Решение № 906 от 25.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1150/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от „С.Б.“ ЕАД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ••••, чрез адв. Б. С. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ••••, с която първоначално са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, предл. 3 ЗЗД, чл. 327 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД срещу „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология - М.д.“ ЕАД, ЕИК ••••, гр. София, ул. ••••, за заплащане на следните суми:

• сумата от 5542, 56 лева - връщане на парична гаранция от 3% от стойността без ДДС на договор № 2500-Д-40/23.12.2020 година за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Доставка на медицински газове и предоставяне на оборудване за тяхното съхранение и консумация за срок от 24 месеца“ поради отпаднало основание - изтичане на срока на договора без възражения от възложителя;

• за сумата от 62 208 лева, представляваща дължима сума по Договор № 2500-Д-50/23.12.2022 година, с предмет „Доставка на медицински газове и предоставяне на оборудване за тяхното съхранение и консумация за срок от 24 месеца“ по общо 20 броя фактури, описани подробно в табличен вид в исковата молба, издадени в периода 04.01.2023 г. - 03.04.2023 г.;

• за сумата от 1063, 13 лева - законна лихва за забавено плащане от датата на падежа по всяка от фактурите до датата на подаване на исковата молба - 19.06.2023 година.

Претендирана е и законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумите, както и направените разноски.

С протоколно определение от 25.04.2024 г. по делото въз основа на направено искане от ищеца, на основание чл. 232 ГПК е прекратено производството по следните искове поради оттеглянето им:

• по чл. 55, предл. 3 ЗЗД - предявен за сумата от 5542, 56 лв., представляваща връщане на парична гаранция от 3% от стойността без ДДС по договор № 2500-Д-40 за възлагане на обществена поръчка от 23.12.2020 г. поради отпаднало основание;

• по чл. 327 ЗЗД - предявен за сумата от 62 208 лв., представляваща дължима сума по договора за възлагане на обществена поръчка№ 2500-Д-50 от 23.12.2022 г. по общо 20 бр. фактури, издадени в периода 04.01.2023 г. - 03.04.2024 година.

Производството по делото е продължило по отношение на предявения иск по чл. 86 ЗЗД, по който по искане на ищеца на основание чл.214, ал.1 ГПК в първо съдебно заседание е допуснато изменение на размера на първоначално предявения иск от 1063, 13 лв. на 1691, 85 лева - законна лихва за забава от датата на падежа по всяка от посочените 20 бр. фактури до датата на подаване на ИМ – 19.06.2023 година. В този смисъл относно периода, ищецът е направил изрично уточнени в о.с.з. на 25.04.2024 година.

В исковата молба се твърди, че ищецът е търговско дружество с основен предмет на дейност производство, транспортиране, дистрибуция и търговия с технически, индустриални и медицински газове със съответните съоръжения, приложни технологии и материали. Сочи се, че освен доставки на медицински газове ищецът изгражда и поддържа станции за медицински газове в болнични заведения, като провежда абонаментно обслужване и поддръжка на вътрешно болнични инсталации за медицински газове.

Излага твърдения, че след проведена обществена поръчка на основание чл.112 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във връзка с чл. 318 и следващите от ТЗ и чл. 183 и сл. от ЗЗД, в съответствие със Заповед № РД-10- 40/11.11.2020 г. на изпълнителния директор на „СБАЛАГ - М.д.“ ЕАД за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Доставка на медицински газове и предоставяне на оборудване за тяхното съхранение и консумация за срок от 24 месеца“ ищецът и ответникът са сключили Договор № 2500-Д-40/23.12.2020 г. за възлагане на обществена поръка за доставка на медицински газове и предоставяне на оборудване за тяхното съхранение и консумация.

Поддържа, че съгласно раздел IX, т. 1 от Договора срокът му е определен за 24 месеца от датата на сключването му, като към 31.12.2022 г. същият е изтекъл.

Сочи, че на основание раздел VII т. 1 от Договора, за обезпечаване изпълнението по него ищецът като изпълнител е предоставил гаранция чрез паричен превод по сметка на ответника в размер на 3% от стойността на договора без ДДС, чието парично измерение е 5542, 56 лева. Сметката на ответника е заверена с предоставената гаранция с вальор 21.12.2020 година.

