Решение № 20161 от 7.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 45129/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на Д. В. Д., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••••• срещу ЧСИ С. Б. Х. с адрес: •••••• с която се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата: сумата от 824.54 лева- неправомерно събрани суми по изп. дело №2024••••0401858 и сумата от 2000 лева- обезщетение за настъпили неимуществени вреди от противоправното действие на ЧСИ Х.. В исковата молба се твърди, че между ищцата и „•••••••••••“ АД се е водило гр.д. №1741/2015 г. на СРС, II Г.О., 126 състав, по което тя била осъдена да заплати близо 800 лева. Работодателят на ищеца – Район „•••“ отдържал сума от заплатата й за заплащане на задължението, като касиерката на работодателя уведомила ищцата, че всички суми са заплатени. Ищцата твърди, че на 02.07.2024 г. ЧСИ С. Х. е наложила запор върху сума в размер на 824.54 лева от банковата й сметка, която била удържана. За това ищцата разбрала от получен СМС докато била на резервирана почивка. Ищцата твърди, че не работи, а средствата които са по банковата й сметка са от продажбата на имот. Ищцата сочи, че на 18.07.2024 г. отишла до офис на „•••••••••••“ АД, където депозирала писмено искане да й бъде издадена писмена справка за дължими суми, но устно й било заявено, че няма такива. На 18.07.2024 г. ищцата отишла и до кантората на ЧСИ Х., където й било разяснено, че запорираната сумата е преведена от лична сметка на ищцата в „•••••“ по сметката на съдебния изпълнител и тя е достатъчна за погасяване на дълга. Било й връчено съобщение за образувано изп. дело №2024••••0401858, в което бил посочен изпълнителен лист от 12.08.2015 г. и взискател „•••••••••••“ АД. След като подала възражение на 25.07.2024 г. й било отговорено устно, че се отказва да бъдат възстановени суми. Представят се писмени доказателства. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се, че ЧСИ С. Х. е извършила незаконосъобразни действия и/или бездействия, че ищцата е претърпяла имуществени и/или неимуществени вреди и пропуснати ползи, че има причинна връзка между действия и/или бездействия на ЧСИ и претендираните от ищцата имуществени и/или неимуществени вреди. Твърди се, че изп. дело № 2024••••0401858 на ЧСИ С. Х. е образувано по молба на взискателя „•••••••••••“ АД, , въз основа на Изпълнителен лист от 12.08.2015г., издаден по гр. дело № 1741/2015г. на СРС, 126 състав, срещу ищцата Д. В. Д. за заплащане на сумите описани в изп. лист, както и такси и разноски в изп. производство. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на ЧСИ и правомощия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ. Поддържа се, че по изп. дело до ищцата е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело изх.№ •••••/ 26.06.2024г. /връчено лично на 18.07.2024г./, като на осн. чл.507 ал.1 от ГПК, отново на 26.06.2024г. са изпратени и запорни съобщения до „•••••••••”ЕАД /изх.№ 39062/ 26.06.2024г./ и до „•••••••• •••••”АД /изх.№ 390631/ 26.06.2024г./, за налагане на запори на сметки, банкови касетки и вземания. Наложените запори са посочени в съобщението за образувано изпълнително дело. Сочи се, че в ГПК не съществува задължение за съдебния изпълнител, длъжника да бъде уведомен за образуваното срещу него изп. дело, преди третите задължение лица да получат запорните съобщения.