РЕШЕНИЕ

№ 2482

гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20211100109645 по описа за 2021 година Предмет на делото са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. І от ЗЗД, вр. чл. 432, ал.1 от ТЗ, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, иск по чл.430, ал.2 ТЗ, чл.92, ал.1 ЗЗД, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване.

По изложените в исковата молба обстоятелства на „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК ••••, представлявана от Ю.Б.Г. и Д.Д.М.- ипълнителни директори, чрез юрк.С.С. е предявила срещу Л.К., ЛНЧ ••••, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.430 от ТЗ, чл.432, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на банката ищец, следните суми: сумата 48 970, 81 лева – предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 10.10.2019г., сумата 3 916, 48 лева – договорна /възнаградителна/ лихва дължима за периода 01.02.2020г. до 29.07.2021г., сумата 445 лева - санкционираща лихва дължима за периода 01.02.2020г. до 29.07.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението. Претендират се присъждане на разноски сторени в настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че на 10.10.2019 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, между „Банка ДСК“ АД, като кредитор и Л.К./L.C., като кредитополучател, по силата на който, банката е предоставила на кредитополучателя, кредит в размер на 50 000 лева, със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Твърди се, че кредитът е усвоен на 10.10.2019г. по разплащателна сметка на кредитополучателя. За предоставянето на кредита, страните са се договорили, че кредитополучателят ще заплаща първоначална възнаградителна лихва, обективирана в т.8 от Договора, в размер на 5, 10%, формирана от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“- 0, 170 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и надбавка в размер на 4, 930 %, при изпълнение на условията по програма „ДСК Престиж плюс“, подробно описани в Приложение №2 към договора. При нарушение на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличение на надбавката, съгласно условията. Кредитът е погасяван редовно, чрез вноски от разплащателната сметка, посочена в т. 5. от Договора и съобразно условията му, като с последната постъпила вноска е частично погасена вноската за м. януари 2020г., като след тази дата не са постъпвали суми за погасяване на задължението на кредитополучателя Л.К./ L.C., ЛНЧ: •••• по процесния договор. Допусната е забава в плащанията по главница и/или лихва повече от 90 дни на задълженията на кредитополучателя по процесния договор, тъй като кредитът не е обслужван от месец февруари 2020г. до настоящия момент, като за периода не са погасени 18 погасителни вноски, видно от извлечението от счетоводни книги на „Банка ДСК“ АД по кредитната сметка, служеща за погасяване на задължението на кредитополучателя. Наведен е довд, че поради неизпълнение на задължението за плащане на главница и/или на лихва над 90 дни, на основание т. 18.2 от Общите условия, неразделна част от Договора за кредит, с подаване на исковата молба, счита целия остатък от кредита за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по процесния договор.

В законоустановения срок и по реда на чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л.К., чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв. М. П. - САК. В отговора е изложено становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. При евентуалност, в случай, че бъде уважено искнето за главница, то бъдат отхвърлени исковете за договорна и за санкционираща лихва. Счита, че претендираните суми за главница и лихви по посочения кредит не са изискуеми.

В срока и по реда на чл. 372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Представя допълнителни писмени доказателства.

В срока и по реда на чл. 373 ГПК ответната страна е депозирала допълнителен отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание банката ищец чрез пълномощника си юрк.А. поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.

Ответникът с писмено становище на назначения особен представител адв.М. П. –САК оспорва предявените искове.

Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал.3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: от фактическа страна:

От приетия и неоспорен Договор за кредит за текущо потребление от 10.10.2019г., се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитодател е предоставила на Л.К., ЛНЧ •••• от Белгия, с постоянен адрес в Р България, ж.к.“••••, като кредитополучател, банков кредит в размер на 50 000 лева за текущи нужди. /л.9-л.11 от делото/ Съгласно чл.2 от договора, уговорения срок за погасяване 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, а уговорената падежна дата - 1-во число. В клузата на чл.8 е договорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент от 5.10 % - годишно, като при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си ползва преференциалната договорна лихва по програма ДСК престиж плюс, описани в приложение №2 към договора, като максималния размер до който може да достигне лихвения процент при потребителски кредити в резултат на неизпълнение на условията е в раземр на РЛП към съответнат дата и фиксирана стандартна надбавка от 13, 28лв. Съгласно чл.3 от договора кредитът се усвоява еднократно в срок от 30 дни, считано от сключването му по разплащателна сметка в лева с IB AN: •••• с титуляр ответника Л.К. L.C.. В клаузата на чл.5 от договора е приет начин на погасяване на кредита - с месечни вноски /главница и лихва/ платими, съгласно погасителен план – Приложение №1.

