Решение № 2061 от 25.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 31/2025 г.

Производството е по реда чл. 268 от ДОПК. Образувано е по жалба на Окръжен съд – Благоевград против решение № ПИ-388/20.12.2024 г., издадено от директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София, с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК е оставена без разглеждане жалба на Окръжен съд – Благоевград против разпореждане № С240001-137-0009101/05.12.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София, в частта, с която е прекратено събирането на вземанията на Окръжен съд – Благоевград по изп. дело № 1030002126/2003 г. с длъжник Л. И. Х.. Жалбоподателят, чрез пълномощник - Й. П., оспорва решението като неправилно. По аргумент от чл. 6, ал. 2 от ДОПК и при съвместно тълкуване на чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 268, ал. 1 от ДОПК оспорва като неправилен извода на ответника за липса на правен интерес от страна на публичния взискател да оспорва по реда на чл. 266 от ДОПК акт за прекратяване на изпълнително производство. Сочи се, че чл. 266, ал. 1 от ДОПК е непълна норма, тъй като не предвижда изрично възможност за публичния взискател да оспорва действията на публичния изпълнител, поради което по аналогия с правилата на чл. 435 от ГПК и чл. 294 от АПК следва да бъде преодоляна тази непълнота. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - директор на ТД на НАП - София, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва подадената жалба като неоснователна. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и прави искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Л. И. Х. не взема отношение по делото. По отношение допустимостта на производството съдът се е произнесъл с определение № 340/22.01.2025 г., което продължава да поддържа, като намира, че жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на акта на основание чл. 268, ал. 1 от ДОПК, че жалбата е редовна, съгласно изискванията на чл. 149 от ДОПК, както и като намира, че спорът е родово и местно подсъден на този съд с оглед седалището на длъжника по изпълнителното дело в [населено място], а също така и че е подадена в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК на 03.01.2025 г., доколкото обжалваният акт е съобщен на 02.01.2025 г. По делото не се установиха отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решение по спора. Воден от горното и на основание чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: С разпореждане № С240001-137-0009101/05.12.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София, е прекратено събирането на вземанията на Окръжен съд – Благоевград по изп. дело № 1030002126/2023 г. с длъжник Л. И. Х. в общ размер 62, 15 лв., от които главнични задължения в размер 30 лв. и лихви в размер 32, 15 лв. Изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 168, т. 3 от ДОПК, поради погасяване по давност на публичните задължения. С жалба вх. № 10-00-6241/13.12.2024 г. по описа на ТД на НАП – София, подадена от Окръжен съд – Благоевград, е оспорено разпореждане № С240001-137-0009101/05.12.2024 г. като неправилно, в частта на прекратяването на изпълнителното производство за вземанията, по които взискател е съдът. С решение № ПИ-388/20.12.2024 г. на директора на ТД на НАП – София е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Окръжен съд – Благоевград. Недопустимостта е обоснована с липсата на активна процесуална легитимация при публичния взискател да оспорва акта за прекратяване на изпълнителното производство, съгласно приложимото правило на чл. 267, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Съдът, въз основа на така установената и безспорна между страните фактическа обстановка, намира жалбата за неоснователна. Оспореното решение на директора на ТД на НАП – София е издадено в рамките на законоустановената компетентност на органа по чл. 266, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с §1 от ДР на ДОПК реквизити, като от посочените в него фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, обосноваващи упражненото от органа правомощие на преценка за допустимостта на инициираното оспорване по административен ред. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на оспорения акт, респ. същият е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Нормата пряко, недвусмислено и ясно определя лицата, имащи право на жалба и защита по административен ред против действията на публичния изпълнител. По силата на специалната норма на чл. 266, ал. 1 от ДОПК публичният взискател не е включен в кръга на правоимащите субекти да оспорват действията на публичния изпълнител. Правният интерес от оспорване от страна на публичен взискател на действията на публичния изпълнител не може да бъде обоснован от общата норма на чл. 6, ал. 2 от ДОПК, доколкото специалното правило изключва общото. В този смисъл, не е налице непълнота в закона, а изрично правило, което изключва възможността за прилагане на други норми по аналогия. Неоснователно е и възражението, че правото на оспорване за публичния взискател се извлича по същество от съвместното тълкуване на чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК определя реда и процесуалната легитимация за достъп до съдебен контрол, поради което същата не може да бъде аргумент за допълване или разширяване кръга на надлежните страни, определен изрично в чл. 266, ал. 1 от ДОПК. При тези съображения съдът намира, че оспорваното решение е материално законосъобразно. Ответникът правилно е приложил чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК във вр. с чл. 266, ал. 1 от ДОПК като е оставил без разглеждане жалбата на публичния взискател против действията на публичния изпълнител, водещи до прекратяване на изпълнителното производство. При този изход на делото и предвид направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна, съдът като отчита ниската фактическа и правна сложност на делото намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Разноските са дължими на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. § 2 от ДР на ДОПК, доколкото въпросът за разноските в настоящото производство е неуреден в ДОПК - настоящото производството е различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима. Водим от горното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът