Решение № 5591 от 4.12.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 15151/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕАД. ЕИК:

201398872, със седалище и адрес на управление област Варна, община Варна, гр. Варна 9009, ••••••••••••, срещу наказателно постановление /НП/ № 31/06.10.2023г. издадено от И.В.А., в качеството си на Изпълнителен директор на Агенцията за устойчИ. енергийно развитие (АУЕР), с което на ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕАД. ЕИК: 201398872 е наложено административно наказание "имуществена санкция" на основание чл. 97, ал. 1 от ЗЕЕ в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 97, ал. 1 от ЗЕЕ във вр. с чл. 14а, ал. 4, т. 1 от ЗЕЕ, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба за методиките за определянето на националната цел за енергийна ефективност и за определянето на общата кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица.

В жалбата се съдържат доводи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят сочи, че НП е издадено пет месеца след съставяне на АУАН, а не в предвидения едномесечен срок. Намира нарушението за маловажен случай.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., която пледира за отмяна на НП по мотиви, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. П., който пледира за потвърждаване на наказателното постановление поради спазена процедура по издаването му.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕАД. ЕИК: 201398872 е със седалище и адрес на управление в област Варна, община Варна, гр. Варна 9009, ••••••••••••. Същото включено в утвърдения поименен списък на лицата но чл. 14а. ал. 4. т. 1 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за методиките за определянето на националната цел за енергийна ефективност и за определянето на общата кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица (Наредбата). На същото при условията на Закона за енергийната ефективност била определена индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания за календарната 2022г. в размер на 4, 417000 GWh. Индивидуалната цел била определена със заповед № Е- РД-16-195/29.03.2022г. на Министъра на енергетиката.

На основание чл. 13, ал. 2 от Наредбата в Агенция за устойчИ. енергийно развитие (АУЕР) постъпила информация за изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания при условията и по реда на наредбата по чл. 70 от ЗЕЕ от жалбоподателя, видно от която целта не била постигната като никакъв процент от индивидуалната цел не бил изпълнен. В АУЕР била обработена така постъпилата информация и било констатирано неизпълнение на задължението. Констатацията била обективирана в докладна записка № РД-06-46/13.04.2023г. на директора на дирекция „Контрол и информация“ и се потвърждавала от публично достъпния регистър на задължените лица на интернет страницата на АУЕР.

За така констатираното нарушения бил издаден акт за установяване на административно нарушение № 396/09.05.2023г., съставен от И. К. Т., на длъжност главен експерт в отдел „Контрол по енергийна ефективност“ в дирекция “Контрол и информация” в АУЕР, оправомощен със Заповед № РД- 04-241/20.06.2022г. на изпълнителния директор на АУЕР. В него било посочено, че нарушението се изразява в неизпълнение на поставената цел. Било изрично посочено, че нарушението е довършено на 02.03.2023 г., датата, следваща датата, на която е изтекъл срокът за подаване на информация за изпълнение на задължението. В АУАН като място на извършване на нарушението е посочена сградата на АУЕР, гр. София, ул. „Екзарх Йосиф” № 37, където информацията за изпълнение на определената индивидуална цел за ежегодни нови спестявания е следвало да бъде представена според актосъставителя.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление /НП/ № 31/06.10.2023г. издадено от И.В.А., в качеството си на Изпълнителен директор на Агенцията за устойчИ. енергийно развитие (АУЕР), с което на ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕАД. ЕИК: 201398872е наложено административно наказание "имуществена санкция" на основание чл. 97, ал. 1 от ЗЕЕ в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 97, ал. 1 от ЗЕЕ във вр. с чл. 14а, ал. 4, т. 1 от ЗЕЕ, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба за методиките за определянето на националната цел за енергийна ефективност и за определянето на общата кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица. В него било посочено освен идентична с АУАН дата на завършване на нарушението и място на нарушението в гр. София, сградата на АУАЕР, но и също, че „ Нарушението е довършено на 02.03.2023г. датата, следващата датата, на която е изтекъл срокът за подаване на информация за изпълнение на задължението. Място на извършване на нарушението е в сградата на АУЕР, гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 37/ул. „Сердика“ №11, където информацията за изпълнение на определената индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания е следвало да бъде представена не е подадено уведомление за изпълнение на задължителното предписание. Нарушението е установено на 02.02.2022г., денят, в който е съставена и подадена до административнонаказващия орган Докладна записка М РД-06-28/02.02.2022г.“.

Впоследствие било посочено, че нарушението се изразява в неизпълнение на задължението си за изпълнение на определената му индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания за 2022 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК – НП, АУАН, пълномощно на получилия АУАН С.С., заповед РД-04-241 от 20.06.2022г., писмо на АУЕР от 17.11.2023г., Заповед от 29.03.2022г. за утвърждаване на списък на задължените лица по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ, списък на задължените лица, докладна записка от 13.04.2023г., докладна записка от 02.02.2022г., извлечение от регистъра на задължени лица, както и въз основа на събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на актосъставителя Т.. Събраните по делото доказателства единно и непротИ.речИ. изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Поради липсата на протИ.речие в доказателствата по-подробен техен анализ не се доказва. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Т., които са логични, последователни и вътрешно непротИ.речиви и изясняват в пълнота фактическата обстановка. В случая от показанията на свидетеля Т. се установява в какъв срок е следвало да бъде постигната утвърдената индивидуална цел на жалбоподателя за енергийни спестявания, а именно в рамките на календарната 2022г., както изрично същият посочва, че това е срокът от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. От показанията на свидетеля се установява и как е протекла процедурата по установяване на нарушението, съставянето на АУАН, както и липсата на изпълнение на самата индивидуална цел.

Видно от приложените писмени доказателства, жалбоподателят е лице, задължено да изпълнява поставените индивидуални цели, включено е в нарочния регистър, видно от заповедта от 29.03.2022г. и приложения списък, същият е следвало да постигне енергийни спестявания от 4, 417000 GWh, като видно от докладна записка на лист 35 от делото, гръб, под номер 33 в таблицата, жалбоподателят не е изпълнил никаква част от поставените цели.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не и по съображенията, изложени от адв. К.. Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи по смисъла на закона.

Съгласно чл. 113 от ЗЕЕ актовете, с които се установяват административни нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на АУЕР. Видно от представения към жалбата АУАН № 396/09.05.2023 г., неразделна част от административно- наказателната преписка по издаването на оспорваното НП, административното нарушение е установено от И. К. Т. - главен експерт в отдел КЕЕ, дирекция КИ в АУЕР, който е оправомощен за това съгласно Заповед РД-04- 241/20.06.2022 г. на изпълнителния директор на АУЕР.

Съгласно чл. 114 от ЗЕЕ наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на АУЕР.

В случая са спазени сроковете за издаване на АУАН и НП, противно на изложеното в жалбата, АУАН е съставен в предвидения тримесечен срок от установяването на нарушението. НП също е издадено в предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок. Според цитираната разпоредба образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Именно това е срокът от съставяне на АУАН, в който следва да се произнесе АНО. Цитираният в жалбата текст на чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не е съществено процесуално нарушение.

Съгласно чл.13 от ЗЕЕ Националните цели за енергийна ефективност се определят като количество спестявания в първичното и в крайното енергийно потребление. Националните цели за енергийна ефективност се определят в Националния план за действие по енергийна ефективност за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.; в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. Според чл.14, ал.4 от ЗЕЕ разликата между общата кумулативна цел по ал. 1 и прогнозните енергийни спестявания от прилагането на алтернативните мерки се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания между следните задължени лица:

1. крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейността "търговия с електрическа енергия", които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;

2. топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;

3. крайните снабдители и търговци с природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 1 млн. кубически метра годишно;

4. търговци с течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 6, 5 хил. тона течни горива годишно, с изключение на горивата за транспортни цели;

5. търговци с твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.

От своя страна чл.14а от ЗЕЕ предвижда, че за подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност по чл. 13, ал. 2, т. 2 се въвежда схема за задължения за енергийни спестявания и алтернативни мерки, които да осигурят постигането на обща кумулативна цел за енергийни спестявания при крайното потребление на енергия за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. (2) Общата кумулативна цел по ал. 1 за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. се определя като натрупване на нови енергийни спестявания от минимум 0, 8 на сто годишно от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. (3) За 10-годишен период след 2030 г. се реализират нови годишни енергийни спестявания, които съответстват на общата кумулативна цел, определена по ал. 2.

(4) Разликата между общата кумулативна цел по ал. 1 и прогнозните енергийни спестявания от прилагането на алтернативните мерки се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания между следните задължени лица:

1. крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейността "търговия с електрическа енергия", които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;

2. топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;

3. крайни снабдители и търговци на природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 10 GWh годишно;

4. търговци на течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 2000 тона течни горива годишно;

5. търговци на твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.

(5) Енергийните спестявания, постигнати при изпълнение на чл. 14, ал. 1 след 31 декември 2020 г., не се отчитат в размера на изискваните енергийни спестявания за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. (6) При определяне на общата кумулативна цел по ал. 2 може да се използват следните стойности за изчисление на енергийни спестявания в размер:

1. по 0, 7 на сто годишно за 2021 и 2022 г.; 2. по 0, 75 на сто годишно за 2023 и 2024 г.; 3. по 0, 93 на сто годишно за периода 2025 – 2030 г. Според чл. 15, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕ индивидуалните цели за енергийни спестявания представляват ежегодни енергийни спестявания при крайните клиенти за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.; ежегодни енергийни спестявания при крайното потребление на енергия за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. Индивидуалните годишни цели по ал. 1, т. 1 се определят, като разликата между изчислената годишна стойност на енергийните спестявания по чл. 14, ал. 3 и 5 и оценката на енергийни спестявания от алтернативни мерки през съответната година се разпределя между задължените лица по чл. 14, ал. 4 пропорционално на продадените от съответното задължено лице количества енергия на крайни клиенти през предходната година.

От своя страна чл. 7 от Наредба за методиките за определянето на националната цел за енергийна ефективност и за определянето на общата кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица предвижда, че част от общата кумулативна цел за енергийни спестявания се разпределя за изпълнение като индивидуални цели за енергийни спестявания между задължените лица.

Задължени лица са: крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейността "търговия с електрическа енергия", които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно; топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно; крайните снабдители и търговци на природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 10 GWh годишно; търговци на течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 2000 тона течни горива годишно; търговци на твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.

Съгласно чл.8 от Наредбата, индивидуалните цели за енергийни спестявания се определят като ежегодни нови енергийни спестявания на енергия, постигнати от мерки за енергийни спестявания в крайното потребление на енергия от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. Отчитането на изпълнението на поставените индивидуални цели от задължените субекти става по реда на чл.13, ал1. От Наредбата, според който текст за отчитане на индивидуалните цели задължените лица предоставят в Агенцията ежегодно до 1 март на годината, следваща годината на отчитане, информация за изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания при условията и по реда на наредбата по чл. 70 от ЗЕЕ.

От така възприетата фактическа обстановка по несъмнен начин се доказва извършването на нарушението, доколкото за календарната 2022г. (от 01.101.2022г. до 31.12.2022г.) жалбоподателят, като субект на задължението да постигне определената индивидуална цел, не я е изпълнил. Видно от лист 35 гръб, същият не е постигнал никаква част от нея.

Въпреки тези констатации обаче, НП следва да бъде отменено поради допуснати множество тежки процесуални нарушения, довели до пълното опорочаване на административнонаказателното производство и на издаденото НП. Съображенията за това са следните.

Видно от цитираните по-горе разпоредби, Министърът на енергетиката определя индивидуалните цели за енергийни спестявания ежегодно, като срокът за тяхното изпълнение е в рамките на календарната година, за която са поставени. В този смисъл срокът за тяхното постигане е от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. в конкретния случай. Поради това крайният срок, в който може целта да бъде постигната се явява последният възможен ден на съответната календарна година – тридесет и първи декември, като нарушението се счита за извършено именно на следващия ден с оглед спецификата на самото задължение и строгото определяне на целта като ежегодна. Неправилно както в АУАН, така и в НП, е посочена изрично дата на нарушението 02.03.2023г, което всъщност е денят след посочената в цитираната наредба дата за подаване на информация до АУАЕР за постигането на определената индивидуална цел на енергийни спестявания. От така посоченото в АУАН и НП може да се направи извод, че както АНО, така и актосъставителят считат, че индивидуалните ежегодни цели могат да се изпълняват до 01.03.2023г. за календарната 2022г., което е неправилно. Видно от наличните по делото доказателства, за 2023г. е определена друга индивидуална цел. Няма никакво сходство и още по-малко тъждественост между срокът за подаване на информацията по чл.13 от наредбата, посочен изрично като дата на нарушението в АУАН и НП, и срокът за постигане на ежегодната индивидуална поставена цел за енергийни спестявания. Абсурдно е твърдението, че в деня, в който според АУАН и НП следва да се постигне целта – първи март за следващата целта година следва и да се подаде декларация за степента на нейното постигане.

В този смисъл и в протИ.речие с чл. 42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН и НП неправилно е прието, че нарушението е извършено на 02.03.2023г., като в НП и АУАН е посочено, че това е датата, на която е изтекъл срокът за подаване на информацията до АУАЕР. В случая срокът за подаване на информацията няма отношение към неизпълнението на поставената цел, което е административно нарушение, довършено два месеца по-рано. В този смисъл датата на нарушението е определена неправилно, а това обстоятелство, съчетано и с протИ.речивите твърдения в НП, че „датата, следващата датата, на която е изтекъл срокът за подаване на информация за изпълнение на задължението … не е подадено уведомление за изпълнение на задължителното предписание.“ води до пълна неяснота във волята на АНО. За съда, както и за санкционираното лице е напълно неясно какво реално нарушение му е вменено в отговорност и в крайна сметка дали се касае за неизпълнение на задължение за енергийни спестявания, за неподаване на информация по чл.13 от Наредбата или за неизпълнение на предписание, като последното за пръв път се споменава в атакуваното НП.

В случая АНО твърди да е налице административно нарушение, което се осъществява чрез бездействие. Макар и да има продължителен характер, поради своето естество, нарушението чрез бездействие има начален и краен момент. В конкретния случай осъществяването на нарушението чрез бездействие е започнало на деня, следващ този, на който изтича срокът за изпълнение. Този ден е следвало да бъде посочен в АУАН и НП като дата на начало на извършване на нарушението. С изтичане на срока, предоставен от закона за изпълнение на целта – 31.12.2022г., нарушението е извършено без значение дали денят е почивен, присъствен или неприсъствен. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицата е строго формален процес, при който наказващият орган следва да спази задълженията си по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и да посочи конкретно и вярно описание на нарушението и датата, на която то е извършено. Процесуално невъзможно е съдът, действащ като въззивна инстанция, да подменя волята на наказващия орган или да „поправя” допуснати неточности в издаденото НП като определя друга дата на нарушението, различна от посочената от АНО. Самият актосъставител посочва в разпита си, че задължението на дружеството-жалбоподател касае календарната 2022г., а не и първите два месеца от 2023г., както неправилно е посочено в АУАН и НП.

Административното нарушение, предмет на НП, се изразява в неизпълнение на скрепено със срок законово задължение и се осъществява чрез бездействие. Датата на извършване на нарушението е датата, следваща последния ден от срока за изпълнение на задължението. Нарушението е извършено в първия ден след изтичането на срока и създава трайно протИ.правно състояние /продължено нарушение/. В случая продълженото нарушение е извършено юридически на конкретна дата - датата след изтичането на законовия срок, в който е следвало да бъдат постигнати енергийните спестявания за 2022г. Касае се за нарушение, чието изпълнително деяние е под формата на бездействие и същото следва да се характеризира с начален момент – денят след срока за изпълнение на задължението до краен такъв, в който нарушението е довършено или констатирано. От това, че нарушението е продължено нарушение не следва обаче, че датата на нарушението не е съществена част от административнонаказателното обвинение. Затова тук следва да се посочи, първо, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН касае само нередовност в АУАН, но не и в НП. Второ, датата на нарушението не е сред нередовностите, които могат да бъдат надлежно преодолени чрез правилото на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Следователно грешното посочване на дата на извършване на нарушението в АУАН и в НП е в нарушение на изискванията чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва, коригира или конкретизира административнонаказателното обвинение. Касае се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи - на НК и НПК, на основание препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 ЗАНН. Допуснатият порок несъмнено нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение, респ. води до невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на административнонаказващия орган. В административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, което е неотстранимо. На това основание НП подлежи на отмяна. В този смисъл Решение № 1698 от 9.03.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 141/2020 г., Решение № 7699 от 9.12.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 9008/2015 г., Решение № 2922 от 28.04.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 12447/2015 г., Решение №3614 от 04.06.2021г. по к.а.н.д. 3327/2021 по описа на АССГ 11-ти касационен състав и други.

Неспазването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е винаги съществено нарушение, доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Нещо повече, неправилното определяне на датата на нарушението пречи да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административно-наказателното преследване.

На второ място, словесното описание на нарушението в НП е изключително протИ.речИ. и в нарушение на чл.57, ал.1 т.5, пр. 1 от ЗАНН. в НП са посочени в обстоятелствената част три различни нарушения, някои от които смислово и граматически несъстоятелни, но внасящи сериозна и непреодолима неяснота във волята на АНО при издаване на НП. Първо се твърди, че „Агенцията за устойчИ. енергийно развитие (АУЕР) е обработила информацията, постъпила по реда на чл. 13, ал. 1 от Наредбата и е констатирала неизпълнение на задължението.“, вероятно визирайки определената индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания за 2022г. в размер на 4, 417000 GWh. Впоследствие обаче отново в обстоятелствената част се посочва „датата на нарушението, касаеща датата, на която е изтекъл срокът за подаване на информация за изпълнение на задължението“, което внася съмнение и объркване дали не се касае за неизпълнено задължение за подаване на информация по чл.13 от Наредбата като нарушение, за което е санкционирано лицето, което обаче е друго административно нарушение. Допълнително объркване внася и твърдението отново в обстоятелствената част на НП, че „информацията за изпълнение на определената индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания е следвало да бъде представена не е подадено уведомление за изпълнение на задължителното предписание“, което за съда е неразбираемо твърдение дали нарушението се изразява в неподаване на такава информация, след като е „следвало да бъде подадена“, подадена ли е изобщо, а и впоследствие, се твърди, че не е подадено вече уведомление за изпълнение на задължителното предписание. Волята на АНО е абсолютно неразбираема за съда, респективно какво не е подадено, дали е информация по чл.13 от Наредбата за постигнатата индивидуална цел или не е изпълнено предписание, какво е то, кой го е дал или не е подадена информация дали дадено предписание като принудителна административна мярка е изпълнено или не, което пък от своя страна словесно навежда на извод за съвсем отделно и различно административно нарушение.

В този смисъл съдът намира, че словесното описание на нарушението е напълно неясно, вътрешно протИ.речИ., волята на АНО е неразбираема и непроследима. НП не отговаря дори на минималните изисквания за надлежно описание на нарушението.

На трето място съдът констатира и съществено процесуално нарушение при определяне на мястото на нарушението, което е посочено като „сградата на АУЕР, гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 37/ул. „Сердика“ №11, където информацията за изпълнение на определената индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания е следвало да бъде представена не е подадено уведомление за изпълнение на задължителното предписание.“.

Съдът намира за нужно да посочи, че разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в двата процесуални документа (АУАН и НП), като се посочи мястото на нарушението. Липсата на точно конкретно място на нарушението или погрешното му определяне е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и съответно препятства съда в извършването на контролните му правомощия. Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент от обективна страна, обуславящ пространствените рамки на обвинението. Същият пряко кореспондира, както с факта на извършеното нарушение, така и с компетентността на органите по неговото установяване, санкциониране и упражняване на последващ контрол за законосъобразност върху така извършената санкционна дейност. Недопустимо се явява неговото извеждане въз основа на анализ на доказателствата в протИ.речие с изрично определеното място на нарушението в АУАН и НП. С оглед на това, погрешното попълване на този реквизит в съдържанието на АУАН, изводимо от разпоредбата на чл. 42, т.3, предл.2 от ЗАНН и в съдържанието на НП, изводимо от чл. 57, т.5, предл.3 от ЗАНН, както в правната теория, така и в съдебната практика се приема за съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на формалните, доколкото винаги води до неяснота относно обвинителната теза. В този смисъл НП страда от непреодолим порок, който влече неговата отмяна, доколкото погрешно в АУАН и НП е посочено мястото на нарушението. Този порок е неотстраним в съдебна фаза.

Това е така, защото в случай на неизпълнение на поставените със заповед на Министъра на енергетиката индивидуални цели за енергийни спестявания мястото на нарушението е там, където задължението е следвало да бъде изпълнено, а именно по седалището на дружеството, което в случая е в гр. Варна, а не в „сградата“ на АУЕР. Именно по седалище на дружеството се вземат управленските решения, решава се политиката на дружеството и как и дали да бъдат изпълнявани поставените цели. Седалището на АУЕР е място на нарушението в случай, в който задължението е следвало да бъде изпълнено към самата агенция, например при задължение да се подаде определена информация, декларация, сведение и други, включително и при неизпълнение на задължението по чл.13 от цитираната наредба. В случая мястото на нарушението в АУАН и НП е посочено неправилно и това е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Не без значение е, че в комбинация установените три съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП водят до пълно вътрешно непреодолимо протИ.речие във волята на АНО и актосъставителя и не само че ограничават правото на защита на санкционираното лице, но и са пълна пречка за съда да разбере за какво е санкциониран жалбоподателят. Констатираните пороци са дотолкова тежки, че надхвърлят само формалните основания за отмяна на НП.

Поради изложените съображения обжалваното НП следва да бъде изцяло отменено.

Право на разноски има жалбоподателят, който претендира сумата от 960 лева, които с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран, Софийски районен съд