Решение № 947 от 1.8.2008 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 2682/2007 г.

Предявен е иск от Н.И.Г. срещу Ж.М.В., В.М.В. и М.Л.Б. за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 19.09.2007 г. с наследодателя на ответниците М.В.В. за продажба на недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, м. "Св. Никола", представляващ лозе-овощна градина с площ от 1000 кв. м, съставляващ ПИ № 1627, при граници: ПИ №№ 1626, 1627а и 1628 и път в кв. 48 за сумата от 80 000 евро. Претендира разноски. Ответниците оспорват иска. Твърдят, че предварителният договор е нищожен, тъй като наследодателят не е притежавал правото на собственост върху имота – договорът за доброволна делба е нищожен, тъй като съделителите са притежавали общо имот с площ от 2006 кв. м, а са поделили имот с площ от 3000 кв. м в нарушение на чл. 72 от ЗН. Твърдят, че наследодателят се е намирал в състояние, в което не е могъл да формира воля за сключване на договора, както и че не е получил цената. По същество страните поддържат становищата. Представят бележки. Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Искът е допустим и надлежно предявен. По същество: От представения заверен препис /л. 5 от делото на РС/ се установява, че между ищеца и наследодателя на ответниците е сключен договор на 19.09.2007 г., чрез който наследодателят е обещал да продаде на ищеца лозе-овощна градина в м. "Свети Никола" с площ от 1000 кв. м, при граници: Александър Петров, Иван и Славчо Иванови, дял ІІІ, път и дял ІІ, ведно с подобрения и насаждения за сумата от 80 000 евро в срок от пет месеца, считано от 19.09.2007 г. Подписите са нотариално заверени /рег. № 7206 от 19.09.2007 г./. Възражението за липса на воля е неоснователно. По обекта на правото, чието прехвърляне е обещано: За обекта, описан в предварителния договор е издадена скица от 21.11.2007 г. от община Варна, район "Приморски", с която същият е идентифициран като ПИ № 1627 в кв. 48 по плана. Съдът приема, че в тежест на ответниците, които оспорват идентичността на имотите е да установят, че заповедта за попълване и поправка на кадастралния план е незаконосъобразна. В обясненията си, дадени в с. з. на 27.06.2008 г. вещото лице сочи, че собствениците на имоти пл. №№ 1628 и 1629 не са уведомени за попълването и поправката. За всеки административен акт /т. е. и за заповедта от 26.06.1995 г. – л. 68/ се предполага, че е законосъобразен - в този смисъл мотивите към ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК ВС; изрично Росен Ташев "Обща теория на правото. Основни правни понятия", изд. СИБИ, 2004 г., стр. 210. Затова следва да се предполага, че на самото място е има ло видими, ясно очертани гранични линии. Съдът приема, че такива все още има, тъй като вещото лице излага, че на място границите са както по плана на новообразуваните имоти, а към ПИ №№ 891 и 906 те са същите, както към имоти пл. №№ 1628 и 1629 по поправката. Предположението е оспорено, но само досежно границата към настоящия момент /изявление на пълномощника на ответниците, че към настоящия момент няма ограда между ПИ №№ 891 и 892 – л. 70/. Оспорването към настоящия момент е без значение. Оспорване на предполаганата констатация, че между имотите към 1995 г. е имало видима, ясно очертана граница не е предприето и успешно доказано. Всъщност макар вещото лице да е заявило, че не помни дали има ограда между двата имота сега, то ясно е възприело имотната граница. Съдът приема, че налице е била хипотезата на чл. 86, ал. 2 от ППЗТСУ /отм./, поради което не е било необходимо актът да бъде подписан и от пряко заинтересуваните собственици, а заповедта да им бъде съобщена. Обектът на правото, чието прехвърляне е обещано, е определим – това е ПИ № 1627 в кв. 48 по плана. Цената е определена. Налице са уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Съдът приема, че договорът е действителен. Срокът е изтекъл. Задължението за сключване на окончателен договор е станало изискуемо. По допустимостта на прехвърлянето по настоящем: От скица-приложение № 3 към заключението на вещото лице се установява, че по действащия план на новообразуваните имоти имотът, правото на собственост върху който е предмет на предварителния договор, съставлява ПИ № 891. Съдът приема, че прехвърлянето към настоящия момент е въобще допустимо, но в решението обектът на прехвърленото право следва да бъде описан по ПНИ. лист втори от решение от 01.08.2008 г. по гр. д. № 2682/2007 г ВОС По правото на собственост на ответниците: Съдът приема, че разпоредбата на чл. 72 ЗН е инструктивна и нарушението й не опорочава делбата – изрично проф. Венедиков "Съсобственост. Правни въпроси" изд. СИБИ 1994 г., стр. 145. Съдът приема, че упражняването на несмущавано владение върху граничната ивица създава предположение, че тя е част от обекта на правото, придобито от наследодателя – изрично проф. Венедиков "Ново вещно право" изд. СИБИ 1995 г., стр. 244. Наследодателят е притежавал правото, чието прехвърляне е обещал. Ответницата Ж.В. се е отказала от наследството на М.В.В.. По делото няма доказателства, че преди отказа ответницата е приела наследството. Дяловете на останалите наследници са се уголемили. Съдът приема, че само ответниците В.М.В. и М.Л.Б. притежават правото на собственост върху имота по предварителния договор. По задължението за заплащане на цената: Страните по предварителния договор са заявили, че купувачът плаща цялата цена при сключването на предварителния договор. Това действително е различно от обичайната практика, но само заради това нито уговорката, нито изпълнението могат да не бъдат приети за установени. Договорът следва да бъде обявен за окончателен по отношение на В.М.В. и М.Л.Б.. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските в размер 356.00 лв. Искът срещу Ж.М.В. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Водим от гореизложеното съдът