Решение № 1242 от 17.4.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 411/2022 г.

Производството е по реда на чл. 179 – чл. 184 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на: 1. Сдружение „З.“ с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] баня, [област], [улица], представлявано от П. Ю. Г. К.; 2. Е. В. Г. с адрес: [населено място] баня, [област], [улица]; 3. Г. С. Г. с адрес: [населено място], [област], ул. П. Е.“ № 121; 4. „Л.“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [област], [улица], ет. 1, ап. 1.2, представлявано от управителя Ю. Г. К.; 5. „И.Н.“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [област], [улица], представлявано от управителя Н. Л. С.; 6. „Н. енд Вивиан“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [област], [улица], представлявано от управителя Ю. Г. К.; 7. ЕТ „Л. – В. “ с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [област], [улица], ет. 1, ап. 1.2, представляван от Л. Н. К. и 8. Б. Л. К. – Д. с адрес: [област], [улица], срещу Заповед № РД-24/15.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Национален парк „[община]“, с която е утвърден Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „[община]“ през 2022 г. С Протоколно определение № 2118/09.12.2022 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че предмет на контрола за законосъобразност следва да бъде Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „[община]“ през 2022 г., а не заповедта, с която същият е утвърден от Директора на Дирекция „Национален парк [община]“, доколкото същата няма самостоятелно правно действие и без да се обжалва самия годишен план за паша, не би се постигнал целения от жалбоподателите резултат. Горепосоченото определение е обжалвано пред Върховния административен съд, който със свое Определение № 2103/27.02.2023 г., постановено по адм. дело № 1401/2023 г., шесто отделение, е отменил акта на Административен съд – [област] и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като е дал указания за предприемане на действия от съда по изясняване и ясно дефиниране на заявения от жалбоподателите предмет на оспорване. С Разпореждане от 28.03.2023 г. съдът е оставил без движение жалбата, като е указал на оспорващите, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението за оставянето без движение, следва да представят нова /поправена/ жалба със съдържанието по чл. 150, ал. 1 от АПК, с препис за ответника, в която да посочат ясно кой акт оспорват, като изложат съответните фактически твърдения и надлежен петитум в съответствие с тези твърдения. Оспорващите 1. Сдружение „З.“, 2. Е. В. Г. 3. Г. С. Г., 4. „Л.“ ЕООД, 5. „Н. енд Вивиан“ ООД и 6. ЕТ „Л. – В. “ са подали поправена жалба /на л. 187 – л. 190 от делото/, с която са оспорили Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „[община]“ през 2022 г., утвърден със Заповед № РД-24/15.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Национален парк [община]“. Твърди се в жалбата, че оспореният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с материалния закон. Иска се да бъде отменен и на оспорващите да бъдат присъдени сторените от тях в производството разноски. Оспорващите Сдружение „З.“, Е. В. Г., Г. С. Г., „Л.“ ЕООД, „Н. енд Вивиан“ ООД и ЕТ „Л. – В. “, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата по изложените в същата доводи, развити и в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът – Директорът на Дирекция „Национален парк [община]“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт, развити в съдебно заседание и в депозирано по делото писмено становище. Претендира и присъждане на сторените в производството разноски. Производството по издаване на процесния общ административен акт е открито със Заповед № РД-12/11.03.2022 г. на Директора на Дирекция „Национален парк [община]“ /на л. 9 – л. 10 от адм. дело № 162/2022 г. по описа на Административен съд - [област]/. Със същата е определена формата на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на плана – писмени предложения и възражения, които се приемат в Централния офис на дирекцията или по електронен път на посочения в заповедта електронен адрес, в срок до 11.04.2022 г. Разпоредено е проектът на плана /на л. 11 – л. 21 от адм. дело № 162/2022 г. по описа на Административен съд - [област]/ да се оповести публично чрез публикуването му на интернет-страницата на дирекцията, както и да се постави на видни места в Централния офис и в офисите по съответните паркови участъци: ПУ „[община]“; ПУ „[община]“, ПУ „[община]“, ПУ „[община]“, ПУ „Б.“, ПУ „Бели [община]“, ПУ „Г.“ и ПУ „[община]“. Видно от Доклад относно постъпилите възражения по проекта за плана /на л. 70 – л. 74 от делото/, са подадени три възражения и една молба. Жалбоподателите по настоящото дело са подали Възражение с вх. № 15-00-2/08.04.2022 г. /на л. 25 – л. 38 от адм. дело № 162/2022 г. по описа на Административен съд – [област]/. След приключване на процедурата по обществено обсъждане, процесният план /на л. 76 – л. 94 от делото/ е утвърден със Заповед № РД-24/15.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Национален парк „[община]“, /на л. 75 от делото/. Като доказателства по делото са приети: документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, а именно: Уведомление изх. № 04-00-79/11.03.2022 г. за план, програма или проект от Дирекция „НП [община]“ до Министъра на околната среда и водите /на л. 21 – л. 22 от адм. дело № 162/2022 г. по описа на Административен съд – [област]/; Молба от традиционно пашуващи – местно население на територията на НП „[община]“ до Директора на НП „[община]“ вх. № 94-00-4/29.03.2022 г. /на л. 23 – л. 24 от адм. дело № 162/2022 г. по описа на Административен съд – [област]/; Писмо вх. № 15-00-3/08.04.2022 г. от Председателя на Асоциация за развъждане на редки автохтонни породи – Калоферска дългокосместа коза до Директора на Дирекция „Национален парк [община]“ /на л. 39 – л. 51 от адм. дело № 162/2022 г. по описа на Административен съд – [област]/; Писмо вх. № 15-00-4/08.04.2022 г. до Директора на Дирекция НП „[община]“ /на л. 52 – л. 65 от адм. дело № 162/2022 г. по описа на Административен съд – [област]/; Доклад вх. № 93-00-1015/16.12.2021 г. на гл. експерт към НП „[община]“ до Директора на Дирекция „Национален парк [община]“ /на л. 137 – л. 148 от делото/; Доклад вх. № 93-00-1015-(1)/16.12.2021 г. на директора на Дирекция БППП до Директора на Дирекция „Национален парк [община]“ /на л.110 – л.120 от адм. дело № 162/2022 г. по описа на Административен съд – [област]/; Писмо вх. № 04-00-79-(1)/15.04.2022 г. от заместник-министъра на околната среда и водите до Директора на ДНП „[община]“ /на л. 121 – л. 123 от адм. дело № 162/2022 г. по описа на Административен съд – [област]/, както и: Справка за пасищни площи по ползватели, вид и брой животни и местности от Плана за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „[община]“ през 2021 г., изготвена от гл. експерт към НП „[община]“; информация за наличните в Дирекция „Национален парк [община]“ данни за ползвателите на паша през 2022 г., на които е предоставено правото на пашуване в НП „[община]“, изготвена от гл. експерт към НП „[община]“; справка за пасищни площи по ползватели и зони от Плана за управление на Национален парк „[община]“ за 2022 г., изготвена от гл. експерт към НП „[община]“ и Карти за местообитания в Национален парк „[община]“ /на л. 257 – л. 282 от делото/. В изпълнение на чл. 181 от АПК, обявление за оспорването е публикувано в бр. 46 на Държавен вестник от 26.05.2023 г. /на л. 211 – л. 212 от делото/, копие от обявлението е поставено на определеното за това място в Административен съд – [област] и е публикувано на интернет-страницата на Върховния административен съд. По делото е разпитана свидетелката Н. Г., заемаща длъжността „главен експерт в Дирекция „Национален парк [община]“ от 2003 г. Същата е посочила, че се занимава основно с биоразнообразие в частта „Растения и природни местообитания“ и че е участвала при утвърждаване на Годишния план за паша през 2022 г. през всички години досега - в частта „План за паша на домашни животни и добив на сено“, основно в частите „Законодателство“, преди години само за защитените територии и Плана за управление, понастоящем и по Закона за биологичното разнообразие, тъй като Национален парк „[община]“ е защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие и е част от европейската мрежа „Натура 2000“. Г. е обяснила, че всяка годИ.участва в изработването на Годишния план, като всяка годИ.извършва и мониторинг на пасищните комплекси, след което изготвя доклад, на базата на който някои от препоръките се приемат и се залагат в следващата година, а други - с натрупване в по-следващи години и т.н. Посочила е, че ежегодно се извършва мониторинг на най-натоварените пасища във всеки участък и на най-малко натоварените, за да могат да ги съпоставят и да формират едно средно становище за натоварването на целия парков участък. На свидетелката е предявен изготвения от нея Доклад № 93-00-1015/16.12.2021 г. /на л. 137 – л. 148 от делото/ и същата е заявила, че изцяло поддържа констатациите в него. По отношение на изготвения план за паша, е посочила, че има леки несъответствия между плана и нейните доклади, защото, ако се съобразяват с последните, пасищните райони ще станат още по-малки, в резултат на което ползвателите отново ще бъдат недоволни и затова стремежът е да бъде даден максимумът на гражданите, така че да не бъдат редуцирани заявените от тях животни. Г. е посочила още, че не е направен анализ за всеки пасищен район, а такъв е правен избирателно. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежни страни, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок. По отношение на двама от жалбоподателите, обаче - „И.Н.“ ЕООД и Б. Л. К. – Д., жалбата им следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част – прекратено. Съображения: След оставянето на първоначалната жалба без движение – с Разпореждане от 28.03.2023 г., поправена жалба е подадена единствено от оспорващите Сдружение „З.“, Е. В. Г., Г. С. Г., „Л.“ ЕООД, „Н.“ и ЕТ „Л. – В. “, т.е. „И.Н.“ ЕООД и Б. Л. К. – Д., не са отстранили нередовностите на жалбата си, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част – прекратено. Съдът намира, че жалбата на останалите шестима оспорващи е основателна, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, за национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Целите на управление на националните паркове са регламентирани в алинея 2 на чл. 18 и се изразяват в: 1. поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; 2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; 3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности и 4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с целите по т. 1 - 3. Съгласно чл. 19 от ЗЗТ, в националните паркове се обособяват следните зони: 1. резервати и поддържани резервати; 2. туристическа зона; 3. зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения и 4. други зони съобразно конкретните условия в парковете. Дейностите, които са забранени в националните паркове, са изброени в чл. 21 от ЗЗТ, като в т. 6 е посочена пашата на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата. Съгласно чл. 22 от ЗЗТ, зоните по чл. 19, районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в националните паркове се определят с плановете за управлението им. По отношение на Национален парк „[община]“, е в сила План за управление, приет с Решение № 522/04.07.2001 г. на Министерския съвет за приемане на планове за управление на националните паркове „Централен Балкан“ и „[община]“, обнародвано в Държавен вестник, бр. 66 от 27.07.2001 г., който е действащ и към момента съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитените територии, плановете за управление се актуализират на всеки 10 години по реда на глава трета. До актуализацията на плана за управление се запазват разписаните в него режими и норми за ползване на земи, гори и водни площи, строителство и други дейности, освен в случаите на промени по реда на глава четвърта. Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост, процесният план следва да е съобразен със състоянието на защитената територия и да е в съответствие с плановете за управление, устройствените и техническите планове и проекти за съответната защитена територия, а според ал. 3, обемът на разрешените ползвания за всяка годИ.се определя в зависимост от оценката на състоянието на съответния ресурс, в резултат на анализа на данните, получени от мониторинга /наблюденията/, извършван ежегодно от ДНП/РИОСВ. В случая съдът намира, че процесният Годишен план за 2022 г., утвърден със Заповед № РД-24/15.04.2022 г. на Директора на Дирекция „НП [община]“, е издаден от компетентен орган по аргумент на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост, във вр. с чл. 48 от ЗЗТ и в изискуемата писмена форма. Съдът счита, обаче, че не е спазена процедурата по приемането му по чл. 65 и сл. от АПК. Действително, проектът е оповестен по подходящ начин, определена е форма на участие на заинтересованите страни чрез писмени предложения и възражения /чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК/ в срок, съобразен с минимално изискуемия съгласно ал. 2 на чл. 69 от АПК. В случая са налице данни за подадени възражения, вкл. и от оспорващите, но видно от Доклада относно постъпилите възражения по проекта за плана, някои от възраженията изобщо не са обсъдени, т.е. безспорно е налице съществено процесуално нарушение по чл. 71 от АПК. Съгласно тази разпоредба, общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. Видно от изготвения доклад за постъпили възражения срещу проекта на плана, е налице Възражение с вх. № 15-00-4/08.04.2022 г., по отношение на което административният орган не е предприел каквито и да било действия по обсъждането му. Последното, според настоящият състав, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на предоставената от закона възможност на заинтересованите лица да вземат участие в процедурата по издаване на общ административен акт, който по своята природа засяга правата и интересите на неограничен кръг лица, съответно има свойството да оказва значително въздействие в правната сфера на същите. В случая не се обосновава