Според уговореното в клаузата на чл.21 неразделна част от договора за кредит са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора.

В Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, раздел VII „Отговорности и санкции“, в текста на чл.18. 2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. /л.16 от делото/ Съгласно т.18. от Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (л.16 от делото) „При забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олнхвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавка за забава не се прилага.“ Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление са подписани от представител на банката ищец и от ответника лично, като подписите не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК. /л.12 –л.17 от делото/ По делото е приет и двустранно подписан погасителен план към Договор за кредит за текущо потребление от 10.10.2019г./л.18-л.19 от делото/ Видно от приетото неоспорено извлечение от счетовните книги за сметка №26415526 с титуляр ответника Л.К. по договор за кредит от 10.10.2019г., кредитът в размер на 50 000лв., който е усвоен на 10.10.2019г., като към 30.07.2021г. е налице забава 539 дни, не са погасени 18 броя погасителни вноски включващи главница и лихва в периода от подробно изброени по дати и размери в извлечението./л.4-л.5 от делото/ В извлечението е обявен общ размер на предсрочно изискуема и просрочена главница – 48 970, 81 лева, сумата 3 916, 48 лева – договорна /възнаградителна/ лихва дължима за периода 01.02.2020г. до 29.07.2021г., сумата 445 лева - санкционираща лихва дължима за периода 01.02.2020г. до 29.07.2021г. Извлечението от счетовните книги за сметка №.26415526 е изготвено и подписано от В. В. – експерт проблемни кредити при „Банка ДСК“ ЕАД.

С пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№ 4353/13.05.2020г. на нотариус М.Ш. с рег.№042 от НК изпълнителните директори на „Банка ДСК“ ЕАД – Д.Н. и Ю.Г. упълномощили В. М. В. – експерт проблемни кредити да изготвя и подписва извлечения от счетоводните книги на банката, както и уведомителни писма, с които се уведомяват длъжниците за предсрочна изискуемост / изискуемост по договори за кредит./пълномощно на л.6 от делото/ Исковата молба и приложенията, вкл. извлечение от счетовните книги на банката, са връчени на ответника чрез особения му представител на 18.05.2022г., видно от съобщение и разписка на л.58 от делото.

От приетото неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Д. Г., се установява, че при извършената проверка в счетоводството на банката ищец, експертът е установил, че ответникът Л.К. на 10.10.2019г. е усвоил кредитна сума в раземр на 50 000лв. по разплащателна сметка в лева с IB AN: BG •••• c титуляр L.C., като сумата е постъпила с основание „Автоматично усвояване на КТП по заявка 4479852“. От заключението на ССчЕ, се установява още, че кредита е погасяван до вноска с падеж 01.01.2020 г., която е третата вноска по кредита, като от тази вноска е останала просрочена главница в размер на 52, 93 лева, която е погасена на 07.01.2020г. - дата на последно плащане по кредита.

В приетото неоспорено заключение на ССчЕ по отношение на задълженията по процесния договор да кредит е обосновано, че към датата на исковата молба - 30.07.2021 г. непогасените суми от ответника по Договор за кредит за текущо потребление от 10.10.2019г. са: непогасена главница - 48 970.81лв. формирана от разликата между 50 000, 00 лева усвоена сума минус 1 029, 19 лева погасена сума.

Формиране на задължението е подробно представено в Таблица №2 към заключението. непогасена възнаградителна (договорна) лихва в общ размер на 3 916.48 лева от 01.01.2020 г. до 29.07.2021 г., включваща: сумата 3 718, 07 лева - по 18 броя падежирали и просрочени месечни вноски за възнаградителна лихва, отнасящи се за периода от 01.01.2020 г. до 30.06.2021г. както и сумата 198, 41 лева - начислена възнаградителна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 29.07.2021 г. -непогасената санкционираща лихва е в размер на 444.98 лева, дължима за периода от 01.01.2020 г. до 29.07.2021 г. - колона 13 от Приложение №1.

Съдът възприема приетото неоспорено заключение на съдебно - счетоводната експертиза с вещо лице Д. Г., като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с приетите писмени доказателства.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По допустимостта:

Предявените осъдителни искове, предвид поддържаните в исковата молба твърдения са допустими, при надлежно упражнено право на иск.

По същество на доводите:

Основанието на предявения иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД е неизпълнение на задълженията на ответницата по договор за кредит, сключен с банката ищец. При предоставен банков кредит приложение намират правилата на чл. 430 –чл. 432 ТЗ.

Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.

Безспорно от доказателствата по делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че ищецът е изпълнил това свое задължение по договора и в този смисъл се явява изправна страна.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че ответницата е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнила задължението си да връща кредита по начина и сроковете, определени с погасителен план, тъй като редовното погасяване на задълженията по кредита е преустановено на падежа на третата погасителна вноска. Установи се от приетото неоспорено заключение на ССчЕ, че последното плащане по процесния договор за кредит е извършено на 07.01.2020г. След този момент ответникът е изпаднал в забава по отношение на падежиралите месечни анюитетни вноски.

Съгласно уговореното в чл.18. 2 от Общите условия към договора за кредит при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.

По отношение на характера на правото да се обяви кредит за предсрочно изискуем е отговорено в тълкувателни решения, съставляващи задължителна практика на ВКС (мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., т. 2 от Тълкувателно решение 3/2017 от 27.03.2017 г. по тълк. дело № 3/2017 г. и т. 1 от Тълкувателно решение 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно тази практика, най-общо, правото да се обяви банков кредит за предсрочно изискуем е изрично установено в закона преобразуващо право (чл. 432, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 71 от ЗЗД), което се упражнява извънсъдебно от банката, в чиято полза е предвидено. Като последица банката може да иска изпълнение преди уговорения срок и кредитополучателят е в забава по отношение на целия кредит.

В случая с исковата молба не са представени доказателства, че „Банка ДСК" ЕАД е уведомила ответника, че обявява кредита за предсрочно изискуем преди предявяването на исковата молба в съда. Предвид на това, не може да бъде прието, че кредита е обявен за предсрочно изискуем преди предявяването на иска. Не съществува обаче пречка тази предсрочна изискуемост да бъде обявена с исковата молба, с която се иска длъжника да изпълни задълженията си по договора за кредит. С оглед на това, следва да бъде прието, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с връчването на исковата молба на ответника по делото и същия дължи пълния размер на незаплатената сума по кредита. / Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о.; Определение № 387/24.07.2017 г. по ч. т. д. № 1369/2017 г. на ВКС, I т. о./ В решението по гр. д. № 893/2021 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. се потвърждава възможността при изявление в исковата молба по чл. 432, ал. 1 от ТЗ, тя да се счита за уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.С оглед на това, следва да бъде прието, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с връчването на исковата молба на ответника по делото и същия дължи пълния размер на незаплатената сума по кредита.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д. Г. се установява, че след последното плащане на 07.01.2020г. не са извършвани никакви плащания по договора, като неплатеният остатък от главницата е в размер на е 48 970.81 лева, поради което искът е доказан по основание и размер.

Върху главницата следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от датата не предявяване на иска – 30.07.2021 г. до окончателното плащане на задължението.

Освен, че не е изпълнявал задължението си да погасява главницата по договора за кредит, ответникът не е изпълнявал и задълженията си да заплаща дължимата се възнаградителна лихва по чл. 430, ал. 2 от ТЗ. С оглед на това неизпълнение и както е посочено в заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Д. Г., ответникът дължи на ищеца „Банка ДСК" ЕАД непогасена сума от 3916, 48 лв., представляваща възнаградителна /договорна/ лихва върху главницата за периода 01.01.2020г. до 29.07.2021г. Няма данни тези суми да са заплатени от ответника, поради което искът по чл. 430, ал. 2 от ТЗ е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.

В текста на т.18. от Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление е предвидено, че: „При забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта./санкционираща лихва/ В случая ищецът претендира тази неустойка за периода от изпадането в забава – 01.01.2020г. до деня предхождащ предявяване на иска – 29.07.2021г. С оглед на това, така предявените искове по чл. 92 от ЗЗД е доказани по основание, като от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Г. се установява, че дължимата се санкционираща лихва е в размер на 444.98 лева начислена за периода от 01.01.2020 г. до 29.07.2021 г., като задължението е онагледено в колона 13 от Приложение №1 към ССчЕ.

Предвид изложеното по-горе, предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. І от ЗЗД, вр. чл. 432, ал.1 от ТЗ, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, иск по чл.430, ал.2 ТЗ, чл.92, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, са доказани по основание и следва да бъдат уважени в предявения размер, установен по делото от приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза и неоспорените писмени доказателства.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4195 лв. направените по делото разноски в исковото производство пред СГС, като в тях се включват внесената държавна такса в размер на 2165, 20лева, депозит за вещо лице в размер на 600 лева, депозит особен представител 1070лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер от 360 лв.

Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав