Решение № 45 от 26.6.2023 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 12/2022 г.

Производството по настоящото дело е по иск предявен о т „Булгарконф“ АД, ЕИК-825211098 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“, № 1Д, представлявано от С.Н.а против „Рейт Р8“ ЕООД, ЕИК 202887019, със седалище и адрес на управление – гр. Върбица, общ. Върбица, обл. Шумен ул. „Герила“ №1, представлявано от управителя А.Д. и Е.В.Г., ЕГН •••••••••• с адрес в гр. Пловдив, ул. „...., № 19, ет.4, ап.8. В ИМ се сочи, че ищецът и дружество с предмет на дейност включваща производство, дизайн и реализация на облекла и трикотаж, модна конфекция и аксесоари. Дружеството е ползвало и шивашки услуги на други дружества, на които Булгарконф е предоставяло разкроени дрехи и шивашки материали и срещу заплащане е получавало ушити продукти. Ответникът „Рейт Р8“ ЕООД е предоставял такива шивашки услуги на ищеца, като двете дружества са били в трайни търговски отношения за период от 2017 г. до 2019 г. Дружествата не са имали сключен нарочен договор за това, но отношенията при поръчка между тях са се развивали така: Ищецът е определял вида, модела, броя и размерите на дрехите, които ще бъдат ушити, техните принадлежности, набавял е всички материали за ушиването им, осъществявал е разкрояването и е изготвял, скици, по които друхите да бъдат ушити; след ушиването ответника е предоставял дрехите на ищеца, ведно с останалите неизползвани материали и платове, а представител на ищеца е инспектирал продукцията за дефекти и я е приемал; след това ответника издавал фактури, а ищеца е заплащал сумите по тях. За възлагане на поръчките и контролът им ищецът о т „Булгарконф“ АД използвал специален софтуер (AS400). В този софтуер отделните поръчки получавали уникален номер, а отделните модели също имали уникални номера. Твърди, че в този софтуер била отразявана всяка една поръчка към ответника. Сочи, че при проверка по този софтуер извършена в началото на 2021 г. за период от четири години назад било установено, че по всички поръчки към ответника „Рейт Р8“ ЕООД били заплатени сумите по издадените фактури. Но било установено, че след извършените плащания по издадените фактури ответника отново фактурирало същите услуги за същите модели дрехи и ищеца „Булгарконф“ АД отново е извършвало плащане по вече дублиращите фактури. По този начин „Рейт Р8“ ЕООД получавали два или дори повече пъти плащане за една извършена услуга. Сочи освен това, че това се случвало не само с фактури издадени от ответното дружество, но и с фактури на „Евротекстилс“ ЕООД, ЕИК 115768487, което дружество било свързано с „Рейт Р8“ ЕООД, като от момента на регистрирането си през 2016 г. двете дружества („Евротекстилс“ ЕООД и „Рейт Р8“ ЕООД) имали един и същ адрес на управление, както и управител им било едно и също лице (Е.А.Д. или А.А.Д. По този начин ищецът заплатил по-големи суми от дължимите, за услуги, които били извършени от ответника или „Евротекстилс“ ЕООД. Твърди, че ответника бил издал неоснователно следните фактури: 1).Фактура №13/18.09.2017 г. на стойност от 32 208 лева с ДДС за шивашки услуги, които били фактурирани и заплатени от „Булгарконф“ АД съгласно фактура №12/28.08.2017 г., издадена от „Рейт Р8“ ЕООД; 2).Фактура №14/04.10.2017 г. на стойност от 40 537.20 лева с ДДС за шивашки услуги, които били фактурирани и заплатени от „Булгарконф“ АД съгласно фактура №13/18.09.2017 г., издадена от „Рейт Р8“ ЕООД и фактура №335/19.09.2017 г., издадена от „Евротекстилс“ ЕООД. Намира, че по този начин ответника се е обогатил без да има основание за това със сумата от 72 745.20 лв. с ДДС. Намира, че това е вреда за ищеца, която е причинена не само от дружеството, но и един от тримата членове на съвета на директорите и втори ответник в производството – Е.В.Г.. Сочи, че за период от 22.04.2016 г. до 29.09.2021 г. последният е бил член на съвета на директорите на ищцовото дружество, а от 01.04.2016 г. е бил сключен договор между ищеца и Е. Г. за оперативно управление на цялата дейност на дружеството. Намира, че към онзи момент ответника Г. е имал възможността да следи специализираният софтуер AS400, внедрен за проследяване на всички аспекти на производствената дейност на ищеца, както и да провери дали действително са били извършени услугите описани в издадените дублиращи фактури. Твърди, че при вътрешна проверка на 01.03.2021 г. ответника Г. е предоставил на дружеството декларация, в която е посочено, че в годините на неговото управление на дружеството са открити случаи на направени по-големи разходи на „Булгарконф“ АД към трети лице – доставчици на услуги. Предвид това акценитра, че до тези по-големи разходи е нямало да се стигне, ако от една страна „Рейт Р8“ ЕООД не беше издавало дублиращи фактури, а от друга ответника Е. Г. беше положил дължимата грижа при осъществяване на управителните си функции в дружеството. Намира, че дружеството ответник е действало в противоречие с (л.63 от ЗЗД и чл.113, ал.1 от ЗДДС, а ответника Г. в разрез с чл.237, ал.2 от ТЗ. Предвид това в условията на евентуалност предявява следните два иска: На основание чл. 237, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 45 и чл. 53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъдат осъдени солидарно Е. Г. и „Рейт Р8“ ЕООД да заплатят на „Булгарконф“ АД сума в размер на 72 745.20 лева, представляваща обезщетение за нанесени вреди, вследствие виновно противоправно поведение на Е. Г. и „Рейт Р8“ ЕООД, изразяващо се в неоснователното издаване от Рейт Р8 ЕООД на фактури 13/18.09.2017 г. и 14/04.10.2017 г. за услуги, които не са били предоставени реално или вече са били заплатени от Булгарконф АД и извършването на плащания по тях, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от подаването на исковата молба до окончателното й заплащане. В условията на евентуалност, в случай, че бъде установено, че вредата за Булгарконф АД не е причинена от виновните противоправни действия на Е. Г. и „Рейт Р8“ ЕООД, на основание чл. 55, предл. първо от ЗЗД (изначална липса на основание) във връзка с чл. 86 от ЗЗД да бъдат осъдени разделно Е. Г. и „Рейт Р8“ ЕООД да заплатят на Булгарконф АД следните суми: Е. В. Г. сума в размер на 1 000 лева, представляваща част от сума в размер на 72 745.20 лева, с която той се е обогатил за сметка на Булгарконф АД след извършването от Булгарконф АД към Рейт Р8 ЕООД на неоснователни плащания по фактури №№ 13/18.09.2017 г. и 14/04.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, изчислена за периода от подаването на исковата молба до окончателното й заплащане; „Рейт Р8“ ЕООД да заплати на Булгарконф АД сума в размер на 71 745.20 лева представляваща част от сума в размер на 72 745.20 лева, с която дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на Булгарконф АД след извършването от Булгарконф АД към Рейт Р8 ЕООД на неоснователни плащания по фактури №№ 13/18.09.2017 г. и 14/04.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, изчислена за периода от подаването на исковата молба до окончателното й заплащане. От страна на ответника „Рейт Р8“ ЕООД е депозиран писмен отговор на ИМ. В него се твърди, че ИМ не е ясна и следва да бъде уточнено в евентуалният иск дали от ответника „Рейт Р8“ ЕООД сумата от 71 745.20 лева се претендира като частичен иск от иск с общ размер от 72 745.20 лева. Намира, че поради това ИМ следва да бъде оставена без движение. Не оспорва наличието на трайни търговски отношения между страните. Намира, че в случая не може да се ангажира деликтна отговорност на ответниците (по чл.45 от ЗЗД), тъй като отношенията между тях са въз основа на договори. Намира освен това, че отговорността по чл.45 от ЗЗД не може да се носи от юридическо лице. Намира, че поради изложените съображения искът е неоснователен. Намира, че освен това липсват елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди, че двамата ответници не може да са солидарно отговорни по реда на чл.53 от ЗЗД. По отношение на иска предявен с основание чл.55, предл.1 от ЗЗД сочи, че твърденията на ищеца са неверни. Твърди, че издадените фактури са издадени за действително изработена продукция. Сочи, че по ф-ра №13 артикулите са предадени на ищеца със стокови разписки №6/31.08.2017 г. и №7/12.09.2017 г. и №8/13.09.2017 г., а по фактура №14 стоките били предадени със стокови разписки №9/29.09.2017 г. И №10/03.10.2017 г. Твърди, че стоките по ф-ра №12 пък са предадени със стокови разписки №4/11.08.2017 г. и №5/23.08.2017 г. По отношение на ф-ра №335/19.09.2017 г., издадена от „Евротекстилс“ ЕООД, твърди, че описаните в нея стоки били предадени със стокови разписки №32/07.09.2017 г. и №33/18.09.2017 г. Моли да бъдат отхвърлени предявените против „Рейт Р8“ ЕООД искове с правно основание чл.55 от ЗЗД и този с правно основание чл.53, във вр. с чл.45 от ЗЗД. От страна на ответника Е. Г. също е постъпил отговор на ИМ. В него се сочи, че предявеният иск с правно основание чл.237, ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.45 и чл.53 от ЗЗД е недопустим и моли производството по него да бъде прекратено. В тази връзка твърди, че претенцията във връзка с деликт касае поведение на дружеството ответник, а не на него като физическо лице. Намира, че се търси отговорност за деликт при налично договорно основание, като намира, че това е недопустимо. Твърди, че ИМ не е редовна, тъй като не са изложени обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права. Намира, че твърдението за дублиране на плащанията по едни и същи поръчки не отговаря на действителността, тъй като нито една от твърдените в ИМ дублиращи фактури не се припокрива по съдържание с дублираните фактури. Твърди, че тъй като дублиращи и дублирани фактури са посочени в ИМ само с номера и дата на издаване и не може да се направи преценка дали действително с тях има едни и същи доставки. Намира, че този пропуск засяга редовността на ИМ. Сочи, че всъщност стойността на претенциите би следвало да се определя не от стойността на фактурите, а в стойността на отделните услуги, описани във фактурите, за които може да се установи, че има дублиране. Намира, че предмет на установяване в производството следва да е именно това дублиране на услуги, а не твърдяното дублиране на фактури. Намира, че освен това в ИМ не е пояснено точно кои са съгласуваните противоправни действия на ответниците, твърдени в ИМ. Поради изложеното желае да бъде оставена без уважение ИМ като бъдат уточнени посочените по-горе обстоятелства. Във връзка с основателността на предявените главен и евентуален иск – намира, че са неоснователни. Сочи, че въпреки, че Е. Г. е бил член на съвета на директорите на дружеството ищец за период от 22.04.2016 г. до 29.09.2021 г. той не е имал качеството на представляващ на дружеството, като сочи, че към 2017 г. тези задължения е изпълнявало друго физическо лице. Оспорва твърдението, че може да носи отговорност по реда на чл.237, ал.2 от ТЗ, по подробно изложени в отговора съображения (л.4-5 от отговора). Оспорва твърденията в ИМ, че е налице дублиране на услуги, извършени от „Рейт Р8“ ЕООД и заплатени от „Булгарконф“ АД. Намира, че реално извършените услуги могат да бъдат проследени по издадените между дружествата стокови разписки. Излага твърдение, че различните фактури са издадени въз основа на различни стокови разписки. Намира, че твърденията, че се дублират доставки на ответника Рейт Р8“ ЕООД и третото по спора лице - „Евротекстилс“ ЕООД намира, че е ирелевантно по спора, тъй като не се установява каквото и да е основание, в светлината на което да може да се направи заключение, че двете дружества са имали възможност да издават фактури към ищеца за едно и също. Сочи, че по отношение на ответниците не са изпълнени фактическите състави на предявените към тях искове. Не е налице нито деликт, нито неоснователнообогатяване за сметка на ищеца. Твърди освен това, че от данните по делото не се установява и обедняване за последния. Намира, че няма вреда за ищеца, няма умишлено противоправно поведение на ответниците. Между последните няма каквато и да е форма на сговаряне за увреда на ищеца. Твърди, че за посочения период плащанията към трети лица от страна на ищеца са били одобрявани от основния акционер с 99.98% от капитала на ищеца – Джорджо Мартини. Сочи, че и ГФО за 2017 г. е бил от ОС на акционерите на „Булгарконф“ АД и заверен от регистриран одитор. Оспорва и твърденията за неоснователно обогатяване като твърди, че доставките по фактурите са реално извършени и няма дублиране. Оспорва твърдението, че с наличен при ищеца специален софтуер всички поръчки са придобивали уникален номер. Оспорва въобще наличието на подобен софтуер у ищеца. Твърди, че за тази цел дружеството е използвало множество компютърни приложения. Твърди, че използваните от ищеца приложения не са били внедрявани при ответника - „Рейт Р8“ ЕООД, за да може да се говори за съвместно ползване, както и за да може ответника да знае как се оформят поръчките и как са отразени от ищеца. Твъпрди, че посочените приложения са на италиански език, нямат фискален характери и данните в тях могат да бъдат променяни във всеки един момент. Номерата в тези приложения са прогресивни и са отделни за всеки конфекционен сезон. Поради това в различни конфекционни сезони има повтарящи се номера. Твърди, че конфекционните сезони се генерират произволно и в една календарна година може да се активират няколко конфекционни сезона, което да доведе до няколко повтарящи се номера. Предвид това сочи, че единствената надеждна информация относно това какви доставки са извършени може да се получи от съставените стокови разписки. Оспорва представени с ИМ документи – писмен документ на италиански от 01.03.2021 г. и декларация от 01.03.2021 г. Намира предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Моли посочените два документа да не бъдат приемани към доказателствата по делото. Оспорва договора за мениджмънт в представеното копие и моли да бъде задължен ищеца да представи оригинала. Не се противопоставя на допускането на ССЕ, като моли да бъдат допуснати и следните въпроси: 1. При извършване на справката в счетоводството на ищцовото дружество да установи дали ищецът е включил плащанията по процесиите фактури в справките-декларации по ДДС за съответните данъчни периоди, упражнил ли е право на данъчен кредит по тези доставки по реда и при условията на ЗДДС за съответните данъчни периоди и с какви документи е удостоверил реалност на доставките, по които е ползвал правото на данъчен кредит по ЗДДС; 2. Намалил ли е финансовия си резултат за съответните години със стойността на извършените от него плащания към доверителя ми по процесиите фактури за целите на корпоративното му облагане през съответните финансови години, в които е извършил плащанията към доверителя ми въз основа на процесиите фактури; 3. Редовно ли е водено счетоводството на ищеца и спазват ли се добрите счетоводни практики при осчетоводяване на търговските и финансови операции на дружеството; 4. Извършвани ли са проверки от НАП на процесиите фактури във връзка с възстановяване на данъчен кредит от ищеца по тези фактури и какъв е резултатът от тези проверки. Противопоставя се на назначаването на СТЕ, тъй като намира, че това е софтуер на ищеца и той не може да установи валидно твърдените факти и обстоятелства, тъй като може да е бил манипулиран от ищеца. Моли ако все пак бъде уважено искането за назначаване на СТЕ на експерта да бъдат зададени и следните въпроси: наличният при ищеца софтуер, проследяващ поръчките и тяхното изпълнение, свързан ли е технологично с деловодна или друга информационна система, поддържана от „РЕЙТ Р8“ ЕООД, респ. „РЕЙТ Р8“ ЕООД има ли достъп до този софтуерен продукт и може ли да извършва проверки по неговото съдържание, или да въвежда, коригира или заличава данни и информация в този софтуерен продукт. От страна на ищеца е депозирана допълнителна ИМ в съотвествие с възможността предоставена от чл.372, ал.1 от ГПК. В нея се заема стоновище по направените от ответниците в техните отговори на ИМ възражения. Те са преценени като неоснователни по изложени в ДИМ съображения. Твърди се, че ИМ не е неясна, както твърди отва ответника Г.. Излага поддробно твърденията си относно обстоятелството, че са налице дублиращи фактури. Твърди, че и в ИМ е посочено, че конкретните услуги по ушиването са посочени с 5 цифрени кодове, които са уникални. Твърди, че в справката по чл.366 от ГПК е направена индивидуализация относно това какви услуги са включени под означението на всеки от петцифрените кодове. Сочи, че не е излагал твърдения в ИМ, че в процесните дублиращи фактури има пълна идентичност на услугите с дублираните фактури. Напротив – твърди, че изрично е написал в ИМ, че става въпрос и за частично дублиране. Подробно е обяснена и възможността поръчки от една календарна година да получат еднакъв петцифрен код, като се сочи, че това може да стане само два пъти в рамките на една календарна година, поради двата продуктови сезона – есен-зима и пролет-лято. Намира обаче, че тогава ще има значителна разлика в артикулите, тъй като те следва да са различни за двата отделни сезона. Твърди, че от представените от ответниците стокови разписки не се устаоновява ответното дружество да е представило на ищеца повече от веднъж услуги по отношение на артикул с уникален код 10007. Твърди освен това, че стоковите разписки следва да се ценят предвид спецификите на отношенията между страните. Сочи, че по практически съображения били подписвани стокови разписки за дрехи, които в действителност не били приети от „Булгарконф“ АД. Твърди, че стоките са били доставяне до склад за сметка на „Рейт Р8“ ЕООД, където служител на ищеца е подписвал предварително изготвени от „Рейт Р8“ ЕООД стокови разписки. След подписването е започвало разтоварване на стоката и установяването на съответствието на доставените артикули с конкретната поръчка на „Булгарконф“ АД, тъй като било неоправдано задържането на превозното средство извършило доставката, докато приключи процеса на проверка. Ето защо стоковите разписки били подписвани „в аванс“. При липса на артикули била извършвана нова доставка, при която се издавала нова стокова разписка. Намира, че поради тази причина е напълно възможно наличието на стокови разписки при ответника, удостоверяващи извършване на доставки относно едни и същи стоки. Твърди обаче, че е невъзможно да бъде изпълнена поръчката от ответното дружество, ако ищецът не е съдействал да бъде извършена доставка на материали от ищеца, тъй като дейността на ответника по договора е била на ишлеме. Не оспорва обстоятелството, че стоковите разписки не са били подписани от ответника Г., а от друго лице. Намира обаче, че това не може да промени преценката за отговорността на последния, тъй като предвид неговото качество на член на съвета на директорите, който управлява целия производствен процес и има достъп до съставяните документи той следва да е знаел или да е можело да установи колко точно бройки от съответните артикули са били получени, доколкото именно по отношение на тях е следвало да организира извършването на допълнителни услуги – гладене, боядисване, щамповане и т.н. Поддържа искането си за приемане като доказателства в производството на писмен документ на италиански от 01.03.2021 г. и декларация от 01.03.2021 г. оспорва всички възражения залегнали в отговора на ответника Г. против приемането на тези документи в мотиви подробно изложени в ДИМ (л.9, 10 и 11). Поддържа искането си за назначаване на СТЕ, както и поддържа искането си за назначаване на счетоводна експертиза. Моли „Рейт Р8“ ЕООД да бъдат задължени да представят на основание чл.138, ал.1 от ГПК оригиналните екземпляри на представените с отговора на ИМ стокови разписки. На основание чл.193, ал.1 от ГПК оспорва автентичността на представените от „Рейт Р8“ ЕООД стокови разписки №6/31.08.2017 г., №9/29.09.2017 г. и №10/03.10.2017 г. като твърди, че А.И. посочен като лице, подписало разписките като „приел“ стоките, всъщност не е полагал подписа си под тези документи. Моли до разпит в качеството му на свидетел да бъде допуснат А.И. който да даде показания относно обстоятелства, свързани с приемането на стоки доставени от „Рейт Р8“ ЕООД и приемането им от ищеца. Ответника „Рейт Р8“ ЕООД е представил отговор на ДИМ. В него се поддържа искането за остовяне на ИМ без движение, както и се поддържа твърдението, че иска с правно основание чл.53 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД е недопустим. Оспорва твърдението, че поръчките били отправяни от ищеца писмено. Твърди, че в ответното дружество няма писмени поръчки и протоколи, с които са получавани материалите за ушиване на дрехите. Намира, че ищецът е този, който носи доказателствената тежест да докаже твърденията си и не може да бъде вменено на ответника да носи тази отговорност. Оспорва твърдението, че стоковите разписки били подписвани „в аванс“, както това се твърди в допълнителната ИМ. Намира, че това противоречи и на здравия разум и на установената практика и задължения на страните при подобни отношения. Оспорва твърдението, че само софтуера на ищеца бил в състояние да засече дублиращи се плащания. Оспорва твърдението, че описаните в стоковите разписки услуги и предадени артикули касаят „допълнителни услуги“ по вече ушити дрехи, както и че услугите по разписките касаят дейности по отстраняване на дефекти. Оспорва и твърдението, че артикул с №10007 фигурира само в една разписка – тази с №6/31.08.2017 г.Сочи, че артикул с този номер фигурира и дв разписка №4/11.08.2017 г. въз основа на която е издадена фактура №12/28.08.2017 г. В разписката обаче, номерът на артикула „мъжки панталон Торино“ неправилно е посочен с четири цифри, като 1007, като очевидно това изписване било грешка, тъй като всички артикули са с 5 цифрен код – т.е. била изпусната една нула. Отговор на допълнителната искова молба не е бил подаден от ответника Г.. Със свое Определение №206 от 25.11.2022 г. съдът е разделил производствата водени срещу „Рейт Р8“ ЕООД и това против Е.В.Г., ЕГН ••••••••••. Със същото определение е било прекратено и производството по предявения от „Булгарконф“ АД, ЕИК 825211098 срещу „Рейт Р8“ ЕООД иск да му заплати сума в размер на 72 745.20 лв., представляваща обезщетение за нанесени му вреди, вследствие противоправното поведение на „Рейт Р8“ ЕООД изразяващи се в неосноватено издаване на фактури №№13/18.09.2017 г. и 14/04.10.2017 г. за услуги, които не са били предоставени реално или вече са били заплатени от ищеца, ведно със законната лихва върху сумата за периода от подаването на исковата молба до окончателното и заплащане, поради недопустимостта му. Това определение в обжалваната му прекратителна част е било потвърдено с Определение №190/13.03.2023 г. по в.ч.т.д. №43/2023 г. по описа на Апелативен съд Варна. В производството са останали да се разглеждат исковете предявени от ищеца срещу „Рейт Р8“ ЕООД да заплати на „Булгарконф“ АД сума в размер на 72 745.20 лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди, вследствие противоправното поведение на „Рейт Р8“ ЕООД, изразяващо се в неосноватено издаване на фактури №№13/18.09.2017 г. и 14/04.10.2017 г., за услуги, които не са били предоставени реално или вече са били заплатени от ищеца, ведно със законната лихва върху сумата за периода от подаването на исковата молба до окончателното и заплащане, при условие на евентуалност, ако не се уважи иска, „Рейт Р8“ ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на 71 745.20 лв., представляваща част от сумата в размер на 72 745.20 лв., с която се е обогатил за сметка на ищеца, след извършване от „Булгарконф“ АД към „Евротекстилс“ ЕООД на неоснователни плащания по фактури №№13/18.09.2017 г. и 14/04.10.2017 г. ведно със законната лихва върху сумата за периода от подаване на исковата молба да окончателното и заплащане. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца желае да бъде уважен така предявеният иск, както и да му бъдат присъдени сторените в производството съдебни и деловодни разноски по списък. Процесуалният представител на ответника моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца като недоказани. Така предявените искове отговарят на предвидените законови изисквания и се явява допустим. Разгледани по същество исковете са неоснователни. Съдът прие от фактическа и правна страна следното: Претенциите на ищеца почиват на твърдението, че е заплатил неоснователно услуги, които не са били извършени, а плащанията по посочените в исковата молба фактури са извършени без правно основание - без да е налице извършена услуга. В такъв смисъл страната оспорва изцяло основателността на издадените фактури. Страните твърдят и не е спорно между тях наличието на трайни търговски отношения, възникнали за периода от 2017 – 2020 г., като за това не е бил сключен нарочен договор, които отношения били свързани с изпълняване от ответники на поръчки за шиене на дрехи, за които ищецът осигурявал целия необходим консуматив – платове, конци, специални материали. Т.е. страните твърдят наличието на тях на установени търговски отношения по изпълнението на договори за изработка – изготвяне на шивашка продукция на ишлеме. По приетата първоначално ССЕ, депозирана в съдебно деловодство на 06.01.2023 г. е дадено заключение, че процесните три фактури са били осчетоводени в счетоводството и на трите дружества - „Булгарконф“ АД, „Рейт Р8“ ЕООД и „Евротекстилс“ ЕООД, но във връзка с тези фактури няма изготвени надлежни документи, които да отразяват предаването и получаването, както на материалите за изработката, така и готовата вече продукция. Даден е извод, че това касае счетоводствата и на трите дружества. Поради това експерта сочи, че счетоводните книги на дружествата са водени редовно, но не е спазен принцип от Закона за счетоводството – предимството на съдържанието пред формата – сделките не се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално. Трите фактури: №12/28.08.2017 г., фактура №13/18.09.2017 г. и фактура №14/04.10.2017 г. били осчетоводени в счетоводствата и на трите дружества. Сочи, че изпълнителят по подобен договор би следвало да получи плащане само за вложения труд за преработката, като при изпълнителя получаването на материалите за преработка следва да се отчита задбалансово. Сочи, че в никое от счетоводствата на посочените три дружества „Булгарконф“ АД, „Рейт Р8“ ЕООД и „Евротекстилс“ ЕООД доставката на съответните платове и материали не са осчетоводени. В посочената експертиза не е дадено заключение на последният поставен въпрос дали получените количества платове и материали съответстват на количествата изработени дрехи, описани в трите фактури. Посочено е, че това е така, тъй като на експерта не са представени документи, които да отразяват предаването на платове и материали. Ето защо не може да се отговори на въпроса дали предадената продукция съответства на предадените платове и материали. Съдът е допуснал втора ССЕ, която е имала за задача да отговори на въпроси свързани с изпълнението на договори на ишлеме, като изследва производството на артикули, които според ищеца имат отношение към изпълнението на поръчките във връзка с процесните фактури. Целта е била чрез засичане на налични артикули в поръчващия и евентуалното им преминаване към изпълнителя да се установи изпълнение по договора. Не беше доказано обаче, че и двете дружества са постигнали договорка да ползват едни и същи номера, нито можа да се установи в производството, конкретна връзка на определени артикули, предадени като материали с артикули, които са били налични като изработени о изпълнителя. Установи се разминаване на номерата на артикулите, като са налице данни – изслушването на вещото лице в съдебно заседание и твърдения на страните, че за всеки нов сезон артикулите са получавали различни идентификационни номера. При условие, че експерта при изготвянето на двете експретизи сочи, че няма документи (приемо- предавателни протоколи), които да установяват каква продукция е била предавана между страните съдът намира, че подобна линия на доказване остана неуспешна и не може да установи съответствие на продукцията по издадените фактури, с някоя друга и съответно обстоятелството, че тези фактури са издадени за неизвършени услуги. Във втората ССЕ са изследвани следните въпроси: Какъв брой артикули с уникални номера 10007, 10167, 10032, 10112 е имал ищецът на склад към 01.01.2017 г. и към 31.12.2017 г.? Експертът е посочил, че към сочените моменти няма данни при дружеството ищец да е имало някой от сочените артикули на склад. На втория въпрос – „В периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. по отношение на какъв брой артикули с уникални номера 10007, 10167, 10032, 10112 ищецът е заплатил на трети лица възнаграждания по услуги по разкрояване на платове, ушиване, багрене, гладене, прикрепяне на аксесоари и кои са тези трети лиа?“ е отговорено, че за посочения период на фактурите за закупени платове няма отразяване какъв номер артикул са. Посочено е, че по част от фактурите за довършителни работи са налице изписани уникални номера на артикули, съответстващи на процесните, но същите са изписани общо и не могат да бъдат разграничени. На третия въпрос – „Какъв брой с уникални номера 10007, 10167, 10032, 10112 е продало „Булгарконф“ АД в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.? “ е отговорено, че от ищеца на експерта са представени фактури за продажби на готови дрехи, но по предоставените фактури са отразени кодове на продадената стока с номера, различни от номерата на процесните артикули. Сочи, че като цяло данните са предоставени от извадки от електронна система, тъй като представляват снимка на екран и в тях не са отразени номера, съответстващи на процесните и няма точни данни от какъв вид плат се произвежда нсеки един артикул, не са представени разходни норми. От друга страна по фактурите за окончателните продажба извършвани от продало „Булгарконф“ АД (на изработената продукция) са отразени кодове на продадени стоки с номера, различни от номерата на процесните артикули (с уникални номера 10007, 10167, 10032, 10112), поради което точно заключение относно бройки на произведено и продадено количество от продукцията касаеща тези уникални номера не може да бъде дадено. Заключението отговаря и на въпроси на ответника, като дава заключение, че артикули с уникални номера 10007, 10167, 10032, 10112 са били включени във фактури установяващи отношения на ищеца със следните дружества - „Рейт Р8“ ЕООД, „Евротекстилс“ ЕООД и „Палиети Конфекциони“ ООД. Експертизата сочи, че няма данни при ищеца по артикули с уникални номера 10007, 10167, 10032, 10112 да са били изработени мостри. Посочено е, че от страна на ищеца не са представени ведомости във връзка с извършени инвентаризации към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г., поради която причина не може да се посочи дали са налице излишъци на материали, с които е възлаган шев на ишлеме. Не са установени извършвани от НАП проверки във връзка с процесните фактури по повод възстановяване на данъчен кредит от ищеца. В производството е била назначена и приета Съдебно-графологична експертиза, която е следвало да установи дали подписът срещу „приел“ в оригиналите на стокови разписки с №6/31.08.2017 г., №9/29.09.2017 г. и №10/03.10.2017 г. е положен от лицето А.И.И. ЕГН ••••••••••, който е работил при ищеца „Булгарконф“ АД. Даденият отговор е положителен, ето защо следва да бъде прието за установено в производството, че готовата продукция предмет на процесните фактури следва да бъде приета като действително предадена на ищеца. В настоящото производство съдът е сезиран с претенция предявена за връщане на получена сума при изначална лиса на правно основание – иск по реда на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Последният е съединен с претенция за присъждане на законна лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане – иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Както бе посочено по-горе отношенията между страните в същността си представляват договор за изработка, а според чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Този договор е консенсуален и неформален. Както бе посочено по-горе между страните не е спорно, че за период от 2017 до 2020 година са налице валидно сключени договори за изработка по силата, на които ищецът „Булгарконф“ АД е възложил, а ответникът „Рейт Р8“ ЕООД и третото лице „Евротекстилс“ ЕООД са се задължили да извършат шивашки услуги на предоставените им разкроени дрехи с материали на възложителя - шев на ишлеме. Слез изпълнение на възложената работа, готовите дрехи са предавани от ответника и третото лице на ищеца. За това предаване са били изготвяни стокови разписки. От данните на заключението по СГЕ се установява, че дрехите посочени в процесните фактури №12/28.08.2017 г., фактура №13/18.09.2017 г. и фактура №14/04.10.2017 г. са предадени на ищеца със стокови разписки №6/31.08.2017 г., №9/29.09.2017 г. и №10/03.10.2017 г. Разписките са подписани от представител на поръчващия и изпълнителя и съгл. чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени от тези лица. Документите съдържат изявлението на представителя на „Булгарконф“ АД, че е приел изработените дрехи, индивидуализирани по вид и количество. Това приемане съдържа в себе си доказване за факта на получаване на изработеното от поръчващия, но и признание, че изработеното съответства на поръчаното. Също така стоковите разписки по своята същност са частни свидетелстващи документи се ползват освен с формална (изявлението е направено от подписалото го лице) и с материална доказателствена сила, т.е. има доказателствено значение за стоящите вън от тях факти, до които се отнася удостоверителното изявление на лицето, а именно че ответникът и третото лице са изпълнили точно (по вид и количество) възложените им поръчки. В този смисъл е и установената практика Решение № 89 от 30.09.2020 г. по г.д. № 3827/2019 г. на ВКС, IV г.о.; Решение №136 от 14.05.2015 г. по г.д. № 6564/2014 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 88 от 23.04.2014 г. по г.д. № 4766/2013 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 49 от 05.03.2012 г. по г.д. № 584/2011 г. на ВКС, III г.о. Предвид извършеното от ищеца приемане на изработеното от ответника и третото лице, без възражения (чл.264, ал.2 и ал.3 от ЗЗД), приемане и осчетоводяване на издадените впоследствие фактури, ползване на данъчен кредит и изпълнение на задължението, произтичащо от чл.266 от ЗЗД да заплати стойността на извършените услуги, дават основание на съда да приеме, че ответника и третото лице са изпълнили точно поръчаните от ищеца артикули в заявеното от него количество. Ето защо не се приемат за доказани твърденията, че е налице дублиране на поръчки, чрез повторното им фактуриране, при което е заплатено в повече от реално изработеното. За правилното провеждане на иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 следва да са налице две предпоставки - да е извършено плащане и липса на основание за това плащане към момента на получаването му. В конкретния случай втората предпоставка не е налице. Ищецът, в изпълнение на вмененото му от чл.266 от ЗЗД задължение е заплатил дължимото възнаграждение след като без възражение е приел от ответника изпълнението на възложената му услуга. С оглед на гореизложеното предявения от ищеца осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Неоснователна е и предявената акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на претендираната сума. Ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника и направените от последния съдебни и деловодни разноски в общ размер на 4 000 лв., от които 3300 лв. за адвокатско възнаграждение и 700 лв – суми платени за назначените две ССЕ. Водим от горното, съдът