Решение № 235 от 20.7.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 151/2021 г.

Производството е по чл.740 от ТЗ. С решение № 10/10.01.2022 г. е обявен в несъстоятелност длъжника „Феникс Експорт“ ЕООД, с ЕИК 202876880, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл. 159, партер. Със същото решение е прекратена дейността на предприятието на длъжника, прекратени са правомощията на органите на длъжника „Феникс Експорт“ ЕООД, с ЕИК 202876880, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл. 159, партер, и длъжникът „Феникс Експорт“ ЕООД, с ЕИК 202876880, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл. 159, партер (в несъстоятелност) е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. Постановени са също така обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника. На 08.06.2023 г. по делото постъпва молба от адвокат Милен Козарев, синдик на „Феникс експорт“ ЕООД, с ЕИК 202876880, - в несъстоятелност, към която е представено извънсъдебно споразумение по чл.740 от ТЗ (договор за уреждане на плащането на парични задължения), сключено на 26.05.2023 г. между „РОТАС“ ЕООД, ЕИК – 206401062, „ФЕНИКС РЕРУС СНТ“ ЕООД, ЕИК – 175129743, „НСО ТРЕЙД“ АД, ЕИК – 202758501, и „Феникс Експорт“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК – 202876880. С определение № 566/09.06.2023 г. съдът е изискал информация от всички кредитори с приети вземания да заявят изрично писмено становище по споразумението. Такива становища са постъпили по делото. На 19.07.2023 г. по делото постъпва заявление от страните по споразумението, с което молят съдът да го одобри и да прекрати производството по делото. Съдът, след като се запозна със споразумението и с материалите по делото, намира следното: Съгласно чл. 740, ал. 2 ТЗ съдът постановява решение за прекратяване на производството по несъстоятелност, ако сключеният договор по чл. 740, ал. 1 ТЗ за уреждане на плащането на парични задължения отговаря на изискванията на закона. Съдът проверява дали договорът е сключен с всички кредитори с приети вземания и при условие, че няма предявени искове по чл. 694, ал. 1 от ТЗ за установяване на несъществуването на прието вземане. Според Решение № 112 от 22.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 191/2010 г., I т. о. преди постановяване на решение по чл. 740, ал. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност съдът по несъстоятелността е длъжен служебно да провери дали са приключили процесуалните действия по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите, както и дали синдикът се е произнесъл по всички предявени вземания, за които кредиторите са депозирали молби в деловодството на съда. НАП не е страна по споразумението от 26.05.2023 г. Съдът констатира, че на 08.07.2021 г. по делото е входирана молба от НАП (вх. № 3677) за предявяване на публични вземания за данъци с правно основание чл.685, ал.1 от ТЗ, които са в размер на 38 861, 49 лева, от които главници 36 195, 47 лева и лихви в размер на 2666, 02 лева. Основание за публичните вземания за данъци е декларация по чл.92 от ЗКПО от 29.06.2021 г. С разпореждане на съда от 09.07.2021 г. е постановено препис от тази молба да се изпрати на синдика, който е получил същата на 16.07.2021 г. Произнасяне по това предявяване от страна на синдика по делото не е налице – вземанията не са включени нито в списък с приети, нито в списък с неприети вземания. Обстоятелството, че по делото се съдържа удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, че „Феникс експорт“ ЕООД, с ЕИК 202876880, няма задължения, не променя този факт. В списък с приети вземания по чл.688, ал.1 от ТЗ е включено вземане на НАП само по изпълнителен лист в размер на 255 лева главница и 5, 38 лева лихви, което е предявено с отделна молба с вх. № 5578/02.09.2021 г. Следователно процедурата по предявяване и приемане на вземанията в производството по несъстоятелност не е приключила, тъй като синдикът не се е произнесъл по всички предявени вземания, за които кредиторите са депозирали молби в деловодството на съда. Ето защо сключеният договор за уреждане на плащането на парични задължения не отговаря на изискванията на закона и той не може да доведе до прекратяване на производството. Мотивиран от горното и на основание чл.740, ал.2 от ТЗ съдът