Решение № 717 от 20.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1989/2023 г.

Производството по гр. д. № 10589/2017 г. по описа на СГС, 1-12 с-в, по което е постановено, обсъденото по – горе, влязло в сила решение, е образувано по предявени от пострадали физически лица главни искове срещу ищеца, в качеството му на застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач, и евентуални искове срещу Гаранционен фонд. В хода на това производство са релевирани и разгледани правоизключващите възражения на застрахователя, относно това кой следва да заплати обезщетение на пострадалите лица, които са наведени и в настоящото производство, като съдът е достигнал до извода, че към пострадалото лице отговаря застрахователят, а не Гаранционен фонд, тъй като е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка. С влизане в сила на това решение е установен както размерът на дълга ( деликтното притезание ) и неговите правопораждащи факти, така и кое е задълженото по паралелно съществуващото притезание ( наред с това срещу делинквента ) лице. Дали това е застрахователят, покриващ гражданската отговорност на водача или Гаранционен фонд, поради липса на застрахователно покритие. Решението по това дело, в частта с която са уважени преките искове на пострадалите лица срещу застрахователя, не се ползва със сила на пресъдено нещо срещу Гаранционен фонд, нито решението, в частта, с която са оставени без разглеждане евентуалните искове на увредените лица срещу Гаранционен фонд, обвързва застрахователя. Същевременно обаче застрахователят и Гаранционен фонд не са солидарно задължени към увредените лица и доколкото чл.499, ал.4 КЗ не представлява уредба на специално основание за предявяване на искове от увредения срещу застрахователя, в предмета на прекия иск винаги се съдържа установяване на спорния по настоящото дело факт, а именно кой е длъжник за заплащане на обезщетение за вредите, резултат от деликта. Разпоредбата на чл.499, ал.4 от КЗ урежда извънсъдебния спор между застрахователя и Гаранционния фонд, във връзка с претенция за изплащане на обезщетение и задължава застрахователя да плати на увредения, въпреки спора, като му предоставя право на специфична законова суброгация, в случай, че се установи длъжник на увредения да е Гаранционен фонд. В случай, че по предявен от увреденото лице иск се установи, че застрахователят е длъжник по претендираното обезщетение, с влизане в сила на решението се установява и липса на материалната предпоставка на законовата суброгация на застрахователя, уредена в чл.499, ал.4, изр. 2 КЗ. Към момента на изпълнението ( плащането на обезщетението ) е установено със задължителна сила, че кредиторът, в правата на който твърди да е встъпил застрахователят, няма вземане срещу Гаранционен фонд. Следователно това решение, относно този факт, има обвързващо спрямо него действие в материалноправно отношение с Гаранционен фонд и въпросът не може да се пререшава в отношенията с него. Предвид изложеното в настоящото производство следва да се зачете посоченото материално правно действие и да се приеме, че не са налице елементите от фактическия състав на законовата суброгация, от която ищецът извежда съдебно предявените си права, тъй като отговорността да заплати застрахователното обезщетение е негова и със заплащане на обезщетението по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е заплатил свое, а не чуждо задължение. Решението по т. д. № 855/2022 г. на ВКС, на което се позовава ищецът, е постановено по спор между различни страни, макар и предявените права да са с източник едно и също ПТП, поради което приетото в него по спорния въпрос няма отношение към настоящия спор, доколкото и с постановеното между страните в настоящия спор решение на ВКС спорният въпрос е решен различно. В случай, че не бъде споделена тезата за действието на влязлото в сила решение по гр. д. № 10589/2017 г. по описа на СГС, 1-12 с-в, за пълнота на изложението, следва да се изложат мотиви и относно твърдението на ищеца за липса на застрахователно покритие, поради неправомерно ползване на временните регистрационни табели. По делото е безспорно, а и се установява от представената Справка от Информационния център към Гаранционен фонд, че по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с „М.-Й.” ЕООД, обективиран в застрахователна полица № BG/22/116002600835, с период на действие от 07.10.2016 г. – 05.10.2017 г., ищецът се е задължил да покрива отговорността на водачите на МПС с временен рег. № •••••••, както и че процесното ПТП е настъпило в резултат от управление на МПС, на което е поставен посочения временен номер. Съгласно чл.483, ал. 5 КЗ търговците по смисъла на Търговския закон, извършващи внос и продажба на моторни превозни средства, които получават временни табели с регистрационен номер, са длъжни да сключат задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за тези временни табели. Застраховката се сключва само по регистрационния номер на временните табели, за срока на валидност на временните табели, но не повече от една година. Следователно, обект на застрахователното покритие за причинените имуществени или неимуществени вреди на трети лица, е отговорността на водач на МПС, който е управлявал автомобил с поставените табели, обект на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От посочената уредба на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, относно отговорността на водачите, управляващи автомобили, внесени в Република България и предназначени за продажба на трети лица – преди да бъдат регистрирани по надлежния ред в Република България и по агр. от засилената социална функция на този договор, следва, че за възникване на гаранционно – обезпечителната отговорност на застрахователното дружество е ирелевантно обстоятелството дали автомобилът, който е бил управляван от делинквента при настъпване на процесното застрахователно събитие, е бил собственост на дружеството сключило договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. От значение е безспорният факт, че ПТП-то е настъпило по вина на водач, управлявал автомобила с временни регистрационни номера, които са обект на уговореното застрахователно покритие. По аргумент от чл. 493, ал. 2, т. 1, б. „а” КЗ и ал.3 следва че застрахователят не покрива отговорността за неимуществените и имуществените вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт единствено в хипотеза, когато водачът е придобил владението върху него чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс. Именно това е и единствената хипотеза, при която съгласно чл. 557, ал.1, т.2, б. “г“ от КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България или на територията на друга държава членка и владението върху което е било отнето чрез кражба, грабеж или друго престъпление. Останалите хипотези касаят случаи, при които вредите са причинени от неустановено МПС или такова, за което въобще не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По делото от ищеца изобщо не се твърдят обстоятелства от кръга на посочените, установяването на които да е годно да изключи отговорността на застрахователя, а именно че владението на тези регистрационни номера е придобито от делинквента неправомерно - чрез „кражба или грабеж”. От неоспорения от страните писмен отговор на „М.-Й.” ЕООД, страна по застрахователния договор, се установява, че временните регистрационни номера не са били отнети от неговото владение, а са били предоставени доброволно на делинквента Б. А. на 25.11.2016 г. „за еднократно придвижване на автомобила „Форд Мондео“ до работна площадка по седалище на дружеството с цел евентуално закупуване на същия”. Въпросът дали тези временни табели са били използвани за целта, за която са предоставени по чл.30 от Наредба на министъра на на вътрешните работи № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на регистрираните пътни превозни средства, а именно с цел тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз и т. н. е ирелевантен за отговорността на застрахователя. Този подзаконов нормативен акт има за цел да определи условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, поради което и нарушението на този ред има последици, които се отразяват именно на посочените обществени отношения. Конкретно, ползването на временните табели, за цели, различни от тези за които са предоставени, има за последица отнемане на табелите ( налагане на принудителна административна мярка ) и уведомяване на отдел "Пътна полиция" при ГДНП за налагане на административно наказание ( арг. от чл.30, ал.19 от Наредбата ). Посочената уредба на режима за издаване на временни регистрационни табели и неизпълнение на административното задължение за спазване на реда за ползване им за целите, за които тези табели са предоставени, няма отношение към отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, още по – малко може да обоснове извод за отпадане на тази отговорност. Обсъденият подзаконов нормативен акт, както беше посочено, урежда напълно различни обществени отношения от отговорността на застрахователя, поради което и от неизпълнение на уредените в него административни задължения, не би могло да се направи какъвто и да е извод, свързан с обема на тази отговорност. Противното, най – малко би довело до изключване на отговорност на застрахователя на основание, което не е предвидено в закон, а в подзаконов нормативен акт, който му противоречи. Предвид изложеното и доколкото не се твърди и установява временните табели да са били отнети противозаконно от владението на лицето, на което са издадени, ползването им, извън целите за които са издадени и неспазването на предвидения за това ред, доколкото не покрива уредена в закона хипотеза за изключване на отговорността на застрахователя, е ирелевантно за извода за обхвата на тази отговорност. Следователно, ищецът като застраховател е надлежно пасивно материално легитимиран по отношение застрахователните претенции на пострадалите лица от непозволеното увреждане, извършено от водача на МПС, което се е движело с временните регистрационни номера, обект на задължително застраховане по договор за „Гражданска отговорност” на автомобилистите и с изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалите лица е изпълнило свое, а не чуждо задължение, поради което и не е налице фактическият състав на специфичната законова суброгация, уредена с разпоредбата на чл.499, ал.4 от КЗ. С оглед изложеното предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Относно разноските в производството: При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за производството в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. При тези мотиви Софийски градски съд