Решение № 4999 от 16.5.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2504/2023 г.

Производството е по реда чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на “Н.Б.“ ООД, представлявано от управителя А. Н. Я., против Ревизионен акт (РА) № Р-03000322006412-091-001/23.06.2023 год., поправен с РА за поправка № П-03000323171132-003-001/13.09.2023 г., издадени от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи (ТД на НАП) [населено място], в частта му която е потвърдена с Решение (Р) № 190/19.10.2023 год. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централното управление на Националната агенция за приходи ( ”ОДОП” при „ЦУ” на НАП” ), с която за дружеството-жалбоподател са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2016 г. в размер на главницата от 903, 76 лв. и размер на лихвата от 577, 37 лв., за данъчен период 2017 г. главница в размер на 7 935, 01 лв. и лихва в размер на 4 260, 29 лв., за данъчен период 2018 г. главница в размер на 968, 14 лв. и лихва в размер на 380, 75 лв. С жалбата са наведени доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания РА в оспорените му части с аргумент за неправилно извършено увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат, както и за допуснато съществено процесуално нарушение, поради необсъждане на възраженията срещу ревизионния доклад (РД ). Иска се отмяна на РА в обжалваните негови части. В съдебно заседание и чрез представената писмена защита с.д. 5552/16.04.2024 г. жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Я., като с представен списък се претендира присъждане на разноски в общ размер на 1 855 лв. Ответникът - директора на дирекция „ОДОП“- Варна, чрез упълномощения юрисконсулт М. в съдебно заседание и с представената от същата писмена защита с.д. 5637/17.04.2024 г., изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 752, 27 лв. І. По допустимостта на жалбата: Процесният ревизионен акт и ревизионния акт за неговата поправка са били обжалвани по административен ред единствено в горепосочените негови части, в които той е потвърден с цитираното решение № 190/19.10.2023 г. на директора на дирекция “ОДОП”- Варна. Решение №190/19.10.2023 г. е било съобщено на “Н.Б.” ООД на 23.10.2003 г., а жалбата срещу потвърдената част на РА е подадена до АС-Варна на 6.11.2023 г., т.е. при спазване на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за обжалване, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. ІІ. По процесуалната законосъобразност, формата и валидността на РА: Ревизията на “Н.Б.“ ООД [населено място] обхваща задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., като същата е възложена с издадената от М. Ц. М. на длъжност „Началник на сектор“ заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000322006412-020-001/14.11.2022 г., която е връчена на ревизираното лице ( РЛ ) на 16.11.2022 год. Началник сектора М. е оправомощен да издава ЗВР с издадената от директора на ТД на НАП -Варна заповед № Д-47/14.01.2022 год. Извършването на ревизията е възложено на главния инспектор по приходите И. С. В.-И. /ръководител на ревизията/ и главния инспектор по приходите М. Г. Т., за което е определен 3-месечен срок, считано от датата на връчване на ЗВР. Срокът е продължен до 13.04.2023 г. с издадената от М.заповед за изменение на ЗВР № Р-03000322006412-020-002/ 14.02.2023 г., която е връчена на РЛ на 17.02.2023 год. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-03000322006412-092-001/27.04.2023 г. от органите по приходите И. В.-И. и М. Т.. След връчване на уведомлението за РД и уважаване искането на РЛ, срокът за вързражения срещу РД е продължен до 16.06.2023 год. Считано от тази дата, в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден от началник сектора М. М. и ръководителя на ревизията И. В.-И. РА № Р-03000322006412-091-001/23.06.2023 г., с който възражението срещу РД е прието за неоснователно с мотиви: РЛ не изразява конкретни доводи в защита на тезата си, както и не представя допълнителни доказателства в тази насока; по отношение непризнатите разходи за амортизации на закупени активи не представя документи доказващи, че активите са свързани с дейността на дружеството; не е посочено къде се намират съответните активи, като при извършеното в хода на ревизията посещение на офис на дружеството, същите не са налични. С така издаденият РА са установени задължения на РЛ за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2016 г. в размер на главницата от 14 038, 85 лв. и лихва в размер на 8 968, 73 лв., за данъчен период 2017 г. в размер на главницата от 19 126, 71 лв. и лихва в размер на 10 269, 09 лв. и за данъчен период 2018 г. в размер на главницата от 20 556, 04 лв. и лихва в размер на 8 957, 89 лв. Поради допусната техническа грешка е издаден РА за поправка № П-03000323171132-003-001/13.09.2023 г., с който задължението за 2018 г. е коригирано за главницата в размер на 20 661, 04 лв. и за лихвата в размер на 9 003, 64 лв. Видно е, че съответните законови срокове са спазени, както и че е осигурено правото на участие в производството на РЛ, в която връзка съдът намира доводите на дружеството-жалбоподател за допуснато от приходните органи съществено процесуално нарушение за неоснователни – установява се от съдържанието на РА наличието на произнасяне по възражението срещу РД. Ревизионния акт съдържа регламентираното с разпоредбата на чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание, а представляващия неразделна част от него ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117, ал.2 от ДОПК, с оглед на което съдът намира за спазена установената от закона форма. Съобразно съдържанието на т.3 от заповед № Д-47/14.01.2022 г. /л.7 от преписката/ на директора на ТД на НАП-Варна и това на горецитираните заповед за възлагане на ревизия и заповедта за нейното изменение, то установява се, че РА е издаден от органи по приходите по чл.119, ал.2 от ДОПК, по отношение на които е налице необходимата материална компетентност, поради което оспореният РА представлява валиден административен акт. ІІІ. По материалната законосъобразност на РА. ІІІ.1 Данъчен период 2016 год. С подадената за 2016 г. годишна данъчна декларация РЛ декларира счетоводен финансов резултат в размер на 205 831, 65 лв. С процесния РА са установени увеличения на финансовия резултат общо в размер на 147 933, 51 лв. и същото декларирано от РЛ намаление на финансовия резултат в размер на 7 526, 78 лв. С подадената по адм. ред и до съда жалба се оспорват следните приети от приходните органи увеличения на счетоводния финансов резултат: -на основание чл.26, т.2 вр. с чл.10, ал.1 и 2 вр. с чл.23, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗКПО със сума в размер на 2 114, 53 лв., приета като отчетен разход за гориво за леки автомобили, който не е документално обоснован. -на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, със сума в размер на 1100 лв., представляваща непризнат разход за външна услуга наем на гараж, за който е прието, че не е свързан с дейността на дружеството. -на основание чл.26, т.1 от ЗКПО със сумата от 2 520 лв. по издадена от „Т.Д.“ ЕООД фактура № 337/31.10.2016 г., за който разход е прието, че не е свързан с икономическата дейност на дружеството. -на основание чл.26, т.1 от ЗКПО със сума в размер на 3 965, 03 лв., представляваща непризнат осчетоводен разход за амортизации, за който е прието, че заведените във връзка с него активи не се използват за дейността на дружеството. Общата сума на оспорените за 2016 г. увеличения на декларирания счетоводен финансов резултат е в размер на 9 699, 56 лв., като при липсата на спор относно останалите посочени в таблицата на стр.19-20 от РА установявания на приходните органи, то съответстващото на тях задължение за корпоративен данък е в размер на главницата от 969, 96 лв., а не 903, 76 лв., както е прието с решение № 190/19.10.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“- Варна. В случая обаче, с приложената на л.52 от делото молба на дружеството, изрично се уточнява, че съдебното обжалване е за размер на главницата от 903, 76 лв. и размер на лихвата от 577, 37 лв., поради което в съответствие с диспозитивното начало в адм. процес, с постановеното на 27.02.2024 г. определение за изменение на доклада по делото, съдът приема за разглеждане жалбата на „Н.Б.“ ООД в изрично уточнените и съответстващи на приетите с решение № 190/19.10.2023 г. размери на главницата от 903, 76 лв. и лихвата от 577, 37 лв. -По отношение на непризнатия разход за гориво: Приетите с РА факти са за установено в хода на ревизионното производство осчетоводяване по сметка 601 „разходи за материали“, аналитична сметка 601/3 на разход за гориво в размер на 2 114, 53 лв., за който в отговор на отправено от приходните органи искане са дадени от РЛ писмени обяснения, че същият е в резултат на използвани от дружеството автомобили „Ситроен С2“ с рег. № [рег. номер] и „Хонда FR-V“ с рег. № [рег. номер] с цел посещения на офиси на клиенти и разнос на застрахователни полиции и фактури за плащане на застрахователни услуги. В резултат на отправеното от приходните органи искане, от страна на РЛ са представени единствено месечни пътни листи, при което и поради липсата на дневни пътни листи с информация за маршрута и основанието за пътуването и за изписване на изразходваното гориво, липсата на пътна и сервизна книжка за двете МПС, липсата на заповеди на управителя, вътрешни правила, длъжностни характеристики относно уреждането на начина на управление на автомобилите и материалната отговорност за зареждане на горивото, липсата на Таблица за установяване нормения разход на гориво по Наредба № 3 от 25.09.1989 г., с РА е прието, че разхода не е документално обоснован по аргумент за противното от разпоредбите на чл.10, ал.1 и 2 от ЗКПО, съответно не е признат за данъчни цели съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО и на основание чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО с него е увеличен счетоводния финансов резултат за 2016 год. Изложените в жалбата оспорващи доводи са за: неотчитане от страна на приходните органи на обстоятелствата, че автомобилите били използвани за дейността на дружеството свързана с посещения на офиси на клиенти; неправилно било прието от приходните органи, че представените от РЛ месечни пътни листи нямали достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК; ревизиращия екип не бил изискал документите въз основа на чиято липса е направил извод за необоснованост на разхода. В подкрепа на тези си доводи, жалбоподателят както и в хода на адм. производство, не представя в съдебното производство упоменатите в РА липсващи документи, които биха имали характера на писмени доказателства, а единствено с цел да установи, че въпросните автомобили са ползвани за икономическата дейност на дружеството се позовава на гласни доказателствени средства – показанията на допуснатите по негово искане свидетели Д. Е. Я. и Ц. Р. Б.. При преценката на така събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че няма основание за да не приеме за достоверни показанията на свидетелите Я. и Б. – въз основа на тях и противно на приетото с РА, установява се, че през данъчен период 2016 г. въпросните два автомобила са ползвани от РЛ за извършваната от него икономическа дейност – разнос на застрахователни полици и фактури до офиси на клиенти. Тази констатация обаче с нищо не променя правилността на направения с РА извод за необоснованост на разхода за гориво. Абсолютно несъстоятелни са изложените от дружеството- жалбоподател доводи за допусната непълнота на доказателствата – с разпореждането за насрочване на делото /л.25/, изрично на същият е указана от съда съществуващата за него доказателствена тежест за установяване на изложените в жалбата му факти, но въпреки това необходимите за обосноваността на осчетоводения разход писмени доказателства не са представени от него в хода на съдебния процес. Независимо от липсата или наличието на достоверна дата на представените месечни пътни листи, които съдържат обобщена информация и по характера си представляват вторични документи, то отсъствието на останалите изрично посочени в РА документи – дневен пътен лист с обозначение на маршрута, заповеди и вътрешни правила за ползване на автомобилите, такива за заприхождаване и изписване на горивото, несъмнено сочи на липсата на първични счетоводни документи, поради което правилен е извода на приходните органи за необоснованост на разхода по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗКПО. Така констатираната необоснованост има за последица обективната невъзможност за определяне на точния размер на разхода за гориво използван за икономическата дейност на РЛ, поради което при правилно приложение на нормите на чл.26, т.2 от ЗКПО същият не е признат за данъчни цели, съответно правилно на основание чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО декларирания за 2016 г. счетоводен финансов резултат е увеличен със сумата от 2 114, 53 лв. По тези съображения, жалбата в тази част съдът намира за неоснователна. -По отношение на непризнатия разход за наем на гараж: Приетите с РА факти са за наличието на сключен с представляващия „ Н.Б.“ ООД - А. Я. договор за наем на гараж с площ от 14 кв.м., находящ се на адрес [населено място], [улица], за ползването на който е осчетоводен по сметка 602/4 платен по банка наем в размер на 1100 лв. Разхода не е признат на основание чл.26, ал.1 от ЗКПО, тъй като е прието, че той не е свързан с извършваната застрахователна дейност на РЛ. В жалбата са изложени доводи, че управлението на горепосочените автомобили е във връзка с извършваната от РЛ застрахователна дейност, поради което и направените разходи за външни услуги за наем на гараж са във връзка с икономическата дейност на дружеството и поради това следва да бъдат признати като счетоводни разходи. За разлика от непризнатия разход за гориво, при разхода за наем на гараж не стои въпроса за обосноваността на неговият размер – според изложеното в РА, прието е извършено по банков път плащане, т.е. налице е установяване размера на разхода с първичен счетоводен документ. В мотивите на РА не е изрично посочено защо е прието, че разхода не е свързан с извършваната от РЛ застрахователна дейност, като логично е да се приеме, че аргументите са същите като тези при разхода за гориво. Имайки предвид посочената разлика, така приетите с оспореният РА фактически констатации и правни изводи, съдът намира за необосновани - от факта за неустановеност на конкретният разход за гориво, не следва безусловно, че извън него автомобилите не са ползвани за дейността на дружеството. С оглед последното, съдът намира, че въз основа на горепосочените гласни доказателства е установено ползването през 2016 г. на автомобилите за извършваната от РЛ застрахователна дейност, а след като това е така, то и свързаният с плащането на наем за ползването на гараж за тези автомобили разход, се явява макар и непряко свързан с извършваната от РЛ икономическа дейност. Съобразно тези обстоятелства, нормата на чл.26, т.1 от ЗКПО е приложена с РА без да е налице съответстващото на нея фактическо основание, поради което при неправилно приложение на материалния закон декларирания счетоводен финансов резултат е увеличен със сумата от 1100 лв. По тези съображения, съдът намира жалбата за основателна в тази нейна част. -По отношение на непризнатия разход в размер на 2520 лв.: Приетите с РА факти са за осчетоводен по сметка 601 разход по издадена от „Т.Д.“ ЕООД фактура № 337/31.10.2016 г. за доставка на мебели на стойност 2520 лв., както и че в САП от 17.02.2015 г. има заведени активи – офис обзавеждане на стойност 1356 лв. и мебели на стойност 680 лв. по издадена от същият доставчик фактура № 335/14.10.2016 г. Разхода не е признат на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, тъй като при посещение на ревизиращия екип в офис на жалбоподателя обективирано в Протокол № 1657855/30.03.2023 г. не е установено наличието на мебелните модули, предмет на посочената фактура. С аргументи за наличие на въпросните мебели и за опровергаване съдържанието на цитираният протокол, жалбоподателят се позовава на същите гласни доказателствени средства. При преценката за достоверност в показанията на разпитаните свидетели Я. и Б., съдът намира, че същите не са точни и убедителни, поради това, че и двете заявяват, че не са присъствали на извършената проверка, когато е съставен горепосоченият протокол, както и поради това, че те макар и да дават показания за наличието на въпросните мебели, очевидно е, че не са в състояние да направят разграничение между мебелите по процесната фактура № 337/31.10.2016 г. и тези по фактура № 335/14.10.2016 г., разхода по която е признат. Съвкупната преценка на посочените от жалбоподателя гласни доказателства със събраните писмени такива – приложеният на л. 161 от преписката протокол № 23/31.10.2016 г., в който не е посочено, че е издаден към фактура № 337/31.10.2016 г., но има същата посочена в нея стойност с ДДС в размер на 2520 лв., не спомага за целеното от жалбоподателя опровергаване съдържанието на съставеният от приходните органи протокол от 30.03.2023 год. – такъв извод е невъзможен доколкото протокол № 23/31.10.2016 г. не съдържа индивидуализация по вид на посочените в него мебелни модули, което обстоятелство поставя под съмнение реалността на доставката по фактура № 337. Обстоятелствата относно реалността на тази доставка, респективно относно наличието на предмета на доставката в посоченото от РЛ място е в доказателствена тежест на жалбоподателя по делото, но други доказателства освен посочените гласни такива, той не представя. Съобразно тези обстоятелства и като се има предвид, че управителят на ревизираното дружество А. Я. е присъствал лично при съставянето на приложеният на л. 185 от преписката протокол № 1657855/30.03.2023 г., то достоверността на съставената към протокола и приложена на л.186-187 от преписката справка за наличност, остава неопровергана – чрез неразколебаната и регламентирана в чл.50, ал.1 от ДОПК доказателствена сила на този протокол е установено наличието единствено на заведените в САП от 17.02.2015 г. активи, съответно установено е отсъствието на мебелите по по-късно издадената фактура № 337/31.10.2016 год. Наличието на въпросните мебели представлява положителен и благоприятен за жалбоподателя юридически факт, за установяването на който доказателствената тежест се носи от самият него в условията на пълно и главно доказване, с която по изложените съображения той не се е справил. Така приетите с РА факти за липса на мебелите, за които е отчетен разход по фактура № 337/31.10.2016 г. в размер на 2520 лв. са правилно установени, но неправилно разхода е квалифициран по чл.26, т.1 от ЗКПО като несвързан с дейността на дружеството. Установената липса на предмета на процесната фактура сочи на липсата на реалност на доставката по нея, поради което правилната квалификация е тази по чл.26, т.2 от ЗКПО – разхода не е документално обоснован. Доколкото обвързващи за съда са посочените в адм. акт факти, а не дадената от адм. орган тяхна правна квалификация, то крайният правен извод на органите по приходите за увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат със сумата от 2520 лв. е материално законосъобразен – разхода по чл.26, т.2 от ЗКПО също не се признава за данъчни цели, както и този по чл.26, т.1 от ЗКПО, поради което и с него счетоводния финансов резултат подлежи на увеличаване съгласно чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО. По тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна в тази нейна част. -По отношение на непризнатите разходи за амортизации в размер на 3 965, 03 лв.: В таблицата на стр.10-12 от РА са посочени в колона 5 начислените от РЛ през 2016 г. разходи за амортизации на активи описани по вид в колона 1. Общата стойност на разхода в размер на 3 965, 03 лв. не е призната на основание чл.26, т.1 от ЗКПО - прието е, че описаните и заведени в САП активи не са свързани с дейността на РЛ. В жалбата е посочено, че начислените разходи за амортизации касаят 2 телевизора, фитнес оборудване, ъглов комплект, гарнитура, хладилник, диван, сокоизтисквачка, готварска печка, GPS навигация и маса. Изложени са доводи, че фитнес уредите били използвани като социална придобивка с цел запазване здравето на служителите и стимулирането им към здравословен начин на живот, поради което неправилно било прието с РА, че те не били свързани с дейността на дружеството. За електроуредите и другите домакински уреди са изложени доводи, че същите имали за цел да осигурят възможност за самостоятелно хранене на служителите, поради което също били свързани с дейността на дружеството. Доказателства в подкрепа на изложените от жалбоподателя доводи не са представени нито в административното, нито в съдебното производства. Фактите относно целта на ползване на процесните активи представляват положителни и благоприятни за РЛ юридически факти, поради което доказателствената тежест за тяхното установяване е за жалбоподателя по делото. Както вече бе посочено, тази доказателствена тежест е указана още с разпореждането за насрочване на делото, но доказателства за ползване на процесните активи за социални цели не са представени в хода на процеса. С оглед последното и като се има предвид характера на активите, който е домакински такъв, т.е. не се касае за офис обзавеждане, то последицата от несправянето на жалбоподателя с така посочената и съществуваща за него доказателствена тежест е тази за липсата на установена връзка на процесните активи с присъщата за дружеството застрахователна дейност. При така установените факти, правилен е извода на приходните органи, че начислените за тези активи разходи за амортизации не следва да бъдат признати за данъчни цели на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, съответно при правилно приложение на материалния закон счетоводния финансов резултат е увеличен на основание чл.23, ал.2, т.2 от ЗКПО със сумата от 3 965, 03 лв. По тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна в тази нейна част. С оглед гореизложеното по отношение основателните и неоснователните части на жалбата относно данъчен период 2016 г., то показаното в таблицата на стр.19 от РА увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат в размер на 147 933, 51 лв. следва да се коригира единствено със сумата от 1 100 лв., т.е. съответстващото на правилното приложение на материалния закон увеличение е в размер на 146 833, 51 лв. Така, като се има предвид, че всички останали посочени в таблицата данни остават същите, то оспореното задължение за КД по ЗКПО в размер на главницата от 903, 76 лв. е материално незаконосъобразно за размера от 110, 01 лв., съответно е материално законосъобразно за останалата част в размер на 793, 75 лв. Законосъобразната лихва дължима спрямо главницата от 793, 75 лв. е в размер на 507, 06 лв., а незаконосъобразно определената с РА лихва е в размер на 70, 31 лв. В този смисъл и като се има предвид, че процесният РА не е обжалван и съответно е влязъл в сила за главница в размер на 13 135, 09 лв. и лихва в размер на 8 391, 36 лв., то спрямо оспорената негова част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна за главницата в размера над сумата от 110, 01 лв. до сумата от 903, 76 лв. и за лихвата в размера над сумата от 70, 31 лв. до сумата от 577, 37 лв., съответно РА следва да бъде отменен като материално незаконосъобразен за главница в размер на 110, 01 лв., включително и за лихва в размер на 70, 31 лв., включително. ІІІ.2 Данъчен период 2017 год. С подадената за 2017 г. годишна данъчна декларация РЛ декларира счетоводен финансов резултат в размер на 180 791, 14 лв. С процесния РА е установено увеличение на финансовия резултат общо в размер на 224 985, 40 лв. и намаление на финансовия резултат в размер на 33 617, 17 лв. -на основание чл.26, т.2 във вр. с чл.10, ал.1 и 2 вр. с чл.23, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗКПО със сума в размер на 2 392, 25 лв., приета като отчетен разход за гориво за леки автомобили, който не е документално обоснован. -на основание чл.26, т.1 от ЗКПО със сума в размер на 465, 33 лв., за която е прието, че представлява разход, който не е свързан с дейността на дружеството. -на основание чл.54, ал.1 вр. с чл.26, т.1 от ЗКПО със сума в размер на 700 лв., за която е прието, че представлява разход за амортизация на автомобил „Хонда“, който актив не е свързан с дейността на дружеството. -на основание чл.26, т.1 от ЗКПО със сума в размер на 1100 лв., за която е прието, че представлява разход за външна услуга за наем на гараж, която не е свързана с дейността на дружеството. -на основание чл.77, ал.1 във вр. с чл.34, ал.1 от ЗКПО със сумата от 71 107, 64 лв., представляваща непризнат разход за отписване на вземания като несъбираеми. -на основание чл.26, т.1 от ЗКПО със сума в размер на 4 629, 44 лв., представляваща непризнат разход за амортизации. Общата сума на оспорените за 2017 г. увеличения на декларирания счетоводен финансов резултат е в размер на 80 394, 66 лв., като при липсата на спор относно останалите посочени в таблицата на стр.38-40 от РА установявания на приходните органи, то съответстващото на тях задължение за КД е в размер на главницата от 8 039, 46 лв., а не 7 935, 01 лв. както е посочено в решение № 190/19.10.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна. По същите изложени в предходната точка съображения относно приложената на л.52 от делото молба, съдът приема за разглеждане жалбата в изрично уточнените и съответстващи на решението размер на главницата от 7 935, 01 лв. и размер на лихвата от 4 260, 29 лв. -По отношение на непризнатия разход за гориво: Освен сходните в сравнение с данъчен период 2016 г. факти относно ползването на горепосочените два автомобила, установено е за 2017 г. декларирано от РЛ ползване на автомобилите и в почивни дни – събота, неделя и официални празници при пътувания до Сливен, Велико Търново, Силистра, Шумен, Сопот и Свиленград, като от общо пропътуваните 8 946 км., в почивни дни са пропътувани 3 974 км. Същите са и събраните доказателства, правните изводи на приходните органи и направените с жалбата възражения. По същите изложени за данъчен период 2016 г. съображения, съдът намира за законосъобразно извършените с РА непризнаване на разхода в размер на 2 392, 25 лв. и увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат със същата сума. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за необоснованост на разхода е обективната невъзможност за разграничаване на разходите за гориво направени в работни дни от тези направени в почивни дни и официални празници, за които няма доказателства да са свързани с дейността на дружеството, т.е. очевидно последните са сторени за частни пътувания. По тези съображения, съдът намира жалбата в тази част за неоснователна. -По отношение на непризнатите разходи в размер на 465, 33 лв., 700 лв. и 1100 лв.: Приетите с РА факти са за осчетоводен по сметка 609 „Други разходи“ разход за данък върху ППС за лек автомобил „Хонда“ в размер на 368, 33 лв. и винетка в размер на 97 лв. / общо в размер на 465, 33 лв./, за отчетен по сметка 603 „Разходи за амортизации“ разход за амортизации на леки автомобили в размер на 700 лв. и за осчетоводен по сметка 602/ „Разходи за наем“ разход за външна услуга наем на гараж в размер на 1100 лв. Всички тези разходи не са признати на основание чл.26, т.1 от ЗКПО - прието е, че тяхното извършване не е свързано с дейността на дружеството, т.е. тук осчетоводяването на разходите в посочените размери не е прието за необосновано. По същите съображения изложени за данъчен период 2016 г. относно разхода за наем на гараж, съдът приема, че в работни дни автомобилите са ползвани за икономическата дейност на РЛ, поради което по отношение на тези три разхода не е налице основанието по чл.26, т.1 от ЗКПО за непризнаването им. С оглед последното, извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат с общата сума в размер на 2 265, 33 лв. е материално незаконосъобразно, съответно в тази част жалбата е основателна. -По отношение непризнатия разход за отписване на вземания в размер на 71 107, 64 лв. като несъбираеми: Прието е с РА наличието на отчетен по сметка 609 „Други разходи“ разход в размер на 71 107, 64 лв. от отписване като несъбираемо на вземане на „Н.Б.“ ООД към „Б.Е.“ ЕООД по договор за паричен заем от 1.04.2009 г. Направена е още констатация за свързаност на двете дружества, както и извод за липсата на ангажирани от страна на РЛ доказателства за предприемане на действия по събиране на вземанията преди квалифицирането им като несъбираеми – не е извършена инвентаризация на активите и пасивите преди съставяне на годишния счетоводен отчет на предприятието, в т.ч. и на вземанията и задълженията. На основание последното е прието с РА, че вземанията неправилно са отписани и осчетоводени като разход, съответно на основание чл.77, ал.1 във вр. с чл.34, ал.1 от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат със сумата на отписаните вземания. С жалбата РЛ се позовава на съществуващи според него и опровергаващи изводите на приходните органи доказателства сочещи на обективна невъзможност за събиране на вземането, които били представени с подадената по адм. ред жалба, а именно: анекс от 1.05.2011 г. към договор за паричен заем от 1.04.2009 г., с който срокът за връщане на заемната сума се променял на 7 месеца; споразумение за прихващане от 2.11.2011 г., според което „Б.Е.“ ООД остава да дължи „Н.Б.“ ООД сума в размер на 50 259, 14 лв.; отправени покани за доброволно изпълнение през м.12.2011 г., м. юни 2012 г., м.12.2012 г., м. март 2013 г. и м. юли 2013 г.; изготвен от адвокат правен анализ за несъбираемост на вземането. Оспорва се още констатацията на приходните органи за свързаност на двете дружества страни по договора за заем, както и направените от тях изводи за декларирани от „Б.Е.“ ООД налични парични средства в подадените годишни финансови отчети към 31.12.2009 г., 31.12.2010 г., 31.12.2011 г. и 31.12.2012 г., като с цел опровергаване на последните, в проведеното на 9.04.2024 г. съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на получена въз основа на издадено му съдебно удостоверение справка на общите задължения на „Б. Е.“ ООД към 21.03.2024 год. Отрича се правилността на изводите за липсата на достоверна дата на поканите за доброволно изпълнение и споразумението за прихващане с аргумента, че факта за здравно осигуряване в друга държава на подписалото ги лице Д. П. не обосновавал автоматично извод, че същият се е намирал извън пределите на Република България, предвид факта, че било възможно дори дистанционно упражняване на конкретна дейност. Съдът намира жалбата в тази част за неоснователна, съответно че материално законосъобразно е извършено с РА увеличение на счетоводния финансов резултат със сумата от 71 107, 64 лв. Нито едно от представените от РЛ доказателства и нито един от наведените от него фактически и правни доводи не са в състояние да опровергаят този правен извод. Всички представени от жалбоподателя писмени доказателства сочат само и единствено на възникнало облигационно правоотношение по договор за заем с последващи негови изменения, но не и на реално изпълнение на същото. По своята правна природа договора за паричен заем е реален такъв, а от страна на жалбоподателя няма представено в административното и в съдебното производства нито едно доказателство за реалното движение на парични средства от заемодателя към заемополучателя – няма данни кога, къде и по какъв начин са предадени паричните средства. В ревизионното производство е било отправено от приходните органи и получено от РЛ искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-03000322006412-040-002/16.02.2023 г. и въпреки направената с РА констатация за липсата на доказателства за наличието на реално предаване и получаване на договорените парични средства и дадените с разпореждането за насрочване на съдебното дело указания по съществуващата за жалбоподателя доказателствена тежест, такива доказателства той не представя и в хода на съдебния процес. Съобразно тези обстоятелства, приложението на правилата на доказателствената тежест налага извода за несъществуването на реално изпълнение на сключения договор за паричен заем, т.е. няма реалност на доставката на парични средства. С оглед последното, всички представени от жалбоподателя доказателства се оказват ирелевантни по отношение на основния спорен факт и в тази връзка те са ненуждаещи се от обсъждане, тъй като при обективно несъществуващо в полза на РЛ вземане, отписването му като несъбираемо се явява незаконосъобразно, съответно осчетоводяването на такъв разход противоречи на разпоредбите на чл.34, ал.1 от ЗКПО - в случая не е изпълнено поставеното в нормата условие за съществуването на вземане, подлежащо на отписване като несъбираемо. От друга страна, дори да бе налице съществуващо в полза на РЛ вземане в общ размер на 71 107, 64 лв. (главница 43 259, 14 лв. и лихва 21 848, 50 лв.), то представените от него доказателства съвсем не сочат на несъбираемост на същото – липсват данни за предприемането на каквито и да било действия за принудително изпълнение, респективно за установяване състоянието на активите на „Б.Е.“ ООД, като са представени доказателства единствено за пасивите на това дружество, а представеният правен анализ за несъбираемост не представлява нищо повече от несполучлив опит за извършването на такъв. -По отношение на непризнатия разход за амортизации в размер на 4 629, 44 лв.: В таблицата на стр.10-12 от РА са описани в колона 6 начислените от РЛ през 2017 г. разходи за амортизация на активи посочени по вид в колона 1. Общата стойност на разхода в размер на 4 629, 44 лв. не е призната на основание чл. 26, т.1 от ЗКПО – прието, че описаните и заведени в САП активи не са свързани с дейността на дружеството; относно други, за които не са представени протоколи за брак е прието, че начисляването на амортизации е следвало да бъде преустановено на основание чл.59, ал.1 от ЗКПО, но такива действия не са установени в счетоводството на РЛ; за трети е прието, че наличието им не е установено при проверката извършена на посочените от РЛ места. Относно непризнатите разходи за амортизации за данъчен период 2017 г., жалбата не съдържа доводи различни от вече посочените в тези мотиви относно данъчен период 2016 год. Както в хода на адм. производство, така и в хода на съдебния процес не са представени каквито и да било доказателства в подкрепа на изложените в жалбата доводи, включително не са представени и протоколи за брак. Фактите за бракуване на активи, за тяхното физическо наличие и за целите на ползването им в икономическата дейност на РЛ са положителни и благоприятни такива за жалбоподателя, поради което тяхното установяване е в негова доказателствена тежест. Същата е указана с разпореждането за насрочване на делото и след като жалбоподателят не се е справил с нея, то правилна е констатацията на приходните органи, че активите, за които РЛ е начислило разходи за амортизации не са свързани с дейността на дружеството. При така установените факти, правилен е извода на приходните органи, че начислените за тези активи разходи за амортизации не следва да бъдат признати за данъчни цели на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, съответно при правилно приложение на материалния закон счетоводния финансов резултат е увеличен на основание чл.23, ал.2, т.2 от ЗКПО със сумата от 4 629, 44 лв. По тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна в тази нейна част. С оглед гореизложеното по отношение основателните и неоснователните части на жалбата относно данъчен период 2017 г., то показаното в таблицата на стр.38-40 от РА увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат в размер на 224 985, 40 лв. следва да се коригира със сумата от 2 265, 33 лв. (465, 33+700+1100лв.), т.е. съответстващото на правилното приложение на материалния закон увеличение е в размер на 222 720, 07 лв. Така, като се има предвид, че всички останали посочени в таблицата данни остават същите, то оспореното задължение за КД по ЗКПО в размер на главницата от 7 935, 01 лв. е материално незаконосъобразно за размера от 226, 54 лв., съответно е материално законосъобразно за останалата част в размер на 7 708, 47лв. Законосъобразната лихва дължима спрямо главницата от 7708, 47 лв. е в размер на 4 138, 39 лв., а незаконосъобразно определената с РА лихва е в размер на 121, 90лв. В този смисъл и като се има предвид, че процесният РА не е обжалван и съответно е влязъл в сила за главница в размер на 11 191, 70 лв. и лихва в размер на 6 008, 80 лв., то спрямо оспорената негова част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна за главницата в размера над сумата от 226, 54 лв. до сумата от 7 935, 01 лв. и за лихвата в размера над сумата от 121, 90 лв. до сумата от 4 260, 29 лв., съответно РА следва да бъде отменен като материално незаконосъобразен за главница в размер на 226, 54 лв., включително и за лихва в размер на 121, 90 лв., включително. ІІІ.3 Данъчен период 2018 год. С подадената за 2018 г. годишна данъчна декларация РЛ декларира счетоводен финансов резултат в размер на 231 031, 89 лв. С процесния РА са установени увеличения на финансовия резултат общо в размер на 214 690, 79 лв. и приетото с РА за поправка намаление на финансовия резултат в размер на 7 331, 33 лв. -на основание чл.26, т.2 вр. с чл.10, ал.1 и 2 вр. с чл.23, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗКПО със сума в размер на 2 843, 31 лв., приета като отчетен разход за гориво за леки автомобили, който не е документално обоснован. -на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, със сума в размер на 2 400 лв., представляваща непризнат разход за външна услуга наем на гараж, за който е прието, че не е свързан с дейността на дружеството. -на основание чл.26, т.1 от ЗКПО вр. с чл.54, ал.1 от ЗКПО със сумата от 1050 лв., представляваща непризнат разход за амортизации за притежаван от дружеството лек автомобил „Хонда“, за ползването на който е прието, че не е свързано с икономическата дейност на дружеството. -на основание чл.26, т.1 от ЗКПО със сума в размер на 327, 44 лв., за който разход е прието, че не е свързан с дейността на дружеството. -на основание чл.26, т.1 от ЗКПО със сума в размер на 3 807, 07 лв., представляваща непризнат осчетоводен разход за амортизации, за който е прието, че заведените във връзка с него активи не се използват за дейността на дружеството. -на основание чл.77 във вр. с чл.63 от ЗКПО със сума в размер на 630 лв., представляваща непризнат отчетен разход по издадена от ЕТ „Д.-С. Д.“ фактура за закупен и монтиран двигател на ролетна врата. Общата сума на оспорените за 2018 г. увеличения на декларирания счетоводен финансов резултат е в размер на 11 057, 82 лв., като при липсата на спор относно останалите посочени в таблицата на стр. 55-57 от РА установявания на приходните органи, то съответстващото на тях задължение за корпоративен данък е в размер на главницата от 1 105, 79 лв., а не 968, 14 лв., както е прието с решение № 190/19.10.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“- Варна. В случая обаче, с приложената на л.52 от делото молба на дружеството, изрично се уточнява, че съдебното обжалване е за размер на главницата от 968, 14 лв. и размер на лихвата от 380, 75лв., поради което в съответствие с диспозитивното начало в адм. процес, с постановеното на 27.02.2024 г. определение за изменение на доклада по делото, съдът приема за разглеждане жалбата на „Н.Б.“ ООД в изрично уточнените и съответстващи на приетите с решение № 190/19.10.2023 г. размери на главницата от 968, 14 лв. и лихвата от 380, 75 лв. -По отношение на непризнатия разход за гориво: Освен сходните в сравнение с данъчен период 2016 г. факти относно ползването на горепосочените два автомобила, установено е за 2018 г. декларирано от РЛ ползване на автомобилите и в почивни дни – събота, неделя и официални празници при пътувания до София, Сливен, Велико Търново, Силистра, Шумен, Айтос и Бургас, като от общо пропътуваните 9 672 км., в почивни дни са пропътувани 3 981 км. Същите са и събраните доказателства, правните изводи на приходните органи и направените с жалбата възражения. По същите изложени за данъчен период 2016 г. съображения, съдът намира за законосъобразно извършените с РА непризнаване на разхода в размер на 2 843, 31 лв. и увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат със същата сума. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за необоснованост на разхода е обективната невъзможност за разграничаване на разходите за гориво направени в работни дни от тези направени в почивни дни и официални празници, за които няма доказателства да са свързани с дейността на дружеството, т.е. очевидно последните са сторени за частни пътувания. По тези съображения, съдът намира жалбата в тази част за неоснователна. -По отношение на непризнатия разход за наем на гараж: Приетите с РА факти са за наличието на сключен с представляващия „ Н.Б.“ ООД - А. Я. договор за наем на гараж с площ от 14 кв.м., находящ се на адрес [населено място], [улица], за ползването на който е осчетоводен по сметка 602/4 платен по банка наем в размер на 2400 лв. Разхода не е признат на основание чл.26, ал.1 от ЗКПО, тъй като е прието, че той не бил свързан с извършваната застрахователна дейност на РЛ. За разлика от непризнатия разход за гориво, при разхода за наем на гараж не стои въпроса за обосноваността на неговият размер – според изложеното в РА, прието е извършено по банков път плащане, т.е. налице е установяване размера на разхода с първичен счетоводен документ. В мотивите на РА не е изрично посочено защо е прието, че разхода не е свързан с извършваната от РЛ застрахователна дейност, като логично е да се приеме, че аргументите са същите като тези при разхода за гориво. Имайки предвид посочената разлика, така приетите с оспореният РА фактически констатации и правни изводи, съдът намира за необосновани - от факта за неустановеност на конкретният разход за гориво, не следва безусловно, че извън него автомобилите не са ползвани за дейността на дружеството. С оглед последното, съдът намира, че въз основа на горепосочените гласни доказателства е установено ползването през 2018 г. на автомобилите за извършваната от РЛ застрахователна дейност, а след като това е така, то и свързаният с плащането на наем за ползването на гараж за тези автомобили разход, се явява макар и непряко свързан с извършваната от РЛ икономическа дейност. Съобразно тези обстоятелства, нормата на чл.26, т.1 от ЗКПО е приложена с РА без да е налице съответстващото на нея фактическо основание, поради което при неправилно приложение на материалния закон декларирания счетоводен финансов резултат е увеличен със сумата от 2400 лв. По тези съображения, съдът намира жалбата за основателна в тази нейна част. -По отношение непризнатите разходи в размер на 1050 лв. и 327, 44 лв.: Приетите с РА факти са за осчетоводен по сметка 609 „Други разходи“ разход за данък върху ППС за лек автомобил „Хонда“ в размер на 230, 44 лв. и винетка в размер на 97 лв. / общо в размер на 327, 44лв./ и за отчетен по сметка 603 „Разходи за амортизации“ разход за амортизации на леки автомобили в размер на 1050 лв. Тези два разхода не са признати на основание чл.26, т.1 от ЗКПО - прието е, че тяхното извършване не е свързано с дейността на дружеството, т.е. тук осчетоводяването на разходите в посочените размери не е прието за необосновано. По същите съображения изложени за данъчен период 2016 г. относно разхода за наем на гараж, съдът приема, че в работни дни автомобилите са ползвани за икономическата дейност на РЛ, поради което по отношение на процесните два разхода не е налице основанието по чл.26, т.1 от ЗКПО за непризнаването им. С оглед последното, извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат с общата сума в размер на 1 377, 44 лв. е материално незаконосъобразно, съответно в тази част жалбата е основателна. -По отношение на непризнатите разходи за амортизации в размер на 3 807, 07 лв.: В таблицата на стр.10-12 от РА са посочени в колона 7 начислените от РЛ през 2018 г. разходи за амортизации на активи описани по вид в колона 1. Общата стойност на разхода в размер на 3 807, 07 лв. не е призната на основание чл.26, т.1 от ЗКПО – прието, че описаните и заведени в САП активи не са свързани с дейността на дружеството; относно други, за които не са представени протоколи за брак е прието, че начисляването на амортизации е следвало да бъде преустановено на основание чл.59, ал.1 от ЗКПО, но такива действия не са установени в счетоводството на РЛ; за трети е прието, че наличието им не е установено при проверката извършена на посочените от РЛ места. Относно непризнатите разходи за амортизации за данъчен период 2018 г., жалбата не съдържа доводи различни от вече посочените в тези мотиви относно данъчен период 2016 год. При така установените факти, правилен е извода на приходните органи, че начислените за тези активи разходи за амортизации не следва да бъдат признати за данъчни цели на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, съответно при правилно приложение на материалния закон счетоводния финансов резултат е увеличен на основание чл.23, ал.2, т.2 от ЗКПО със сумата от 3 807, 07 лв. По тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна в тази нейна част. -По отношение непризнатия разход в размер на 630 лв.: Прието е с РА, че по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ е осчетоводен разход по издадена от ЕТ „Д.-С. Д.“ фактура № 3719/19.10.2018 г. на стойност 630 лв. с предмет „монтаж на двигател за ролетна врата“. След проверка при въпросния доставчик е прието за установено, че през предходната 2017 г. в офис на дружеството находящ се на адрес [улица] била монтирана самата ролетна врата, за което е била издадена фактура № 3542/9.11.2017 г. на стойност също 630 лв., разхода по която е бил отразен от РЛ по сметка 603 „Разходи за амортизации“. Прието е, че РЛ неправилно е отчело текущ разход по фактура № 3719/19.10.2018 г. в размер на 630 лв., вместо да увеличи данъчната амортизируема стойност на актива, поради което на основание чл.77 вр. с чл.63 от ЗКПО счетоводния финансов резултат е увеличен със сумата от 630 лв. Наведените с жалбата доводи са за наличието на реално извършени доставка и монтаж на двигател за ролетна врата по издадената фактура № 3719/19.10.2018 г., поради което се счита, че неправилно разхода не бил признат с РА. За установяване на така твърдените факти, жалбоподателят се позовава на събраните по негово искане горепосочени гласни доказателства. Спорът е неправилно интерпретиран от страна на жалбоподателя – разхода не е приет за необоснован по смисъла на чл.26, т.2 от ЗКПО, съответно реалността на доставката не е отречена от страна на приходните органи, т.е. спорът е такъв по правото, а не по фактите, в смисъл дали извършеният през 2018 г. разход за двигател е текущ такъв или представлява последващ разход свързан с отделен ДМА (ролетната врата), със стойността на който следва да се коригира балансовата стойност на същият актив. Отношение към този въпрос има фактическото функционално предназначение на придобитият през 2018 г. двигател - неговото функционално предназначение не е самостоятелно, а е такова за обслужване на ролетната врата, за която липсва спор, че е налична в данъчния амортизационен план за 2017 год. От значение е и обстоятелството, че в дадените в ревизионното производство писмени обяснения, представляващият РЛ сам е посочил, че монтажа на двигателя за ролетната врата значително подобрява и осигурява безопасността на офиса на дружеството. Така установените безспорни факти покриват условията на чл.63 от ЗКПО – монтажа на двигателя води до бъдещи икономически изгоди за РЛ, поради което с разхода за придобиването му следва да бъде увеличена данъчната амортизируема стойност на наличната като актив в данъчния амортизационен план ролетна врата. Последното сочи, че осчетоводяването като текущ на разхода по фактура № 3719/19.10.2018 г. е било извършено в нарушение на счетоводното законодателство, поради при правилно приложение на материалния закон – чл.77, ал.1 от ЗКПО, същият не е признат за данъчни цели, съответно правилно счетоводния финансов резултат е увеличен със сумата от 630 лв. По тези съображения, жалбата в тази част е неоснователна. С оглед гореизложеното по отношение основателните и неоснователните части на жалбата относно данъчен период 2018 г., то показаното в таблицата на стр.55-57 от РА увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат в размер на 214 690, 79 лв. следва да се коригира със сумата от 3 777, 44 лв., т.е. съответстващото на правилното приложение на материалния закон увеличение е в размер на 210 913, 35лв. Така, като се има предвид, че всички останали посочени в таблицата данни остават същите с изключение намалението на счетоводния финансов резултат, което според РА за поправка е в неоспорения от РЛ размер на 7 331, 33 лв., то оспореното задължение за КД по ЗКПО в размер на главницата от 968, 14 лв. е материално незаконосъобразно за размера от 377, 75 лв., съответно е материално законосъобразно за останалата част в размер на 590, 39 лв. Законосъобразната лихва дължима спрямо главницата от 590, 39 лв. е в размер на 257, 28 лв., а незаконосъобразно определената с РА лихва е в размер на 123, 47 лв. В този смисъл и като се има предвид, че процесният РА не е обжалван и съответно е влязъл в сила за главница в размер на 19 692, 90, лв. и лихва в размер на 8 622, 89 лв., то спрямо оспорената негова част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна за главницата в размера над сумата от 377, 75 лв. до сумата от 968, 14 лв. и за лихвата в размера над сумата от 123, 47 лв. до сумата от 380, 75 лв., съответно РА следва да бъде отменен като материално незаконосъобразен за главница в размер на 377, 75 лв., включително и за лихва в размер на 123, 47 лв., включително. При този изход на делото и съгласно чл. 161, ал.1 от ДОПК, претендираните от жалбоподателя с приложеният на л.84 от делото списък разноски в общ размер на 1 855 лв. следва да бъдат възстановени от ЮЛ на ответника съобразно отменената част на РА, а претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени в съответствие с отхвърлената част на жалбата. Целият спорен материален интерес /главница+лихви/ е в размер на 15 025, 32 лв., при което жалбата е уважена за материален интерес в размер на 1029, 98, съответно отхвърлена за материален интерес в размер на 13 995, 34 лв. При правилно посочени в списъка и доказани от жалбоподателя разноски в общ размер на 1 855 лв., съобразно уважената част от жалбата и съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 вр. с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1/9.07.20024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на същият следва да бъдат присъдени разноски в размер на 127, 15 лв., съответно на ответника съобразно отхвърлената част от жалбата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1632, 15 лв. След извършване на компенсация, дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на ЮЛ на ответника разноски в размер на 1505, 00 лв. Предвид изложеното, съдът