Решение № 1896 от 27.11.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5267/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 719258-F713087/17.08.2023 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на М. К. П. с ЕГН ••••••••••, с адрес ••••, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена глоба в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се моли НП да се отмени, като аргументира становището си с възражения, свързани с приемането на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, и неправилно определена санкция. В съдебно заседание жалбоподателят посочва, че нарушението е за първи път, че има издадено наказателно постановление и за неподадените отчетни регистри и развива доводите в жалбата. Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице маловажен случай. Приема, че нарушението е доказано. Претендира разноски. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна съдът установи следното: Жалбоподателят бил регистрирано по ЗДДС лице за пореден път с Акт за регистрация по ЗДДС № 160422300495343/03.02.2023 г. На 16.05.2023 г. свидетелят Н. К. – ••••, извършила служебна проверка в хода на която било установено, че задълженото лице като регистрирано по ЗДДС не е подало справка декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.04.2023 г. - 30.04.2023 г. в законоустановения срок до 15.05.2023 г., включително. Справката декларация по чл. 125, ведно с отчетните регистри за описания по- горе данъчен период били подадени на 17.05.2023 г. Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F713087/17.08.2023 г. срещу дружеството за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и нарушителя. Жалбоподателят подал възражение в законоустановения срок, но същото било прието за неоснователлно. За извършеното нарушение било издадено НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 700 лв. за нарушението на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Н. К. - •••, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, софтуерна справка а подадени декларации, възражение, уведомление за приемане на СД и дневници за покупки и продажби, акто за регистрация по ЗДДС, 4 бр. обратни разписки и покана за съставяне на АУАН и оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП предупреждение от 27.01.2023 г. и НП 688547-F691370/27.01.2023 г.. Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Показанията съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Относно приложението на процесуалните правила: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. В атакуваното НП ясно и разбираемо, за всеки търговец и данъчно задължено лице, е описано какво е било задължението и какво не е било изпълнено като правилно са определени и сроковете на дължимото поведение. Актът е съставен от компетентно лице видно от представената оправомощителна заповед т. 2.1. и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него и жалбоподателят се е възползвал. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност видно от т. 1.2. от оправомощителната заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за деклариране на ДДС чрез неподаването на справка декларация в определения за това срок. От правна страна съдът намира следното: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1от ЗДДС. С посочената разпоредба се задължават регистрираните по ЗДДС лица за всеки данъчен период да подават справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, и самите отчетни регистри към нея с изключение на случаите по чл. 159б от ЗДДС до 14-о число, включително, на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Обстоятелството, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, се установява по делото от приложения акт за регистрация и от показанията на свидетелката, изцяло оценени с доверие от съда. Също така то не е и спорно между страните. Следователно жалбоподателят е адресат на задължението за подаване на отчетните регистри и годен субект на административното нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС, за което е санкциониран с обжалваното НП. Следва да се отбележи, че нарушението включва неподаването, на който и да е от посочените документи – справка декларация, отчетни регистри и декларацията по чл. 125, ал. 2, в срок или въобще пропускането да бъдат подадени. Следователно нарушението е едно при алтернативни форми на изпълнително деяние и неизпълнението, на което и да е от тях, е основание за ангажиране на отговорност. Правилно в наказателното постановление е определен и срокът за изпълнение на задължението за подаване на справката декларация за данъчния период 01.04.2023 г. - 30.04.2023 г. Последният съгласно правилото по чл. 87, ал. 2 от ЗДДС съвпада с календарния месец. Срокът е нормативно предвиден и той е до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период. В конкретния случай датата 14.05.2023 г. е била почивен ден (неделя), поради което срокът е изтекъл на 15.05.2023 г., когато е бил последния момент в който жалбоподателят е могъл правомерно да подаде справката декларация, като обоснован се явява изводът на наказващия орган, че това е бил последният ден, до който е следвало да бъде изпълнено задължението. Изпълнителното деяние на нарушението се е изразило в съставомерно бездействие от страна на жалбоподателя, който, като е бил задължен, не е подал в срок до 15.05.2023 г. справката декларация за данъчен период месец април 2023 г. Нарушението е формално, поради което с осъществяването на изпълнителното си деяние то е било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпването на някакъв вредоносен резултат. Евентуално настъпилите вредни последици или липсата на такива в резултат от нарушението не са елемент от състава му и не влияят върху неговото довършване. Те биха могли да бъдат преценявани на плоскостта на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Самият факт на извършване на нарушението (неподаването в срок на справката декларация) в достатъчна степен накърнява защитаваните обществени отношения по осигуряване на отчетността в дейността на регистрираните по ЗДДС лица и оправдава реализирането на административнонаказателната отговорност на лицето като ответна мярка от страна на държавата. На следващо място настоящият съдебен състав намира, че макар изпълнителното деяние на нарушението да е осъществено чрез бездействие, същото е доказано по категоричен начин по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от ЗДДС справката декларация и отчетните регистри към нея се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а при постъпването на подадените документи в електронната система на НАП се генерира входящ номер. Съгласно показанията на •••я, такава не е отчетена в системата, а и видно от рапечатката от софтуерната система на ТД на НАП, такава е подадена на 17.05.2023 г. Нарушението е извършено виновно, доколкото като регистрирано по ЗДДС лице жалбоподателят е бил наясно със своите задължения за подаване на справки- декларации и отчетни регистри, но не се е съобразил с тях като не е налице обективна невъзможност а изпълнение на задължението. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за доказано по делото жалбоподателят да е осъществил състава на административно нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС, за които е наказан с обжалваното наказателно постановление. По наказанието: Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че регистрирано лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в размер от 700 лв., тъй като видно от приложените доказателства НП 688547-F691370/27.01.2023 г. (влязло в сила) и предупреждение от 27.01.2023 г., връчно на 27.01.2023 г., а именно няколко месеца преди извършването на настоящото нарушение, то не само че нарушението не е за първи път, а е и системно. Съдът споделя аргументите на административнонаказаващия орган за това, че отегчаващото в този смисъл обстоятелство е годно да обуслове по-висока санкция, но ориентирана отново към минимума. Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя. Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложена административно наказание „имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата дейност. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска чрез декларирането на данък върху добавената стойност, като в закона са чувствително засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения, които увреждат фискалните интереси на държавата. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се неотразяване на приходи в определен размер и съответно в реално ощетяване на фиска, но то на практика води до възпрепятстване на контролната дейност на държавните органи. Затова и аргументът на жалбоподателя, че неподадената справка-декларация е нулева само по себе си не може да аргументира наличие на маловажен случай. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. Макар и срокът на закъснение – едва два дни и нулевата справка декларация вкупом да биха могли да аргументират по-ниска обществена опасност от тази на обикновените случай то връченото предупреждение № 688814-F691386/27.01.2023 г., както и множеството предходни нарушения от същия вид за които са издавани НП, препятстват многократното приложение на института на чл. 28 от ЗАНН и Наред с горното следва да се отбележи и това, че администартивнонаказаващия орган е посочил обстоятелствата, поради които счита че случая не е маловажен, а именно издадено наказателно постановление за същото нарушение и връченото предупреждение, както и това че задълженото лице системно не изпълнява задълженията си. Като е взел предвид това, административнонаказващият орган е наложил глоба ориентирана към минимума за физическите лица, който е 500 лв., а като е наложил санкция в по-висок размер административно наказващия орган е наложил законосъобразно и справедливо наказание при обсъждане на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства. По възражението на жалбоподателя, че веднъж бил санкциониран за отчетни регистри, а втори път за справка декларация съдът намира, че в този случай поради гореизложеното не се касае за принципно непропорционална санкция. И макар да се касае за едно единствено нарушение, при невлязло в сила наказателно постановление за другата алтернативна форма на неизпълнение на задължението, то не е нарушен принципа ne bis in idem и не следва да се отменя настоящото постановление на това основание. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Същевременно наказателното постановление е съобразено с процесуалния и материалния закон, поради което настоящият съдебен състав като намери, че извършването на нарушението от страна на дружеството жалбоподател е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, то следва да бъде потвърдено. По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото. Същото е направено в предвидения в закона срок и следва да бъде определено в размер на 80 лв.по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът