Решение № 3610 от 15.10.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 15246/2023 г.

производството по ч.гр.д. № 13898/2023 г. на ВРС. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва срокът за изпълнение на сключения между страните договор да е изтекъл на 30.12.2020 г., възникването на вземане за неустойка в претендирания размер в полза на ищцата, както и че последната е претърпяла претендираните неимуществени вреди. Излага, че между страните са налице две съдебни производства, образувани във връзка с претенции на дружеството срещу ищцата за заплащане на дължими суми за придобиване на недвижимите имоти, описани в исковата молба. Оспорва дружеството да е допуснало забава в строителството, както и наличието на некачествено извършени СМР. Поддържа, че към настоящия момент процесната сграда е напълно завършена. Сочи, че евентуални повреди в имота на ищцата се дължат на нейните действия и преждевременно извършените в апартамент № •• СМР /преди приключване строителството на сградата/. Навежда доводи за неизправност на ищцата по предварителния договор поради незаплащане на остатъка от продажната цена, дължим след издаването на удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация. Поради изложеното счита, че същата не разполага с право да претендира заплащане на неустойка. Поддържа, че забавянето на строителството и издаването на нужните строителни документи е било обусловено от действията на трети лица, както и на ищцата, възпрепятствали нормалното протичане на СМР. Счита, че не е ясно по какъв начин е изчислен размерът на неустойката и са определени началният и крайният момент, за който се претендира същата. Поддържа, че ищцата е разполагала с възможност да претендира неустойка по чл. 7.9 от договора. Оспорва представителната власт на лицето, сключило предварителния договор с ищцата на 04.06.2020 г. както и допълнителните споразумения към него. Прави възражение за нищожност на т. 7.8 от сключения между страните договор от 04.06.2020 г. поради накърняване на добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Изтъква, че е несъответствие между уговорената обща цена по договора и размера на неустойката, който при това не е обвързан със стойността на неизпълнените СМР. Поддържа, че страните не са уговорили определен или определяем срок за снабдяване на сградата с Акт образец 16, поради което счита, че не може да се определи моментът, в който дружеството изпада в забава. В условията на евентуалност твърди, че забавянето се дължи на обективни причини, а именно форсмажорни обстоятелства, възпрепятстващи временно проектирането и строителството, които не могат да се вменят във вина на дружеството. Поради така изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Към исковата молба е приложен предварителен договор за покупко- продажба на самостоятелен обект в новопостроена сграда и договор за възлагане на строителство от 04.06.2020 г., сключен между „П. и С. И.“ ЕООД, чрез И. Л. С., и Г. Д. И. /л. 9-12/. По силата на същия дружеството се е задължило да продаде на ищцата правото на строеж или правото на собственост върху самостоятелен обект – апартамент в жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор •••••••, ведно с прилежащото му избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, както и върху открито паркомясто. В Раздел II oт договора страните са уговорили размера на продажната цена, както и сроковете за изплащането й. С чл. 2.1.1. продажната цена на вещните права и цената на възложените СМР е уговорена общо – в размер на 117 350 лева, платими, както следва: в деня на подписване на договора – сума в размер на 11 735 лева, в 14-дневен срок от подписване на договора и след подписване на окончателен договор в нотариална форма – сума в размер на 58 675 лева, в срок не по-късно от 15 дни от уведомлението за въвеждане на сградата в експлоатация с разрешение за ползване /Акт 16/ - сума в размер на 46 940 лева. Съгласно чл. 3.1.1 и чл. 3.1.2. купувачът възлага на продавача, в качеството на инвеститор на сградата, да изгради същата и да предаде обектите, предмет на договора, съгласно одобрения архитектурен проект и в съответствие с качеството, определено по БДС. В чл. 3.2. е предвиден срок за завършване на предвидените в договора СМР до 30.12.2020 г., в който срок изпълнителят се е задължил да предаде обекта с протокол-образец 15. Последният се е задължил в срок от 3 месеца от съставяне на протокол- образец 15 да внесе документите за издаване на разрешение за ползване /акт 16/. Изрично чл. 3.4. предвижда, че ако описаните срокове не бъдат спазени по причини, за които изпълнителят не отговаря, срокът се удължава с времето на отстраняване на причината за забавата. С чл. 7.8 страните са уговорили неустойка за забава в размер на 500 евро месечно, в случай че изпълнителят не спази крайните срокове за изграждане на прехвърлените обекти. От съдържанието на изисканото от нотариус Т. М. пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание от 05.03.2020 г. /л. 134-135/ става ясно, че управителят на „П. и С. И.“ ЕООД е упълномощил И. Л. С., във връзка със строителството в поземлен имот с идентификатор •••••••, да се разпорежда с притежаваното от дружеството право на строеж, респ. право на собственост върху отделни обекти в сградите, които са в процес на изграждане в посочения поземлен имот, „при каквито условия намери за добре, без никакви ограничения и като договаря свободно цени, начини и срокове за плащане и всякакви други условия, и да сключва предварителни и окончателни договори, както и всякакви други договори“. Пълномощното съдържа клауза, съгласно която следва да се тълкува разширително и в полза на упълномощеното лице. Към писмените доказателства по делото е приобщен Нотариален акт № •••, том •, рег.№ •••• дело № ••• от 2020 г. на нотариус Т. М., рег. № ••• на НК /л. 15-16/, по силата на който „П. и С. И.“ ЕООД е продало на Г. Д. И. 28 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор •••••••, както и правото на строеж на самостоятелен обект в сградата в процес на строеж - апартамент № •• на четвърти етаж, с площ 73, 14 кв.м., ведно с 3.1994 % ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот. Изрично в нотариалния акт е отразено, че общата продажна цена възлиза на 117 350 лева, от която 11 735 лева са заплатени преди изповядване на сделката, 58 675 лева следва да бъдат заплати в деня на сключване на сделката, а остатъкът в размер на 46 940 лева – в срок от две седмици от въвеждане на сградата в експлоатация. Със споразумителен протокол към процесния договор от 05.06.2020 г. /л. 13/ страните са уговорили купувачът да извърши „извънредно и последно преди получаване от продавача на удостоверението за въвеждане в експлоатация“ плащане на част от остатъчната цена по договора /46 940 лева/ в размер на 16 940 лева /чл. 3.1/. Изрично чл. 3.3 предвижда, че след заплащане на посочената сума остатъкът от цената в размер 30 000 лева ще бъде заплатен до 15 дни от уведомлението за въвеждане на сградата в експлоатация с разрешение за ползване“. Видно от приложената на л. 14 от делото операционна бележка, сумата от 16 940 лева е заплатена от ищцата на 22.12.2020 г. По силата на втори споразумителен протокол от 29.09.2022 г. /л. 19-20/ ищцата се е съгласила да извърши ново извънредно плащане в размер на 5000 лева, а от последното доплащане на продажната цена е приспадната сума в размер на 720 лева /за 4 бр. интериорни врати и монтаж на блиндирана входна врата/, като остатъкът от плащането по договора става 24 280 лева. Съгласно чл. 4 от споразумителния протокол ответното дружество се е задължило да разходва извънредно заплатената сума приоритетно за отстраняване на незавършени и некачествено изпълнени СМР по обектите на ищцата, в т.ч. отстраняване на теч в апартамент № ••, осигуряване правилното отводняване на подземен паркинг, монтиране на гаражни и противопожарни врати, както и на общи части на сградата. Уговореното плащане в размер на 5000 лева е извършено от ищцата в деня на подписване на споразумителния протокол – л. 21. На 19.10.2022 г. е подписан последващ споразумителен протокол за още едно извънредно плащане в размер на 5000 лева във връзка с довършване на строителни дейности по сградата /л. 23/. Сумата е преведена от Г. И. в полза на „П. и С. И.“ ЕООД на същата дата, за което свидетелства приложеното на л. 24 от делото преводно нареждане. С протоколно определение от 15.11.2024 г. е отделно като безспорно между страните обстоятелството, че ищцата не е изплатила остатъка от продажната цена за процесния имот, във връзка с което ответното дружество е инициирало срещу нея други граждански производства. С исковата молба са представени протоколи от 02.08.2022 г. и 15.09.2022 г., подписани от И. С., в качеството на технически ръководител и възложител на строежа, и представител на дружеството, осъществяващо строителния надзор /л. 25-26/. От тяхното съдържание става ясно, че при извършени на посочените дати огледи са констатирани недостатъци на изпълнените СМР /напр. корозирали колони и шайби по колоните в подземното ниво, неположен бетон с необходмите наклони на кота 0 м/, както и недовършени СМР /недовършени стени на товарна платформа, неизпълнено покритие на открит паркинг, липса на монтирани врати пред товарна платформа, по етажите на сградата и пр./. Представени са и писма, адресирани до ответника и дружеството, осъществяващо строителен надзор на обекта, съдържащи предявени забележки относно изпълнените СМР /л. 27-34, л. 50-53, л. 141-149/. Като писмено доказателство по делото са приети 2 екземпляра на Констативен акт за установяване годността за приемане на процесния строеж /акт обр. 15/, с отразена дата на издаване съответно на 16.01.2023 г. /л. 35-41/ и 08.11.2022 г. /л. 43-49/. Наред с тях от ищеца е представено и удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата от 17.02.2023 г. /л. 42/. Въз основа на издадено на ответника съдебно удостоверение по делото е постъпила справка от Националния институт по метеорология и хидрология, в която са отразени данни за дните с минимална температура на въздуха под 0 °C и 24-часова сума на валежа за периода 01.06.2020 г.-31.12.2022 г. Изискана е справка от РЗОК-Варна относно проведени медицински прегледи, назначени изследвания и предписани медикаменти на ищцата за периода от 04.06.2020 г. /датата на сключване на процесния договор/ до 24.11.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/. От съдържанието на същата /л. 230-237/ става ясно, че за посочения период Г. И. не е получавала лекарства, заплащани от НЗОК, и липсват данни за лечение в болнично заведение. Видно от справката за извършени прегледи, на 15.12.2021 г. ищцата е консултирана от общопрактикуващ лекар, който й е поставил диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“. Справката съдържа и данни за други заболявания на ищцата, в т.ч. увреждане на междупрешленните дискове на гръбначния стълб с радикулопатия, полиартроза, хипертония и др., които нямат отношение към наведените с исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди вследствие неизпълнението на процесния договор. Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани като неотносими към предмета на производството. По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатата съдебно-техническа експертиза /л. 191-208/. Съгласно същото за периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. е имало общо 64 дни, през които температурата на въздуха е била под 0 °C, като в този период не са могли да бъдат извършвани довършителни работи, тъй като според строителните правила и норми температурата на въздуха трябва да е над + 5 °C. За същия период дните с висока 24-часова сума на валежите са 38. Поради изложеното вещото лице е достигнало до извод, че сроковете за извършване на СМР следва да бъдат удължени със 102 дни. Наред с това според вещото лице сроковете за извършване на СМР биха се удължили с 90 дни, като се вземат предвид мерките относно извънредната епидемична обстановка, обявена по повод разпространението на COVID-19. Установява се, че преди въвеждане на сградата в експлоатация да извършени СМР в апартамента на ищцата, изразяващи се в събаряне на неносеща стена с цел увеличаване площта на дневния тракт. Въз основа на строителните документи вещото лице е достигнало до заключение, че към момента на извършване на изследването, както и към 16.01.2023 г. процесният строеж отговаря на изискванията за въвеждане в експлоатация, като са налице скрити недостатъци, проявили се след въвеждане на сградата в експлоатация. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява, че довършителни работи по сградата биха могли да се изпълнят и при температури под + 5 °C, в случай че тя е завършена в груб строеж, само при условие че е остъклена, като подчертава, че са налице довършителни работи по вертикалната планировка, които не могат да се извършват, когато температурите са отрицателни или има дъжд. Настоящият съдебен състав намира, че заключението по допуснатата експертиза следва да бъде ценено като компетентно изготвено и обосновано, като се нуждае само от една корекция, касаеща периода, с който следва да се удължи срокът за изпълнение на СМР по процесната сграда. Видно от приобщената към доказателствата справка от НИМХ, са налице 2 дни /27.01.2021 г. и 12.02.2021 г./, в които са отбелязани температури под 0 °C, като същевременно вещото лице ги е взело предвид и като дни с високо количество валежи /л. 197 от делото/. В този смисъл следва от общо посочения в заключението период от 102 дни следва да бъдат приспаднати 2 дни. В останалата част съдът кредитира изводите на вещото лице. От показанията на разпитаните свидетели, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства: Св. И. Л. С. излага, че се запознала с ищцата Г. И. по повод подписването на договор за покупка на жилище. Същата заявява, че отношенията между дружеството-продавач и И. се влошили в момента, в който последната следвало да заплати остатъка от продажната цена за имота. Според св. С. ищцата „подстрекавала“ останалите собственици на обекти в сградата да не подписват Акт 15 и да не плащат на дружеството, като заедно с други собственици на обекти в сградата непрекъснато отправяли забележки, в т.ч. към надзорната фирма. Посоченото изтъква като причина да не бъде своевременно подписан Акт 15. Счита, че ищцата е инициирала и настоящото производство именно с цел да не заплати дължимите суми към дружеството. Сочи, че в хода на строителството са отстранени всички забележки по сградата, като след въвеждането й в експлоатация свързването й с електропреносната мрежа е задължение на електроразпределителното дружество, на което строителят е заплатил всички дължими суми. Подчертава, че апартаментът е купен на ниска цена, а ищцата отказала да го върне на строителя и да получи заплатените суми. Свидетелката излага, че в периода на строителство настъпила пандемията от COVID-19, която препятствала своевременното завършване на сградата, тъй като много работници боледували, били затворени складове. Изтъква, че възложените работи по апартамента на ищцата били извършени, в т. ч. като била едната от спалните била обединена с дневния тракт. След предявяване на приложените по делото два броя констативни актове за установяване годността за приемане на процесния строеж св. С. изрично заявява, че този от м. 11.2022 г. е сгрешен, като действителната дата на подписване е от м. 01.2023 г., а месец по-късно сградата била въведена в експлоатация. Съдът не кредитира показанията на св. С. в частта, касаеща причините за забавата за подписване на Акт 15 за сградата. На първо място, следва да бъде отчетено обстоятелството, че св. С. е пряко заинтересована от изхода на спора, доколкото същата е пълномощник на ответното дружество и от събраните по делото доказателства става ясно, че именно тя е била отговорна за организацията на строителния процес в сградата. Отделно от изложеното, нейните показания се опровергават от представените писмени доказателства и в частност – подписаните от самата нея протоколи, удостоверяващи наличието на недостатъци на изпълнените строителни работи, датиращи от втората половина на 2022 г. /л. 25-26/. Показанията на св. С. досежно действителната дата на подписване на Акт 15 съдът цени като достоверни, доколкото в тази им част те съдържат признание за неизгодни за ответника факти и кореспондират с твърденията на ищеца. Св. К. Д. Н. излага, че от лятото на 2020 г. отговарял за строителните работници и изпълнението на процесния строеж. Сочи, че в обекта имало забавяне в периода м.12-2020 г.-м.01.2021 г. поради пандемията от COVID-19, тъй като част от работниците боледували и имало проблеми с доставката на материали. Спомня си, че след завършване апартамента на ищцата по нейна молба било извършено преустройство, изразяващо се в събаряне на една от стените. Известно му е, че И. говорела с други собственици на обекти в сградата да не плащат остатъка от дължимите суми към строителя. Излага, че асансьорите в сградата са били работещи при предаването им с Акт 16, но от електроразпределителното дружество забавили свързването на сградата с електропреносната мрежа. Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на св. Н., доколкото същият възпроизвежда личните си и непосредствени възприятия за обстоятелства, относими към предмета на производството. Свидетелят Т. Д. В., който съжителства с ищцата, заявява, че когато Г. И. закупила апартамент в процесната сграда, тя била завършена в груб строеж, но предстояли довършителни работи. Уточнява, че били на път да се откажат от закупуването на жилището, тъй като търсели такова с по-голяма дневна. Тогава г-жа С. им предложила да се премахме преградната стена между една от спалните и дневната, така че да се разшири дневната и те се съгласили да закупят имота при това условие. Св. В. сочи, че въвеждането на сградата в експлоатация се забавило с около 2 години, като в този период ищцата била ангажирана с подаването на всички свързани с това документи в строителния надзор, Община Варна и др. институции. И след предаването в сградата нямало ток, нямало вода, нямало подемник в асансьора и имало много некачествено изпълнени СМР, които впоследствие собствениците отстранили за собствена сметка. Заявява, че с Г. И. ходели на всички общи събрания на етажната собственост и по институции, което се отразило негативно на здравословното им състояние. Заради проблемите, свързани с довършването на сградата, ищцата страдала от безсъние, не се хранела. Заради забавянето на строителството се наложило да съжителстват заедно с дъщеря си и нейния партньор. Всичко това довело до много тревоги, поради което ищцата започнала ежедневно да приема лекарства. Св. В. сочи, че преди тези събития ищцата била е перфектно здраве, редовно спортувала. Когато започнали проблемите със строежа, първо посещавала личния си лекар, а после – невролог и психиатър. Не е налице основание да се постави под съмнение достоверността на изложеното от св. В., независимо от семейните му отношения с ищцата. Изложеното от този свидетел е логично и кореспондира както с приложените по делото писмени доказателства, така и с показанията на св. Ц., която се явява трето, незаинтересовано от изхода на спора лице. Свидетелката Е. Ю. Ц. излага, че познава Г. И. като съсед на дъщеря й в процесната сграда. Уточнява, че тъй като дъщеря й е ангажирана, заедно с ищцата и други собственици от сградата обикаляла по институции във връзка с довършването на строежа и отстраняването на забележки по него. Сочи, че Акт 15 бил подписан на 16.01.2023 г., с около 2 години забавяне след обещания от строителя срок. Заявява, че преди това имало множество срещи с представители на строителния надзор, с началника на РДНСК и представители на общинската администрация. Излага, че никой не искал да подпише Акт 15 или да плати на строителя, докато не бъдат отстранени всички забележки. Въпреки уверенията на строителя и надзора недостатъците не били отстранение и след издаването на Акт 16. Според св. Ц. тези събития се отразили много зле на ищцата, която имала проблеми с нервите и съня. Пред нея споделяла, че пие лекарства, защото не може да заспи. Както по-горе бе отбелязано, св. Ц. не е заинтересована от изхода на спора, като същевременно има непосредствени лични впечатления относно проблемите по повод довършване на строителните работи в процесната сграда и издаването на Акт 15 за същата. При това изложеното от нея се подкрепя от приобщените по делото писмени доказателства и заключението по съдебно- техническата експертиза. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните, както и на валидна клауза за неустойка. В тежест на ответника е да докаже релевираните възражения, че допуснатата забава се дължи на форсмажорни обстоятелства, както и на действията на ищцата и трети лица. От представените от ищеца писмени доказателства /писмен договор от 04.06.2020 г., ведно със споразумителни протоколи/ по безспорен начин се установява наличието на облигационна връзка между страните. Предвид съдържанието на цитираното по-горе пълномощно в полза на И. С. възражението на ответника за липса на представителна власт на последната за сключване на договора се явява неоснователно. Посоченото пълномощно е общо, като с него е учредена представителна власт на упълномощеното лице не само да извършва разпоредителни действия с обектите в процесната сграда, но и да сключва „всякакви други договори“ във връзка със строителството. В този смисъл не е налице основание от кръга на действията, за които С. е упълномощена, да бъде изключено сключването на договори за извършване на СМР. Както по-горе бе изложено, сключеният между страните договор съдържа уговорка, предвиждаща мораторна неустойка в случай на забава, допусната от строителя при изграждане на прехвърлените на ищеца обекти, в размер на 500 евро на месец /чл. 7.8/. По отношение на цитираната клауза ответникът е направил възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Съгласно задължителното тълкуване, възприето с Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК „Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави… Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора.“ При съобразяване на посочените в Тълкувателното решение критерии /естеството и размера на обезпечените задължения, наличието на друго обезпечение, вида на неизпълнението и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди/ настоящият съдебен състав намира, че процесната неустойка не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В случая само по себе си обстоятелството, че страните не са предвидили краен предел на неустойката не би могло да доведе до извод за противоречие с добрите нрави. Доколкото се касае за мораторна неустойка, нейният размер зависи от волята и добросъвестността на неизправния длъжник, който би могъл да ограничи размера на задължението посредством полагане на дължимата грижа и ограничаване срока на забавата. В този смисъл подобна уговорка е израз на признатата от чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне, в рамките на която страните могат да дадат превес на санкционната функция на неустойката. Нещо повече, в случая изпълнението на задължението не е обезпечено с други правни средства, а месечният размер на неустойката е съответен на очакваните вреди, които кредиторът би понесъл вследствие на забавеното изпълнение – лишаване от възможността да ползва придобития имот по предназначение, което от своя страна би могло да доведе до извършване на разходи за наем, респ. пропускане на възможността да се реализират доходи от такъв при евентуално отдаване под наем на закупения имот. Предвид изложените съображения съдът намира така уговорената клауза за действителна. Доколкото със сключения между страните договор е уговорен краен срок за завършване на предвидените в него строителни работи и предаване на обекта с протокол-образец 15 до 30.12.2020 г., а по делото се установява, че такъв е подписан едва на 16.01.2023 г., безспорно е налице забавено изпълнение на задълженията на ответника. Спорен между страните е въпросът относно причините, обусловили забавата. В случая от заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че за период от 190 дни /100 дни поради неблагоприятни метеорологични условия и 90 дни поради ограниченията вследствие на пандемията от COVID-19/ са били налице обективни пречки за извършване на строителни работи, които не могат да бъдат вменени във вина на ответника, поради което и за този период същият не би могъл да носи отговорност за забавено изпълнение на договорните си задължения. Недоказани обаче са твърденията на ответника, че забавата е била обусловена от действия на ищцата и трети лица, които са създали пречки за довършването на строителните работи. Събраните по делото гласни доказателства са еднопосочни – ищцата, както и други собственици на обекти в процесната сграда са имали забележки в хода на строителството, за които са уведомили както строителя, така и строителния надзор, както и са сезирали компетентните общински и държавни органи. Тези действия обаче не биха могли да бъдат интерпретирани като възпрепятстване на строителството. Те са предприети добросъвестно и по същество посредством извършването им ищцата е упражнила свои права, гарантирани от закона и произтичащи от сключения с ответника договор. Нещо повече, както от показанията на водените от ищцата свидетели, така и от представените писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза става ясно, че при строителството на процесната сграда са констатирани редица недостатъци. Голословни и противоречащи на житейската логика са твърденията на ответника, че ищцата е имала за цел да възпрепятства довършването на обекта. Последната няма какъвто и да било интерес от подобни действия, доколкото те единствено биха я лишили от възможността да ползва собствения си имот. Неоснователно се явява и възражението на ответника за недължимост на претендираната неустойка поради неизправност на ищцата, изразяваща се в незаплащане на остатъка от дължимата цена по договора. От писмените доказателства по делото се установява, че ищцата е изплатила всички дължими суми до въвеждане на сградата в експлоатация, като наред с тях е заплатила и повече от половината от сумата, която съобразно първоначалните уговорки на страните е следвало да бъде заплатена след този момент. Неизплатените суми представляват част от последната дължима вноска по договора, падежирала след издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация. Така допуснатото частично неизпълнение не би могло да освободи ответника от вече настъпилите неблагоприятни последици на собствената му забава. Ирелевантно за основателността на иска е обстоятелството, че чл. 7.9 от договора предвижда неустойка за разваляне на договора. В случай на неизпълнение кредиторът може да избере дали да се освободи от облигационната връзка, като развали договора и претендира вреди от неизпълнението, респ. неустойка за разваляне или да запази облигационната връзка и да претендира изпълнение и обезщетение за забава, респ. мораторна неустойка. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в полза на ищцата е възникнало вземане за мораторна неустойка по чл. 7.8 от договора, като за определяне размера на дължимата сума от общия период на забавата /от 31.12.2020 г. до 16.01.2023 г., т.е. 24 месеца и 17 дни/ следва да бъде приспаднат периодът, в който ответникът е бил в невиновна невъзможност да изпълни задълженията си /общо 190 дни, равняващи се на 6 месеца и 10 дни/. Така, за посочения период дължимата неустойка възлиза на 9116.67 евро /по 500 евро месечно за 18 месеца и 7 дни или 18 х 500 + 500 ÷ 30 х 7/. До този размер предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, като за разликата над него до предявения размер от 12 258.06 евро искът следва да бъде отхвърлен. Тъй като в сключения между страните договор вземането за неустойка е уговорено в евро, при постановяване на решението следва да бъде съобразено задължителното тълкуване, дадено с ТР № 2/29.04.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК. С последното е прието, че съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи. Изрично в мотивите на тълкувателния акт е прието, че кредиторът – ищец не може едностранно да определя и да търси левовата равностойност на вземанията си, възникнали в чуждестранна валута, вкл. по курсовете по чл. 12, ал. 1 ВЗ и чл. 29 ЗБНБ, като в случай че е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Приема се, че по този начин не се нарушава установеното в гражданския процес диспозитивно начало, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по т.д. № 4/2012 на ВКС, ОСГТК признава възможността за ангажиране на договорна отговорност за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. Както по-горе бе изложено, по делото се установява, че ответникът виновно е допуснал забава с обща продължителност 18 месеца и 7 дни. Налице са и доказателства, че част от възложените му строителни работи са некачествено изпълнени – в този смисъл са както показанията на водените от ищцата свидетели, така и заключението по съдебно-техническата експертиза и писмените доказателства по делото. Конкретно следва да се обърне внимание на подписаните от представител на ответника протоколи, в които са описани констатирани в хода на строителството недостатъци на извършените СМР /л. 25-26/, както и на споразумителния протокол от 29.09.2022 г. /л. 19-20/, с който изрично ответникът е поел задължение за отстраняване на некачествено изпълнени СМР по обектите на ищцата. Посочените документи следва да бъдат ценени като извънсъдебно признание на отразените в тях неизгодни за ответника факти. В случая от събраните по делото гласни доказателства по безспорен начин се установява, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания вследствие на допуснатата от ответника забава и некачественото изпълнение на строителните работи. Св. В. заявява, че в процесния период ищцата била тревожна, не се хранела и започнала да страда от безсъние, което налагало да приема медикаменти. Аналогични са показанията на св. Ц., която е този период често контактувала с И.. Последното кореспондира и с постъпилата справка от РЗОК, в която е отразено, че на 15.12.2021 г. И. била диагностицирана с „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“. Съдът, като взе предвид горните доказателства, както и значителния период на виновно допуснатата от строителя забава /над година и половина/, и факта, че ищцата пряко е била ангажирана в процеса по отстраняване на забележките по изпълнените СМР и снабдяване на сградата с нужните строителни книжа за въвеждането й в експлоатация намира, че претендираното обезщетените в размер на 5000 лева отговаря на претърпените от последната неимуществени вреди. В този смисъл разглежданият иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен. По разноските: При този изход на спора и предвид направеното искане от ищеца на последния се дължат разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил доказателства за извършени разноски за държавна такса в общ размер от 1158.99 лева /958.99 лева по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и 200 лева по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД/, както и за депозит за СТЕ в размер на 667 лева. Наред с тях с представения списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 2600 лева /1800 лева по частично уважения иск за неустойка и 800 лева по иска за обезщетение за неимуществени вреди/, за действителното извършване на които са налице писмени доказателства. Своевременно ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно предвид правната и фактическа сложност на делото, поради което и при разпределяне отговорността за разноски следва да бъде взет предвид пълният претендиран размер на тези разноски. Доколкото единият иск е уважен в цялост, извършените по повод същия разноски за държавна такса /200 лева/ и адвокатско възнаграждение /800 лева/ следва да бъдат присъдени в претендирания размер. По отношение на частично уважения иск следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част /съотв. 694.64 лева за държавна такса и 1303.82 лева за адвокатско възнаграждение/. Съразмерно на уважената част от претенциите в полза на ищеца следва да бъде присъден и част от внесения депозит за СТЕ в размер на 525.56 лева. Следователно в тежест на ответника следва да бъдат възложени част от извършените от ищеца разноски за исковото производство в размер на 3524 лева. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 5 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноски за производството по реда на чл. 390 ГПК за обезпечаване на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД /ч.гр.д. № 13898/2023 г. на ВРС/ съразмерно на уважената му част. Същите включват заплатената от молителя държавна такса в размер на 40 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, което съдът намира за съобразено с правната и фактическа сложност на делото. Така определена, общата сума, която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца възлиза на 1115.49 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника част от извършените по делото разноски за депозит за СТЕ /1333 лева/ и държавна такса за издаване на съдебни удостоверения /10 лева/ съразмерно на отхвърлената част от претенциите в общ размер от 546.27 лева. Воден от горното, съдът