Решение № 2936 от 5.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7095/2022 г.

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК. Образувано е по предявен от Г. Г. В. срещу ЧСИ С. П., район на действие – СГС, рег. № 921 на КЧСИ иск с правна квалификация чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, вр. чл. 441 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 30566, 66лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод незаконосъобразни изпълнителни действия по и.д. № 20169210401391/2016г. по описа на ЧСИ П., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 04, 07, 2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху сумата в размер на 12239, 62лв., за периода от 25, 07, 2018год. до датата на исковата молба -04.07, 2022год. Излагат се съображения, че по цитираното изпълнително дело е извършена публична продан на недвижим имот, собственост на ищеца. Съставен е протокол за разпределение №175/24, 07, 2018год., съгласно което с постъпилата от проданта сума са погасени всички задължения на ищеца към взискателя, присъединени кредитори и ЧСИ, а остатък от сумата в размер на 30556, 66лв. е разпределен за възстановяване на ищеца. На осн.чл.462, ал.2 от ГПК жалба срещу разпределението не е постъпила, поради което същото е окончателно, но въпреки това сумата от 30556, 66лв. не е предадена на длъжника. Въпреки отправена покана на 25, 07, 2018год. и до депозиране на исковата молба поради противоправно бездействие сумата е задържана от ответника. Излагат се съображения, че за ищеца е настъпила имуществена вреда в размер на вземането, ведно с обезщетение за забава. Поддържа се, че е възникнал фактическият състав на отговорността по чл. 441 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 74 от ЗЧСИ. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски. Ответникът-ЧСИ С. П. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че след извършено разпределение за ищеца действително е разпределена процесната сумата от 30556, 66лв. след погасяване на задължения по изпълнителното дело. Не оспорва разпределението да не е обжалвано. Не оспорва обстоятелството сумата да не е преведена на длъжника по изпълнителното дело. Излага доводи посоченото обстоятелство да е обосновано от настъпили впоследствие релевантни факти. След влизане в сила на разпределението са постъпили запорни съобщения на осн.чл.450, ал.3 и чл.507 от ГПК за налагане на запор върху вземания на Г. В., както следва: Запорно съобщения с вх.№16470/31.07.2018г. от ЧСИ Б.Б. за налагане на запор върху вземанията на Г. Г. В. по изпълнително дело №20169210401391 по описа на ЧСИ С. П. за следните суми: 4138, 80лева главница, законна лихва в размер на 1 936, 81 лева за период 21.12.2013г.-31.07.2018г., 438, 98 лева неолихвяема сума, 368, 89 лева разноски, 488 лева разноски, 1170, 89 лева публични вземания, 953, 21 лева такси и разноски по тарифата към ЗЧСИ дължими по изпълнително дело №20158560403528; Запорно съобщения с вх.№16471/31.07.2018г. от ЧСИ Б.Б. за налагане на запор за върху вземанията на Г. Г. В. по изпълнително дело №20169210401391 по описа на ЧСИ С. П. за следните суми: 3 205, 11 лева главница, законна лихва в размер на 3123, 99 лева за период 10.04.2009г.-31.07.2018г., 1128, 23 лева неолихвяема сума, 359 лева разноски, 15, 51 лева разноски, 128, 27 лева публични вземания, 872, 29 лева такси и разноски по тарифата към ЗЧСИ; Запорно съобщения с вх.№16534/01.08.2018г. о т ЧСИ С.Я. за налагане на запори върху вземанията на Г. Г. В. по изпълнително дело №20169210401391 по описа на ЧСИ С. П. за следните суми: 3788, 27лева главница, законна лихва в размер на 2584, 52 лева за към 01.08.2018г., 854, 70 лева неолихвяема сума лихва, 358, 65 лева разноски, 311, 95 лева разноски, 253, 58 лева публични вземания, 294, 60 лева обикновени такси и 786, 36 пропорционална такса към 01.08.2018г. по тарифата към ЗЧСИ; Запорно съобщение с вх.№ 16607/01.08.2018г. от ЧСИ С.Я. за налагане на запори върху вземанията на Г. Г. В. по изпълнително дело №20169210401391 по описа на ЧСИ С. П. за следните суми: 1141, 79лева главница, законна лихва в размер на 523, 78 лева за към 01.08.2018г., 279 лева неолихвяема сума лихва, 125 лева разноски, 350лева разноски, 1174, 67 лева публични вземания, 183, 30 лева обикновени такси и 400, 85 лева пропорционална такса към 01.08.2018г. по тарифата към ЗЧСИ. В отговор на получените запорни съобщения на осн.чл.508 от ГПК ЧСИ П. е признал вземанията, върху които е наложен запор като на осн.чл.452, ал.3 и чл.507 от ГПК се явява трето задължено лице и е бил длъжен да изпълни наложените запори и да нареди запорираните суми. От друга страна сочи отговорност за запора да носи органът наложил обезпечителната мярка, а не този който я изпълнява. Твърди, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД. Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски. Третото лице помагач по делото –ЗК „Л.И.“АД излага становище за неоснователност на исковата претенция. При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл.74, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност като в чл.441 от ГПК е предвидено отговорността на ЧСИ да е при условията на чл.45 от ЗЗД или в резултат от осъществено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Ето защо, за да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки–процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение /действие или бездействие/, осъществено от ЧСИ при упражняване на възложените по закон правомощия на съдебен изпълнител, наличие на пряка вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното. Несъмнено частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, явяващи се пряка последица от увреждането. Прекият характер на вредата е налице когато вредоносния резултат е обичайна и житейски обоснована последица от увреждащото действие. Релевираните доводи от ищеца сочат на процесуално незаконосъобразно бездействие да се преведе разпределена на ищеца сума след осъществена публична продан на собствен на длъжника недвижим имот съгласно разпределение от 24, 07, 2018год. Не се спори изпълнително дело № 20169210401391 да е образувано по молба на взискателя „У.Б.“АД н а 29.12.2016г. срещу Г. Г. В. и „С.Г.“ООД за събиране на парично задължение по изпълнителен лист от 03.12.2016г. издаден от СРС, ГО, 75 състав по гр. дело №67706/2016г. срещу „С.Г. “ООД и Г. Г. В. като същите са осъдени да заплатят солидарно на кредитора сума - 5870, 55лева- главница, ведно със законна лихва от 25, 11, 2016год. до изплащане на вземането, 557, 54 лева договорна лихва, за периода от 20, 03, 2011год. до 28, 09, 2012год., лихва в размер на 4 196, 10 лева, за периода от 10, 11, 2010год. до 24, 11, 2016год., наказателна лихва в размер на 1663, 33лева, за периода от 20, 11, 2010год. до 24, 11, 2016од., такса в размер на 15, 93 лева и 1 011, 57 лева- разноски. По изпълнителното дело са присъединени като взискатели, както следва: На осн. молба от 07, 03, 2018год. Топлофикация София ЕАД за вземане по издаден изпълнителен по гр.д.№19457/2011год. по описа на СРС, 86 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №201284404 02420 по описа на ЧСИ С.Я., за следните суми: -3 788.27лева – главница, ведно със законна лихва от 22, 11, 2011год. до изплащане на вземането, която към 06, 02, 2018год. е 2398, 94лв., -мораторни лихва в размер на 584, 70лв., -разноски в размер на 358, 65лв., -юрк.възнаграждение в размер на 311, 95лв., а съгласно ТТР на ЗЧСИ -270, 60лв.- обикновени такси и 738, 50лв.-пропорционална такса към 06, 02, 2018год. /удостоверение по чл.456, ал.2 от ГПК-стр.239 от делото/; С молба от 15, 05, 2018год. Топлофикация София ЕАД за вземане по издаден изпълнителен лист от 11, 04, 2014год. по гр.д.№21885/2013, СРС, 87, въз основа на който е образувано ИД №20158560403528 по описа на ЧСИ Б. за следните суми: -главница 4138, 80лв., ведно със законна лихва в размер на 1737, 92лв. за периода от 21, 12, 2013год. до 08, 02, 2018год., -438, 98лв. -неолихвяеми вземания, -368, 89лв.- разноски за гр.д., държавни такси и юрк. възнаграждение; -488.00 лева - юрисконсултско възнаграждение по изп.дело; -114, 00-лв. такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ/ удостоверение по чл.456 от ГПК стр.362/; С молба от 16, 06, 2018год. взискателят У.Б. АД е присъединил за събиране вземането си по изпълнителен лист издаден на 07.06.2018г. по описа на СРС, 36 състав по гр.д.№32756/2018год. за следните суми: -38 806.70 лева - главница по договор за банков кредит, ведно със законна лихва от 23, 05, 2018год. до изплащане на вземането, -лихва в размер на 196, 16евро, за периода от 03.03.2018г. - 28.03.2018 г. -лихва в размер на 267, 54евро, за периода от 03, 03, 2018год. до 22, 05, 2018год., наказателна лихва в размер на 162, 81евро, за периода от 03, 02, 2018год. до 22, 05, 2018год. и 1 931.12 лева - съдебни разноски; На осн. молба от 28, 06, 2018год. „БНП П.П.Ф. С.А.“ –клон България за вземане по изпълнителен лист издаден на 04, 04, 2014год. по гр.д.№41118/2012год. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. Дело №20168440400557 по описа на ЧСИ С.Я. за следните суми: -816.79лева – главница, ведно със законна лихва от 11, 04, 2012год. до окончателно изплащане, която към 14, 06, 2018год. е 512, 89лв., -мораторни лихви в размер на 279, 03лв. -разноски в размер на 450, 00лв., юрк.възнаграждение в размер на 350, 00лв. -съгласно ТТР към ЗЧСИ -156, 30лв. обикновени такси и 263, 04лв.—пропорционална такса към 14, 06, 2018год. До длъжника е изпратена ПДИ за общо задължение в размер на 83930, 43лв./ стр.444/. публичните задължения са в размер на 1065, 83лв. към 13, 07, 2018год./ удостоверение от НАП стр.447/; Разпределението е изготвено на 24, 07, 2018год. с акт №175 на ЧСИ С. П.. Със същото е разпределена за получаване от длъжника сума в размер на 30556лева. Не е спорно да не е обжалвано. По делото е постъпило запорно съобщение с вх.№16470/31.07.2018г. от ЧСИ Б.Б. за налагане на запор върху вземанията на Г. Г. В. по изпълнително дело №20169210401391 по описа на ЧСИ С. П. за следните суми: 4138, 80лева главница, законна лихва в размер на 1 936, 81 лева за период 21.12.2013г.-31.07.2018г., 438, 98 лева неолихвяема сума, 368, 89 лева разноски, 488 лева разноски, 1170, 89 лева публични вземания, 953, 21 лева такси и разноски по тарифата към ЗЧСИ дължими по изпълнително дело №20158560403528; Постъпило е и второ запорно съобщение с вх.№16471/31.07.2018г. от ЧСИ Б.Б. за налагане на запор за върху вземанията на Г. Г. В. по изпълнително дело №20169210401391 по описа на ЧСИ С. П. за следните суми: 3 205, 11 лева главница, законна лихва в размер на 3123, 99 лева, за период 10.04.2009г.-31.07.2018г., 1128, 23 лева- неолихвяема сума, 359, 91лева разноски, 14, 51 лева-неплатен остатък от приети разноски за юрк. възнаграждение по изп. дело, 128, 27 лева -публични вземания, 872, 29 лева такси и разноски по тарифата към ЗЧСИ; , дължими по изпълнително дело №20128560401875; По делото е постъпило запорно съобщение вх.№16534/01.08.2018г. от ЧСИ С.Я. за налагане на запори върху вземанията на Г. Г. В. по изпълнително дело №20169210401391 по описа на ЧСИ С. П. за следните суми: 3788, 27лева главница, законна лихва в размер на 2584, 52лева към 01.08.2018г., договорна лихва в размер на 584, 70лв., сумата от 358, 65лева разноски, 311, 95лева-юрк.възнаграждение, 294, 60лв.-обикновена такса и 786, 36 пропорционална такса към 01.08.2018г. по тарифата към ЗЧСИ; по изпълнително дело №20128440402420; Постъпило е и запорно съобщение с вх.№ 16607/01.08.2018г. от ЧСИ С.Я. за налагане на запори върху вземанията на Г. Г. В. по изпълнително дело №20169210401391 по описа на ЧСИ С. П. за следните суми: 1141, 79лева главница, законна лихва в размер на 523, 78лв., договорна лихва в размер на 279, 03лева, сумата от 125 лева- разноски, сумата от 1174, 67 лева -публични вземания и разноски по изп.дело, 183, 30 лева обикновени такси и 400, 85 лева -пропорционална такса към 01.08.2018г. по тарифата към ЗЧСИ по изп.дело №20168440400557. С отговор изх.№17343/02, 08, 2018год. и изх.№17330/02, 08, 2018год. ЧСИ П. е признал вземанията по запорните съобщения на ЧСИ Б.; С отговор изх.№17349/02, 08, 2018год. и изх.№17347/02, 08, 2018год. ЧСИ П. е признал вземанията по запорните съобщения на ЧСИ С.Я.; Достоверната дата, както на запорните съобщения, така и на отговор на запорни съобщения е установена от заключението по изслушаната по делото съдебно-компютърна експертиза, което неоспорено от страните и прието от съда като обективно изготвено следа да бъде ценено при постановяване на съдебния акт. С преводни нареждания от 12, 09, 2018год. ЧСИ С. П. е наредил плащане по получените запорни съобщения на обща сума 30566, 66лв. / стр.578-581 от делото/; В хода на настоящото производство са постъпили удостоверения от ЧСИ Б. изх. №9385/08, 03, 2023год., от което е видно по изпълнително дело № 20158560403528 образувано по молба на Топлофикация София ЕАД на осн. ИЛ 11, 04, 2014год. на основание заповед за изпълнение по гр.д.№21885/2013 длъжникът Г. Г. В. да дължи сумата от 9495, 58лв. на 12, 09, 2018год. и делото е приключено с разпореждане от 26, 09, 2018год. От удостоверение на ЧСИ Б. изх.№9438/08, 03, 2023год., е видно по изпълнително дело № 20128560401875 образувано по молба на Топлофикация София ЕАД на осн. ИЛ 20, 07, 2012год. на основание заповед за изпълнение по гр.д.№2809/2009 длъжникът Г. Г. В. да дължи сумата от 8832, 31лв., платена на 12, 09, 2018год. и делото е приключено с разпореждане от 27, 09, 2018год. От удостоверение изх.№ 14172/29, 03, 2023год. на ЧСИ Я. е видно изп.дело № 20168440400557 да е инициирано по молба на БНП П.П.Ф. ЕАД по два броя ИЛ от 04, 04, 2014год. по д.№4111/2012 СРС, 40 състав и ИЛ от 14, 04, 2014год. по гр.д.№1899/2012, СРС, 40 състав, с които Г. В. е осъден за парични суми. Уточнено е изп.дело №557 да е прекратено на осн.чл.433, т.8 от ГПК с постановление на 13, 11, 2018год. като фактическия състав на перемпцията е настъпил преди изпращане на запорното съобщение с изх. №040291/01, 08, 2018год. на ЧСИ С. П. и извършеното плащане на 12, 09, 2018год. Впоследствие по тези ИЛ е образувано нова изп.д.№ 20188440403225, по което постъпилата в резултат на запора сума от ЧСИ П. е използване за удовлетворяване на вземанията по изпълнително дело №20188440403225. Първият спорен по делото въпрос е възможно ли е ЧСИ да е трето задължено лице по наложен запор от друг ЧСИ, респективно запорираното вземане възможно ли е да се използва за удовлетворяване на взискателите. Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗЧСИ на частен съдебен изпълнител държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания, респективно държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания. В процесната хипотеза изпълнителното дело е образувано за частно вземане на взискателя –У.Б. АД срещу длъжника „С.Г.“ООД и Г. Г. В. относно вземания основани на договор за банков кредит. ЧСИ осъществява принудително изпълнение при липса на доброволно изпълнение, с оглед удовлетворяване на взискателя като е ограничен от законоустановения процесуален ред предвиден в ГПК. Същевременно между ЧСИ и страните по изпълнителното дело възникват и частноправни отношения, досежно събиране на авансови такси, задължение за предаване на сумите на взискателите при извършено разпределение или връщане на суми на длъжника при получена по-голяма от дълга сума в резултат на принудителното изпълнение. Ето защо вземането на длъжника срещу ЧСИ за сумата дължима като остатък при разпределението има частен характер и за същото ЧСИ би могъл да е трето задължено лице по смисъла на чл.507 от ГПК по запор наложен от друг ЧСИ. Настоящият състав намира, че аргумент за противното не следва да се изведе от доводите на т.2 от ТР №6/23, 10, 2015год. по т.д.№6/2014гд. ОСГТК на ВКС, а именно че съдът не представлява трето задължено лице по смисъла на чл. 508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда, тъй като на това вземане е придаден характер на залог, в който случай заложното правоотношение се подчинява на особени правила, които предполагат осъществяване на правораздавателната компетентност на съда и преценка на предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя /съдът/ чрез връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя, респ. отказ от освобождаване на сумата при развитието на двустранно производство. В хипотезата на възникнало правоотношение с ЧСИ, за признато от него вземане в полза на длъжника /сумата остатък от разпределението/, между кредитора/длъжник/ и ЧСИ/длъжник за възстановяване на сумата/ възниква частно правоотношение. При стабилизиране на акта по разпределението от 24, 07, 2018год. извършено от ЧСИ предвид липсата на обжалване съгласно чл.462, ал.2 от ГПК в тридневен срок от предявяването, както от длъжника, така и от взискателите по реда на чл.462, ал.1 от ГПК, което не е спорно между страните вземането на длъжника към ЧСИ се стабилизира. Извън предмета на преценка в настоящото производство при липса на обжалването му е доколко законосъобразно е извършено разпределение на сумата от принудително изпълнение, спазен ли е реда на привилегията, правилно ли е приложен чл.76 от ЗЗД, правилно ли е изчислена сумата по разпределение. След като разпределението е придобило окончателен характер, то за длъжника е възникнало вземане срещу ЧСИ за възстановяване на процесната сума. Аргумент за възможността за налагане на запор на вземането на длъжника от ЧСИ е и разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от ЗЧСИ, съгласно която принципно е допустимо запор върху паричните средства, предназначени за определен взискател, който се налага чрез съобщаването му на частния съдебен изпълнител. Няма процесуална пречка да бъде наложен запор и на вземането на длъжника за сумите находящи се по специалната сметка на ЧСИ за сумите от принудителното изпълнение. Подобно ограничение е налице само по отношение на налагане на запор върху сумите по специална сметка за задължения на ЧСИ-чл.24, ал.3 от ЗЧСИ. Предвид горните мотиви съдът намира ЧСИ да има качеството на трето задължено лице за вземането на длъжника към него. Изпълнението върху вземания на длъжника от трето задължено към него лице /чл.507 и сл. От ГПК/ е основано на възможността длъжникът да претендира от третото задължено спрямо него лице предаване на дължимите имуществени обекти - пари или вещи, независимо от основанието, на което те се дължат. Третото задължено лице не разполага с възможността за преценка, доколко вземането съществува. Не е дължима проверка, доколко длъжникът има и действително вземане спрямо третото задължено лице. От момента на получаване на запорното съобщение на третото лице се забранява да извършва плащания на длъжника и то придобива качеството на пазач по отношение на дължимите суми-чл.507 от ГПК като на вземането се придава предназначение за удовлетворяване на взискателя, а на длъжника се забранява да се разпорежда с него. В конкретната хипотеза съдът намира, че така възникналото вземане /на Г. В. срещу ЧСИ П./, е от категорията имущество, върху което е допустимо насочване на изпълнение. Същото не е несеквестируемо, поради което може да служи за удовлетворение на взискателите. Установи се по делото, че след влизане в сила на разпределението на 27, 07, 2018год. и в срока за плащане на разпределените сумите съгласно чл.455, ал.2 от ГПК, на 31, 07, 2018год., съответно на 01, 08, 2018год. да са постъпили запорни съобщения от ЧСИ Б. и ЧСИ С.Я. за вземания на взискателите „Топлофикация София“ЕАД по изп.дело №20158560403528 и изп.д.№20128560401875, изп.дело № 20128440402420 и „БНП Пърсънъл файненс“ ЕАД по изп.д.№ 20168440400557; / стр.482-стр.485/. Ответникът е депозирал отговор на запорните съобщения, връчен на ЧСИ Б. и ЧСИ Я. на 03, 08, 2018год. Достоверността на получените запорни съобщения и отговори, връчени на ЧСИ е установено от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. В този смисъл настоящият състав намира да не е налице процесуално незаконосъобразно бездействие от страна на ответника –ЧСИ П. за превод на разпределената на длъжника сума. Именно в изпълнение на наложения запор е извършен и впоследствие превод на дължимите суми по получените запорни съобщения на 12, 09, 2018год. съобразно чл.456, ал.3 от ГПК. Съдът намира ЧСИ П. като трето задължено по запора лице да не разполага с възможността за преценка, доколко изпълнителните дела, във връзка с вземанията на взискателите -Топлофикация София ЕАД и БНП Париба пъръсънъл файненс ЕАД, за които са инициирани изпълнителни дела пред ЧСИ Я. и ЧСИ Б., са все още висящи, с оглед релевираните твърдения за перемпция съобразно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, налице ли е изтекла погасителна давност и т.н. Подобно задължение би било налице при съединяване на изпълнителните дела, но не и в хипотезата на присъединяване на взискателите по смисъла на чл.456 от ГПК при представено удостоверение за размера на дълга по образувано друго изпълнително дело от взискателя, каквато е настоящата хипотеза. В този смисъл кредиторите на длъжника могат да се присъединят по всяко образувано срещу длъжника изпълнително дело, с оглед принципа на чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника да служи за удовлетворение за кредиторите му. Неоснователни са възраженията на ищеца, че доколкото удовлетворените, впоследствие след запора кредитори са и присъединени взискатели по изп.дело №20169210401391, поради което възможността им за удовлетворение се изчерпва в това производство не могат да бъдат споделени от състава. В случай, че същите като присъединени взискатели по изп.дело № 1391/2016 не са получили удовлетворение на вземанията/ независимо дали в резултат на неправилно разпределение/, то могат да инициират принудително изпълнение всякога след установяване на имущество на длъжника, а защита им не може да бъде ограничена само до възможността да обжалват разпределението на ЧСИ. Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца за извършено ново разпределение по изпълнително дело 1391/2016год., тъй като съобразно горните мотиви се установи основанието за задържане и превод на други съдебни изпълнители. Подобна възможност произтича и от чл.29, ал.1 от Кодекса за етично поведение на ЧСИ, съгласно който в случай на общ длъжник частните съдебни изпълнители, следва да си съдействат с оглед законосъобразното протичане на процеса. Т.е. вреда за длъжника би била налице в случай на извършен незаконосъобразно превод от страна на ЧСИ, въпреки извършено удовлетворяване на паричното вземане на присъединените взискатели, респективно за събрана начислена от всеки от ЧСИ такса по чл.26 от ТТЗЧСИ, но доводи в тази насока не са релевирани от ищеца. За пълнота следва да се отбележи и че от ищеца не са релевирани доводи в настоящото производство за недължимост на сумите по инициираните изпълнителни дела пред ЧСИ Б. и ЧСИ Я., за които е налице годен изпълнителен титул легитимиращ кредиторите за процесните суми. Заявеното от ЧСИ Я. в настоящото производство сумата да е постъпила след прекратяване на дело №..557/2016год. на осн.чл.433, т.8 от ГПК би могло да обоснове отговорност на ЧСИ Я., който от момента на прекратяване на изпълнителното дело не разполага с правомощията да предприема изпълнителни действия. Същевременно, с оглед това процесната сума да е използвана за погасяване на задължение на длъжника няма как да обоснове имуществени вреди за последния. С оглед горното съдът намира по делото да не се установи да е налице противоправно деяние осъществено от ответника спрямо ищеца, а извършените действия по принудителното изпълнение са с цел удовлетворяване на легитимен интерес на взискателя да претендира съдебно признато и неудовлетворено притезание, при спазване на процесуалните норми за изпълнение от ответника, то се обосновава извод исковата претенция да е неоснователна. Предвид неоснователност на главната искова претенция неоснователна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава. По разноските: На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и съобразно изхода от спора на ищеца не се дължат разноски. С оглед изхода от спора на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 3000, 00лв.-адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд