Решение № 2025 от 29.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 12162/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „хххх” АДСИЦ, ЕИК 175163724 депозирана от Изпълнителния директор хх и Б. Н. -. Председател на Съвета на директорите срещу Наказателно постановление (НП) № Р-10-185/11.08.2022 г., издадено от ххххх в качеството й на Заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и ръководител на Управление „Надзор на инвестиционната дейност” (Управление „НИД”), с което на „хххх” АДСИЦ на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация (ЗДСИЦДС) е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, за нарушение по чл. 19, ал. 4, изречение последно във вр. с ал. 2 от ЗДСИЦДС. В жалбата от представляващите „хххх” АДСИЦ, ЕИК 175163724 се излагат доводи, че процесното нарушение на чл. 19. ал. 4 от ЗДСИЦДС представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Твърди се, че нарушението не е довело до настъпване на вредни последици. Изтъква се, че съгласно последния обявен отчет на „хххх” АДСИЦ дружеството разполагало с активи на стойност почти 50 милиона лева, като описаният в НП превод за 6240 лв. представлява 0, 013% от всичките активи на дружеството. Твърди се, че използването на банковата сметка, администрирана от „Централна кооперативна банка“ (ЦКБ) АД, в която имало парична наличност било подпомогнало дружеството „хххх” АДСИЦ да не плаща транзакционни разходи за прехвърляне на средства към сметката в „хх АД, с което пряко били облагодетелствани акционерите на дружеството. Според жалбоподателя, наложеното наказание в размер на 10 000 (десет хиляди) лева не отговаря на степента на обществена опасност и противоречи на принципите, свързани с характера и целите на наказанието. Като не отчел наличието на обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган бил издал процесното наказателното постановление в нарушение на закона, което било основание за неговата отмяна. Прави се искане за отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание дружеството жалбоподател „хххх” АДСИЦ, се представлява от адв. ххххх от САК, редовно упълномощена, която поддържа жалбата и пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на сторените от жалбоподателя деловодни разноски, като представя и списък по чл. 80 от ГПК. Въззиваемата страна – Зам.-председател на КФН и ръководител на Управление „НИД”, чрез процесуалният си представител главен юрисконсулт хххххх редовно упълномощена, пледира обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Изразява становище за неоснователност на доводите на жалбоподателя за маловажност на нарушението. Представя писмени бележки и претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна: Дружеството „хххх” АДСИЦ е вписано под № РГ-05-1316 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за КФН (ЗКФН), воден от КФН, и притежава лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел. С Решение № 1193-ДСИЦ от 13.12.2006 г. КФН издала на „хххх” АДСИЦ лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел (ДСИЦ), което инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти (секюритизация на недвижими имоти). Като такова дружеството е адресат на разпоредбите на ЗКФН, ЗДСИЦДС, Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и нормативните актове по прилагането им. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗДСИЦДС, дружеството със специална инвестиционна цел извършва всички плащания само чрез банката- депозитар при спазване на условията, предвидени в неговия устав и проспект за публично предлагане на ценни книжа, с изключение на разплащанията в случаите по чл. 19, ал. 4 от ЗДСИЦДС. Член 19, ал. 4, изр. първо от ЗДСИЦДС предвижда в случаите, при които ДСИЦ сключи договор за кредит с банка, различна от банката-депозитар, разплащанията през банката- кредитор да бъдат в размер, не по-голям от определените в договора за кредит кредитни обороти по разплащателна сметка. В изречение второ на чл. 19, ал. 4 от ЗДСИЦДС е посочено, че ДСИЦ не може да извършва други плащания чрез банката-кредитор освен такива, свързани с договора за кредит. Във връзка с проверка