и наличието на предпоставките по чл. 73 от АПК, единствено при наличието на които законодателят е поставил други правнозащитими интереси над правото на заинтересованите лица да вземат участие в производството по издаване на акта. Не би могло да се приеме, че единствено и само със спазване на процедурата по чл. 66 – чл. 69 от АПК, без да се държи сметка за отношението на органа по депозираните становища, правото за активно участие на заинтересованите лица в производството е било гарантирано. Правилата на чл. 66-71 от АПК регламентират процедурата по общественото обсъждане, като целта на тази процедура е да се чуе и разгледа позицията на потенциалните адресати на бъдещия общ административен акт преди неговото приемане. Ето защо, като не са обсъдени всички подадени възражения, годишният план е приет и утвърден при съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. В този смисъл е Решение № 13343/25.10.2012 г. по адм. дело № 12125/2010 г. на ВАС, оставено в сила с Решение № 4498/01.04.2013 г. по адм. дело № 1852/2013 г. на ВАС, 5-членен състав. Следва да се посочи, че констатираното процесуално нарушение е довело и до нарушение на материалния закон, доколкото обсъждането му би могло да доведе до постановяване на административен акт с различен правен резултат. На следващо място, налице е и нарушение на разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от АПК, съгласно която, ако в производството са участвали чрез предложения, възражения или по друг начин отделни заинтересовани лица или организации, на тях им се изпраща отделно съобщение за издаването на акта. В случая не е спорно, че такива съобщения не са изпращани /изрично изявление на процесуалния представител на ответника в тази посока/. Освен посочените нарушения на административно-производствените правила, съдът счита, че са налице и несъответствия на плана с материалния закон, а именно: Съгласно посочената в процесния план като едно от правните основания за издаването му, разпоредба на чл. 7 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост, планът за пашата и ползването на сено, планът за ползването на лечебни растения и планът за ползване на гъби и горски плодове, които не са от лечебни растения, се утвърждават със заповед на съответния регионален орган /ал. 2/, като обемът на разрешените ползвания с плановете по ал. 2 за всяка годИ.се определя в зависимост от оценката на състоянието на съответния ресурс, в резултат на анализа на данните, получени от мониторинга /наблюденията/, извършван ежегодно от ДНП/РИОСВ /ал. 3/. Видно от показанията на разпитания свидетел /служител в ДНП „[община]/, такъв анализ /мониторинг/ не е направен за всеки пасищен район, а е правен избирателно. На второ място, в оспорения план е предвидена /т. 8 от Раздел III „Общи правила“/, приоритетна паша на овце, въпреки че съгласно чл. 21, т. 6 от ЗЗТ, в националните паркове се забраняват само пашата на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата. т.е. пашата на ЕРД не е сред дейностите, които законът забранява. В Плана за управление на НП „[община]“ изрично се допуска паша на ЕРД, овце и коне, като е определена полагащата се площ на глава добитък /Раздел II, т. 4.0, подточки 4.2 и 4.5/. Отделно, в мярка 32 „Подобряване/поддържане на природозащитното състояние на тревни типове природни местообитания и местообитания на видове птици чрез екологосъобразно управление на пасищни и ливадни системи“ от Националната рамка за приоритетно действие за натура 2000 в България за периода 2021 – 2027, с която е мотивирано ограничаването на пашата с процесния план, няма въведено изискване за приоритетна паша само на овце. Не са налице и мотиви, които да обуславят ограничаването на пашата на едър рогат добитък /ЕРД/ в горепосочените местообитания, както и обосновка, която да обвързва въведеното ограничение с негативно въздействие на сезонната паша на ЕРД върху посочените местообитания. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че оспореният Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „[община]“ през 2022 г., следва да бъде отменен, като издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващите следва да бъдат присъдени сторените от тях в производството разноски, така както са поискани със списъка на разноските по чл. 80 от ГПК /на л. 301 от делото/ и за които по делото са налице доказателства за извършването им - в общ размер на 1 500.00 лева, от които: заплатени държавни такси в общ размер на 180.00 лева; заплатена държавна такса за частната жалба – в размер на 180.00 лева; заплатени такси за обнародване в Държавен вестник – в размер на 40.00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 100.00 лева. Воден от горните съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - [област]