Решение № 13708 от 8.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2240/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д-р Д. Д.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], представлявано от Д. Д., подадена чрез пълномощник - адв. Ц. М., срещу решение № 834/07.07.2025 г., постановено по АНД № 46/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта в която е потвърдено наказателно постановление № ПЕК-111/17.09.2024 г., на директора на РЗИ – Варна. С касационната жалба се релевират допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс във р. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че в мотивите на съдебното решение е налице противоречие, от което не става ясно кое от двете нарушения съдът е приел, че следва да се отмени. Според касатора мотивите на съда по отношение на пункт 2 от НП "по-скоро" са относими към пункт 1. Налице е смесване на мотиви по отношение на двете нарушения, което нарушава правото на защита на дружеството. Касаторът твърди, че има противоречие между мотиви и диспозитив на решението, тъй като решаващият съд в мотивите си е приел, че следва да се отмени НП в частта по отношение на нарушението по чл. 5, т. 3 от Наредбата, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение, а в диспозитива по отношение на нарушението по чл. 12, ал. 1 вр. чл. 5, т. 3 от Наредбата е потвърдил НП. Освен това ВРС не е обсъдил възраженията, направени с жалбата пред него, както и събраните доказателства, като по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районен съд – Варна не е обсъдил възражението, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и по- специално дата на извършване. Оспорва се извода на съда, че св. В. И. е заинтересовано от изхода на делото лице. Според касатора ВРС неправилно е счел представения снимков материал за годно доказателствено средство, понеже не е изготвен по реда на НПК. Твърди, че в спомагателната манипулационна са осигурени условия за разделно събиране на опасни отпадъци в съответните за това места. Според касатора наложеното наказание е несправедливо, тъй като не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Отправеното искане към съда е за отмяна на решението на ВРС и връщането му за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В условия на евентуалност моли за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на процесното НП. Отправя се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касация – директорът на РЗИ - Варна, не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и пледира да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на контрол за обоснованост и законосъобразност пред предходната съдебна инстанция е било наказателно постановление /НП/ № ПЕК-111/17.09.2024 г., издадено от директора на РЗИ - Варна, с което на основание чл. 229, ал.3 от ЗЗ във вр. с чл. 5, т. 6 от Наредба № 1 от 09.02.2015 г. за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните заведения на „АПИМПИП д-р Д.Д.“ е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лева и на основание чл.229, ал.3 от ЗЗ във вр. с чл. чл. 12, ал. 1, вр. чл. 5, т. 3 от Наредба № 1/09.02.2015 г. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лева. От фактическа страна ВРС е приел, че на 10.05.2024 г. служители на РЗИ – Варна извършили планова проверка на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д-р Д. Д.“ ЕООД. За извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка, в който под т. 13 – управление на отпадъците, е констатирано, че опасният отпадък се съхранява в легенче, не е представен договор с фирма за опасен отпадък и не е представен идентификационен документ. Към протокола е приложен снимков материал. На 16.05.2024 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение. В АУАН констатираното е квалифицирано като нарушение на чл. 5, т. 6 от Наредба № 1/09.02.2015 г. - не е изпълнило задължението си да води отчетност при предаване на опасните отпадъци, и нарушение на чл. 12, ал. 1 вр. чл. 5, т. 3 от Наредба № 1/09.02.2015 г. – не е осигурен контейнер за опасни отпадъци, обозначен с международния символ на опасни отпадъци, съгласно приложение № 3 от Наредбата. АУАН е надлежно предявен и връчен на въззивника. В законоустановения срок постъпили писмени възражения. На 17.09.2024 г. възприемайки изцяло фактическата обстановка, административнонаказващият орган е издал процесното НП. От правна страна РС-Варна е счел, че АУАН и НП са издадени от компетентни орган, в срока по чл. 34 от ЗАНН. По отношение на нарушението по чл. 5 от Наредбата въззивният съд е приел, че НП следва да бъде отменено НП в тази му част поради допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното дружество., защото ЗАНН не регламентира продължавано административно нарушение. ВРС се позовава и на ТР 77/84 г. на ВС. Решаващият съд счита, че дата на извършване на нарушението е " не тази, до която е продължило санкционираното бездействие, а на която е било дължимо предписаното от закона действие". ВРС е преценил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приложения снимков материал по категоричен начин се установява, че наказаното дружество е извършило нарушението по чл. 12, ал. 1 от Наредбата. Според Районен съд – Варна авторството на нарушението е правилно установено, както и правилно е приложена санкционната норма на чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето. С тези мотиви предходната съдебна инстанция е отменила процесното НП в частта по пункт 1 и го е потвърдила в частта по отношение на пункт 2. Предмет на касационен контрол е решението на ВРС в неговата потвърждаващата част и в тази обжалвана част атакуваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решаващият съд е извел крайния си правен извод въз основа на цялостен и задълбочен анализ на всички приобщени доказателствени средства. Събраните сведения са изследвани в тяхната хронология и логическа последователност. Голословно е възражението на касатора, че изготвения снимков материал не е събран по реда на НПК. Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН не вменява подобно процесуално задължение на проверяващи органи. В касационната жалба се твърди, че мотивите на ВРС по пункт 2 на НП, обективирани на стр. 6 от съдебния акт са „относими по-скоро към твърдяното нарушение по т.1 от НП“. Тази субективна преценка на жалбоподателя е лишена от основателност, тъй като на стр. 6 от решението има позоваване на чл.12, ал.1 от Наредба № 1/2015г., която разпоредба въвежда правно задължение относно начина на събиране на опасни отпадъци, а наложеното наказание по т.2 от процесното НП е именно за неосигурен контейнер за опасни отпадъци. На същата страница от съдебното решение РС-Варна е извел от правилата на формалната логика съждение за генериране на опасни отпадъци от санкционираната амбулатория за първична извънболнична помощ и този негов извод има касателство към обективната страна на нарушението по т.2 от НП. Противно на твърдяното от касатора няма противоречие между мотиви и диспозитив на решението относно нарушението по чл.229, ал.3 от ЗЗ във вр. с чл. 12, ал.1 от Наредба № 1/2015г. В мотивите на постановеното съдебно решение от РС-Варна е обективирана правната позиция за законосъобразност на НП в тази му част. В диспозитива на решението НП е потвърдено в частта на наказанието по по чл.229, ал.3 от ЗЗ във вр. с чл. 12, ал.1 от Наредба № 1/2015г. ВРС е изпълнил процесуалното си задължение по събиране на относимите доказателства, способстващи за разкриване на обективната истина по случая. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за липса на обсъждане на възражението му относно дата на извършване на нарушението. На страници 5 и 6 от частично обжалваното решение има правни разсъждения относно института на продължаваното престъпление и неговата приложимост в административнонаказателното производство, включително има позоваване на ТР № 77/84 г. на ВС на НРБ. Мотивите относно датата на извършване на нарушението, по начина по който са структурирани в обжалваното решение се отнасят и за двете санкционирани адм. нарушения, които има една и съща форма на изпълнителното деяние- бездействие, а не само за първото нарушение. От мотивите в тази им част става ясно, че според РС-Варна не може да има продължавано адм. нарушение и ежедневното бездействие по изпълнение на " дължимо предписаното от закона действие" е основание за ежедневно санкциониране, като в подкрепа на тази теза районният съд е цитирал чл. 18 ЗАНН. Предходната съдебна инстанция е обсъдила всички възражения на оспорващото дружество и именно този нейн подход е позволил на касатора не само да узнае аргументите на решаващия съд, но и да развие пространно в касационната жалба своите доводи относно тяхната правилност. По отношение на възражението, че приложените към преписката снимки са негодно доказателствено средство, тъй като нямат дата и час, съдът намира същото за част от защитната теза на наказаното дружество. Снимките са изготвени при проверката на 10.05.2024 година. Снимките са направени от контролните органи не само в присъствието на разпитания свидетел В. И., но и в присъствието на управителя на наказаното дружество - д-р Д. Д.. Информацията от снимките е подробно описана и в съставения протокол от 10.05.2024г. - официален свидетелстващ документ, подписан без възражения от свидетеля И. и от управителя Д. От свидетелските показания на П. Н. се установява, че снимките са изготвени при извършване на проверката, в кабинета на д-р Д. Разпитаната като свидетел Д. С. също посочва, че снимките са изготвени при извършване на проверката. Този факт се потвърждава допълнително и от приложената към администартивнонаказателанапреписка докладна записка № 14-1838-1/29.05.2024 г. на С. Е., която е изготвена във връзка с депозираното в хода на административнонаказателното производство възражение. Решаващият съд не е игнорирал свидетелските показания на водения от касатора свидетел В. И. и е анализирал тези гласни доказателства в съвкупност с останалите доказателствени източници. В този контекст РС-Варна не е допуснал съществено процесуално нарушение. В решението има изложени мотиви за тяхното некредитиране- заинтересованост на свидетеля поради служебната му зависимост от нарушителя. Решението на районния съд да не кредитира това гласно доказателство има отношение към обосноваността на съдебния акт, а необосноваността не е касационно основание по чл. 348, ал.1 НПК във р. с чл. 63в от ЗАНН. Настоящата съдебна инстанция счита за правилно становището на решаващия съд за съставомерност на деянието по чл. 229, ал. 3 от ЗЗ във вр. с чл. 12, ал.1 от Наредба № 1/2015г., тъй като касаторът не отрича, че на 10.05.2024г. /дата на извършване на нарушението/ в проверения негов лекарски кабинет № 216 в ДКЦ ІІІ в [населено място] не е имало контейнер за опасни отпадъци с обозначение на международния символ за опасни отпадъци по приложение № 3 на Наредба № 1/2015г. Защитната теза на нарушителя е, че такъв контейнер има в ползваната от него манипулационна № 228, но на 10.05.2024г. в лекарския кабинет № 216 от извършени медицински манипулации с използване на игли от спринцовки е имало отпадъци от иглите, които не са били в контейнер, а в открито легенче на манипулационна маса. Именно защото тези отпадъци не са битови такива, жалбоподателят ги е събирал отделно в легенче, а не в контейнера за битови отпадъци в същия кабинет, за да може впоследствие да ги изхвърли в контейнера за опасни отпадъци в общата манипулационна. Лишено от нормативна опора е възражението на касатора за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като ответникът по касация му е наложил имуществена санкция в минималния размер по чл.229, ал.3 от ЗЗ, а съгласно правилото на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не може да се налага наказание под законоустановения минимум. В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира неоснователност на постъпилата касационна жалба и същата следва да се остави без уважение. При този изход на правния спор съдът не следва да присъжда разноски на касационния ответник, тъй като такива не са претендирани. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна