Решение № 4245 от 11.3.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 39802/2022 г.

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес от суброгиралия се застраховател срещу застрахователя по гражданско отговорност) Производството е образувано по исковата молба с вх. № 154464/25.07.2022 г., от •••••••••••••, седалище и адрес на управление: ••••••••••••, представлявано от - •••••••• - председател на Съвета на директорите и ••••••••• - изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител ••••••••• – юрисконсулт с р е щ у •••••••••••, ЕИК:

••••••••••, със седалище и адрес на управление: ••••••••••••, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.411 КЗ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер 685.02 лева, представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500867697/25.11.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (25.07.2022 г. ) до окончателното изплащане на вземането;

В исковата молба са изложени твърдения, че на 24.11.2021 г., в района на гр. София, е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), причинено от водача на МПС с рег. № •••••••• вследствие на което са нанесени вреди на МПС с рег. № ••••••••••. За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1797547/24.11.2021 г., видно от който водачът на МПС с рег. № ••••••••, при осъществяване на маневра „завой надясно", не пропуска движещото се направо по пътя с предимство МПС с рег. № ••••••••••, вследствие на което го удря и възниква ПТП с материални щети.

Твърди се, че между •••••••••• и собственика на увредения лек автомобил с рег. № •••••••••• има сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС" № 00500100410798/27.04.2021 г., валиден към датата на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие към •••••••••• е предявена претенция под № 0500867697/25.11.2021 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица. Нанесените имуществени вреди са описани в Протокол за оглед и оценка на щети от 25.11.2021 г. Въз основа на така изготвения протокол за оглед, е било определено застрахователно обезщетение в размер на 685.02 лв. В полза на застрахованото лице е било издадено възлагателно писмо за отстраняване на уврежданията от външен изпълнител. Видно от приложеното банково извлечение, на 12.01.2022 г., застрахователят е изплатил сумата от 685.02 лв. по сметка на сервиза, извършил ремонта.

Излага правни доводи, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, за •••••••••• възниква право да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Към момента на реализиране на ПТП, гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с •••••••••••. На основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, •••••••••• има право на регрес срещу застрахователя на виновния водач за платеното от дружеството застрахователно обезщетение в размер на 685.02 лева, както и обичайните разноски за неговото определяне.

Сочи се, че с регресна покана, ведно с щетата в оригинал, •••••••••• е отправило покана към длъжника да плати. Поканата е получена на 11.02.2022 г., което се удостоверява с входящ номер на ответното дружество. Към настоящия момент ответникът не е изплатил претендираната сума.

Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 685.02 лева.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва вината на водача на л.а. с рег. № ••••••••, както и механизма на ПТП и противоправността на деянието. Счита, че предявената сума е завишена и са изплатени детайли, които не са вследствие на щетите от ТП. Оспорва и иска за лихва. Прави възражение за прекомерност. Оспорва иска по основание и размер. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован се представлява от юрисконсулт. Подържа исковата претенция. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът редовно призован, се представлява от юрисконсулт в о.с.з.

Оспорва иска. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Възникването на регресното право на застрахователя по иска с правно квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ е предпоставено от установяване на следните факти:

1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил с рег. ••••••••••.

2. този договор да е бил в действие към датата на възникване на застрахователното събитие – 24.11.2021 г.;

3. л.а. автомобил с рег. № •••••••• е имал сключена Гражданска отговорност при ответника в периода на застрахователното събитие;

4. Възникнало ПТП на24.11.2021 г., в района на гр. София между МПС с рег. № •••••••• и МПС с рег. № ••••••••••, което да е настъпило при осъществяване на маневра „завой надясно" от водач на МПС с рег. № ••••••••, който не пропуска движещото се направо по пътя с предимство МПС с рег. № ••••••••••, вследствие на което го удря и възниква ПТП с материални щети.

5. виновно противоправно поведение на водача на МПС с рег. № •••••••• 6. имуществени вреди на МПС с рег. № •••••••••• да са причинени, вследствие от ПТП;

7. размерът на вредите да е 685.02 лева; 8. ищецът е изплати процесната сума от 685.02 лева на водача на МПС с рег. № •••••••••• 9. ответникът е направил отказ за доброволно плащане на процесната сума При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи, че е платил по задължението си по чл.411 КЗ, както и направеното от него правоизключващо възражение: завишеност на оценените вреди. Останалите правоизключващите му възражения касаят отрицателни факти, поради което те се доказват от ищеца и определят основателността на иска.

От представената застрахователна полица се установи, че МПС с рег. № •••••••••• има сключен застрохаветелен договор „Каско“ за периода от 28.04.2021 г. до 27.04.2022 г. Застрахователното събитие е настъпило на 24.11.2021 г. Следователно се доказа първата и втората предпоставка за уважаване на иска (л.11 от делото).

Ответникът не оспорва, че е застраховател по сключен договор Гражданско отговорност с МПС рег. № ••••••••. Доказана е третата предпоставка за уважаване на иска.

По делото и прието заключението на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), която съдът кредитира напълно като обективна, достоверна, изготвена от компетентно лице (76-83 от делото).

По делото е разпитан свидетелят М. А., чиито показания съдът напълно кредитира като обективни и верни. Свидетелят не е пристрастен, не е заинтересован от изхода на делото и има качеството на свидетел – очевидец. От неговите показания се установи датата и мястото на ПТП, скоростта, с която се е движил, ситуирането на двата процесни л.а. по пътното платно и посоката им на движение, както и от къде са излизали. Установя къде е бил ударът между двата автомобила (л.93 от делото).

По делото е разпитан свид. П. И.. Съдът не кредитира неговите показания. На първо място, същият установява механизъм различен от другите по делото доказателства и доказателствени средства. Неговите показания са в изцяло противоречие със събраните по делото доказателства. Свидетелят е заинтересован и установява механизъм, според който същият излиза от главен път, а не от второстепенен път, както се установи по делото, както и че другият водач е извършвал маневра, което не се установи. Занитересоваността идва от това, че същият установява други факти и обстоятелства, които са изцяло в противоречие с установената фактическа обстановка и вина от административнонаказателното производство (л.10, 52 от делото). Съгласно НП, вината за процесното ПТП има свид. П. И.. Освен това така описаният механизъм, че другият водачът се е движил в крайна лява лева, не съответства на установения факт на вредата. Това е така, тъй като от водачът се движи в най-крайна лява лента, а свид. И. завива надясно, като се маневрира в крайна дясна лента, няма да има съприкосновение, поради което няма да има ПТП, а това не е така. Противоречието идва от това, че твърди че неговата кола е ударена отпред дясно, а щетата е от ляво. При завой надясно от свидетелят, няма как да се получи удар в лява част, а водачът на другият автомобил да се е движил в крайна лява лента, тъй като няма пресичане на траекториите. Освен това, свидетелят няколко пъти твърди, че е от дясно, после от ляво, което е доказателство, че показанията му не са достоверни (л.140-141 от делото).

От нея се установи, че механизмът на деянието е: а 24.11.2021 г., около 20, 15 часа в гр. София, водача на л.а. „Ауди A3" с рег.№ ••••••••• се движи по ••••••••••• с посока от ул. •••••••••• и на кръстовището с •••••••••• не пропуска л.а. „Пежо 207" с рег.№ ••••••••••, управляван от М. А., движещ се направо по пътя с предимство - ••••••••••. Настъпва удар между предна лява част на л.а. Ауди A3 и задна дясна част на л.а. „Пежо 207". Посочено е, че водачът на л.а. „Ауди A3" с рег.№ •••••••• е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП ако е осигурил предимство на движещия се по •••••••••• л.а. „Пежо 207" с рег.№••••••••••. Причината за настъпване на процесното ПТП са в субективните действия на водача на л.а. „Ауди A3" с рег.№ ••••••••, неспазване на правилата за движение по пътищата и отнемане на предимство. При така описания механизъм на пътнотранспортно произшествие, водачът на л.а. „Ауди A3" с рег.№ •••••••• е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП ако е осигурил предимство на движещия се по •••••••••• л.а. „Пежо 207" с рег. №••••••••••.

С оглед така изготвеното заключение съдът приема, че се доказа механизма на процесното ПТП, както и виновността на водача на МПС рег.№ ••••••••. Същият е осъществил маневра десен завой, като не е дал на движещите се по пътя с предимство по •••••••••• с кръстовището водачът на МПС с рег.№ •••••••• отнел предимство на движещия се по главното шосе МПС с рег.№ ••••••••••. Ето защо съдът приема, че водачът на МПС с рег.№ •••••••• е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал.1 ЗДвП. Всякога нарушението на закона представлява противоправно поведение, а в случая вината се доказа от САТЕ, която установи, че причината е липсата на пропускане, а не поради технически или друг вид причини. Ето защо съдът приема, че са доказани четвърта и пета предпоставка за уважаване на иска.

От заключението на САТЕ се установи, че на МПС с рег.№ •••••••• са нанесени щети по задна дясна врата, задна боя, заден десен калник, като стойността за възстановяване на уврежданията по л.а. „Пежо 207" с рег.№ •••••••••• по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата от 769, 20 /седемстотин шестдесет и девет и 0.20/ лева. САТЕ установи, че причината за получените вреди са вследствие на настъпилото ПТП, той като съответстват като възникнали по време, място на удар и интензитет на силата на удара. Доказана е шеста и седма предпоставка за доказване на иска.

От представените по делото писма се установи, че ищецът е отправил покана за заплащане на процесната сума (л.28-29 от делото). Ответникът не можа да установи погасяване на процесната сума. Видно от отговора на исковата молба ответникът е отказал изплащане на обезщетение, който факт не се оспорва. Ето защо са доказани осма и девета предпоставка за уважаване на иска.

При условията на насрещно доказване, ответникът не успя да докаже липсата на вина, нито, че водачът на МПС с рег.№ •••••••• се е движил по път с предимство и преминавал по процесното кръстовище от такъв път. Не успя да докаже, че водачът на МПС с рег.№ •••••••••• се е движил по път без предимство, за да се приложи чл.48 ЗДвП. Ответникът не успя да докаже, че вредите са причинени и по друг начин, а изплатеното обезщетение покрива и вреди, които не са само вследствие на процесното ПТП. Ето защо възраженията на ответника не са основателни.

С оглед изложеното съдът приема, че исковата претенция е напълно основателна. Не се претендира лихва по чл.86 ЗЗД.

Ето защо •••••••••••, ЕИК: ••••••••••, със седалище и адрес на управление: •••••••••••• следва да бъде осъдено да заплати на •••••••••••••, седалище и адрес на управление: •••••••••••• сумата в размер 685.02 лева, представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500867697/25.11.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (25.07.2022 г. ) до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.411 КЗ.

По разноските С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски. Същият представя списък по чл.80 ГПК, съгласно който претендира следните вид разноски: държавна такса в размер 50.00 лева депозит за свидетел в размер 100.00 лева депозит за САЕТ в размер 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, на основание чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП възнаграждението за граждански дела с определен материален интерес е от 100 до 360 лева. Съдът като съобрази, че делото се води от 2022 година, налице са 4 съдебни заседания, процесуалният представител на ищеца се е явявал на всички от тях, вземал е активно участие – задавал е въпроси, взимал е становище по искания на ответната страна, по делото има разпит на двама свидетели, приета САТЕ, приема, че възнаграждение в размер на 300.00 лева напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършеното процесуално представителство.

Общият размер на разноските е 650.00 лева. Ето защо •••••••••••, ЕИК: ••••••••••, със седалище и адрес на управление: •••••••••••• следва да бъде осъдено да заплати •••••••••••••, седалище и адрес на управление: •••••••••••• сумата в размер 650.00 лева (шестстотин и петдесет лева), представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 КЗ.

Воден от горното, СЪДЪТ