на дейността на „хххх” АДСИЦ, открита на основание Заповед № З-267 от 12.10.2021 г. на заместник - председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на 15.10.2021 г. на представляващите дружеството бил връчен списък с документи и информация, които да бъдат предоставени от ДСИЦ на проверяващия екип от КФН, включващ копие от договора за оценителски услуги, договора с банката-депозитар, както и всички анекси и допълнителни споразумения към тях, действали за периода от 01.01.2020 г. до момента на получаване на искането (15.10.2021 г.). Изискана била справка съдържаща данни за откритите и закритите банкови сметки на ДСИЦ към 31.12.2020 г., 30.09.2021 г. и към датата на деклариране на обстоятелствата, като се посочи наличност по всяка сметка към посочените дати; информация за наложени запори, при наличие на такива. Изискана била и декларация от представляващите ДСИЦ относно сключени договори за банкови кредити за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021 г., както и копия на сключените от дружеството договори за банкови кредити, ведно с всички анекси към тях. С връчения списък на документи на 15.10.2021 г. от „хххх” АДСИЦ били изискани и копие от договор с регистрирания одитор, както и всички анекси и допълнителни споразумения към тях, действали за периода от 01.01.2020 г. до момента на предоставянето им. С писмо вх. № РГ-05-1316-17 от 27.10.2021г. от страна на „хххх” АДСИЦ били представени договори за оценителски услуги от 27.11.2019 г. и от 24.11.2020 г., съгласно които „хххххх ООД приема срещу възнаграждение да извършва експертни оценки за определяне на пазарна стойност на имоти - собственост на възложителя („хххх” АДСИЦ). Видно и от двата представени договора между страните, в чл. 12 „Цени и начин на плащане“ е предвидено, че за всяка извършена и приета оценка възложителят дължи възнаграждение в размерите, посочени в издадената фактура. Всеки един от представените договори между страните бил сключен за срок от една година. Със същото писмо в КФН било предоставено и копие от договор за депозитарни услуги, сключен между „хххх” АДСИЦ и „хх за изпълнение функциите на банка-депозитар на АДСИЦ, както и декларация от представляващите ДСИЦ относно сключени договори за банкови кредити за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021 г. и към 27.10.2021 г„ включително копия на сключени договори за банкови кредити между ДСИЦ и „хххх и всички анекси към тях. С писмо, изх. № РГ-05-1316-17 от 03.11.2021 г. от АДСИЦ поради непредставянето им в срока, упоменат в първоначалното искане на информация, отново била изискана справка, съдържаща данни за откритите и закритите банкови сметки на „хххх” АДСИЦ към 31.12.2020 г., 30.09.2021 г. и към датата на деклариране на обстоятелствата, която да включва и наличност по всяка от сметките към посочените дати, както и информация за наложени запори при наличие на такива. С писмо, вх. № РГ-05-1316-17 от 04.11.2021 г. изисканата информация била представена в КФН. От справката е видно, че към 31.12.2020 г., 30.09.2021 г. и към 19.10.2021 г. „хххх” АДСИЦ е имало открити банкови сметки както в „хх (банка-депозитар), така и в „хххх (банка-кредитор). С писмо, изх. № 14-00-144 от 10.11.2021 г., от „хххх била изискана справка за всички банкови сметки с титуляр „хххх” АДСИЦ, както и подробни банкови извлечения от същите, активни за периода от 01.01.2020 г. до момента на получаване на писмото. В отговор на това, с писмо, вх. № 14- 00-144 от 18.11.2021 г„ от „хххх била предоставена изисканата информация. От получената информация от ДСИЦ и „хххх е установено, че „хххх” АДСИЦ има общо 7 (седем) банкови сметки в „хххх, представени в табличен вид, от които 6 (шест) разплащателни банкови сметки в лева и една разплащателна банкова сметка в евро. С искане № 2 от 24.11.2021 г. от ДСИЦ повторно е изискано да предостави копия на договори за банков кредит № 3147 от 31.05.2014 г. и № 1587 от 25.02.2020 г., ведно с всички анекси към тях, сключени между „хххх” АДСИЦ и „хххх, които са предоставени с писмо, вх. № РГ-05-1316-17 от 01.12.2021 г. От представената на 17.01.2022 г. информация, вх. № РГ-05-1316-17 (аналитична оборотна ведомост по сметка 401 към 31.12.2021 г. във връзка с искане № 4 от 10.01.2022 г.) от „хххх” АДСИЦ, която съвпада с представената на 18.11.2021 г. от „хххх (банка-кредитор на „хххх” АДСИЦ) информация относно разплащателна сметка IBAN BG28CECB979010F1620603, открита при „хххх, е видно, че на 28.09.2021 г. „хххх” АДСИЦ е извършило плащане към „хххххх ООД в размер на 6 240 лв. по сметка с IBAN BG59CECB97901013546301 с титуляр „хххххх ООД, гр. София, ЕИК 831186265, с основание „фактура 8509“ От предоставената аналитична оборотна ведомост към 31.12.2021 г. от „хххх” АДСИЦ и представените с писма, вх. №№ 14-00-144 от 20.01.2022 г. и 14-00-144 от 18.11.2021 г., две банкови извлечения от банкова сметка с IBAN BG28CECB979010F1620603 при „хххх се констатира, че извършеното плащане на 28.09.2021 г. в размер на 6 240 лв. представлява част от договореното между „хххх” АДСИЦ и „хххххх ООД възнаграждение и общо платената сума за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. Във връзка с наличната информация за открита разплащателна банкова сметка с IBAN BG28CECB979010F1620603 при „хххх с титуляр „хххх” АДСИЦ, с искане № 3 от 15.12.2021 г. от представляващите ДСИЦ било изискано да предоставят писмени обяснения относно основанието за откриването й и нейното предназначение, както и копие на договора за откриването на разплащателната сметка. С писмо, вх. № РГ-05-1316-17 от 22.12.2021 г., било предоставено обяснение, че същата банкова сметка е открита в клон „Централен“ на „хххх в гр. София, във връзка с обслужване на отпуснати кредити, като не било предоставено копие на договора. С искане № 4 от 10.01.2022 г. от ДСИЦ било изискано отново копие от договор за откриване на разплащателна сметка с IBAN BG28CECB979010F1620603 към „хххх, което било предоставено с писмо, вх. № РГ-05-1316-17 от 17.01.2022 г. Предоставен бил рамков договор за откриване на разплащателна сметка № 11502484 от 27.07.2015 г. между ДСИЦ и „хххх за изпълнение на платежни операции. Със същото искане от представляващите „хххх” АДСИЦ били изискани писмени обяснения относно извършеното плащане към „хххххх ООД от разплащателна сметка с IBAN BG28CECB979010F1620603 чрез банката-кредитор „хххх, което не е свързано с договорите за кредит на „хххх” АДСИЦ, предвид изискването на разпоредбата на чл. 19, ал. 4, изр. второ от ЗДСИЦДС. В отговор с писмо, вх. № РГ-05-1316-17 от 17.01.2022 г., представляващите „хххх” АДСИЦ представили писмени обяснения, съгласно които извършеното плащане било осъществено „чрез цитираната разплащателна сметка, защото по тази сметка е имало наличности, с които е било възможно изпълнението на задължението“. Процесното административно нарушение било установено по време на извършената проверка от свидетеля В. Ц. (на длъжност „старши експерт” в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел” в Управление „НИД” на КФН), която на 16.02.2022 г., в присъствието на двама свидетели и на законните представители на юридическото лице – въззивник хх – Изпълнителен директор и Б. Н. - председател на съвета на директорите, съставила АУАН № Р-06-48/16.02.2022 г. за извършено от дружеството административно нарушение по чл. 19, ал. 4, изречение последно във вр. с ал. 2 от ЗДСИЦДС, т. к. на 28.09.2021 г. дружеството е извършило плащане в размер на 6 240 лв. от банкова сметка с IBAN BG28CECB979010F1620603 с титуляр „хххх” АДСИЦ, открита при „хххх, по банкова сметка IBAN BG59CECB97901013546301 с титуляр „хх“ ООД, открита в „хххх. АУАН бил подписан от актосъставителя и двамата свидетели, като бил връчен на представителите на дружеството, които го подписали, без да изложат възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на дружеството били представени писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН № Р-06-48/16.02.2022г. и при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 11.08.2022 г. Зам.-председателят на КФН и ръководител на Управление „НИД” издала Наказателно постановление № Р-10-185/11.08.2022г., с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция” от 10 000 (десет хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 19, ал. 4, изречение последно във връзка с ал.2 от ЗДСИЦДС. Така издаденото НП било връчено на законните представители на дружеството на 12.09.2022 г., като Дружеството подало жалба срещу процесното НП до КФН, получила вх. № 91-01-257/19.09.2022. По доказателствата: Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел В. Ц. както и събраните по надлежния процесуален ред (чл.283 от НПК) и приложени по делото писмени доказателства, а именно: Писмени възражения срещу АУАН с вх. № 91-01- 44/23.02.2022 г.; Разпечатки от партидата на „хххх“ АДСИЦ в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН; Писмо за изискване на информация и документи от 15.10.2021 г., Писмо, вх. № РГ-1316-17#16, #17/27.10.2021 г. от „хххх“ АДСИЦ, ведно с приложения; Писмо с изх. № РГ-05-1316-17/03.11.2021 г. до „хххх“ АДСИЦ; Писмо с вх. № РГ-1316-17#31/04.11.2021 г., от..хххх“ АДСИЦ, ведно с приложения; Писмо с изх. № 14-00-144/10.11.2021 г., до, .хххх; Писмо с вх. № 14-00-144/18.11.2021 г., от „хххх, ведно с приложения на електронен носител (CD); Искане № 2 от 24.11.2021 г. за предоставяне на информация и документи; Писмо с вх. № РГ-1316-17 #35, #36, #38/01.12.2021 г., от „хххх“ АДСИЦ, ведно с приложения; Писмо с вх. № РГ-1316-17 #48/17.01.2022 г. от „хххх“ АДСИЦ, ведно с приложения; Писмо с изх. № 14- 00-144/17.01.2022 г., до „хххх; Писмо с вх. № 14-00-144/20.01.2022 г. от „хххх, ведно с приложения на електронен носител (CD); Искане № 3 от 15.12.2021 г. за предоставяне на информация и документи; Писмо с вх. № РГ- 1316-17 #44/22.12.2021 г., от „хххх“ АДСИЦ; Искане № 4 от 10.01.2022 г. за предоставяне на информация и документи; Покана за съставяне на АУАН с изх. № РГ-05-1316-17/11.02.2022 г., ведно с доказателства за изпращането му по електронен път и поща; Предложение за приключване на административнонаказателното производство със споразумение с вх. № РГ- 05-1316-10/01.03.2022 г. от „хххх“ АДСИЦ; Писмо, изх. № РГ-05-1316- 9/08.03.2022 г., до „хххх“ АДСИЦ; Заповед № З-267/12.10.2021 г. на зам.- председателя на КФН, ръководещ управление „НИД“; Заповед № З- 51/07.02.2022 г. на зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „НИД“. Приобщените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло. Съдът кредитира и показанията на свидетеля В. С. Ц., т.к. същите са логични, последователни и безпротиворечиви, като се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. От правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право и интерес от обжалването и в този смисъл е процесуално допустима.. Разгледана по същество, същата е неоснователна. В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи съгласно правилото на чл. 68, ал. 1, от ЗДСИЦДС, при спазване на предвидения за това процесуален ред и отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП констатираното нарушение е изчерпателно описано, като са посочени и датата и мястото на неговото извършване. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в производството по издаване на обжалваното НП не са допусната съществени процесуални нарушения. Доколкото „хххх” АДСИЦ е вписано под № РГ-05-1316 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за КФН (ЗКФН), воден от КФН, и притежава лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел, същото е адресат на разпоредбите на ЗКФН, ЗДСИЦДС, ЗППЦК и нормативните актове по прилагането им. На жалбоподателя „хххх” АДСИЦ е вменено извършване на административно нарушение на чл. 19, ал. 4, изречение последно, във вр. с ал.2 от ЗДСИЦДС. В посочената разпоредба се съдържа забрана за ДСИЦ, каквото безспорно е жалбоподателят, да извършват плащания чрез банката- кредитор освен такива, свързани с договорите за банков кредит. Тази забрана е проявление на едно от специфичните изисквания, които ЗДСИЦДС поставя към дейността на ДСИЦ, а именно за съхранение на паричните средства и ценните книжа в банка-депозитар, с цел осигуряване на защита на интересите на инвеститорите в ДСИЦ и в дружествата за секюритизация (арг. от чл.2, т.2 от ЗДСИЦДС). В конкретния случай „хххх” АДСИЦ, в нарушение на цитираната законова разпоредба, на 28.09.2021 г. в гр. София е извършило плащане чрез сметка с IBAN: BG28CECB979010F1620603, открита при банка-кредитор - „хх ЕАД, в полза на „хххххх ООД, за сумата от 6 240 лв. Извършеното плащане представлява част от договореното между „хххх” АДСИЦ и „хххххх ООД възнаграждение по договори за оценителски услуги от 27.11.2019 г. и от 24.11.2020 г., т.е. то не е свързано с договорите за кредит, сключени с „хх ЕАД. Това административно нарушение по чл. 19, ал. 4, изр. последно, във вр. с ал.2 от ЗДСИЦДС е формално (на просто извършване), което се осъществява чрез действие, като за реализирането му не е необходимо да има настъпил вредоносен резултат. Предвид изложеното съдът намира, че процесното нарушение, за което е издадено оспореното НП, е установено по несъмнен начин. Фактът на извършеното плащане и това, че то не е свързано с договори за кредит не се оспорва от дружеството – жалбоподател, което обаче излага доводи за маловажност на извършеното административно нарушение. В тази връзка се изтъква, че съгласно последния обявен отчет на „хххх” АДСИЦ дружеството разполагало с активи на стойност почти 50 милиона лева, като описаният в НП превод за 6 240 лв. представлявал 0, 013% от всичките активи на дружеството. Използването на банковата сметка, администрирана от „хххх, в която имало парична наличност било подпомогнало дружеството да не плаща транзакционни разходи за прехвърляне на средства към сметката в „хх АД, с което пряко били облагодетелствани акционерите на дружеството. Съдебният състав не споделя тези доводи на жалбоподателя, доколкото самият материален закон определя кое е в интерес на инвеститорите в ДСИЦ, а именно този вид дружества да съхранява паричните средства и ценните книжа в банка-депозитар и да не извършва плащания чрез банка-кредитор на дружеството. Не може да се възприеме тезата, че дружеството може да извършва такива плащания, когато прецени, че това е „в интерес на инвеститорите“ и то само за да спести разходи за извършен превод. Такова едно действие не е „в интерес на инвеститорите“, а напротив – то застрашава във висока степен техните интереси от една страна поради това, че дружеството не съхранява и разходва средствата по законоустановения начин, а от друга – чрез поемане на риска от налагане на имуществена санкция в голям размер – изцяло във вреда на инвеститорите и в противоречие с целите на ЗДСИЦДС, прокламирани в чл. 2 от с.з. Съдът не споделя и довода на жалбоподателя за наличие на незначителност на извършения в нарушение на посочената законова разпоредба превод, т.к. тази сума представлявала 0, 013% от активите на дружеството. В случая размерът на посочената сума се цени като смекчаващо обстоятелство, което е основание да се приеме, че следва да бъде наложена имуществена санкция в минимално предвидения в чл. 65, ал. 3, т. 2, предл. 1, във вр. с чл. ал. 1, т. 2 ЗДСИЦДС (в приложимата редакция) размер, но не е от естество да обоснове извод за маловажност на процесното административно нарушение. В случая не са налице такива смекчаващи обстоятелства, които да водят до извод за по-ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с други деяния от същия вид. Ето защо съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Санкционната норма на чл. 65, ал. 3, т. 2, предл. 1, във вр. с чл. ал. 1, т. 2 ЗДСИЦДС, който в редакцията по време на извършване на нарушението (ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г.) предвижда, че на юридически лица или еднолични търговци за нарушения по чл. чл. 19, ал. 4 се налага наказание „имуществена санкция” от 10 000 (десет хиляди) лева до 20 000 (двадесет хиляди) лева. В случая правилно наказващият орган е определил имуществената санкция в законоустановения минимален размер, а за съда не съществува възможност за корекция на размера на наказанието. По изложените съображения съдът прие, че правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което процесното НП следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на настоящият процес, направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че жалбоподателят „хххх” АДСИЦ следва да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,