомобилите са придобити от разпити, оглед и огледен протокол, скица и справочна литература, както и документи приложени в делото. Ъглите на първоначалния контакт са изчислени съобразно деформациите на двата автомобила, а ъглите след удара - съобразно следите по асфалта, деформацията и положението на МПС след ПТП. Коефициентите са избрани съобразно обстоятелствата от учебник „Автотехническа експертиза“ - Ст. К. /използвана литература/.

По този начин и по метода „Momentum 360“, скоростите на участниците в автопроизшествието в момента на удара са установени в заключеното на тройната автотехническа експертиза, както следва:

При лекия автомобил „Фолксваген Туран“ с ДК № ОВ 55•••• = 87, 64 км/ч. и при лекия автомобил „Фолксваген Голф” = 15, 87 км/ч.

Взето е предвид, че преди мястото на удара, и от двете посоки, няма констатирани никакви следи по платното за движение, което означава, че нито един от двамата водачи не е предприел екстремно спиране - няма данни скоростите на „Фолксваген Туран“ непосредствено преди удара да се различават драстично от скоростите преди ПТП. Относно движението на автомобил „Фолксваген Голф” преди удара – не съществуват категорични данни, а само вариант за спиране на „стоп“ и последващо ускорение до изчислената скорост, както и не спиране на „стоп“ и навлизане с изчислената скорост до мястото на удара. Скоростите след удара са показани в таблици към заключението.

По отношение на опасната зона е възприето, че пълният спирачен път на ППС е общият изминат от масовият му център път от момента на възприемане на опасността или сигнала до окончателното му самостоятелно спиране при максимално натиснат спирачен педал без наличие на ударно въздействие. Пълният спирачен път в съдебната практика се нарича още „Опасна зона за спиране“ на транспортното средство. Опасната зона реално представлява минимално необходимия път за преустановяване на движението на ППС от момента на възприемане на опасността /сигнала/ до окончателното спиране. Опасната зона може да бъде разглеждана като сума от пътища - респ. времена за движение от момента на възприемане на опасност до пълното спиране.

Sr - изминат път за „Време за реакция на водача“ Scn - изминат път за „Време за сработване на спирачната уредба“ Sh - изминат път за „Време за нарастване на спирачното закъснение от нула до максималната си стойност“ S - ефективен спирачен път. Пълният спирачен път на автомобил „Фолксваген Туран“ за скорост 87, 64 км/ч предполага опасната зона да е 73 мeтра.

Пълният спирачен път на автомобил „Фолксваген Туран“ за скорост 60 км/ч предполага опасната зона да е 42 метра.

Определяне на опасната зона (Оз) - пълен спирачен път на автомобил „Фолксваген Голф” за скорост 15, 87 км/ч. същата се изчислява на 7, 6 метра.

В заключението си вещите лица изчисляват и какво е било отстоянието на моторните превозни средства от мястото ма удара в момента, когато автомобилът „Фолксваген Голф” с ДК № ВР 24••••• не спира на стопа, дали в този момент водачите на моторните превозни средства са могли със спиране да избегнат удара. При неспиране на знака и навлизане на автомобил „Фолксваген Голф” до коридора на удара при изчислени 7 м. метра път от стоп линия до коридор на удара, те се изминават за 1, 6 сек. при изчислената скорост н а „Фолксваген Голф” 4, 41 м/с. и равномерно движение. При скорост на Туран 24, 34 м/с., той се е намирал на 39 метра преди мястото на удара. Предвид изчислената опасна зона на „Фолксваген Туран“ – и пълният спирачен път на подсъдимия за скорост 87, 64 км/ч., то опасната зона би била 73 метра.

Или заключението на експертите е, че ПТП е било непредотвратимо чрез спиране за водача и подсъдим Т. К. К. в гореописаната ситуация. Водачът на автомобил „Фолксваген Голф” е имал възможност да спре на стоп линия и в последствие да се изнесе напред до място с най-добра видимост, без да навлиза на път 401.

Основен и важен въпрос е този за момента на възникването на опасността, както и възможността за възприемане на опасността, които от техническа и професионална гледна точка, а и чисто геометрично погледнато трите вещи лица определят опасността и за двамата участници да възниква в момента на навлизане на автомобила „Фолксваген Голф” на платното за движение към гр. Ловеч, на път 401. Това се случва според тях на 1 - 1, 2 метра преди коридора на удара /скица № 2 в приложението към заключението им/. Предвид скоростта на водача Ц. А. Ц., той изминава това разстояние за по- малко от 0, 3 секунди, време крайно недостатъчно дори за реакция. Така че след навлизането на „Фолксваген Голф” на платното за гр. Ловеч на път 401, ПТП е било непредотвратимо и за двамата участници и при изчислените и при ограничената скорост.

Друг важен въпрос в разглежданото заключение е този с оглед ограничението на скоростта в конкретния пътен участък до 60 км/ч, при положение, че водачът на „Фолксваген Туран“ и подсъдим се е движил с разрешената за участъка скорост, при конкретно развилата се пътна ситуация, могъл ли е същият да спре до мястото на удара. Ясно е, че след навлизане на автомобила „Фолксваген Голф” на платното за гр. Ловеч на път 401, ПТП–то е било непредотвратимо и за двамата участници и при изчислените и при ограничената скорост. Изследвана са ситуации при които водачът на „Фолксваген Туран“ възприема опасността преди навлизането на водача Ц. А. Ц. на платното при положение, че се движи със скорост от 60 км/ч. Пълният спирачен път на подсъдимия за скорост 60 км/ч при опасната зона е 42 метра. В досъдебното производство не са налице данни към момента на заключението, които еднозначно да определят движението на Ц. преди удара. По тази причина е изследван вариант със спиране на знак „Стоп“ и без спиране на знака.

При спиране на знака „Стоп“ и последващо ускоряване до мястото на удара, предвид изчислената скорост на „Фолксваген Туран“, подсъдимият се е намирал на 74, 4 метра от мястото на удара при потегляне на автомобила „Фолксваген Голф” от стоп линията. От друга страна водачът и подсъдим придобива възможност да вижда Ц., когато е на около 60 метра, така че ПТП е предотвратимо чрез спиране отстрана на водача на „Фолксваген Туран“ при движение с 60 км/ч и спиране на Ц. на знак „Стоп“ и последващо потегляне.

При неспиране на знака и навлизане до мястото на удара. При скорост на „Фолксваген Туран“ от 24, 34 м/с, той се е намирал на 39 метра преди мястото на удара при пълен спирачен път на управлявания от подсъдимия автомобил за скорост 60 км/ч и опасна зона от 42 метра. ПТП-то е непредотвратимо чрез спиране от страна на водача и подсъдим Т. К. К., дори и да се е движил с разрешената скорост, ако „Фолксваген Голф” не е спрял на стоп линия. ПТП-то е било предотвратимо само в ситуация при спиране на „Фолксваген Голф” на стоп линията и потегляне от там, съответно и движение на „Фолксваген Туран“ със скорост под 76 км/ч., изчислена в следваща точка на експертизата.

Според заключението на експертите по разглежданата експертиза, не възприета и от настоящия съдебен състав, водачът на лек автомобил „Фолксваген Туран“ Т. К. К. се е намирал на разстояние от кръстовището когато за пръв път е имал възможност да възприеме идващия от дясно на него лек автомобил „Фолксваген Голф“ управляван от Ц. на около 60 м. преди него. При анализа на видимостта се установява, че водачът Ц. е придобил видимост наляво към път 401, когато се е намирал на около 1 метър след стоп линията на разстояние 2, 5 - 2, 6 метра преди платното за движение на път 401. Така че подсъдимият К. има възможност да вижда мястото от където идва Ц., когато е на около 60 м. преди него.

Ловешкият окръжен съд прави опит да се обоснове в тези си изводи и го прави, посочвайки, че уравненията и формулите използвани от експертите на основната петорна автотехническа експертиза и допълнителната такава, възложена на същите пет вещи лица за определяне скоростта на движение на МПС-та са съотносими с правилната методика за определяне на скоростта на движение за конкретната пътна ситуация. Тези обстоятелства според него са установени несъмнено в съдебно заседание при разпита на вещите лица изготвили заключението по основната петорна съдебна автотехническа експертиза и допълнителната такава изготвена от същите вещи лица, когато те са дали категорично заключение, че така определената от тройната експертиза скорост на движение на автомобила „Фолксваген Туран“ управляван от Т. К. К., а и тази на водача Ц. се явяват несъотносими към реалните обстоятелства и механизма на произшествието. Различията в заключенията по двете предходни експертизи, тройната и комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертизи от една страна и настоящата повторна петорна експертиза се обясняват основно в използваните методи за изследване. В петорната експертиза е използвана и компютърна симулация на движението на двата автомобила, която отчита значително повече показатели в изследването. Получените резултати са значително по-точни и се базират на обективните находки от мястото на събитието.

Това е така, видно от мотивите на първия съд, защото от заключението на вещите лица по повторната петорна автотехническа експертиза и скиците към нея /на лист 97 - лист 130, том 3 от досъдебното производство/ професор д.т.н. инж. С. М. К., доц. д-р инж. Х. В. У., инж. И. Р. И., инж. В. К. Ш. и инж. Б. М. И. е установено, че момента на удара скоростите на движение на двата процесни автомобила са 92, 8 км/ч. за лек автомобил „Фолксваген Туран” и 38, 5 км/ч. за лек автомобил „Фолксваген Голф”. В конкретната пътна ситуация видимостта на двамата водачи един към друг се е открила, когато автомобилът управляван от управляван от Ц. А. Ц. „Фолксваген Голф” се е намирал на нивото на стоп линията и малко преди нея. Вещите лица са посочили още, че ако управляваният от подсъдимия автомобил „Фолксваген Туран” се е движел с максимално разрешената скорост от 60 км/ч., каквото ограничение на скоростта е имало в посочения пътен участък, двата автомобила биха се разминали и не би настъпил удар между тях. Този анализ е възможен при условие, че се приеме, че момента на възникване опасността е към момента на пресичане на стоп линията от водача Ц.. Ако се приеме, че опасността за водача на автомобила „Фолксваген Голф” настъпва към момента на напречното му навлизане в лентата за движение на автомобила „Фолксваген Туран” ударът е непредотвратим при максимално разрешената скорост на движение.

Техническите причини, довели до възникването на ПТП са: • Навлизането на лекия автомобил „Фолксваген Голф” в зоната на кръстовището при наличие на знак стоп и движещ се автомобил по пътя с предимство без да спре и го пропусне. Технически правилно е при наличие на знак стоп водачът на „Фолксваген Голф” Ц. да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген Туран”, а след това да извърши пресичане на платното за движение.

• Ако се приеме, че опасността за водача на автомобила „Фолксваген Туран” е към момента на пресичане на стоп линията, то техническа причина за настъпването на ПТП е и движението на автомобила „Фолксваген Туран” със скорост по-голяма от максимална разрешената за участъка.

Анализът извършен от експертите показва, че водачът на водачът на автомобила „Фолксваген Голф” Ц. не е спирал на нивото на стоп линията и преди да навлезе в лентата за движение на „Фолксваген Туран”. Опасната зона за спиране на лекия автомобил управляван от подсъдимия Т. К. К. при определената скорост на движение, е била около 79 m., а опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген Голф” при определената скорост на движение в момента на удара, е била около 20 m. Мястото на удара е в дясната пътна лента и спрямо платното на 8, 2 m. след напречната мерна линия и на ниво от 0, 1 m. до 1, 6 m. вдясно от разделителната линия на лентите за движение. В момента на удара автомобилът на Ц. „Фолксваген Голф” е разположен под ъгъл 98° спрямо оста на платното, а автомобил „Фолксваген Туран” на подсъдимия е разположен леко косо спрямо оста на платното за движение, под ъгъл 3° наляво спрямо осевата линия на платното за движение.

Водачът на автомобила „Фолксваген Голф” е имал техническата възможност да възприеме движещия се по пътя с предимство автомобил „Фолксваген Туран” преди да пресече стоп линията и се съобрази със скоростта му на движение и неговото положение. Към момента на пресичане на стоп линията от автомобила на Ц., което е на 9, 4 m. преди геометричното му разположение към мястото на удара, автомобил „Фолксваген Туран” е бил на около 24 m. от мястото на удара. Към момента на пресичане на дясната граница от автомобил „Фолксваген Голф”, което е на 4, 5 m. преди геометричното му разположение към мястото на удара, автомобил „Фолксваген Туран” е бил вече на около 11 m. от мястото на удара.

Водачът на автомобила „Фолксваген Туран” и подсъдим е имал техническата възможност да възприеме автомобила на Ц. „Фолксваген Голф” към момента на началото на пресичане на стоп линията от „Фолксваген Голф”. При определената скорост на движение и спрямо двата посочени момента е налице навлизане на автомобила „Фолксваген Голф” в опасната зона за спиране на автомобила „Фолксваген Туран”.

Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф” е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като спре на стоп пинията и изчака преминаването на автомобила „Фолксваген Туран”, при което водачът на лекия автомобил „Фолксваген Туран” е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при определената скорост на движение спрямо момента на навлизане на Ц. в лентата му за движение.

При скорост на движение от 60 km/h за автомобил „Фолксваген Туран” и спрямо момента на пресичане на дясната граница на платното за движение от автомобил „Фолксваген Голф” отново би настъпил удар между двата автомобила, но с челната част на „Фолксваген Туран” и задната лява странична повърхност на „Фолксваген Голф”.

Ако се приеме, че опасността за водача на „Фолксваген Туран” и подсъдим настъпва към момента на пресичане на стоп линията и автомобил „Фолксваген Туран” се движи с указаната за пътния участък разрешена скорост 60 km/h, при същите действия на водача на „Фолксваген Голф” удар не би настъпил, тъй като двата автомобила биха се разминали.

Във връзка с направено от защитата искане и за изясняване на фактическата обстановка в рамките на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са поставени допълнителни задачи на повторната петорна автотехническа експертиза. В отговор на поставените задачи вещите лица са представили своето заключение с вх. № 4107/08.07.2022 г. огласено чрез прочитане, прието и вложено към доказателствената маса в проведеното съдебно заседание на 04.11.2022 г.Експертите са категорични, че е налице наклон на изкачване в посоката на движение на лекия автомобил управляван от подсъдимия „Фолксваген Туран”. Извършен е оглед на мястото на ПТП от експерта и. М. И., при който оглед е установено, че платното за движение по посока на автомобила „Фолксваген Туран” е с две ленти за движение, като е налице наклон при изкачване със средна величина към мястото на удара от 2, 98°. При така определения наклон на платното за движение и в съответствие с направленията на движение на автомобилите след удара се е наложило да бъде извършен отново анализ на скоростите на движение на двата автомобила преди удара, както и величината на опасната зона за спиране. Изменението на ъгъла на наклона се променя минимално като на 10 m. преди мястото на удара е 5, 2%, на 28 m. преди мястото на удара е 5, 3 %, на 50 m. преди мястото на удара е 5, 3%.

В повторната петорна експертиза при изчисляване на опасната зона за спиране е определено спирачно закъснение за автомобила „Фолксваген Туран” от 6, 9 m/s2. В резултат на извършеното измерване на ъгъла на наклона се променя и величината на спирачното закъснение. Така определената промяна на ъгъла на наклона, с която величина повторната експертиза не е разполагала при изготвяне на първоначалното си заключение, налага да се извърши нова анализа на скоростите на движение на двата автомобила и се определи опасната зона за спиране с възможността за предотвратяване на ПТП от двамата водачи. Вещите лица потвърждават извършения анализ за мястото на удара и траекториите на движение на двата автомобила. Той е определен на база обективните находки, описани в протокола за оглед, а именно наличните деформации, следи по платното за движение и данни за намерените разпръснати елементи по платното в резултат на ударния процес.

Скоростите на движение на двата автомобила преди ПТП се определят от експертите съгласно „Теория на удара - Momentum 360”. За скоростите преди удара се получава: за лек автомобил „Фолксваген Туран”– V1 = 26, 5 m/s = 95, 3 km/h. за лек автомобил „Фолксваген Голф” - V2 = 10, 9 m/s = 39, 3 km/h. Преди удара не са намерени спирачни следи от автомобила „Фолксваген Туран”, което определя, че получената скорост на движение е и преди ПТП. Водачът на автомобила „Фолксваген Голф” е навлязъл на платното при ускорителен режим на движение, което означава, че получената скорост в момента на удара е най-високата спрямо началния момент на потегляне.

Следователно скоростта на лек автомобил „Фолксваген Туран” преди ПТП е около 95 km/h.

Скоростта на автомобила „Фолксваген Голф” към момента на удара е около 39 km/h, като тя е максимално достигнатата предвид ускорителния режим на движение. Следователно опасната зона за спиране на автомобила „Фолксваген Туран” е около 79 m. Така получената опасна зона за спиране е при скорост на движение от около 95 km/h и отчитане на наклона на изкачване от 2, 98°. Опасната зона на автомобила „Фолксваген Туран” при 60 km/h, е = 38, 9 m. Следователно опасната зона за спиране на автомобила „Фолксваген Туран” при скорост от 60 km/h е около 39 m. Така получената опасна зона за спиране е при отчитане на наклона на изкачване от 2, 98°.

Друг важен въпрос подлежащ на изясняване е този от какво разстояние водачът на лек автомобил „Фолксваген Туран” е имал техническа възможност да възприеме лек автомобил „Фолксваген Голф” управляван от Ц. А. Ц.. От извършения оглед на мястото на ПТП от оперативната група към деня на настъпване на автопроизшествието е установено, че спрямо посоката на движение на автомобил „Фолксваген Туран” е налице достатъчно дълъг прав участък. Това се потвърждава и от извършения допълнителен оглед. Видимостта за водача на автомобила „Фолксваген Туран” към автомобила „Фолксваген Голф” е ограничена от налични храсти. Аналогично е ограничена видимостта за водача на „Фолксваген Голф” към автомобил „Фолксваген Туран”.

Вещите лица са категорични в извода си, че е налице вторият вариант „Движение на автомобила „Фолксваген Голф” при равномерна скорост на движение“ и това е така защото разстоянието от стоп линията до геометричното разположение на предния габарит на автомобила „Фолксваген Голф” към мястото на удара е 9, 4 m. Това разстояние е значително по-малко от необходимото за автомобил „Фолксваген Голф” да достигне до определената моментна скорост. Това категорично показва, че водачът на автомобил „Фолксваген Голф” не е спирал на стоп линията или след нея преди да навлезе на платното за движение.

При сравняване на така полученото разстояние с опасната зона за спиране на автомобила „Фолксваген Туран” е видно, че водачът на автомобила „Фолксваген Туран” е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при определената скорост на движение. Полученото време от около 0, 86 s е съизмеримо с времето му за реакция.

Това означава, че към момента на пресичане на стоп линията и навлизане на автомобила „Фолксваген Голф” в лентата за движение на „Фолксваген Туран” е налице навлизане в опасната му зона за спиране. Водачът на „Фолксваген Голф” е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като спре и пропусне автомобила „Фолксваген Туран”, а след това предприеме пресичане на коридора му на движение.

Поради ограничената видимост водачът на „Фолксваген Туран” е имал техническата възможност да възприеме автомобил „Фолксваген Голф” малко преди той да достигане на стоп линията. Изминатото разстояние от „Фолксваген Голф” към началото на възможността за възприемане от водача н а „Фолксваген Туран” е около 1 2, 4 m. Следователно максимално възможното разстояние, от което водачът на „Фолксваген Туран” е имал техническата възможност да възприеме автомобил „Фолксваген Голф” е около 2 7 m от мястото на удара. Опасната зона за спиране на автомобила „Фолксваген Туран” при скорост на движение от 60 km/h е около 39 m. Тази опасна зона е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобила.

Кинематичният анализ показва, че при скорост на движение на автомобила „Фолксваген Туран” с 60 km/h и същите действия от страна на водача на „Фолксваген Голф” удар не би настъпил, тъй като двата автомобила биха се разминали. Автомобил „Фолксваген Голф” би бил на около 9, 7 m по- напред от геометричното разположение към мястото на удара, когато „Фолксваген Туран” е бил към мястото на удара.

Ако се приеме, че опасността за водача на „Фолксваген Туран” е настъпила в момента на откриване на видимостта към автомобил „Фолксваген Голф”, при скорост на движение от 60 km/h, ударът за водача на „Фолксваген Туран” и подсъдим е бил предотвратим в по-голяма степен.

По този начин скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген Туран” преди ПТП и с отчитане на ъгъла на наклона е 95, 3 km/h., както и към момента на удара. Скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген Голф” в момента на удара е 39, 3 km/h.. Анализът на експертите показва, че водачът на автомобила Ц. А. Ц. не е спирал на нивото на стоп линията и преди да навлезе в лентата за движение на „Фолксваген Туран”. Приема се относително равномерна скорост на движение на автомобила „Фолксваген Голф” преди да навлезе на платното за движение по пътя с предимство. Опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген Туран” при определената скорост на движение, е била около 79 м. Мястото на удара е в дясната пътна лента и спрямо платното на 8, 2 m след напречната мерна линия и на ниво от 0, 1 m до 1, 6 m вдясно от разделителната линия на лентите за движение. В момента на удара автомобилът „Фолксваген Голф” е разположен под ъгъл 98° спрямо оста на платното, а автомобил „Фолксваген Туран” е разположен леко косо спрямо оста на платното за движение, под ъгъл 3° наляво спрямо осевата линия на платното за движение. Водачът на автомобила Ц. е имал техническата възможност да възприеме движещия се по пътя с предимство автомобил „Фолксваген Туран” преди да пресече стоп линията и се съобрази със скоростта му на движение и неговото положение. Към момента на пресичане на стоп линията от автомобил „Фолксваген Голф”, което е на 9, 4 m преди геометричното му разположение към мястото на удара, автомобил „Фолксваген Туран” е бил на около 23 m от мястото на удара. Към момента на пресичане на дясната граница от автомобил „Фолксваген Голф”, което е на 4, 5 m преди геометричното му разположение към мястото на удара, автомобил „Фолксваген Туран” е бил на около 11 m от мястото на удара.

Видимостта за водача на автомобила „Фолксваген Туран” и подсъдим към автомобил „Фолксваген Голф” се открива, когато „Фолксваген Голф” е бил на около 12, 4 m назад от геометричното разположение на автомобила към мястото на удара. В този момент автомобил „Фолксваген Туран” е бил на около 29 m от мястото на удара. Водачът на автомобила Фолксваген Туран е имал техническата възможност да възприеме автомобила „Фолксваген Голф” към момента на началото на пресичане на стоп линията от „Фолксваген Голф”. При определената скорост на движение е налице навлизане на автомобила управляван от Ц. в опасната зона за спиране на автомобила „Фолксваген Туран”. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф” е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като спре на стоп линията и изчака преминаването на автомобила „Фолксваген Туран”. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Туран” е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при определената скорост на движение спрямо момента на навлизане на „Фолксваген Голф” в лентата му за движение. При скорост на движение от 60 km/h за автомобила „Фолксваген Туран” и с оглед обстоятелството, че опасността за водача на „Фолксваген Туран” настъпва към момента на пресичане на стоп линията и автомобил „Фолксваген Туран” се движи с 60 km/h, при същите действия на водача на „Фолксваген Голф” удар не би настъпил, тъй като двата автомобила биха се разминали. Като технически причини, довели до възникването на ПТП експертите сочат: навлизането на лекия автомобил „Фолксваген Голф” в зоната на кръстовището при наличие на знак стоп и движещ се автомобил по пътя с предимство без да спре и го пропусне. Технически правилно е при наличие на знак стоп водачът н а „Фолксваген Голф” да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген Туран”, а след това да извърши пресичане на платното за движение. При скорост на движение на автомобила „Фолксваген Туран” с максимално разрешената скорост на движение от 60 km/h двата автомобила биха се разминали и не би настъпил удар между тях.

Съдът в настоящия си състав изцяло споделя изразеното становище на проверяваната инстанция и заетата от нея позиция по отношение възприемането като обосновано заключението на повторната петорна автотехническа експертиза и допълнителната такава, то да се гради на доверието на даденото заключение от вещите лица по посочените съдебни автотехнически експертизи.

Приема се в този смисъл от първоинстанционния съд, че с отразеното в заключението на повторната петорна съдебна автотехническа експертиза и допълнителната такава, обстойно и обосновано, непротиворечиво и подробно се отговаря на поставените от разследването въпроси, че това са експертизи при които са обсъдени наред с обективните находки още и показанията на свидетелите. При автотехническите експертизи и определяне скоростта на движение на автомобилите, както и механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие вещите лица п. М. К., д. В. У., и. Р. И., и. К. Ш. и и. М. И. са отчели оставените следи по пътното платно, местоположението на превозните средства и на телата на починалите преди удара Ц., така също и пострадалата от удара, М. Ц. П. от с. Търнава, съответно преустановяване на движението им.

Именно това заключение изцяло възприето от първия съд е дало основание последният да произнесе своя съдебен акт и присъда позовавайки се на установената скорост на движение на лек автомобил „Фолксваген Туран” с peг. № OB 55••••, преди ПТП и в момента на удара, 95, 3 km/h. – скорост явяваща се превишена, технически несъответна на указаната скорост от 60 km/h за конкретното място, която е ограничена съгласно чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.

Въззивната инстанция споделя тези изводи на окръжния съд. Според настоящия съдебен състав описаната фактология базирана на заключението на повторната петорна съдебна автотехническа експертиза и допълнителната такава са правилно установени в цялост от петте вещи лица, както при изготвянето на самото заключение, така и при проведения разпит на същите в съдебно заседание. Съдът приема още, че са налице обективност и обоснованост относими към правилността на изготвеното от тези вещи лица заключение, с приемането в него на непротиворечиво и проверено с други методи определяне скоростта на движение на моторните превозни средства управлявани от подсъдимия и водача Ц.. Във връзка с направените твърдения от страна на защитника на подсъдимия адвокат Р. С. Т. за налични съществуващи противоречия между 4– те на брой експертизи, изложеното в някои от тях като извод, че дори и при движение с 60 км/час подсъдимият е нямал обективна и техническа възможност да спре и да избегне удара, настоящата съдебна инстанция е приела за допустимо поради съществуването на процесуалните предпоставки за това, да се допуснат до повторен разпит вещите лица изготвили повторната петорна автотехническа експертиза и допълнителната такава - п. М. К., д. В. У., и. Р. И., и. К. Ш. и и. М. И.. При разпита на същите пред въззивната инстанция е предоставена възможност на защитника да постави въпросите, по отношение на които се твърди, че при запознаване с материалите по делото, са констатирани противоречия в отговорите на вещите лица. Едва и в зависимост от разпита на вещите лица, съдът в този си състав е разпоредил че ще се произнесе дали са налице основания за допускане на исканата повторна експертиза.

Това е наложило и в отритото съдебно заседание проведено на 19.06.2023 г. съдът да счете, че фактологията по делото е останала неизяснена и противоречива, при което да се явява наложително извършването на нови процесуално следствени действия, необходими за проверка на вече събрани такива доказателства. С оглед разпоредбата, задължаваща съда да изяснява и разкрива обективната истина, настоящият състав прие, че е необходимо да допусне повторен разпит на вещите лица изготвили повторната петорна АТЕ, което свое решение аргументира с обстоятелствата, посочени в чл. 153, пр. 2 от НПК, приемайки че експертното заключение на вещите лица п. М. К., д. В. У., и. Р. И., и. К. Ш. и и. М. И. по петорната съдебна автотехническа експертиза в някои от отговорите не е точно, еднозначно и е възникнало съмнение за неговата правилност. В тази връзка въззивната инстанция възприема изцяло заключението на огласената и приета по делото пред първия съд повторна петорна съдебна автотехническа експертиза, както и допълнителната такава петорна съдебна автотехническа експертиза, изготвени от вещите лица п. М. К., д. В. У., и. Р. И., и. К. Ш. и и. М. И., които се споделят в тяхната цялост и се кредитират с доверие като обективни, компетентни, обосновани и съответстващи на гласните, писмените и веществени доказателства по делото безпристрастно и действително изготвени с необходимите познания и умения, както и посредством проведения разпит по делото на вещите лица, в съдебното заседание на 18.12.2023 г. При определяне скоростта на движение на лек автомобил лек автомобил „Фолксваген Туран” с peг. № OB 55••••, управляван от подсъдимия К. вещите лица изначално са приели с оглед на това, че се възразява от защитата относно коефициента на триене, който вещите лица приемат в допълнителното си заключение определяйки го за „Фолксваген Туран“, 0, 3, въпреки заложеното в книгата „Автотехнически експертизи“ от 2005 г., където е указано, че трябва да бъде 0, 2, че коефициентите на съпротивление се наричат и се приемат в зависимост от много параметри. Това са дали двигателят е изгаснал, дали има деформации в окачването както и зависи от ротацията на автомобила. Коефициент 0, 2 се приема при спиране със спирачен ефект от двигателя, на ниска предавка, без ротация, т.е. този коефициент тогава е валиден. Ако няма спирачен момент от двигателя или т.нар. ретардери /забавящо, закъснително устройство/, коефициентът е 0, 1. В дадения случай коефициентът трябва да е над 0, 2, защото се приема ротация и странично плъзгане на автомобила „Фолксваген Туран“. Затова този коефициент трябва да е по-голям. В случая е 0, 3 при приплъзване, това е минимално възможното. Коефициентът от 0, 2 е при праволинейно движение. Тези коефициенти са обсъждани заедно от всички вещи лица, като те подлежат на много сериозен експертен анализ, но те са субективни, няма еднозначно от 0, 1 до 0, 6 или до 0, 7, всичко зависи от ротацията и състоянието на автомобила.

При определяне и приемане в експертизата скоростта за движение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ от 39, 3 км/час е използван от експертите методът Momentum 360. Методиката е, да не се тръгва от гласни доказателства за това какво е било предварителното движение, а да се изчислява самият удар. Наличен е при това закон за запазване на количеството на движението, където ако два автомобила се движат почти перпендикулярно, този, който се движи направо, в случая това е лек автомобил „Фолксваген Туран", колкото по-висока скорост той развива, толкова автомобилите отиват по направление на това движение. Скоростта на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е в зависимост от това колкото е по-голяма, толкова автомобилите отиват в направление на неговата посока или отклоняване на лек автомобил „Фолксваген Туран“ наляво. Вещите лица са изчислили скоростта без значение дали автомобил „Фолксваген Голф“ е спирал или не на стоп линията, както и ускорявал ли е. Тази скорост аналитично са я получили като 39 км/час, след което са изчислили дали той, водачът Ц. А. Ц. от с. Търнава някъде е спрял. Поставят го на стоп-линията и се получава, че не е спирал, защото не е възможно да развие тази скорост от стоп-линията до мястото на удара. Тук въпросът е обърнат на обратно. Затова експертите считат, че лек автомобил „Фолксваген Голф“ не е спирал на стоп-линията. Най-напред както е станало в случая, са изчислени скоростите на удара като обективни находки, независимо кой свидетел какво казва, защото обективно се знае къде са автомобилите след удара, а едва впоследствие се прави вече разсъждение за действията и мястото на разположение. От тук се изследва и дали лек автомобил „Фолксваген Голф“ е спирал или не е спирал.

Според вещите лица технически е правилно, ако при наличие на МПС се включи и друго такова превозно средство, което дава признаци, че ще отнеме предимство, от първия момент на видимост технически да е правилно водачът на автомобила с предимство да предприеме намаляване на скоростта, а при необходимост и аварийно спиране. Същите считат още и, че видимостта позволява малко преди стоп линията водачът на лек автомобил „Фолксваген Туран“ и настоящ подсъдим Т. К. К. да възприеме лек автомобил „Фолксваген Голф“ на Ц., малко преди лек автомобил „Голф“ да застъпи стоп-линията. В тази връзка вещите лица са правили изчисление от стоп линията и от границата на платното за движение, за да са сигурни във варианта, който ще се възприеме. Трудно би могло да се вмени на водача на „Фолксваген Туран“ да възприеме по-рано идващото МПС, защото от стоп-линията до границата на платното са около 4 метра. Има ограничена видимост от 4 метра и това се има предвид. Въпросът за момента на опасността е правен и затова са представени от експертите и двата варианта при положение, че стоп-линията е на 4, 50 м. от платното за движение. Видно е от снимковия материал, че от колкото по- отдалеч е направена снимката, толкова по се намалява видимостта. Трябва обаче да се има в предвид, че когато лек автомобил „Фолксваген Голф“ е бил на стоп-линията, лек автомобил „Фолксваген Туран“ се е намирал едва на 22- 22 м. от мястото на удара, т.е. бил е много близо, така че видимостта колкото и да е ограничена на мястото е явна възможността да се види положението на лек автомобил „Фолксваген Голф“. За изследването на този въпрос експертите са посетили мястото по време на развилото се пред окръжния съд съдебно следствие.

При движение със 60 км/час лекият автомобил „Фолксваген Голф“ според вещите лица попада в опасната зона на автомобил „Фолксваген Туран“, но с категоричност те заключват, че ако водачът на този автомобил и подсъдим своевременно е предприел аварийно спиране, то щял да отиде до мястото на удара по-бавно, а за това време Ц. и управлявания от него „Голф“ е щял да премине и е нямало да има удар. Техническият извод е, че ако водачът н а „Фолксваген Туран“ бе реагирал към момента на преминаване на автомобил „Фолксваген Голф“ през стоп-линията с аварийно спиране би забавил движението си до мястото на удара с време, което е достатъчно Ц. да премине пред него без да се осъществи този удар. Щял е да бъде по-напред с достатъчен запас. По този начин употребеното от експертите понятие „попада“ в опасната зона изобщо не означава, че произшествието е непредотвратимо. Това е извод направен от тях въз основа на обективните находки. Изводът направен от вещите лица е, че ако водачът на лек автомобил на „Фолксваген Туран“ е реагирал с аварийно спиране, когато лек автомобил „Фолксваген Голф“ минава стоп-линията просто е нямало да има ПТП, без да се произнасят по въпроса дали подсъдимият е бил задължен да направи това. Когато автомобилът на подсъдимия К. „Туран“ е бил на 29 м. от мястото на удара автомобил „Фолксваген Голф“ е бил на 3 м. преди стоп-линията. Водачът на „Фолксваген Туран“ е виждал автомобила „Фолксваген Голф“ като това е линията на видимост, по точно началото на линията на видимост. Вече в един по-късен момент, когато водачът Ц. А. Ц. преминава стоп-линията тогава още повече неговият автомобил се е виждал, включително и явното нежелание да се спре. Видимостта е установена от вещите лица на място.

Първоинстанционният съд е намерил за обосновани и изцяло е кредитирал експертните заключения по назначените по делото повторна петорна съдебна автотехническа експертиза извършена от вещите лица п. М. К., д. В. У., и. Р. И., и. К. Ш. и и. М. И. и допълнителната повторна петорна автотехническа експертиза извършена от същите вещи.

Настоящият състав намира за правилно това, че при постановяване на присъдата Ловешкият окръжен съд е кредитирал изцяло посочените експертни заключения. Тези две последни назначени и извършени по делото експертизи, за разлика от предходните експертизи, са изключително добре обосновани, включително и в частта на отговорите на въпросите относно механизма на ПТП, скоростта на движение на автомобила на подсъдимия и на този управляван от Ц., разположението и телесните увреждания причинени на пострадалата пътничка в лекия автомобил „Фолксваген Голф“, М. Ц. П. от с. Търнава, мястото на удара по дължина и широчина на платното за движение, траекторията за движение на превозните средства, отстоянието на автомобилите от мястото удара в момента, в който подсъдимият е могъл да възприеме движещия се към него Ц. и в момента в който последният е навлязъл в платното за движение, опасната зона за спиране на автомобилите и възможността подсъдимият да предотврати удара чрез намаляване на скоростта или спиране на автомобила към тези два момента, при движение с установената реална скорост на движение от 95, 3 km/h., както и при скорост на движение 60 км/ч, която за конкретния пътен участък е била сигнализирана с пътен знак В - 26, ограничаващ скоростта до 60 км/ч., които са от съществено значение за правилното решаване на делото.

Видно от съдържанието на експертните заключения по повторната петорна съдебна автотехническа експертиза извършена от вещите лица от вещите лица п. М. К., д. В. У., и. Р. И., и. К. Ш. и и. М. И. и допълнителната повторна петорна автотехническа експертиза изготвена от същите вещи лица, и заявеното от експертите при разпитите им в съдебно заседание, вещите лица са съобразили всички доказателства по делото от значение за отговорите по поставените им въпроси, както за разлика от предходните две експертизи са използвали всички приложими методи, включително и метода на компютърна симулация, който според тяхното изложение е най-прецизния и точен метод в конкретния случай, което становище се споделя и от настоящия състав.

Гореизложената фактология и обстоятелствата свързани с нея правилно са приети за установени от първоинстанционния съд, с изключение на онези части от заключението по изготвената тройна съдебна автотехническа експертиза и комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза, в частта касаеща само автотехническото заключение на експертизата, имащи отношение към методиката за определяне скоростите на движение на лекия автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № ОВ 55•••• и тази на автомобила управляван от Ц. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ВР 24••••, както и до установяване липсата на реагиране от страна на подсъдимия, спрямо момента на възникване възможността за възприемане на автомобила „Фолксваген Голф“, поради което и водачът подсъдим Т. К. К. не е успял да предотврати удара.

Тези фактически обстоятелства се установяват по несъмнен начин и съдът ги приема за установени от приобщените гласни, писмени и веществени доказателствени източници. Това са направеното от подсъдимия Т. К. К. собствено изложение и изразено виждане и интерпретация на фактологията, чрез дадените от него обяснения, които се явяват не само средство за защита, но и доказателствено средство за събиране и проверка на доказателства, които намират определена подкрепа в отделни техни части от събраните в досъдебното и съдебно производства доказателства: дадените показания на свидетелите и заключенията на вещите лица по горепосочените експертизи, както и писмените и веществените доказателства, приложени по делото. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са разпитани и посочените от обвинението двама свидетели - Х. Д. М. и Н. В. Н.. Свидетелят Х. Д. М. е пътувал в управлявания от подсъдимия К. автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № ОВ 55••••, като пътник на предната дясна седалка. В показанията си като единствен свидетел очевидец възприел станалото пътнотранспортно произшествие настъпило на разклона за гр. Угърчин, около 15: 20 часа просто като нещо случило се изцяло за стотни от секундата, сполетяло ги буквално и изведнъж. Твърди, че пред тях от дясната страна на кръстовището, откъм с. Микре е изскочил лекия автомобил „Фолксваген Голф” и те са се ударили в него, завъртели са се спирайки в един от бордюрите на кръстовището. В следствие на удара М. получил силни болки в гърдите и кръста. След катастрофата/произшествието при тях спрял автомобил, водачът на който двамата с К. помолили да позвъни на тел. № 112. Непознатият се обадил и повикал на място бърза помощ. Непосредствено след обаждането на тел. 112 на мястото пристигнали служители на РУ гр. Угърчин, после - линейката и още полицаи. По препоръка на лекарите М. се качил в линейка и бил откаран в МБАЛ гр. Ловеч за преглед в болницата и евентуално лечение. В здравното заведение му направили снимки, от които се установило, че няма фрактури. Свидетелят не може да определи скорост на движение на лекия автомобил „Фолксваген Туран” с peг. № ОВ 55•••• управляван от подсъдимия, но предполага скоростта на движение да е била ниска при положение, че са возели натоварени пожарогасители. Определя видимостта на мястото на инцидента като нулева по отношение на двамата намиращи се в лек автомобил „Фолксваген Туран”, тъй като с К. са имали възможност да видят единствено как Ц. е излязъл пред тях, след което са усетили удара. Потвърждава становището изразено и от експертите, че другият водач, в случая Ц. А. Ц. изобщо не е спрял на знака стоп.

Другият свидетел Н.й В. Н. пристигнал на местопроизшествието в последващ момент когато двата автомобила се били вече ударили и констатирал, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ Ц. нямал пулс и е починал. Жената до него се намирала в конвулсия но имала пулс. Обадил се веднага на дежурния в РУ гр. Ловеч, за да му съобщи за настъпилото ПТП, необходимостта от медицинска помощ и вероятното сформиране на група, поради смъртта на единия от участниците. Недялков запазил местопроизшествието, като регулирал движението, насочвал участниците от къде да минават до идването на служителите от пътната полиция и линейката.

Във първоинстанционното производство е назначена и изготвена допълнителна повторна петорна съдебна автотехническа експертиза и заключение към нея.

С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че при съвкупната преценка на събрания доказателствен материал, може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият Т. К. К. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, за което е ангажирана наказателната му отговорност.

Видно от материалите по делото е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани фактите, въз основа на които е прието, че подсъдимият Т. К. К. на 10.06.2017 г., около 15: 35 часа, на път 401, при километър 2+100, на кръстовище, образувано с път 307, при управление на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с peг. № OB 55••••, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата и по точно разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП - при избиране на скоростта си на движение, като водач на пътно превозно средство /МПС/ категория „В“, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, а именно различна от 90 км/ч., и това в конкретния пътен участък е било сигнализирано с пътен знак В - 26, ограничаващ скоростта до 60 км/ч., се е движил със скорост от 95, 00 км/ч.. Вследствие на това си поведение, по непредпазливост, причинил смъртта на М. Ц. П. от с. Търнава, обл. Враца.

Възраженията на защитника на подсъдимия, че експертните заключения по повторната петорна съдебна автотехническа и допълнителната петорна съдебна автотехническа експертиза извършени от вещите лица п. М. К., д. В. У., и. Р. И., и. К. Ш. и и. М. И. са необосновани и взаимно противоречиви и изключващи се, са лишени от основание. Точно поради възникналите у адвокат Р. С. Т. съмнения е бил проведен повторен разпит вещите лица и предоставена възможността на защитника да зададе всички свои въпроси към експертите.

Неоснователни са и възраженията на защитника на подсъдимия К., че присъдата почива на предположения, тъй като съдът е възприел изцяло и само повторната петорна автотехническа експертиза и заключението на допълнителната съдебна автотехническа експертиза, включително и претендираната от адвокат Т. необоснованост на присъдата и на заключенията на повторната петорна съдебна автотехническа и допълнителната петорна такава експертиза извършени от вещите лица п. М. К., д. В. У., и. Р. И., и. К. Ш. и и. М. И., относно приетите скорости на двата автомобила, възможността за взаимна видимост и основното което се поставя като противоречиво – настъпването на момента на опасността за движението касаеща подсъдимия Т. К. К.. Според защитниците на подсъдимия К., адвокат Р. С. Т. и адвокат Ж. Г. Ж. първоинстанционният съд неправилно е приел, че подсъдимият е могъл да възприеме лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ВР 24••••, управляван от Ц. А. Ц. в обсега на своята видимост достатъчно навреме и това да е станало още преди и/или при преминаване през стоп линията. Поддържа се от двамата становището, че моментът на опасността за движението по отношение водача и подсъдим К. настъпва едва когато Ц. е пресякъл ръба на платното за движение на автомобил „Фолксваген Туран", което го и оневинява поради попадането му в опасната зона. Едва тогава за К. е възникнала опасността за движението и в посочения момент за него се е породило задължението да намали скоростта си на движение до безопасната такава и в случай на необходимост да спре.

Настоящата инстанция няма как, а и не може да се съгласи с подобни разсъждения, нито пък следва да приеме другата поддържана от защитата теза за настъпване момента на опасността за движението.

В тази насока следва да се отбележи, че съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н.д. № 10/84 г., ОСНК на ВС - моментът на възникване на опасността за движението се определя по фактически, а не от формални критерии, като за начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато препятствието за движението, в разглеждания случай това е лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ВР 24••••, управляван от Ц. А. Ц., без да възприема наближаването на превозното средство автомобил „Фолксваген Туран”, намирайки се на стоп-линията се насочва към платното за движение и с поведението си показва, че във всички случаи ще навлезе в него.

Точно в посочения смисъл е и указаното в т. 6 на Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н.д. № 10/84 г., ОСНК. Според него „..в съдебната практика съществуват противоречиви разрешения относно началния момент на възникване на опасността за движението. В едни случаи се приема, че този момент възниква, когато водачът възприеме препятствието за движението на пътното платно, а в други - в един по-раншен момент. Правилно е второто становище. Задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за движение, или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато например един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното за движение, преди още да е стъпил на него, и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. Отдалечеността от платното за движение е без значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него непосредствено след това. Моментът на възникване опасност за движението е въпрос фактически и той не може да бъде свързан с формалния критерий - определена част от пътя. Когато се касае до деца, дори и да се намират на тротоара или банкета, или на по-голяма отдалеченост от платното за движение, те представляват възникнала опасност за движение, независимо от тяхното разположение в обхвата на пътя..“.

С оглед на изложеното както първият съд, така и настоящата съдебна инстанция намират за правилен изводът, че опасността за подсъдимия е възникнала в първия момент, в който препятствието за движението, в разглеждания случай - лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ВР 24••••, управляван от Ц. А. Ц., без да възприема наближаването на превозното средство автомобил „Фолксваген Туран”, без да спира, намирайки се на стоп- линията се насочва към платното за движение и с поведението си ясно и недвусмислено показва, че във всички случаи ще навлезе в него.

При така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от правна страна, че подсъдимият Т. К. К. от гр. Ловеч, с ЕГН •••••••••• е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 - то от НК, тъй като на 10.06.2017 г., около 15: 35 часа, на път 401, при километър 2+100, на кръстовище, образувано с път 307, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Туран” с peг. № OB 55••••, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП - при избиране на скоростта си на движение, като водач на МПС категория „В”, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, а именно 90 км/ч., и това в конкретния пътен участък е било сигнализирано с пътен знак В - 26, ограничаващ скоростта до 60 км/ч., се движил със скорост от 95, 00 км/ч., вследствие на което и по непредпазливост, причинил смъртта на М. Ц. П. от с. Търнава, обл. Враца.

От обективна страна, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Туран” с peг. № OB 55••••, подсъдимият Т. К. К. нарушил правилото за движение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, тъй като при избиране на скоростта си на движение, като водач на МПС от категория „В”, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, а именно 90 км/ч., и това в конкретния пътен участък е било сигнализирано с пътен знак В - 26, ограничаващ скоростта до 60 км/ч., се движил със скорост от 95, 00 км/ч.. При това допуснал ПТП с движещия се в посока от село Микре за гр. Угърчин, с цел пресичане на пътя с предимство, лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ВР 24••••, собственост и управляван от Ц. А. Ц. от с. Търнава, с който пътувала и пострадалата М. Ц. П. с ЕГН •••••••••• от същото село. Водачът Ц. навлязъл в зоната на кръстовището, образувано от път 401 и пътя от село Микре, тоест с път 307, при разклона и в района на отклонението за гр. Угърчин, без да спре на нивото на стоп линията и преди да навлезе в лентата за движение на „Фолксваген Туран”. По този начин подсъдимият К. движейки се със скорост от 95, 00 км/ч. допуснал между двата автомобила да настъпи удар, съответно между челната част на „Фолксваген Туран” и страничната лява, предна част на „Фолксваген Голф”, обхващаща областта на предния ляв калник и предна лява врата като причинил смъртта на М. Ц. П. от с. Търнава, обл. Враца.

Настоящият състав приема, че в конкретния случай за подсъдимия К. опасността за движението е възникнала в момента, в който той е могъл да възприеме лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ВР 24••••, управляван от Ц. А. Ц., докато същият се е намирал още на нивото на стоп линията и преди да навлезе в лентата за движение на „Фолксваген Туран”, тъй като с поведението си Ц. очевидно показвал, че няма да спре на стопа и във всички случаи ще навлезе в пътната лента. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н.д. № 10/84 г., ОСНК на ВС, за начало на възникване на опасност следва да се приеме моментът, когато препятствието за движението, в разглеждания случай такова се явява лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ВР 24••••, управляван от Ц. А. Ц., без да възприема наближаването на превозното средство автомобил „Фолксваген Туран”, намирайки се на стоп- линията без да спира се насочва към платното за движение и с поведението си показва, че във всички случаи ще навлезе в него. Именно такъв е настоящият случай. След посочения начален момент, в който за подсъдимия възникнала опасността за движението, тази опасност продължила до съществува без прекъсване до момента на удара. Към момента на пресичане на стоп линията от автомобила на Ц., което е на 9, 4 m. преди геометричното му разположение към мястото на удара, автомобил „Фолксваген Туран” е бил на около 24 m. от мястото на удара. Към момента на пресичане на дясната граница от автомобил „Фолксваген Голф”, което е на 4, 5 m. преди геометричното му разположение към мястото на удара, автомобил „Фолксваген Туран” е бил вече на около 11 m. от мястото на удара.

Ако се приеме, че опасността за водача на „Фолксваген Туран” и подсъдим К. настъпва към момента на пресичане на стоп линията и автомобил „Фолксваген Туран” се движи с указаната за пътния участък разрешена скорост 60 km/h, при същите действия на водача на „Фолксваген Голф” удар не би настъпил, тъй като двата автомобила биха се разминали. Този извод е валиден в по-голяма степен към момента на откриване на видимостта за водача на „Фолксваген Туран” към автомобил „Фолксваген Голф”.

В резултат на извършеното от подсъдимия К. нарушение на правилото за движение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, автомобилът управляван от него ударил автомобила на Ц. „Фолксваген Голф”, като при реализираното ПТП пострадалата М. Ц. П. получила наранявания несъвместими с живота, съчетаната черепно-мозъчна и гръдна травма с данни за тежка контузия на мозъка и ствола довели до сърдечно съдова и дихателна недостатъчност вследствие на които настъпила смъртта и... Също така, между настъпилото ПТП и смъртта на М. Ц. П. е налице пряка причинно-следствена връзка, с оглед описаните в историята на заболяването и установените при аутопсията травми и увреждания, които са в резултат от удари и притискане на тялото на пострадалата върху и в части на купето на автомобила. Налице е пряка причинно следствена връзка между извършеното от подсъдимия нарушение на правилото за движение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП и смъртта на пострадалата М. Ц. П.. От субективна страна подсъдимият извършил деянието виновно, при непредпазлива форма на вината във вид на небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици - смъртта на пострадалата М. Ц. П., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Първият съд е приел в мотивите си, че деянието е извършено по непредпазливост, като формата на непредпазливостта е престъпна самонадеяност, при която подсъдимият, избирайки скоростта си на движение, явяваща се за конкретния пътен участък превишена, е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил, че може да ги предотврати. Според първостепенния съд е налице причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и допуснатите от подсъдимия К. нарушения на правилата за движение, визирани в чл. 21, ал. 2 и знак В 26 от ЗДвП изразяващи се в превишаване на разрешената за района на произшествието скорост. Съдът е приел, че подсъдимият е предвиждал смъртта на пострадалата като възможен резултат на действията си, но е имал субективната увереност, че този резултат няма да настъпи, позовавайки се изрично в мотивите си, че се касае за съзнавана непредпазливост /самонадеяност/. За да е налице тази форма на вината от субективна страна е необходимо наличието на обоснована от гледище на дееца увереност, че този резултат, поради действието на годни неутрализиращи фактори, няма да настъпи. В случая съдът изобщо не е обосновал субективната увереност на подсъдимия, че резултатът няма да настъпи. Като не е съобразил тези обстоятелства, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Подобен извод за субективната страна и формата на вината не може да бъде споделен от въззивната инстанция и поради тази причина не се и възприема от нея. Липсват каквито и да било факти, които да са установени или приобщени към доказателствената маса доказателства, в подкрепа на предлаганата форма на непредпазливостта-престъпна самонадеяност. Напротив по категоричен начин се налага друг извод, че подсъдимият К. е действал виновно, при непредпазлива форма на вината във вид на небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК.

Предвид горното, с присъдата първоинстанционният съд правилно е признал подсъдимия Т. К. К. за виновен по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК. Неправилно обаче първостепенният съд е признал подсъдимия К. за виновен, че е извършил деянието си по непредпазливост, като формата на непредпазливостта е престъпна самонадеяност. Ето защо мотивите към присъдата следва да се изменят, като подсъдимият К. бъде признат за виновен, че е действал виновно, при непредпазлива форма на вината във вид на небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК.

Независимо от гореизложеното и само като допълнение във връзка с възраженията на защитника на подсъдимия относно експертизите по делото следва да се посочи, че въпреки различията в заключенията по извършените по делото общо четири съдебни автотехнически и комплексни автотехнически и медицински експертизи, в експертните заключения по всички експертизи, включително и тези, за които защитникът на подсъдимия настоява, че следва да бъдат кредитирани, вещите лица са приели, че в момента, в който подсъдимият е могъл да възприеме опасността възникнала за него в момент, в който препятствието за движението, в разглеждания случай - лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ВР 24••••, управляван от Ц. А. Ц., без да възприема наближаването на превозното средство автомобил „Фолксваген Туран”, без да спира, намирайки се на стоп-линията се насочва към платното за движение и с поведението си ясно и недвусмислено показва, че във всички случаи ще навлезе в него, той е могъл да предотврати удара, ако е предприел действия за спиране на автомобила и при движение със скорост от 60 км/час, каквото е било ограничението в този участък. При посочената пътна ситуация удар е нямало да настъпи, както и е нямало да се достигне до този вредоносен резултат.. Дали в този момент е възникнала опасността за движението и в кой момент точно е възникнала тази опасност, е правен въпрос, решаването на който не от компетентността на вещите лица, а е от компетентността на съда.

За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 –то от НК, законът, който е действал към датата на извършване на престъплението - 10.06.2017 г., е предвиждал наказание лишаване от свобода от две до шест години, като разпоредбата чл. 343г от НК е предвиждала налагането и на задължително кумулативно наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и факултативно кумулативно наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК.

С измененията на НК обнародвани ДВ бр. 67/2023 година, разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК е изменена, като след това изменение предвиденото за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 от НК наказание лишаване от свобода е от три до осем години.

Предвид обстоятелството, че законът, който е бил в сила по време на извършването на престъплението е по-благоприятен за дееца от последвалия закон, съгласно правилата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК следва да намери приложение законът, който е бил в сила по време на извършване на престъплението.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Т. К. К., първоинстанционният съд правилно отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, установените по делото положителни характеристични данни за личността му, добрите характеристични данни - трудова заетост, семеен статус, както и това че се касае за лице с висок образователен статус, което го прави личност с сравнително ниска степен на обществена опасност, от друга страна съдът е отчел обстоятелството, че К. е бил санкциониран многократно от органите на МВР за административни нарушения по Закона за движението по пътищата, с 11 броя издадени наказателни постановления и 3 броя фишове. Нарушенията на ЗДвП допуснати от подсъдимия в частност тези досежно превишената скорост са придобили епидемичен характер със съпътстващите трагични последици.

Първоинстанционният съд не е отчел обаче важно смекчаващо за К. отговорността обстоятелство свързано със съпричиняването на престъпния резултат от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ ВР 24••••, автомобил управляван от Ц. А. Ц. от с. Търнава, който нарушил правилото за движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Ц. съществено е допринесъл за настъпването на общественоопасните последици от престъплението нарушавайки и чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП като не спял на пътен знак Б2, указващ на водачите на пътните превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията”, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство, нещо което водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ не сторил.

Съпричиняването от страна на Ц. А. Ц. е смекчаващо отговорността обстоятелство със значителна относителна тежест, тъй като с извършеното от него нарушение на правилото за движение съществено е допринесъл за настъпването на общественоопасните последици от престъплението.

Правилно първоинстанционният е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на множество административни наказания на подсъдимия по ЗДвП макар и отбелязано от него твърде пестеливо. Тези наложени на подсъдимия административни наказания го характеризират като недисциплиниран водач, който системно нарушава правилата за движение, поради което това отегчаващо отговорността обстоятелство е с относително голяма тежест, като се съобрази и това, че извършеното престъпление е по транспорта.

При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест, въззивният съд намира, че е налице значителен количествен и качествен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но смекчаващите обстоятелства не са многобройни и никое от тях не е изключително, поради което не са налице предпоставките на чл. 55 от НК и наказанието на подсъдимия правилно е определено при условията на чл. 54 от НК, въпреки че последното не е посочено изрично нито в диспозитива, нито в мотивите на присъдата. Този пропуск на първоинстанционният съд не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като въпреки, че не го е посочил изрично, от мотивите на присъдата става ясно, че наказанието е определено при условията на чл. 54 от НК.

Наложеното с присъдата наказание на подсъдимия две години лишаване от свобода е в минималния размер предвиден в закона, който е бил в сила по време на извършването му, както и е съответно на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и на отегчаващите обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. Това наказание не е явно несправедливо и не са налице основания за намаляването му.

При наличие на всички предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, първоинстанционният съд правилно е отложил на това основание изпълнението на наложеното наказание две години лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години, като изпитателния срок е определен в предвиден от закона размер.

Наред с това, съдът наложил на подсъдимия Т. К. К. и кумулативната санкция по чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, като е отчетено, че той е наказван за нарушения по ЗДвП. Определянето на лишаването от право да управлява МПС в този размер е съобразено с разпоредбата на чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от НК, както и е достатъчен за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия като водач на МПС, за който период следва да бъде изолиран от движението по пътищата и от управлението на ППС. В инкриминирания случай ПТП е настъпило в резултат на извършено само едно нарушение по ЗДвП от подсъдимия, довело до смъртта на едно лице. Подсъдимият следва да бъде изолиран от участие в движението по пътищата като водач на МПС за един период от време съответен на срока на лишаването от свобода, за да може в достатъчна степен да осмисли извършеното деяние и бъдещото си поведение при управление на превозно средство, свързано с висок риск за живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Така определения период се явява адекватен, за да се постигнат необходимите цели за поправянето и превъзпитанието му.

Инкриминираното деяние се явява посегателство както спрямо обществените отношения, които регламентират правилата за движение по пътищата, правата и задълженията на участниците в него, така и спрямо тези които гарантират опазването на живота и здравето им. В настоящия казус е допуснато само едно нарушение на правилата за движение, в резултат на което е настъпило ПТП и смъртта на едно лице. Налице е съпричиняване в значителна степен от страна на лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ВР 24••••, собственост и управляван от Ц. А. Ц., поради което обществената опасност на конкретното деяние се явява в по-ниска степен в сравнение с престъпленията от този вид.

Обществената опасност на подсъдимия следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало и добра, положителна обществена характеристика, които са изводими от свидетелството му за съдимост и обстоятелството, че е трудово и семейно ангажиран. Подсъдимият е вграден в обществото и е дългогодишен водач на МПС от 08.04.2003 г., като към момента на извършване на деянието е имал стаж като такъв от около 14 години, но с придобити категории за правоуправление на МПС от „В”, „С”, „АМ” и „ТКТ”. Няма отнети точки като водач от влезли в сила НП.. За този период е санкциониран многократно от органите на МВР за административни нарушения по Закона за движението по пътищата. От датата на придобиване правоспособност за категория „В” 08.04.2003 г., до датата на процесното деяние - 10.06.2017 г., К. бил санкциониран многократно от органите на МВР за административни нарушения по Закона за движението по пътищата, с 11 броя издадени наказателни постановления и 3 броя фишове. Подсъдимият дава обяснения, с което съдейства и допринася за разкриване на обективната истина.

По тези съображения подадените въззивни жалби от подсъдимия Т. К. К. и неговите упълномощени защитници с искане за оправдаване или алтернативно направеното искане от адвокат Ж. Г. Ж. за отмяна на присъдата и връщане делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3 от НПК, са неоснователни и не следва да се уважават.

В частта за веществените доказателства и разноските присъдата е правилна като по отношение на веществените доказателства по делото:

1. Лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ВР 2485 ВС;

2. Лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № О В 55••••• съдът е постановил връщане на собствениците им след влизане на съдебния акт в сила..

Тъй като подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение, правилно на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК той е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на държавата по сметка на РУ МВР - Угърчин при ОД на МВР гр. Ловеч и по сметка на Окръжен съд гр. Ловеч. Законосъобразно са присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и направените такива на досъдебното производство. Правилно са били присъдени изцяло по бюджета на съдебната власт, направените общи разноски по съдебното производство, като е било направено изискуемото разграничение на тези от досъдебното производство, пред органа на изпълнителната власт и тези от съдебното производство пред Ловешкия окръжен съд.

Правилно подсъдимият Т. К. К. е осъден да заплати на адвокат Й. Г. Д. с ЕГН ••••••••••, от Адвокатска колегия гр. София, сумата от 3 000, 00 лева, разноски за процесуално представителство на частните обвинители В. П. П. и С. Ц. К., тъй като в договора е посочено, че адвокатската помощ и съдействие са безплатни поради материално затруднение на двамата частни обвинители, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

При този изход на делото подсъдимият Т. К. К. с ЕГН •••••••••• следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на Великотърновския апелативен съд и направените по делото разноски в размер на 500, 00 лева, за възнаграждение на вещите лица по допълнителната петорна съдебна автотехническа експертиза.

По гореизложените съображения, настоящият състав на въззивния съд намира, че следва да упражни правомощията си по чл. 338 от НПК от НПК и да потвърди постановената първоинстанционна присъда.

Подадените въззивни жалби на подсъдимия се явяват неоснователни, като доводите развити от неговите защитници за недоказаност и/или несъставомерност на деянието извършено от К., или за допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения не следва да бъдат споделени.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, не се установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.

Този изход на делото предопределя основателността на искането на повереника на частните обвинители В. П. П. и С. Ц. К., адвокат Й. Г. Д. от САК, за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. При това адвокат Й. Г. Д. в хода на съдебните прения декларира желанието си на основание чл. 317, във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за безплатно осъществено процесуално представителство и пред настоящата инстанция.

Пред въззивната инстанция не са представени различни други договори за правна помощ от тези намиращи се по делото, с които всеки един от частните обвинители В. П. П. и С. Ц. К., отново и изрично да е упълномощил адвокат Й. Г. Д. да го представлява и пред Апелативния съд. Във всички договори по делото е посочено, че адвокатската помощ и съдействие са безплатни за двамата частни обвинители, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. С оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения настоящият съдебен състав намира, че на адвокат Й. Г. Д. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева за всеки един от частните обвинители, но единствено за представителството във въззивното производство. Следователно подсъдимият Т. К. К. следва да бъде осъден да заплати общо 3 000 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от НПК, Великотърновският апелативен съд