Решение № 107 от 9.12.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 291/2024 г.

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България на основание чл.420, ал.1 от НПК за възобновяване на приключилото НОХД №745/2024 год. по описа на Районен съд – Сливен. В искането се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е основание и за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Главният прокурор поддържа, че Районен съд - Сливен не е приложил по отношение на непълнолетното осъдено лице Б. Е. А. разпоредбата на чл.64, ал.1 от НК, въпреки наличието на всички законови предпоставки за това. Прави предложение за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановената по него присъда от 11.07.2024 г. в частта относно осъждането на осъдения Б. Е. А. и връщане на делото в тази част за ново разглеждане на първоинстанционния съд от разпоредителното заседание. В съдебно заседание по настоящото извънредно производство представителят на Апелативна прокуратура - Бургас изрази мотивирано становище за допустимост и основателност на искането на Главния прокурор, поради което предлага същото да бъде уважено. Осъденият Б. А. се представлява в съдебно заседание от назначения му в хипотезата на чл. 94, ал.1, т.1 и т.6, пр.2 от НПК служебен защитник – адвокат Д. Р. от АК - Бургас, която счита, че искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е основателно, поради което моли същото да бъде уважено. В личната си защита пред съда осъденият Б. А. заяви, че споделя становището на своя защитник. Предоставя на съда преценката относно основателността на внесеното искане за възобновяване на делото и изрази съгласие да бъде настанен в интернат. Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е подадено от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.1 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 НПК, при посочени основания по чл.422, ал. 1, т. 5, вр. чл.348, ал. 1, т.1 от НПК. Разгледано по същество, искането е частично основателно. С присъда №113 от 11.07.2024 г., постановена по НОХД №745/2024 г., Районен съд - Сливен е признал Б. Е. А. за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, като при условията на чл.54 от НК е наложил на същия наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 58а, ал.1 от НК наложеното наказание е намалено след редукцията от 1/3 на четири месеца лишаване от свобода, като е постановено същото да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено на Б. А. с присъда по НОХД №517/2022 г. на Районен съд - Сливен, като е постановил същото да се изтърпи отделно и при първоначален общ режим. С цитираната присъда са осъдени и лицата: Жельо Желков Димитров, Мирчо РА. Михайлов и Рангел Стефков Динев. Данните от справката за съдимост на осъдения Б. Е. А. установяват, че преди осъждането с присъдата по НОХД № 745/2024 г. на Районен съд - Сливен спрямо него са постановени други две присъди, а именно: С присъда по НОХД № 517/2022 г. на PC – Сливен, влязла в сила на 08.07.2022 г., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр. 2, т. 5, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал. 1, т. 3 от НК, при условията на чл. 58а, ал.1 от НК на А. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 69, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от три години. С одобрено от съда споразумение за решаване на делото по НОХД № 1549/2023 г. на PC – Сливен, влязла в сила на 10.01.2024 г., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК на А. е наложено наказание пробация, с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и задължителни срещи е пробационен служител за срок от една година. Деянието, за което Б. А. е осъден с присъдата по НОХД №745/2024 г. на Районен съд - Сливен, е извършено в периода 22.12.2023 г. – 07.01.2024 г., като същото се явява осъществено в изпитателния срок на условното осъждане по НОХД № 517/2022 г. на Районен съд - Сливен, активирано с присъдата по реда на чл.68, ал.1 от НК. Осъденият Б. Е. А., по отношение на когото се иска възобновяване на наказателното производство и отмяна на осъдителната присъда в частта за него, е роден на ••.••.•••• г. в гр. Сливен, като към настоящия момент същият е все още непълнолетен, на навършени 17 години. При горните констатации, касаещи осъдения Б. А., Районен съд - Сливен е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл.64, ал.1 от НК по отношение на определеното наказание от четири месеца лишаване от свобода, предвид наличието на законовите основания за това - определеното на непълнолетния А. наказание лишаване от свобода е по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено по чл.66 от НК. В случая не са налице условията на чл.64, ал.3 и ал.4 от НК, които изключват прилагането на правилото на ал.1 на същата норма. Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.3 от НК, правилото на ал.1 не се прилага: а) когато непълнолетният е извършил престъплението по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода и б) когато е осъден, след като е навършил пълнолетие. Тези ограничения в случая не са налице, тъй като А. е бил непълнолетен, както към момента на влизане в сила на присъдата, така и към настоящия момент. Престъплението, за което А. е осъден с присъдата по НОХД №745/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане по НОХД № 517/2022 г. на Районен съд - Сливен, с наложено наказание лишаване от свобода, но изпълнението на това наказание е било отложено на основание чл.69, вр. чл.66 от НК. Според регламента на чл.64, ал.4 от НК правилото на ал.1 не се прилага и в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода и когато: а) неговият срок не е по-малък от шест месеца или б) деецът вече е изтърпял наказание лишаване от свобода. В конкретния случай, осъждането на непълнолетния А. по настоящото НОХД №745/2024 г. на Районен съд - Сливен несъмнено е повторно по смисъла на чл.28 от НК, но това не съставлява пречка за приложение на правилото по ал.1, тъй като посочените ограничения в ал.4 следва да са едновременно налице. Наложеното на непълнолетния А. с разглежданата присъда наказание се установява, че е за срок по-малък от шест месеца и осъждането не се предхожда от изтърпяно вече наказание лишаване от свобода. С оглед изложеното по-горе настоящият състав АС - Бургас намира, че разпоредбата на чл.64, ал.1 от НК следва да намери приложение относно наложеното на непълнолетния Б. А. наказание - лишаване от свобода за срок от четири месеца, във връзка с което е и искането на главния прокурор. Като е пропуснал да съобрази всички посочени по-горе обстоятелства, касаещи приложимата материалноправна норма и специфичните правила при определяне на наказанието на непълнолетния осъден Б. Е. А., първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което следва да бъде отстранено. Съобразявайки гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че са налице основния за възобновяване на наказателното производство по НОХД №745/2024 год. по описа на Районен съд – Сливен, само в частта относно осъдения Б. Е. А., по отношение на когото приложение следва да намери разпоредбата на чл.64, ал.1 от НК. Отстраняването на допуснатото от Районен съд - Сливен нарушение на материалния закон може да бъде осъществено в това извънредно производство от настоящия съд, с оглед правомощията му по чл.425, ал.1, т.4 от НПК, тъй като е свързано с освобождаване от изтърпяване на наказание, с прилагане на мерки по ЗБППМН, което е в полза на осъдения. По отношение на осъдения Б. А. съдът намира, че следва да бъде постановена най-тежката от предвидените в специалния закон възпитателни мерки – „настаняване във възпитателно училище – интернат“ /чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН/, а не друга, предвид данните за съдебното му минало, свидетелстващи за наличие на две предходни присъди с наложени наказания пробация и лишаване от свобода. Извършените от А. до момента престъпления са във времеви период от близо две години /деянията са осъществени от м. февруари 2022 г. до м. януари 2024 г./, като същите представляват квалифицирани кражби по чл.195 от НК, реализирани в съучастие с трети лица, сред които други непълнолетни и навършили пълнолетие лица, което сочи на една престъпна упоритост. От представените по настоящото дело писмени доказателства и служебно известната на съда информация по повод разглеждане на НВОХД № 248/24 г. на АС – Бургас се установява следваща горните осъждания престъпна деятелност на А., във връзка с която спрямо него са постановени присъда по НОХД №490/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен и присъда по НОХД №1034/24г. по описа на Районен съд - Сливен. На основание изложено, съдът намира, че целите по чл.60 от НК биха се постигнали само с настаняването на непълнолетния Б. А. във възпитателно училище - интернат, а не с друга възпитателна мярка. Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд