Решение № 455 от 19.12.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 496/2024 г.

С присъда № 260002(16) от 24. 04. 2023 г., постановена от Софийски окръжен съд по НОХД № 643/2016 г., съдът е признал подсъдимия В. А. Ж., ЕГН: ••••••••••, за ВИНОВЕН, в това, че на 06.10.2014г. около 14, 00 ч. в района под мотел „Ихтиман“ и производствен цех на „АЛС България“ ООД в гр.Ихтиман, обл.Софийска, в съучастие с В. М. Ж. с ЕГН •••••••••• и С. М. А. с ЕГН ••••••••••, като извършител, умишлено е умъртвил повече от едно лице - В. Л. И. с ЕГН •••••••••• от гр. ••• и Л. И. И. с ЕГН •••••••••• от град •••, като смъртта на Л. И. И. е настъпила в 09.57 часа на 02.07.2015 г., поради което на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.3, във вр.чл.115, вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от тринадесет години, което на основание чл.57, ал.1 т.2, б“а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим;

• подсъдимия С. М. А., ЕГН: ••••••••••, за ВИНОВЕН, в това, че на 06.10.2014г., около 14, 00 часа, в района под мотел „Ихтиман“ и производствен цех на „АЛС България“ ООД, в гр.Ихтиман, обл.Софийска, в съучастие с В. М. Ж. с ЕГН •••••••••• и В. А. Ж. с ЕГН ••••••••••, като извършител, умишлено е умъртвил повече от едно лице - В. Л. И. с ЕГН •••••••••• от град ••• и Л. И. И. с ЕГН •••••••••• от град •••, като смъртта на Л. И. И. е настъпила в 09.57 часа на 02.07.2015 г., поради което на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.3, във вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от тринадесет години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б“а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

• подсъдимия В. М. Ж., ЕГН: ••••••••••, за ВИНОВЕН, в това, че на 06.10.2014г. около 14, 00 ч. в района под мотел „Ихтиман“ и производствен цех на „АЛС България“ ООД в гр.Ихтиман, обл.Софийска, в съучастие с В. А. Ж. с ЕГН •••••••••• и С. М. А. с ЕГН ••••••••••, като извършител, умишлено е умъртвил повече от едно лице - В. Л. И. с ЕГН •••••••••• от град ••• и Л. И. И. с ЕГН •••••••••• от град •••, като смъртта на Л. И. И. е настъпила в 09.57 часа на 02.07.2015 г. поради което на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.3 във вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от тринадесет години, както и за ВИНОВЕН, в това, че на 08.09.2015 г. около 14.00 часа в град Ихтиман, кв.“Изток“, в района на църковен храм „Божа църква“, област Софийска, се заканил на Б. Л. И. ЕГН •••••••••• с убийство на него и негови ближни - жена му С. Д. А. и брат му Ю. Л. И., като казал „Ако кажеш, че аз съм ударил брат ти и баща ти, ще убия теб и жена ти и брат ти Ю.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, пр.1, вр.с ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, вр.ал.3, т.1 и т.3 от НК, му наложил наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационнен служител“ за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа годишно за срок от три години, както и за ВИНОВЕН, в това, че на 09.09.2015 г. около 09.00 часа в град Ихтиман, кв.Изток, пред дом на ул.“•••“ № •, обл.•••, се заканил на Н. Р. И. ЕГН •••••••••• с убийство на нейни ближни - синовете й Б. Л. И. и Ю. Л. И., като казал „Както виждаш аз не съм в затвора, защото имам пари. Ще убия Б. и Ю.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, пр.1 вр.с ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, вр.ал.3, т.1 и т.3 от НК, му наложил наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа годишно за срок от три години.

На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът определил на подс.В. М. Ж. и наложил едно общо наказание за трите престъпления и за престъплението, за което е осъден по н.о.х.д № 1738/2014 г. по описа на СпНС, а именно най-тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от тринадесет години, като на основание чл.24 от НК, увеличил определеното общо наказание с 2 /две/ години на 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода.;

Решаващият съд е определил за обезщетяване на Н. И., за причинената смърт на съпруга и сина й сума в размер на 150 000 /сто и петдесет/ хиляди лева, която подсъдимите да заплатят солидарно.

За обезщетяване на всеки от гражданските ищци - Б. Л. И., С. Л. И., Е. Л. И. и Ю. Л. И., съдът отсъдил тримата подсъдими да заплатят солидарно сумата от по 100 000 /сто хиляди/ лева, а за обезщетяване на гражданския ищец Л. В. И., съдът постановил да бъде заплатена сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, също солидарно от тримата подсъдими.

На осн.чл.86 вр.чл.84 ал.3 от ЗЗД, първият съд осъдил подсъдимите В. А. Ж., В. М.Ж. и С. А. да заплатят на гражданските ищци и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на деянието – 06.10.2014г. до окончателното плащане.

В тежест на подсъдимите В. А. Ж., В. М.Ж. и С. А. били възложени направените по делото разноски, както и заплащане на държавна такса върху уважената част от гражданските искове.

В срока по чл.319 ал.1 от НПК е постъпил протест от Софийска окръжна прокуратура, като се изразява становище, че присъдата, с която са били наложени наказания на подсъдимите В. А. Ж., В. М. Ж. и С. М. А. е неправилна. Определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на тринадесет години за престъплението по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 във връзка с чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, за което тримата подсъдими са били признати за виновни, не е бил съобразен със степента на засягане на охраняваните обществени отношения, съответно несъответства на целите на личната и генералната превенция. Не са били налице материалните предпоставки по чл.55 ал.1 т.1 от НК при определеното от съда наказание „лишаване от свобода“ в размер на 13 години, тъй като деятелността на всеки един от тримата подсъдими при осъществяване на инкриминираното деяние разкрива една изключително висока обществена опасност на дейците. Начинът и средствата, които подсъдимите В. А. Ж., В. М.Ж. и С. А. са използвали за осъществяване на престъплението, както и мястото на което са били умъртвени В. Л. И. и Л. И. И. – в близост до производствено предприятие, пред работниците от него, по един демонстративен начин, определя именно този извод. Поради това и на осн.чл.319 ал.2, чл.334 т.3 и чл.337 ал.2 т.1 от НПК се предлага да бъде изменена протестираната присъда в частта, относно наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 13 /тринадесет/ години, наложено на подс.В. А. Ж., подс.В. М.Ж. и подс.С. М. А. за престъпление по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 във връзка с чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, като бъде увеличено същото в съответствие с предложеното такова от прокурора, в хода на съдебните прения по нохд № 643/2016г., като им бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 /двадесет/ години.

След запознаване с мотивите към присъдата, Софийска окръжна прокуратура е депозирала допълнителни изложения към въззивния протест срещу постановената от СОС присъда. Посочва се, че в мотивите си първият съд е приел като смекчаващо вината обстоятелство, обосноваващо приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, за налагане под най-ниския предел от 15 години „лишаване от свобода“ за престъплението по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 във връзка с чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК по отношение на тримата подсъдими, обосновано от неразумната продължителност на наказателния процес срещу тримата подсъдими по смисъла на чл.6 § 1 от ЕКПЧ. Застъпва се становище, че съдът е хиперболизирал значението на голямата продължителност на наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фази /пред СОС/, като не е отчел в необходима степен значителната и правна сложност на делото, както и процесуалното поведение на подсъдимите и техните защитници, довели в част от случаите за отлагане на съдебното заседание. В тази връзка се посочва, че разглеждането на делото е било отлагано нееднократно именно поради тяхното недобросъвестно поведение /съдебни заседания на 29.09.2016г., 27.04.2018г., 22.06.2017г., 28.03.2018г./. Именно това поведение на един от защитниците /на подс.В. М. Ж./, наложило съдът да му назначи резервен защитник /съд.заседание на 19.02.2020г./.

На следващо място се посочва, че определения размер на наказанието от 13 години „лишаване от свобода“ на тримата подсъдими за престъплението по чл.116 от НК не е съобразен от съда с отношението на подс.В. А. Ж., подс.В. М. Ж. и подс.С. М. А. към инкриминираното деяние. Не е било установено непосредствено след деянието или в хода на наказателното производство тримата подсъдими да са демонстрирали разкаяние, съжаление за извършеното престъпление. Не са осъществили действия, от които да се направи извод, че са осъзнали вината си и наказанието в по-нисък размер ще се яви достатъчно за тяхното поправяне и превъзпитание. При индивидуализацията на наказанието съдът не е отчел в необходимата степен начина на извършване на деянието от тримата подсъдими, проявената от тях упоритост и жестокост спрямо пострадалите.Първият съд е посочил трайна съдебна практика за начина и вида на компенсация чрез намаляване размера на наказанията, но в случая според прокуратурата, съдът не се е съобразил с Решение на ВКС №78/03.06.2016г. по н.д.№100/2016г., в което е посочено, че съдебните органи следва да конкретизират какво би било полагаемото се на подсъдимите по правилата на НК наказание, ако не е било допуснато нарушението за прекомерна продължителност на наказателното производство. В този смисъл се изразява несъгласие от страна на прокуратурата към проявения от съд подход за компенсация на подсъдимите. Обръща се внимание, че след извършване на престъплението, подс.В. М. Ж. е предприел и реализирал противоправни действия спрямо наследниците на В. Л. И. и Л. И. И., в лицето на Б. И. и Н. И., изразяващи се в отправени закани за убийство спрямо техни ближни. Това поведение показва неговото отношение и неглижиране на установения правов ред в страната и защита на охраняваните обществени отношения, свързани с правото на живот. Поради тези съображения се счита за неправилна присъдата, постановена от СОС.

В заключение се предлага да бъде изменена атакуваната присъда в частта относно наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 13 години, наложено на подсъдимите В. А. Ж., В. М. Ж. и С. М. А. за престъпление по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 във връзка с чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, като бъде увеличено същото за срок от 20 /двадесет / години.

Жалба срещу постановената от СОС присъда е депозирана от подс.В. А. Ж. чрез адв.Д.Н.. В жалбата се посочва, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и неоснователна и следва да бъде отменена на осн.чл.336 ал.1 т.3 от НПК и да бъде постановена оправдателна присъда. Като алтернатива се моли, ако съдът признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, да измени присъдата като му наложи по-леко наказание. Уточнява се, че след изготвяне на мотивите към присъдата ще бъдат посочени подробни доводи.

Въззивна жалба срещу постановената от СОС присъда е била подадена от подс.В. А. Ж. чрез адв.Хр.Б.. Твърди се в жалбата, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения и е явно несправедлива. Подлагат се на подробен анализ мотивите на първостепенния съд с твърдения за неизследвани и недоказани факти в първоинстанционното производство. Обобщава се, че цялата фактическа обстановка, описана в мотивите към присъдата е била изградена само и единствено въз основа на показанията на рода И.и /които в хода на досъдебното производство непрекъснато променяли показанията си/, но не били взети предвид показанията на св.Е. Д., М. Д. Ш. и А. С. Ж.. Присъдата била постановена въз основа на косвени доказателства, които в своята съвкупност били противоречащи си и не съвпадали с извършените експертизи – ДНК, СМЕ и СМЕ на веществени доказателства. Обобщава се, че не са били събрани категорични доказателства за виновността на подс.В. А. Ж. в извършване на престъплението, предмет на делото, поради което се моли той да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. По делото не били събрани никакви доказателства, които да установяват отрицателни характеристични данни за подсъдимия и да го определят като личност със завишена степен на обществена опасност. Като алтернатива се моли да бъде намален размера на наложеното на подс.В. А. Ж. наказание, с оглед събраните по делото доказателства „в състояние на силно раздразнение“ по смисъла на чл.118 от НК и да бъде редуцирано по тази квалификация наказанието, като се съобразят смекчаващите вината обстоятелства – крехката му възраст, добрите характеристични данни и липсата на предишни противоправни прояви.

В законоустановения срок е постъпила бланкетна жалба от адв.Е. В. като защитник на подс.В. М. Ж.. В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, постановена при съществени процесуални нарушения и с явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се да бъде отменена присъдата и да бъде постановена нова оправдателна присъда, като бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде намален размера на наложеното наказание и уважения граждански иск.

След запознаване с мотивите към първоинстанционния съдебен акт, е депозирано допълнение към въззивната жалба срещу присъдата на СОС. В допълнението се твърди, че първият съд е приел за установена фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът приел, че подс.В. М.Ж. е извършил деяние по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 във вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, както и две деяния по чл.144 ал.3 от НК. Като доказателства, подкрепящи тезата на обвинението и извода на съда са били приети и кредитирани частично и в цялост показанията на подсъдимите, приобщените заключения на изготвените експертизи. Според защитата обаче, изводът на съда за виновността на подсъдимия в неговия пълен обем не съответства на описаната фактическа обстановка в мотивите. Посочва се, че присъдата не следва да почива на предположения, като в подкрепа на това твърдение са съдържащите се факти и обстоятелства, частично в показанията на свидетелите Ю. И., Б. И., С. А., С. А., Е. И., частично в обясненията на подсъдимите В. М. Ж., В. А. Ж. и С. А.. От противоречивите, алогични показания на свидетелите може да се направи извод, че автор на деянието по чл.116 от НК не е подс.В.Ж., тъй като всяко съмнение следва да се тълкува в полза на всеки подсъдим. Неправилни били изводите на съда по отношение на възникването на конфликта, кой пръв от двете групи е започнал нанасянето на ударите, какви са били фактическите действия на подсъдимия. Безспорен факт е опита му да се защити от противоправното поведение на така наречените пострадали. Безспорно било установено, че ръката на подс.Ж. била счупена от твърд предмет, опитвайки се да се предпази от удара на пострадалия В., който факт водел в насока действия при неизбежна отбрана.

На следващо място се изразява несъгласие с правната квалификация на деянието, тъй като липсвали доказателства за пряк умисъл за извършване на деяние с такава правна квалификация, а и от обективна страна самите действия на подсъдимия, както и механизма на извършеното водели до извод за неизбежна отбрана и приложение на института на чл.12 от НК. Съдът кредитирал показанията само на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза, но не и непоследователните, противоречиви, нелогични и необективни /според защитата/ показания на изброените по-горе свидетели. Тези показания били дадени от свидетели, изключително заинтересовани от изхода на делото. Правилният извод на съда щял да бъде да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатите обвинения, което той не сторил, нарушавайки материалния закон. Присъдата била необоснована, тъй като приетите от съда факти противоречали на събраните по делото доказателства и не били подкрепени от тях. Липсата на обективно, пълно и всестранно изследване и преценка на доказателствата е процесуално нарушение според защитата, свързано с правото на защита на подсъдимия. Размерът на наложеното наказание, въпреки приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК също било явно несправедливо. Счита се, че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и с по-ниско по размер наказание, като се вземе предвид цялостното поведение на подс.Ж., подбудите, механизма на извършването му, както и времето до реализиране на наказателната отговорност дават възможност за определяне на по-малко по размер наказание. Поради тези съображения се моли на осн.чл.336 ал.1 т.3 от НПК да бъде отменена присъдата, като бъде постановена нова, с която да бъде оправдан подсъдимия или на осн.чл.337 ал.1 т.1 от НПК да бъде изменена същата, като бъде намален размера на наложеното наказание или на осн.чл.335 ал.2 от НПК да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд.

Въззивна жалба срещу постановената от СОС присъда е постъпила от подс.С. М. А. чрез адв.Д.М.. В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована, тъй като приетите от съда факти не се подкрепят от събраните по делото доказателства и по- точно факти, установяващи, че подсъдимият е участвал в нанасянето на смъртоносните наранявания на двете пострадали лица - В. И. и Л. И.. Според защитата, по делото са били събрани няколко обвинителни гласни доказателства само на заинтересовани свидетели, които са преки роднини на двамата пострадали. Всички останали свидетелски показания не свързват личността на подс.А. с нанасяне на смъртоносни наранявания и на двете пострадали лица. Наличните по делото писмени, веществени доказателства и експертни заключения не могат да установят фактическата обстановка и не могат да докажат и авторството на деянието, поради което извода за осъществяване на съставите на престъплението по чл. 116 ал, 1 т.4 НК, според защитата е изцяло необоснован.

В жалбата се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, тьй като съдът приел, че е налице състав на престъплението по чл.116 НК без да са налице обективните и субективни признаци на посочените състави. Първият съд неправилно приел, че подс.А. е извършил престъплението умишлено убийство на пострадалите лица. Като приел, че А. е извършил престъпление, което не е осъществил, окръжният съд приложил неправилно материалния закон. Посочва се, че поведението на подс.С. А. не осъществява състава на престъплението по чл.116 НК от обективна и субективна страна. Деянието, осъществено от подс.С. А., според защитата е несъставомерно и поведението му не представлява състав на престъпление, поради което той следва да бъде оправдан на основание чл.24 НПК. Застъпва се становище, че присъдата е постановена и при съществени процесуални нарушения, които се изразяват в липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата, тьй като съдът не е разкрил обективната истина по делото в съответствие със задълженията му по чл.13, чл.14, чл.107 ал.5 от НПК. Събраните доказателства съдът не подложил на внимателна проверка и им придал невярна оценка. Като неспазил основните си задължения, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, съдът осуетил разкриването на обективната истина по делото, което съгласно практиката на ВКС представлява съществено процесуално нарушение. Защитата счита, че доказателства, които да установяват авторството на деянията липсват. Не се отрича, че са налице множество писмени, гласни доказателства и експертни заключения, но се посочва, че те не установяват участието на С. А. в престъплението умишлено убийство на В. и Л. И.и.

Нарушението от страна на съда на задължението по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК за разкриване на обективната истина по делото представлява фактът, че била дадена невярна оценка на събраните доказателства. По този начин съдът е нарушил и изискването на чл. 305, ал.3 от НПК, тъй като не е посочил кои обстоятелства относно извършването на престъплението от подсъдимия се приемат за установени, и въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Вярно било, че съдът е обсъдил противоречията в доказателствените материали, но не е изяснил защо приема само обвинителните доказателства, а отхвърля оправдателните, което по своята същност представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, което от своя страна води до отменително основание на постановения съдебен акт. Според защитата, съдът кредитирал само доказателствата, които подкрепят обвинението и се е стрЕ. да игнорира оправдателните доказателства като предубедено намирал някаква несериозна причина, за да не ги кредитира в цялост. Подобен подход нарушавал не само принципа за обективно анализиране на доказателствата по делото, но представлява и нарушение на задължението на съда по чл.305 ал.3 НПК да посочи кои възприети от него факти въз основа на кои точно доказателства съдът приема за установени и при противоречие между доказателствата не е изяснил защо приема едни, а други отхвърля, което също представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Като такова съществено процесуално нарушение, защитата посочва и необсъждането в задълбоченост на възраженията и доводите на защитата, което е нарушение на задължението му да подложи на внимателен анализ всички възражения на подсъдимия. На следващо място се твърди, че присъдата е явно несправедлива, наложеното на подсъдимия С. А. наказание е прекомерно тежко, тъй като е било силно завишено. Макар съдът да наложил наказание от 13 години, което е под законовия минимум от 15 години, то съдът прилага разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК само формално, тъй като намалил с много малко наказанието под минимума от 15 години. След като приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът е следвало да намали значително под минимума определеното от него наказание. Не било отчетено, че подс. А. е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, с трайно влошено здравословно състояние и нелечими, заболявания, както и факта, че е налице неразумно дълъг срок на провеждане на наказателното производство - в период около 10 години до настоящия момент. Твърде дългата продължителност на наказателното производство, според защитата представлява самостоятелно основание за намаляване на наказанието значително под законовия минимум.

Въз основа на тези съображения се моли да бъде отменена присъдата на СОС, НК по нохд № 64816г. и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдан подс.С. А. или да бъде намален значително размера на наложеното наказание под законовия минимум с приложение на чл.55 ал1т.1 НК, или да бъде върнато делото за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Моли да бъде отхвърлен или намален размера на предявените и уважени граждански искове.

Въззивна бланкетна жалба срещу постановената от СОС присъда е постъпила в законоустановения срок от частните обвинители Б. Л. И., Е. Л. И. и Ю. Л. И. чрез повереника им адв.К. И.. Счита се, че присъдата е несправедлива с оглед на наложените на подсъдимите наказания. Посочва се, че допълнителни възражения ще бъдат направени след изготвяне на мотивите към присъдата, с която подсъдимите В. А. Ж., В. М. Ж. и С. М.ов Ж. са били признати за виновни, че умишлено са умъртвили две лица - В. Л. И. и Л. И. И., като неговата смърт е настъпила на 02.07.2015г. - престъпление по чл. 116 ал.1 т.4. пр.3 във връзка с чл.115, вр. чл.20.ал.2.вр. ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК.

С атакуваната присъда, подсъдимите са били признати за виновни по престъпление чл.116. ал.1, т.4. пр.3 от НК, чиято конкретика, според повереника разкривала изключително висока степен на обществена опасност на деянието. Именно тежестта на вида и размера на наложеното наказание следвало да е от първостепенно значение при произнасянето на съда.

Обръща се внимание, че процесът пред първата инстанция е продължил 7 години, като голяма вина за това имат и подсъдимите и техните защитници, чрез постоянните им отсъствия поради представени медицински документи за болести, което от своя страна наложило определяне и на резервен адвокат на единия от тях, а това от своя страна говорело за целенасочено и умишлено поведение.

С оглед на гореизложеното се моли да постановен съдебен акт, с който да бъде изменена поставената присъда, като бъдат увеличени наложените наказания над предвидения от закона минимум за всеки от подсъдимите.

Въззивна жалба срещу постановената от Софийски окръжен съд присъда е депозирана от адв.Т. Р., в качеството му на повереник на конституираните частни обвинители и граждански ищци. В жалбата цитира постановената от СОС присъда, като твърди, че в частта, в която на подсъдимите В. А. Ж., В. М. Ж. и С. М. А. били наложени наказания в размер на по 13 години лишаване от свобода за всеки един от тях, за извършеното престъпление по чл.116, ал.1, т.4, предл.3, във връзка с чл.115, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, е несправедлива, незаконосъобразна и необоснована. Същата била постановена в нарушение на материалния закон, като първоинстанционния съд необосновано и в потиворечие със събраните по делото доказателства възприел, че по отношение на тримата подсъдими са налице предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 от НК и определил наказание за извършеното тежко престъпление, което е под най-ниският предел предвиден в разпоредбата на чл. 116, ал.1 от НК.

Частните обвинители и граждански ищци и техния повереник считат, че така наложеното наказание е несъразмерно, силно занижено, явно несправедливо и по никакъв начин не съответствало на тежестта на извършеното престъпление, на особеностите на характера на дейците и на мотивите и механизма на деянието, с което от своя страна обществените интереси свързани с неприкосновеността на човешкият живот са останали незащитени и неудовлетворени, с оглед целта на закона за реализиране на общата и генералната превенция.

Посочва се, че в случая от обективна страна е налице и квалифициращия елемент от състава на чл. 116, ал.1, т.12 от НК по отношение на подсъдимия В. М. Ж. - опасен рецидив, тъй като по делото са били представени неоспорими доказателства, че същият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК, както и квалифициращия елемент от състава на чл. 116, ал. 1, т.9 от НК - предумисъл по отношение и на тримата подсъдими. Предумисълът като понятие на наказателното право е изяснен от наказателноправната теория и съдебната практика, и е утвърдено разбирането, че убийството е предумишлено, когато е извършено по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, и след обсъждане на мотивите за и против извършването му (т. 18 на Постановление № 2/1957г. на Пленума на ВС на РБ). Доказателствата по делото са еднопосочни, че подсъдимите са предприели действия по планиране на извършването на престъпното деяние - предварително са осигурили ударни и хладни оръжия, изготвили са предварително план къде и как да причакат членовете на фамилия И.и и как да отрежат пътищата им за бягство с автомобилите, като с оглед вида/типа на приготвените предварително оръжия - бухалки, брадви и ножове, в случая се касае недвусмислено за намерението /умисъла/ на подсъдимите за причиняване на тежки телесни повреди и смърт. Техните действия са били целенасочени, последователни и дори след като двамата пострадали са били напълно безпомощни да оказват каквато и да било съпротива, по тях са били нанасяни удари с интензивност, която е целяла именно причиняването на смърт.

Наличието на квалифициращите елементи от състава на чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 9, т. 12 от НК, според жалбоподателите са безспорно доказани и умисълът на подсъдимите е обхващал всички квалифициращи обстоятелства, които от своя страна изискват налагането на едно по-тежко наказание в горните предели на чл. 116, ал. 1 от НК. Уточнява се, че допълнителни доводи ще бъдат изложени след изготвяне на мотивите към присъдата.

Моли се на основание чл. 337, ал.2, т.1, във връзка с чл. 334, т.3 от НПК, да бъде извършен самостоятелен анализ на събрания доказателствен материал и след като се установи основателността на направените възражения и доводи пред първата инстанция, да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде опредЕ. в горните предели на чл.116, ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, представителят на прокуратурата поддържа протеста, подаден от Софийска окръжна прокуратура. Обръща внимание на обясненията, дадени от първия подсъдим – В. Ж., с оглед на това да бъде преценена достоверността им, тъй като той не възпроизвежда свои възприятия, а чете предварително написан текст, незнайно от кого. Според прокурора, по смисъла на НПК не е служене с бележки, а е четене на текст и не е ясно дали се възпроизвеждат възприятията на подсъдимия или е просто четене на текст, написан от друг.

По отношение на наказанието, прокурорът поддържа протеста, ведно с допълнението към него. Според него, основният мотив на ОС да наложи наказание под минимума е един - неразумната продължителност на процеса, но счита, че тази неразумна продължителност на процеса е по вина на подсъдимите и техните защитници. Посочва, че дори да се приеме, че продължителността на процеса е такова голямо смекчаващо обстоятелство, то е налице баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Изразява становище, че при наличие на баланс между тях би следвало съдът да наложи наказание към средния размер, а не под минимума. Справедливостта на наказанието, което следва да наложи съда при такова брутално двойно убийство, според прокурора е поне към средния размер, а и по-голямо наказание, но следва да се съобрази протеста, който не може да бъде надвишен.

Предлага да бъде изменена присъдата, като бъде увеличено наказанието на подсъдимите до 20 години „лишаване от свобода“.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Ю. И., Б. И., Е. И., Н. И., С. И., Л. Л., действаща лично и със съгласието на майка си С. А. – адв.К. И. моли да бъде изменена присъдата и да бъде наложено наказание за всеки от подсъдимите „доживотен затвор“, след което с нарочен акт да бъдат изменени и мерките им за неотклонение в „задържане под стража“.

Повереникът изразява несъгласие с мотивите на първия съд, че било налице единствено изключително смекчаващо вината обстоятелство - продължителен период от време, че делото било с фактическа и правна сложност и, че подсъдимите нямали вина за протакане на делото. Заявява, че именно подсъдимите са причина за протакане на делото. Отделно от това самият първи съд не бил извършил други съдебно-следствени действия, а преповторил извършените в досъдебната фаза.

Изразява становище, че целите на наказанието в случая няма как да бъдат постигнати с присъда под минимума и че би било смехотворно, ако стане обществено достояние тази присъда, какъв ще бъде отзвука на обществото - двойно убийство с наказание под минимума.

Моли да бъде изменена присъдата и да бъде наложено наказание доживотен затвор на всеки един от подсъдимите. Частните обвинители и граждански ищци Ю. И., Б. И., Е. И., Н. И., С. И., Л. Л., действаща лично и със съгласието на майка си С. А. в съдебно заседание пред САС заявяват, че поддържат казаното от адвоката си.

Защитникът на подсъдимия В. М. Ж. – адв.В., заявява в съдебното заседание пред САС, че поддържа депозираната жалба заедно с писменото изложение представено допълнително след изготвяне на мотивите към присъдата.

Посочва, че въз въззивната жалба и писменото изложение, са отразени и трите въззивни основания по отношение на законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, на второ място, за допуснати съществени процесуални нарушения, отстраними такива по отношение на правото на защита и накърняване на интересите на подс.В. Ж., и на трето място, за явна несправедливост на наложеното наказание.

Обръща внимание, че в писменото изложение са посочени достатъчно основания и факти по отношение на незаконосъобразността на първоинстанционния съдебен акт и неговата неправилност, и това е във връзка с прочита на първоинстанционния съд при възприемане на фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателствата. Според защитата, от събраните писмени и гласни доказателства, както и от приложената експертиза, може да бъде направен извод, че подс.В. Ж. не е осъществил деянията, за които първоинстанционният съд го е признал за виновен. Първоинстанционния съд е избрал кои доказателства да кредитира по отношение на основния факт на доказване, дали подс.Ж. е автор на деянията, за които го е признал за виновен, но избирателното тълкуване на фактите и обстоятелствата, не е довело до верния резултат.

Твърди се, че от събраните по делото доказателства, не може да бъде направен категоричен правен извод по отношение на факта, автор на деянието ли е подс.Ж. и следва ли да носи наказателна отговорност във връзка с факта по отношение на признаването или непризнаването по повдигнатите му обвинения.

В мотивите на съда частично се приемали един доказателства, игнорирали се други, макар те да са логически последователни и при правилен анализ, да сочат истински факти и обстоятелства, които са се случили на посочените дати.

Защитата посочва, че както обвинителният акт, така и първоинстанционния съдебен акт почиват на предположения, поради което първоинстанционният съд следвало да признае подс.Ж. за невиновен и да го оправдае по повдигнатите му обвинения.

Част от свидетелските показания, които били игнорирани от съда, според защитата са логични, непротиворечиви, последователни по отношение на факта, извършил ли е подс.Ж. деяние с правна квалификация по чл. 116 от НК, и дали то е сторено умишлено. Както и това, дали е извършил две деяния с правна квалификация по чл. 144, ал. 3 от НК. От приложените писмени доказателства ставало видно къде е бил подс.Ж. на посочената дата, на която прокуратурата твърди, че е извършил едно от деянията по чл. 144 от НК, включително, за което е признат за виновен от първоинстанционния съд.

Не ставало ясно от мотивите на съда какви конкретни действия е извършил подс.Ж. по отношение на двамата пострадали, за да причини вредоносния резултат. Никъде в мотивите, нямало факти и доказателства, от които съдът поне да опита да направи извод по отношение на това какви действия е сторил подсъдимият Ж. по отношение на пострадалите на посочената дата. Всеки израз употребен в мотивите водел до определено съмнение, което следва да бъде тълкувано в полза на подсъдимия, а не в негова вреда, тъй като предположението и съмнението водело до един-единствен резултат, а именно недоказаност на обвинението. В писменото изложение на защитата били изложени мотиви защо чл. 116 НК не е точната правна квалификация на деянието. Ако нещо е сторено от подс.Ж. в деня, за който говори прокуратурата, че е извършил най-тежкото възможно престъпление, то от доказателствата по делото следвало да бъде направен друг извод за друга правна квалификация, различна от най-тежката такава, имайки предвид достатъчните доказателства за предварителното нападение, което е извършено спрямо подс.Ж., включително представените медицински документи и изготвените експертизи в тази връзка за причинените му наранявания, което било безспорно доказано. За това били изложени съображения по отношение на правната квалификация и дали тази правна квалификация от обективна и субективна страна съответства на извършените действията и умисъла на подсъдимия към онзи момент. Изразява се становище, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен, тъй като дори и при една приета частично фактическа обстановка, не би могло да бъде направен правния извод по отношение на обективната страна и на субективната страна. Ако липсва една от двете, то деянието е несъставомерно и следва да бъде оправдан по това обвинение. Ако бъде преценено, че е превишил пределите на неизбежната отбрана, а доказателства по отношение на такава има достатъчно по делото, може да бъде наложено друго наказание. От множеството разпитани свидетели и изготвената медицинска експертиза, се очертава различна фактическа обстановка по отношение на основните факти за доказване - авторство, механизъм. Никъде в мотивите на съда не се съдържал механизма на извършване на това деяние и какви действия е направил подс.Ж., с какво е причинил този вредоносен резултат.

Обръща се внимание на умисъла - дали е налице пряк умисъл, за да се търси онова, което се е случило.

По отношение на второто въззивно основание - за допуснати съществени процесуални нарушения на разследването пред първоинстанционния съд са били изложени съображения - за липсата на обективно и всестранно разследване, недопускане на исканията направени от защитата по отношение на основни факти, които биха могли да изяснят фактическата обстановка, поради което това е най-малкото основание да се твърди, че е нарушено правото на защита, което представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановения съдебен акт и връщане за разглеждане от друг състав на съда.

Необсъждането на всички доказателства в мотивите, според защитата би могло да се приеме за липса на мотиви по отношение на основните факти. Доказването на деянието от обективна и субективна страна, авторство, механизъм, мотив и всичко останало липсвало в мотивите. А тази липса би могла да се счете за липса на мотиви по отношение на основните факти, което също представлява съществено процесуално нарушение, свързано с правото на защита.

Последното основание, според защитата е за явната несправедливост на наложеното наказание, макар и определено при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. Целите, визирани в чл. 36, ал.1 от НК можело да бъдат постигнати и по друг начин.

Посочва се, че само и единствено прекомерно дългия срок за реализиране на наказателна отговорност, каквато безспорно е и практиката на ВКС, е достатъчно като самостоятелно, макар и единствено основание за налагане на санкция под минимума, предвиден в текста на законодателя. Съобразявайки и ЕКЗПЧ, че прекалено дългият срок на производството е повод за определяне на наказанието под минимума предвиден в текста, в която и да било европейска държава, включително и в България.

Изразява се становище, че има и други основания за определяне на наказанието в още по-нисък размер, а именно цялостното поведение на подс.Ж., неговата обществена опасност, здравословното му състояние, семейно положение, всички факти и обстоятелства, които са се случили след това и то в един бърз порядък - смъртта на съпругата и родителите му, и всичко останало. Имало достатъчно многобройни смекчаващи обстоятелства по отношение на възможността за намаляване на размера на наказанието, тъй като определеното било прекалено високо и завишено.

Моли се да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт и да бъде постановен друг, с който да бъде оправдан подс.Ж. и да бъде признат за невиновен за престъпленията по чл. 116 НК и по чл.144 от НК.

Като алтернатива се моли да бъде отменена първата присъда и да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав, имайки предвид допуснатите съществени процесуални нарушения, свързани с правото на защита на подс.Ж.. Или да бъде изменен първоинстанциония съдебен акт, като бъде намалено наказанието, съобразно визираните в чл. 36, ал. 1 от НК цели, имайки предвид специалната и генерална превенция.

Моли, да бъде оставен протеста на прокуратурата без уважение, като неоснователен, тъй като в него не се излагат факти и обстоятелства, които имат отношение към явната несправедливост, според прокуратурата, на наложеното наказание. Представителят на държавното обвинение не изложил съображения защо иска да бъде увеличен размера, защото било приложено единственото основание продължителността на срока на делото, което пък било по вина на подсъдимите. Според защитата, според Хартата на правата на човека и практиката на ВКС, продължителността на производството е от значение, а процеса не е шиканиран от подсъдимите, които се явявали в събота и неделя, тъй като член от състава не можел да се явява през седмицата. Обръща внимание, че това не е типичното процесуално поведение, за което следва да се носи по-висока наказателна отговорност по отношение на продължителния срок.

Моли да бъде оставена без уважение и частната жалба депозирана от повереника на гражданските ищци и частни обвинители, тъй като в нея не се съдържат достатъчно факти и обстоятелства, които да повлияят по отношение на искането за увеличаване на размера на наложеното наказание.

Подс. В. М. Ж. в лична защита, заявява, че поддържа казаното от защитника си.

Реализирайки правото си на последна дума изразява съжаление и моли да бъде оневинен и да се намали присъдата му.

В съдебно заседание пред САС, адв.Хр.Б. - защитник на подс. В. А. Ж. заявява, че поддържа допълнителните писмени изложения по жалбата и моли да бъде отменена първоинстанционната присъда, тъй като е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения и явно несправедлива.

Защитата счита, че присъдата е необоснована, тъй като приетите от съда факти не се подкрепят по несъмнен начин от доказателствата по делото, досежно участието на подсъдимия В. А. Ж. в нанасянето на смъртоносните удари на двете пострадали лица В. и Л. И.. Според него, в доказателствената маса са налице обвинителни гласни доказателства предимно на заинтересовани свидетели, преки роднини на пострадалите. Всички останали свидетелски показания не свързвали по категоричен начин подсъдимия с авторството на нанасяне смъртоносните наранявания на двамата пострадали. Наличните по делото писмени веществени доказателства и доказателствени средства, както и заключенията по експертизите не могли да установят всестранно фактическата обстановка и да докажат по безспорен начин механизма на извършване, както и авторството на деянието, поради което извода за осъществяване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т.4 от НК, бил необоснован.

Застъпва се становище, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като решаващият съд приел, че е налице състав по чл. 116 НК, без да са налице обективните и субективни признаци на този състав и неправилно приел, че подсъдимият е извършил умишлено убийство, което не е осъществил.

Защитата счита, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения - липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата, тъй като съдът не е разкрил обективната истина по делото в съответствие със законовите му задължения по чл. 13, 14 и 107 от НПК.

Съдът не подложил на правилна проверка събраните доказателства и неправилно ги ценил, което е неспазване на задълженията му по закон и осуетява разкриване на обективната истина по делото, което представлява съществено процесуално нарушение. Посоченото нарушение е израз на необективно изследване на събраните доказателства по смисъла на чл. 107, ал. 5 от НПК.

Съдът кредитирал предимно обвинителните доказателства, а отхвърлил оправдателните такива, което според защитата е нарушение процесуалните правила от категорията на съществените и е отменително основание на постановения акт. Такова било и необсъждането в задълбоченост на възраженията, исканията и доводите на защитата на В. А. Ж., изложени в хода на съдебните прения и явяващи се нарушение на задължението му да подложи на анализ всички възражения на подсъдимия.

Защитата счита, че от събраните по делото доказателства са налични основания за прилагане и преквалифициране по привилегирования състав на чл. 118 от НК, че извършеното от подсъдимия деяние и било в състояние на силно раздразнение по смисъла на закона, като при осъществяване на инкриминираното деяние било видно, че са участвали множество негови ближни - баща му А. Ж., който е бил пребит и повален на земята още в началото на инцидента, чичо му и съпроцесник - В. Ж., за които е било възможно да настъпят и тежки последици от физическо естество. Посочва се, че понятието „силно раздразнение“ е по-широко от понятието за физиологичен афект и преценка за наличието му следва да се извърши от съда, съобразно конкретните факти по делото, каквато е съдебната практика по Решение №196/2014 година по НД №391/14г. по описа на ВКС. Състоянието на афект по смисъла на чл. 118 от НК, не е медицински критерий, а фактически въпрос, който според защитата се изяснява с доказателствата по делото, предвид Решение №162/2000година, по НД № 88/2000г.

Въз основа на тези съображения се моли да бъде наложено наказание в по-нисък размер на подс.В. А. Ж., а именно 7 години лишаване от свобода, което е около средното за наказанието по чл. 118 от НК и да се приспадне времето на задържането му под стража и търпяната в момента мярка за неотклонение „домашен арест“. Като алтернативно се моли да бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание, като бъде определено такова при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Подс. В. А. Ж. заявява в лична защита, че поддържа казаното от защитника му. В последната си дума изразява съжаление и иска по-малка присъда.

Защитника на подс. С. М. А. – адв.П. моли да бъде прието, че присъдата на първия съд е постановена в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснована, а наказанието е явно несправедливо. Въпреки подробно изложените мотиви, от тях не ставало ясно кои доказателства установяват инкриминираните факти, свързани с обвинителната теза, според която подс.С. А. е нанесъл удар с бухалка на Л. И. и на В. И., и това е станало причина да настъпи смъртта им. Съдът е коментирал свидетелски показания, но не е отговорил на доводите, кои са тези безспорни доказателства, които установяват, че подс.С. А. е ударил с бухалка В. и Л. И.и и това е причината да настъпи фаталния изход за тях. В тази насока били налице по-скоро оправдателни доказателства и това правело присъдата необоснована. Съдът се позовал на показанията на свидетели от фамилия И.и, които макар и заинтересовани, установявали авторството на деянието в лицето на С. М. А.. Според защитата, съдът не можел да се позове на показанията само на заинтересовани свидетели, каквито са Ю. И. - син на починалия Л. И. и брат на В. И., на показанията на Б. И., който е в същата връзка, на С. А. - съпруга на В. И.. Но дори да се позове само на показанията на И.и, то самите тези свидетели излагали помежду си противоречиви факти за участието на А., което водело до извод, че присъдата е изцяло необоснована. Следвало прокуратурата да се обоснове кое доказва извършването на състава на чл. 116, ал.1, т.4 от НК от подс.А.. Навежда се довод, че тези т. нар. „обвинителни“ свидетели, на които се позовал и ОС и прокуратурата, помежду си съдържат противоречие, тъй като св. Б. И. говорел, че С. М. А. ударил с бухалка Л. И., докато св. Ю. И. заявил, че подс.А. е ударил с бухалка В. И.. Подс.А. обаче имал обвинение, че е причинил смъртта на двете лица, като ги е ударил с бухалка и нямало отговор на това противоречие - единият казва, че е ударил В., а другия - че е ударил Л. с бухалка.

Не било възможно от 30 човека, само Ю. И. и Б. И. да били видели посочените факти, а всички останали да не са видели. Окръжният съд на стр. 48 от мотивите, посочил свидетелите, които не са видели: А. М. Ж., Е. Ш., М. Ш., С. В. Ж., А. Ж., А. Ж., М. Ж., М. Я. Ж., М. М., като посочил, че те не съобщават факти, които да свързват подс.С. А. със смъртоносните удари, но той бил осъден за тях. Съдът не обърнал внимание на категорични разминавания между някои свидетелски показания, които били коментирани пред първата инстанция, което водело до необоснованост на присъдата. Обръща се внимание, че св. Ж. С., който е братовчед на И.и, казал, че е видял, че подс.А. държи бухалка и нищо повече. Племенникът на починалия Л. И., също с име Л. И., казал, че подс.А. по прякор „•••“ е държал бухалка, но не свидетелствал за негови действия. Св.П. С., не видяла подс.А. да удря, а същото казал и св.С. М.; св.Г. Ч. не казал, че подс.А. е държал бухалка; св.А. П. казал същото; св.М. М., заявила, че не е видяла „•••“ да бие или да замахва. На тези свидетелски показания не било обърнато внимание, а само на т. нар. частни обвинители с права на граждански ищци, които заявили за удари с бухалка, т.е., според защитата, само който следва да получи обезщетение по иск и участва като страна в процеса. Останалите свидетели, които не участвали като страна и нямало да получат нищо при осъдителна присъда срещу подс.А., въобще не го уличавали.

Изразява се становище, че е постановена необоснована присъда, защото съдът приел, че подс.А. няма мотив да извършва посегателство спрямо В. и Л. И.и, но че може да се приеме, че е извършил нещо, което не е доказано, дори и да няма мотив за това. Според защитата, убийството не може да бъде безмотивно, защото обвинението не е за убийство по хулигански подбуди и следва съдът да обясни каква е причината подс.А. да убие тези двама души. Прието било, че подс.С. А. присъствал там като миротворец, т.е., хем нямало мотив, хем отишъл като миротворец, но бил окачествен като убиец. Посочва се, че причината да се намира там не е конфликт с лицата, а просто една официално заемана длъжност от него в общината - координатор по ромските въпроси. Установено било, че подс.А. е човека, който при възникнали конфликти между ромите в града, следва да съдейства за тяхното потушаване и това била причината да се намира там. Съдът игнорирал тези факти, което водело до недоказаност на обвинението.

Становището, че присъдата е необоснована, се мотивира с това, че не кореспондирала и със заключенията на приетите експертизи, независимо от гласните доказателства, които не изяснявали една единна фактическа обстановка. Експертизите не можели да свържат личността на подс. А. с обстоятелството, че е осъден за най-тежкото престъпление. Експертът д-р Т., изготвил съдебно-медицинската експертиза, бил категоричен, че не може да се установи с кои точно предмети е причинена черепно- мозъчната травма, поради което не било ясно как съдът направил извод, че от твърдените в обвинението и приети от съда удари с бухалка в тила на Л. и В. И.и е настъпила тази черепно-мозъчна травма.

Не била потвърдена обвинителната теза и от приетите ДНК експертизи, тъй като според тях имало следи от биологичен материал върху тениска, носена от подс.С. А., имало кръв и от една бейзболна шапка, с която подсъдимия е бил на мястото на инцидента, но съдът не обърнал внимание, че има СМЕ №322/14 година, констатираща охлузвания и кръвонасядания в областта на лявата мишница на подс.А., за които той дал обяснения, че са причинени от Л. И. с вила. При това нападение му била разкъсана и тениската, която е изследвана, именно при това нападение попаднало и върху шапката, която била носена от подс.С. А.. Съдът не обърнал внимание на експертизите, което правело присъдата необоснована.

Акцентира се, че е налице необоснованост, защото ДНК експертизата, която е изследвала иззетите веществени доказателства и върху бухалката за която се твърди, че е използвана от подс.А., нямало негов биологичен материал, което било аргумент, че не може да се установи, че именно той я е държал в момента на извършване на процесния инцидент. Всичко това доказвало, че присъдата на първия съд следва да бъде отменена.

Като съществено процесуално нарушение се сочи това, че съдът не е разкрил обективната истина. От една страна той приел много от аргументите на защитата, но не им придал нужното значение. Именно невъзможността да се изведе точната фактическа обстановка и обстоятелството, че съдът приел фактическа обстановка, която не било ясно от какви доказателства се приема, означавало, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като не е изпълнено задължението на съда по чл. 13, 14 и 107, ал.5 от НПК - да даде вярна оценка на събраните доказателства и да изясни обстановката, спрямо тях. Съществено процесуално нарушение било и това, че съда да игнорирал изцяло оправдателните доказателства, които споменах и дава вяра на противоречащи си доказателства.

Като следващо процесуално нарушение, което води до отмяна на присъдата се посочва, че съдът провел цялото съдебно производство с член съдия, който се намирал в отпуск по майчинство, а именно член съдия Н. В., което опорочавало както извършените действия, така и постановения съдебен акт. Съдията В. не губела качеството си на съдия, но се намира в други правоотношения със съдебната власт, тъй като й бил даден отпуск да отглежда дете, а не да осъществява трудова дейност, още повече, че тази трудова дейност била осъществена в почивен, неработен ден.

На последно място се изразява становище, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като съдът е приел наличието на правната квалификация на чл. 55 от НК, но в крайна сметка не е дал нужната оценка на тези изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, тъй като е намалил наложеното наказание под минимума, само с 2 години. Налице било формално приложение на наказанието под минимума, защото след като бил приет за приложение чл. 55 НК, това означавало реално слизане под законовия минимум, а не формално с две години, което не представлявало оценка, която да съответства на извода, който е направил съда, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства. В този смисъл се моли да не бъдат уважавани както протеста, така и жалбата на частните обвинители.

По отношение на подс.С. А. имало категорични доказателства за смекчаващи вината обстоятелства. Той е нямал конфликт с пострадалите лица, отишъл е с друга функция там, имал чисто съдебно минало, добри характеристични данни и се ползвал с авторитета и уважението на цялата община и полицията, тъй като работил за създаване на спокойствие в ромската общност в града. Към това се добавя и тежкото му здравословно състояние, за което били приложени доказателства, че страда от диабет и съпътстващи заболявания.

Освен посоченото, защитата акцентира на дългия период изминал от извършване на деянието, тъй като били минали 10 години от датата на извършване на деянието и това не можело да се вмени във вина на подсъдимите. Делото започнало и продължило с член съдия, който нямал право да участва в производството. Подсъдимите не били допринесли делото да се бави по какъвто и да е начин, което налагало извод за определяне на наказание под законовия минимум.

Моли се да бъде отменена изцяло осъдителната присъда и да бъде признат подс.С. М. А. за невиновен. Ако бъде прието, че има сериозни процесуални нарушения, се моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ако пък бъде прието, че няма процесуални нарушения, то се моли да бъде наложено наказание с приложение на чл. 55 НК, като бъде намален неговия размер значително под законовия минимум, предвиден в закона. Моли да бъдат отхвърлени изцяло гражданските искове или да бъде намален техния размер.

В лична защита пред САС, подс.С. А. поддържа казаното от защитата си.

Реализирайки правото си на последна дума изразява съжаление за станалото, като посочва, че няма вина, не е участвал и не е направил нищо, просто е бил в неподходящото време там.

Софийски апелативен съд, като взе предвид протеста и жалбите, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното:

Преди да се спре на фактическата обстановка и правните изводи, въззивният съд следва да отговори на възражението относно процесуално нарушение, което според защитата било допуснато от първостепенния съд. Твърди се от защитата на подс.С. А., че делото е било разгледано с член-съдия, който се намирал в отпуск по майчинство, а именно член-съдия Н. В., което опорочавало както извършените действия, така и постановения съдебен акт. След извършена проверка, САС установи, че действително член-съдията Н. В. е ползвала отпуск по майчинство в процеса на разглеждане на съдебното производство. За целта е била издадена нарочна заповед от Председателя на Софийски окръжен съд, с която се разрешава провеждане на съдебни заседания с участието на член-съдия Н. В. в съботен ден. Заповедта с № А-41 от 29.03.2022г., се намира на л.1138 от съдебното производство и е издадена на осн.чл.86 ал.1 т.2 от ЗСВ. Независимо, че е необичайно такова разрешение, то според САС участието на член-съдията В. не е процесуално нарушение. Това е така, тъй като по време на ползването на отпуск по майчинство и за отглеждане на дете, тя не губи качеството си на магистрат. Този отпуск не е поради заболяване, което да й пречи да осъществява и изпълнява задълженията си. Ето защо, не може да бъде споделен доводът на защитата, че участието на член-съдия В. е процесуално нарушение и опорочава постановения съдебен акт. За пълнота на изложението следва да се посочи, че страните в процеса не са се противопоставяли и са се съгласили съдебните заседания да бъдат провеждани в почивни дни.

Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал, необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволило на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Извършвайки собствена внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС намери за установено следното:

Подс.В. М. Ж. е роден на ••••••••г. в гр.Ихтиман, живущ в гр.•••, ул.“•••“ №•, българин, български гражданин, с основно образование, вдовец, осъждан, ЕГН ••••••••••.

Подс.В. А. Ж. е роден на ••••••••г. в гр.Ихтиман, живущ в гр.•••, ул.“•••“ №•, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН ••••••••••.

Подс.С. М. А. е роден на ••••••••г. в гр.Ихтиман, живущ в гр.•••, ул.“•••“ №•, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН ••••••••••.

Подсъдимите В. М. Ж. и В. А. Ж. са роднини – чичо и племенник, като бащата на В. А. Ж. е син на А. М. Ж. /брат близнак на първия подсъдим/.

Подс.В. М. Ж. и брат му св.А. М. Ж. имали по-голям брат – св.С. М. Ж. и сестра – св.С. М. Ш.. Баща им св.М. Я. Ж. бил известен като „•••“.

Дъщерята на подс.С. М. А. била омъжена за сина на подс.В. М. Ж. – св.С. В. Ж.. Пострадалите Л. И. И. и В. Л. И. били баща и син и също живеели в гр.••• в кв.“•••“. Те били от рода на И.и, известен още като „•••“. В ромската общност Л. И. бил наричан с прякора „•••“.

Частният обвинител и граждански ищец Н. Р. И. е била съпруга на Л. И. И. и майка на В. Л. И., а частните обвинители и граждански ищци Ю., Б. и Е. И. са синове на Л. И. И. и съответно братя на В. Л. И.. Тяхна страна била С. Л. И.. Пострадалият В. Л. И. живеел на съпружески начала със св.С. А. А.а, с която имали една дъщеря – Л. В. Л. /С. А. и била конституирана като граждански ищец и частен обвинител като майка и законен представител на малолетната тогава Л./.

Между родовете Ж.и и И.и имало дългогодишна вражда, като си отправяли взаимно заплахи и закани с престъпления, както и физически сблъсъци помежду им. Враждата им била известна както в ромската общност, така и на полицейските органи.

Подс.С. М. А. бил известен с прякора „•••“ или „•••“ и бил ангажиран неформално с разрешаване на конфликтни отношения между членовете на ромската общност в града и оказвал съдействие по тези въпроси на общината и полицейските органи. Познавал се и с началника на полицейското управление в града.

Към инкриминирания период, част от членовете на ромската общност в града работели като шивачи в шивашки цех на „АЛС България“ ЕООД, който се намирал извън града, в близост до мотел „Ихтиман“ на автомагистрала „Тракия“.

Към този момент, от рода И.и в шивашкия цех работели братята Б., В. и Е. И.и, св.С. Д. А., с която пострадалият Б. И. живеел на съпружески начала, св.С. А. А.а и св.Ж. Т. С., който бил братовчед на братята Б., В., Е. и Ю. И.и и племенник на баща им /пострадалия/ Л. И. И.. На 06.10.2014г. /понеделник/, шестимата – Б., В. и Е. И.и, С. Д. А., С. А. А.а и Ж. Т. С. трябвало да отидат на работа от 14.00ч. Малко преди да тръгне за работа, В. Л.И. порязал пръста на едната си ръка и поради това посетил ФСМП Ихтиман. Дотам отишъл заедно с брат си Б. Л.И., като се придвижили с колата на братовчед им – св.Л. Е. И. – л.а.“Опел Вектра“ с рег.№••••••••. С тях била и св.С. А. А.а и синът на св.Л. Е. И. – малолетният Я.. Малко след това в спешния център пристигнали и Л. И. И., св.С. Д. А., св.Е. Л.И. и св.Ж. С.. След като била обработена раната на В. И., всички тръгнали към шивашкия цех, за да откарат дотам Б., В. и Е. И.и, св.С. Д. А., св.С. А. А.а и св.Ж. С., тъй като те вече били изпуснали автобуса, с който обичайно пътували. Придвижили се с два автомобила – л.а.“Опел Вектра“ с рег.№••••••••, собственост на св.Л. Ем. И. и л.а.“Опел Корса“ с рег.•••••••, собственост на св.Ю. Л.И., който нямал шофьорска книжка. С автомобила на Л. Е. И. пътували сина му Я., Б. и В. И.и и С. А. А., а с автомобила „Опел Корса“ пътували Ю. и Е. И.и, Л. Ив.И., С. Д. А. и Ж. С.. Този ден на работа в шивашкия цех до 14.00ч. /първа смяна/ били и лица от рода Ж.и – св.А. Ж. и св.М. С.в Ж. /съпругата и синът на св.С. М. Ж./ и св. С. В. Ж. /син на подс.В. М. Ж. и зет на подс.С. М. А./. Дотам те обичайно пътували с автобус, с който след работа се прибирали в града. Не било обичайно техните роднини да ги чакат след работа, за да ги прибират и в този ден не е имало такава уговорка.

Преди обед на същия ден, подсъдимите В. М. Ж. и С. М. А. отишли до РУ Ихтиман, за да разговарят с началника на полицейското управление, когото подс.С. А. познавал. Поводът за този разговор били влошените отношения между фамилиите Ж.и и И.и и какви действия и мерки да се предприемат за потушаване на враждата им. Началникът на полицията бил зает и те не могли да се срещнат с него, поради което отишли в районната прокуратура в града, за да подадат жалба срещу И.и за поредния инцидент, възникнал в петък вечерта на 03.10.2014г. между представители на двата рода. Тогава, в заведение на подс.В. М. Ж. бил св.Б. Л.И., който празнувал заедно с приятели, с които употребявали алкохол и били много шумни. По някое време, св.Б. И. започнал да отправя закани към фамилията Ж.и, псувал, разменил обиди и ругатни и се държал неприлично със съпругата на подс.В. М. Ж.. По повод на този инцидент, подс.В. А. Ж., баща му св.А. М. Ж. и братовчед му св.А. С. Ж. /наричан „Н. •••“/, решили да отидат до шивашкия цех, за да посрещнат роднините си. Те имали опасения, че може да възникне конфликт между техните родственици, които били на работа първа смяна в шивашкия цех, и лицата от фамилията И.и, които щели да отидат на работа в цеха за втора смяна. Тези свои опасения те споделили с подсъдимите В. М. Ж. и С. М. А. и свидетелите М. Я. Ж. и С. М. Ж.. Всички решили да отидат до шивашкия цех.

Подс.В. А. Ж., баща му А. М. Ж. и братовчед му А. С. Ж. тръгнали с микробуса на св.А. Ж. марка и модел „Мерцедес 310 Д Спринтер“ с рег.№ ••••••••. С тях тръгнал и св.М. М., известен с прякор „•••“ /“•••“/, който бил помощник /чирак/ на св.А. М.Ж.. С автомобила на подс.С. А. – „Фиат Пунто“ с рег.№ •••••••• тръгнали той, подс.В. А. Ж. и свидетелите С. М. Ж. и М. Я. Ж.. Със своя автомобил, към шивашкия цех се отправил св.М. Ш. /син на св.С. Ш. от рода Ж.и/, който също отивал на работа там.

Тъй като имало още време до приключване на работата на първата смяна в шивашкия цех, подсъдимите В. М.Ж. и С. А. и свидетелите С. М. Ж. и М. Я. Ж. продължили по пътя към мотел Ихтиман, за да пият кафе там.

Другите – подс.В. А. Ж., баща му – св.А. М. Ж., св.М. М. М. и св.А. С. Ж. отишли при шивашкия цех. Спрели микробуса на асфалтовия път, водещ от гр.Ихтиман към шивашкия цех и мотел Ихтиман, на около 30 метра преди сградата /в посока от града към цеха/ и излезли на пътя, причаквайки там И.и, които по това време трябвало да пристигнат. Микробусът бил спрян така, че препречвал пътя.

В това време, двата автомобила, с които И.и отивали на работа, приближили спрения микробус и спрели. Стоящите около спрения микробус Ж.и започнали да замерят с камъни двата автомобила на И.и, като ударите попаднали по купетата на колите и било счупено предното стъкло на л.а.“Опел Корса“. Намиращите се вътре в автомобилите И.и излезли навън и между двете групи започнала размяна на обиди и закани.

Словесната разправия прераснала във физически сблъсък с размяна на удари между лицата от двете враждуващи фамилии. Ж.и, въоръжени с дървени дръжки/ръкохватки от земеделски сечива /държала или държалета/, лопати и брадви, нападнали И.и, които първоначално се отбранявали с ръце, като единствено св.Б. Л.И. държал дърво, което взел, излизайки от автомобила.

При първоначалната размяна на удари, св.Б. Л.И. ударил св.А. М. Ж. /бащата на подс.В. Ат. Ж./ с юмрук в лицето – в областта на окото, който паднал на земята. Подс.В. А. Ж. отишъл при баща си и се уплашил, че е убит.

Св.Е. Ш., която била пристигнала с автобуса за работа втора смяна и чакала да излязат работниците от първата смяна, видяла започналия физически сблъсък между нейните роднини и И.и и отишла при св.А. М. Ж.. В сблъсъка на страната на Ж.и се включил и св.М. Ш., който държал в ръце счупена дървена дръжка на брадва.

Междувременно, след като някой им се обадил по телефон, с автомобила на подс. С. А. /“Фиат Пунто“/, пристигнали на мястото на конфликта той, подс.В. М. Ж. и свидетелите С. М. Ж. и М. Я. Ж.. От колата подс.В. М.Ж. взел дървена бухалка, подс.С. А. взел дървена дръжка от брадва, свидетелите С. М. А. и М. Ж. взели дървени дръжки от брадви, и се насочили направо към биещите се. Подс.С. А. най-напред се развикал да спрат да се бият, но видял св.А. М.Ж., който лежал в тревата, помислил, че е убит и също се втурнал към И.и.

Започнал масов бой, при който лицата от двете групи си разменяли удари с ръце и с различни средства, като се биели кой с каквото му попадне в ръце.

Само св.Л. Ем. И. се върнал при колата си /л.а.“Опел Вектра“ с рег. №••••••••/, тъй като вътре останал синът му Я., запалил двигателя, подкарал през полето и така стигнал до началото на гр.Ихтиман. Междувременно, някой счупил задното стъкло на автомобила му.

Уплашени от численото и физическо надмощие на Ж.и, И.и започнали да отстъпват в полето, встрани от асфалтовия път, към дълбока канавка, която се намирала до черен път, пресичащ асфалтовия път, водещ от гр.Ихтиман към шивашкия цех.

Подсъдимите В. М. Ж. и С. А., заедно със св.С. М. Ж. последвали бягащите, като към тях се присъединил и сина на последния – М. С.в Ж. /•••/, който бил излязъл от шивашкия цех. Подс.В. А. Ж., който бил останал при баща си, ги настигнал, държейки брадва.

В това време, отстъпвайки към канавката, пострадалият В. Л. И. замахвал с желязна вила към настъпващите Ж.и, а подс.В. М. Ж. замахвал към него с дървената бухалка/дървено държало. Замахвайки с вилата, В. И. успял да нанесе удар на подс.В. М. Ж. в областта на лицето, замахнал и втори път, но подсъдимия се предпазил с ръка, поради което бил ударен с вилата по ръката. От своя страна, подс.В. М. Ж. също успял да нанесе удар на В. И. с бухалката по лицето, странично, в областта на дясното слепоочие. От този удар, В. И. паднал на земята, но после се изправил.

Отстъпвайки назад, И.и стигнали до дълбоката канавка до черния път, като някои от тях успели да я преминат. Пострадалият Л. И. И. не успял да премине през канавката и в този момент бил застигнат от подс.С. А., който държал дървена дръжка от брадва /според някои свидетели бухалка/ и с нея го ударил по главата отзад. От удара пострадалият Л. И. И. паднал на земята и се свлякъл в канавката и към него се спуснал подс.В. Ат. Ж. и с брадвата, която държал му нанесъл удар по главата - вляво теменно с острата режеща част на брадвата, а подс.В. М. Ж. му нанесъл удар с нож /промушил го/ в областта на главата.

Пострадалият Л. И. И. останал да лежи в канавката. Подс.С. А. извикал да спрат. Пострадалият В. Л. И. слязъл в канавката, а подс.С. А. го ударил по главата с дървената дръжка от брадва, която държал. В. Л. И. паднал, а подс.С. А. му нанесъл още един удар с дървената дръжка по главата. Подс.В. Ат. Ж. му нанесъл удар в тилната част на главата с тъпата част на брадвата.

Подс.В. М. Ж. също се включил в боя и нанесъл още удари по тялото на В. И. с бухалката, която държал. След като получил удара в тилната част на главата, В. Л. И. изпаднал в безсъзнание.

През това време св.С. А. А. се опитвала да защити В. И., но била изблъскана от подс.В. М. Ж., който ударил и нея по главата, поради което тя побягнала към шивашкия цех. След като я изблъскал, подс.В. Ж., който бил захвърлил бухалката и държал желязна вила, нанесъл на В. И. два мушкащи удара с рогата на вилата, като го промушил в поясната област вдясно по гърба и в областта на дясното бедро отзад, в горната му трета.

Останалите И.и, като видели случващото се, помислили, че Л. и В. И.и са убити, и понеже много се уплашили, избягали през полето към града.

След като приключил побоя, тримата подсъдими и свидетелите С. М. Ж., М. Я. Ж. и М. Ш. се отдалечили от канавката. В микробуса „Мерцедес“ те оставили дървените дръжки /държала/, които носели, както и лопата, метална тръба, метална вила с дръжка и брадва, по които имало кръв. След това, те се отдалечили от местопроизшествието с автомобилите, с които пристигнали по- рано.

Св.А. М. Ж., все още лежал на земята, при което подс.В. А. Ж. легнал до него, преструвайки се на ранен, който не може да се придвижва самостоятелно.

В канавката останали да лежат в безпомощно състояние пострадалите Л. И. и синът му В. Л. И.. Описаните събития се случили недалеч от сградата на шивашкия цех, на асфалтовия път и в полето, встрани от него и при канавката до черния път. Като време се случило когато работниците от първата смяна в шивашкия цех напускали работа и пристигали работниците от втората смяна. Събитията били възприети от свидетелите С. М., Г. Ч., М. М., Р. М. и др. За инцидента бил подаден сигнал на тел.112, като около 14, 30 часа на място пристигнали полицейски служители от РУ Ихтиман – свидетелите К. С. и Е. А.. Те открили пострадалите Л. и В. И.и, които лежали в канавката и били в много тежко състояние. Пристигнал и екип на ФСМП Ихтиман, който транспортирал В. И. до филиала на спешна медицинска помощ в гр.Ихтиман, където същия ден той починал.

Пострадалият Л. И. бил откаран в УМБАЛ „Св.Анна“ – София, където бил приет в клиниката по неврохирургия и незабавно бил опериран. Лечението му продължило в стационарни условия до 24.10.2014г., когато бил изписан в стабилизирано общо състояние. Последвал период на продължително възстановяване с прогресивно развиващи се усложнения, налагащи периодични хоспитализации. На 26.05.2015г., той отново постъпил за продължаване на лечението в клиниката по неврохирургия в УМБАЛ „Св.Анна“ София, но в резултат на настъпили усложнения починал там на 02.07.2015г.

Тримата подсъдими били задържани на 07.10.2014г., малко след 19.00ч., което е повече от 24 часа след деянието.

На 06.10.2014г. за времето от 16, 30 часа до 17, 45 часа бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били открити и иззети предмети и веществени доказателства – лекият автомобил „Опел Корса“ на св.Ю. И., бяла платнена шапка с козирка и надпис F.C.B., нож с надпис върху острието „Columbia“ и инкрустация по дръжката, петна от червеникавокафява материя от която с марлени тампони били иззети отривки. Всички те били обект на изследване с ДНК и съдебно-медицински експертизи.

На 06.10.2014г., около 18.00ч., на паркинг на ул.“Цар Освободител“ №295, пред бл.5 в гр.Ихтиман бил открит л.а.“Фиат Пунто“ с рег.№ ••••••••, собственост на подс.С. А.. Автомобилът бил иззет и оставен на паркинга пред РУ Ихтиман на съхранение. При огледа на автомобила били открити и иззети дебело дървено държало, намерено между предните седалки, без видими следи от биологичен произход; нож, сгъваем с калъф, намерен в джоба на вратата на водача; мачете с калъф и счупена ръкохватка, открито в багажника. Иззетите вещи били обект на изследване от СМЕ на ВД, като по тях не били открити следи от кръв.

Вечерта на 06.10.2014г., за времето от 18, 00 часа до 18, 50 часа бил извършен оглед на ул.“Шиндар“ №12, в града, където бил открит л.а.“Опел Вектра“ с рег.№••••••••, собственост на св. Л. Е. И.. Автомобилът бил отключен и със счупено задно стъкло. В него била открита и иззета метална лопата с дървена дръжка, която била изследвана със СМЕ на ВД №42/03.02.2015г. При извършеното изследване на тъмни петна по тялото на металната част, било установено, че те са от човешка кръв. При последващо изследване по метода на ДНК профилиране било установено, че кръвта произхожда от жертвата В. Л. И.. Вечерта на 06.10.2014г. от 19, 10ч. до 21, 30ч., на ул.“Солука“ в гр.Ихтиман, бил извършен оглед на т.а.“Мерцедес 310“ Спринтер с рег. №••••••••, собственост на св.А. М. Ж.. Автомобилът бил оставен там от св.М. М., който живеел в същия квартал. От кабината на автомобила били иззети: дървена бухалка, намерена пред предната седалка /обект 7/; късо дървено държало, намерено пред предната седалка /обект 8/; късо дървено държало, намерено пред задната седалка /обект 9/; от товарния отсек – дървено държало, дебело /обект 1/; права лопата /обект 2/; метална тръба /обект 3/; метална вила с дървена дръжка /обект 4/; тънко държало /обект 5/; брадва /обект 6/. Описаните обекти били изследвани от СМЕ на ВД №42/03.02.2015г. По дървена дръжка /обект 8/, дървена дръжка /обект 5/, дървена бухалка /обект 7/, дървена дръжка /обект 1/ и лопата /обект 2/, била доказана човешка кръв.

По изследваните обекти 9, 6 и 3 било доказано наличие на кръв, но видовата й принадлежност не била установена.

В хода на съдебното следствие било допуснато изследване чрез метода на ДНК профилиране на следите от биологичен материал по металната вила, но то останало без резултат, тъй като не бил определен годен за идентификационно изследване ДНК профил.

Иззетите от т.а.“Мерцедес 310“ Спринтер предмети – късо дървено държало /обект 8/ и дървена бухалка /обект 7/ били обекти на изследване от СМЕ на ВД по метода на ДНК профилиране №15/ДНК-114. Установена била човешка кръв по обект 8, която произхождала от жертвата Л. И.. Установената човешка кръв по обект 7, произхождала от жертвата В. Л. И.. По дървената бухалка – обект 7, по която били установени следи от кръв от жертвата В. И., били установени и биологични следи, иззети от „чистия“ край на дръжката, които произхождали от подс.В. М. Ж.. Св.П. С. предала на разследващите органи брадва с дървена дръжка, за която заявила, че е издърпала от ръцете на непознато за нея лице от ромски произход. Тази брадва била обект на изследване от СМЕ на ВД №42/03.02.2015г. По тялото и дръжката й били установени тъмни и червено- кафяви петна, за които било доказано, че са човешка кръв. Тази кръв била изследвана от СМЕ на ВД по метода на ДНК №19/ДНК-299, която установила, че кръвта произхожда от подс.В. А. Ж.. На 07.10.2014г., подс.С. А. предал на разследващите органи дрехите, с които е бил облечен на 06.10.2014г., а именно: тъмносиня тениска с къси ръкави, с бял кант на бието и ръкавите и надпис „Slazenger XXL“; комплект анцуг – черно долнище и светлосиньо горнище с етикет с надпис „Rediks XXXL“, чифт бели чорапи „Adidas“; чифт маратонки „Adidas„ размер 46.

Изготвена била СМЕ на ВД №42/03.02.2015г., от която било установено следното: по горнище анцуг с надпис „Rediks XXXL“ и тениска с къси ръкави и надпис „Slazenger XXL“ била доказана човешка кръв, която произхождала от подс.С. А.. Подс.В. М. Ж. предал на разследващите органи дрехи и обувки, с които бил облечен и обут на 06.10.2014г., а именно: един чифт черни кожени обувки с връзки, 1 бр. светлозелен панталон с надпис „ВАРАІ“ с бял кожен колан, 1 бр. черно вълнено яке, 1 бр. бяла тениска с черни и сини ивици на ръкавите, 1 бр. бял потник, 1 бр. пуловер с по-светли и по-тъмни ивици /подробно описани в протокол за доброволно предаване в т.12 л.3 и л.6 от дп/. Дрехите и обувките били изследвани от СМЕ на ВД. Установено било, че предадените обувки са замърсени, покрити с мухъл и плесени и негодни за серологично изследване, от което бил направен извод, че тези обувки не са били обувани продължително време и явно не са обувките, с които подс.В. М. Ж. е бил обут по време на събитията от 06.10.2014г. По останалите описани дрехи, била установена кръв, която произхождала от подс.В. М. Ж.. Подс.В. А. Ж. предал на разследващите органи с протокол за доброволно предаване /т.12 л.4 и 5 от дп/, дрехи и обувки, с които заявил, че е бил облечен и обут на 06.10.2014г., а именно: 2 бр. зелени обувки и надпис „CAVALER„; два броя черни чорапи с надпис „Adidas„; сиви дънки с надпис „Andromeda“; 1 бр. сиво-черно шушляково яке с надпис „Enos“; 1 бр. черна блуза с дълъг ръкав надпис „Хаnака“. Сивите дънкови панталони и сиво-черното шушляково яке били изследвани от СМЕ на ВД и по тях били установени следи от човешка кръв. Установено било, че човешката кръв по сивите дънкови панталони може да произхожда от лице с кръвно-групова принадлежност В /алфа/ и може да произхожда от жертвата В. Л. И., който е със същата кръвно-групова принадлежност.

На изследване са били подложени и останалите дрехи и обувки, предадени от подс.В. А. Ж., по които било установено наличие на човешка кръв по черната блуза с надпис „Хаnака“ и по обувките, но по-нататъшни серологични изследвания не са били проведени, поради малкото количество материал.

Съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства №15/ДНК- 411 /т.7 л.36-43 от дп/ и №16/ДНК-184 /т.7, л.65-68 от дп/ установили, че човешката кръв, открита по сиви дънкови панталони с надпис „Andromeda“, черна блуза с надпис „Хаnака“, обувки с надпис „CAVALER„ предадени от подс.В. А. Ж., както и кръвта по брадвата, предадена от св.П. С., произхожда от едно и също лице от мъжки пол. От извършената СМЕ на ВД по метода на ДНК профилиране №19/ДНК-299, било установено, че кръвта произхожда от подс.В. А. Ж.. Изготвени били съдебно-медицински експертизи относно вида и характера на уврежданията, причинени на В. И. и на Л. И.. След инцидента, Л. И. И. бил откаран в УМБАЛ“Св.Анна“ София, където бил приет в клиниката по неврохирургия. Отразена била диагноза – черепно- мозъчна травма; полифрагментна импресионна фрактура фронто-темпоро- париетално вляво, травматичен субдурален хематом и интрацеребрален хематом, хеморагичен шок, травматичен шок. Тези данни и обективните находки, констатирани в хода на предприетото спрямо Л. И. оперативно лечение, са били обсъдени в изготвената СМЕ от в.л. д-р В. Т.. В нея е отразено, че в резултат на нанесения му побой Л. И. е получил следните увреждания: тежка открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана вляво, теменно, с подлежаща масивна многофрагментна импресионна фрактура на костите на черепния покрив, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и вбиване на костни фрагменти в подлежащото мозъчно вещество; разкъсване на менингиалната средна артерия с неспирно кървене, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка от травматично естество и хеморагичен шок. Експертизата посочва с категоричност, че констатираните увреждания и техните усложнения са били от такова естество, че без прилагане на своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ неминуемо би настъпила смъртта на пострадалия.

В хода на съдебното следствие пред първия съд /л.1159-1161 от съд.дело/ е допусната допълнителна СМЕ, чието заключение потвърждава изводите относно възможния от медицинска гледна точка механизъм на причиняването на черепно-мозъчната травма, като допълват, че по своите морфологични белези, тази травма отговаря да е причинена от много силен удар с брадва. Св. д-р С. Н. /лекарят, извършил операцията/ е категоричен, че този удар е нанесен с режещата част на брадва.

Разпитан в съдебно заседание, експертът д-р В. Т. е посочил, че тежестта на черепно-мозъчната травма не изключва тя да е била причинена не само от един, а от повече от един наслагващ се удари, но такива данни не могат да се почерпят от медицинската документация. Това е така, тъй като при постъпване на пациента в болничното заведение, усилията на лекарите са насочени към спасяването на човешкия живот, поради което в медицинската документация се описва водещата травма, а по-дребните наранявания обикновено не се отразяват.

От СМЕ, изготвена на досъдебното производство /т.6, л.39-41/ от д-р В.Т. е било установено, че телесните увреждания на Л. И., описани в медицинската документация при първоначалното му постъпване на 06.10.2014г. в УМБАЛ „Св.Анна“ София, са били нанесени в кратък интервал от време, което не позволява да бъде опредЕ. точната последователност на тяхното причиняване; че след причиняване на тежката ЧМТ е изпаднал в безсъзнателно състояние, като не е могъл да оказва съпротива или да извършва активни движения; че след причиняване на ЧМТ е изпаднал в кома и не е изпитвал болка.

Лечението на пострадалият Л. И. е продължило в болнични условия до 24.10.2014г., когато е бил изписан в стабилизирано общо състояние. Последвал период на продължително възстановяване с прогресивно развиващи се усложнения, налагащи периодични хоспитализации. На 26.05.2015г., той отново постъпил за продължаване на лечението в клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св.Анна“ София, но в резултат на настъпили усложнения, Л.И. починал там на 02.07.2015г. В тази връзка била извършена аутопсия на трупа на Л. И. от в.л. д-р В.Т., за което била изготвена СМЕ на труп /т.6, л.29-30 дп/. Установено било, че смъртта на Л.И. се дължи на полиорганна недостатъчност, настъпила от септично състояние, което било пряко усложнение на преживяната тежка черепно-мозъчна травма.

Категорично била потвърдена пряката и непрекъсната причинно-следствена връзка между причинените увреждания на Л.И. при нанесения му побой на 06.10.2014г. и получената тогава ЧМТ, настъпилите впоследствие усложнения и смъртния изход, настъпил на 02.07.2015г.

Изготвени били СМЕ на труп №715/2014г. /т.6, л.3-4 от дп/ за пострадалия В. И., както и допълнителна СМЕ /л.1159-1161 от съд.дело/, назначена в хода на съдебното следствие. Установени били следните увреждания: 1. Увреждания, причинени от действието на твърди тъпи предмети – тежка ЧМТ, изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на черепната основа, контузия на главния и малкия мозък и на мозъчния ствол, масивна аспирация на кръв двустранно, кръвонасядания и охлузвания, разкъсно-контузни рани по главата, гърба, поясната област и крайниците; 2. Увреждания, причинени от предмети с остър връх и кръгло сечение – прободни наранявания в областта на пояса, вдясно с проникване в коремната и гръдната кухина със засягане на белия дроб вдясно и развитието на пневмоторакс, както и на дясното бедро. Заключението е, че смъртта на В.И. се дължи на дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, настъпила в резултат на ЧМТ и гръдната травми.

Установените при аутопсията наранявания, морфологичните белези и локализацията им в областта на главата са основание да се приеме, че на жертвата са били нанесени четири отделни удара с твърди тъпи предмети. Не може да се определи последователността на нараняванията в областта на главата, но експертите /д-р Т. и д-р А./ са сигурни, че пострадалият е загубил съзнание при нанасянето на удара в тилната част на главата, който е причинил тежкото счупване на тилната кост и костите на черепната основа, което е смъртоносното нараняване.

При разпита в хода на съдебното следствие, експертите, изготвили СМЕ на труп №715/2014г., са направили разяснения и допълнения по отношение на характера, тежестта и механизма на причиняване на тилната травма и двете лицеви наранявания, локализирани съответно в лявата челнотеменна област и в областта на дясното слепоочие. Двете коментирани наранявания / в лявата челнотеменна област и в областта на дясното слепоочие/ са нанесени с по- малка сила от това в тилната област, което се извежда от липсата на подлежащо счупване на кост, която обаче е била достатъчна да извади пострадалия от равновесие, да го зашемети и да падне на земята, но не може да се даде отговор дали те са довели пострадалия до безсъзнателно състояние.

Според експертите, може да се предположи, че раните в лявата челнотеменна област и в областта на дясното слепоочие са били причинени преди нараняването, нанесено в тилната област. Изхождайки от по-малката сила, с която са били нанесени лицевите наранявания, с причиняването им те биха могли да извадят от равновесие пострадалия и той да падне върху терена, и след това да му е била нанесена смъртоносната травма в областта на тила с тъпата част на брадва /каквито гласни доказателства има по делото/. Установено е било също, че в генезата на смъртта на В. И. е и причинената гръдна травма, изразяваща се в прободни наранявания в областта на пояса вдясно с проникване в коремната и гръдната кухини със засягане на белия дроб вдясно и развитието на пневмоторакс. Това нараняване било причинено от мушкащ удар, нанесен с предмет с остър връх и овално сечение с диаметър около 0, 8 – 1 см, какъвто може да бъде всеки от рогата на желязна вила. Подобно увреждане е било установено и в областта на дясното бедро, по задновъншната повърхност, в горната му трета. Двете прободни наранявания са били причинени от два отделни мушкащи удара, нанесени с рогата на желязна вила. Направен бил извод, че ударите в областта на гърба и краката на пострадалия са били нанесени след причиняване на тежката ЧМТ на пострадалия, когато той е бил паднал по очи върху терена /установено и от гласните доказателства по делото/. Експертите д-р Т. и д-р А. са категорични, че и двете травми – черепно-мозъчната и гръдната поотделно са безусловно смъртоносни. Черепно-мозъчната травма сама по себе си води до смърт за кратко време, а гръдната травма също е смъртоносна, но в случая смъртта може да настъпи за по-продължителен период от време. Считат, че водеща за смъртта на В.И. е черепно-мозъчната травма, независимо, че в генезата на смъртта съвместно с ЧМТ участва и гръдната травма. Предвид тежестта и локализацията на констатираните телесни увреждания, смъртта на В. И. е била неизбежна.

По време на физическия сблъсък между двете фамилии Ж.и и И.и, леки травматични увреждания са получили и тримата подсъдими, както и свидетелите А. М. Ж., С. М. Ж. и А. С. Ж., за което били изготвени съответни съдебно-медицински експертизи /т.6, л.45, л.49, л.57, л.61, л.65 от дп/.

Различни леки телесни увреждания получили и лица от рода И.и – Б. Л. И., Ю. Л. И., С. А. А.а, Ж. Т. С., за което били изготвени СМЕ /т.6, л.73, л.77, л.89, л.85./.

За случилите се събития, първостепенният съд е обсъдил и дал вяра на показанията на свидетелите Б., Ю. и Е. Л.и, С. А. А.а и С. Д. А., като първите четирима имат и качеството на частни обвинители и граждански ищци в процеса. По тази причина, защитата на подсъдимите навежда довод, че те са заинтересовани и не следва да бъдат кредитирани показанията им. Въззивната съдебна инстанция не споделя този довод, тъй като само по себе си качеството им на частни обвинители и граждански ищци в съдебното производство не води до автоматичен извод за дискредитиране на показанията им. В принципен план, ако заявеното от тях намира подкрепа от други доказателствени източници, то няма основание да не бъдат кредитирани показанията им.

В конкретния случай, посочените по-горе свидетели непротиворечиво възпроизвеждат личните си възприятия относно възникването и протичането на конфликта на асфалтовия път, в близост до шивашкия цех, където са били нападнати от представители на рода Ж.и. Те заявили, че подс.В. А. Ж. и свидетелите А. М. Ж., А. С. Ж. и М. М. били препречили пътя им, като спрели напряко микробуса „Мерцедес“ /описан по-горе/, и започнали да замерят колите им с камъни. Тези обстоятелства са били потвърдени и от показанията на свидетелите Л. Е. И. и Ж. С., както и от данните, събрани при извършения оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум /т.1, л.24-26 и л.32-38 от дп/.

Според показанията на св.М. С. М. /т.5, л.56-57 от дп/, свидетелите Б., Ю. и Е. Л.и, С. Д. А. и С. А. А. били нападнати първоначално от подс.В. А. Ж. и свидетелите А. М. Ж., А. С. Ж. и М. М., които били въоръжени с различни сечива и дръжки от сечива, а малко след това към тях се присъединили и подсъдимите В. М. Ж. и С. М. А. и свидетелите С. М. Ж. и М. Я. Ж., които също били въоръжени с различни по големина и дебелина дървени дръжки от сечива, а И.и се отбранявали с голи ръце.

От показанията на свидетелите С. М. Ж., М. Я. Ж., Р. М., Г. Ч., Е. Ш., М. Ш., Л. Е. И. и Ж. С. /т.5, л.44 сл. д.п./ е било установено, че дошлите малко след възникването на конфликта представители на рода Ж.и – подс.В. М.Ж. и свидетелите С. М.Ж. и М. Я. Ж., както и подс.С. А. били въоръжени с дървени дръжки от сечива.

В показанията си, св.Б. И. заявил, че също взел едно дърво, слизайки от автомобила.

От показанията на св.С. М. Ж. и М. Я. Ж. било установено, че сутринта на 06.10.2014г., подсъдимите В. М.Ж. и С. А. потърсили началника на полицейското управление в гр.Ихтиман, с който подс.С. А. се познавал. Повод за това посещение било искането на съдействие срещу фамилията И.и, заради конфликта от петък вечерта. За това те пуснали жалба срещу И.и в прокуратурата в гр.Ихтиман. Напрежението между двете враждуващи фамилии нараствало, като достигнало кулминация малко по-късно същия ден при конфликта до шивашкия цех.

От показанията на свидетелите А. М.Ж. и А. С. Ж. било установено, че последния отишъл при чичо си А. М. Ж. и му предложил да отидат заедно до шивашкия цех, за да приберат роднините си, които били на работа, за да не се срещнат с И.и и да избягнат конфликт. След това, те тръгнали с т.а.“Мерцедес Спринтер“, в чиято каросерия имало дървета, които да им служат за отбрана, а преди това, св.А. С. Ж. взел нож от кухнята на св.А. М.Ж.. Подс.В. М.Ж. също имал нож.

От показанията на свидетелите А. Г. Ж., А. С. Ж., М. С.в Ж. и С. М. Ж., било установено, че не било обичайно да прибират от работа своите близки и конкретно в този ден не е имало такава уговорка, което е в подкрепа на направения от съда извод, че нападението над фамилията И.и е било подготвено.

Първостепенният съд не е дал вяра на показанията на свидетелите А. М. Ж., А. С. Ж. и М. М., че с пристигането си И.и „изкарали“ от колите брадви, лопати, вили, секири и започнали да замерят с тях Ж.и. Това противоречи с установеното, че тези свидетели заедно с подс.В. А. Ж. са причаквали на пътя И.и, за да ги нападнат.

В показанията си св.Б. И. и св.М. М. заявили, че при разрастването на физическия сблъсък между членовете на двете фамилии и двете страни се биели кой с каквото намери и му попадне в ръцете, но било установено по делото, че когато И.и се разбягали, те не носели нищо в ръцете си, а това, с което се биели – оставили на местопроизшествието. По-късно св.С. М. Ж. събрал тези оръжия и ги оставил в микробуса.

Впечатление прави, че в показанията си свидетелите А. М.Ж., А. С. Ж. и М. М. не споменават за действията, които са извършили заедно с подс.В. А. Ж. – осъщественото нападение с камъни срещу колите, с които И.и пристигнали, в каквато насока обаче са показанията на описаните по-горе свидетели, както и протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него.

При извършената проверка, въззивната съдебна инстанция споделя установеното от първия съд относно действията на подсъдимите за причиняването на смъртоносните увреждания на двете жертви и по-конкретно ударите, броят им, начинът на нанасянето им, както и средствата, с които това е станало. В тази насока са били кредитирани показанията на свидетелите Б., Ю. и Е. Л.и И.и, С. Д. А., С. А. А.а, С. М., Г. Ч., М. М., както и данните от заключенията на съдебно-медицинските експертизи.

В показанията си св.Б. И. посочва, че подс.С. М.А. нанесъл удар с бухалка в областта на главата на Л. И., че подс.В. А. Ж. му нанесъл удари с брадва, а подс.В. М.Ж. му нанесъл удари с нож в областта на главата. Св.Б. И. описва и побоя, нанесен при канавката на брат му В. И. – „…В. слиза в канавката, за да вдигне баща ми, тогава Х. /подс.С. А./ нанесе на брат ми два удара с бухалка по главата /свидетелят сочи тилната част на главата/, както се беше навел, и брат ми падна. След това малкият В. /подс.В. А. Ж./ слиза с брадвата и нанася няколко удара с брадва по главата на брат ми В., слезе и подс.В. М. и го намушка с вила…“ Свидетелят Ю. И. разказал, че подс.В. А. Ж. е нанесъл удари с брадва на баща му Л. И., подс.В. М.Ж. му нанесъл удари с нож, подс.С. А. ударил с бухалка брат му В. по главата отзад, после подс.В. А. Ж. нанесъл на В. удари с брадва, а подс.В. М.Ж. му нанесъл удари с нож, а после го ударил по гърба с метална вила.

Свидетелят Е. И. съобщава, че на Л. И. са били нанесени следните удари: удар по главата с бухалка, нанесе от подс.С. А.; удари по главата с острата част на брадва, нанесени от подс.В. А. Ж.; удари с нож, нанесени от подс.В. М.Ж.. Свидетелят посочва още, че подс.С. А. нанесъл удар с бухалка отзад на главата на В. И., подс.В. А. Ж. му нанесъл удари с брадва по главата, а удари с нож и метална вила му нанесъл подс.В. М.Ж. /показания в т.5, л.105, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 от НПК/.

Според показанията на св.С. А. А.а, при канавката били само тримата подсъдими и именно те нанесли смъртоносните удари на Л. и В. И.и, а другите от рода Ж.и гонели Б., Ю., Е. и С. Д. А.. Според показанията на тази свидетелка, подс.В. М.Ж. държал нож и бухалка, а после желязна вила, с която промушил В. в гърба; подс.С. М.А. държал дървена бухалка, а подс.В. А. Ж. държал брадва. Според нея, най-напред бил нападнат Л. И., който не бил преминал през канавката, като подс.С. А. го ударил с бухалка по главата, а подс.В. М.Ж. го промушил с нож в областта на главата. Уточнява, че не е гледала как подс.В. А. Ж. нанася удари с брадвата на Л. И.. Свидетелката С. А. посочва, че подс.С. М.А. е нанесъл удар с бухалка по главата на съпруга й В., който паднал по лице в канавката и тримата подсъдими започнали едновременно да го удрят, като подс.В. А. Ж. го ударил с брадва, а подс.В. М.Ж. най-напред го удрял с нож, а после го промушил с желязна вила по гърба. Уточнява, че когато В. и Л. И.и били нападнати, те не държали нищо в ръцете си.

Казаното от нея е подкрепено и от данните, изнесени в показанията на св.С. Д. А. – „…Те идваха на редица към нас и ние отстъпвахме назад. Видяхме, че има канавка… ние всички минахме канавката, но свекър ми /Л. И./ не успя да я мине. Тогава Х. /подс.С. А./ го удари с бухалката и той пада. После малкият В. /подс.В. А. Ж./ го удари със секира, а големият В. /подс.В. М.Ж./ - с ножа по главата… В. се наведе и Х. го удари по главата с бухалка, после малкия В. го удари със секира и големия В. – с ножа и вилата.“ В показанията на свидетелите Б., Е. и Ю. Л.и И.и, С. Д. А. и С. А. А. са налице последователни и непротиворечиви данни затова, че тримата подсъдими са участвали в побоя над В. и Л. И.и. По-конкретно – подс.С. А. /Х./ е участвал в побоя, нанесен на двамата пострадали Л. и В. И.и, като им нанесъл удари с дървена дръжка от брадва /която свидетелите оприличават на бухалка/ на Л. И. отзад по главата и той паднал в канавката, а след това нанесъл на В. И. два удара в областта на главата с дървената дръжка от брадва.

При така установените и проверени доказателства и доказателствени средства, не могат да бъдат споделени доводите, изложени от защитата на подс.С. А., според която няма как да бъдат нанесени два удара на В. И. и на Л. И.. Подс.В. А. Ж. държал брадва, с която нанесъл удар по главата на Л. И., но с режещата част на брадвата, а след това с тъпата част на брадвата нанесъл удар в тила на главата на В. И.. Подс.В. М.Ж. промушил с нож в областта на главата Л. И., а след това с дървена бухалка нанесъл първо удари по тялото на В. И., след което го промушил в гърба с желязна вила.

Обстоятелствата, съобщени от посочените по-горе свидетели от рода И.и, намират подкрепа в заключенията на съдебно-медицинските експертизи относно вида и характера на телесните увреди на В. и Л. И.и, както и начинът и средствата, с които са причинени.

От заключението на СМЕ /т.6, л.23, л.39-41 от д.п. и л.1159-1161 от съд.дело/ е била установена причинно-следствената връзка между настъпилата смърт на Л. И.и и причинената му тежка открита черепно- мозъчна травма, която се дължи на един или повече удари, нанесени с режещата част на брадва. Установено е било, че е причинена от удар, нанесен с много голяма сила и замах отгоре надолу, като от медицинска гледна точка е възможно да е причинена с повече наслагващи се удари, а това напълно кореспондира с изнесеното в показанията на свидетелите от рода И.и, според които подс.В. А. Ж. е нанесъл удари с брадва по главата на Л. И.. От СМЕ е било установено също, че освен масивната разкъсно-контузна рана вляво теменно, на Л. И. са били причинени и множество по-малки разкъсно-контузни рани в областта на главата – слепоочно теменно вляво и тилно, които според експертите могат да бъдат причинени и с нож, а за такъв се говори в показанията на посочените по-горе свидетели от рода И.и. Такива удари са били нанесени в областта на главата на Л. И. от подс.В. М.Ж. – с нож, и от подс.С. А. – с дървена дръжка от брадва/бухалка.

Заключението на СМЕ на труп №715/2014г. /т.6, л.3-4, л.13-15 от д.п./ и на допълнителната СМЕ /л.1159-1161 от съд.дело/, е установило, че смъртта, причинена на В. И. е в причинно-следствена връзка с причинената му тежка черепно-мозъчна и гръдна травми, като черепно-мозъчната травма е била локализирана в тилната част на главата и е била причинена от един много силен удар с тъпата част на брадва, а гръдната травма е била причинена чрез мушкащ удар с рогата на желязна вила в поясната област /на гърба/. Описанията на тези увреждания напълно съответства на изнесеното в показанията на свидетелите от рода И.и /описани по-горе/ за нанесен удар с брадва отзад по главата на Л. И. от подс.В. А. Ж. и за нанесени удари с желязна вила от подс.В. М.Ж., като смъртоносният е бил този, нанесен в поясната област.

Още две разкъсно-контузни рани в лявата челнотеменна област и в дясното слепоочие пред ушната мида и разкъсно-контузна рана в областта на брадата били установени на В. И., които според експертизата били нанесени с твърди тъпи предмети. За такива удари се говори в показанията на свидетелите от рода И.и – нанесени от подс.С. А. дървена дръжка /бухалка в областта на главата. Раната в областта на дясното слепоочие била причинена от удар с бухалка, нанесен в предходен момент от подс.В. М.Ж., за което свидетелстват С. М., Г. Ч. и Р. М.. Първостепенният съд е подходил задълбочено при анализирането на свидетелските показания и е дал аргументиран отговор на възраженията на страните в процеса. Не се спори, че са налице несъответствия в показанията на свидетелите Б., Ю. и Е. Л.и И.и, и С. Д. А. и С. А. А., които се отнасят до несъществени детайли на конфликтната ситуация между двата рода. Това се дължи както на дългия изтекъл период от време, така и на динамиката на инцидента, големия брой на участниците, мястото, от което всеки свидетел е могъл да наблюдава случващото се и съответно да види повече или по-малко подробности, и не на последно място чисто субективните възможности за възприемане на събитията, за което значение имат например възраст, образование, интелект, памет, емоция, както и възможност за възпроизвеждане. Многото на брой участващи в конфликта и бързината, с която са се развили събитията, както и множеството използвани оръжия /дръжки, бухалки, ножове, камъни, вила/, предполагат различни субективни възприятия, както и различно пресъздаване на видяното и преживяното. Казаното се отнася до всички лица, които са били на мястото на инцидента и са видели или са участвали в конфликта. Констатираните несъответствия в показанията на изброените по-горе свидетели, които са и очевидци, касаят несъществени разминавания и не се отнасят до действията на тримата подсъдими. Правилно според въззивната съдебна инстанция, първостепенният съд е дал вяра на тези показания, тъй като те са подкрепени и от съставения протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбума към него, както и от заключенията по цитираните съдебно-медицински експертизи. По тези съображения контролния съд не споделя доводите, подробно изложени от защитата на тримата подсъдими в жалбите и в съдебно заседание, че не можело свидетелите от рода И.и да са видели какво се е случило с техните близки. В тази връзка, данните от показанията на посочените по-горе свидетели се потвърждават и от показанията на св.С. М., Г. Ч., М. М. и Р. М., които не са в роднински или приятелски отношения с представители на някоя от двете фамилии – И.и и Ж.и.

В показанията си св.С. М. посочва, че е възприел удар с брадва, който подс.В. А. Ж. е нанесъл на В. И., както и удар, който му е бил нанесен от подс.В. М.Ж.. Св.Г. Ч. заявил /показания в т.5, л.44 от д.п., приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК/, че на мястото, където пострадалият Л. И. паднал в дерето, бил подс.С. А., който държал дръжка от секира, подс.В. М.Ж., който също държал дърво, като там бил и подс.В. А. Ж.. Всички, които били там, първо скочили на Л. И., а когато В. И. се хвърлил над баща си, тогава и него го „почнали“ /да го удрят/.

Информация относно инцидента и случващото се в канавката се съдържа в показанията на св.М. М. /т.5, л.56-58 от д.п./. Тя разказва за побоя нанесен на Л. И. в канавката, като не е видяла случилото се с пострадалия В. И., тъй като се е затичала към шивашкия цех, за да търси помощ. Свидетелката посочва, че е видяла подс.В. А. Ж. да нанася удар с брадва на пострадалия Л. И.. Св.Р. М. също разказал, че е видял удар, нанесен по главата на пострадалия В. И. от подс.С. А. с бухалка.

Данни, че подс.С. А. е нанесъл с бухалка удар в главата на В. И. се съдържат в показанията на св.С. М. А. /т.5, л.94 от д.п., приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК/.

Не на последно място, обстоятелствата изнесени в показанията на свидетелите от рода И.и – Б., Ю. и Е. И.и, С. Д. А. и С. А. А., макар и в отделни части се подкрепят от обясненията на тримата подсъдими. Например подс.С. А. потвърдил, че подс.В. А. Ж. е нанесъл удар с брадва по главата на Л. И., а подс.В. А. Ж. посочил, че подс.С. А. е ударил с бухалка по главата В. И., от което последния паднал.

Основателно решаващият съд е дал вяра на показанията на свидетелите С. М., Г. Ч. и Р. М. относно описанието на физическия сблъсък между подс.В. М.Ж. и пострадалия В. И., който се развил когато Ж.и настъпвали към И.и, а последните отстъпвали назад към канавката и черния път, при което подс.В. М.Ж. ударил В. И. в областта на главата /странично, отпред/ с дървена бухалка /държало/. А пък В. И. го ударил в областта на лицето с желязна вила, която държал и размахвал към него. Тези данни са подкрепени и от заключенията на приетите съдебно-медицински експертизи. Установено било при преглед в КСМД на 07.10.2014г., че подс.В. М.Ж. е получил рана в областта на дясното слепоочие, получена от удар, нанесе с твърд тъп предмет. Установени били и кръвонасядания, охлузвания и разкъсно-контузни рани в областта на лицето, които били причинени от действието на предмет с продълговата форма и ограничена до 1 см контактна повърхност, какъвто може да бъде желязна вила, чрез удар с приплъзване по телесната повърхност /т.6 л.61 от д.п./.

Дървената бухалка с която подс.В. М.Ж. нанесъл удара на В. И., била открита в товарното отделение на т.а.“Мерцедес“, с който Ж.и пристигнали на местопроизшествието. Върху тази дървена бухалка била открита кръв, произхождаща от В. И. /установена чрез ДНК експертиза №15/ДНК/411/, а върху „чистия“ й край били установени биологични следи, произхождащи от подс.В. М.Ж.. Свидетелските показания, както и резултатите от експертизите, разгледани в съвкупност, още веднъж потвърждават, че подс.В. М.Ж. е нанесъл удар с дървена бухалка в областта на главата на В. И.. В този смисъл, няма основания да бъдат споделени доводите на защитата на подс.В. М.Ж. за недоказаност на участието му в конфликта и нанасяне на удари върху пострадалите лица.

Информация за физически сблъсък между В. И. и подс.В. М.Ж. се съдържа и в показанията на св.М. Ш., както и на С. М.. Св.М. дал показания на досъдебното производство пред съдия, които били приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, в частта им, в която той дава информация за удар с брадва, нанесен от подс.В. А. Ж. на В. И.. В тази им част, те са подкрепени от заключенията на съдебно-медицинските експертизи, както и от показанията на свидетелите, посочени по-горе.

Св.М. заявил, че не е възприел побоя над Л. И. и в показанията му няма данни за това. Този свидетел е посочил, че подс.С. А. е бил в групата на Ж.и, но много далече и не е участвал в побоя над пострадалите, което обаче е било опровергано от намерената бяла платнена шапка, която този подсъдим е носил и която е била намерена в канавката, където са били открити двамата пострадалия Л. и В. И.и. По бялата шапка на подс.С. А. е била открита кръв, произхождаща от пострадалия Л. И.. Че този подсъдим е бил там, но и че пряко е участвал в побоя, свидетелстват в показанията си Б., Ю. и Е. И.и, С. Д. А. и С. А. А.. В показанията на св.Г. Ч. /т.5, л.44 от д.п., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК/, се съдържат данни за развитието на конфликта до и в канавката, където впоследствие са били намерени Л. и В. И.и. Св.Ч. е наблюдавал случващото се от асфалтовия път по-горе, бил е по-надалеч и не е възприел кой какви удари и на кого е нанасял, но заявил, че там били тримата подсъдими и всички те нанасяли удари на двамата пострадали. Тези показания са подкрепени от показанията на свидетелите от рода И.и и С. Д. А. и С. А. А., поради което правилно са били кредитирани от първия съд.

За достоверни са били приети и показанията на св.М. М. от 08.10.2014г. /т.5, л.56-58 от д.п., прочетени по реда на чл.281 ал.4 от НПК/, независимо, че в съдебно заседание тя е заявила, че не ги поддържа. Съдът е констатирал, че показанията й от 08.10.2014г., дадени пред разследващия орган за инцидента са много подробни, като описва множество лица и действията им. Промяната, демонстрирана в съдебно заседание, първият съд отдава на отказ да разкаже какво е видяла поради страх да не бъде замесена във враждебните отношения между двете фамилии или на оказано върху нея влияние. Правилно е било оценено от съда, че към момента на даване на показания в досъдебното производство, няма данни да е била пряко или косвено заинтересована от изхода на делото, не е била в близки или родствени отношения с двете враждуващи фамилии и е разказала много подробно свои лични и непосредствени възприятия за случилото се, които няма как да са й били внушени, а и кореспондират с показанията на свидетелите от рода И.и.

Първостепенният съд е констатирал, че св.Р. М. е безпристрастен и е дал вяра на показанията му относно описания от него сблъсък между подс.В. М.Ж. и пострадалия В. И., развил се непосредствено преди В. И. да бъде пребит в канавката. Кредитирани са били и показанията на този свидетел в частта, в която разказал, че подс.С. А. е нанесъл удар с бухалка по главата на В. И., тъй като те намират подкрепа както в показанията на свидетелите от рода И.и, така и в обясненията, дадени от подс.В. А. Ж.. От своя страна, свидетелите от рода Ж.и – А. М.Ж., Е. Ш., М. Ш., С. В. Ж., А. Г. Ж., А. С. Ж., М. С.в Ж., С. М. Ж. и М. Я. Ж., както и св.М. М., в своите показания не съобщават данни за побоя, нанесен на В. и Л. И.и. Изброените свидетели твърдят, че не са видели случилото се при канавката до черния път, което може да бъде обяснено с това, че не са били очевидци на случилото се или че съзнателно премълчават видяното, за да не уличат своите роднини в извършване на престъпление. Св.А. М.Ж. е заявил, че не е видял на местопроизшествието кога, къде и как са причинени нараняванията на В. и Л. И.и, тъй като през това време е бил в безсъзнание и дошъл в такова едва след като всичко било приключило. Посочил, че два месеца след случилото се чул, че по-големият му брат С. М. Ж. и синът му М. С. Ж. са извършили убийството, като брат му намушкал с вила няколко пъти В. И.. Доколкото обаче тези показания не пресъздават лични възприятия, а са производни, правилно първият съд не ги е кредитирал.

При описания сблъсък между представителите на фамилиите И.и и Ж.и е било установено, че наранявания са били нанесени и на св.А. М. Ж.. Това се потвърждава от заключението на съдебно-медицинската експертиза №321/2014г./т.6, л.49 от д.п./, според което при свидетеля А. Ж. са установени кръвонасядания и охлузвания, съчетани с травматичен оток в областта на главата, лицето, дясната ръка и долните крайници, в това число и масивно мораво кръвонасядане, съчетано с леко изразен травматичен оток на лявата скула и горния клепач на лявото око и охлузване на горния клепач. Липсват данни за фрактури на кости или за разкъсно-контузни рани.

Заключението на тази експертиза опровергава изнесеното в показанията на свидетелите Е. Ш. и М. Ш. в частта им, че св.А. М.Ж. е бил нападнат от четиримата братя И.и и баща им Л., които го удряли по цялото тяло с тояги, вили и „други такива“, тъй като това би довело до много и тежки наранявания, каквито не са били установени по експертен път.

Съдът е дал вяра на показанията на св.Е. Ш., която е племенница на подс.В. М.Ж. и първа братовчедка на подс.В. А. Ж., в тези части, в които описва видяното след пристигането си на местопроизшествието. Там тя е заварила вуйчо си св.А. М.Ж., който лежал на земята и бил ранен, а след това пристигнали подс.С. А., другият й вуйчо подс.В. М.Ж., заедно с вуйчо й С. М. А. и дядо й М. Я. Ж., които слезли от колата с „дървета“ в ръце и тръгнали към И.и, а последните започнали да отстъпват назад. Друго св.Ш. не била възприела, тъй като имало храсти и бурени, които й пречели да вижда.

Не само недоказани, но и опровергани от обсъдените по-горе доказателства са останали твърденията на св.М. Ш., че четиримата братя И.и и баща им Л. са нанесли на св.А. М.Ж. побой. Според него, В. и Ю. И.и са удряли св.А. М.Ж. с вила, Б. го удрял с права лопата и нож, Е. И. го удрял с брадва, а Л. И. – с права лопата или брадва. Не се установи И.и да са носели такива оръжия, нито са били установени тежки наранявания от такива оръжия по св.А. М.Ж.. Като достоверни са били приети показанията на св.М. Ш. в частите, в които заявява за възникнало стълкновение между подс.В. М.Ж. и пострадалия В. И. в момент, предшестващ побоя в канавката, при което двамата си разменили удари. Това се потвърждава и от показанията на св.С. М. и св.Г. Ч.. В показанията си св.П. В., която правилно е била приета за безпристрастен свидетел, е посочила, че когато е отишла при лежащия на земята св.А. М.Ж., до него не е имало други лица, той е бил в съзнание, държал се е за главата и искал да се изправи, но тя не му позволила докато не дошла линейка. Изложеното опровергава твърдяното от св.М. Ш., че докато бил при вуйчо си А. М.Ж., синът му – подс.В. А. Ж. бил до него и лежал до него.

В показанията на свидетелите Р. М. и В. Р., първостепенният съд е установил тенденциозност за уличаване на свидетелите С. М. Ж. и синовете му М. и А. в причиняването на смъртоносните наранявания на В. и Л. И.и и съответно оневиняване на подсъдимите В. А. Ж. и В. М.Ж.. Въззивната съдебна инстанция напълно споделя становището на първия съд относно достоверността на показанията на свидетелите М. и Р.. Показанията на св.Ж. С. в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното производство са били кредитирани от решаващия съд в частите, в които разказва за възникването на конфликта, тъй като кореспондират с показанията на свидетелите от фамилията И.и /обсъдени по-горе/. За други обстоятелства – например, че подс.С. А. е нанесъл удар с острата част на брадва по главата на пострадалия В. И., съдът не ги приел за достоверни, тъй като са напълно изолирани от останалия доказателствен материал.

Показанията на св.С. В. Ж., че е чул чичо си св.С. М. Ж. да казва, че е ударил В. с вилата, съдът е приел като недостоверни и като опит за изграждане на защитна версия за бащата на този свидетели – за подс.В. М. Ж.. От показанията на свидетелите, работещи по време на конфликта в шивашкия цех – П. С., А. П., И. М., както и от показанията на полицейските служители Г. М., К. К. и Е. А., съдът е установил данни за пристигането на полицейските служители, откриването на двамата пострадали и пристигането на медицинския екип на ФСМП Ихтиман.

За данни относно травматичните увреждания на пострадалия Л. И., съдът се е позовал на показанията на свидетелите Т. А. и С. Н., които участвали в оперативното лечение на пострадалия в УМБАЛ „Св.Анна“ София, непосредствено след инцидента.

Особено внимание първостепенният съд е обърнал на обясненията на тримата подсъдими, като е взел предвид, че освен средство за защита, те са и доказателствен източник и поради това подлежат на много внимателна преценка. Всеки от тримата подсъдими отрича своето участие в причиняването на уврежданията и смъртта на двамата пострадали, което е опровергано от доказателствената съвкупност по делото.

Подс.В. М. Ж. отрича да е участвал във физическото стълкновение между двете фамилии и да е нанасял удари на В. и Л. И.и. В тази част обясненията му са опровергани от подробно описаните по-горе свидетелски показания, както и от заключенията на съдебно-медицинските експертизи относно нараняванията на двете жертви. От показанията на свидетелите С. М.Ж., М. Я. Ж., Р. М., Г. Ч., Е. Ш., М. Ш., Л. Е. И., Ж. С., както и свидетелите от фамилията И.и е било установено, че този подсъдим е държал дървена бухалка и е носел нож. С бухалката е нанесъл удари по лицето и тялото на В. И., на когото нанесъл и два мушкащи удара с желязна вила по тялото, а с ножа нанесъл удар в областта на главата на Л. И.. Установено е било, че по бухалката, която този подсъдим е държал и е била иззета от микробуса „Мерцедес Спринтер“, е била установена кръв от пострадалия В. И.. Недостоверни са обясненията на подсъдимия и в частта, в която посочва, че след като е получил удар с вила по ръката от В. И., е припаднал и загубил съзнание. Тези твърдения са опровергани от показанията на свидетелите Р.М., С.М. и Г.Ч., които описват в детайли сблъсъка и дават сведения като подсъдимия.

Съдът е дал вяра на обясненията на подс.В. М.Ж. в частта, в която е описал съществуващата вражда между двете фамилии И.и и Ж.и, тъй като се подкрепят от останалите доказателствени източници.

Правилно решаващият съд не е дал вяра на обясненията на подс.С. А. в частта, в която заявява, че не е държал нищо в ръце и не е удрял никой от пострадалите, тъй като те са опровергани не само от приетите като достоверни свидетелски показания, коментирани по-горе, но и от обясненията на подс.В. А. Ж., според който подс.А. е нанесъл удар в областта на главата на В. И.. Като недостоверни са били приети обясненията на подс.С. А. и относно твърдението, че е бил „промушен“ от В. И. с вила, тъй като при извършеното му освидетелстване /СМЕ №322/2014гг. – т.6, 45 д.п./, са били установени охлузвания и кръвонасядания, но не и такива разкъсно-контузни рани, които биха се получили при нанасяне на мушкащ удар с желязна вила.

Отново заключението на тази експертиза опровергава твърдението на подс.С. А., че пострадалия Л. И. го нападнал като опрял желязна вила във врата му, тъй като охлузвания и кръвонасядания са били установени при подс.А. в областта на лявата мишница, но не и по врата му. Не са били събрани доказателства по делото, които да потвърждават изнесеното в обясненията на подс.С. А.. В противоречие с кредитираните от първия съд свидетелски показания /описани подробно по-горе/, са обясненията на подс.С. А., че св.С. А. А.а /съпруга на пострадалия В. И./ не е била на мястото, когато му е бил нанесен побоя. Съдът е дал вяра на обясненията на подс.С. А. в частта, в която разказва, че подс.В. А. Ж. е нанесъл удар с брадва по главата на Л. И., тъй като това е било установено от кредитираните свидетелски показания, заключенията на съдебно-медицински експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него.

Правилно първостепенният съд не е дал вяра на обясненията на подс.В. А. Ж. в частите, в които отрича да е нанасял удари на двете жертви, тъй като са опровергани от кредитираните свидетелски показания /описани по-горе подробно/, заключенията на съдебно-медицинските и ДНК експертизи, протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, иззетите веществени доказателства. Тези доказателствени източници опровергават и обясненията му, според които членовете на фамилията И.и слезли от колите, държейки вили, лопати и брадви и се нахвърлили срещу Ж.и, нападнали баща му и хвърляли камъни по него. Основателно като недостоверно е било прието и твърдението на подс.В. А. Ж., че св. С. М. Ж. е ударил Л. И. с вила, тъй като и тези твърдения са изолирани и неподкрепени от данните за нараняванията, описани в съдебно-медицинските експертизи.

Като достоверни са били приети обясненията на подс.В. А. Ж. в частта, в която посочва, че подс.С. А. е нанесъл удар с бухалка по главата на В. И.. Тази фактическа обстановка е била приета от събраните доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие, при спазване на процесуалните правила, визирани в НПК – от свидетелските показания, частично от обясненията на подсъдимите лица, от заключенията на експертизите /описани подробно по-горе/, приобщените веществени доказателства, протоколите за извършени огледи, претърсвания и изземвания, огледи на веществени доказателства, протоколи за доброволно предаване на предмети и писмени доказателства.

Заключенията на извършените експертизи са били възприети от решаващият съд, а и от страните в процеса, като компетентни, пълни и обосновани, съответни на специфичните знания на експертите в конкретните области.

Въз основа на цялата доказателствена съвкупност, обсъдена подробно в цялост и поотделно, първостепенният съд е направил обоснован извод, че тримата подсъдими В. А. Ж., В. М.Ж. и С. А., действайки като съизвършители, умишлено са умъртвили лицата В. Л. И. и Л. В.в И., като са осъществили състава на престъпление по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК.

Контролната съдебна инстанция споделя извода, че от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е било осъществено на 06.10.2014г. около 14.00 часа, в района под мотел „Ихтиман“ и производствен цех на „АЛС България“ ООД в гр.Ихтиман, обл.Софийска, като тримата подсъдими със съвместно нанасяне на удари по главата на Л. И. и по главата и тялото на В. И. са причинили смъртта им, като смъртта на Л. И. е настъпила на 02.07.2015г. Конкретно – подс.С. М. А. е нанесъл удари с дървена дръжка от брадва/бухалка по главата отзад на Л. И., нанесъл два удара в областта на главата на В. И.; подс.В. А. Ж. е нанесъл удар по главата на Л. И. с режещата част на брадва и след това с тъпата част на брадвата нанесъл удар в тилната част на главата на В. И.; подс.В. М. Ж. промушил с нож в областта на главата Л. И., а след това с дървена бухалка нанесъл първо удари по тялото на В. И., след което го промушил в гърба с рогата на желязна вила.

Подробно в изготвените съдебно-медицински експертизи са били описани видовете наранявания на двамата пострадали, като е посочено каква е причината за смъртта им, както и наличие на причинно-следствена връзка между описаните удари и настъпилата смърт на В. И. - на 06.10.2014г. и на Л. И. – на 02.07.2014г. /в резултата на нанесения му побой на 06.10.2014г./ Тримата подсъдими са разбирали свойството и значението на извършеното и са били в състояние да ръководят постъпките си и са осъществили деянието с пряк умисъл, в съучастие, като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК – при общност на умисъла.

Изводът, че смъртта на двете жертви В. и Л. И.и е пряко цЕ. от тримата подсъдими се извежда въз основа на силата и насочеността на ударите, нанесени на двете жертви, локализацията им в жизненоважни части на тялото – главата и поясната област, използваните средства – брадва, дървени бухалки, нож и желязна вила. Подс.В. А. Ж., подс.В. М.Ж. и подс.С. А. напълно са съзнавали, че силата на ударите и използваните от всеки от тях средства за нанасянето им, годни да умъртвят жертвите, насочеността им в жизненоважни части на човешкото тяло, несъмнено ще доведе до смъртта на двете лица. Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че участва съвместно с останалите подсъдими в причиняването на смъртта на двамата И.и, поради което и престъпната им деятелност е осъществена при форма на съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.

Упражненото физическо насилие от тримата подсъдими над двете жертви, показва общ умисъл да ги умъртвят. Няма значение кой от подсъдимите какви по сила, насока и интензитет удари е нанасял на пострадалите, тъй като според съдебната практика при общ умисъл за убийство, когато няколко лица нанасят удари на жертвата е налице съизвършителство, като не е важен конкретния принос на всеки един от съизвършителите за предизвиканите общественоопасни последици, тъй като престъпния резултат е постигнат от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние. В този смисъл, без значение от конкретния принос на всеки от тримата подсъдими, те носят съвместно отговорност за настъпилия краен резултат.

С основание първостепенният съд не е приел довода на защитата на подс.В. М.Ж. за приложение на института на чл.12 от НК, тъй като не е възможно извършеното от тримата подсъдими да бъде квалифицирано като неизбежна отбрана. По делото липсват данни към момента на извършване на престъплението да е имало нападение от страна на двамата пострадали или да е имало възможност след приключването му то да бъде възобновено. Тъкмо обратното е установено от събраните по делото доказателства. Началото на физическия сблъсък между членовете на двете враждуващи фамилии е било поставено от предварително подготвено нападение срещу И.и, което осъществили подс.В. Ат. Ж. и роднините му – свидетелите А. М. Ж., А. С. Ж. и М. М., към които се присъединили подсъдимите В. М.Ж. и С. А., както и свидетелите М. Я. Ж. и С. М. Ж.. Освен, че били въоръжени, нападателите имали и числено превъзходство. Нападнатите членове на фамилията И.и, сред които били и двамата пострадали В. и Л. И.и отвърнали на нападението, упражнявайки правото си на защита. Следва да се подчертае, че фаталните удари на двете жертви са им били нанесени в момент, когато те са отстъпвали в опит да избягат от местопроизшествието. Ето защо, и според настоящата съдебна инстанция не са налице основания за приложение на чл.12 от НК.

Въззивната съдебна инстанция не споделя доводите, изложени от защитата на подс.В. М.Ж. за допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимия. Първостепенният съд не е допуснал нарушения не правилата в НПК при установяването на фактическата обстановка, както и при формирането на правните си изводи. Подробно са изложени съображения кои доказателства са кредитирани и защо, както и кои не са и защо. По отношение на подс.В. М.Ж., съдът е посочил и обсъдил задълбочено доказателствата, въз основа на които приема за доказано участието му при инцидента с фамилията И.и, и по-конкретно с пострадалите В. и Л. И.и, което се споделя и от въззивната съдебна инстанция.

Решаващият съд е дал отговор и на доводите на защитата на подс.С. А.. Безспорно е било установено участието на този подсъдим във физическия сблъсък между двете враждуващи фамилии, като се е включил на страната на Ж.и и заедно с другите двама подсъдими и извършил действия, които са довели до смъртта на двете жертви. От значение за воденото наказателно производство са конкретно извършените от него действия по отношение на двамата пострадали /описани подробно по-горе/, а не мотивацията, с която е тръгнал към местопроизшествието.

Въззивната съдебна инстанция не споделя доводите на тримата защитници, изложени в настоящото производство, тъй като проверената доказателствена съвкупност позволява да бъде направен безспорен и несъмнен извод за участието на тримата подсъдими в побоя над В. и Л. И.и, от което последвала смъртта им.

По отношение на обвинението спрямо подс.В. М. Ж. за извършено престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 от НК, първостепенният съд е събрал достатъчен по обем доказателствен материал и въз основа на него е направил извод несъмнено доказващ авторството му. След инцидента, случил се на 06.10.2014г., напрежението между фамилиите И.и и Ж.и се увеличило значително и довело до нетърпимост и взаимна омраза. Смъртта на В. и Л. И.и била последвана и от други инциденти и конфликти между двата рода. И.и искали да отмъстят, а Ж.и им отправяли закани и заплахи по повод воденото срещу тях наказателно производство.

На 28.04.2015г., подс.В. М.Ж. постъпил в Затвора в гр.София за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено му с присъда по нохд №1738/2014г. на СпНС, което наказание изтърпял на 26.08.2015г. и се върнал в дома си в гр.Ихтиман.

На 08.09.2015г., около 14.00 часа, свидетелите Б. Л.И. и жена му С. Д. А. вървели пеш към дома си на ул.“•••“ №•• в кв.“•••“ в гр.•••. Когато стигнали до църквата „Божия Църква“, зад тях спрял л.а.“Пежо“, управляван от св.А. М. Ж., а с него бил и брат му – подс.В. М. Ж.. Последният заплашил св.Б. Л.И., че ако каже, че е ударил брат му и баща му, ще убие него, жена му /С. Д. А./ и брат му Ю.. Поискал също да си „смени“ показанията и да каже /да уличи/, че синовете на С. М. Ж. са ударили баща му Л. и брат му В.. Заплашил го, че ако не го направи, ще съжалява горчиво, след което си тръгнали с автомобила.

На следващия ден – 09.09.2015г., около 09.00ч., св.Н. Р. И. се прибирала от гр.Долна Баня, като пътят й минавал покрай дома на подс.В. М.Ж.. По това време, той бил пред дома си на ул.“•••“ №• в гр. •••. Когато св.И. минала покрай подсъдимия, той я попитал дали си спомня неговите думи, които й бил казал преди време в съда в гр.Ихтиман. Св.И. си спомнила думите му, че ще убие сина й В., но си помислила, че подсъдимия вече е изпълнил заканата си. Подс.В. М.Ж. й казал: “Както виждаш, не съм в затвора, защото имам пари. Ще убия Б. и Ю..“ Св.Н. И. се уплашила от неговите думи, разтреперила се и започнала да го проклина. В отговор, подсъдимия я заплашил, че ще открадне дъщеря й С. И. и ще я насили.

За това, което се случило, още същия ден – 09.09.2015г., св.Н. И. и св.Б. И., заедно със св.Ю. И., отишли в приемната на полицейския служител св.Г. М. в РУ Ихтиман. Те му разказали за заканите, отправени срещу тях от подс.В. М.Ж.. Свидетелите били много уплашени, а св.Н. И. треперела. Св.М. ги посъветвал за случилото се. На излизане от приемната, покрай тях преминал автомобил, управляван от св.А. М. Ж., в който бил и подс.В. М.Ж.. Автомобилът спрял в близост до тримата и тогава подс.В. М.Ж. отправил към тях жест, показващ отрязване на глава. Тогава тримата свидетели се върнали в приемната на св.М. и му разказали какво се е случило току-що отвън. Св.М. излязъл навън, но не видял подс.В. М.Ж. и брат му А. М.Ж., които вече се били отдалечили.

Тази фактическа обстановка, първостепенният съд установил въз основа на показанията на св.Б. Л.И., както и приобщените по реда на чл.281 ал.4 от НПК показания, които дал на досъдебното производство /т.5, л.37/; на св.Н. И., както и приобщените по реда на чл.284 ал.4 от НПК показания, дадени на досъдебното производство /т.5, л.38 и л.41/; на св.Г. М. и приобщените на осн.чл.281 ал.4 от НПК показания, дадени на досъдебното производство /т.5, л.132-133/.

Правилно решаващият съд е дал вяра на показанията на свидетелите Б. И. и Н. И., тъй като казаното от тях е непротиворечиво и логично. Обсъдени на фона на създалите се отношения на нетърпимост и омраза между двата рода И.и и Ж.и, тези показания се явяват достоверни. Освен това са подкрепени от показанията на св.Г. М., който е незаинтересован и безпристрастен.

При тези данни, първостепенният съд основателно е приел, че отправените от подс.В. М.Ж. на 08.09.2015г. и на 09.09.2015г. закани са възбудили у свидетелите Б. Л.И., С. Д. А., Н. Р. И. и Ю. Л.И. реален страх от осъществяването им.

От изложеното е направен извод, че подс.В. М.Ж. е осъществил с действията си на 08.09.2015г. и на 09.09.2015г. престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 от НК. Въззивната съдебна инстанция напълно споделя извода на първия съд, както и подробно изложеното относно обективната страна на това престъпление, поради което не се налага преповтарянето на мотивите в тази им част. Няма спор, че за осъществяването на това престъпление се изисква обективиране чрез думи или действия на закана за убийство спрямо определено лице, която да е била възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. А от субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е била възприета от заплашения като действителна заплаха.

Изречените към св.Б. Л.И. от подс.В. М.Ж. на 08.09.2015г. думи – „Ако кажеш, че аз съм ударил брат ти и баща ти, ще убия теб и жена ти, и брат ти Ю.“, представляват закана с убийство на неговите ближни – жена му С. Д. А. и брат му Ю. Л.И. и към него самия. Тази закана е могла да възбуди у св.Б. Л.И. основателен страх за осъществяването й, предвид влошените отношения между двата рода И.и и Ж.и, както и обстоятелството, че подс.В. М.Ж. е бил обвиняем за убийство на баща му и брат му. По този начин е осъществен състава на престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 от НК.

Безспорно думите, които изрекъл подс.В. М.Ж., /който бил обвиняем за убийството на съпруга и сина на св.Н. И./, на 09.09.2015г. – „Както виждаш, аз не съм в затвора, защото имам пари. Ще убия Б. и Ю..“, са могли да възбудят у тази свидетелка основателен страх за реализирането на заканата.

За да бъде съставомерно това деяние, е достатъчно отправената закана да е от такова естество, че да е могла да възбуди основателен страх у Б. Л.И. и Н. Р.И. за живота на С. Д. А. и Ю. Л.И.. Въззивната съдебна инстанция счита, че е безспорно доказано, че подс.В. М.Ж. е осъществил престъплението закана за убийство и от субективна страна, като е съзнавал, че думите му могат да предизвикат страх у пострадалите за живота на техните близки, и е целял този резултат.

Представените от подсъдимия и защитата му във въззивното съдебно заседание медицински документи с цел оневиняване, не опровергават по никакъв начин събраните доказателства за авторството на деянието от страна на В. М. Ж. на посочените в обвинителния акт две дати – 8 и 9 септември 2015 година.

Въззивната съдебна инстанция не споделя доводите, изложени в жалбите на подсъдимите чрез техните защитници – адв.П., адв.М., адв.В., адв.Б., в които в обобщен вид се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, а наложените наказания – явно несправедливи. Аргументите им представляват оспорване или омаловажаване на участието на всеки от подсъдимите при нанасянето на побоя, довел до смъртта на В. и Л. И.и, като се правят искания или за оправдаване или за преквалифициране на извършеното деяние – по чл.12 от НК или по чл.118 от НК. Подробни съображения защо САС счита, че е било безспорно и несъмнено доказано участието на подсъдимите В. А. Ж., В. М. Ж. и С. М. А. в извършване на престъплението по чл.116 от НК, бяха изложени много подробно по-горе в решението. Не бяха установени никакви доказателства за „силно раздразнение“ у подсъдимите, което да е предизвикано от пострадалите лица, с оглед обстоятелството, че на местопроизшествието членовете на фамилията Ж.и са пристигнали въоръжени /с описаните по-горе оръжия/ и са нападнали невъоръжените членове на рода И.и.

Настоящата съдебна инстанция е сезирана освен с искане от подсъдимите и защитата им за оправдаване по повдигнатите обвинения, така и алтернативно за намаляване размера на наложените им наказания. Обратно - в протеста, депозиран от Софийска окръжна прокуратура се иска увеличаване на наложените наказания на 20 /двадесет/ години лишаване от свобода. В жалбата, подадена от частните обвинители и граждански ищци чрез техните повереници, също се иска увеличаване на размера на наложените на тримата подсъдими наказания, с подробно изложени съображения за това.

При определяне на вида и размера на санкциите на тримата подсъдими, първостепенният съд е обсъдил смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства за всеки един от тях.

По отношение на подс.В. М. Ж., съдът е посочил, че е с основно образование, вдовец, с три деца, безработен. Въпреки това, той живее в гр.Ихтиман в луксозна, многоетажна къща, водейки охолен живот. Занимава се с лихварство, което е било установено от приложено по делото сключено споразумение по нохд №1738/2014г. на СпНС, влязло в сила на 07.04.2015г., с което е бил осъден за престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК, за това, че в периода от началото на м.януари 2002г. до началото на м.януари 2013г., на територията на гр.Ихтиман, обл.София, е участвал в организирана престъпна група, ръководена от М. Я. Ж. /баща му/ и участник А. М. Ж. /негов брат близнак/, създадена с користна цел, и с цел да върши престъпления по чл.252 ал.1 и ал.2 от НК /лихварство/, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. След като е изтърпял това наказание, подс.В. М.Ж. е бил освободен от затвора на 26.08.2015г. След това, на 08 и 09 септември 2015г., подс.В. М.Ж. е осъществил двете престъпления по чл.144 ал.3 от НК, предмет на настоящото производство. За прецизност следва да се посочи, че към момента на извършване на деянието по чл.116 ал.1 от НК, подс.В. М.Ж. е бил неосъждан. Взето бе предвид и здравословното му състояние като смекчаващо вината обстоятелство.

Подс.В. А. Ж. не е осъждан към момента на извършване на деянието по чл.116 ал.1 от НК.

Подс.С. М. А. също не е бил осъждан, като за него е известно, че е безработен, женен с пет деца и демонстриращ охолен начин на живот, занимава се с лихварство. Произхожда от многолюдна фамилия, чиито членове също живеят в гр.Ихтиман и живеят охолно. Известно е също, че подсъдимият и неговата фамилия са в основата на почти всички масови сбивания и нарушаване на обществения ред в кв.“Изток“ в града /населяван предимно от роми/. По делото са събрани и данни, че подс.С. А. съдейства на полицейските органи за разрешаване на конфликти в ромската общност в гр.Ихтиман, вкл. и етнически такива. Съдейства и на общинските служби за разрешаване на въпроси, свързани с ромската общност в града.

При така описаните обстоятелства за всеки един от тримата подсъдими, първостепенният съд ги е признал за виновни в извършването на престъпление по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 вр.чл.115 вчл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.

Решаващият съд, при индивидуализиране на наказанието е взел предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство по-високата степен на обществена опасност на деянието, която е извел от механизма на извършването му, мъчителния начин, по който е настъпила смъртта на Л. И. /девет месеца след нанасяне на побоя/ и проявената безсърдечност и безмилостност към жертвите, които били изоставени на местопрестъплението в безпомощно и изключително тежко състояние.

Наред с това, първият съд отчел и неразумната продължителност на наказателния процес срещу подсъдимите, позовавайки се на чл.6 от ЕКПЧ, което се отразило при определяне размера на наказанието им. Именно поради това, съдът приел, че следва да приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК и да определи наказание под най-ниския предел – в случая е 15 години лишаване от свобода и определил наказание за всеки от подсъдимите в размер на 13 /тринадесет/ години лишаване от свобода.

Настоящата съдебна инстанция се съгласява, че неразумната продължителност на наказателното производство е смекчаващо вината обстоятелство, като такова е и чистото съдебно минало на всеки един от подсъдимите към момента на извършване на деянието, но тези обстоятелства, разгледани на фона на изключително високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, не са нито многобройни, нито изключителни, така че да мотивират този, според САС, снизходителен размер на наказанието „лишаване от свобода“ с приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Не се спори, че съгласно трайната съдебна практика, подсъдимите следва да бъдат бонифицирани при установена неразумна продължителност на наказателното производство, но това в никакъв случай не следва да бъде за сметка на останалите фактори, които са от основно значение при определяне на наказателната отговорност и залегнали при определяне на целите й.

Въззивната съдебна инстанция счита, че посочените две обстоятелства са силно надценени, като не е била отчетена в необходимата степен изключително високата степен на обществена опасност на престъплението по чл.116 от НК, при което двете жертви са били лишени от най-ценното благо – от живота си. При определяне на вида и размера на наказанието, съдът следва да обмисля много внимателно с каква санкция ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно генералната и специалната превенция. Най-напред следва да се въздейства на осъдения, така че да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, а след това, по този начин да се въздейства възпитателно предупредително и върху другите членове на обществото.

В този смисъл, не е било взето в достатъчна степен от решаващият съд, че механизмът на извършване на престъплението по чл.116 от НК го прави такова с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Тук от значение е не само интензитета на нанесените удари върху двете жертви и използваните средства за това, но и демонстрираната безмилостност от подсъдимите към беззащитните и невъоръжени И.и, които са се опитвали да избягат. Отиването на местопроизшествието от членовете на рода Ж.и, снабдени с оръжия /описани по-горе/, спирането на автомобила, така че да препречва пътя на пристигащите на работа членове на рода И.и. Към отегчаващите отговорността обстоятелства, следва да се добави и мъчителния начин, по който е настъпила смъртта на Л. И. девет месеца след извършване на деянието, през което време той е бил подложен на множество операции, претърпял е тежки усложнения на здравето, свързани със значителни болки и страдания, докато се е стигнало до летален изход.

Вярно е, че делото е било многократно отлагано и поради отсъствие на съдебни заседатели или на други членове от състава на съда, но е видно желанието на решаващия орган да организира съдебното производство, като за целта са били провеждани заседания и в почивни дни /след нарочно издадена за това заповед/. Многократно делото е било отлагано поради отсъствие на подсъдимите и техните защитници, но за целта съдът е назначил на един от тях резервен защитник, което настоящата инстанция приема за проявена добросъвестност при изпълнение на служебните задължения на първостепенния съд. Ето защо, при съобразяване на всички обстоятелства, които са от значение за определяне на наказателната отговорност на подсъдимите, следва внимателно и задълбочено да се прецени както специалната превенция, така и генералната и интересите на обществото.

По-високата обществена опасност на деянието води и до по-висока такава на подсъдимите, а това се извежда и от жестокото им отношение към двете безпомощни, невъоръжени и опитващи се да избягат жертви. След нанасянето на побоя на Л. и В. И.и, тримата подсъдими са ги изоставили в изключително тежко състояние в канавката. Не на последно място, подсъдимите не са имали сериозен мотив за нанасяне на такъв смъртоносен побой над двете жертви, с което са показали пълното незачитане и пренебрежение на най-висшата ценност – човешкия живот, както и на правовия ред, който я защитава.

Въз основа на изложените съображения, САС намери, че размера на наказанията и на тримата подсъдими следва да бъде определен при условията на чл.54 от НК, но при съобразяване с продължителността на наказателното производство, като бъде отменено приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

Вземайки предвид всички описани обстоятелства – отегчаващи и смекчаващи, имащи отношение към определянето на наказанието, както и наличието на съответен протест от прокуратурата и жалба срещу постановената присъда от частните обвинители, които искат налагане на доживотен затвор, САС намери, че следва съобразно нормата на чл.54 от НК да бъде опредЕ. санкцията и да бъде увеличен размера на наказанието на тримата подсъдими, определен от първия съд. Съобразявайки трите възможности в санкционната част на нормата и при отчитане най-напред на продължителността на наказателното производство, както и описаните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало за подсъдимите лица /към момента на извършване на деянието/, а за подс.С. А. и отношението му към потушаване на етнически конфликти в общността на града, въззивната съдебна инстанция счете, че именно наказание „лишаване от свобода“ в размер на 18 /осемнадесет/ години, а не максималния предвиден от двадесет години /както иска прокуратурата или доживотен затвор, както иска частното обвинение/, би могло реално да изпълни целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, въздействайки както върху подсъдимите, така и върху останалите членове на обществото. За да определи този размер на наказанието, а не максимално предвидения в закона срок от двадесет години, настоящият съдебен състав взе предвид именно продължителността на наказателното производство, причините за което бяха описани по-горе, но при съобразяване с тежестта и обществената опасност на деянието и обществената опасност на дейците и с постигането на целите на генералната превенция.

Така определеното наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно от подсъдимите В. А. Ж., В. М. Ж. и С. А., при първоначален „строг“ режим на осн.чл.57 ал.1 т.2 б.А от ЗИНЗС, както правилно е бил определено от първостепенният съд.

Правилно е постановено да бъде приспаднато от наложеното наказание за всеки от тримата подсъдими, времето, през което са търпели мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

По отношение на подс.В. М. Ж., първият съд е отчел, че той е извършил още две престъпления – по чл.144 ал.3 от НК, за което се предвижда санкция до шест години „лишаване от свобода“. Съдът отчел като изключително смекчаващо вината обстоятелство продължителността на наказателното производство. Като отегчаващо такова, съдът взел предвид, че двете деяния, подс.В. М.Ж. е извършил след като вече е бил осъждан за друго престъпление и то веднага след изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, което означава, че тази санкция не е успяла да изиграе своята роля за поправяне и превъзпитание на дееца, а освен това показва изключително пренебрежение към правовия ред. Въз основа на описаните обстоятелства, съдът приложил чл.55 ал.1 т.1 от НК, като заменил предвиденото в нормата наказание „лишаване от свобода“ до шест години, с наказание „пробация“ със следните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 вр.ал.3 т.1 и т.3 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от две години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа годишно за срок от три години.

Контролната съдебна инстанция, съобразявайки описаните обстоятелства, имащи значение при определяне на вида и размера на наказанието, счита, че така определеното за деянията по чл.144 ал.3 от НК наказание по отношение на подс.В. М.Ж. е справедливо отмерено, поради което не намира основания за корекцията му.

Правилно окръжният съд е установил, че по отношение на подс.В. М. Ж. са налице предпоставките за определяне на общо наказание по смисъла на чл.25 ал.1 вр.чл.2 ал.1 от НК за престъплението по чл.116 ал.1 от НК, по настоящето дело и това, за което е бил осъден със споразумение по нохд №1738/2014г. от СпНС, влязло в сила на 07.04.2015г., с което му било наложено наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода, тъй като двете деяния са били извършени преди за което и да е от тях да има влязла в сила присъда. Така, САС счете, че следва да измени постановената от СОС присъда и да наложи по-тежкото от двете наказания, а именно лишаване от свобода в размер на 18 /осемнадесет/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Следва да бъде приложен и чл.59 ал.1 от НК и от наложеното наказание на подс.В. М.Ж. да бъде приспаднато времето, през което е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, както и изтърпяното наказание „лишаване от свобода“, наложено по нохд №1738/2014г. на СпНС.

Въззивната съдебна инстанция констатира, че окръжният съд е приложил и чл.24 от НК за подс.В. М. Ж., като неправилно е увеличил определеното общо наказание с 2 /две/ години, съобразявайки тежестта на извършените престъпления, последователността на извършването им и постигането на целите на чл.36 от НК за поправянето и превъзпитанието му. Подсъдимият е извършил престъпленията по чл.144 от НК след като е изтърпял ефективно наказание „лишаване от свобода“, което очевидно не е изиграло своята превъзпитателна функция. След увеличението на наказанието по чл.116 ал.1 от НК на 18 /осемнадесет/ години по отношение на подс.В. М.Ж., и при приложение на чл.24 от НК /при което определеното общо наказание не може да надминава сбора от отделните наказания/, въззивният съд счита, че следва наказанието му да бъде увеличено с 1 /една/ година и определеното общо най- тежко наказание следва да е в размер на 19 /деветнадесет/ години лишаване от свобода, които да бъдат изтърпени при първоначален „строг“ режим.

Въззивният съд, като отчете на първо място дългия период от време, в който се води наказателното производство, счете, че с така определените наказания, в пълнота биха се постигнали целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

По реда на чл.306 от НПК, първостепенният съд следва да се произнесе относно приложението на чл.23 от НК и по отношение на подс.В. М.Ж. за извършените две престъпления по чл.144 ал.3 от НК, което е пропуснал да стори с присъдата си.

Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя изложените от първия съд доводи по отношение на предявените граждански искове в наказателното производство. Смъртта на Л. и В. И.и е в пряка и непосредствена последица от противоправното и виновно поведение на подсъдимите С. А., В. А. Ж. и В. М.Ж. и е основание да се ангажира и гражданската им отговорност, съобразно чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД за поправяне на причинените неимуществени вреди, в резултат на настъпилата смърт на пострадалите. Тъй като подлежащите на обезщетяване вреди са в резултат на виновното поведение на тримата подсъдими, то те следва да отговарят за това солидарно.

Гражданският ищец Н. Р. И. е била съпруга на Л. И. и майка на В. И., поради което на обезщетение подлежат преживените от нея мъка и страдание от причинената им смърт.

Гражданските ищци Б. Л. И., С. Л. И., Е. Л. И. и Ю. Л. И. са деца на жертвата Л. И., поради което е основателно искането им да бъдат обезщетени за немуществените вреди, изразяващи се в преживените от тях мъки и душевно страдание от причинената смърт на баща им.

Гражданският ищец Л. В. Л. /непълнолетна, д./ е дъщеря на жертвата В. Л. И., поради което на обезщетение подлежат преживените от нея мъки и страдания, причинени от смъртта на баща й.

Жертвата В. И. е бил в сравнително млада възраст – на 27 години, а баща му Л. И. – на 45 години, в разцвета на силите си, като и двамата са се грижили за семействата си.

Въз основа на описаните обстоятелства и съобразно житейските критерии за справедливост, и с уговорката, че причинената смърт не би могла да има равностойно парично измерение, решаващият съд е отсъдил за обезщетяване на неимуществени вреди на Н. И., за причинената смърт на съпруга и сина й сума в размер на 150 000 /сто и петдесет/ хиляди лева, която подсъдимите да заплатят солидарно.

За обезщетяване на всеки от гражданските ищци - Б. Л. И., С. Л. И., Е. Л. И. и Ю. Л. И., съдът отсъдил тримата подсъдими да заплатят солидарно сумата от по 100 000 /сто хиляди/ лева.

За обезщетяване на гражданския ищец Л. В. И., съдът постановил да й бъде заплатена сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева солидарно от тримата подсъдими.

На осн.чл.86 вр.чл.84 ал.3 от ЗЗД, първият съд осъдил подсъдимите да заплатят на гражданските ищци и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на деянието – 06.10.2014г. до окончателното плащане.

Контролната съдебна инстанция счита, че обезщетението за неимуществени вреди, определено на гражданските ищци за преживените от тях мъка и страдания, в резултат на причинената смърт на техните родственици е определено правилно и съобразно изискванията на закона и не са налице основания за корекцията му.

Правилно първостепенният съд се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото по смисъла на чл.53 ал.1 б.А от НК.

По отношение на направените по делото разноски, както и държавната такса върху размера на уважените граждански искове, по силата на чл.189 ал.3 от НПК и с оглед изхода на делото, съдът правилно е възложил в тежест на подсъдимите В. М. Ж., В. А. Ж. и С. М. А.. Не може да бъде споделен аргумента на защитата на подс.С. А., че първият съд не е изпълнил задължението си по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК за разкриване на обективната истина по делото, тъй като събраният доказателствен материал е бил много подробно и внимателно анализиран, при оценяване на всички специфики, съпровождащи възникналия конфликт между двете фамилии, както и възпроизвеждането на събитията от присъствалите свидетели. В тази връзка са били обсъдени и контролните факти, въз основа на които съдът е извел своите правни изводи. По този начин съдът не е допуснал нарушение на изискването на чл. 305, ал.3 от НПК, като коректно е посочил кои обстоятелства относно извършването на престъплението от подсъдимия се приемат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.

Първостепенният съд е анализирал много подробно събраните по делото доказателства, въз основа на които е изложил своите правни изводи. При формирането им, контролната съдебна инстанция не установи да е допуснато нарушение на правилата на материалния и процесуалния закон, или превратно тълкуване на доказателствата в насока тяхното подценяване или надценяване. Напротив, съдът е обсъдил доказателствата поотделно и в съвкупност, като е взел предвид и дадените от подсъдимите обяснения, които е обсъдил с особено внимание, оценявайки двойствената им природа. Съдът е дал аргументиран отговор на всяко от възраженията, направени от подсъдимите и техните защитници, както и на гражданските ищци и частни обвинители и техните повереници.

Въззивната съдебна инстанция не намери да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат отмяна на атакуваният съдебен акт, като той следва да бъде изменен само по отношение на размера на наложеното на подсъдимите наказание в подробно посочения по-горе смисъл.

Воден от гореизложеното и на осн.чл.334 ал.1 т.3 вр.чл.337 ал.2 т.1 от НПК, Софийски апелативен съд