Решение № 5 от 6.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 14402/2024 г.
Софийски градски съд06.01.2025 г.докладчик Румяна Милчева Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 112317/12.11.2024 г. от длъжника по изпълнителното дело Ж. Ф. Б., ЕГН ••••••••••, чрез Адвокатско дружество „П., М.И П.", с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК – с която се обжалва насочването на изпълнението по отношение на ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ № 11, с идентификатор 68134.901.498.1.25, находящ се гр. София, район „Лозенец”, ул. •••••••, гараж 11. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 122072/06.12.2024г. от длъжника по изпълнителното дело Ж. Ф. Б., ЕГН ••••••••••, чрез Адвокатско дружество „П., М.И П.", с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК – с която се обжалва насочването на изпълнението по отношение на ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ № 2, с идентификатор 68134.901.498.1.16, находящ се гр. София, район „Лозенец", ул. „••••••• Решението не подлежи на обжалване на основание от чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК. Образувано е по жалба вх. № 112317/12.11.2024 г. от длъжника по изпълнителното дело Ж. Ф. Б., ЕГН ••••••••••, чрез Адвокатско дружество „П., М.И П.", с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК – с която се обжалва насочването на изпълнението по отношение на ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ № 11, с идентификатор 68134.901.498.1.25, находящ се гр. София, район „Лозенец”, ул. •••••••, гараж 11, поради това, че е насочено срещу имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. Подадена е и жалба с вх.№ 122072/06.12.2024г. от същия длъжник с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК – с която се обжалва насочването на изпълнението по отношение на ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ № 2, с идентификатор 68134.901.498.1.16, находящ се гр. София, район „Лозенец", ул. „••••••• ••••••• Частният жалбоподател твърди, че изпълнението се насочва върху имущество, което е несеквестируемо. Поддържа, че гаражите представляват принадлежаща част към единственото му жилище – апартамент. Твърди, че е собственик само на ½ апартамента, респективно на гаражите. Моли се отмяна на всички действия по насочване на изпълнението. В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателите са депозирали становища за неоснователност на подадените жалби. По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК. ЧСИ излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбите. Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното: Жалбите са подадени в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в съответния размер. Ето защо, те са процесуално допустими. По съществото на жалбите, настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато жалбоподателят е изложил твърдения за незаконосъобразност на насоченото изпълнение спрямо имот, който смята за несеквестируем, съдът разглежда жалбата именно срещу насочването на изпълнението, дори когато с жалбата се иска отмяна на действие по изпълнение, което не подлежи на самостоятелно обжалване – възбрана, опис, оценка на имота, насрочване на публична продан. Поради тази причина настоящата жалба е допустима с оглед нейния предметен обхват, тъй като не е насочена срещу неподлежащото на самостоятелно обжалване изпълнително действие, а срещу насочването на изпълнението спрямо недвижимия имот. Предвид забраната на чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено срещу жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Първият правен спор е съсредоточен около обстоятелството, дали в случая подземният гараж, към което е насочено принудителното изпълнение, представлява принадлежаща част към единственото жилище на длъжника и по тази причина въведения с разпоредбата на чл. 444 т. 7 ГПК принцип за несеквестируемост се разпростира и спрямо него. Разпоредбата на чл. 40 и § 5, т. 30 ЗУТ установява какви следва да бъдат характеристиките на един обект, за да бъде той жилище - трябва да е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди и да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. С Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство / в сила от 1.3.2008 г. /, се дава определение на жилищната площ по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК при насочено срещу длъжника и членовете на неговото семейство принудително изпълнение върху жилището му. Съгласно § 1.
Жилищната площ по наредбата се определя като сбор от площите на помещенията в жилището, предназначени за обитаване дневни, спални, детски стаи и трапезарии (когато има кухня с място за хранене), измерени по вътрешния контур на съответните вертикални конструктивни елементи - стени и колони. Алинея 2 на § 1 от същата Наредба сочи, че в площта по ал. 1 не се включват: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни. От анализа на цитираните правни норми следва категоричният извод, че гаражът не се включва в жилищната площ, респ. - жилището на длъжника, поради което същото не представлява защитено от законодателя несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. На първо място, двата гаража, срещу които е насочено изпълнението представляват самостоятелни обекти. Същите не са паркоместа, а гаражи, които са индивидуализирани с площ, съседи и самостоятелен идентификатор. Нещо повече, възраженията биха били неоснователни, дори и да ставаше въпрос за паркомясто, тъй като макар, че се приема, че паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост, респ. и обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, а представлява необособена и несамостоятелна реална част от обект в сграда или урегулиран поземлен имот /вж. Решение № 189 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2014 г., I г. о., ГК; в този смисъл решение № 47 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 2442/2020 г. на ВКС, I г. о., решение № 53 от 8.05.2009 г. по гр. д. № 5871/2007 г. на ВКС, I г. о., решение № 171 от 8.08.2014 г. по гр. д. № 4175/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 102 от 8.04.2010 г. по гр. д. № 4017/2008 г. на ВКС, ІІг. о. и др. /, тези обстоятелства относно правния статут на паркомястото не го превръщат в част от несеквестируемата жилищната площ, респ. жилище на длъжника, по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. Съгласно решение № 132/23.07.2020 г. по гр. д. № 3781/2019 г. по описа на ВКС, ІV, ГО при налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл.444, т.7 ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, когато той е физическо лице, върху което се насочва изпълнението. Несеквестируемостта е забрана за осребряване (т. 1 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), а възбраната задържа жилището в неговия патримониум (чл.451 ГПК). Поради това е допустим описът и на несеквестируемо жилище, доколкото при него съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл.444, т.7 ГПК вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г., проверява с кого живее длъжникът, което обстоятелство е от значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл.444, т.7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната продан на жилището и съдебният изпълнител ги установява въз основа на представените от взискателя документи и тези, които изисква и събира, включително и от длъжника (чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 ГПК). Ограничението по чл. 444, т.7 ГПК се проверява към момента на изпълнението (Определение № 107 от 04.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1094/2013 г., I г. о., ГК; Определение № 277 от 04.11.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 219/2008 г., I т. о., ТК; Определение № 358 от 12.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2727/2017 г., IV г. о., ГК). Поради това и съдът не може да отмени наложената от съдебния изпълнител възбрана върху идеални части от описания по-горе недвижим имот, нито описът и оценката. Извършването и запазването им не е лишено от правен интерес, дори по отношение на несеквестируем към датата на извършването им имот, доколкото е възможно бъдещо придобиване на жилище от длъжника или от член на семейството му и тогава въпроса със секвестируемостта може да бъде пререшен, а и тези действия не са несъвместими с несеквестируемостта му. Възбраната следва да запази действието си, за да се гарантира, че жилищният имот ще остане в патримониума на длъжника. В настоящия случай, след представяне на молбата от 16.10.2024г. от страна на жалбоподателя, с която е приложил и решение на съда, видно от което бракът между него и съпругата му е бил прекратен, съдебният изпълнител е уважил молбата му относно обстоятелството, че същият е собственик само на ½ ид. ч. от имота, като е изпратил и уведомление на другия съсобственик от 08.11.2024г. по реда на чл. 500 ГПК, тоест изпълнението е насочено само върху притежаваните от жалбоподателя идеални части. Предвид изложеното подадените жалби от длъжника се явяват неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение.