Решение № 130 от 20.10.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 184/2025 г.

Производството е въззивно по чл.83д от ЗАНН. Въззивното производство е образувано по жалба от „ФФ ГРУП“ ЕООД гр.София, представлявано от управителя му Т. Р. П., чрез процесуалния му представител адвокат С. М. Г. от САК, против Решение № 79 от 08.05.2025год., постановено по АНД № 536/2024год. по описа на Великотърновски окръжен съд, с което на основание чл.83г ал.7 т.1 от ЗАНН, на „ФФ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК 203622714, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Овча купел“ 1, бл.523, вх. „Г“, ет.1, с едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ дружеството Т. Р. П., е наложена имуществена санкция, в размер на 123116, 49 лв. (сто двадесет и три хиляди сто и шестнадесет лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща имуществената облага, с която би се обогатило юридическото лице, в резултат на извършени от Ф. Д. Ф., ЕГН •••••••••••, в качеството му на представляващ дружеството „ФФ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК 203622714 и овластен да формира волята му, престъпления по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2 и т.6, вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.256, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, съгласно присъда по НОХД № 93/2024год. на Окръжен съд- гр.Велико Търново, влязла в сила на 21.06.2024год. В жалбата е заявено оплакване, че атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че дружеството не отговаря на изискванията на чл.83ае ал.1 т.1 и 2 от ЗАНН и не следва да му се налага имуществена санкция в размер на 123116, 49 лева. Излагат се доводи, че Ф. Д. Ф. е признат за виновен, в това, че за времето от 30.07.2015 год. до 12.12.2015 год. в гр. Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „ФФ ГРУП“ ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от месец юли до месец ноември 2015 год., престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 6, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 256, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Излага се, че материалноправните предпоставки предполагат съществуването на юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление измежду изрично посочените в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН престъпни състави от особената част на НК, както и изискване престъплението да е извършено от физическо лице с определено качество или отношение спрямо юридическото лице (формиращо волята му, законен или упълномощен представител и т. н.). Посочва се, че „ФФ ГРУП“ ЕООД е юридическо лице, вписано в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ, което съгласно представената пред Окръжен съд - Велико Търново справка за актуално състояние не е заличено към настоящия момент, поради което е процесуално и материално легитимирано да носи административнонаказателна отговорност по Глава четвърта от ЗАНН. Посочва се, че тази отговорност е обективна (имуществена) и безвиновна, тъй като юридическото лице не формира субективно (психическо) отношение към извършеното от неговия управител общественоопасно деяние. Излага се довод, че към периода на осъществяване на престъпното деяние от 30.07.2015 год. до 12.12.2015 год., физическото лице Ф. Д. Ф. е бил управител, но не и към настоящия момент. Възразява се, че в настоящия случай не са налице законовите предпоставки на ангажиране на имуществена отговорност по чл. 83а от ЗАНН, тъй като в процесния период, когато е извършено престъплението, Филип Филипов действително е бил управител на дружеството, но от 12 юли 2016 год. до момента управител и едноличен собственик на капитала е Т. Р. П.. Ето защо жалбоподателят счита, че към момента нито Филип Филипов, нито Т. П. притежават качеството на лице по смисъла на чл. 83а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗАНН и неправилно Окръжен съд - Велико Търново е ангажирал имуществена отговорност на дружество, което към момента няма връзка с физическото лице, което е управлявало и представлявало дружеството към момента на извършването на престъплението. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд, като незаконосъоразно и неправилно. В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура-Велико Търново изразява мотивирано становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и предлага въззивния съд да не я уважава. Юридическото лице „ФФ ГРУП“ ЕООД гр.София е редовно призовано за проведеното открито заседание във въззивната инстанция, чрез неговия управител и представляващ Т. Р. П. и чрез процесуалния му представител адвокат С. Г., но в проведеното открито заседание във въззивната инстанция не се е явил представител на юридическото лице и не е взел участие. Преди заседанието е постъпило писмено становище от Т. Р. П., в качеството и на управител и представляващ юридическото лице „ФФ ГРУП“ ЕООД гр.София, чрез процесуалния представител адвокат С. Г., в което молят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, поддържат жалбата, заявяват че нямат доказателствени искания и молят въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение. Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във въззивната жалба, доводите на страните, доказателствата по делото и като на основание чл.83ж от ЗАНН вр. с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на решението на първоинстанционния съд, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.83д ал.1 от ЗАНН от лице, което притежава активна процесуална легитимация, по форма и съдържание отговаря на изискванията на закона съгласно чл.83ж от ЗАНН вр. с чл.320 ал.1 и ал.3 от НПК и е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар по съображения различни от изложените в нея. От доказателствените материали по делото се установява от фактическа страна следното: Юридическото лице „ФФ Груп“ ЕООД, с ЕИК 203622714 е регистрирано с Решение по Фирмено дело № 1546/2005г., на Окръжен съд - Велико Търново, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Клокотница“ № 5 и с предмет на дейност, подробно описан в съдържанието на решението. Управител и едноличен собственик на капитала през инкриминираните периоди (от 30.07.2015год. до 12.12.2015год., ) бил Ф. Д. Ф., с ЕГН ••••••••••. Считано от 12.07.2016год. дружеството се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала - Т. Р. П., като „ФФ Груп“ ЕООД, с ЕИК 203622714, е с променени седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к."Овча Купел“ 1, бл. 523, вх.Г, ет.1. С Присъда № 13 от 05.06.2024год. по НОХД № 93/2024год., на Окръжен съд - Велико Търново, влязла в сила на 21.06.2024 год., Ф. Д. Ф., ЕГН ••••••••••, е признат за виновен в това, че за времето от 30.07.2015год. до 12.12.2015год., в гр. Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „ФФ Груп“ ЕООД, с ЕИК: 203622714, лично и чрез посредственото извършителство на Д. Г. К. - невиновно лице, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДЦС на „ФФ Груп“ ЕООД, ЕИК 203622714 за данъчни периоди от м. юли до м. ноември 2015 г. в особено големи размери - 40 967, 15 лв., като: посредством Д. Г. К. - невиновно лице, потвърдил неистина в справки - декларации /С-Д/ по ЗДЦС на „ФФ Груп“ ЕООД за данъчни периоди от м. юли до м. ноември 2015 год., подадени пред ТД на НАП, гр. Велико Търново по реда на чл. 125 от ЗДДС; лично използвал документи с невярно съдържание - фактури, издадени от името на „ФФ груп“ ЕООД, отразяващи неизвършени в действителност вътрешнообщностни доставки при водене на счетоводството на „ФФ груп“ ЕООД от Д. Г. К.; посредством Д. Г. К. - невиновно лице, съставил и използвал документи с невярно съдържание - дневници за продажби на „ФФ Груп“ ЕООД, съставени на основание чл. 124 от ЗДДС за данъчни периоди от м.юли до м. ноември 2015 год. при представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП гр. Велико Търново, в които били отразени неизвършени в действителност вътрешнообщостни доставки по фактури- престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 6, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. С посочената присъда Ф. Д. Ф. е признат за виновен и в това, че за времето от 14.09.2015год. до 12.01.2016год., в гр. Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „ФФ Груп“ ЕООД, ЕИК: 203622714, чрез посредственото извършителство на Д. Г. К. - невиновно лице, чрез използване на документи с невярно съдържание - СД по ЗДДС, подадени пред ТД на НАП гр. Велико Търново по реда на чл. 125 от ЗДДС, направил опит да получи за „ФФ Груп“ ЕООД от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери - 153 451, 76 лв., от които получил 82 149, 34 лв., като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини - предприетите действия на органите по приходите-престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 23, ал.1 от НК, съдът наложил на Ф. Д. Ф. едно общо най-тежко наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил изтърпяването му за срок от три години. На основание чл.55, ал.3 от НК не наложил по- лекото предвидено наказание конфискация на част или на цялото имущество. Със същата присъда, съдът осъдил Ф. Д. да заплати на ОДМВР - В.Търново направените по делото разноски в размер на 3628, 20 лева. Към момента на постановяване на присъдата юридическото лице е било със седалище в гр. Велико Търново, а местоизвършването на престъплението, за което е постановена присъдата е в гр. В. Търново, поради което и съобразно чл. 83б, ал. 1 от ЗАНН компетентен да разгледа и реши делото като първа инстанция в настоящия случай е Окръжен съд - гр. Велико Търново. На 27.08.2024год. Окръжна прокуратура-гр.Велико Търново внесла в Окръжен съд-гр.Велико Търново предложение по реда на чл.83б ал.1 т.1 от ЗАНН за образуване на производство по чл.83а от ЗАНН срещу „ФФ Груп“ ЕООД, ЕИК: 203622714, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Овча купел“ 1, бл.523, вх. „Г“, ет.1, за това, че същото се е обогатило от престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 6, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 256, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършени от Ф. Д. Ф., в качеството му на лице, представляващо дружеството „ФФ Груп“ ЕООД и овластен да формира волята му към инкриминираните периоди в размер на 194 418, 91 лева, като се предлага на основание чл.343г ал.7 т.1 от ЗАНН да бъде наложена имуществена санкция в размер на 194 418, 91 лева на ФФ Груп“ ЕООД, ЕИК: 203622714, представляваща облага от престъпленията. Към предложението са приложени писмени доказателства. Въз основа на внесеното предложение от ОП-Велико Търново е образувано АНД № 536/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново, по което е постановено обжалваното Решение № 79 от 08.05.2025год., което е предмет на настоящата въззивна проверка. Първоинстанционният съд приел, че предложението на ОП-Велико Търново е основателно и същото следва да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките на закона, макар да наложил на „ФФ Груп“ ЕООД имуществена санкция в по-нисък размер от поискания от прокуратурата. Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд намира атакуваното решение за незаконосъобразно, тъй макар фактическите положения да са установени правилно от първоинстанционния съд, последният не е съобразил Решение на Съда на Европейския съюз от 10.11.2022год. по дело С-203/2021 година. Производството по чл.83а и сл. ЗАНН разкрива белезите на „наказателно“ производство, развиващо се пред наказателен съд и със съответно препращане към правилата в НПК (чл. 83ж ЗАНН). Целта на санкцията е с наказателен и възпиращ ефект по отношение на извършването на престъпления, а не възстановяването на вреди. За последното се извежда извод и заради предвидената в закона възможност санкционирането да се реализира и в случаи, в които облага реално не е настъпила, но би могла да настъпи, а също и когато облагата няма имуществен характер. С решението се налага имуществена санкция на юридическо лице, което се е обогатило или би могло да се обогати от престъпление (сред посочените в чл.83а ал.1 от ЗАНН), извършено от лицата, изброени в т. 1 – т. 4 от чл. 83а ЗАНН. Съгласно чл.83г ал.6 т.1-4 от ЗАНН, съдът, който е компетентен да разгледа делото и да наложи имуществената санкция на юридическото лице, може да преценява само обстоятелствата: получило ли е юридическото лице неправомерна облага; има ли връзка между престъпното деяние и юридическото лице, има ли връзка между престъпното деяние и облагата на юридическото лице; какъв е видът на облагата и размерът й, ако е имуществена. В производствата по чл.83а и сл.от ЗАНН, съдът няма правомощия да преценява и да се произнася по въпроса дали лицата по чл.83а ал.1 т.1-4 от ЗАНН действително са извършили някое от изрично предвидените в този законов текст престъпления, а този въпрос се решава в друго наказателно производство, в което съгласно разпоредбите на НПК на Република България, които са действали и действат към настоящия момент, за юридическото лице не предвидена законова възможност да оспори извършването на престъплението от лицата по чл.38а ал.1 т.1-4 от ЗАНН. Съгласно действащото националното право на Република България /разпоредбите на ЗАНН и НПК/, за юридическото лице въобще не е предвидена законова възможност да оспори извършването на престъплението от лицата по чл.38а ал.1 т.1-4 от ЗАНН, включително и по реда на възобновяването на наказателни или административнонаказателни дела. С Решение на Съда на Европейския съюз от 10.11.2022год. по дело С- 203/2021 година, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от ОС- Бургас във връзка с казус сходен с казуса по настоящото дело, СЕС е приел, че чл.48 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националния съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъплението. В т.66 от мотивите на решението на СЕС изрично е посочено, че производство, като предвиденото в чл.83а и сл. от ЗАНН, очевидно прекомерно засяга закрепените в чл.48 от Хартата права. Съгласно чл.48, параграф 1 от Хартата, който закрепва принципа за презумпцията за невиновност, всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му в съответствие със закона. Съгласно чл.48, параграф 2 от Хартата, който закрепва принципа за зачитане правото на защита, на всеки обвиняем се гарантира зачитане правото на защита. Тъй като казусът, във връзка с който СЕС е бил сезиран от ОС- Бургас, е бил във връзка с образувано производство по чл.83б от ЗАНН, образувано по мотивирано предложение на прокурор след внасяне на обвинителен акт, преди да има влязла в сила присъда срещу съответното физическо лице, в цитираното решение СЕС е приел, че производство, като предвиденото в чл.83а и сл. от ЗАНН, очевидно прекомерно може да засегне закрепените в чл.48 от Хартата права, както по параграф 1, така и по параграф 2, т.