РЕШЕНИЕ

№ 200

гр. Попово, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20243520100475 по описа за 2024 година Искът е с правно основание по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК вр. чл. 141, вр. чл. 138, вр. чл. 122 ЗЗД.

Ищецът Кооперативно сдружение “Популярна бизнесасоциация Попово” със седалище и адрес на управление гр.Попово, бул.”Б.” №, представлявана от председателя Х.Ц., твърди в исковата си молба, че с Договор за заем № 2275/18.12.2017г. ищецът предоставил заем на ответника Д. Д. И., в размер на 3000, 00 лв. срещу поето от него задължение да върне получената сума, заедно с лихвата, съобразно уговорения погасителен план и разходите към заема. Срокът на заема бил от 18.12.2017г. до 18.12.2022г. Уговорения лихвен процент и разходите били 19%, таксите и комисионните в полза на заемодателя били уговорени на 3%. Освен това било уговорено, че при неизпълнение на плащане, съгласно погасителния план, длъжникът дължал неустойка в размер на 10%. Методиката за изчисляване на лихвения процент била описана в договора, а начина на издължаване на заемът от страна е длъжника бил описан в погасителен план, неразделна част от договора.

Задължението на заемополучателя И. по договора за заем било обезпечено с поръчителство на втория и третия ответник- Б. С. И. и Т. И. К., с които бил сключен договор за поръчителство за цялото задължение по договора за заем, заедно с лихви, неустойки и разноски по събиране на вземането, при което посочения ответник отговарял солидарно със заемополучателя.

Ответникът И. не изпълнявал задължението си за връщане на заема и лихвите в уговорените срокове, като имала просрочена главница в размер на 1860.43 лв., и просрочена лихва в размер на 1789.33 лв., или общо дължима сума в размер на 3649.76 лв.

Предвид гореизложеното ищецът моли солидарно да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата 3649.76 лв., дължима по Договор за заем № 2275/18.12.2017г., включваща просрочена главница в размер на 1860.43 лв., и просрочена лихва в размер на 1789.33 лв. за периода 18.12.2017г. - 06.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ - 12.08.2024г. до окончателното изплащане на задължението Претендират се разноски.

В с.з. иска се поддържа така както е предявен чрез упълномощен представител-адв. Ц.Х. от ТАК В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците - Д. Д. И. от с.К., общ.П. Б. С. И. от с.С., общ.П. и Т. И. К. от с.К., общ.П., действащи чрез адв.Н.М. от АК- Ямбол са депозирали писмени отговори по исковата молба, с която оспорват същата като неоснователна.

В отговорите си и тримата ответника оспорват ИМ, като твърдят, че договорите за потребителски кредити нарушавали разпоредбите на ЗПК, поради което били недействителни.

В първия договор бил посочен лихвен процент 19.00%, но липсвал ГПР. Същото било посочено и във втория договор. И в двата договора били нарушени разпоредбите на ЗПК с излагане на подробни съображения за това, поради което били и недействителни, а именно- нарушена била разпоредбата на чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК- не бил посочен ГПР и общата дължима сума от потребителя; на 11, ал.1, т.20 от ЗПК- не бил посочен размер на лихвения процент по ден; на 10, ал.1 от ЗПК- договора не бил сключен по ясен и разбираем начин, тъй като шрифта бил по- малък от 12 пункта.

Отделно от това считат, че в случая не била приложима разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, и поради нарушаване на посочените по-горе разпоредби на ЗПК иска от съда двата договора да бъдат прогласени като нищожни, поради противоречието им със закона.

Излагат твърдения, че в Договора за паричен заем били посочени двама поръчители, които положили подпис, като в Договора за заем липсвали поръчители.

На последно място считат, че било недопустимо за един и същи предмет да бъдели сключвани два договора с едни предмет, един номер и една и съща дата.

Във връзка с изложените доводи и тримата ответника искат от съда предявения против тях иск да бъде отхвърлен, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Редовно призовани за с.з., не се явяват, не изпращат представител. От пълномощникът на трите са депозирани становища, в които по същество поддържат депозираните отговори по исковата молба и моли съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

От приложения по делото Договор за заем 2275/18.12.2017г. ищецът предоставил заем на ответника Д. Д. И., в размер на 3000, 00 лв. срещу поето от него задължение да върне получената сума, заедно с лихвата, съобразно уговорения погасителен план и разходите към заема 18.12.2017г. до 18.12.2022г. Уговорения лихвен процент били 19%.Освен това било уговорено, че при неизпълнение на плащане, съгласно погасителния план, длъжникът дължал неустойка в размер на 10%. Начина на издължаване на заемът от страна е длъжника бил описан в погасителен план (приложен по делото), неразделна част от договора. Така сключения договор е обезпечен с договор за поръчителство сключен между КС “Популярна бизнесасоциация Попово” и Б. С. И. и Т. И. К., според който същите са се задължили солидарно да отговаря с Д. Д. И. по сключения договор за заем.

Не се спори, а и от представения РКО се установява, че сумата предмет на договора е предадена на заемополучателя И.

Видно от представеното извлечение към 06.08.2024г. заемополучателя дължи просрочена главница в размер на 1860.43 лв., и просрочена лихва в размер на 1789.33 лв., или общо дължима сума в размер на 3649.76 лв.. В този смисъл са и представените по делото писмени доказателства-извлечение от погасителен план, извлечение-справка, договор за паричен заем, договор за поръчителство.

По делото е приложен и Правилник за устройство и дейността на взаимоспомагателна каса при КС “Популярна бизнесасоциация Попово”-гр.Попово и справка от ТР за актуално състояние на ищцовото сдружение При така установените факти, съда направи следните правни изводи:

Предявените искове за допустими. Разгледана по същество исковата претенция е основателна отчасти по следните съображения:

За да бъде уважен искът с посоченото правно основание, ищецът следва че е налице валидно сключен договор за заем с И. за сумата от 3000, 00 лв., в който са включени възнаградителна лихва, неустойки и такси, както и техния размер; че ищцовата страна е изправен кредитор по договора, а именно предоставила е на заемателя сумата, предмет на договора, че задълженията по договора са изискуеми; наличието на валидно сключен договор за поръчителство с втория и третия ответник, сключен за обезпечение на вземането на ищцовата страна по договора с И. за сумата от 3000, 00 лв.

Липсата на който и е да е от елементите на горепосочения фактически състав води до неоснователност на исковата претенция.

В конкретния случай, не се спори, че между ищцовата страна и отв.И. е сключен договор за заем. Няма спор и за това, че същия този договор е обезпечен с поръчителството на останалите двама ответника.

Основното възражение обаче на ответниците е, че този договор е недействителен по см. на ЗПК, тъй като не отговаря на изрично посочени от него разпоредби- чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, както и чл. 10, ал.1 от ЗПК.

Съдът намира това възражение за основателно и процесния договор за заем се явява недействителен, поради следните съображения:

Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът (ал.2), като по-нататък горепосоченият член от закона дава дефиниция за “потребител” и това е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност (ал. 3), а “кредитор” е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност (ал. 4).

Безспорно по делото се установи, че заемателят е физическо лице, което не е действало в рамките на някаква професионална или търговска дейност, като заеманата сума, видно от чл. 2 от Договора му е предоставена за битови нужди.

От приложеното актуално състояние от Търговския регистър се установява, че ищцовата страна има разнороден предмет на дейност включващ и „предоставяне на заеми само на член-кооператорите за сметка на направените от тях и на техен риск вноски в образуваната по решение на общото събрание на ВСК, съгласно изискванията на чл.36, ал.1 от ЗК и чл.4, т.3 от ЗКИ”. Визираните в предмета на дейност два нормативни акта действително предвиждат възможност за този тип сдружения (кооперации), да образуват взаимоспомагателна каса за предоставяне на заеми само на своите членове за сметка на направени от тях и на техен риск вноски, като тази дейност се урежда от отделен правилник на всяко сдружение. При така изложеното съдът намира, че кооперацията притежава качеството кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

В чл.4, т.13 от ЗПК е предвидено изключение от приложното поле на закона за договори за кредит, предоставяни от взаимоспомагателни каси и кооперации на техните членове, без лихва или при лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара. В конкретния случай, възнаградителната лихва по процесния договор за заем е уговорена в размер 19.00 %, а към момента на сключване на договора - 18.12.2018г., средната лихва при потребителските кредити е била в размер на 13.48 % (статистика на БНБ относно кредитите за потребление към декември 2018г., публикувана в интернет страницата на БНБ раздел “Лихвена статистика”), при което съдът намира, че по отношение на сключения между ищцовата кооперация и отв. И. договор за заем следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. Нещо повече, видно от приложения договор, същия препраща към правилата на ЗПК (чл.4, ал.4 ), което е още е един довод на съда да приеме, че самия ищец приема, че за неуредени въпроси в процесния договор заем следва да се приложат разпоредбите на ЗПК.

В чл.11, ал.1 от ЗПК са посочени елементите, които договорът за кредит трябва да съдържа, а в чл. 22 е записано, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В конкретния случай, процесният договор изобщо не съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент (чл 11, ал.1, т.9а ЗПК) и годишен процент на разходите (чл.11, ал.1, т.10 ЗПК), което е достатъчно за съда да приеме, че договорът за заем е недействителен.

Тази недействителност обаче е особен вид, с оглед на последиците й, визирани в чл.23 ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

В случая съдът намира, че категорично в процеса е доказано, че реално сумата от 3000, 00лв. по договора за заем е предадена от заемодателя на заемополучателя. Това обстоятелство изобщо не се оспорва от отв. И., а и същото се установява и доказва и от приложения касов ордер. Това обосновава извода на съда, че И. е получила от кооперацията по договор за заем от 18.12.2017г. сумата от 3000, 00лв. В подкрепа на извода на съда, че заеманата сума е била предадена във владение на заемополучателя, е и обстоятелството, че И. все пак е правила плащания по този заем, доколкото се претендира като главница само сумата от 1860, 43лв., което на практика представлява извънсъдебно признание на облигационното правоотношение между страните и задължението по него.

С оглед изложеното съдът счита, че реално отв.И. е получила в заем сумата от 3000.00лв. от ищцовата страна, и тази сума подлежи на връщане. Тъй като се претендира като просрочена главница от 1860.43лв, то тази сума подлежи на връщане. Това е така, тъй като макар съдът да прие договорът за заем за недействителен, това не освобождава заемополучателя от връщане на главницата по него.

Не отпада и отговорността на солидарните длъжници, които остават задължени спрямо ищеца за остатъка от главния дълг, поради което исковата претенция за сумата от 1860.43лв. главница следва да бъде уважена и по отношение на ответниците Б. С. И. и Т. И. К.. Съгласно чл.138 от ЗЗД с договор за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението по неговото задължение. Тъй като очевидно е спазена формата на сключения договор за поръчителство, а и не се оспорва това обстоятелство, че договора за заем е обезпечен с поръчителство, то съда счита, че договора за поръчителство поражда своето правно действие. А поръчителят по договора за заем е солидарно задължен с главния длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл.141 ЗЗД.

От приложените по делото договори за поръчителство, сключени между КС “Популярна бизнесасоциация Попово” и ответниците Б. С. И. и Т. И. К., се установява, че последните са се съгласили да отговарят пред заемодателя солидарно с главния длъжник Д. Д. И. за задълженията му, произтичащи от процесния договор за заем.

Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за главницата по договора за заем срещу тримата ответника за основателна до размера от 1860, 43 лв.

Не така седи въпроса за дължимост на възнаградителна лихва, както и нейния размер.

Както вече се посочи, съдът намери процесния договор за кредит за недействителен и предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК прие, че ответниците дължат на ищцовото кооперативно сдружение единствено сумата от 1860, 43 лв., представляваща неизплатената част от главния дълг, при което акцесорната претенция за договорна лихва в размер на 1789, 33 лв. за периода от 18.12.2017г. до 06.08.2024г. се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, всяка една от страните има право на разноски по делото, съобразно уважената респ.отхвърлената част на исковете. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнагражение.

Така, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищцовото дружество сумата от 303, 81 лв., представляващи разноски в настоящото производство, съобразно уважената част на исковете, в които разноски съдът включи включени заплатената д.т. рв размер на 146, 00лв., както и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 450, 00лв., което е под минималния размер. В този смисъл възражението на ответната страна за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение се явява неоснователно.

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК ответниците също имат право на разноски, съобразно отхвърлената част на исковете. Предвид представените доказателства и приложените списъци по чл.80 от ГПК съдът намира, че ищцовата страна дължи на всяка една от ответниците разноски в размер на 326, 02 лв., съобразно отхвърлената част на исковете.

Водим от изложените съображения, съдът