Решение № 125 от 7.8.2024 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 44/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на Р. М. К. от гр.•, действаща чрез пълномощникът си адв. С.Г. от АК- Ямбол, в която излага, че е майка на малолетното дете Т. М. С., роден на ••• г. В съставения акт за раждане на детето като негов баща е записан ответника М. С. С.. Поддържа се, че произхода на детето от бащата е установен въз основа на презумпцията за бащинство по чл.61, ал.1 от СК, съгласно която съпругът на майката се смята за баща на дете, родено преди изтичане на триста дни от прекратяването на брака. Твърди се, че брака между ищцата и ответника М. С. е прекратен с развод на 05.07.2023 г., съгласно влязлото в сила на 09.07.2024 г. Решение № 320 от 05.07.2023 г., постановено по гр. № 1423/2023 г. по описа на ЯРС, като ищцата не е встъпила в граждански брак с втория ответник Д. Т. Д.. Ищцата сочи, че преди прекратяване нае брака си с ответника М. С., двамата са бил във фактическа раздяла от есента на 2020 г. В края на същата година ищцата заживяла на съпружески начала с ответника Д. Д. и по време на фактическото съжителство между тях на ••• г. се е родило детето Т., чиито биологичен баща е ответника Д. Д., с който ищцата продължава и към момента да съжителства на семейни начала, като двамата отглеждат детето Т.. Ищцата твърди, че от момента на фактическата раздяла между нея и първия ответник през есента на 2020 г. бившите вече съпрузи са прекъснали всякакви интимни отношения помежду си, поради което и детето Т. не е могло да бъде заченато от ответника М. С.. При тези фактически твърдения, ищцата Р. М. К. е предявила против М. С. С. и Т. М. С.- малолетен, иск с правно основание чл. 62, ал.2 от СК за признаване за установено „по отношение на всички“ по смисъла на чл.298, ал.3 от ГПК, че ответникът М. С. С. не е биологичен баща на малолетното дете Т. М. С., роден на ••• г. от майка Р. М. К., за което е съставен акт за раждане № ••• г. на община •, както и е предявила иск против Д.Т.Д. и Т. М. С.- малолетен, с правно основание чл. 69 от СК за признаване за установено „по отношение на всички“ по смисъла на чл. 298, ал.3 от ГПК, че ответникът Д. Т. Д. е биологичен баща на малолетното дете Т. М. С., роден на ••• г. от майка Р. М. К., с допускане на промяна на бащиното и фамилно име на малолетното дете, съгласно която детето да носи бащино име „Д.“ и фамилно име „Д.“. В срока по чл.131 ГПК писмени отговори на исковата молба са подали и тримата ответници. В писмения отговор малолетния ответник Т. М. С., чрез назначеният му от съда особен представител адв. М. Г. от АК- Ямбол, изразява становище за допустимост и евентуална основателност на предявените искове. Становища за допустимост и основателност на предявените искове изразяват и другите двама ответници- Д. Т. Д. и М. С. С., като заявяват, че не оспорват фактическите обстоятелства, посочени от ищцата, като твърдят, че същите съответстват на действителното фактическо положение. Ответникът М. С. потвърждава, че преди прекратяване на граждански му брак с ищцата, двамата са били в окончателна фактическа раздяла от есента на 2020 г., като от тогава и до момента живеят в различни жилища и са прекъснали всякакви интимни, духовни и имуществени отношения помежду си. Поддържат отношения единствено по повод на детето С.М.С. родено от брака между страните. Ответникът сочи, че познава лицето Д. Д., известно му е, че между него и ищцата е била установена връзка на фактическо съпружеско съжителство в края на 2020 г., от която е родено детето Т.. Ответникът С. твърди, че не е биологичен баща на детето. Ответникът Д. Д. твърди, че той е биологичния баща на детето Т.. За този факт подписал декларация с нотариална заверка на подписа непосредствено преди раждането на детето, в която е декларирал, че живее във фактическо съжителство от три години с Р. К. и детето в утробата й има неговия биологичен произход, като по този начин е считал, че е извършил необходимите правни действия и детето ще получи имената му, но това не се е случило. В о.с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител- пълномощник на ищцата, по съображенията, изложени в нея.. В о.с.з. ответниците М. С. и Д. Д. се явяват лично и поддържат становище за основателност на предявените искове. В о.с.з. ответникът Т. С., чрез назначеният му от съда особен представител адв. Г., изразява становище за основателност на предявените искове. След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС приема за установено следното от фактическа страна: От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ••• г. на община •, се установява, че детето Т. М. С. е родено на ••• г. и в същия като негова майка е вписана ищцата Р. М. К., а като негов баща е вписан ответникът М. С. С.. Установено е и не е налице спор, че Р. М. К. и М. С. С. са сключили граждански брак на 16.09.2017 г., който е прекратен с развод с Решение № 320 от 05.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1423/2023 г. по описа на ЯРС, влязло в сила на 05.07.2023 г. Към датата на раждане на детето Т. С.- ••• г. не са изтекли 300 дни от прекратяване на гражданския брак между Р. М. К. и М. С. С.. Съгласно показанията на св. С.Д. /сестра на ответника Д. Д./, ценени при условията на чл.172 от ГПК, но и като непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал, Р. К. и М. С. са били в брак, но от края на 2020 г. ищцата и ответника Д. Д. са заживели заедно като семейство в едно жилище в гр. Ямбол, което съжителство продължава и към момента. През 2023 г. ищцата забременяла и на ••• г. се родило детето Т., което от момента на раждането до сега се отглежда от ищцата и ответника Д. Д.. Свидетелката сочи, че от края на 2020 г. ищцата и ответникът М. С. не са живели заедно, поддържали са контакти във връзка с роденото от техния брак друго дете, което се отглежда от ищцата. В показанията си св. Е.П. /втора братовчедка на ищцата/ поддържа, че познава ответниците М. С. и Д. Д.. Сочи, че ищцата и ответникът Д. заживели заедно на семейни начала от м. декември 2020 г. и от тогава до момента не са се разделяли. Детето Т. С. е родено на ••• г. и от раждането му до настоящия момент се отглежда от ищцата и ответникът Д. Д., който счита себе си за биологичен баща на детето, като по този въпрос не е имало спорове както между майката и ответника М. С., така и между последния и ответника Д. Д.. По делото е представена медицинска документация във връзка с бременността на ищцата, регистрирана на 16.06.2023 г. и раждането на детето Т. С.. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявените искове са с правно основание чл.62, ал.2 от СК и чл.69 от СК. Съдът намира, че исковете са допустими, тъй като са предявени от легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в преклузивните срокове, предвидени в СК. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.2 от СК, майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането. Съгласно разпоредбата на чл.69, предл.1 от СК, произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката- в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Разпоредбата на чл.71 от СК предоставя възможност за съединяване на двата иска за разглеждане в едно производство, като в този случай искът по чл.69 от СК винаги е евентуално предявен и неговата допустимост е обусловена от изхода по иска с правно основание чл.62, ал.2 от СК. При уважаване на иска с правно основание чл.62, ал.2 от СК, съответно оборване по исков ред на наличния произход на детето от презумптивния баща, ще се яви допустим и искът с правно основание чл.69 от СК за установяване произхода на детето от твърдения биологичен родител. Предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Ценени в съвкупност, събраните доказателства в производството установяват обстоятелството, че страните Р. К. и М. С., бивши съпрузи, са се намирали в трайна фактическа раздяла от есента на 2020 г. и от тогава не поддържат интимни отношения. Същевременно се установява, че от края на 2020 г. ищцата Р. К. е заживяла на съпружески начала с ответника Д. Д., което фактическо положение продължава и към настоящия момент. В периода на вероятното зачеване на детето Т. С. /приблизително 9 месеца преди ••• г./, т.е. към началото на 2023 г., ищцата е живеела на съпружески начала с Д. Д. /според показанията на свидетелите те живеят заедно от м. декември 2020 г. и понастоящем/. Поради липсата на интимни отношения между съпрузите след есента на 2020 г. намиращи се от тогава във фактическа раздяла, съдът приема, че детето Т. М. С. не произхожда от презюмирания по чл.61, ал.1, пр.2 от СК баща- ответникът М. С. С.. В този смисъл са и направените изрични изявления в производството от презюмирания баща- ответникът С.. Следва да се приеме, че презумпцията е опровергана. Детето Т. е заченато и родено по време на съвместното съжителство на ищцата и ответника Д. Д., вкл. интимни отношения, които от раждането му и понастоящем заедно се грижат за него, поради което и съдът приема, че детето Т. произхожда биологично от ответника Д. Д.. В този смисъл са и изричните изявления на този ответник в хода на производството. Действително, най- пълното и главно доказване на биологичен произход от дадено лице, съответно липсата на такъв биологичен произход от дадено лице, може да се извърши чрез ДНК експертиза. Според трайната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, вкл. решение №103/12.10.2016 г. по гр.д.№1371/2016 г., ВКС, IV гр.о., предявеният иск по чл.69 от СК, трябва да бъде доказан при условията на главно и пълно доказване, но тъй като фактът на зачеването не може да бъде възприет непосредствено, настъпването му се установява по косвен път чрез доказателствени факти, които в своята съвкупност трябва еднопосочно да индицират, изключвайки всяка друга вероятност, осъществяването му и да са достатъчни за формирането на категоричен извод за него. Значението на кръвно- груповите и ДНК експертизите е от съществено значение в процеса на оборване и доказване на произход, но те нямат характеристиката на абсолютни доказателства в производството, а следва да бъдат обсъдени с всички останали доказателства от значение за спора. Затова и липсата им не е пречка съдът да се поизнесе по така предявения иск като установи категорично факта на зачеването чрез косвени доказателства. В настоящия случай съдът не отрича особеното значение на ДНК експертизите в производствата по чл.62, ал.2 и по чл. 69 СК, но дори и при наличието на такава, тя следва да се обсъжда в съвкупност с останалите значими за спора обстоятелства, установени по делото. Събраните по делото категорични доказателства за фактическата раздяла между бившите вече съпрузи от есента на 2020 г. и неподдържането на интимни отношения между тях, съществуващата от м. декември 2020 г. до момента, т.е. и в периода на зачеване на детето Т. интимна връзка между Р. К. и Д. Д., живеещи на семейни начала, са доказателства, които поради липсата на възможност зачеването да бъде възприето непосредствено, дават косвени данни за твърдения факт, но заедно с останалите доказателства еднопосочно сочат осъществяването му. Факт е и, че при оборен по исков ред произход от презумптивния баща при уважаване на иска с пр.осн. чл.62, ал.2 от СК, съответно оставане на детето без установен произход от бащата, и без предявен иск с пр.осн. чл.69 от СК биологичният родител би могъл да го припознае в административна процедура, при която не би се изисквала ДНК експертиза. С отговорите на исковата молба, включително и в съдебно заседание, ответниците по исковете са направили признание на исковете, като са потвърдили всички сочени от ищцата обстоятелства. Предвид забраната за постановяване на решение при признание на иска за произход, това признание следва да бъде ценено от съда съвкупно с останалите доказателства по делото, а при извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема, че вписаният като баща М. С. С. в акта за раждане на детето Т., както и че е установен произхода на детето Т. от ответника Д. Т. Д.. По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. При този изход на делото съдът следва да постанови да се впише промяна в акта за раждане на детето Т. М. С., а именно: вписаният като негов баща М. С. С. следва да бъде заличен и на негово място като баща на детето следва да бъде вписан ответника Д. Т. Д.. Бащиното и фамилното име на детето следва да бъдат променени, с оглед разпоредбите на чл. 13 и чл.14 от Закона за гражданската регистрация, като детето следва да носи имената Т. Д. Д.. След влизане на решението в сила препис от същото следва да се изпрати на община • за отбелязване на промените в акта за раждане на детето и в регистрите на населението. Мотивиран от изложеното, Ямболският окръжен съд