е. че несъразмерно може да бъдат засегнати гарантираните на юридическото лице в чл.48 от Хартата, както принцип на презумпцията за невиновност, така и принцип за зачитане правото на защита. В настоящият случай, по отношение на физическото лице Ф. Д. Ф. има влязла в сила присъда, с която той е признат за виновен и осъден за престъпленията, поради което настоящото производство по чл.83а и сл. от НПК не може да засегне закрепения в чл.48, параграф 1 от Хартата принцип на презумпцията на невиновност. Не така стои обаче въпросът за гарантирания на юридическото лице „ФФ Груп“ ЕООД принцип за зачитане правото на защита, закрепен в чл.48, параграф 2 от Хартата, който в конкретният случай не само, че възможно да бъде прекомерно засегнат, но и реално очевидно е прекомерно засегнат, тъй като заради особеностите на действащото национално законодателство, „ФФ Груп“ ЕООД не е било възможно да оспори извършването на престъпленията от Ф. Д. Ф. нито в рамките на приключилото срещу него наказателно производство, нито разполага с такава възможност в настоящото административнонаказателно производство по чл.83а и сл. от ЗАНН. В т.63 от мотивите на цитираното решение СЕС припомня, че правото на защита, гарантирано в параграф 2 от Хартата, има субективен характер и посочва, че „Освен това не може да се изключи разминаване в интересите на юридическото лице и на овластеното да формира волята му или да го представлява физическо лице“. От последното може да се направи извод, че според СЕС пълноценно упражняване на правото на защита на юридическото лице не може да се приеме, че има дори когато в наказателното производство в качеството на подсъдим е участвало физическо лице, което е управител или представляващ юридическото лице, защото от една страна правото на защита има субективен характер, а от друга защото не може да се изключи разминаване в интересите на юридическото лице и на овластеното да формира волята му или да го представлява физическо лице. Предвид гореизложеното, въпреки че казусът по настоящото дело не е идентичен, а само сходен с този, във връзка с който е било направено преюдициалното запитване от ОС-Бургас, Решение на Съда на Европейския съюз от 10.11.2022год. по дело С-203/2021 година е приложимо и за казуса по настоящото дело. Налагането на имуществена санкция на юридическото лице „ФФ Груп“ ЕООД за извършени от бившия му управител Ф. Д. Ф. престъпления, в производство по чл.83а и сл. от ЗАНН, при положение, че на това юридическо лице не е била дадена и съгласно действащата национална правна уредба въобще не може да бъде дадена възможност да оспори действителното извършване на престъпленията от Ф. Д. Ф., очевидно несъразмерно засяга закрепеното в чл.48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на защита на юридическото лице „ФФ Груп“ ЕООД. След като юридическото лице, засегнато от производството по чл. 83а и следващите от ЗАНН, според действащото законодателство в Република България не е разполагало и не разполага с реална правна възможност да оспори действителното извършване на престъплението от физическото лице, както и да реализира ефективно своята защита, то производството по чл.83а и сл. от ЗАНН очевидно несъразмерно засяга гарантираното право на защита на юридическото лице, закрепено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно Решение на Съда Европейския съюз от 10.11.2022год. по дело С-203/2021 година, чл. 48 от Хартата не допуска такава национална правна уредба. Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България са част от вътрешното право на страната и се прилагат пряко. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Договорът за Европейския съюз е такъв международен договор като съгласно чл.6, параграф 1 от същия, Хартата на основните права на Европейския съюз има същата юридическа сила като Договорите. По изложените съображения, предвид решението на СЕС от 10.11.2022год. по дело C-203/21 и на основание чл.48 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл.5, ал. 4 от Конституцията на Република България, следва да се постанови отказ да се наложи имуществена санкция на „ФФ Груп“ ЕООД. Предвид горното, въззивният съд следва да упражни правомощието си по чл.83д ал.1 т.3 от ЗАНН, като отмени решението на първоинстанционния съд и откаже да наложи имуществена санкция. При този изход на делото е безпредметно въззивния съд да обсъжда доводите в жалбата. Въпреки това, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че те са неоснователни, тъй като обстоятелството, че към настоящия момент Ф. Д. Ф. не е управител на юридическото лице „ФФ Груп“ ЕООД, а дружеството има нов управител, е ирелевантно за възможността за реализиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл.83а и сл. от ЗАНН. Мотивиран така и на основание чл.83д ал.4 т.3 от ЗАНН, Великотърновският апелативен съд