Съгласно раздел VII, т. 5 от Договора ответникът е следвало да освободи гаранцията в срок от 30 дни след приключване на договора и окончателно приемане на изпълнението, ако липсват основания за задържането й. Поддържа, че срокът за възстановяване на гаранцията, доколкото не са правени никакви възражения по изпълнението, осъществявано от ищеца през целия период на договора, е изтекъл към 31.01.2023 г., а с покана за плащане изх. № 439/16.05.2023 г., получена от ответника с вх.№ 22-00-30/18.05.2023 г., ищецът е поискал освобождаване и възстановяване на внесената гаранция в размера на 5542, 46 лева в срок от седем дни, но към датата на исковата молба гаранцията не е възстановена по сметките на ищеца.

Твърди, че след проведена обществена поръчка, на основание чл. 112 ЗОП, във връзка с чл. 318 и следващите от ТЗ и чл. 183 и сл. от ЗЗД и в съответствие със Заповед № РД-10-50/25.11.2022 г. между страните по делото е сключен Договор № 2500-Д-50 от 23.12.2022 година, с предмет „Доставка на медицински газове и предоставяне на оборудване за тяхното съхранение и консумация за срок от 24 месеца“. Поддържа, че във връзка с този договор е извършвал доставка на медицински газове, чиято стойност се определя, като към количеството на доставените медицински газове се прилагат единичните цени по приложение № 1 към договора. Мястото на изпълнението е в седалището на ответника гр.София, ул. „Здраве“ № 2.

Сочи, че на основание раздел VII т. 1 от договора от 23.12.2022 г., за обезпечаване на изпълнението му ищецът като изпълнител е предоставил гаранция чрез допустимата съгласно условията на обществената поръчка застраховка (застрахователна полица) за застрахователно обезщетение в полза на възложителя по поръчката в размер на 3% от стойността на договора без ДДС, чието парично измерение е 10 847, 16 лева.

Посочва още, че всяка от извършените доставки на медицински газове по договора се осъществява и документира със съответни данъчни фактури, както и със съответни товарителници/приемо-предавателни протоколи. Извършваните в периода дейности по поддръжката на съоръженията в станцията за медицински газове се документират и остойностяват с месечна данъчна фактура. Съгласно раздел III, т.5 от Договора за доставка на медицински газове доставките се заплащат по банков път с отложено плащане от 60 календарни дни след предоставяне на приемо-предавателен протокол и фактура. Сочи, че доколкото фактурите съпътстват всяка от доставките, изискуемостта на паричните задължения по всяка от тях настъпва с изтичане на срока на отложеното плащане.

Излага, че считано от 01.01.2023 г. по договора са извършени доставки на медицински газове, за които са издадени съответно данъчни фактури. Сочи, че паричните задължения по 20 бр. фактури са с настъпил падеж, съгласно клаузите на договора и не са заплатени от ответника към датата на подаване на ИМ, както следва: 1. фактура № 0000166958/4.1.2023, с падеж 5.3.2023 година, на стойност 3096 лева; 2. фактура № ••••••••••/5.1.2023, с падеж 6.3.2023 година, на стойност 3825 лева; 3. фактура № 0000167294/17.1.2023, с падеж 18.3.2023 година, на стойност 3825 лева; 4. фактура № 0000167321/17.1.2023, с падеж 18.3.2023 година, на стойност 3528 лева; 5. фактура № 0000167542/26.1.2023, с падеж 27.3.2023 година, на стойност 3060 лева; 6. фактура № 0000167601/30.1.2023, с падеж 31.3.2023 година, на стойност 3024 лева; 7. фактура № 0000167796/2.2.2023, с падеж 3.4.2023 година, на стойност 450 лева; 8. фактура № 0000167971/9.2.2023, с падеж 10.4.2023 година, на стойност 3825 лева; 9. фактура № ••••••••••/10.2.2023, с падеж 11.4.2023 година, на стойност 3456 лева; 10. фактура № 0000168070/14.2.2023, с падеж 15.4.2023 година, на стойност 684 лева; 11. фактура №0000168140/16.2.2023, с падеж 17.4.2023 година, на стойност 3825 лева; 12. фактура № 0000168276/21.2.2023, с падеж 22.4.2023 година, на стойност 3384 лева; 13. фактура № 0000168325/24.02.2023, с падеж 25.04.2023 година, на стойност 3825 лева; 14. фактура № 0000168624/07.03.2023, с падеж 08.05.2023 година, на стойност 3168 лева; 15. фактура № 0000168657/08.03.2023, с падеж 09.05.2023 година, на стойност 3825 лева; 16. фактура № 0000168935/20.03.2023, с падеж 21.05.2023 година, на стойност 3825 лева; 17. фактура № 0000168955/20.03.2023, с падеж 21.05.2023 година, на стойност 3 600 лева; 18. фактура №••••••••••/ 22.03.2023, с падеж 23.05.2023 година, на стойност 198 лева; 19. фактура №••••••••••/31.03.2023, с падеж 01.06.2023 година, на стойност 3 825 лева; 20. фактура № 0000169315/03.04.2023, с падеж 04.06.2023 година, на стойност 3960 лева.

Ищецът твърди, че всички 20 броя фактури, неплатени към датата на депозиране в съда на исковата молба, са с настъпили падежи на плащане, като паричните задължения по тях са дължими и изискуеми към същата дата. Сочи, че всички фактури са получени от ответника и са с поставен подпис на длъжностното лице, което ги е получило. Излага, че за установяване на доставката са съставени съответните товарителници /приемо-предавателни протоколи. Твърди, че всички цитирани данъчни фактури са включени в справките-декларации по ЗДДС, подавани от ищеца, и в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди, като дължимият ДДС е внесен изцяло.

Поддържа, че ответникът е в забава от датата на настъпване падежа на плащането - 60 календарни дни след издаването на всяка една от фактурите, като с оглед уреждане на неизпълнението на паричните задължения на ищеца, многократно са провеждани разговори с отговорните длъжностни лица в структурата на ответника, но резултат не е постигнат.

Твърди, че е поканил ответника да погаси всичките си парични задължения с покана за плащане на задълженията с изх. № 439/16.05.2023 г., получена от ответника с вх. № 22-00-30/18.05.2023 г., но такова не е последвало до депозирането на настоящата искова молба.

Сочи, че на основание чл. 86 от ЗЗД има право да претендира мораторна лихва за забава в размера по чл. 86 ал. 2 ЗЗД от настъпване на изискуемостта до датата на издължаване на задълженията. Счита, че нормата на чл. 86 ЗЗД е приложима, доколкото в договора не е уговорена размер на мораторната лихва. Твърди, че като се има предвид, че за всички парични задължения ответникът се явява в забава, за ищеца възниква правната възможност да претендира мораторна лихва за забава в размер на законната лихва за периода от настъпване на изискуемостта на паричните задължения по всяка от фактурите до датата на подаване на исковата молба, която възлиза на сумата от 1063, 13 лева, която сума е формирана като сбор от дължимата лихва върху паричните задължения по всяка една просрочена фактура от датата на падежа до датата на депозиране на настоящата искова молба в съда. Исковата молба е депозирана на 19.06.2023 година, а лихвата е изчислена към 08.06.2023 година.

Представя писмени доказателства. Претендира разноски за настоящото производство.

Постъпил е отговор на исковата молба, в който се сочи че страните са обвързани от процесните договори, по които на 10.08.2023 година ответникът е възстановил паричната гаранция в размер на 5542, 56 лева чрез превод на сумата по банковата сметка на ищеца с бордеро № 4750579 от 10.08.2023 година, което прилага.

Твърди, че от претендираните за плащане 20 броя фактури, на 27.06.2023 година е заплатил сумата от 39 807 лева с банково бордеро № 7821096 по фактури от № 1 до № 13, посочени в исковата молба, издадени в периода 04.01.2023 година до 24.02.2023 година.

Сочи, че на 10.08.2023 година е извършил плащане по останалите седем фактури - от № 14 до № 20 от посочените в исковата молба, на обща стойност 22401 лева с бордеро № 4755022.

Излага, че с посочените плащания изцяло е погасена претендираната от ищеца сума в размер на 62 208 лева, представляваща стойността на извършените доставки на медицински газове по издадените фактури в периода 04.01.2023 година до 03.04.3023 година.

Оспорва размера на законната лихва за забава в размер на 1063, 13 лева като твърди, че към 08.06.2023 година законната лихва за забава по всяка от фактурите възлиза общо на 1022, 88 лева.

Моли исковете за връщане на гаранцията и извършените доставки по 20 броя фактури да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Представя доказателства за плащане на посочените в отговора суми, както и счетоводна справка за законна лихва за забава от датата на падежа на всяка от фактурите до 08.06.2023 година.

Представени са писмени доказателства.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх. № 89009 от 04.10.2023 г., с която не оспорва извършването на две плащания от ищеца, съответно на 27.06.2023 г. и на 10.08.2023 г. и че с тях са погасени главниците по всички 20 броя процесни фактури, но след предявяване на ИМ. Счита направеното възражение за оспорване размера на претендираната с ИМ неустойка /лихва/ за забавено плащане от 1063, 13 лв. за неоснователно и поддържа ИМ в тази част.

Твърди се, че ИМ е предявена на 19.06.2023 г. и размерът на законната лихва следва се изчисли до тази дата, а не до 08.06.2023 г. – датата, посочена при изчислението на законната лихва в справката, приложена към отговора на исковата молба.

С допълнителната искова молба се твърди, че ищецът не поддържа петитума в частта, в която претендира парична гаранция от 3% от стойността без ДДС на Договор № 2500-Д-40 от 23.12.2020 г. в размер на 5542, 56 лв. и главници по договора за доставка на технически газове от 23.12.2022 г., съгласно таблицата към пункт 4 на ИМ, по общо 20 бр. фактури в размер на 62 208 лв. Поддържа ИМ в частта на петитума досежно претендираната лихва за забава /наречена неустойка/ от датата на падежа по всяка една от фактурите до датата на подаване на ИМ в размер на 1063, 13 лв. Поддържа искането за разноски, доколкото всички плащания са осъществени след предявяване на иска, а претендираните разноски са направени от ищеца преди това, т.е. поведението на ответника се явява основание и повод за предявяване на исковете.

След допуснатото изменение на иска по чл. 86 ЗЗД, моли да му бъде присъдена сумата от 1691, 85 лева за законна лихва за забава от датата на настъпване на изискуемостта по всяка една от фактурите до датата на подаване на ИМ-19.06.2023 година.

Претендира разноски.

Отговор на допълнителната ИМ не е постъпил.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от приложения по делото доказателствен материал се установява, че страните по делото са обвързани от Договор № 2500-Д-50 от 23.12.2022 година (л.57-62), с предмет „Доставка на медицински газове и предоставяне на оборудване за тяхното съхранение и консумация за срок от 24 месеца“.

Не е спорно по делото, че ищецът е извършвал доставка на медицински газове така, както е предвидено в договора от 23.12.2022 година, във връзка с което за всяка доставка е издавана фактура и товарителница/приемо- предавателен протокол, с данни за доставения вид и количество продукт.

За периода 04.01.2023 г. - 03.04.2023 г. по договора са извършени доставки на медицински газове, за които са издадени 20 броя данъчни фактури и съответните приемо-предавателни протоколи.

На основание раздел III, т.5 от договора за доставка на медицински газове от 23.12.2022 г. доставките се заплащат по банков път с отложено плащане от 60 календарни дни след предоставяне на приемо-предавателен протокол и фактура.

Паричните задължения по посочените 20 броя фактури са с настъпил падеж, съгласно клаузите на договора, но не са били заплатени от ответника към датата на подаване на ИМ.

От представената по делото покана с изх. № 439/16.05.2023 г. (л.63), заведена при ответното дружество с вх. № 22-00-30/18.05.2023 г., се установява, че ищецът е поканил „СБАЛАГ - М.д.“ ЕАД да погаси всичките си парични задължения към „С.Б.“ ЕАД, включително по горепосочените 20 броя фактури.

Безспорно е между страните, а и е видно от представеното по делото платежно нареждане от 27.06.2023 г. (л.83), че ответникът е заплатил в хода на делото на ищеца дължими суми в общ размер на 39 807 лева по следните фактури: 1. фактура № 0000166958/4.1.2023, на стойност 3096 лева; 2. фактура № ••••••••••/5.1.2023, на стойност 3825 лева; 3. фактура № 0000167294/17.1.2023, на стойност 3825 лева; 4. фактура № 0000167321/17.1.2023, на стойност 3528 лева; 5. фактура № 0000167542/26.1.2023, на стойност 3060 лева; 6. фактура № 0000167601/30.1.2023, на стойност 3024 лева; 7. фактура № 0000167796/2.2.2023, на стойност 450 лева; 8. фактура № 0000167971/9.2.2023, на стойност 3825 лева; 9. фактура № ••••••••••/10.2.2023, на стойност 3456 лева; 10. фактура № 0000168070/14.2.2023, на стойност 684 лева; 11. фактура № 0000168140/16.2.2023, на стойност 3825 лева; 12. фактура № 0000168276/21.2.2023, на стойност 3384 лева; 13. фактура № 0000168325/24.02.2023, на стойност 3825 лева.

С платежно нареждане от 10.08.2023 г. (л.84) ответникът е заплатил на ищеца дължими суми в общ размер на 22 401 лева по останалите фактури: 14. фактура № 0000168624/07.03.2023, на стойност 3168 лева; 15. фактура № 0000168657/08.03.2023, на стойност 3825 лева; 16. фактура № 0000168935/20.03.2023, на стойност 3825 лева; 17. фактура № 0000168955/20.03.2023, на стойност 3600 лева; 18. фактура №••••••••••/22.03.2023, на стойност 198 лева; 19. фактура №••••••••••/31.03.2023, на стойност 3825 лева; 20. фактура № 0000169315/03.04.2023, на стойност 3960 лева.

Доколкото между страните е спорен въпросът относно размера на дължимата законна лихва, по делото е изслушано и прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице С. Й., по задачи, поставени от ищеца и от съда.

С експертното заключение е изчислен размерът на законната лихва за забава върху главниците по процесните фактури в два варианта - за периода от падежа на всяко от задълженията, съгласно договора от 23.12.2022 г. за възлагане на процесната обществена поръчка, до 19.06.2023 г. (датата на предявяване на исковете), както и от същия начален период до датата на окончателното плащане на задължението по всяка от фактурите.

Съгласно експертизата, законната лихва за забава по гореописаните 20 броя фактури за периода от датата на падежа на всяко задължение до датата на исковата молба (19.06.2023 г.) е в общ размер на 1197, 45 лева.

Вещото лице изчислява, че общият размер на законната лихва за забава върху главниците по гореописаните фактури от № 1 до № 13 за периода от падежа на всяко задължение до 26.06.2023 г. (датата на плащане на сумите по посочените фактури), възлиза на 1080, 73 лева.

Съгласно изчисленията в експертното заключение, законната лихва за забава върху главниците по гореописаните фактури от № 14 до № 20 за периода от падежа на всяко задължение до 10.08.2023 г. (датата, на която е заверена сметката на ищеца с плащане на сумите по посочените фактури), възлиза на 611, 12 лева.

В о.с.з. вещото лице уточнява, че размерът на законната лихва от датата на исковата молба до датите на извършените плащания се изчислява, като от сумата 1691, 85 лева, представляваща общият размер на законната лихва от датата на падежа на всяко задължение до датата на исковата молба, се извади сумата от 1197, 45 лева – размерът на законната лихва от датата на падежа на всяко задължение до датите на изплащането на главниците.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

След частичното прекратяване на делото по предявените главни искове поради оттеглянето им от ищеца, спорът между страните е продължил относно претенцията за законна лихва върху платените главници по процесните 20 броя фактури до датата на предявяване на исковете (19.06.2023 година).

Законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи при неизпълнение на парично задължение от датата на забавата без покана от кредитора. При неплащане на главницата в срока за изпълнение законната лихва за забава става част от дълга. За да е основателен искът, от ищеца следва да бъде доказано наличието на главен дълг и размерът на претендираното обезщетение за забава.

По настоящото дело е безспорно обстоятелството, че ответникът е имал задължения към ищеца по процесните 20 броя фактури. Не се спори между страните, че съгласно раздел III, т.5 от Договора за доставка на медицински газове от 23.12.2022 г. доставките се заплащат по банков път с отложено плащане от 60 календарни дни след предоставяне на приемо-предавателен протокол и фактура. Предвид липсата на плащане до уговорения срок, възложителят дължи на изпълнителя законните лихви върху дължимите суми, считано от падежа на всяко отделно вземане до окончателното изпълнение.

Доколкото чрез извършените в хода на процеса доброволни плащания съответно на 26.06.2023 година и на 10.08.2023 година напълно са погасени главниците по процесните фактури, чрез конклудентни действия ответникът е признал исковете до размера на платените суми.

В случая, след частичното прекратяване на производството, съдът дължи произнасяне по иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Искът за законна лихва има акцесорен характер и е функционално обусловен от главния иск, но това не означава, че вземането за лихва няма и самостоятелен характер. Съгласно Тълкувателно решение от 27 март 2019 год. по тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСКТК на ВКС, при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД.

В конкретния случай, ответникът е заявил, че заплаща главницата по издадените фактури, като оспорва размера на начислените законни лихви. Ищецът е приел плащането, заявено като погасяване на главницата, като е оттеглил съответните искове, производството по тях е прекратено от съда и е продължил да претендира законна лихва до датите, на които главните задължения са били изпълнени. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира исковата претенция за законна лихва за забава от датата на падежите по всяко от процесните фактури до датата на исковата молба -19.06.2023 година за частично основателна, а именно: за сумата от 1197, 45 лева, съгласно неоспореното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Изплатената в хода на производството сума по главния дълг принципно се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, така както е заявена и в исковата молба.

В справката, представена с ДИМ, погрешно законната лихва е изчислена до 08.06.2023 г., вместо до 19.06.2023 г., когато е постъпила исковата молба в съда и каквото е искането на ищеца, откъдето идва и разминаването в изчисленията на законната лихва, извършени от ответника/съгласно счетоводната справката на л.85, приложена към с отговора на исковата молба/. Това обстоятелство е изтъкнато и от вещото лице в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Във връзка с изложеното, съдът намира за основателен предявения иск с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1197, 45 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатените в срок главници по фактури от № 1 до № 20 от датата на падежа на всяко задължение до датата на исковата молба-19.06.2024 година. Искът следва да бъде отхвърлен над тази сума до пълния претендиран размер от 1697, 85 лева, като е необходимо да се отбележи, че това е общият сбор на претендираните законни лихва – до окончателното изплащане на задълженията, а предявеният иск за мораторна лихва е за периода от датите на падежите до датата на исковата молба Относно претендираната законна лихва от датата на исковата молба - 19.06.2024 година до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно приетата ССчЕ и уточненията на вещото лице в о.с.з. на 25.04.2024 година, тази лихва представлява разликата между сумата от 1691, 85 лв. законната лихва до окончателното плащане и сумата от 1197, 45 лв. – законната лихва до датата на исковата молба и възлиза на 494, 40 лева /погрешно посочена като 494, 35 лева/.

Съгласно чл.214, ал.2 ГПК не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтеклите лихви след неговото предявяване. Въпреки това, ищецът веднъж е включил тези лихви в общо претендирания размер за законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД до датата на исковата молба, като в същото време отделно претендира и законната лихва за забава до окончателното заплащане.

Несъмнено ответникът дължи законната лихва за забава за периода от датата на исковата молба до окончателното заплащане, но за да бъде постановено от съда решение в този смисъл, е необходимо той да се е произнесъл и по главния иск, с който се претендират главниците, в случая съответно да отхвърли иска поради извършено хода на делото плащане. След като съдът е десезиран от разглеждане на главния иск и процесуалното правоотношение по отношение на главната претенция- вземането по процесните 20 фактури, е било прекратено, респ. липсва произнасяне по същество, е отнето правомощието на съда да се произнесе по основателността й и съответно по произтичащото от тази претенция искане по чл.214, ал.2 ГПК за присъждане на законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, настъпило в хода на делото- съответно на 26.06.2023 година и на 10.08.2023 година, именно с оглед липсата на самостоятелност на тази претенция и обвързаността й с главната претенция./ в този смисъл решение № 2460 от 11.11.2019 година по т.д.№ 3201 по описа за 2019 година на Апелативен съд София./ Поради изложеното, с оглед избрания процесуален ред от ищеца за упражняване и поддържане на това право- при вече прекратено производство по главния иск, искането за законна лихва върху главниците по фактурите от датата на исковата молба до датата на плащането им, се явява неоснователно.

По разноските Ищецът е представил списък на направените разноските в проведеното открито съдебно заседание по делото, възлизащи общо на 10 335, 18 лева, от които: 2785, 18 лева – заплатена държавна такса (л.69, 74, 114); 150 лева – внесен депозит за изготвената съдебно-счетоводна експертиза (л.100) и 7400 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.06.2023 г., заплатено по банков път, съгласно представени заверени копия от фактура от 19.06.2023 г. и платежно нареждане от 16.06.2023 година.

При този изход на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, включително по оттеглените искове за главници, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждането им (по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК), доколкото плащането е извършено в хода на съдебното производство и съразмерно с отхвърлената част на иска по чл.86 ЗЗД, а именно сумата от 10 231, 83 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд