Решение № 28279 от 27.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 6699/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 26, ал. 11 от ЗЧРБ. Производството е образувано по жалба на Д. С. Б., роден на [дата]., [държава], съд. адр. [населено място], [улица], ет. 5, офис 9 срещу заповед рег. № 517з-2662/28.05.2024 г. на началник група „МИГРАЦИЯ“, ОДМВР-СОФИЯ, с която му е отказано продължаване на срока на пребиваване в Република България на основание чл. 27, ал. 2 от ЗЧРБ. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на административния акт, поради противоречието му както с процесуалните правила по издаването му, така и с материалния закон. Моли отмяна на акта и присъждане на деловодни разноски. Ответникът началник група „МИГРАЦИЯ“, ОДМВР-СОФИЯ оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Контролиращата страна Софийска градска прокуратура не взима участие по делото. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства, чл. 168 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна при цялостна проверка на основанията за законност на акта по чл. 146 от АПК: Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЧРБ срокът на пребиваване на лица, влезли в страната при условията на безвизов режим, може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по хуманитарни причини, свързани с извънредни обстоятелства, или при наличие на държавен интерес по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Продължаването се издава по ред, определен с правилника за прилагане на закона – чл. 11, ал. 3. Предвид това, оспореният акт е издаден от компетентен орган – началник група „МИГРАЦИЯ“, ОДМВР-СОФИЯ, постановено е в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК – посочени са наименованието, органът, който я е издал, адресатът, фактическите и правни основания за издаването му. Актът има ясна разпоредителна част, посочено е пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Датиран и подписан. В конкретния случай, отказът за продължаване срока на пребиваване е поради неприемането от административния орган, че се доказват причини от хуманитарен характер, каквато безспорно е заболяване на молителя. Жалбоподателят обосновава молбата си за продължаване срока на пребиваване със сърдечно заболяване, което налага да остане да се лекува в Република България. Към документите по молбата си по чл. 11, ал. 3 от ППЗЧРБ, жалбоподателят прилага медицинска документация, която отразява сърдечно заболяване. Спорът между жалбоподателя и администрацията е именно дали е налице такова заболяване, като основание за уважаване на молбата по чл. 27, ал. 2 от ЗЧРБ, доколкото органът не приема достоверност на документацията. С жалбата си жалбоподателят въвежда този спор, като моли да се допусне изслушване на медицинска експертиза, която да отговори на въпроса дали жалбоподателят има заболяването, като основание за продължаване на пребиваването му по чл. 27, ал. 2 от ЗЧРБ. С определение от откритото съдебно заседание от 30.10.2024 г. настоящият състав е допуснал такава СВЕ, като е определен депозит в размер на 400 лв., платим от жалбоподателя. Депозитът не е внесен, като в последващото открито съдебно заседание от 11.12.2024 г. жалбоподателят не се явява и не се представлява, като не се излагат причини за невнасянето на депозита. Така, но основание чл. 144 от АПК във вр. чл. 162 от ГПК, според който с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, съдът приема, че твърдяният от жалбоподателя факт на сърдечното заболяване, остава недоказан. В този смисъл, обжалваната заповед е законосъобразна, доколкото правилно отразява, че не е налице обстоятелство от хуманитарен характер по чл. 27, ал. 2 от ЗЧРБ, като е безпредметно с решението да се обсъжда другото основание посочено в отказа – подаването на молбата за продължавана на пребиваването след изтичане на срока на разрешеното пребиваване. Предвид гореизложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът приема, че жалбата е неоснователна. Въз основа на гореизложеното, съдът