Решение № 75 от 17.5.2022 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 84/2022 г.

Производството е по чл.34 от ЗПИИРКОРНФС. Образувано е по въззивна жалба на адв.С., действаща като служебен защитник на АН. ЕНЧ. Д., срещу решение на Окръжен съд-Варна под №37/10.03.2022г. по ЧНД №95/2022г. С атакувания съдебен акт е признато решение №19Cs137Js99038/20 от 12.10.2020 година на Окръжен съд-Щутгарт, ФРГ, вл.с. на 06.11.2020 година, с което на българската гражданка АН. ЕНЧ. Д. с ЕГН •••••••••• и постоянен адрес в гр.Варна е наложена финансова санкция в размер на 200 евро и разноски по съдебното производство на стойност 73.50 евро, с курс към българския лев в дена на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в размер на 534.91 лева. Основните оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност на първоинстанционния акт вследствие на нарушения по чл.30, ал.ал.1 и 3 от ЗПИИРКОРНФС. В съдебното заседание на въззивната инстанция засегнатото лице, редовно призовано, не се явява. Интересите на Д. се представляват от адв.С., която по съществото на делото поддържа в цялост оплакванията за незаконосъобразност на първоинстанционното решение с искане за неговата отмяна и постановяване на отказ от признаване на решението на издаващата юрисдикция. Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява сходно съображение, основавайки се на данните по делото, че засегнатото лице пребивава извън границата на страната. Съставът на въззивния съд, при съобразяване на доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Въззивната жалба е допустима и основателна. Условията за признаване на решения за налагане на финансови санкции, постановени в наказателни или административнонаказателни производства в страни-членки на ЕС са посочени в чл.30 и чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Във връзка с обстоятелствата по чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, данни за местоживеенето на А.Д. се съдържат в удостоверението, издадено от съдебния орган на ФРГ и това е последният известен неин адрес на ул.“Дънов“/“Дунав“ №4, гр.Нови пазар. В принципен план, вписаното обстоятелство обуславя местната подсъдност на производството по чл.31 от ЗПИИРКОРНФС, която принадлежи на Окръжен съд-Шумен. Именно там първоначално е било образувано съдебно производство, като при подготовка на делото, същото било снабдено с данни за постоянното и настоящо местоживеене на Д., което по справка от НБД се намира в гр.Варна, ул.“Акад.Атанас Бешков“ №35, вх.Б, ап.5. Само на това основание и с разпореждане №37/01.02.2022 година, съдията- докладчик прекратил съдебното производство по ЧНД №46/2022 година по описа на ШОС и изпратил делото по компетентност на Окръжен съд-Варна. Становището на въззивния състав е, че разпореждането е преждевременно, защото задължение на съда в процедурата по чл.31 от ЗПИИРКОРНФС е да установи каква е връзката на засегнатото лице с посочения в удостоверението адрес, също да изследва валидността на данните за постоянен и настоящ адрес в гр.Варна, каквато активност не се установява в кориците на делото на ШОС. Окръжният съд в гр.Варна приел производство за негово местно подсъдно, снабдявайки доказателствената съвкупност с нова справка от НБД „Население“ (л.13 от ЧНД №95), от която става ясно, че засегнатото лице има съпруг Д.Д., майка Е.Х., братя и сестри, поименно посочени. Също така, от докладна записка на служител към РД“Охрана“-Варна (л.л.9, 18 от ЧНД №95) и две призовки, върнати в цялост (л.19 и л.36 от същото ЧНД) е установено, че Д. е непозната на адресите в гр.Варна, ул.“Акад.Атанас Бешков“ №35, вх.Б, ап.5 и в гр.Нови пазар, ул.“Дунав“ №4. Въпреки настояването на защитата за недостатъчност на доказателствената основа за преценка на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС (л.15гр и л.16 от ЧНД №95), Окръжен съд–Варна се задоволил с установеното, постановявайки обжалваното понастоящем съдебно решение. В пределите по чл.314, ал.1 от НПК и за изпълнение на предмета по чл.313 от НПК, въззивният състав сам попълни доказателствената съвкупност по делото с писмени доказателства, установявайки следното: Чрез данните от справката на НБД „Население“ бяха събрани актуални сведения за местоживеенето на съпруга и майката на засегнатото лице. Видно от докладна записка (л.55 от ВЧНД) Д.Д. е непознат на двата регистрирани адреса - имотът в гр.Варна, ул.“Горна студена“ №66, посочен за постоянен адрес на лицето е запустял, а на настоящия адрес по регистър в гр.Варна, ул.“Найчо Цанов“ №16 търсеното лице е непознато. Вследствие проверка от органите на ОЗ“Охрана“-Шумен по актуалния адрес на местоживеене на майката на засегнатото лице в гр.Нови пазар, ул.“Янаки Вергиев“ №50, доказателствената съвкупност е снабдена с данни, че Д. живее във ФРГ, посочен е телефон, на който същата е призована за настоящето съдебно производство (л.57 от ВЧНД). И още, доказателствената маса е попълнена със справки от ГДИН и НСлСл с отрицателни данни за задържане на засегнатото лице, с писма от НАП и АСП (л.34, л.43 и л.46 от ВЧНД), които доказват, че Д. не получава трудови доходи на територията на Република България, нито се ползва от социално подпомагане, служебно е установено и отсъствието на имущество. Справка на МВР сочи за периодични влизания и излизания на засегнатото лице в страната, с последно напускане на 12.06.2021 година (л.41 от ВЧНД). Всички очертани сведения кореспондират добре със заявления на А.Д. (л.62 от ВЧНД), съобразно които тя живее от двадесет и две години във ФРГ, в гр.Берлин на неустановен адрес, намира се във фактическа раздяла със съпруга си, получава доходи само във ФРГ, там е осигурена, няма нищо общо с адресите си в гр.Варна, при завръщане в България отсяда при свой брат в гр.Нови пазар, който от две години се установил при нея във ФРГ, не поддържа от 4-5 години връзка с родителите си. Иначе казано, в доказателствен план не възниква ситуация по чл.30, ал.3 вр. чл.15, ал.5 от ЗПИИРКОРНФС, а при естеството на събраните данни, делото е било местно подсъдно на ШОС, но при липсата на възражения в тази насока, допуснатото процесуално нарушение не се явява съществено. Безспорно също е, че А.Д. няма абсолютно никаква фактическа връзка с територията на Република България, освен чисто формалната такава с регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр.Варна, с които няма касателство, няма имущество, което да бъде обект на принудително изпълнение, следователно няма и основания съдебното решение на Окръжен съд-Щутгарт, ФРГ да бъде прието за изпълнение. Изводът обосновава отмяна на проверявания съдебен акт и прави безпредметна проверката на обжалваното решение в аспекта на чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС за двойната наказуемост, като само се маркира становището, че доводите в тази насока са лишени от основание. Водим от горното и на основание чл.34, ал.1 ЗПИИРКОРНФС, Варненският апелативен съд