Решение № 2087 от 28.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 242/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Благоевград против Решение № 255 от 23.12.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 110/2023 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 2210200412 от 11.01.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Благоевград, с което на А. И. И. с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Белица, [улица]за извършено административно нарушение по чл. 190, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за горите (ЗГ) във връзка с чл. 187, ал. 1 от ЗГ и във връзка с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Оспорват се изводите на районния съд за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че в производството по установяване и санкциониране на процесното нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, касаещи формата, съдържанието и реквизитите на АУАН и НП. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд за наличието на неяснота относно обстоятелството в какво качество е ангажирана отговорността на касационния ответник. Според касационния жалбоподател нарушението е извършено от обективна и субективна страна и е безспорно доказано, поради което законосъобразно с издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на ответника. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесното НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави се и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от насрещната страна, при съответния изход от спора. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от насрещната страна, при съответния изход от спора. Касационният ответник, лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се съображения за правилност на оспореното решение. Сочи се, че неправилно с процесното на НП е ангажирана административнонаказателна отговорност на касационния ответник за нарушение, което е констатирано в частна горска територия, тъй като съгласно приложимия материален закон опазването на тази частна територия се извършва от държавните горски стопанства, а не от общината. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд – Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображения: За да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че в АУАН и НП липсва посочване, че жалбоподателят е извършил вмененото му деяние в качеството си на длъжностно лице и липсва описание на фактически признаци, годни да определят такова негово качество при извършване на деянието, т.е. налице е неясно описание на нарушението, което е в противоречие с изискването по чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Приел е, че не се твърди и не се установява никаква форма на дисциплинарна вина или неизпълнение на длъжностни задължения в конкретика, предвид че А. И. И. отговаря за множество отдели от 134 до 207 в териториалния обхват на ТП „ДГС Белица“, което е огромна площ, която няма как да бъде опазвана 24 часа в денонощието. В този смисъл е формулирал извод за недоказаност на нарушението. В конкретния случай административнонаказателната отговорност на касационния ответник е ангажирана за това, че на 18.11.2022 г. е установено, че в периода от 03.11.2022 г. – 18.11.2022 г., като лице, вписано в регистъра по чл. 235 от ЗГ, притежаващ удостоверение № 11300/25.02.2015 г., не е изпълнил задълженията си, произтичащи от ЗГ, да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, а именно допуснал е сеч на 32 бр. дървета от бял бор, немаркирани с КГМ в отдел 159, подотдел „31“ - частна горска територия, за които няма издадено позволително за сеч и сеч на 8 бр. дървета от бял бор, немаркирани с КГМ в отдел 197, подотдел „б“ – общинска горска територия, за които няма издадено позволително за сеч на територията на ТП „ДГС Белица“, землище на [населено място], община Белица. Решението е правилно като краен резултат, но не по изложените в същото мотиви, които не се споделят от настоящата инстанция. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е неизпълнение или несвоевременно изпълнение на задължения или контролни правомощия, възложени по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Съгласно чл. 190, ал. 1 от ЗГ функциите по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование, а съгласно чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ лицата по ал. 1 са длъжни опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания. В чл. 190, ал. 2 от ЗГ е въведено задължение за лицето по чл. 190, ал. 1 от ЗГ да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания. Тоест, самият Закон за горите регламентира функциите и отговорността на лицето по чл. 190, ал. 1 от ЗГ. Настоящият състав счита, обаче, че касационният ответник не е субект на нарушението по чл. 190, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗГ в конкретния случай. Дейността по опазване на горските територии е регламентирана в глава Тринадесета от Закона за горите. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗГ опазването на горските територии обхваща действията по предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на закона. Ал. 2 на чл. 187 предвижда, че действията по предотвратяване на нарушенията се организират от собствениците на съответните горски територии за тяхна сметка, т.е. дейностите по опазване на горските територии са адресирани до собствениците на горските територии - държавата, общините, физически/юридически лица. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗГ в горските територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения с обща площ до 2 хектара включително действията по ал. 2 се организират и финансират от държавните предприятия. Чл. 191, ал. 1 от ЗГ предвижда, че лицата по чл. 190, ал. 1 могат да упражняват правомощията по чл. 190, ал. 2 върху съответните територии, за които са наети. Съгласно чл. 188 ал. 2 от ЗГ опазването на горските територии - собственост на физически лица, на юридически лица или на техни обединения извън посочените в ал. 1, може да се извършва от лица, наети от собственика или въз основа на договор. Съгласно чл. 188, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗГ предотвратяването и установяването на нарушения в горските територии се извършва от служители, назначени от държавните предприятия, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства - за горските територии - държавна собственост, предоставени за управление на съответните държавни предприятия по чл. 163, както и за териториите по чл. 187, ал. 3 (т. 1) и общините - собственици на гори - за горските територии - тяхна собственост (т. 3). По делото не е спорно между страните, че отдел 159, подотдел „31“ е частна горска територия. В производството пред първоинстанционния съд са представени и приети трудов договор, сключен между А. И. И. и Община Белица, длъжностна характеристика на А. И. И. и Заповед № РД-15-364 от 03.11.2021 г. на Кмета на Община Белица, от които безспорно се установява, че на касационния ответник са възложени контролът и опазването единствено на общински горски територии. В заповедта са включени общински горски територии в териториалния обхват на ТП „ДГС Белица“, т.е. частната горска територия (подотдел 159 „З1“) не е включена в заповедта, с която е очертана територията, в която касационният ответник следва да осъществява контрол съобразно длъжността си и длъжностната си характеристика. В производството не е установено по безспорен начин, че посоченият отдел (частна горска територия) е поверен именно на контрола на касационния ответник, напротив – установява се (както от представената в производството пред първоинстанционния съд длъжностна характеристика, така и от горецитираната заповед на Кмета на Община Белица), че процесният подотдел не е сред тези, които са му вменени за контрол. В този смисъл към датата, на която се твърди, че е извършено нарушението, не се доказва, че на касационния ответник е възложено опазването и контролът на процесната частна горска територия (подотдел 159 „З1“). Доколкото процесният отдел не представлява общинска горска територия, същият, с оглед длъжностната характеристика на касационния ответник, не е в обхвата на правомощията на му съгласно чл. 191, ал. 1 от ЗГ. Въпреки че според чл. 190, ал. 1 от ЗГ функциите по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование, които според т. 1 на ал. 2 от закона опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания, по делото е останало недоказано твърдението, че именно касационният ответник е следвало да извършва контрол точно в този подотдел. Разпоредбата очертава задълженията на горските служители по принцип, но касационният жалбоподател е следвало да докаже, че на А. И. И. са възложени охраната и контролът точно на този подотдел, което да обоснове факта, че именно касационният ответник е субект на административното нарушение. По този начин незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което, предвид всичко изложено по – горе, не би могло да бъде субект на процесното нарушение. Като съставено спрямо лице, което не е субект на нарушението, респективно носител на административнонаказателна отговорност, наказателното постановление е незаконосъобразно. Ето защо, като е отменил НП, макар и по различни съображения, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно като краен резултат съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. Независимо от изхода на спора, по делото не следва да бъдат присъдени разноски на касационния ответник, тъй като в случая такива не се претендират.