Решение № 2299 от 30.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 428/2023 г.

Производството е по реда на с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с във връзка с чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Производството е образувано по жалба на Г. Н. С. против заповед № 17-142/05.04.2023 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Благоевград (СГКК), с която по заявление на жалбоподателя с вх. № 01-20643-13.01.2023 г. на CГKK е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] (КККР), одобрени със заповед № PД-18-185/24.10.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК. Жалбоподателят, представляван по делото от адв. К. Д., оспорва заповедта с доводи относими към основанията по чл. 146, т. 3 – 4 от АПК. Поддържа се, че при издаването на акта не е проведена задълбочена проверка за реално съществуващ спор за собственост и постановеният извод от органа в тази посока е абстрактен спрямо наличието на постановено прекратително определение по гр. дело № 1102/2022 г. по описа на Районен съд – Благоевград. Иска се отмяна на оспорваната заповед и присъждане на разноски по делото. Ответникът – началник на СГКК, с писмено становище, представено с администриране на жалбата, поддържа своя акт. Сочи се, че наличието на вписана искова молба и подадени възражения в хода на производството са основания, наложили издаване на акта в приложение на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Административният орган не участва в проведените по делото съдебни заседания. Заинтересованите страни – А. Г. А. и О. Х. С., представлявани от адв. Р. Б., в хода на делото по същество изразяват позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че административният акт е законосъобразен, както и че началникът на СГКК правилно е зачел възраженията, подадени от доверителите му. Поддържа, че е налице спор за собственост, който не е приключил с влязъл в сила съдебен акт. Иска се жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Заинтересованата страна – Община Благоевград, представлявана от юрк. Въчкова-Иванова, поддържа становище, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като има индикации за спор за материално право по см. на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Претендира разноски. Останалите заинтересованите страни не вземат отношение. По отношение допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение по делото от 21.06.2023 г., което продължава да поддържа, намирайки че жалбата е редовна по своята форма, подадена от лице с правен интерес, защитаващо заявено право на услугата по изменение на КККР, отказана с подлежащ на обжалване индивидуален административен акт по реда на чл. 54, ал. 6 от ЗКИР, и като подадена на 25.04.2023 г., спрямо съобщаване на акта на 19.04.2023 г. (л.39), е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е родово и местно подсъдна на този съд на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 54, ал. 6 от ЗУТ с оглед местонахождението на имота в съдебния район на Административен съд – Благоевград. Не се установяват отрицателни процесуални предпоставки по чл. 159 от АПК за произнасяне по съществото на спора. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство е образувано по заявление от 13.01.2023 г. (л. 169) на Г. Н. С. до СГКК за изменение на КККР на с. Логодаж Заявлението е регистрирано с вх. № 01-20643-13.01.2023 г. при СГКК. Към заявлението е представено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-7175/12.01.2023 г. (л. 172 – л. 175), имащ за предмет заличаване на имоти 68792.501.435 и 68792.501.116, изменение на границите на имоти 68792.501.9528, 68792.501.9524 и 68792.501.9523 и обособяване на нов [имот номер]. Посеченото фамилно име в заявлението като „Славев“ съдът намира за техническа грешка, допусната от СГКК, доколкото ЕГН на „Славев“ съвпада с ЕГН на настоящия жалбоподател С.: [ЕГН]. Изменението е обосновано в обяснителна записка от правоспособното лице по ЗКИР (л. 177) с необходимостта от отразяване на верните граници на проектен [имот номер] и съгласно призната собственост на жалбоподателя върху имот с пл. № 116 по плана на [населено място] по силата на нот. акт от 02.06.2021 г., издаден от нотариус с рег. № 493 в Нотариалната камера, вписан в СВ – Благоевград с рег. № 3522/02.06.2021 г. като акт № 44, т. XI, дело № 1275/2021 г. От приложения нотариален акт (л. 196) е видно, че жалбоподателят е признат за собственик на основание давностно владение на поземлен имот с пл. № 116, кв. 18 по плана на [населено място] кадастрален план на [населено място], одобрен със заповед № РД-02-14-1462/27.07.2000 г. на кмета на община Благоевград. Проектът за изменение е придружен от комбинирана – скица на имот с пл. № 116 и действащата КК, ведно със скици на засегнатите имоти, от които е видно засягането в границите на имоти 68792.501.435, 68792.501.116, 68792.501.9528, 68792.501.9524 и 68792.501.9523 при нанасяне на проектен [имот номер]. Проектът е приет без да съдържа установени вписани данни за собственост на засегнатите от изменението имоти, съгласно кадастралния регистър на действаща КК. Видно от представената по делото административна преписка не се установяват мотивите на ответника въз основа на какви събрани и приложени от него доказателства приема, че има „данни за собственост“ на Г. С. С., М. П. В., Ф. С. И. и Х. Г. С., но видно от негово писмо (л. 166) от 08.01.2023 г. до Община Благоевград се изисква справка за адресите или удостоверения за наследници, вкл. и поради това, че „евентуално може да имат роднинска връзка“ със заявителя С.. Същевременно в изпълнение на указания, дадени с разпореждане от 31.05.2023 г., ответникът уточнява в писмо от 14.06.2023 г. (л.200), че „като заинтересовани страни в административното производство са определени лицата, посочени като собственици по „разписни листи“ в Скица № 360/26.03.2021 г. и Скица № 156/22.02.2022 на Община Благоевград“. По делото не се събраха доказателства ответника да е изследвал основанието за вписване на заинтересованите страни в „разписни лиси“ спрямо установената от него липса на данни за собственост в кадастралния регистър на имотите. С писмо от 25.01.2023 г. на секретаря на Община Благоевград (л. 157) са предоставени на СКГГ удостоверения за наследници на Х. Г. С. и М. П. В., а относно имената Г. С. С. и Ф. С. И. е посочено, че „липсват данни в регистъра на населението“. Видно от представените удостоверения за наследници на Х. Г. С. и М. П. В. жалбоподателят не е наследник на посочените по – горе лица. С писма от 18.01.2023 г. (л.100) до Община Благоевград, ответникът е предоставил възможност за запознаване и становище относно искането на жалбоподателя. Очевидно поради липса на пълни лични и адресни данни, на 26.01.2023 г. ответникът е изготвил уведомление по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК до Ф. С. И. и Г. С. С., свалено на 03.02.2023 г. В хода на делото се установи, че Г. С. С. е неустановимо лице, респ. същото като несъществуващо според регистъра на населението не е конституиран като страна по делото (л.202 гръб). На същата дата - 26.01.2023 г. е изпратено и писмо до наследниците на Х. Г. С. и М. П. В. (л.84), с което им е предоставена възможност за запознаване и становище относно искането на жалбоподателя. По делото е представено писмо на ответника от 31.01.2023 г. (л.96) и до В. З. М., Б. К. С., С. С. С., Г. С. С., А. Г. А., В. С. Г., Р. В. Г., Г. В. Г., Ц. Г. Т. и М. Г. С., с което се дава възможност за запознаване и становище относно искането на жалбоподателя. По делото не се установяват проследими мотиви защо към 31.01.2023 г. СГКК приема тези лица за заинтересовани, а от представените удостоверения за наследници е видно, че същите на са наследници нито на Х. Г. С., нито на М. П. В., нито на Ф. С. И. (С.). По делото няма и представени доказателства за реално изпращане на това писмо до неговите адресати. Представените такива са свързани с изпращането на писмата от 26.01.2023 г., видно от пощенски отбелязване от 27.01.2023 г. С писмо от 08.02.2023 г. на секретаря на Община Благоевград до СКГГ (л. 163) е представено удостоверение за наследници на Ф. С. И., тъй като „в регистъра на населението, не са намерени данни, че лицето Ф. С. И. притежава бащино име С.“. По делото е представено писмо на ответника от 09.02.2023 г. (л. 95 и повтарящо се на л. 97 и л. 98) до наследниците на Ф. С. И. (Д. Б. М., В. Д. М., К. Д. М. и В. К. Ч.), с което им е предоставена възможност за запознаване и становище относно искането на жалбоподателя. По делото няма представени доказателства за реално изпращане на това писмо до неговите адресати. На 09.02.2023 г. е депозирано възражение (л.70) против изменението на КК от А. Г. А., в качеството й на претендиращ собственик на идеални части от [имот номер] по наследство от лицето Г. Н. С. (л.73), роден 1901 г. и починал 1963 г. Налице е съвпадение в имената на жалбоподателя и наследодателя на А.. Възражението не е придружено с документ легитимиращ А. като собственик съгласно твърденията й, доколкото представеното удостоверение от 14.09.1993 г. по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не е такъв документ. С възражението си от 09.02.2023 г. А. представя и Удостоверение за наследници на своя наследодател, което легитимира действията на ответника по конституиране като заинтересовани страни на лицата, посочени като адресати на писмо от 31.01.2023 г. (л.96). На 15 и 16.02.2023 г. са депозирани възражения против изменението на КК от К. Д. М. и В. К. Ч., в качеството им на претендиращи собственици на [имот номер] по наследство от Ф. С. И. (л.46 и л. 58). Мотивирани са с наличието на съдебен спор с жалбоподателя относно имота, предмет на вписана искова молба на 02.06.2022 г. (л.55). Възразяващите, аналогично на възраженията на А., не представят документ за собственост и не доказват приключило производство по ЗСПЗЗ, касаещо засегнат от процесното искане изменение на КК. Претендират собственост върху 0, 5 дка в м. Ресен на [населено място], съгласно удостоверение от 14.09.1993 г. по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и решение № 916/10.10.1997 г на ПК – Благоевград. Видно от т. II, т. 8 от ПК – Благоевград е отказано възстановяването в съществуващи (възстановими) стари реални граници на заявените 0, 5 дка. На 07.03.2023 (л.102) е поставено уведомление до неоткрити лица, свалено на 15.03.2023 г. от таблото и страницата на СГКК. На 07.03.2023 (л. 87) е депозирано възражение от жалбоподателя, в което трудно четимо, но разбираемо заявява, че възразяващите срещу собствеността му лица неоснователно претендират права върху процесния имот с пл. № 116. На 14.03.2023 г. е депозирано възражение (л.83) против изменението на КК от Г. К. Л., тъй като не получава „парично обезщетение или замяна“. На 05.04.2023 г. е издадена сега оспорваната заповед № 17-142, с която началникът на СГКК на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР отказва заявеното от жалбоподателя изменение на КККР на [населено място] с мотив, че има вписана искова молба срещу заявителя, което вписване е индикация за наличие на спор за материално право. В хода на делото и в изпълнение на задължението на съда за служебно конституиране на страните до посочените от ответника като заинтересовани страни бяха дадени указания да обосноват правния си интерес от участие по делото и да представят доказателства за вещни права върху имот или части от имот, предмет на заповедта. Нито една от заинтересованите страни не представи документ за собственост, а страните К. М., А. А. и О. С. се позовават, че „сме в процес на възстановяване“ (л.209) на имот с „планоснимачен № 116, кв. 18 по плана на [населено място] … с площ [рег. номер].м.“, записан в разписен лист на техните наследодатели. По делото е представена искова молба (л. 264) по гр. дело № 1102/2022 г. г. на РС – Благоевград, подадена от К. М., А. А., О. С. и И. Д. В. против жалбоподателя, имаща за предмет установяването на собственост по наследство, евентуално по давностно владение на имота, предмет на нот. акт от 02.06.2021 г., издаден от нотариус с рег. № 493 в Нотариалната камера, вписан в СВ – Благоевград с рег. № 3522/02.06.2021 г. като акт № 44, т. XI, дело № 1275/2021 г., чрез който жалбоподателят се легитимира като собственик. По делото е безспорно, че с определение № 1753/20.12.2022 г. по гр. дело № 1102/2022 г. на РС – Благоевград, исковата молба е върната и делото прекратено. Определението не влязло в сила към датата на приключване съдебното дирене по настоящото дело. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт: Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 54, ал. 4 във вр с чл. 10, ал. 1 от ЗКИР административен орган - началника на СГКК – Благоевград, доколкото със същата е отказано изменение на КККР, касаещо имоти, намиращи се в [населено място], област Благоевград, което изменение има за предмет отстраняване на грешка по см. на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР чрез коригиране на несъответствие на кадастралните граници спрямо документа за собственост, свързано с имот с проектен номер 68792.501.469. Актът е постановен в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с мотивирането на акта, изясняването на фактическата обстановка и правота на защита и участие на страните. В тази връзка съдът намира, че „разписни листи“, отразяващи данни за собствениците и носителите на други вещни права към кадастрален план (одобрен със заповед № РД-02-14-1462/27.07.2000 г.), които данни не са „набрани“ по см. на чл. 41, ал. 2 от ЗКИР при одобряването на действаща КККР на [населено място] със заповед № PД-18-185/24.10.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, респ. са данни, които не са зачетени при приемането на сега действащия КР, не могат да бъдат аргумент и легитимен източник на информация за преценката относно това кои са заинтересованите от изменението лица. Извършеното вписване/отбелязване в разписен лист към стар кадастрален план, но без да е придружено с документ, удостоверяващ правото на собственост върху целия или част от процесните имоти, обект на заличаване, не представлява свидетелство за собственост на вписаните в разписен лист лица към момента на провеждане на производството по изменение на действащата КККР. Видно от данните по преписката и делото няма нито едно пряко доказателство – титул за собственост спрямо оспорилите изменението лица. Заявени са само права за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не се представят доказателства за възстановени такива права по съответния ред. В този смисъл, действията на ответника по конституиране в административния процес на недоказани чрез титул или чрез вписване в действащата КК собственици, респ. предоставената им възможност да възразят спрямо искането на жалбоподателя и да защитят нежелано кадастрално администриране спрямо претендирания от тях като собственик имот, са несъответстващи на целта на закона. Тъй като неговата цел не е да се търси кой може да бъде конституиран като заинтересована страна, когато няма първични и преки доказателства за това, както и не е цел на закона – СГКК да обезпечава възможност на лица, неуспели твърде дълго във времето да завършат производство по ЗСПЗЗ, да бранят невъзстановената си собственост като попречат на заявител на кадастрална услуга, надлежно легитимиран като собственик. Същевременно обаче, доколкото в случая се касае до приложение на нормата на чл. 54, ал. 2, изр. първо от ЗКИР, според която когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред, съдът намира, че порокът в действията на ответника не е съществен. Това е така, тъй като нормата на чл. 54, ал. 2, изр. първо от ЗКИР въвежда абсолютно правило, изискващо единствено спор за материално право. Съгласно § 1, т. 16 ДР от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба), „спор за материално право“ е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Тълкуването на чл. 54, ал. 2, изр. първо от ЗКИР във вр. § 1, т. 16 ДР от Наредбата, утвърдено в постоянната практика на ВАС, предполага нейното приложение във всеки случай на спор, вкл. и когато същият е извънсъдебен (достатъчно е просто несъгласие/възражение с изменението) или е предизвикан от лице без титул за собственост (достатъчно е да претендира права). Съществуването на спора, а не неговата допустимост или основателност, изисква от СГКК да изпълни закона като откаже извършването на заявената услуга. В този смисъл, щом всеки може да предизвика спор за собственост и щом всеки спор за материално право е основание за приложението на чл. 54, ал. 2, изр. първо от ЗКИР, то е без значение кому е дадена или не е дадена възможност от ответника да възрази срещу исканото изменение. Това е така, тъй като всеки може да предизвика формален спор за материално право било то като успее да впише искова молба по партидата на имота/и, предмет на изменение на КК, или подаде самоинициативно възражение за съществуването на извънсъдебен спор пред СГКК. При така изложеното, съдът намира, че оспорваната заповед е действителен и съответстващ на закона административен акт, спрямо който не са налице основанията по чл. 146 от АПК, поради което на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да се отхвърли оспорването. Изходът на спора предполага и уважаване на исканията за разноски на заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 143, ал. 4 от АПК за заплати на А. Г. А. и О. Х. С. сторените от всяка разноски за адвокатска защита в размер 1250 лв., съгласно списък на разноските (л.269) и доказателства за договаряне и изпълнение на договореното (л.263 и л. 264). Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не се прави, поради което съдът не дължи произнасяне по прекомерността. Искането на Община Благоевград за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като тази страна не е възразила против изменението, макар същото да засяга територии на общински второстепенни улици. В този смисъл и по арг. от чл. 143, ал. 4 от АПК, доколкото оспорваният акт е неблагоприятен за тази страна, то нейните разноски не подлежат на възстановяване от жалбоподателя. Водим от горното, Административен съд - Благоевград